Емоции,чувства и техните разстройства

„Специалност Психология”

ПАТОЛОГИЯ НА ЕМОЦИИТЕ

Субективната оцветеност на психичната дейност, изразяваща нашата положителна или отрицателна вътрешна нагласа, чувствения тон или вътрешното преживяване на удоволствие или неудоволствие се нарича емоция или чувство. Няма потребност, действие или поведенчески акт, който да е лишен от съответно емоционално състояние. Емоциите сигнализират удовлетворяването на потребностите и стова изпълняват жизнена функция.

Двете страни на човешкото отношение (рационално и емоционал­но) променят своето съотношение помежду си по време на онтогене-тичното развитие. През периода на детските години емоциите са силно развити и доминират. В зрялата възраст те са отмерени и по-трудно се изявяват. Налице е сдържаност на чувствата. През старостта емоцио­налните реакции са по-оскъдни, но никога не липсват, преобладават интелектуалните над чувствените прояви. Освен от възрастта емоциите се намират в пряка зависимост и от особеностите и значимостта на дадения външен или интерорецептивен дразнител. Тяхната величина и трайност в значителна степен се определя и от темперамента на индивида, от неговия жизнен опит, възпитание, здравословно състоя­ние, от средата, в която се намира в даден момент, психичното състояние, наличието или липсата на умора, предшествуващите емо­ции или афекти и т.н. Емоциите са в силна зависимост и от половата принадлежност на човека. У жените те са по-ярки, по-изразени. У тях емоционалната реактивност е по-жива, емоционалното отношение излиза повече на преден план в сравнение с мъжкия пол. В своята емоционална изява жените стоят по-близо до децата.

Физиологичната основа на чувствата, както показва експеримен­талните на R McLean (П. МакЛин) и J. Papez (Дж. Пейпиц) е лимбичната система, за която се споменава повече в главата за разстройствата на паметта. Големите полукълба на мозъка и по-специално тяхната кора са основно място на интегриране на емоциите.

Всяка емоция образува система, изградена най-малко от четири компонента: 1. субстрат - унаследяема невронна прогрома; 2. физио­логични (телесни) и неврофизиологични процеси; 3. моторна, в т.ч. мимична и пантомимична, изразност; 4. субективно изживяване и осъзнаване с определена познавателна стойност. Емоционалната система функционира в тесни взаимоотношения с т.нар. система на подбудите (глад, жажда, болка, секс, сънливост) и заедно с когнитивната система формира мотивационната система, която особено интензивно се повлиява при депресивните състояния.

Емоциите имат изключително важна роля. Те не са само пасивно преживяване. Сигнализирайки за състоянието на организма или за настъпваща опасност, те са в състояние да мобилизират и подготвят животното или човека един път за борба, а друг път за отстъпление и бягство. Чувствата имат несъмнено и познавателно значение.Търсе­нето на истината винаги е свързано с емоции. Чувственият заряд нерядко решава изпълнението и довеждането до край на предварител­но заплануваната работа. Емоциите способстват да се концентрират усилията на организма и психиката за изпълнение не на която и до било, а на най-важната, най-актуалната, най-необходимата задача (програма). В това се състои биологичната и регулиращата роля на емоциите, афектите и страстите.

По своя вид и варианти, по степен на изразеност и нюанси емоциите са извънредно много на брой. Едва ли не всяка психична реакция се отличава с характерните за нея емоции. На тях са присъщи определени качества или параметри: индивидуалност, неповторима уникалност, универсалност, т.е. присъщи са на всички хора, поводност и изводимост, експанзивност и интензивност, съответност, съразмерност и своевременност, съзвучност, положителен резонанс, ситуативност, индуцируемост, флуктуация, цикличност, полярност, ритмичност, спорадичност, динамичност, инертност, стабилност или неустойчивост, лабилност или инконтинентност,ирадиация, тренираност, облагороденост или, обратното - примитивност, недоразвитост, инфантилност и т. н.

Мнозина автори разпределят всички емоции в две основни групи -низши и висши емоции. Първите се наричат примитивни, витални или инстинктивни потребности (глад, жажда, болка, полово влечение и т.н.). При това трябва да се помни, че самите усещания за глад, жажда, болка и пр. не представляват емоция, а съответният емоционален пълнеж, който ги съпровожда, или степпента на полезност. К. Чолаков застъпва разбирането, че болката заема средищно място между усещанията и низшите емоции. Без тези усещания и силни емоции, които ги пронизват, не бихме могли да си представим развитието на животинските организми и човека. Задоволяването на биологичните потребности (насищане с храна, утоляване на жаждата и пр.) обуславя пораждането на емоциите на удоволствие.

Висшите емоции са присъщи само на човека. Наричат се чувства. Те са свързани с неговите духовни нужди. Съвременният човек изпитва потребност от интелектуални занимания, културни развлечения, есте­тическа наслада. Културният индивид, за ралика от примитивните хора, изживява голямо удоволствие при извършването на творческа де­йност. Някои обособяват моралнополитически чувства, към които отнасят чувствата на колективизъм, на положително отношение към труда и собствеността, чувство на патриотизъм, мъжество, смелост, солидарност и оптимизъм. Всички те заедно с т.нар. морални чувства, като дълг, справедливост, срам, разкаяние всъщност са сложни психични преживявания, съставени от съзнателни , мисловни, възприятно-представни и емоционални съставки. Особено богати на нюанси са естетическите изживявания и свързаните с тях разнообрази емоцио­нални състояния.

Разделянето на чувствата на висши и низши е условно. Психичната дейност е единна, но въпреки това в нея се разграничават висши и низши психични процеси и в този смисъл може да се говори за висши и низши емоции. У здравия индивид инстинктивните потребности са дълбоко преобразени. Те са наслоени с чисто социални потребности и придобиват човешки вид. Да вземем например половия Инстинкт.У човека той е видоизменен до неузнаваемост,Обуславяйки своето биолологично предназначение – продължението на рода,той същевременно е неизчерпаем извор на истински човешки чувства.Чувствата на любов и обич са били и ще продълават да бъдат винаги едни от основните стимули за творческа,художествена,неучноизследователска и всяка дуга дейност.

Емоциите се подразделят още на стенични, които повишават енер­гията и дейността на организма (радост, възторг, гняв), и астенич-ни,които подтискат енергетичните, волевите и действените възможно­сти (мъка, угризение). Едни и същи чувства понякога се изживяват като стенични, а друг път като астенични. Те могат да се групират още в положителни (радостни) и отрицателни (печални). Някои смятат, че основните чувства са четири -радост, гняв, страх, тъга, а всички останали повече или по-малко производни на тях. Всъщност и чувства­та не се изявяват в изолиран вид. Най-често се срещат разнообразни емоционални комплекси – патерни .

Настроението е продължително, трайно емоционално състояние, на фона на което възникват различни чувства. То се определя повече от биологичния тонус, от интерорецептивните въздействия. В по-малка степен е в зависимост от външни раздрази. Настроението представля­ва още изява на вътрешно самочувствие и е в първостепенна зависи­мост от особеностите на темперамента. То оказва мощно въздейс­твие върху всички психични процеси и поведението. То е същевремен­но израз на състоянието на песихичния тонус, а може и да го поражда. Психолозите говорят за мажорно или жизнерадостно настроение, при което преобладават чувствата на радост, бодрост, ентусиазъм и весе­лие. Напротив, за миньорното настроение са присъщи скръб, мъка, печал, униние и пр. В психологията се разграничават още еутимия — пълна уравновесеност в емоционалния живот, и синтимия - съответс­твие между основното настроение и останалите психични дейности. Афектът е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причи­ни. С други думи, това е емоционален взрив. Той се съпровожда от обилни вегетативни прояви (зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и пр.), силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието, без да се загубва напълно способността да се ръководят постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг и афекти на страх, тъга, угнетение и т.н. Афективните състояния се определят от моментното състояние на психичната дейност, от силата и значимостта на дразнителя и от темперамента .

Страстта е чувство с голяма интензивност и устойчивост. По своята сила то наподобява афекта, а по продължителността си – настроението. Свързана е с особена нагласа на личността. Страстта е необходима предпоставка за постигане на определени творчески успехи. Слага отпечатък на цялата психична дейност, подчинявайки и ръководейки я в едно направление. Тя се характеризира с пълна мобилизация на духовните и физически сили.Страстта бива:1.Положителна – насочена е към разрешаване на проблеми,имащи значение за индивида и обществото.

2.Отрицателно – стои в основата на влеченията към наркотични средства и комар, на алчността към пари, на кариеризма, сексуалната разпуснатост и др.

Хипертимията е рязко засилено весело настроение. По-рядко тя се изразява с гневни афекти. Хипертимните личности са лъчезарно весели, радостни, изпълнени с хумор. Те са оптимистични, находчиви, прекомерно общителни, контактни, с намалени критични възможно­сти. Тяхната веселост е заразителна за околните. Възприема се от присъстващите като адекватна, резонираща. Съчетава се с ускоряване на асоциативния поток, многоречивост, неуморимост, свръхинциативност (хипербулия), отвлекаемост, повърхностност на съжденията, психомоторна оживеност и пр., т.е. налице е маниен синдром .

Близка до хипертимията е еуфорията. Тя се проявява с повишено благодушно весело настроение, безгрижие и с недооценяване на собственото състояние. Активното внимание е рязко отслабено. Бол­ните са леко оживени. Склонни са към движения и действия при отсъствие на интелектуална подвижност. Критичността е намалена. Среща се при органични мозъчни заболявания с начеващо или изразе­но слабоумие (тумори на мозъка, прогресивна парализа, хроничен алкохолизъм, интоксикации, сенилна деменция и др.)

Морията е сходно състояние, изразяващо се с глуповата веселост, остроумничене, лекомисленост, понижена инициативност, акинезия -хипобулия до абулия. Всъщност това е синдром, присъщ най-вече на челните мозъчни тумори. Мнозина автори не разграничават еуфорията от морията.

Непродължителното, но силно изживяване на блаженство, възник­нало на основата на болестно повишено весело настроение, се нарича екстаз. Болният е с приповдигнато самочувствие, съзнанието е стес­нено и насочено към конкретен обект. Налице са тържествени изказва­ния при засилена двигателна активност или подтиснатост.Асоциации­те са ускорени или, обратно, забавени, но липсва продуктивност. Това състояние се наблюдава най-често при епилепсия, по-рядко при хистерия или при употреба на упойващи вещества.

Понятието дистимия в МКБ-10 се използва за обозначаване на самостоятелно по-леко хронично депресивно разстройство и е равно­стойно на невротична депресия и депресивна невроза. Ние ще го използваме в двояк смисъл - като отделно заболяване и като потиснато (тъжно) настроение. Болестната потиснатост на настроението е противоположно на хипертимията. За нея е храктерно тъжното настроение. Преобладават силни отрицателни емоции, като безпределна тъга, неудоволствие, отчаяние, чувство на безизходност, безнадеждност, безперспективност, предстояща гибел. Тя се съчетава със забавеност на мисловния процес, двигателна и обща психична потиснатост, безсилие (астения), хипохондрия, малоцен­ност, бъзпътие, запек, отслабване на тегло, безсъние. Еднакво безра­достни са миналото, настоящето и бъдещето. Това е изключително мъчително състояние, при което понякога се стига до самоубийство. Нерядко дистимията се изразява с безпричинна тревога и страх.В такива случаи болните са психомоторно оживени.Непрекъснато се вайкат,тъпчат с крака,кършат ръце.Това състояние се нарича ажитирана депресия. Дистимията е основен, ядрен симптом пи различните депресивни синдроми,възникващи в рамките на ендогенните психози или при други психични заболявания.

При дисфорията настроението е мрачно. Болните са напрегнати,враждебни,злобни, агресивни, отмъстителни и психомоторно неспокойни или възбудени. Заредени са със силни отрицателни емоции.Те са постоянно раздразнителни и недоволни от всичко.Даже и при нищожен повод могат да извършат жестоки насилия.Дисфорията е сложно преживяване. Освен горните емоционални съставки тя съдържа още страх,гняв опасение.Подразделя се на нормалпсихологична,кризисна,стресогенна,невротична и психотична.Може да бъде черта на нормална или психопатно структурирана личност. Среща се при епилептична болест,психопатия,органични психози и при някой ажитирани депресии в напреднала възраст.Дисфорията обикновено настъпва внезапно с повод или без видими причини.Продължава с часове или дни.В по-изразени случаи съзнанието е стеснено.В редки случаи може да завърши със запой (дипосомания) или с безцелно скитане и пътуване (дромомания).Дисфорията се наблюдава и у здрави лица.

При дълбоките депресивни състояния понякога се открива едно мъчително преживяване,известно под името анестезия долороза(anasthezia dolorosa psychica),което буквално означава „болезнена психична безчувственост". Тя се характеризира с оплаквания, че бол­ните са загубили положителните си чувства, че е настъпила отчужденост към най-близките и към заобикалящата ги среда. Те плачат и силно страдат, затова че не могат да обичат своите роднини, не са в състояние да се радват на децата си, загубили са своята привързаност, станали са равнодушни. Както се вижда няма отслабване на емоциите. Напротив, те са болестно засилени, при това мъчително състояние понякога се извършват опити за самоубийство.

Страхът е често срещана емоция. Присъщ е на здрави хора. За него е особено характерна психомоториката. Лицеизразът е типичен, устата и очите са широко отворени. Долавя се готовност за бягство, паническа обърканост или внезано обездвижване, вцепененост. При ужас словес­ният контакт е почти невъзможен. Понякога се издават нечленораздел­ни звуци. Страхът особено често се открива при разнообразни психич­ни заболявания, при някои от неврозите той може да има водещо значение (страхова невроза). Освен невротичен, в т. ч. натраплив, разграничава се и психотичен страх. Както и другите чувства, така и страхът може да се прояви в различни степени на изразеност и многобройни нюанси, от опасение до ужас. По-често се обективира. Понякога той е неопределен. Болният се намира в недоумение, очаквайки всеки момент да се случи нещо съдбоносно, нещо изключи­телно страшно, което заплашва цялото му същество, но той не е в състояние да посочи откъде идва този необясним страх.Не е в състояние да го свърже с конкретен предмет или лице. Това изживява­не на силен страх се нарича витална (жизнена) застрашеност. Среща се при някои форми на шизофрениите

Всъщност тези психични състояния на неопределеност и витална застрашеност представляват по-сложно преживяване - тревож­ност.Тя обхваща: 1. афективен компонент (гняв, тъга, вълнение, смут, напрежение, мрачносг), 2. идеаторен компонент-лошо предчувствие, заплаха, опасност, беда, 3. моторен компонент: неспокойствие, тре-мор, възбуда, 4. соматовегетативен (зачервяване, пребледняване, из­потяване, сухота в устата, тахикардия. настръхване нз кожата, промени в кръвното налягане, изпускане по малка нужда, дизрия и пр), 5. други психични съставки: перцептивни, просексични, установъчни, съзнател­ни, когнитивни. поведенчески, неувереност, непродуктивност. песими-стичност, внушаемост и пр.

Трудно е разграничението между страх и тревожност. За някои автори (J. J. Lopez Ibor, 1972 и др.) те са тъждествени понятия. За нас са различни, макар и да притежават много общи черти. Страхът се обуславя от конкретни външни дразнители и има почти еднаква продължителност със стресогенната ситуация. При очакване тя да се повтори вече е налице тревожност. За страха най-важната емоционал­на съставка е гневът, а за тревожността - тъгата.

Силните чувства обикновено намират отражение върху цялостното поведение на индивида и неговите реакции. При изразен афект човек може да мисли и говори, да извърши постъпки, да приеме сделки, които явно не са в съответствие с неговата социална практика, разбира­ния и мироглед. Това са обикновено краткотрайни реакции и състоя­ния, за които после се съжалява в спокойно състояние. В зависимост от това, кои психични процеси са най-силно повлияни от афекта, се говори за кататимно действие, кататимно мислене и кататимки постъпки. Те се срещат у психопатни личности, при различни невротич­ни състояния, по време на алкохолно опиянение и пр. В мислите, действията и постъпките на всеки здрав човек при определени ситуа­ции могат да се открият повече или по-малко кататимни елементи. (За кататимни мисли ще споменем отново при рвазстройствата на мис­ловния процес.

Атимията се характеризира с липса на емоционален живот. Болните не са безразлични, а емоционално тъпи. Липсата на каквито и да било колебания на чувствата се означава още като емоционално изравнява­не, обедняване или нивелиране на емоциите. Болните са безчувствени, не установяват връзка с околните. Нищо не може да ги изведе от това състояние - нито радостни, нито скръбни вести. Към всичко са равнодушни. Повечето от времето прекарват в леглото или някъде сами. Атимията, наричана още апатия, се съчетава с хипобулия или абулия v дълбоко опустошение на цялата човешка душевност. Среща се при глобални (общи) деменции.По-рядко се наблюдава в изходните състояния на шизофренията като съставна част на апатико-абуличния синдром.

Трудното овладяване на емоционалните реакции се нарича емоцио­нална (афективна) лабилност. При нея настроението и чувството са крайно неустойчиви - противоположни състояния се сменят бързо по нищожни поводи.

Най-изразената лабилност се означава емоционална (афективна) инконтиненция. При нея е невъзможно задържането на възникналите по определен повод чувства. Присъщата на човека сдържаност при дадени ситуации е тежко разстроена. Болните с емоционална инконти­ненция по незначителен повод се смеят, плачат, избухват. При слушане на обикновени случки, разкази, гледане на филми те ту плачат, ту се смеят. Това разстройство е присъщо на органични поражения на мозъка и преди всичко на мозъчната атеросклероза.

За раздразнителната слабост се говори в случаите, в които болният реагира бурно, обикновено с чувства на гняв, след което настъпват бърза уморяемост и изтощаемост. И тук емоционалните реакции се развихрят по незначителни поводи, но са бързопреходни Обикновено преминават в угнетеност. Наблюдава се у невротично болни или психипатни личности.

Паратимията представлява дълбоко нарушение на емоционалните реакции. При нея възникналите чувства не съответстват на реалната ситуация. При радостни известия болният се натъжава и обратно, съобщенията за нещастни събития се посрещат със смях. Налице е неадекватност на емоциите. Те са дълбоко извратени. Паратимията е свойствена на шизофрениите психози. Обикновено тя се съчетава с характерни промени и в мимиката - парамимия. Наблюдаваният мимичен израз не отговаря на емоционалното преживяване. Вестта за починал близък роднина се посреща с израз на усмивка.

Амбивалентността (двойнствеността) е състояние, при което се разкриват едновременно или бързо възникващи една след друга емоции от противоположен характер, например любов и омраза, плач и смях, жалост и жестокост. Подобна двойнственост на емоционалните реакции може да се срещне и у здрави хора и правилно отразява едновременното изживяване на противоположни чувства. При патоло­гични условия тя е характерна за шизофренията.