Електродъгово заваряване с обмазани електроди
Електроди, метална сърцевина и обмазка
Изтегляне 0.57 Mb.
|
Свързани:
Тема 1, 13. ISO TR 15608, 29. DEFEKTNI ZAVARKI
| Електроди, метална сърцевина и обмазка
Процесът “Ръчно електродъговоро заваряване” (РЕДЗ) се използва за заваряване и наваряване на различни метали и сплави. Приложимостта на процеса върху които и да са метали или сплави зависи от наличието на обмазан електрод, чийто наварен метал притежава необходимите състав и качества. Промишлено се произвеждат електроди за следните основни материали: въглеродни стомани; ниско легирани стомани; корозо-устойчиви (неръждясващи) стомани; чугуни (темперовани и сиви); алуминий и алуминиеви сплави; мед и медни сплави; никел и никелови сплави; Произвеждат се и електроди за наваряване на слоеве, устойчиви срещу износване, удари или корозия. Електродите за РЕДЗ се състоят от метална пръчка (сърцевина), върху която чрез пресоване е нанесено покритие – т.н. обмазка. Металната сърцевина се изработва от специален тел. Размерите на електрода съвпадат с размерите на металната пръчка – диаметър и дължина. Както диаметрите, така и дължините на електродите са стандартизирани. Най-често електродите са с диаметър от 2,0 до 6,0 мм. и дължина от 250 до 450 мм. В зависимост от химическия си състав електродните пръчки за заваряване на стомани биват нелегирани, легирани и високолегирани. Означението на материала на електродните пръчки е същото, както на стоманите. Електродите за заваряване на цветни метали имат сърцевини обикновено от съответния метал. Например електродните пръчки за заваряване на мед и медни сплави най-често са от мед, тези за алуминий и сплавите му – от алуминий, за никел и никелови сплави – от никел и т.н. Обмазката на електрода служи да осигури оптимално протичане на заваръчния процес и получаване на наварен метал с определен химически състав и свойства. Затова тя представлява хомогенна смес от различни вещества, която най-често съдържа следните основни компоненти: йонизиращи вещества; материали, образуващи защитен газ; материали, образуващи шлака; дезоксидатори; легиращи елементи; свързващи елементи, ако е необходимо. Допълнително може да бъде добавен железен прах, за да се увеличи коефициента на усвояване, което обаче може да повлияе върху възможните позиции за заваряване. Стабилизиращите компоненти увеличават степента на йонизация на газовия промеждутък и повишават стабилността на заваръчната дъга. Такива вещества са съединенията на калий, натрий, калций, барий и други. Газообразуващите компоненти създават защитни газове около заваръчната дъга, които предпазват течния метал от контакт с въздуха. Такива вещества са например органични съединения, карбонати и други. Шлакообразуващите компоненти при стопяването си образуват течна шлака, разположена по повърхността на заваръчната вана. Тя защищава заваръчната вана от въздуха. Освен това служи за дезоксидиране, легиране и рафиниране на течния метал. За целта се използват манганови руди, рутил (титанов двуокис), мрамор, фелдшпат, флусшпат и други. Дезоксидаторите се поставят в електродната обмазка с цел да редуцират разтворените в заваръчната вана метални окиси. Такива вещества са различни феросплави като фероманган, феросилиций, феротитан и други. От течната шлака дезоксидаторите преминават в заваръчната вана, редуцират металните окиси и се връщат отново в шлаката. Легиращите компоненти регулират химическия състав, механичните и други свойства на наварения метал. Като легиращи елементи се използват феросплави: ферохром, феромолибден, феротитан и т.н. Свързващите компоненти имат за цел да свържат всички вещества, използвани за приготвяне на обмазката. Най-често като свързващо вещество се използва водно натриево стъкло. След изсушаване на електрода обмазката придобива необходимата якост. Според дебелината на покритието обмазаните електроди биват: Тънкообмазани, при които външният диаметър на електрода е 1,1 до 1,2 пъти диаметъра на металната пръчка. В този случай обмазката има само стабилизиращо действие. Среднообмазани, при които външният диаметър на електрода е 1,2 до 1,4 пъти диаметъра на металната пръчка. Дебелообмазани, при които външният диаметър на електрода е 1,4 до 1,6 пъти диаметъра на металната пръчка. Някои електроди, например високопроизводителните, могат да имат и по-голяма дебелина на обмазката – над 1,6 пъти диаетъра на металната пръчка. Тази класификация е относителна. Например в БДС EN 499 под дебелообмазани електроди се приемат електродите, на които външният диаметър е равен или по-голям от 1,6 пъти диаметъра на електродната пръчка. По принцип колкото е по дебела обмазката, толкова по дребнокапково е пренасянето на стопения електроден метал. Според типовете електродна обмазка електродите се подразделят на: Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|