Елена Ханджийска -10 б клас в зпг
Изтегляне 59.44 Kb.
|
| Елена Ханджийска -10 б клас в ЗПГ
Понякога не се нуждая от нищо друго освен приятелска ръка вплетена в моята и сърце, чийто ритъм чувам, и чиито топлина и обич усещам. Tears are the best friends...they never leave you alone when you're sad... Най-лесният начин да си щастлив е просто да не ти пука... Чантите, обувките и дрехите са по-важни от всяко едно момче... През целия си живот човека трябва да работи по въпроса да превърне "неща, в които вярвям" в "неща, които знам" ... Ако не боли, значи не е любов.. ¦ За да хванеш рибата губиш стръвта - това е необходима загуба : )) Всеки нов ден е по-интересен, по-вълнуващ, по-забързан и по-труден от предишния... Болна от плач. Уморена от опити! Да, аз се усмихвам, но вътрешно - умирам! It is not the end of the world.. but it's the end of a dream ... Въпросът не е в това дали животните имат разум, дали могат да говорят, а дали могат да страдат... е вярвам в първия и единствения, а само в ДОСТАТЪЧНИЯ, който не те кара да търсиш следващия ¦ В най-трудните моменти никога не те оставих...сега съжалявам, че не го направих... Има дни, в които всички ме дразнят и единственото, което искам е да остана сама с мислите си... Живота ми е филм...исторически, изследователски, фантастичен, драма, трагедия, комедия...Всеки ден е различен. Какъв ли ще е днешния? Какво?! Как?! Къде?! Кой?! Кога?! Защо?!.. Какво стана? Как стигнахме до тук? Къде отиваме? Кой ще помогне? Кога ще се измъкнем? Защо, по дяволите, всичко е толкова сложно?!
Ако живота беше лесен, нямаше да започва с плач... Тъжно е, че хора, които познавам се превърнаха в хора, които някога съм познавала.. Няма "не мога", има неща, които не искам да направя .. Глухи улици, сиво ежедневие. Всеки е в свой собствен свят, потънал в своите проблеми; никой не забелязва околния, уж сме много заедна, а всеки е сам в своя малък сапунен мехур... Предадени сърца, горещи сълзи и студена болка... Мамка му, това ли е живота? It isn't about waiting for the storm to pass, it's about learning to dance in the rain! Обществото се смее, че съм различна, аз ше ви се смея, щото сте еднакви! Когато един мъж харесва една жена и я спечели твърде бързо и лесно, тя се превръща в плячка. Когато, обаче, я преследва повече време, упорито се мъчи да я спечели, има игра на котка и мишка, предизвикателство.. тогава спечелената жена се превръща в трофей, нещо скъпо, ценно... Омръзна ми да бъда кошче за душевни отпадъци. Омръзна ми да съм добрата, с която всеки злоупотербява. Ако бях поне малко егоист, ако поне веднъж бях загърбила добродушието си сега нямаше да съм тук. Помагайки на другите вредя на себе си. Осъзнавам го, но всякаш съм пристрастена, защото продължавам да го правя. Явно еди...нственият начин да запазя себе си е да бъда до известна степен егоист :| Защо хората не могат да надживеят детинските си навици. Защо, след като са на 16,17,18.. продължават да завиждат на другарчето си, да го заплашват с думите "Ш'те кажа на госпожата" и да го удрят с пръчки, замерват с камъни? Хорааа, стига! Запазете детското в себе си, но надживейте детинското! ии така сме устроени, че винаги, за всичко, ние обвиняваме всеки друг, но не и себе си.. needs change .. Да, но преди да понеса нещо трябва да се боря до край! Ако всеки каже, че е по-лесно просто да понася нещата и не се опитва да ги промени, е мамка му има ли смисъл от нещо изобщо? Да понесеш нещо или да се откажеш, или да се предадеш е недостойно. Самото нежелание е загуба на достойнство! Ако вложиш достатъчно мисъл,надежда,желание и вяра в нещо то ще се получи,Снъ! Осъзнавам какво съм загубила. Де да бях те загубила по-рано, сега нямаше да съм това, което съм.. щях да бъда по-добра.. Аз съм ти, ти си аз... Хората сме едно цяло, създадени сме, за да бъдем заедно, а не за да се караме и бием; не, за да се надпреварваме,клеветим и измъчваме; не, за да се мразим и обиждаме, а просто, за да се обичаме... Отново здрач.Още един край. Без значение колко перфектен е денят, винаги трябва да свърши... Казвам каквото мисля, но защо, по дяволите, не мисля какво казвам ?!? Че времето лекува е лъжа...и след хиляди години, болката я има .. Не всеки ден е добър, но има по нещо добро във всеки ден : ) Единственото нещо, което прави живота ни интересен, пълноценен и смислен това е рискът! Рискът да обичаш, да даваш от себе си, да си тръгнеш, да простиш, да сгрешиш, да търсиш прошка...рискът да живееш... Every second chance begins with a first step... С усмивка ще си спомням всеки прекрасен момент, без сълзи, без драми, без нерви... Честно казано не ми е все тая,щастлива съм, че стана. Поне разбрах, че съм вярвала в илюзия,че всичко е било игра на интереси... Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля. Бла, бла, блааа... времето си минавааа,ние го пропилявамеее .. А после пък псуваме живота, че бил гаден. Кой ни е виновен, че спим ... Сички сте откачили, бате, сичко е надолу с главата.. ОстаЙте ме намира! Ше си права, братле, кфот си знам, щото не живея по 15 живота ебати... Добрите приятели трудно ги намираш, по-трудно ги изоставяш и е невъзможно да ги забравиш!!! Приятели? 1-2 ма макс... Другото просто са случайни хора, на които си удобен, за да постигнат целите, те просто си гонят интересите, а ние добряците, години наред не се усещаме, че ни се гаврят, принизяват,обиждат.... Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите, за да бъдат употребявани. Жалко е, че в днешно време обичаме вещите, а употребяваме хората.... Има ли по-голямо зло, от това някого, когото обичаш да е делече от теб, да знаеш, че трябва да продължиш, въпреки болката, въпреки че искаш ръката ти да е вплетена в неговата и да чуваш сърцето му, биещо до твоето...? Един ден любовта попитала приятелството - " Защо те има, след като аз съществувам?", а приятелството отговорило - " ... За да донеса усмивка, там където ти остави сълзи..." Заклещени между стените на обществото, ние бавно затъваме в неговата клоака. Чак, когато сме на дъното, осъзнаваме, че сме стигнали до края на езерото от душевни отпадъци, опадък, нисшета, низост и депресия... Утре-тоне е гарантирано за никого – нито млад, нито стар.Днес може за последно, да виждаш хората, които обичаш.Затова не чакайповече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, съссигурност ще се разкайваш за деня,когато не намери време за еднаусмивка,една прегръдка,и беше много зает,за да направиш действителност последното им желание... "Любовта позволява да избягаме извън вечните окови. От вечния възход, който е само вечно падение. Тя ни тика извън самите нас. Тя разчупва дяволския кръг. Да обичаш значи да забравиш света,минаващото време,нещастието,че съществуваш. Значи да забравиш себе си в полза на нещо друго. Значи да откриеш истината отвъд привид...ностите и да избереш трайното пред мимолетното" - Жан Д'омерсон "Историята на скитащия евреин" Трябва да се научим да се радваме на малките неща,които всъщност осмислят живота ни.Една усмивка може да ни зареди с енергия и положително мислене,една прегръдка може да ни направи най-щастливи на света...Ако не оценяваме песента на птичките,разцъфналото дръвче и аромата на цветята,ако подценяваме малкия жест и милия п...оглед,ако подминаваме малкото изворче и камъчето с форма на сърце какво изобщо правим тук? Трудно е да се измъкнеш от Нищото,но още по-тръдно е да се върнеш обратно към него,защото все пак и Нищото е нещо,а Нещото,към което всички се стремим е едно голямо нищо... The pain never stops,it's with you all the time but in a particular moment you just stop feelin' it.But stop feelin' the pain is even worse,because I'd rather feel pain than nothing at all.Pain is part of you,it's part of what you're made,and if you stop feelin' pain it means that you're just dead...You choose : )) Преживях,изживях и надживях много неща; промених се заради много хора и обстоятелства.Достатъчно!!! Чудят ми се всички - защо съм все сама?! Как да им го кажа - искам свобода! Не мога да им обясня - не ме разбират, не знам дали не искат или главите им не го побират! Каталог: blog -> wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Фантаstika 2009 Съдържание Преводна фантастика 2010 -> Колективен трудов договор за общински детски комплекс – варна uploads -> Средно общообразователно училище "Д-р Петър Берон" гр. Червен бряг Директор: 0659/9 2010 -> Дата Събитие Школа ръководител 2010 -> 13 клас Самостоятелно обучение Специалност “ Електрически машини и апарати” Януарска сесия учебна година 2010 – 2011 Изтегляне 59.44 Kb. Сподели с приятели:
|