Елин Пелин Сборникът „Под манастирската лоза



Дата31.03.2018
Размер28.14 Kb.
#63456
Чорба от греховете на отец Никодим” – Елин Пелин
1.Сборникът „Под манастирската лоза”
- разглежда проблема за доброто и злото, за черното и бялото у човека и в околния свят;

- човекът – у него изконно са заложени и доброто, и злото – взаимозависими и взаимопораждащи се;

- проблематизира философската опозиция „добро-зло” с нейните синонимни противопоставяния: красиво и грозно, светло и тъмно, праведно и греховно, божествено и дяволско;

- преосмисля понятията грях и праведност /”праведния грях” и „греховната праведност”/;
2. „Чорба от греховете на отец Никодим”
а/ основен мотив в разказа
- интерпретира проблема за греха и праведността;

- черните и белите бобени зърна символизират тъмното и светлото в помислите и делата на починалия отец Никодим, а книжките, в които са завити, разкриват субективната преценка на отеца за доброто и злото;
б/ композиция


  • гледната точка на твореца е въведена на текстово равнище посредством сюжетното действие – изяждането на чорбата от „греховете” на отец Никодим и коментара на отец Сисой, който разказва случката;

  • негов слушател е друг разказвач – двойна повествователна рамка, която засилва многозначността в оценките на човешките постъпки;


в/ образът на героя
- началото на историята представя отец Никодим като скромен, благ човек;

  • портретната му характеристика е направена от отец Сисой и е изградена върху контраста между високата снажна фигура и бавна походка на отец Никодим /внушение за невероятна сила и мощ/, широките „кръгли очи” /белег на одухотвореност/ и неговия „загадъчен, странен и чуден поглед” /знак за жив дух и тлеещи страсти/;

  • сравненията „като лозници гъсти вежди” и „като въз хребета на някоя планина” открояват природното, човешкото /отдалечават го от иконизираните образи на светци/; читателят е подготвен за дуалистичната същност на героя;


г/ тезата в творбата


  • зададена е чрез думите на отец Сисой: „…тоя човек…изглеждаше по-силен от всички грехове” и утвърждава естественото, природосъобразното, което стои над аскетичните ограничения;

  • дошъл в манастира още младеж, отец Никодим цял живот се стреми да избягва земните съблазни и така да открие пътя за спасение;

  • след смъртта му в „скрито долапче” в килията му откриват гърне / символ на битовото, всекидневното/, захлупено с молитвеник /символ на каноничното, моделиращо човешкото поведение/, пълно с поотделно завити в хартийка бобени зърна и на всяка хартийка отбелязани „греховете”/помисли, не дела/ на отеца;


д/ основна тема


  • за двойнствената човешка същност – видима и скрита;

  • белите и черните бобени зърна обозначават „белите” грехове и съмнения на отец Никодим и свидетелстват за раздвоената му душа;

  • на преден план е изведена опозицията „грях- праведност”, съотнесена към конкретна личност;

  • чрез самооценката на помислите и делата на своя герой авторът ни учи, че участта на човек е да се лута между тъмната и светла страна на своята същност и от него самия зависи дали ще се поддаде на едната или на другата, защото и доброто и злото са изконно заложени в него;

  • всеки действа според вътрешната си мяра, а не под въздействие на християнските догми;


3. Посланието на автора
- отхвърля тезата за спасение на душата чрез бягство от земните съблазни;

- утвърждава идеята, че и зад манастирските стени човекът си остава човек и мери делата си по човешки; всяко абсолютизиране на категориите „грях” и „праведност” лишава човек от пълноценно живеене.

- духът води човека към вечното, към спасението, а плътта – към греха, носи му страдание и затова е тленна;но те са неотделими, защото пътят към спасението минава през греха и страданието; доброто е познаваемо само чрез злото;

- авторът внушава, че само когато приеме противоречивата си природа, тогава човекът може да преодолее чувството за обреченост и да спаси душата си и да получи опрощение






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница