24 тема: Основи на ОД: базира се на облъчване на обект с рентгенови лъчи или видима светлина, както и на взаимодействие с ултразвук; получава се изображение под формата на светлосенки в зависимост от проницаемостта на тъканите за съответните вълни; увреждането на тъканите и органите води до промяна на тяхната проницаемост за вълните, което от своя страна променя изображението, идващо от съответната апаратура
От изброените по-горе методи, най-ясно изображение (с най-висока резолюция) дава компютърната томография При структурната образна диагностика обикновено не се използват контрастни вещества, наречени още контрастни “проби” или молекулни “проби”. Изображението идва от хетерогенността на тъканите и костите, които имат различна пропускливост за електромагнитните вълни и ултразвуковите вълни.
Концепцията за функционалната образна диагностика - визуализиране на физиологични процеси, като нервна активност в мозък, консумация на глюкоза от ракови клетки, нарушаване на транспорта на глюкоза при мозъчни увреждания, експресия на рецептори в мозъчната тъкан при патологии
Най-често използваният метод за функционална образна диагностика е ПЕТ. При функционалната образна диагностика се използват контрастни вещества (молекулни “проби”), които позволяват да се визуализира специфично интересуващият ни таргет.
Функционалната образна диагностика се нарича още “молекулярен имиджинг”. Понятието “молекулярен имиджинг” е по-общо и включва както конвенционалните методи за функционална образна диагностика, така и спектроскопските диагностични методи (NMR спектроскопия, флуоресцентна спектроскопия, EPR спектроскопия и др.). Основни понятия в молекулярната имиджинг диагностика:
1) Резолюция - дефинира се с размера на най-малката възможна структура, която би могла да бъде визуализирана със съотнетния метод за молекулярна имиджинг диагностика;
2) Чувствителност - дефинира се с минималното количество (концентрация) контрастно вещество (респ., биологичен таргет), което би могло да бъде визуализирано със съотнетния метод за молекулярна имиджинг диагностика;
3) Таргетна специфичност - дефинира се с афинитета и специфичното свързване на контрастното вещество с обекта, който искаме да визуализираме (клетка, субклетъчна структура, рецептор, молекула)
МРТ - висок контраст за меките тъкани отколкото компютърната томография. Това прави метода много широко приложим в неврологичната, сърдечно-съдовата и онкологичната диагностика, както и в диагностиката на костно-мускулни аномалии. MRI не се използва за йонизираща радиация и радионуклиди, което го прави сравнително безопасен диагностичен метод. Получаването на ясно изображение от движещи се тъкани (бял дроб, сърце, черен дроб) чрез MRI е трудно. Пациентите с метални импланти и пейсмейкъри не могат да се подлагат на MRI!