Електронна музика



Дата06.09.2016
Размер295.37 Kb.
#8394

Съдържание


[скриване]

  • 1 История

  • 2 Електронна музика

  • 3 История

    • 3.1 Края на 19 век и началото на 20 век

    • 3.2 Следвоенни години: 40-те, 50-те години

    • 3.3 60- те до късни 70

    • 3.4 Края на 70-те - края на 80-те– история на индустриалната музика, стила електропоп

    • 3.5 Скорошни развития: 80-те до ранни 2000-те: история на техно, история на хауса, история на транс

  • 4 Видове: списък на електронни жанрове

  • 5 Важни творци и диджеи: списък на творци по електронна музика и диджеи

  • 6 Известни записани лейбъли.

  • 7 Пресата за електронна музика - започва да се пише за електронна музика

  • 8 Прогресивна електронна музика

    • 8.1 Прогресивен хаус

    • 8.2 Прогресивен транс

    • 8.3 Прогресивен Psytrance

    • 8.4 Прогресивни прекъсвания /breaks

    • 8.5 Прогресивен drum & Bass

    • 8.6 Прогресивна електронна музика

    • 8.7 Компютърна музика

  • 9 Синтезатор

  • 10 Звукова основа

  • 11 Електронни музикални инструменти

    • 11.1 Ранни електронни музикални инструменти

    • 11.2 Синтезатори

    • 11.3 Sampler (musical instrument)

  • 12 Примери на цифрови семпли Компютърни музикални мелодии

  • 13 Композитори

  • 14 История на електронната музика

  • 15 Устройства за записване

  • 16 Стилове

  • 17 Външни препратки

История [редактиране]


Електронната музика се появява първо като експеримент, предизвикващ чисто академичен интерес. Появява се след Втората световна война с използването на първите лампови звукови генератори създаващи - т. нар. arpeggiatos (2 или повече тона, които се повтарят един след друг с определена скорост). Първите композиции с електронно генериран звук се свързват с имената на Карлхайнц Щокхаузен, Едгар Варез и др. Електронната музика започва да става известна след 1970 със създаването и на първите транзисторни звукови генератори. Отначало, най-използваният елемент от електронната музика е т. нар. pad (звуци на фона на другите инструменти, които не променят главната мелодия). Електронни падове се използват в групи като Kraftwerk, Tangerine Dream и др. По-късно, в началото на 1980-те години се появяват и първите изцяло цифрови синтезатори (преди това синтезаторите са били смес между аналогови и цифрови звукови процесори). Първите компании, произвеждащи цифрови хардуерни синтезатори са Роланд, Корг, Ямаха, Сони. Роланд са и първите произвеждащи т.нар. цифрови барабани (digital drum machine). През 1984 се появява и стандартът MIDI (Musical Instrument Digital Interface).

В началото на 1970-те, се появяват първите групи и артисти свирещи на електронни инструменти - Kraftwerk, Tangerine dream, Space, Droids , Rockets ,Giorgio Moroder, Vangelis, Klaus Schulze, Jean-Michel Jarre.



Електронната музика започва като експеримент, който включва следните стилове и представители :

  • Спейс рок - Tangerine Dream, Klaus Schulze, Vangelis, Isao Tomita .

  • Електронен симфонизъм - Vangelis, Isao Tomita ,Jean - Michel Jarre.

  • Техно-поп- Kraftwerk.

  • Електронно диско - Giorgio Mororder, Space, Rockets, Tree Degrees, Sparks, Donna Summer ,Droids ,Ganimed , и др.

Бележи своя апогей през 1980-те със стиловете:

  • Ню роментик и ню уейв - Ultravox, Visage, Jon Foxx, Duran Duran, Spandau Ballet, A Flock of Seaguls, Orchestral Manoeuvres in the Dark (OMD), New Order, Kim Wilde , Nik Kershaw, Paul Young, Wang Chang, Kajagoogoo, Taco ,NENA ,и др.

  • Електро/синт - поп: Bronski Beat, Yazoo, Depeche Mode, The The, Blancmange, Thomas Dolby, Howard Jones, Alphaville, Communards, Sigue Sigue Sputnic, Scritti Politti, Japan, Limahl, Pet Shop Boys, Men Without Hats, Eurythmics, Thompson Twins, FGTH, ABC, Art of Noice, Gary Numan, Jan Hammer, Mysterious Art, Off, Red FLag, Per Ubu, Fed Gadget, Soft Cell, Nena, Falco, Propaganda, Animotion, Devo, De Vision, Human League, Heaven 17, Sensus, Hot Shot, Black Jack, Q-Feel, Spoons, Fashion ,The Twins, Lime, Krisma, Paris-France-Transit, и др.

  • Дарк уейв - Clan of Xymox, Sisters of Mercy - (в албума "Flood Land" от 1987 г.);както и някои песни на групите: The Cure, Siouxsie & the Banshees ,цялото творчество на групата Kirlian Camera , и др.

  • Електроник боди мюзик (ЕВМ) - Front 242, Die Krups, Front Line Assembly, Libach и др.

  • Експериментална (амбиент) музика: Suicide, Cabaret Voltaire, Brian Eno и др.

  • Хай Енерджи/Итало/Джърман/Евродиско - Imagenetion, Taco, Gazebo, Lee Marou, Mico Mission, Den Harrow, Fency, F.R.David, Modern Talking, Sandra, C.C.Catch, Blue System, Bad Boys Blue, Radiorama, Bananarama, Rick Astley, Jason Donovan, Kylie Minogue, Boney M - последните им албуми, Sonja, Sanita, Hazel Deen, Dollar, Buck Fizz, Silent Circle, Secret Service, Xenon, Electric Mind, Lectric Workers, Gannimed, Logic System, Tom Hooker, The Creatures, Savage, P.lion, Topo& Roby, M like Moon, Cosmic Disco, Patrick Cowley, Rockers Revenge, The Limit, Illusion Orchestra, The Flirts, Pink Projekt, Frank Duval, Trans-X и др.

Поради силния интерес към електронните инструменти редица групи и самостоятелни музиканти, работещи в най-различни стилови категории, използват електронните технологии за създаване на своята музика, без да са концептуално обвързани с електронната звучност. Например: ELO, Alan Parson's Project, Barclay James Harvest, ABBA ,Boney M ,Styx ,SAGA, Blondy ,Steve Winwood, Matia Bazar ,Ricchi e Poveri, TOTO, Chicago, Richard Kleiderman ,Patrick Moraz ,Rick Wackeman, PUHDYS ,Karat , и др. Това обезсмисля понятието „електронна музика“, защото повсеместното използване на електронни инструменти, независимо от музикалния стил, разширява смисъла на това понятие и то губи конкретния си характер.

Електронна музика [редактиране]


Електронната музика е терминология за музика, използваща електронни средства. Както е дефинирана от групата за стандарти на IEEE, електронните средства са малки системи и използват такива компоненти като транзистори и микросхеми. Изхождайки от това определение, може да бъде направена разлика между инструменти, които създават звук чрез електромеханични средства, което се противопоставя на такива, които произвеждат звук, използвайки електронни компоненти. Примери за електромеханични инструменти са The teleharmonium, Hammond BS3 и електрическата китара, докато примери за електронни инструменти са Theremin, синтезатора и компютъра.

История [редактиране]

Края на 19 век и началото на 20 век [редактиране]


Преди електронната музика, имаше растящо желание композиторите да използват появяващите се технологии за музикални цели. Няколко инструмента били създадени и използвали електромеханични конструкции (устройства) и те проправили пътя към последвалото появяване на електронните инструменти. Електромеханичният инструмент the Teleharmonium (или Telharmonium) е бил развит от Thaddeus Cahill в 1897 г. Елементарното неудобство работи срещу възприемането на the Teleharmonium: инструментът тежал седем тона и бил с размера на фургон. Още няколко подобрени версии били конструирани няколко години по- късно (финалния и най- подобрения модел, който се появява в 1907 г. е тежал 200 тона). The Theremin е често смятан за първият електронен инструмент, изобретен от професор Leon Theremin приблизително около 1919-1920. Друг ранен електронен инструмент бил Ondes Martenot, който бил използван в симфонията "Turangalîla" от Olivier Messiaen и също от други, главно от френски композитори като Андре Jolivet

Следвоенни години: 40-те, 50-те години [редактиране]


Касетофонът бил измислен в Германия през втората световна война. Не е минало много време преди композиторите да използват касетофона за развиване на нова техника за композиция, нарече музика concrète. Тази техника вплете в себе си правенето заедно на записани фрагменти от естествени и промишлени звуци. Често, композиторите използвали звуци, които били произведени изцяло чрез електронни средства, които не били замислени с някаква музикална цел. Първите парчета на музика concrète били написани от Пиер Schaeff, който по- късно работи редом с класически композитори от авангарда като Пиер Boulez и Karlheinz Stockhaus. Stockhaus е работил много години като част от студиото за електронна музика в Кьолн, комбинирайки електронно произвеждащи се звуци с общоприети оркестри. Първата електронна музика записана на лента е композирана в Америка и е била завършена от Луис и Bebe Barron през 1950.

Два нови електронни инструмента правят своя дебют през 1957. За разлика от по-ранния Theremin и от Ondes Martenot, тези инструменти били трудни за използване, изискващи обширно програмиране и никой не можел да свири на тях в реално време. Първият от тези електронни инструменти бил компютъра, когато Макс Mathews използвал програма, наречена Music 1, и последвалата Music 2, за да създаде оригинални композиции в лабораториите на Бел. CSIRAC в Австралия бил компютър, който свирил музика в реално време, много по-рано от това (през 1950 или през 1951) и било също така трудно да се програмира, но музикалното развитие спряло и не е използвано за развитие на нова компютърна музика, вместо това свирело популярни мелодии. Други доста известни композитори използващи компютри тогава са Edgard Varèse и Iannis Xenakis. Другият електронен инструмент, който се появил в същата година бил първият електронен синтезатор. Наречен RCA Марк II Sound Synthesizer, използвал осцилатори към вакуумна тръба и въплъщава първият електронен музикален sequencer. Бил замислен от RCA и инсталиран, проектиран в Центъра за електронна музика в Колумбия-Принстън, където се намира и до днес. Центъра за електронна музика в Колумбия-Принстън сега известен като Центъра за компютърна музика е най- стария център за проучване на електронна и компютърна музика в Съединените щати. Бил е отрит през 1958 от Владимир Ussachevsky и Ото Luening, които работели с манипулации намагнитена лента още в ранните 1950. Студиото било изградено с помощта на инженера Питър Mauzey и станал център на американската продукция за електронна музика близо до 1980-те. Robert Moog развива контролирани от напрежения осцилатори, които по- късно са използвани в синтезаторите на Moog.


60- те до късни 70 [редактиране]


Поради сложността на композирането със синтезатор или компютър, поради липсата на успех, повечето композитори продължават да изследват електронни звуци използвайки музика concrète дори през 60- те. Но музика concrète била тромава в най - добрия случай и няколко композитори потърсили по- добра технология за работата си. Онова търсене довело до образуването на три независими екипа, които ще развият първите сценични електронните синтезатори. Поради сложността на композирането със синтезатор или компютър, поради липсата на успех, повечето композитори продължават да изследват електронни звуци използвайки музика concrète дори през 60- те. Но музика concrète била тромава в най - добрия случай и няколко композитори потърсили по- добра технология за работата си. Онова търсене довело до образуването на три независими екипа, които ще развият първите сценични електронни синтезатори. Първият от тези синтезатори, който се появява бил този на Buchla. Появявайки се през 1963, това бил продукт на опта, който бил поведен от музика concrète и композитора Morton Subotnick. През 1962 г. работейки със субсидия от фондацията на Rockefeller, Subotnick и бизнес-партньора Ramon Sender наемат електронния инженер Дон Buchla да изгради "черна кутия" за композиции. Subotnick описва тяхната идея в следните срокове:

" Нашата идея беше да изградим черната кутия, която щеше да бъде палитра за композитори в техните домове. Това щеше да бъде тяхното студио. Идеята беше да се замисли, така че то да бъде като аналог на компютъра. Това нямаше да е музикален инструмент, но щеше да е модулатор. . . това беше колекция от модули от контролирани напрежения способност на напрежение- се погрижиха автори на мех за газ и то имаше sequencers в него точно до бухалката . . . то беше колекция на модули, които вие щяхте да съберете,. Нямаше никакви две системи Същата докато CBS не го купи . . . нашата цел e, че то щеше да бъде под 400 $ за целия инструмент и ние бяхме много близо. Онова е това защо оригиналният инструмент, за който набрах, беше под 500 $. " Друг сценичен синтезатор, първият използвал титулувана клавиатура към пиано, бил творението на Робърт Moog. През 1964, той поканва композитора Herb Deutsch да посети неговото студио в Trumansburg. Moog среща Deutsch годината по- рано, чул неговата музика и решил да следи идеите на композитора и да изгради електронни музикални модули. По това време Deutsch пристига на посещение на Moog, който създал образци на два контролирани от напрежения осцилатора. Deutsch свири на устройствата няколко дена; Moog намира експериментите на Deutsch толкова мелодично интересни, че той се изгражда впоследствие филтър за контрол на напрежението. Тогава, от удар на съдба, Moog бил поканен през септември на събранието на AES в Ню Йорк, където той изнесъл доклад, наречен "Електронни музикални модули” и продал своя пръв синтезатор на хореографа Alwin Nikolais. От края на събранието, Moog навлиза в бизнеса със синтезатори.



Също така през 1964, Пол Ketoff, тонрежисьор в италианския RCA в Рим,се обърнал към Уилиам O.Смит, който оглавява електронното музикално студио в американската академия в града, с предложение за изграждане на малък сценичен синтезатор студиото на академията. Смит обсъдил с Ото Luening, Джон Eaton, и други композитори, които били в резиденцията на академията по същото време. Смит приел предложението на Ketoff, и Ketoff предоставил своя синтезатор Synket през ранната 1965. Въпреки, че електронната музика започна в света на класическата или "арт" композиция , само за няколко години тя е била приета към популярната култура с променливи степени на ентусиазъм. Една от първите електронни музикални шапки на телевизията била музикалната тема към филма “Doctor who” през 1963. Била е създадена в радиостанцията на BBC от Рон Grainer и Delia Derbyshire. В края на 60-те, Wendy Карлос популяризира ранната синтезаторна музика с два забележителни албума “Switched-on Bach” и “The Well-Tempered Synthesizer” (добре смекчения синтезатор”, в които са използвани части от класическата барокова музика и са възпроизведени на синтезатора на Moog. Синтезатора на Moog пораждал само една нота свирейки, така че да за да се възпроизведат многопластовите части, такава като на Карлос, изисквало много часове в студио. Ранните машини били общоизвестно нестабилни. Все още някои музиканти, особено Keith Emerson от Emerson Lake and Palmer ги вземат със тях на път. Theremin-ът бил изключително труден инструмент за свирене, използван в някои популярни парчета, особено много в "Good Vibrations” The Beach Boys. Mellotron-ът също се е използвал, появява се в песента на The Beatles “Strawberry Fields Forever” ,а тон педалът бил уникално използван като поддържащ инструмент в песента” Yes it is”. Като развиваща се технология и синтезаторите ставали по-евтини, по-здрави и преносими, били са приети от много рок групи. Примери за относително ранно приемане в тази сфера са групи като The United States of America, The Silver Apples и Pink Floyd и въпреки че тяхна музика не е била изцяло електронна (с изключение на The Silver Apples), много на получения звук бил зависим от синтезатора, въпреки че обикновено замествал само органа. През 70-те електронният стил бил революционизиран от берлинската група Kraftwerk, която използвала електронен и роботизиран звук, за да символизира и отпразнува радостно понякога отчуждаването на съвременния технологичен свят. До ден днешен тяхната музика остава безкомпромисно електронна. В Германия особено електронните звуци били обединени към популярната музика от групи като Tangerine Dream, Can, Popol Vuh и други. В джаза, усилени акустичните инструменти и синтезаторите били комбинирани със серия влиятелни записвания от Weather Report. Джо Zawinul, творец със синтезатор e от онази група, продължила да импровизира в ансамбъла на същия вид. Известният джаз-пианист Херби Hancock с неговата група The Headhunters през 1970 представят на слушателите по-широка палитра на електронните звуци включително синтезаторът, който той изследва по-нататък дори с повече ентусиазъм работейки върху албума на The Future Shock, в сътрудничество с продуцента Бил Laswell през 1980, който създаде поп хита "Rockit" през 1983. Музиканти като Tangerine Dream, Klaus Schulze, Брайън Eno, Vangelis, Майк Oldfield, Жан Мишел Жар, Рей Buttigieg, както и японските композитори Isao Tomita и Kitaro, също популяризират звукът на електронната музика. Филмовата индустрия също започва обширно да употребява електронната музика в саундтраците към филмите. Пример за това са партитурите на Wendy Carlos за A Clockwork Orange, филмите на Stanley Kubrick по романа на Антъни Бърджис. Музикалната партитура за “Forbidden Planet” от Луис и Bebe Barron през 1956, използвала електронен звук, въпреки че не бил посредством синтезатори. Един път наложили се електронните звуци станали повече съвместими в популярните записи, други научнофантастични филми като “Blade Runner” и филмовите сериите на “Alien” започнали силно да зависят с настроение и атмосфера от употребата на електронната музика и произлезлите от нея електронни ефекти. Електронните групи били също наемани, за да създават цели саундтраци, както други популярни звезди.

Края на 70-те - края на 80-те– история на индустриалната музика, стила електропоп [редактиране]


В късните седемдесет и ранните осемдесет имаше много нововъведение в развитието на електронните музикални инструменти. Аналоговите синтезатори дадоха път до голяма степен на цифровите синтезатори и модели(семпли). Ранните семпли, като ранните синтезатори, бяха големи и скъпи части от механизмите на компании като Fairlight и New England Digital, които продадоха инструменти струващи повече от 100, 000 $. В средата на 80-те, това се променя с развитието на моделите и цената им знчително пада. От края на 70-те напред, много популярната музика беше развита на тези машини. Групи и артисти като Ultravox, Gary Numan, The Human League, Landscape, Visage, Daniel Miller, Pete Shelley, Heaven 17, Eurythmics, Severed Heads, John Foxx, Thomas Dolby, Orchestral Manoeuvres in the dark, Norman Iceberg, Yazoo, The art of Noise, Depeche Mode и New Order развиха нови начини за правенето на популярна музика от електронни средства. Fad Gadget (Франк Tovey) е цитиран от някой като баща на използването на електроника в New Wave, въпреки че Ultravox, The Normal (Даниъл Милър),The Human League и Cabaret Voltaire, всички пуснаха електронни сингли преди Fad Gadget и имаха по-добри сингли. Естествената способност на музикалните машините да правят стохастични, нехармонични, статични шумове доведе до един музикален жанр, известен като промишлена музика, водена от групи пионери като Throbbing Gristle, която сложи началото си през 1975, Wavestar и Cabaret Voltaire. Някои творци като Nine Inch Nails, KMFDM и Severed Heads взеха някои от рискованите нововъведения на музика concrète и ги използваха като механичен танцувален ритъм, бийт,а по– късно включиха и метални китари. Други като Test Department, Einstürzende Neubauten, хванаха този нов звук и създадоха адски електронни композиции. Междувременно, други групи като Робърт Рич хванаха тези сурови звуци и ги смесиха в наситени звукови картини. Други групи като Front 242, Skinny Puppy комбинират тази грубост, рязкост с първоначалното звучене, което е повече поп или по-скоро танцувално ориентирано образуват т.нар. electronic body music (EBM). Сроден с растящия интерес към електронната и промишлена музика бяха творци, които работят в областта на dub музиката. Важен в тази област беше продуцента Адриан Шерууд, чиято марка лейбъл през 1980-та беше отговорна за интегрирането на промишленото и шум естетично звучене, записвано на касета и записана продукция с такива творци, звучащи индустрално-фънк като Tackhead, певеца Марк Стюърт и други. Това проправя един път за повечето музиканти през 1990 г. интересуващи се от dub музиката като Meat Beat Manifesto и по- късно продуцентите на стилове като downtempo и trip hop като Kruder & Dorfmeister.

Скорошни развития: 80-те до ранни 2000-те: история на техно, история на хауса, история на транс [редактиране]


Развитието на техното звучи в Детройт, Мичиган и хаус музиката в Чикаго, Илинойс през ранните и късните осемдесет, и по-късното базирано от Великобритания кисело театрално движение, т.нар acid house в късните осемдесет и раните деветдесет всички стимулираха развитието и одобрението на електронната музика в изкуството, течението и представиха електронната танцова музика на нощните клубове. Електронната композиция може да създаде по-бързи ритми и по-прецизни от това, което е възможно, използвайки традиционен ударен инструмент. Звукът на електронната танцова музика често се характеризират с изменени, подправени електронни звуци (семпли) на традиционни инструменти и гласове. Във Великобритания законодателството се противопоставя на рейв културата, която се определя по това време като популярна електронна танцувална музика, с криминалното правосъдие и обществен ред, които през 1994 заявяват, че рейв музиката "включва звуци изцяло или преобладаващо характеризирани с излъчването на последователни, повтарящите се ритми." Падналата цена за подходяща екипировка е означавало, че популярната музика е била нарастващо правена електронно. Такива творци като Björk и Moby по-нататък популяризират варианти на този вид на музика в течението.

Видове: списък на електронни жанрове [редактиране]


Електронната музика, особено в края на 90-те навлезе в много жанрове, стилове и подстилове, твърде много за да бъдат изброени тук и повечето, от които са включени главния списък. Въпреки че няма никакви трудни и бързи граници , широко говорейки ние можем да идентифицираме експерименталните и класически стилове: електронна арт музика, музика concrète; промишлената, индустриална музика и synth Pop, стила на 80- те; Стилове, които са първоначално са били определени за танцувални, такива като italo disco, техно, хаус, транс, електро, breakbeat, drum and bass и стилове, които са определяни повече като експериментални или за домашно слушане, такива като IDM,glitch и trip-hop. Разпространението на персоналните компютри и на миди интерфейса системите започва през 80- те, това довежда до създаването на нов жанр електронна музика, известна като chip music или bitpop. Тези стилове, произлязоха първоначално използвайки специализирани звукови чипове от компютрите като Commodore 64, Commodore Amiga и Atari ST измежду други, пораснаха(навлязоха) преди всичко от демосцената. Последните категории като IDM, glitch и chip music имат много общо с музикалните стилове на арт музиката и музика concrète, които ги предхождат от няколко десетилетия.

Важни творци и диджеи: списък на творци по електронна музика и диджеи [редактиране]


С експлозивния растеж на компютърна технология за музика и последвалото намаление на цената на екипировката в края на 90- те, няколко творци и диджеи правят електронна музика у дома, което е изумително. С появата на записваща система на твърдия диск (hard disk) става възможно всеки потребител на собствен компютър у дома да стане музикант и за това се покачва броя на домашните групи " bedroom bands", често състоейки се от един единствен човек. Въпреки това, забележителните творци все още могат да бъде идентифицирана. В традициите на експериментално и класическо изкуство още работят и днес Karlheinz Stockhausen, Pierre Boulez и Steve Reich. Жанрът космична електронна музика беше оформен в края на 70- те в Германия от Popol Vuh, Klaus Schulze и Tangerine Dream. Влиятелни музиканти в промишления и по-късно в synth pop стила включват Throbbing Gristle, Cabaret Voltaire, the Human League and Kraftwerk, които реализираха своя първи албум преди повече от десетилетие през 2003 г. В хауса, техно и drum and bass пионери са Хуан Atkins, Derrick Мей, Goldie, A Guy Called Gerald и LTJ Bukem са още активни от 2003 насам. Такива комерсиално успешни творци са Fatboy Слим, Faithless, Fluke, The Chemical Brothers, Daft Punk, The Crystal Method, Massive Attack, The Prodigy, Orbital, Propellerheads, Underworld, Björk и Moby (Cut Chemist, Air, Fatboy Slim, Faithless, Fluke, The Chemical Brothers, Daft Punk, DJ Shadow, The Crystal Method, Massive Attack, Nine Inch Nails, DJ Spooky, Nathan Fake, The Prodigy, Orbital, Propellerheads, Underworld, Björk, Benny Benassi, BT and Moby)одължават да пускат албуми и да представят редовно (понякога на арени с размер на стадион, такива на които популярността на електронната танцова музика е нараснала). Някои диджеи като Paul Oakenfold, John Digweed, Paul van Dyk, Armin van Buuren, Ferry Corsten и Tijs Verwest (aka Tiësto) са достигнали статус на истински суперзвезди. Те правят за часове обединяване, миксиране на тяхната музика с презаписани сингли. Някои диджеи имат на радиа, които звучат в интернет, излъчват седмични предавания, такива като A State Of Trance, шоу смесвано от Armin van Buuren. Критично приветствани Autechre и Aphex Twin продължават да поставят предизвикателни рекорди за слушана музика.

Известни записани лейбъли. [редактиране]


До 1978 и появата на Mute Records, нямаше почти никакви записани лейбъли, които да се занимават изключително и само с електронна музика. Поради този недостиг на пазар, много от ранните техно пионери започват да реализират техните собствени. На пример, Хуан Atkins основал Metroplex Records и Richie Hawtin основа неговия много влиятелен Plus 8 лейбъл. Във Великобритания Warp Records се появяват през 90-те като от един от известните източници на home-listening и експерименталната музика. По-късно се появяват Astralwerks, Ninja Tune, Tiesto's Black Hole Recordings и Oakenfold's Perfecto Record label.

Пресата за електронна музика - започва да се пише за електронна музика [редактиране]


Източници на списания от Съединените Щати включват такива като Urb, BPM Magazine от Лос Анджелис и други като XLR8R, e/i и Grooves. Източници на британската електронна музика включват лондонското списание The Wire, DJ, Mixmag, Knowledge, Computer Music, Music Tech Magazine и Future Music. Германското списание Spex както и берлинското De:bug.

Прогресивна електронна музика [редактиране]


Progressive (прогресивен, напредничав) в контекста на модерната танцувална музика (понякога прогресивна електронна танцова музика или съкратено prog) е израз, който включва колекция от електронни танцувални жанрове, които използват техники за прогресивно представяне и включва стиловете като прогресивния транс, прогресивния хаус, прогресивно техно и progressive breaks. Прогресивната електронна музика е свързана с нова музикална ера и прогресивния рок.

Най- танцувалните електронни парчета са създадени с определени черти, които са най- благосклонни за диджеите. За разлика от очевидната песен конструкциите на жанрове като hard house или HI- NRG, чиито върхове и падения в прогресивния танцувален трак имат склонност да бъдат по-малко очевидни. Нареждането на слоеве различните звуци един върху друг и бавното им смесване в миксера е ключовата идея на прогресивната музика.

Когато се говори за прогресивни електронни стилове, изразът "прогресивен" типично засяга прогресивната конструкция ( които промени стават нараствайки, както в случая на прогресивния хаус). Изключението е прогресивния транс, откакто трансът е типично прогресивен като структура вече. Прогресивният транс се отнася обикновено към вид транс музика, в която няма водеща мелодия и има повече обща атмосфера. Това впечатление обикновено се постига чрез слоеве от ударни инструменти.

В случая прогресивния хаус, изразът прогресивен може да също така засегне стила. Такива елементи могат да бъдат почти всяко нещо като китарен loop, компютърно създадени шумове, типични елементи от други музикални жанров и др. Сметнете, че тази отличителна черта кара този жанра да се променя през цялото време, очевидно по-бързо от други електронни жанрове (такива като транс и техно).


Прогресивен хаус [редактиране]


Прогресивният хаус има своите източници в Британия в ранните деветдесет, с пускането на Guerrilla record label и първите сингли на Leftfield (особено "Song of Life") и тогава редактор от Mixmag- Dom Phillips измисля израза. През 1992 отваря врати първият суперклуб Renaissance в малкото миньорско градче Mansfield и неговите диджеи - специално Sasha и тогава неизвестният Джон Digweed – спомагат за развитието на звука в неговата младост. Самата музиката съставена от 4/4 ритъм, хаус музиката се съюзи по-дълбоко, повлияна от дублирането на basslines и носи по-меланхолично, емоционално въздействие. Често ефирните завъртяни текстури на ранния транс можеха да бъдат чути в миксове и различни други елементи от електронния спектър.

Центъра на важността на звука се е променял през годините. След пускането на дебютния албум на Brian Transeau's (aka BT) например, по- голямата част от записаните стиловете звучаха по по-ефирен, мелодичен начин. (Този запис беше също така огромно влияние на зараждащия се прогресивен звук на транса.) Тогава, както трансът стана повече популярен и мелодичен, прогресивния хаус стана по-тъмно звучащ и започна да бъде обсъждан като подземен контрапункт, сливайки се с трибъл хауса, за да създаде много минималистични ударни тракове, парчета както това десетилетие започна. (Това също така маркира връщането на звука на Sasha и Digweed, които популяризираха прогресивния транс се беше и прогресивен транс междувременно.) Междувременно, Мелбърн центрираната австралийска прогресивна сцена, чиито светила включват Phil Ks и Лук Chable, създаде отличителен звук на техния собствен изцяло trancy звук, "сияещ" като мелодии, и по-честата употреба на вокали, гласове този стил беше силно лансиран в Британия и другаде с помощта на транс диджеите DJ Dave Seaman и австралийския Anthony Pappa и през 2003 беше основния стил на прогресивен танц. Неговото влияние дори подхрани транса, с много под-жанрови отличителни белези. От 2005 , прогресивния хаус заема до голяма степен място в света на танцова музика, с повечето от главните диджеи на сцената пускащи electro и техно-хаус и минимал.


Прогресивен транс [редактиране]


Прогресивният транс е популярен под-жанр в транс музиката и съдържа елементи от хаус, техно и ембиант музиката. Основната формула на транса стана дори повече фокусирана с качествата и мелодиите, отдалечавайки се от предсказуемите арпежирани аналогови образци на синтезатора. Акустичните елементи станаха популярни, композиции се поддадоха на нарастващи постепенно промени (прогресивни конструкции на aka), композирани понякога в терци (както Брайън Transeau прави често). Звукът стана повече и повече ефирен и небесен. Прогресивният транс съдържа много интуитивни елементи като например необичайната басова линия или оригиналния синтез, които го правят до голяма степен повечето привлекателен.

Конструкцията на прогресивния транс е различна от типичното транс парче. Интродукцията започва до голяма степен с по-бавни обкръжаващи(ambient) удари. Следвайки тази част последва прекъсване и тогава започва основната мелодия. Електронните ефекти и вокалите са обикновено и в интродукцията и в кодата.

Фрази могат да бъдат на всяка 2 тактова черта (4-8-16-32 и др. )както в най -типични прогресивни транс тракове. Фразите обикновено започват с въведението на нова или различна мелодия или въведението на hi-hats в парчето. В прогресивния транс може да има повече от четири едновременни слоя. Известни творци в този електронен жанр включват Armin Van Buuren, Ferry Corsten, Paul Van Dyk, Brian Transeau, James Holden, Josh Gabriel & Dave Dresden, Luke Chable, Deepsky, Sasha, Hernan Cattaneo и John Digweed По-нови творци Terje Bakke, The Last Atlant, Hybrid (band), Gerry Cueto, Markus Schulz.

Прогресивен Psytrance [редактиране]


Прогресивния Psytrance е прогресивната форма на психеделичния транс. Важни творци на жанра включват Atmos, Son Kite, Beat Bizarre, Krueger & Coyle, Vibrasphere, Sensient, FreQ, Jaia, Phony Orphants, Ticon and Igneous Sauria. Противоположно на течението на прогресивния транс, psy -прогресив е обикновено не като извисяване като се фокусира повече върху звуковия продукт, а мелодията и прибавянето на психеделични елементи, което в обичайните прогресивни парчета липсва. Конструкцията не е добре дефинирана както в другите стилове на прогресивния транс.

Прогресивни прекъсвания /breaks [редактиране]


Прогресивните прекъсвания са относително скорошен феномен, всъщност има от nu skool breaks и прогресивния хаус. Като популярен стил по свой собствен начин, неговите корени идват от Австралия - има изобилстващи прекъсвания/ breaks и сцени за прогресивна музика. Поради неговите корени прогресивния breakbeat е до голяма степен екзалтирало чувство с много създаващо настроение и мелодии. Повечето творци, които работят в жанра, се опитват да станат непосредствено близки ( това може по-общо да се види на Азиатска сцена, където има сътрудничество между два забележителни екипа за продукция, едната занимаваща се с миксирането на хаус и другата с breaks rub) един съвместим хибрид. Това е едно от най -вълнуващите развития на прогресивната сцена.

Творци по прогресивни прекъсвания включват цифрово магьосничество Digital Witchcraft, Momu, Hybrid, Relisys и творци на прогресивен хаус са Leftfield, BT, Steve Porter. Линиите между тези прогресивни стилове и прогресивния транс, като в групи като Way Out West и Fluke са показали своите парчета са по-малко изразени сега от тогава, както бяха в самото начало.


Прогресивен drum & Bass [редактиране]


Има няколко вида Drum & Bass, които се смятат за прогресивен. Neurofunk, прогресията на the Techstep поджанр съдържа елементи на джаз и фънк заедно с множество електронни влияния включително техно и транс. Стилът също така последва традиционна прогресивна форма, изграждана до връх на интензивност. Drumfunk, относително нов поджанр, е също така сметнат за прогресивен от много, заедно със самия Techstep. Съвременния Drum & Bass -например ASC's Covert Operations labe може също да бъде наречен прогресивен.

Прогресивна електронна музика [редактиране]


Прогресивно електронен е под-жанр в музиката на новото поколение и съдържа елементи на прогресивен рок, класическа музика и обкръжаваща, ембиант музика и електронна музика. Прогресивно електронни албуми са Jean-Michel Jarre “Rendez-Vous”, Jean-Michel Jarre “Magnetic Fields”, Vangelis “Albedo 0.39”, Synergy Electronic Realizations за Rock Orchestra, Fritsch “Mythology”, Vangelis “Spiral”, Vangelis “Direct”, Jean-Michel Jarre “Equinox”.

Прилики в прогресивните жанрове

От 2000 , прогресивния хаус и прогресивния транс се приближават, сливат до голяма степен, много трудно е да се различат един от друг. Докато по-бързият (130-140 "bpm") по-енергични записи могат да продължат з да бъдат класифицирани като прогресивен транс, повечето производители на двата стила се стремят към по-мек, по-бавен (110-130 "bpms")" звук и предпочитат да бъдат класифицирани като прогресивен хаус. Допълнително от 2000 много творци на психеделичен транс също започнаха да правят по-бавен звук (125-138 "bpms") така класифицират своя стил като прогресивен транс или прогресивен психотранс.


Компютърна музика [редактиране]


Компютърната музика е музика, която е създадена или композирана с помощта на компютри. Също така означава поле на изследване, което проучва и двете и теорията и приложението на нови и съществуващи технологии в областите на музиката, звуковата конструкция и дифузията, акустиката, звуковия синтез, цифровото преработване на сигнала и псифоакустиката. Полето на компютърната музика може да проследи неговите корени назад до източника на електронната музика и много от първите експерименти и нововъведения направени с електронни инструменти в края на 20-ия век.

Много от работата на компютърната музика е използвало връзката между музикалната теория и математиката. Първата световна компютърна музика беше създадена в Австралия от програмиста Geoff Хил на компютъра CSIRAC, който беше конструиран и изграден от Trevor Pearcey и Maston Beard. Впоследствие, Lejaren Hiller използвал компютър през 50-те, за да състави работи, които бяха тогава изсвирени от общоприети музиканти. По-късно в развитието се включиха творбата на Макс Mathews в лабораториите на Бел, които развиха влиятелната програма Music I. Вокодер технологията също така значително се разви. Повече напоследък, миди технологията позволи на персоналните компютри да взаимодействат със синтезатори чрез стандартизиран интерфейс, който е разши функцията на работата с компютър.

Навсякъде по света има много организации и институции, които са посветени на областта на компютърната и електронна музика, изучават и проучват, включвайки the ICMC (International Computer Music Association- Международната асоциация за компютърна музика), IRCAM, SEAMUS (Society for Electro Acoustic Music in the United States- Обществото за акустична електронна музика в Съединените щати) и голям брой институции.

Синтезатор [редактиране]


Синтезаторът - synthesizer ( Synthesiser в британски английски език) е електронен музикален инструмент замислен да произвежда електронно създаден, генериран звук, използвайки такива техники като добавяне, изваждане, FM, физически моделирани синтези или изкривявания за фазата. Синтезатори създават звуци чрез директна манипулация на електрически напрежения (както в аналоговите синтезатори), математическа манипулация на дискретните стойности, използващи компютрите (както при софтуерните синтезатори) или от комбинацията на двата метода. Във финалния етап на синтезатора, електрическите напрежения създадени от вибрациите на синтезатора в диафрагмите на високоговорителите, слушалките и др. Този синтезиран звук е различен, контрастира на записания естествен звук, където механичната енергия на звуковата вълна е трансформира в сигнал, който ще бъде превърнат обратно в механична енергия като се възпроизвежда. Синтезатори обикновено имат клавиатура, която осигурява човешкия интерфейс към инструмента и често е възприеман като клавишен инструмент. Човешкият интерфейс на синтезатора не трябва да бъде непременно клавиатура или също така синтезатор не е необходимо стриктно да бъдат свирен от човек. Различни клавишни синтезатори или контролирани синтезатори са били развити.

Звукова основа [редактиране]


Когато звуците на естествените тонални инструменти са анализирани в честотната област , спектъра на тоналните инструменти показва върхове на амплитуда при хармониците. Тези честоти на хармониците са главно разположени близо към основата на тона. Ударните се нуждаят обикновено от хармоници и проявяват спектъра, който се съдържа главно в шум, който е оформен, от резониращите честоти на структурите, които създават звуци. Резониращите свойства на инструментите също образуват спектъра на струнните, вятъра, гласа и другите естествени инструменти. В най -общоприетите синтезатори, с цел ресинтез, записването на истински инструменти могат да бъдат сметнати за съставени от няколко компонента.

Тези звукови компоненти представят акустичните отговори на различните части на инструмента, звуци произведени от инструмента през различните части от свиренето, или режима на работа на инструмента в различни състояния на свирене ( Тоналност, интензивност на свирене) Отличителният тембър, интонацията и атака на истинския инструмент може да бъде създадена като се обединяват заедно тези компоненти по такъв начин, че да наподобява естественото поведение на истински инструмент. Терминологията варира в зависимост от методологията и производител на синтезатора, но компонентите са често споменати като осцилатори или части/ partials. Възпроизвеждането с по-голяма вярност на естествен инструмент може да типично бъде постигнат използвайки повече осцилатори и повечето синтезатори използват между един и четири осцилатор по подразбиране.

Един от най -забележителните аспекти на кой да е звук е неговата амплитуда. Това определя дали звукът е от ударен, като барабан, или постоянен, като струна на цигулка. Много често, това оформяне на амплитуда на звука е реализирано с "ADSR" (Attack Decay Sustain Release) който модел използва за да контролира плътността на осцилатор,. Освен от получаването, всички от тези етапи са възстановени от промяна в обем (типично експоненциална).

Електронни музикални инструменти [редактиране]


Електронния музикален инструмент е музикален инструмент, който произвежда звук използвайки електроника. В контраст, изразът електрически инструмент беше използван за да визира инструменти, чийто звук е създаден механично или се променя електронно-например електрическата китара. Обикновено инструмента има някакъв начин, по който контролира звука, като нагласяване на тоналността, честотата или времетраенето на всяка нота. Всички електрически и електронни инструменти могат да бъдат сметнати за подмножество на преработващите приложения на аудио сигнала. Елементарните електронни музикални инструменти понякога са наречени звукови ефекти; границата между звуковите ефекти и истинските музикални инструменти е често неясна. Френският композитор и инженер Edgard Varèse създава много композиции използвайки електронни валдхорни, свирки. Значително беше неговото произведение Poème Électronique, което той написа за Phillips за панаира в Брюксел през 1985. Електронните музикални инструменти са използвани повечето днес в повечето музикални стилове. Развитието на нови електронни музикални инструменти продължава да е изключително активно и интердисциплинарна област на проучване. Специални конференции, особено международната конференция на новите интерфейси за музикалния израз- International Conference on New interfaces for musical expression, е организирана за да опише работа през годините, както и предостави изява на творци, които представят или създават музика с нови електронни музикални инструменти.

Ранни електронни музикални инструменти [редактиране]


В най- широкия смисъл, най- първият електронен музикален инструмент беше Denis d’or от 1753 г. То беше следвано от електрическия клавесин на французина Джийн-Baptiste de Laborde в 1761. Първият изключително електронен музикален инструмент Telharmonium, изграден от Thaddeus Cahill през 1906.Използвайки електрически генератори и tonewheels, за да произвежда ноти, има дължина 60 фута и тежест 200 тона; поради липсата на подходящи високоговорители тогава, музиката беше разпределена върху телефонната мрежа.

Един от много инструментите конструирани през следващите десетилетия беше Theremin, измислен от Leon Theremin през 1917, който използва вакуумна туба с осцилатор за да прави звуци, които зависеха от взаимодействията на потребителя, свирещият с RF полето. Това беше последвано през 1928 от Ondes Martenot, който имаше клавиатура, както и няколко спомагателни контолери.

Звукът на Ondes Martenot е използван широко в симфонията на Turangalîla и други работи на Olivier Messiaen. Това не са били истински синтезатори в съвременния смисъл на думата, тъй като те не са били оформени, за да произведат обхвата на сложните звуци поради липсата на хармонични съставки, давайки единични чисти тонове с контролирана тоналност, амплитуда и вибрато. През 1929 Friedrich Trautwein открива Trautonium в Берлин. Свирело се с жица на резистор, която трябвало да бъде натисната срещу метална чиния. Oskar Sala бил един от първите музиканти продължи развитието до неговата смърт през 2002. Paul Hindemith написва няколко композиции за него.

Тези ранни електронни инструменти произвеждаха само чисти тонове и бяха често използвани за да правят авангардна, нова музика. През април 1935, Laurens Hammond представя Hammond tonewheel органа, който създава сложни тонове използвайки електромеханичен принцип получен от устройството на Telharmonium. По- късният вариант на Hammond използва говорители Leslie, за да постигне специални ефекти на модулация и оставящият звук на Hammond органа все още е смятан за база за сравнение на електронни органи. Този звук може да бъде пресъздаден от много от съвременните синтезатори и цифрови семпли.


Синтезатори [редактиране]


Най-използваните обикновено електронни инструменти са синтезаторите, наречени, защото създават изкуствено генериран звук, използвайки такива техники като прибаване, изваждане, FM синтез и физическо моделиране, за да създават звуци. Д- р Робърт Moog представя първия практичен търговски модерен музикален синтезатор с неговия Moog синтезатор. Този инструмент използва серия от тон генератори с ключове, които нагласят височината на тона. За да спечели достатъчно пари за проектирането на този синтезатор, Moog продава Theremins, много странен инструмент, който не използва никакви превключвачи за активиране на тоналността или обема, разчитайки вместо това на чифт антени/ antennae и променливия капацитет получен от ръцете на инструменталиста. Първите цифрови синтезатори бяха академични експерименти в звуковия синтез използващ цифрови компютри. Синтезът FM беше развит за тази цел, като начин да се създадат сложни звуци цифрово с най- малкия брой компютърни операции посредством звукови модели.

Sampler (musical instrument) [редактиране]


Появяването на цифровите сеплери прави сеплирането далеч по-практично и както сеплерите прибавиха нарастващо повече цифрово преработване към своите записани звуци , те започнаха да се обединяват в течението на съвременните цифрови синтезатори. Първият цифров сеплиращ синтезатор беше Computer Music Melodian, който беше наличен през 1976 г. Първият полифоничен цифров сеплиращ синтезатор беше произведен от австралиеца Fairlight CMI, който беше първо наличен през 1979 г. Предшестващ на компютърно базираната сеплираща памет, музикантите използваха записващи, повтарящи клавиатури, които запазваха записите на музикалните инструменти и звуковите ефекти на аналогов запис. Съвременните цифрови семплери използват до голяма степен цифрова технология за да преработят семплите в интересни звуци. Akai създаде много преработващи техники, такива като Crossfade Looping, който елиминира дефектите и Time Stretch, който допуска скъсяване или удължаване на семплите без да засегне тоналност.

През ранните деветдесет хибридните синтезатори започнаха да се появяват такива, използващи много кратки семпли, примери за естествени звуци и инструменти (обикновено фазата на атака на инструмента) заедно с цифров синтез, за да създадат повече реалистични звуци на инструмент. Примери за това са моделите на Korg M1, O1W и по-късната серия на Triton и Trinity, серията SY на Yamaha и Kawai K серията инструменти. Съвременната днес работната музикална станция изобразява обикновено елемент на семплиране от елементарното възпроизвеждане до комплексното редактиране, което съвпада с почти най -съвременните посветени изпробвачи.


Примери на цифрови семпли Компютърни музикални мелодии [редактиране]


Компютърната музикална компания беше стартирана в Ню Джърси, Сащ през 1972 от Хари Mendell и Дан Корнер. Компанията беше създадена, за да развие и пласира музикални инструменти базирани на компютърен софтуер.

Melodian беше базиран върху Digital Equipment Corporation PDP- 8 компютър и D/A и A/D превръщане и Anti-aliasing филтри. Melodian беше първо използван от Стиви Уондър в "Secret Life of Plants" (1976). Melodian беше едноканален синтезатор 12 битов, А/ D и честоти на семплиране повече от 22 kHz. Конструирано е да бъде съвместимо с аналогови. Това значи, че Melodian улавя всички честотни модулационни ефекти, включвайки контактната контролна лента- touch ribbon control, правейки го най-добрата технологията, която беше налична тогава.


Композитори [редактиране]


Като музиканти, видно е, че някои от най-добрите музиканти и изключително приветстваните институции са до голяма степен отговорни за направения прогрес в електронна музика. Това включва такива знаменитости като Stokowski, Boulez, Stockhaus и институции като Колумбийския университет, университета в Принстън и Станфордския университет, както и изключително много активни и съвременни студиа в Европа. Началото, наченките на истинската електронна музика беше прието с дълбоко признание. Списание “Time” и списание “Today show” изобразиха в специални теми експерименталните композитори и тяхната музика и това беше индикация, че те бяха приети добре от общоприетите музиканти. Хората, въвлечени в електронна музика днес продължават да идват от много различни посоки и не само от класически традиционното изкуство или музикална академия. Този факт може да бъде част от причината класически тренираните изпълнители да имат по-малка осведоменост за електронната отколкото трябва да имат имайки предвид историята ѝ. Тези класически изпълнители имат склонност да учат от музиката преди 20-и век и началото на 20-и век. Можем да изведем от кратък поглед върху историята на електронната музика, прогресът представя естествения ход, продължаващ прогрес на класическа музика. Много смятат като флейтиста Patricia Spencer, че изследването на електронните инструменти представя развитието на нови инструменти. Неговото включване в текущото образование е напълно подходящо; всъщност, щеше да бъде лошо да се изключи преподаване на тази музика, виждайки представящата сегашна тенденция и това донякъде дълбоко засяга бъдещето на класическа музика. Поддръжници, защитниците на електронна музика днес разбират важността от познаването на историята, както е илюстрирано в това изявление от флейтиста Elizabeth McNutt " познанието на историята внася по-голямо разбиране и ние опрощаваме повече. " Mario Davidovsky е една от най-важните съществуващи фигури в електронна музика, който описва, ефекта от електронната музика върху неговото акустично писане :”бях невероятно повлиян от всички тези нови идеи за това как звукът можеше да се звучи. Той разбира че тази музика има голямо въздействие върху всички съвременни композитори : Ние можем да кажем, че музиката от 20-и век е била много повлияна от електронната музика, без значение дали композиторите използват електронни инструменти или не.”

История на електронната музика [редактиране]


Тази история включва прогрес в музикалната технология изобщо, някои значителни творби и композитори, и не се фокусира върху музиката за флейта индивидуално. Интересно, композиторите на материалите, които са анализирани в тази дисертация имат своето собствено място в тази история, която довежда историята през поколенията до настоящия ден.

Устройства за записване [редактиране]


Важно начало на историята на електронната музика е способността за записването на звуците, която не беше възможна до 1867. Тогава Leon Scott deMartinville пръв записва звукови очертания на цилиндри, които са покрити с въглерод. Това важно откритие беше предшественика на грамофона.

Само десетилетие по-късно, през 1878, Томас Едисон патентова грамофона, който използва цилиндри, както е демонстрирано в устройството на Leon Scott deMartinville. Въпреки че цилиндрите продължиха да бъдат използвани дълго след това, беше скоро след като грамофонът дойде в употреба, когато Emile Berliner разработва грамофонната плоча през 1897. Също през тази година, Emile Berliner развива телефонния предавател.



В Копенхаген през 1898, Valdemar Poulsenen патентова първата магнитна записваща машина, използваща телеграф като записващо средство. Това устройство беше кръстено Telegraphone. То причини усещане в 1900, когато то беше показано на общата изложба в Париж,. Над следващата двойка десетилетия, много експериментални устройства бяха формулирани, някои от които станаха засенчени както технологията ги надмина.
Каталог: upload -> 2015 -> universita -> 2007-2008 -> 2009 -> referati 2 -> referati
2007-2008 -> Увод в компютърната графика
referati -> Bmp bmp (Bitmap File) е графичен формат, създаден от Micro$oft, и е основният използван в Windows. Разширението на файловете идва от термина BitMaP, който в превод означава "карта на битовете"
referati -> Формати за цифрова музика: Ogg Vorbis
2009 -> Курсов проект по “cstb 714 компютърна анимация” Задание за курсова работа
2007-2008 -> Създаване на костна система и ik връзки на персонаж (ik setup) в 3d studio max 7


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница