Електронна схемотехника
Изтегляне 343.5 Kb.
|
| Запас на шумоустойчивост (или шумов запас, шумозащитеност2) на схемата е разликата в номиналните стойности на входните напрежения, определящи работните точки H и L и входните напрежения на съответните им прагови точки ТH и ТL (фиг. 5.1.б). При входен сигнал U0, запасът е , а при входен сигнал U1 е :
= – U0 и = U1 – Тези две величини определят максималните отклонения на работните точки, причинени от дестабилизиращи фактори, при които една система не променя вътрешните си състояния (на практика – състоянията на нейните запомнящи елементи – тригерите). При това става дума за устойчивост спрямо шумове със статичен характер, съответно за статична шумоустойчивост. Това са шумове, чиято продължителност е по – голяма от времетраенето на преходните процеси в схемите. По – краткотрайни шумове могат да бъдат и с по – големи амплитуди от и , но да не смущават поведението на схемата. По – важна е тяхната енергия, както и инертността на атакуваните схеми. Затова динамичната шумоустойчивост трябва да се анализира за всеки конкретен случай. Линейно – отсечкова апроксимация на ПХН, удобна за анализ, е показана на фиг. 5.4. Точките, в които усилването е K= –1, се проектират върху хоризонталните оси с ординати съответно U1и U0 (в случая U1=VDD =3V и U0 =0V). Така получените нови точки ТH и ТL имат абсцисите на оригиналните точки и се запазва точността на и . Отсечката между ТH и ТL апроксимира линейно активната област на ПХН. Изтегляне 343.5 Kb. Сподели с приятели:
|