ОСМА ГЛАВА. Ръкавици за Бога

ОСМА ГЛАВА. Ръкавици за Бога

Вие сте изключително доволни от новите си ръкавици. Предишните са били износени и изтънели. Не са ви пазели от студените зъби на зимата. Затова сте обикаляли магазините, докато не сте попаднали на тези. Колко чифта огледахте, преди да ги изберете? Десетки. А колко от тях пробвахте? Почти толкова. В края на краищата, каква би била ползата от ръкавици, които не ви харесват или не ви стават?

И накрая сте попаднали на тези. Продавачката е направила специален жест за вас. Бръкнала е под щанда и е извадила оттам тъкмо този чифт ръкавици, увити в гладък найлон. Платили сте за тях и на излизане от магазина сте разпечатали пликчето. И сега се отдалечавате по тротоара в тази мразовита утрин, подготвяйки се да си сложите новия аксесоар.

Изваждате първата ръкавица от найлоновия плик, мушкате длан в топлата вълна и с огромна изненада откривате, че ръката ви не може да се намъкне вътре. Пръстите ви нямат достъп в топлите пръсти на ръкавицата! Всичките пет дупки са били зашити от някого! Фабрична грешка? Търговско недоглеждане? Кой знае? Едно нещо е сигурно. Пръстите ви не влизат в ръкавицата. Свитият юмрук се събира вътре, но после не можете да си разтворите дланта.

Но така не можете да свършите нищо. Някога опитвали ли сте се да вдигнете вестник с пръсти, свити в ръкавицата? Не е никак лесно. Още по-неприятно пък е да пробвате да си завържете връзките на обувките по този начин. Дланите ви са като копита. Ако помахате за поздрав, хората си мислят, че им размахвате юмрук. Да не говорим пък да опитвате да пишете с молив или да набирате нечий номер на мобилния си телефон. Безплътните пръсти не вършат работа.

Нужни са ви плътни пръсти, разпрострени, здрави и силни. Защо? Защото трябва да ринете шумата. Да държите волана. Да се здрависате със съседа. Пръстите просто ви трябват, за да си вършите работата.

Същото е и с Бога. Някой трябва да прегръща бебетата. Да завива вечер децата. Да строи домове за сираците. Да вдъхва надежда на работещите. Бог има работа. И за да я върши, са му нужни нашите ръце.

Същото, което вършат пръстите за ръкавицата, върши Божият Дух за християнина. „Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него" (Откровение 3:20). Забелязахте ли обещанието? „Ще вляза." Бог идва в нас. Понякога незабележимо. Друг път натрапчиво. Бог простира пръстите си в живота ни, завладявайки сантиметър по сантиметър територията, която по право си му принадлежи.

Вашият език. Бог го иска за своето послание.

Вашите нозе. Бог ги реквизира за своите намерения.

Вашият ум. Бог го е създал и предназначил за своя прослава.

А очите ви, лицето ви, ръцете ви? Чрез тях той ще плаче, ще се усмихва и ще докосва.

Както ръкавицата зависи от силата на дланта, така и вие зависите от ръководството на Христос до момента, когато се решите да възкликнете: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен" (Галатяни 2:20). За жалост, понякога този процес става доста бавно. Защо някои от нас ходят с такава увереност, докато други се препъват толкова често?

Да приемаш невидимото не е лесна работа. За повечето християни сякаш е по-лесно да приемат Христовия Кръст отколкото Христовия Дух. Като че ли Разпети петък ни изглежда по-логичен от Петдесятница. Христос е станал наш заместник. Заел е нашето място. Заплатил е за греховете ни. Тези думи са удивителни, но все пак донякъде смилаеми. Те попадат на позната територия - арената на трансакцията и субституцията. Докато разговорите за Светия Дух ни въвеждат в сферата на свръхестественото и невидимото. Затова бързо притихваме и се смълчаваме, плашейки се от онова, което не се вижда и не се обяснява.

Представете си работата на Духа по следния начин. Същото, което Христос е вършил в Галилея, сега неговият Дух върши в нас. Исус живее между хората, поучава, утешава и изобличава. Светият Дух живее вътре в нас, като ни поучава, утешава и изобличава. Новият Завет предпочита на това място да използва глагола ойкео, който означава „живея" или „обитавам". Неговото отглаголно съществително е ойкос, чието значение е „къща" или „дом". Светият Дух обитава във вярващия по същия начин, както домакинът живее у дома си.

Всички онези хора, които се осланят на Божията работа в тях, откриват, че Божият Дух обитава в тях, живеейки и даже дишайки присъствието на Бога! [...]

Но ако самият Бог се е настанил във вашия живот, вече трудно ще мислите за себе си вместо за него. Всеки човек, разбира се, който не е приел този невидим, но явно присъстващ Бог -Христовият Дух, няма да може да схване за какво говорим. Но за онези от вас, които сте го приели и у които той обитава - въпреки че все още усещате ограниченията на греха, - вие вече живеете истинския живот, какъвто Бог го е замислил (Римляни 8:5, 9-10, М8С).

Обърнахте ли внимание на думите, които говорят за трайността на този процес? „Божият Дух обитава в тях... Самият Бог се е настанил във вашия живот... Той обитава..." Към Тимотей по друг повод Павел пише: „Поверено ти е чудесно съкровище. Опазвай го с помощта на Светия Дух, който живее в теб" (II Тимотей 1:14, СЕУ). Възможно ли е думите на апостола да са по-категорични от следното: „Не осъзнавате ли, че всички вие заедно сте храм на Бога и че Духът на Бога живее във вас?" (I Коринтяни 3:16, КЬТ).

Всички вярващи християни имат Бога в сърцето си. Обаче не всички вярващи са предали цялото си сърце на Бога. Помнете, важният въпрос не е как да получите повече от Духа, а по-скоро как може Духът да получи повече от вас. Една ръка с няколко пръста не е достатъчна. Клайв Стейпълз Луис го посочва много ясно:

Христос казва: „Дай ми всичко. Аз не искам толкова от времето ти и толкова от парите ти, и толкова от труда ти. Аз искам теб. Не съм дошъл да измъчвам природното ти „аз", а да го убия. Никакви половинчати мерки няма да свършат работа. Не искам да подрежа някой клон тук и някой там, искам да отсека цялото дърво. Не искам да отворя зъба, за да му сложа коронка или да го пломбирам - искам да го извадя. Повери ми цялото си природно „аз", всичките си желания, които смяташ за невинни, както и тези, които смяташ за безчестни - цялото си съзнание. Ще ти дам в замяна ново „аз". Всъщност ще ти дам Себе Си: моята собствена воля ще стане твоя."

Направете си инвентаризация. Докато оглеждате живота си, забелязвате ли някъде зашити джобове? Минете надолу по списъка.

Вашият език, например. Имате ли склонност да поукрасявате истината? Да преиначавате случилото се? Или вашият речник. Езикът ви съдържа ли цветисти изрази и цинични изкази? Или пък настроенията ви. Задържате ли горчиви мисли в гаража на душата си? Забелязва ли се мързел и нехайство в работата ви? Живеете ли на гърба на системата, казвайки си, че Църквата или Държавата е длъжна да се грижи за вас?

Ако смятате, че тези въпроси са твърде лични, сърдете се на ап. Павел. Списъкът е негов.

Отхвърлете от себе си лъжата! „Всеки трябва да казва истината на ближния си", защото всички сме части от едно и също тяло. „Гневете се, но не вършете грях." И нека гневът ви се стопи, преди слънцето да е залязло. Не позволявайте на дявола да ви победи.

Който е крал, не трябва вече да краде, а да работи и да върши нещо полезно със собствените си ръце, за да има какво да споделя с онзи, който е в нужда. Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат.

И не наскърбявайте Божия Свят Дух, защото той е доказателство, че принадлежите на Бога, до деня, в който Бог ще ви освободи. Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло (Ефесяни 4:25-31, СП).

Позволявате ли на собствените си действия да прекъсват потока на Божия Дух в живота ви?

Наскоро нашето семейно ежедневие бе прекъснато от неочакван гост. Бях си пуснал по телевизията да гледам плейофите по бейзбол. Сигналът не беше никак добър. Образът ту се появяваше, ту изчезваше. Предприех всички професионални действия от рода на завъртане на антената и блъскане по телевизора. Но без полза.

От кабелната фирма провериха системата и установиха, че сигналът е перфектен. Проблемът бил някъде при мен. Няколко дни по-късно един техник дойде и ни показа на какво се дължи трагедията. Деналин побърза да ме повика с новината: „Помниш ли онази котка, която чухме да дращи на тавана?" - запита ме тя.

Седмица по-рано бяхме събудени посред нощ от топуркането на нечии крачета по тавана на спалнята ни. Бяхме викнали специалист и той бе открил следи от какомицли - вид пъстроопашат енот с голяма пухкава опашка. Човекът ни бе поставил решетка на таванското прозорче и в резултат шумовете бяха престанали. Честно казано, тогава си бях помислил, че той е пропъдил тварта. Оказах се в заблуда. В продължение на няколко дни дивото животно бе живяло в плен на тавана ни.

Никога не съм изследвал предпочитанията на пленените какомилци, но от опит мога едно да ви кажа. Никак не обичат плейофите по бейзбол. Докато картината от „Янки Стейдиум" е прескачала на моя телевизор, животинчето на тавана си е ръфало от кабелите ни. Кутията с кабели на тавана има точно толкова голяма пролука, колкото да пропусне нослето на какомилцето и да ми попречи да видя как Бостън бият Ню Йорк като гости.

Да научаваш за присъствието на гризачите не е достатъчно. Явно се налага и да ги изгониш от къщата си.

Допускам, че и вие знаете за наличието на някое и друго гладно животинче във вашата душа: я завист или еснафщина, я корист или безпокойство. Чувате ги как дращят по стените. Звуците не са ви особено приятни и от време на време даже слагате по някой и друг капан. „Работя върху темперамента си - разправяте. - Онзи старичък порок трябва да бъде санкциониран." Добро начало. Но недейте да спирате дотук. Не е достатъчно само да хванете пакостниците в клетка. По-добре повикайте небесния Специалист. Поканете Бога да ви помогне да се отървете от тях.

Помните ли напътствията на Павел? „Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло" (Ефесяни 4:25-31, СП). Ако си развъждате грехове, това пречи на циркулирането на Духа. Изповядването на греха, от друга страна, отново снажда проядените кабели и възстановява енергията.

За това си е необходимо време. Но недейте да се предавате. Не позволявайте на нищо да ви възпира. Идвайте и пийте. Пийте дълго. Молете жадно. „Вашият небесен Баща ще дава Светия Дух на онези, които усърдно и постоянно се молят за Него!" (Лука 11:13, АМР).

Не допускайте грешката да онази муха, която видях в един самолет. Точно така, докато наскоро пътувах със самолет, забелязах как една муха жужи между седалките. Колко странна работа! Летяща муха в летящ самолет. Защо й е на мухата да лети по време на полет? Да не смята, че помага на самолета? Че с мъничките си крилца задържа тежкия летателен апарат във въздуха?

Реших да я попитам. Помахах й с ръка и се поинтересувах:

„Госпожо Муха, защо летите тук? Защо просто не покацнете някъде докато не пристигнем в другия щат?"

Отговорът бе пропит със самодоволство:

„И да оставя самолета да падне? Че той се нуждае от мен. Със собствените си крила помагам на неговите криле да останат във въздуха." При тези думи мухата изду мъничкия си гръден кош и отлетя към предната част на самолета. Няколко минути по-късно се върна при мен. Но вече не изглеждаше толкова уверена в себе си. Искрица страх проблясваше в едно от микроскопичните й очета. „А ти смяташ ли, че ще успея да се справя?"

„С какво?" - оцъклих се срещу нея.

„С това, да поддържам самолета! Не знам дали ще смогна до края на полета. Напъвам се да летя с всички сили. Крилцата ми вече отмаляват. Не съм сигурна още колко ще съумея на това напрежение."

Реших да бъда откровен.

„Не знаеш ли, че всичко това не зависи от теб? Ти си заобиколена с друга невидима сила, която поддържа целия този самолет. Не твоите сили го закрепят във въздуха. Спри да летиш за малко! Не зависи от теб дали самолетът ще пристигне или не!"

Мухата ме изгледа сякаш съм ненормален и ми каза да се скрия някъде.

Искрено се надявам и вие да не постъпите като нея. Някои от вас може би наистина имат нужда да поседнат за малко. Летите като изоглавени напред-назад, вечно заети, вечно въобразяващи си, че успехът на цялото това пътешествие зависи по някакъв начин от вас. Страх ли ви е да направите кратка пауза?

Погледнете навън през прозорците. Полетът ви се поддържа във въздуха от Божиите криле. Колкото и да пляскате с вашите ръце, няма да ускорите самолета ни най-малко. Вашата работа е да седите и да се осланяте. Тоест, да получавате.

Приемайте неговата сила. Бъдете ръкавицата и му позволете да проникне в целия ви живот в пълнота.

Предавайте се на неговия план. Разкарайте всички тези досадни гризачи.

И постоянствайте в това. Непрестанно се допитвайте до Божия Дух.

Приемайте. Предавайте се. Постоянствайте. С три думи, искайте! „Вашият небесен Баща ще дава Светия Дух на онези, които искат от него!" (Лука 11:13).