Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."


Предупреждение към дванадесетте



страница7/27
Дата28.02.2018
Размер2.72 Mb.
#59851
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27

Предупреждение към дванадесетте


Любвеобилното държание на Христос се оказа безрезултатно за Юда, но не и за неговите съученици. За тях то съдържаше не само поуката, която щеше да повлияе целия им живот – Неговият пример на нежност и дълготърпение щеше да им напомня винаги как да се отнасят с изкушаваните и грешните, но и други поуки.

Целта на светската мъдрост


При ръкополагането си дванадесетте силно желаеха и Юда да влезе между тях, защото мислеха, че той ще е от голяма полза за апостолската група. Бе повече запознат със света, отколкото те, ползваше се с добра репутация, имаше проницание и административна способност. С високо мнение за своите качества, той бе внушил и на учениците да мислят същото. Но методите, които желаеше да въведе в Христовото дело, се основаваха на светски принципи и се ръководеха от светска политика. Целта беше учениците да си осигурят светско признание и почест – придобивките на царството на този свят. Действието на тези желания в живота на Юда, помогна на учениците да разберат непримиримостта между принципа на себевъзвеличаване и Христовия принцип на смирение и себепожертване – принципа на духовното царство. В участта на Юда те видяха края, към който води себелюбието.

Резултатите от Христовото обучение


Накрая Христовата мисия с учениците постигна целта си. Неговият пример и поучения за самопожертване формираха малко по малко характера им. Неговата смърт осуети надеждата им за светско величие. Падението на Петър, отстъпничеството на Юда, както и собствената им слабост, която проявиха, като изоставиха Христос в най-голямата му душевна мъка и опасност пометоха тяхната самонадеяност. Те видяха собствената си слабост; видяха нещичко от величието на възлаганото им дело; почувстваха нужда от ръководството на своя Учител при всяка тяхна стъпка.

Без упование в себе си


Учениците знаеха, че ще бъдат лишени от Исусовото присъствие и разбраха както никога преди това колко скъпи са били случаите, дали им възможност да живеят и разговарят с Изпратения от Бога. Често те не разбираха и не ценяха много от Неговите уроци; сега копнееха да си ги припомнят, да чуят отново думите Му. С каква радост те си припомняха уверението: “...за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя”. “...Защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си.” “А Утешителят... Когото Отец ще изпрати в мое име, Той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоан 16:7; 15:15; 14:26).

Учителят на истината


“Всичко, що има Отец е Мое”. “А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина... от Моето ще взема и ще ви извести” (Йоан 16:15,13,14).

На Елеонския хълм учениците бяха видели Христос да се възнася към небето. И когато небесата Го приемаха, те си спомниха Неговото последно обещание: “И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20).



Уверението на вярата


Те знаеха, че Той все още ги обича. Знаеха, че имат представител, застъпник пред трона на Бога. Поднасяха молбите си в името на Исус, като повтаряха обещанието: “Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име” (Йоан 16:23).

Издигаха ръката на своята вяра все по-високо и по-високо, със силния аргумент: “Христос..., Който умря, а при това и биде възкресен, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас” (Римл. 8:34).

Когато влезе в небесните дворове, верният на обещанието Си Христос изпрати от пълнотата Си на Своите последователи на земята. Неговото възкачване на престола от дясно на Бога бе отбелязано с изливането на Духа над учениците.

Окончателната подготовка


Чрез делото на Христос учениците бяха доведени до състоянието да осъзнаят нуждата си от Духа; обучени от Духа, те получиха окончателната си подготовка и отидоха да извършат възложената им в техния живот работа.

Не бяха вече невежи и необразовани. Не бяха вече сбор от независими единици или от разногласни и противоречиви елементи. Не възлагаха вече надеждите си на земното величие. А бяха единодушни и единомислени, “бяха едно”, “един ум и една душа”. Христос изпълваше техните мисли. Целта им бе напредъка на Неговото царство. По ум и характер бяха станали подобни на своя Учител; и хората “познаха, че са били с Исуса”.



Дело, което разтърси света


Тогава се даде такова откровение на Христовата слава, каквото смъртните човеци не бяха виждали. Множествата, които по-рано хулеха името и презираха силата Му, сега станаха ученици на Разпнатия. Чрез съдействието на Божествения Дух трудовете на избраните от Христос скромни мъже, разтърсиха света. За едно поколение само евангелието бе занесено на всеки народ под небето.

“Аз Съм с вас през всичките дни”


Същият Дух, Който Исус изпрати да заеме Неговото място като наставник на първите Му съработници, е изпратен за наставник и на Неговите съработници в днешно време. “И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20).

Присъствието на същия Ръководител в днешното възпитателно дело ще произведе същите резултати, каквито произведе в миналото. Това е целта на истинското възпитание; това е делото, което Бог възнамерява да бъде извършено чрез Него.



Уроци от природата



Разбираш ли чудните дела на Съвършения в знание?”


Бог в природата

Славата Му покри небето;и земята бе пълна с хваление към Него.”



Проникващият живот


Отпечатъкът на Божеството се вижда върху всички сътворени неща. Природата свидетелства за Бога. Когато възприемчивият ум се докосва до чудесата и тайните на вселената, не може да не признае действието на една безпределна сила. Земята не ражда изобилието си чрез вродена енергия, нито продължава година след година въртенето си около слънцето. Една невидима ръка управлява планетите в техния небесен ход. Един тайнствен живот прониква в цялата природа, който поддържа безбройните светове в безкрайността; който действа в мъничкото насекомо, носено от летния ветрец; който прави лястовичката да хвърка и храни малките писукащи гарванчета; който прави пъпката на цвят, а цвета на плод.

Универсалността на закона


Същата сила, поддържаща природата, действа и в човека. Същите велики закони, направляващи както звездите, така и атома, ръководят човешкия живот. Законите, управляващи постъпките на сърцето и регулиращи течението на жизнения поток в тялото, са законите на мощния Разум, Който има власт над душата. Той е източникът на всеки живот. Само в хармония с Него животът може да намери своята истинска сфера на действие. За всички Негови творения важи едно и също условие – поддържане на живота чрез приемане на Божия живот, живеене в хармония с волята на Създателя. Да се наруши Неговият физически, духовен или морален закон, означава да се противопоставим на всемира, да въведем разногласие, анархия, гибел.

Свидетелството на природата


За човека, който се научава така да тълкува поученията на природата, цялата тя изглежда осветена с нова светлина; светът става учебник, животът – училище. Единството на човека с природата и с Бога, всемирната власт на закона, резултатите от нарушаването му, не могат да не оставят своя отпечатък върху ума и да не влияят при оформянето на характера.

Учителят на детето


Нашите деца трябва непременно да научат тези уроци. За малкото дете, още неможещо да учи от печатните страници или да бъде запознато с ежедневието на класната стая природата предлага неизчерпаем източник на поучения и наслада. Детското сърце, още не загрубяло от съприкосновението със злото, бързо открива присъствието на Този, Който прониква във всички сътворени неща. Ухото, което още не е затъпяло от врявата на света, внимава на Гласа, говорещ чрез природата. А и за всички в по-зряла възраст, които постоянно се нуждаят от нейните мълчаливи напомняния за духовното и святото, уроците на природата ще бъдат не по-малък извор на радост и напътствие.

Случаи за поуки от природата


Както обитателите на Едем учеха от природата; както Мойсей различаваше Божия почерк в арабските равнини и планини и детето Исус – в хълмовете на Назарет, така и днешните деца могат да учат от Бога. Невидимото се илюстрира чрез видимото. Във всичко, което е на земята – от най-високото дърво в гората до мъха на скалата, от безкрайния океан до най-малката мида на брега, те могат да виждат Неговия образ и надпис.

Доколкото е възможно, оставете детето още от най-ранната му възраст да прекарва там, където този чуден учебник стои разтворен пред него! Нека съзерцава прекрасните картини, които великият Художник рисува върху подвижното платно на небето. Нека се запознава с чудесата на земята и морето. Нека наблюдава тайната на сменящите се годишни времена и във всичко да се научи да опознава Създателя.



Антагонистични сили


По никакъв друг начин не може да се положи така твърдо и сигурно основата на истинското възпитание. И все пак, дори и децата, когато се приближат до природата, ще открият неща, които ще ги поставят в недоумение. Те не може да не открият действието на враждебни сили. Точно тук природата се нуждае от тълкувател. Като гледат злото, което се открива в природния свят, всички ще научат все същия печален урок: “Някой неприятел е сторил това” (Матей 13:28).

Тълкувателят на природата


Поученията на природата могат да се четат правилно само в светлината, излъчвана от Голгота. Чрез историята на Витлеем и на кръста нека бъде показвано колко е добре да се побеждава злото, и че всяко благословение за нас, е дар на изкуплението.

В шипките и тръните, в бодилите и плевелите е представено злото, което уврежда и обезобразява. В пойната птичка и в цъфналия цвят, в дъжда и слънчевата светлина, в летния ветрец и в благодатната роса, в хилядите неща на природата – от дъба в гората до теменужката, цъфнала до неговия корен – се вижда възстановяващата любов. Природата все още ни говори за Божията доброта!



Мисли на мир


“...Зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не на зло...” (Еремия 29:11). Такава е вестта, която, огряна от светлината на кръста, може да се чете навсякъде в природата. Небесата разказват славата Му, а земята е пълна с богатствата Му.


Уроци от живота

...Говори на земята и тя ще те научи.”



Нагледните поучения на Христос


Великият Учител довеждаше слушателите Си в съприкосновение с природата, за да слушат гласа, говорещ чрез всички сътворени неща. Когато сърцата им се смекчаваха и умовете им ставаха възприемчиви, Той им помагаше да разбират духовните поуки от картините, които наблюдаваха. Притчите, чрез които обичаше да преподава уроци върху истината, показват колко отворен беше Неговият Дух за влиянията на природата и колко приятно Му бе да извлича духовни поуки от обстановката на ежедневния живот.

Приспособени за всеки слушател


Птичките във въздуха, полските лилии, пастиря и овцете – чрез тях Христос илюстрираше безсмъртната истина. Той извличаше илюстрации и от събитията в обикновения живот, от познатите на слушателите факти в ежедневието – кваса, скритото съкровище, бисера, рибарската мрежа, изгубената монета, блудния син, къщите на скалата и на пясъка. В Неговите уроци имаше по нещо интересно за всеки ум, затрогващо всяко сърце. И така ежедневната работа вместо да бъде просто кръг от усилен труд, лишен от по-възвишени мисли, ставаше по-осмислена и възвишена чрез постоянното напомняне за духовното и невидимото.

Така трябва да поучаваме и ние. Нека децата да бъдат научени да виждат в природата изразена Божията любов и мъдрост; нека всяко птиче, всяко цвете и дърво свързват мисълта им с Бога; нека всичко видимо им пояснява невидимото, и всички житейски събития – средство за Божествени поучения.



Единството на закона


Когато се научат по този начин да извличат поуки от всичко сътворено, както и от житейския опит, обяснете им, че същите закони, които управляват нещата в природата и събитията в живота, трябва да управляват и нас, че те са дадени за наше добро, и че само когато ги изпълняваме, ще намерим истинско щастие и успех.

Законът на служенето


Всичко небесно и земно изявява, че великият закон на живота е служенето. Вечният Баща се грижи за живота на всяко живо същество. Христос дойде на земята “като онзи, който слугува” (Лука 22:27). Ангелите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Същият закон на служене е вписан във всички неща в природата. Птичките във въздуха, добитъкът по полето, дърветата в гората, листата, тревата, цветята, слънцето на небето и светлите звезди – всички имат своята служба. Море и океан, река и извор – всички получават, за да дават.

Придобиване чрез даване


Всяко нещо в природата, служещо така за живота в света, осигурява и своя собствен живот. “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), е урокът, написан в природата не по-малко сигурно, отколкото в страниците на Святото Слово.

Склоновете и равнините отварят път на планинския поток да стигне до морето и са възнаграждавани за тази си служба стократно: потокът, протичащ през тях, оставя зад себе си дарове на красота и плодородие. През оголените и пожълтелите от лятната горещина полета една зелена ивица отбелязва пътя на реката; всяко благородно дърво, всяка пъпка, всеки цвят са свидетели на наградата, която Божията благодат дава на всички, ставащи нейни проводници на света.



Законите на растежа


От почти безбройните поучения, които ни дават разните процеси на растежа, някои от най-ценните ни са дадени в притчата на Спасителя за никнещото семе. Те са за стари и за млади.

“Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята. И спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:26-28).



Божественото посредничество при растежа


Зърното съдържа зародиша на един принцип – принципа поникването, който сам Бог е вложил в него; но ако то бъде оставено само на себе си, не ще може да поникне. Човекът извършва своята част да улесни растенето на зърното, но има един предел, отвъд който той не може да направи нищо. Трябва да разчита на Онзи, Който е свързал сеенето и жетвата с чудните халки на Своята всемогъща сила.

В зърното има живот, в почвата – сила; но ако Бог не прилага Своята безпределна мощ ден и нощ, зърното няма да даде плод като награда. Дъждовете трябва да освежават жадните нивя; слънцето – да им придава топлина; на заровеното зърно трябва да се предава електричество. Но единствено Творецът, Който е вложил живот, може да го създаде. Всяко семе расте и всяко растение се развива чрез силата на Бога.

“Семето е Божието слово.” “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Лука 8:11; Исая 61:11). Както е при природното сеене, така е и при духовното; силата, която единствено може да даде живот, е от Бога.

Сеене с вяра


Работата на сеяча е дело на вяра. Тайната на поникването и растенето на зърното е известна само на Бога. Но сеячът има доверие в средствата, чрез които Бог прави растителността да процъфтява. Той хвърля семето и очаква да събере от него изобилна жетва. Така трябва да работят родителите и учителите и да очакват жетва от семето, което посяват.

Божият завет за жетвата


За известно време доброто семе може да лежи незабелязано в сърцето, без да дава признаци на живот. Но по-късно, когато Божият Дух заработи в душата, скритото семе пониква и впоследствие дава плод. В нашата доживотна работа не можем да знаем кое ще успее – това, или онова. Този въпрос не е даден на нас за разрешение. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си” (Екл. 11:6). Божият велик завет гласи, че “доде съществува земята, сеитба и жетва... няма да престанат” (Бит. 8:22). С доверие в това обещание земеделецът обработва земята и сее. Не по-малко доверие трябва да имаме и при духовното сеене, като работим с упование в Неговите думи: “Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам”. “Оня, който излиза с плач, който носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Исая 55:11; Пс. 126:6).

Поникването на зърното представя началото на духовния живот, а развитието на растението символизира развитието на характера. Не може да има живот без растене. Растението трябва или да расте, или да умре. Както расте мълчаливо и незабележимо, но без да спира, така се развива и характерът. Нашият живот може да бъде съвършен на всеки стадий на развитие; и все пак, ако Божията цел за нас е изпълнена, ще има постоянен напредък.



Условия за растеж


Растението се развива като получава онова, което Бог е предвидял за поддържането на неговия живот. Така и духовното израстване се постига чрез сътрудничество с Божествените влияния. Както растението хваща корен в почвата, така и ние трябва да се вкореним в Христос. Както растението получава слънчева светлина, роса и дъжд, така и ние трябва да получим Светия Дух. Ако нашите сърца са привързани към Христос, Той ще дойде над нас “както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” и като “Слънцето на правдата” ще изгрее Той над нас “с изцеление в крилата Си”. Ние ще растем “като крем”, ще се съживим “като жито”, и ще порастем “като лоза” (Осия 6:3; Малахия 4:2; Осия 14:5,7).

Принасяне на плод


Житото “произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Целта, за която земеделецът посява семето и обработва земята, е да произведе жито – хляб за гладните и семе за бъдещи жетви. Така и Божественият Земеделец очаква жетва. Той се стреми да възпроизведе Себе Си в сърцата и в живота на Своите последователи, за да може чрез тях да бъде възпроизведен в сърцата и в живота на други хора.

Урок за обучаване на децата


Постепенното развитие на растението от зърното е нагледен урок за обучението на децата. И при децата имаме “първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Този, Който даде тази притча, е създал малкото семе, вложил е неговите жизнени свойства и законите, които управляват развитието му. Истините, на които тази притча ни учи, се осъществиха в живота на Исус. Величеството на небесата, Царят на славата, стана едно бебе във Витлеем и за известно време бе безпомощно дете, зависещо от грижите на майка си. В детинството Си Той говореше и постъпваше като дете, почиташе родителите Си, помагаше им и изпълняваше техните желания. Но още от първото пробуждане на Неговия разум Той постоянно растеше в благодат и в познание на истината.

Родителите и учителите трябва да имат същата цел – така да култивират наклонностите на младежите, че във всеки период от живота им те да могат да представят съответстващата му красота, развиваща се естествено, както е при растенията в градината.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница