Електронна схемотехника



страница3/11
Дата03.01.2022
Размер343.5 Kb.
#112170
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Vqvedenie-Sept-2009
Основните параметри характеризиращи сигналите , са два вида: амплитудни и времеви. Амплитудните параметри (фиг.2.3) са:

- - амплитуда;

- Umin и Umax - минимална и максимална установена стойност на сигнала. В логическите (цифровите) схеми те са равни на т. нар. логическа нула - U0 и логическа единица - U1. Прието е следното съответствие:

Umin = U0, Umax = U1 при т. нар. "положителна логика",

Umin = U1, Umax = U0 при т. нар. "отрицателна логика",

- Up - размах или амплитуда от връх до връх. Използва се при двуполярни импулси (фиг.2.3б) и при наличие на отскоци (фиг.2.3в);

- ΔU+ и ΔU- - отскоци извън установените максимална, съответно минимална стойности на сигнала (фиг.2.3,в);

- ΔUП - спад на плоската част (платото) на импулса (фиг.2.3,в).


Времевите параметри (фиг.2.3а) са:

- tИ - продължителност на импулса,

- tП - плато на импулса,

- tФ1 и tФ2 - продължителност на предния и задния фронт. Използват се още и означения като tФ+ и tФ- за нарастващия, съответно спадащия фронт, както и tФ01 и tФ10 за фронт от U0 към U1 и от U1 към U0.

Периодично повтарящите се импулси се характеризират (фиг.2.4) с:

Фиг.2.4. Периодичен импулсен сигнал


-Т - период на повторение или f = 1/Т - честота на повторение, и

- kЗ = tИ/Т - коефициент на запълване.


Амплитудните параметри са дефинирани точно и резултатите от измерването им са еднозначни. Същото може да се каже и за времевите параметри, но само когато преходите, т.е. началото и краят на фронтовете, са рязко очертани (фиг.2.3а). В общия случай, обаче, времевите параметри се дефинират и измерват в зависимост от специфичната форма на сигнала, а понякога - и от целта на изследването.

Реалните сигнали обикновено имат плавна крива. Ето защо времевите параметри зависят от приетите нива, спрямо които се измерват. Както е показано на фиг.2.5, за реперни точки на отчитане са приети А, В, С, D. Точките

A и D са на ниво Umin + Δu1,

a B и C - на ниво Umаx - Δu2.

Тогава продължителността на фронтовете се определя като

tФ+ = tAB и tФ- = tCD.

Величините Δu1 = d1Uм и Δu2 = d2Uм фиксират условно приетите нива.


При експериментални изследвания най-често се работи с d1=d2=d=10%. Времевият интервал измерен между нива 0,1Uм и 0,9Uм е прието да се нарича активна продължителност на фронта.
При теоретични изследвания се предпочитат стойности d = (1¸5)%. За особено прецизни схеми (напр. аналогово – цифрови преобразуватели) d е от порядъка на 2 n, където n е броят на разрeдите в двоичното число. Понякога се налага нивата да се задават с конкретни стойности, за да се определят моментите, в които сигналът преминава през тях. Ето защо, ако не е предварително прието, при измерване на времевите параметри трябва да се посочват условията на измерването, т. е. нивата на отчитане.

Например: tФ+0,1-0,9 = tФА е стойността на нарастващ фронт, отчетена между нива 0,1Uм и 0,9Uм (т. нар. активна продължителност на фронта).

От фиг.2.5 се вижда, че продължителността на импулса може да се определи по два начина - между точките А и D - tИ0,1 или между точките В и С - tИ0,9. Възможен е и трети начин - в средата на амплитудата, т.е. на ниво 50%Uм - между точките P и Q. Той е най-удобен поради еднозначността на резултата и точността на отчитане. Измерената по този начин продължителност на импулса се нарича активна, т.е.

tИA = tИPQ = tИ0,5





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница