Електронно издание



страница1/3
Дата19.10.2018
Размер387 Kb.
#90979
ТипПрограма
  1   2   3





ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г.

Проектът “Укрепване на защитата на правата на човека в България” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.



ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ




БЮЛЕТИН
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Брой 25, февруари 2014 г.

Съдържание

В настоящия двадесет и пети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратки резюмета на подбрани решения, постановени през февруари 2014 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави, както и подбрани решения на Съда на Европейския съюз по дела, касаещи права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.

Подбрани и представени са решения в следните области:


Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.







  1. ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ







Използването на лютив спрей срещу лишен от свобода в закрито помещение и имобилизирането му на легло в продължение на три часа и половина, без убедителни данни, че представлява заплаха за себе си или за другиго, е нечовешко и унизително отнасяне.

Решение на Съда по делото Tali v. Estonia (no. 66393/10)


Фактите: Жалбоподателят изтърпява доживотна присъда лишаване от свобода за убийство, има и няколко присъди за нападения над служители на затвора и други затворници, както и множество дисциплинарни наказания.

На 3 юли 2009 г. жалбоподателят отказал да бъде преместен в наказателна килия и заплашил, че ще се защитава, ако срещу него бъде използвана сила. Късно следобед в килията му влезли трима надзиратели – един с пластмасов щит и двама с бронежилетки и каски. Според жалбоподателя те го съборили на земята, стискали го за врата и го ритнали в ребрата, след което го влачили до наказателната килия. Според надзирателите жалбоподателят нападнал един от тях и заплашвал, че ще ги убие. Отричат да са го ритали или душили.

На следващия ден от жалбоподателя било поискано да предаде матрака си, но той отказал. В килията дошли шестима надзиратели, които го извлекли от там със сила. Един от тях използвал срещу жалбоподателя лютив спрей, а друг – телескопична палка. След изолирането му в единична дисциплинарна килия,

жалбоподателят бил обездвижен за 3,5 ч. на легло. Състоянието му било наблюдавано през час и когато било констатирано, че се е успокоил, бил отвързан.

Образуваното наказателно производство срещу надзирателите било прекратено. Прокуратурата приела за доказано, че жалбоподателят се е съпротивлявал и следователно употребата на помощни средства е била законосъобразна и съответна на поведението му. Прекратяването било потвърдено от съда. Съдилищата отхвърлили и иска на жалбоподателя за неимуществени вреди, претърпени в резултат на твърдяното от него нечовешко и унизително отнасяне на 3 и 4 юли.

Решението:

53. Жалбоподателят се оплаква, че на 3 и 4 юли е бил подложен на малтретиране, в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне.

62-63. Съдът приема за явно необосновани оплакванията от събитията на 3 юли като посочва, че в изпълнение на заповед за преместване на жалбоподателя, който се е съпротивлявал и е заплашвал, надзирателите са използвали средства за пасивна защита (пластмасов щит, бронежилетки и каски) и не са превишили необходимата за целта сила. Съмненията за счупено ребро не са се потвърдили от рентгеновото изследване, а други наранявания не са били документирани.
77-78. По отношение на оплакванията от случилото се на 4 юли Съдът отбелязва, че на тази дата жалбоподателят е претърпял сериозни наранявания, констатирани са били множество хематоми и кръв в урината.
Освен физическа сила и белезници, срещу него са били използвани лютив спрей и телескопична палка. Властите, а следователно и Съдът, не са могли да установят с точност дали палката е била използвана преди или след като на жалбоподателя са били поставени белезници. Съдът отбелязва обаче, че според Комитета за предотвратяване на изтезанията лютивият спрей е опасен и не трябва да се използва в закрити помещения, а ако по изключение употребата му се налага на открито, трябва да бъдат предвидени ясно дефинирани предпазни мерки. Съдът е приемал, че лютив спрей никога не трябва да се използва срещу затворник, който вече е бил поставен под контрол, и че употребата му може да причини сериозни физически увреждания, включително некроза на тъкани, белодробен оток или вътрешни кръвоизливи. При тези данни и наличието на алтернативни средства за преодоляване на съпротивата, оказана от жалбоподателя, Съдът намира, че употребата на лютивия спрей при обстоятелствата в случая е била неоправдана.

81. Относно имобилизирането на жалбоподателя Съдът отбелязва, че средствата за физическо обездвижване никога не трябва да бъдат използвани като наказателна мярка, а само за предотвратяване на самонараняване или сериозна заплаха за трети лица или за сигурността в затвора. В настоящия случай не е доказано убедително, че след като жалбоподателят е бил изолиран и заключен в единична дисциплинарна килия, той е представлявал заплаха за себе си или за другиго, което да оправдае предприемането на такава мярка. Освен това времето, през което е бил вързан за леглото, не е никак малко и със сигурност са му били причинени психически страдания и физически дискомфорт.



82. Като отчита кумулативния ефект от използваните срещу жалбоподателя мерки, Съдът намира, че на 4 юли той е бил подложен на нечовешко и унизително третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.








2. ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ





При разглеждането на искане за освобождаване на душевноболно лице, властите следва да основат преценката си на достатъчно скорошно експертно становище. Не е необходимо съдебният контрол по чл. 5, § 4 да бъде съпроводен от същите гаранции, каквито чл. 6 изисква по отношение на гражданските и наказателните спорове. Но националният съд не е имал право да откаже да изслуша лично жалбоподателя, като се има предвид, че не е разполагал със скорошна психиатрична експертиза, която да му позволи да оцени неговата личност и нивото му на зрялост, за да провери обосноваността на решението на административния орган.
Решение на Съда по делото Ruiz Rivera v. Switzerland (no. 8300/06)
Фактите: Жалбоподателят е перуански гражданин. През 1995 г. срещу него започнало разследване по подозрение, че под влиянието на алкохол и наркотици е убил съпругата си. Съгласно изготвената психиатрична експертиза жалбоподателят страдал от хронична параноидна шизофрения и злоупотребявал с наркотици. Според вещото лице той извършил деянието в състояние на невменяемост. Поради високата опасност на жалбоподателя за обществената сигурност, експертът препоръчвал настаняването му в затворена институция. През май 1996 г. съдът в Цюрих приел, че жалбоподателят е убил съпругата си в състояние на невменяемост, и разпоредил принудителното му настаняване, което било осъществено в затвора Пьошвис. Периодичните искания на жалбоподателя за вдигане на наложената му мярка били отхвърляни. През 2001 г. била изготвена втора психиатрична експертиза, според която нямало промяна в състоянието му и не се препоръчвало смекчаване на режима или условно освобождаване. Следващи искания за условно освобождаване били отхвърлени през 2002 и 2003 г. Едно от тях било обжалвано безуспешно пред съд.
През 2004 г. жалбоподателят отново поискал да бъде освободен. Службата за изпълнение на наказанията го изслушала лично и отхвърлила искането. Обосновала се с годишен доклад за лечението му от 2004 г., в който двама психолози потвърждавали експертните заключения от 2001 г. и посочвали, че отказва предписаното му лечение и няма промяна в състоянието му. Г-н Ривера обжалвал, като настоявал да бъде изслушан лично, да му бъде предоставена възможност да разпита вещото лице, изготвило експертизата от 2001 г., и да бъде назначена нова независима експертиза. Административният съд отхвърлил исканията му в закрито заседание. Приел, че след експертизата от 2001 г. не са настъпили нови обстоятелства и че жалбоподателят безуспешно е оспорил диагнозата си пред съд. Федералният съд потвърдил решението.
Нова психиатрична експертиза била изготвена през април 2008 г. по искане на районния съд вследствие на промяна в законодателството. Противно на предишните експертни заключения, вещото лице приело, че жалбоподателят не страда от шизофренни или параноидни личностни разстройства.
На 21 юли 2009 г. Службата за изпълнение на наказанията взела решение да освободи жалбоподателя условно с петгодишен изпитателен срок. Веднага след като бил освободен, жалбоподателят бил експулсиран в Перу. Той продължава да оспорва диагнозата параноидна шизофрения, поставена му през 1995 и 2001 г., и твърди, че е убил съпругата си в пристъп на гняв и след употреба на алкохол и наркотици.
Решението:
46-47.  Като се позовава на чл. 5, § 4 и чл. 13 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че в процедурата по искането му за условно освобождаване, проведена през 2004 г., административният съд е отказал да назначи нова психиатрична експертиза и не е провел открито заседание, за да го изслуша лично и да му даде възможност да зададе въпроси на вещото лице, изготвило експертизата от 2001 г. Съдът отбелязва, че разпоредбата на чл. 5, § 4 е специална по отношение на чл. 13 и оплакването следва да бъде разгледано по чл. 5, § 1 и § 4.
59-66. По отношение на отказа за назначаване на нова експертиза Съдът припомня установената си практика, че за да може едно лице да бъде лишено от свобода като душевноболно, състоянието му трябва да е било установено по убедителен начин, да е от такъв характер, че да изисква лишаване от свобода, и продължаването на задържането да се основава на продължаващото съществуване на това състояние. Лекарското становище е задължително. Държавите членки са в по-добра позиция да преценят каква да бъде квалификацията на лекаря, но при липса на предишни психични проблеми е задължително оценката да се извърши от психиатър. При разглеждането на искане за освобождаване властите следва да основат преценката си на достатъчно скорошна медицинска експертиза. Съдът отбелязва, че през 2004 г. властите са обосновали отказа си да освободят жалбоподателя с доклад, изготвен от психолози във връзка с лечението му, в който е била потвърдена диагнозата от 2001 г. и се е посочвало, че той отказва да се лекува. Като се има предвид, че отказът от лечение може да се дължи и на липса на доверие от страна на пациента, Съдът намира, че властите е трябвало най-малко да потърсят второ медицинско становище, за да изследват по-внимателно психическото състояние на жалбоподателя. Извъшено е нарушение на чл. 5, § 4.
69-77. По отношение на непровеждането на открито заседание Съдът припомня, че не е необходимо съдебният контрол по чл. 5, § 4 да бъде съпроводен от същите гаранции, каквито чл. 6 изисква по отношение на гражданските и наказателните спорове. Като отбелязва обаче, че националният съд не е разполагал със скорошна експертиза, която да му позволи да оцени личността и нивото на зрялост на жалбоподателя, за да провери обосноваността на решението на административния орган, Съдът приема, че той не е имал право да откаже да изслуша лично жалбоподателя. Следователно е налице нарушение на чл. 5, § 4 и в това отношение. С оглед на горните изводи, Съдът не намира за необходимо да се произнесе и от гледна точка на чл. 5, § 1.



3. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС






Ретроактивната промяна на съдебната практика по тълкуването на правила относно подсъдността и процесуалните срокове е накърнила самата същност на правото на жалбоподателите на достъп до съд. Те са били лишени и от възможност за съдебно установяване на правото им на осигурителни вноски, а в резултат на това и от пенсионните им права за определен период. По този начин националните власти са нарушили справедливия баланс между обществения и частния интерес.
Решение на Съда по делата Mottola and Others v. Italy (no. 29932/07) и Staibano and Others v. Italy (29907/07)



Фактите: В периода 1983 – 1997 г. жалбоподателите работили като лекари в поликлиниката към Неаполския университет въз основа на срочни договори, „на хонорар”. Множество техни колеги предявили пред административните съдилища искове да се приеме за установено съществуването на трудово правоотношение за неопределен срок между тях и университета, а оттам и на правото на вноски за обществено и пенсионно осигуряване за този период. След успеха на тези искове, включително и

пред Държавния съвет, през 2004 г. жалбоподателите завели идентични дела.


Исковете им били уважени от административния съд, но след обжалване от университета, на 13 ноември 2006 г. Държавният съвет ги обявил за недопустими. В мотивите си отбелязал, че приложимата законова норма, според която

компетентността на административните съдилища се запазвала само по отношение на исковете, предявени пред тях преди 15 септември 2000 г., първоначално е била тълкувана в смисъл, че по-късно предявените искове могат да бъдат внесени в трудовите съдилища. Впоследствие обаче настъпила промяна в тълкуването й както от административните съдилища, така и от касационния съд, които приели единодушно, че предявените след посочената дата искове въобще не могат да бъдат разгледани. Конституционният съд намерил, че това тълкуване не нарушава конституцията.


Решението:

20. Като  се позовават на чл. 6, § 1 от Конвенцията, жалбоподателитe се оплакват, че не са имали достъп до съд, който да установи трудовите им правоотношения с Неаполския университет, а оттам и осигурителните им права.

28-31. Съдът припомня, че исковете на жалбоподателите са били обявени за недопустими вследствие на прилагането на националните разпоредби за подсъдността и процесуалните срокове. Тези разпоредби са преследвали цели в обществен интерес. Съдът отбелязва обаче, макар и тълкуването на националното законодателство да е от компетентността на националните власти, че жалбоподателите са внесли исковите си молби добросъвестно, при неясна правна рамка, даваща възможност за различни тълкувания. Поради това лишаването им от възможност да предявят исковете си пред съда, който в крайна сметка е бил приет за компетентен, е накърнило самата същност на правото им на достъп до съд и е налице нарушение на чл. 6, § 1.
32. На основание чл. 1 от Протокол № 1 жалбоподателите се оплакват, че са били лишени от пенсионни права за периода, през който са работили на хонорар.
42-44. По въпроса дали е налице „собственост” Съдът отбелязва, че по дела, заведени от колеги на жалбоподателите, административните съдилища и Държавният съвет са приели, че между университета и лекарите, работещи по силата на срочни договори, съществуват трудови правоотношения с неопределен срок, даващи право на пенсионно и обществено осигуряване. Вземането на жалбоподателите, свързано с пенсионните им права, е имало достатъчно основание във вътрешното право, тъй като е било потвърдено от установена съдебна практика. Следователно жалбоподателите са имали легитимното очакване, че университетът ще плати осигурителни вноски и за тях, както е сторил за колегите им, и съответно чл. 1 от Протокол № 1 е приложим.
45-51. Като е обезсилил постановените в тяхна полза решения поради недопустимост на исковете, със съзнанието, че срокът за предявяването им пред трудовите съдилища е изтекъл, Държавният съвет de facto е лишил жалбоподателите от възможност да реализират правото си на вноски за пенсионно осигуряване за периода, през който са работили на срочни договори. Това представлява намеса в правото им на собственост. Намесата е имала основание във вътрешното право и е преследвала цели в обществен интерес.
54-58. Съдът не може да упрекне Държавния съвет за начина, по който е тълкувал националното право, но ретроактивната промяна на съдебната практика е лишила жалбоподателите от възможност за съдебно установяване на правото им на осигурителни вноски, а в резултат на това и от пенсионните им права за въпросния период. Националните власти не са постигнали справедлив баланс между обществения и частния интерес и жалбоподателите са понесли прекомерно бреме. Извършено е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

64. Съдът не намира за необходимо да се произнесе по жалбата и от гледна точка на

чл. 14 във връзка с чл. 6 и с чл. 1 от Протокол № 1.


Като не е допуснал до разглеждане касационната жалба на лице, което е правоспособен адвокат, на единственото основание, че жалбата може да бъде изготвена само от упълномощен адвокат, а не и лично от страната, Върховният съд е нарушил правото на достъп до съд.

Решение на Съда по делото Maširević v. Serbia (no. 30671/08)


Фактите: През 1998 г. жалбоподателят, който е практикуващ адвокат, предявил иск срещу застрахователна компания за заплащане на хонорар по договор за правна помощ. Производството приключило през октомври 2007 г. с решение на Върховния съд, с което касационната жалба на жалбоподателя била отхвърлена като недопустима, тъй като не била изготвена от упълномощен адвокат. Съдът се позовал на чл. 84 от ГПК от 2004 г. съгласно който страните в касационното производство трябва да бъдат представлявани от адвокат.

Решението:

39. Жалбоподателят се оплаква, че отказът на Върховния съд да допусне касационната му жалба до разглеждане е в нарушение на правото му на достъп до съд (чл. 6, § 1 от Конвенцията).

46-48. Съдът напомня, че „правото на съд“ и по-конкретно правото на обжалване на съдебните решения може да бъде ограничавано с изисквания за допустимост, като държавата има известна свобода на преценка. Ограниченията не трябва да накърняват самата същност на правото на достъп. Те са съвместими с чл. 6, § 1 само ако преследват легитимна цел и използваните средства са пропорционални на тази цел. Що се отнася до касационната инстанция, следваната процедура може да е по-строга. Изискването касационният жалбоподател да бъде представляван от адвокат само по себе си не противоречи на чл. 6. Такова ограничение е в пълно съответствие с характера на осъществявания от върховните съдилища контрол за приложението на закона. Задачата на Съда е да установи дали процесуалните норми целят гарантиране на доброто правосъдие и по-специално спазването на принципа за правна сигурност, както и дали жалбоподателят е могъл да разчита на ясни и последователни правила, които постигат справедлив баланс между неговите интереси и тези на обществото.

51-52. В настоящия случай самият жалбоподател е бил правоспособен адвокат и е имал правото да подава касационни жалби от името на други лица. Върховният съд е тълкувал ограничително приложимата норма по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателя и е направил невъзможно разглеждането на жалбата му по същество. Според Съда това ограничаване на правата на жалбоподателя не служи за целите на правната сигурност или на доброто правораздаване. Следователно е налице нарушение на чл. 6, § 1.




Когато срещу държавата има влязло в сила осъдително решение, тя трябва да поеме инициативата за изпълнението му и да го изпълни в разумен срок.
Решение на Съда по делото Nosov and Others v. Russia (nos. 9117/04 and 10441/04) Виж в раздел 5





Задача на обвинението е да докаже, че извършеното престъпление не е резултат на провокация, ако твърденията на подсъдимия в този смисъл не са напълно неправдоподобни. Съдебните органи трябва да изследват фактите и да предприемат необходимото за разкриване на истината.

Решение на Съда по делото Sandu v. the Republic of Moldova (no. 16463/08)



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница