Основните параметри характеризиращи сигналите , са два вида: амплитудни и времеви. Амплитудните параметри (фиг.2.3) са:
- Uм - амплитуда;
- Umin и Umax - минимална и максимална установена стойност на сигнала. В логическите (цифровите) схеми те са равни на т. нар. логическа нула - U0 и логическа единица - U1. Прието е следното съответствие:
Umin = U0, Umax = U1 при т. нар. "положителна логика",
Umin = U1, Umax = U0 при т. нар. "отрицателна логика",
- Up - размах или амплитуда от връх до връх. Използва се при двуполярни импулси (фиг.2.3б) и при наличие на отскоци (фиг.2.3в);
- ΔU+ и ΔU- - отскоци извън установените максимална, съответно минимална стойности на сигнала (фиг.2.3,в);
- ΔUП - спад на плоската част (платото) на импулса (фиг.2.3,в).
Времевите параметри (фиг.2.3а) са:
- tИ - продължителност на импулса,
- tП - плато на импулса,
- tФ1 и tФ2 - продължителност на предния и задния фронт. Използват се още и означения като tФ+ и tФ- за нарастващия, съответно спадащия фронт, както и tФ01 и tФ10 за фронт от U0 към U1 и от U1 към U0.
Периодично повтарящите се импулси се характеризират (фиг.2.4) с:
Фиг.2.4. Периодичен импулсен сигнал
-Т - период на повторение или f = 1/Т - честота на повторение, и
- kЗ = tИ/Т - коефициент на запълване.
Амплитудните параметри са дефинирани точно и резултатите от измерването им са еднозначни. Същото може да се каже и за времевите параметри, но само когато преходите, т.е. началото и краят на фронтовете, са рязко очертани (фиг.2.3а). В общия случай, обаче, времевите параметри се дефинират и измерват в зависимост от специфичната форма на сигнала, а понякога - и от целта на изследването.
Реалните сигнали обикновено имат плавна крива. Ето защо времевите параметри зависят от приетите нива, спрямо които се измерват. Както е показано на фиг.2.5, за реперни точки на отчитане са приети А, В, С, D. Точките
A и D са на ниво Umin + Δu1,
a B и C - на ниво Umаx - Δu2.
Тогава продължителността на фронтовете се определя като
tФ+ = tAB и tФ- = tCD.
Величините Δu1 = d1Uм и Δu2 = d2Uм фиксират условно приетите нива.
При експериментални изследвания най-често се работи с d1=d2=d=10%. Времевият интервал измерен между нива 0,1Uм и 0,9Uм е прието да се нарича активна продължителност на фронта.
При теоретични изследвания се предпочитат стойности d = (1¸5)%. За особено прецизни схеми (напр. аналогово – цифрови преобразуватели) d е от порядъка на 2 – n, където n е броят на разрeдите в двоичното число. Понякога се налага нивата да се задават с конкретни стойности, за да се определят моментите, в които сигналът преминава през тях. Ето защо, ако не е предварително прието, при измерване на времевите параметри трябва да се посочват условията на измерването, т. е. нивата на отчитане.
→Например: tФ+0,1-0,9 = tФА е стойността на нарастващ фронт, отчетена между нива 0,1Uм и 0,9Uм (т. нар. активна продължителност на фронта).
От фиг.2.5 се вижда, че продължителността на импулса може да се определи по два начина - между точките А и D - tИ0,1 или между точките В и С - tИ0,9. Възможен е и трети начин - в средата на амплитудата, т.е. на ниво 50%Uм - между точките P и Q. Той е най-удобен поради еднозначността на резултата и точността на отчитане. Измерената по този начин продължителност на импулса се нарича активна, т.е.
tИA = tИPQ = tИ0,5
Сподели с приятели: |