Емоционален стрес



Дата07.11.2017
Размер214.74 Kb.
ЕМОЦИОНАЛЕН СТРЕС

В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.


Същевременно се доказва, че емоционалният стрес е един от съществените фактори за развитие на редица заболявания на сърдечно-съдовата система /стенокардия, сърдечен инфаркт, хипертония,мозъчен инсулт/, както и на храносмилателната система /язвена болест, колит/ и някои нервно-психични разстройства.

Стресът се определя като състояние на организма, което настъпва в резултат на необикновено продължително дразнение и изисква напрежение с оглед адаптация към дразнителя. Осъществяването на адаптивните механизми и съответният тонус се постига чрез отделянето на т.н. стресорни хормони, които имат противо възпалителен, противоболков и противо алергичен характер. За стрес като физиологично явление можем да говорим до момента на появата на патологични промени, свързани с болестни реакции в организма.


Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и е свързано с развитие на болестни промени в организма.

През последните години понятието стрес все повече се замества от понятието емоционален стрес, който представлява епидемиологично явление на нашия век.

Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателните емоции и свързаните с тях конфликтни ситуации. Последните представляват една продължителна невъзможност да се удовлетворят главните жизнено важни потребности на организма от биологично и социално - психологично естество. Подобна конфликтна ситуация може да възникне в резултат на нарушени морално - етични и социално - правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност или като последица от отрицателно въздействие на редица екологични и професионални фактори - замърсяване на въздуха, повишено ниво на радиация, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на конвейрна дейност, социални фактори като изолация, отчуждение.
Отрицателният ефект на този вид емоции върху организма се дължи на несъвпадане между програмираното и извършеното действие и в стремежа да се създаде пренагласа на организма те нямат ролята на мобилизиращ фактор. За разлика от тях, при положителните емоции планирането за осъществяване от една система действие съвпада с реално извършеното от нея и в този смисъл биологичното значение на положителната емоция има "поощряващ" или "потвърждаващ" характер на постигнатия от дадено действие успех.

Емоционалният стрес може да се приеме като личностен защитен механизъм, включващ както съзнателни психически процеси /приемане, предаване, контролиране/, така и несъзнателни /изтласкване, заместване, сублимация/. Професионалният стрес се определя като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и /или физиологично състояние по начин, който включва задължение на личността да се отклони от своето нормално функциониране.


Ятрогенният стрес възниква при взаимоотношенията между лекар и пациент, когато неправилно изказани думи от лекаря, прекомерно назначаване на лечебни процедури и изследвания могат да предиз викат у пациента тревожност и хипохондрия.
Психосоциален стрес настъпва при бързо и изненадващо събитие или преживяване, което води до загуба на социално равновесие, чувство на страх, малоценност и безпомощност.

Стресогенните фактори са представени най-общо в следните групи:

1. Социално-екологични. Тук спадат обществените бедствия като военна ситуация, социални вълнения, пребиваване в концентрационни лагери, масови катастрофи, природни бедствия, липса на работа и жилище.

2. Лични инциденти, като загуба на близък човек, загуба на работа, смяна на жилище, смяна на училище, раждане, органични заболявания, неприятности в семейството, "автостресорите" или роля на фактори,"извиращи" от самата личност поради нейната ранимост, предразположеност към стресорни въздействия. В този смисъл особено внимание заслужава т.н. стрес от "износване", когато обкръжаващата среда постави пред личността по-големи изисквания от тези, които тя би могла да изпълни /напр. при свръх или недостатъчно натоварване/, при нарушения на отношението между очаквания и реална действителност /разочарования от брак, деца, работа/; конфликтни ситуации при изпълнение на дадена роля на ръководител, на дете или брачен партнъор; липса на личностна способност за включване в колективен труд и интегриране в обществена среда; липса на стимули или прекомерна стимулация /до стрес води как то прекомерното натоварване, така и недостатъчното натоварване/.

3. Социално-икономически: бързи промени в социалните структури, миграция, урбанизация и свързаните с тях отчуждаване и социализация. Понятието "урбанизационна травма" е свързано с недостиг на време, информационна натовареност, което налага нов динамичен стереотип и нови приспособителни механизми и може да доведе до нарушен баланс на адаптивните способности на организма.

4. Професионални: Влизане в нови производствени процеси като комплексна механизация и автоматизация; възникване на нови професии, които променят традиционните видове труд, води до много висока или недостатъчна нервно-чувствителнаст и стимулация на организма.

5. Възрастови: влизане в училище, пубертет, женитба, бременност, приемане във висше учебно заведение, влизане в казармата, критическа възраст. Всички тези фактори влияят дотолкова за развитие на стресова ситуация, доколкото се осъществяват на фона на личностните способности на човека, до количественото натрупване на тези фактори и комбинацията им с други фактори. Неудачните учебни програми, които натоварват индивида в юношеска възраст, комбинирани с по-чести конфликти между родители и деца в този период, са съществен момент за появата на емоционален стрес при учениците. Подчертан стресов фактор е преминаването в пенсия и необходимата адаптация от активен живот към пасивност, чувство на малоценност,невъзможност за реализиране. Нерядко в такива случаи се наблюдават фатални последици /самоубийства, тежки психически разстройства.

6. Личностни: Това са степента на ранимост и чувствителност на личността, не адекватната реактивност към съответен дразнител, което нарушава адаптационните възможности и може да доведе до развитие на стрес. За формиране на личността от съществено значение са семейните отношения, междуличностните връзки в отделни малки общества.

Счита се, че по личностната си характеристика съществуват два типа индивиди: тип А и Б - със съответната им генетична предразположеност към дадени заболявания и с определен начин на поведение.
Тип А са индивиди, които се представят като формирани от проблемите на нашата съвременност - амбициозни, неспокойни в желанието си да постигнат максималното в живота, упорити в работата, често агресивни към околните, не се отказват от борба, демонстрират своята конкурентна способност. Тип А се среща повече у мъжете, отколкото у жените. Той се оформя още от детска възраст, като значение за това се отдава на амбициозните родители и околната среда. Интерес представляват данните за някои биохимични показатели при този тип хора: високо съдържание на адреналин и норадреналин при физическо и психическо напре жение /емоционален или физически стрес/, високо съдържание на холестерол и повишен адренокортикотропен хормон /хормон, отделящ се от хипофизната жлеза и стимулиращ продукцията на хормоните от надбъбречната жлеза, т.н. стресорни хормони/, склонност към образуване на тумори, респективно сърдечен инфаркт, атеросклеротични промени.
Тип Б-индивиди са упорите при изпълнение на поставени задачи, но без амбицията на индивидите от тип А, с чувство за мярка в работата и отдиха. Смята се, че жените са по-склонни към тип Б-поведение. При наличието на всички изложени до тук фактори се налага уравно весяванене на личността и приспобяването й към биологичната и социална среда, адаптиране на личността. Адаптацията се определя като специфична активност на организма при взаимодействието му с окол ната среда. Дезадаптацията е нарушена адаптация и се явява предпоставка за раз витието на патологични състояние или т.н. болести на адаптацията.

Общият адаптационен синдром, или т.н. синдром на биологичния стрес, протича в следните три стадия:

1. Стадий на тревога /стадий на мобилизация/;
2. Стадий на съпротива /стадий на резистентност/;
3. Стадий на изтощение.
Тези три стадия се придружават от типични реакции от страна на организма, които се развиват последователно и имат за цел адаптация и защита на организма и възстановяване на нарушението под влияние на стресорния агент равновесие.
В стадия на тревога артериалното налягане се понижава, температурата на организма също се понижава, диурезата спада, спада и броят на лимфоцитите в кръвта. Нивото на кръвната захар и на редица електролити /калий, натрий, хлор/ в кръвния серум понижава. Алкалният резерв на кръвта спада чувстви телно. Веднага след тази шокова реакция следва контрашок, при който тези промени изчезват и показателите се нормализират.
В стадия на съпротива всички неспецифични адаптационни и компенсаторни реакции на организма в отговор на дразните ля се сумират и съпротивата достига своя максимум.
Третият стадий настъпва, когато адаптационните възможности на организма в отговор на дразнителя се претоварват в резултат на постоянни прекомерно силни дразнители.

Емоционалниият стрес се разглежда още като двуфазово състояние:

I-ва фаза, наречена фаза на надеждата. В тази фаза е налице конфликт, който пре чи да се осъществяват една или повече необходимости на организма за неговото по-нататъшно съществуване, и
II-ра фаза, фаза на загубената надежда или фаза без надежда за излизане от конфликтната ситуация - когато бурно се развиват болестите на емоционалния стрес, които нарушават не само психиката на индивида, но и дейността на вътрешните органи.

Основният механизъм, по който се осъществява адаптационният синдром в различните стадии и фази, протича под влиянието на предния дял на хипофизната жлеза върху хормоналната дейност на кората на надбъбречната жлеза. Защитните физиологични механизми срещу дразнещия агент зависят от продължителността на функциониране на кората на надбъбречната жлеза. Когато се развиват свръхадаптационни механизми, тогава настъпват т.н. болести на адаптацията, вклю чително язвена болест и артериална хипертония.


В началния стадий започва отделянето на хормоните адреналин и норадреналин от медуларната част на надбъбречната жлеза.
Във втория стадий се отделят гликокортикоидни хормони, настъпва адаптация. Гликокортикоидни хормони се отделят от кората на надбъбречната жлеза под активиращо действие на секретирания в този стадий адренокортикотропен хормон от предния дял на хипофизната жлеза. Сега е установено, че в отделните стадии и фази се секретират и редица други хормони /от щитовидната жлеза, инсулин и други/, кокто като невроендокринни механизми обясняват реакциите на различните органи и системи по време на стреса. Адреналинът и норадреналинът се отделят поради дразнене на симпатикусовата нервна система, която се нарича система на "борбата" или на "аварийните ситуации". Отделните хормони обуславят и промените в обмяната на веществата по време на стрес.

Определянето на стреса като "психобио логично понятие" насочва вниманието към двете основни групи разстройства психофизиологични и соматични /органични/. В редица случаи стресът може да пре дизвика развитие на невроза с някои основни болестни изяви /депресия, тревожност или страх, които са главни прояви както на стресовото състояние /кризи на личността, идентифицирани със стреса/. Обаче стресови състояния, жизнени събития и кризи на личността могат да доведат до невроза само в случаи, когато личността ги възприема като център всред всички други фактори. Психогенни реакции могат да възникнат при някои остри реакции на стрес, напр. при злополука, преумора, когато се развива т.н. делир на изчерпване или остри реакци на стрес с разстройство предимно на емоциите - състояния на пани ка, възбуда, страх. Описани са остри реакции на стрес с разстройство на съзнанието или с психомоторни разстройства. Някои протрахирани или по-кратки депресивни реакции могат да се дължат също на стрес, например от загуба на близък, раздяла, изолация от външния свят. Тези депресии са обратими. Не се установява връзка между шизофренията и стреса.

Особен интерес представлява ролята на емоционалния стрес за социалната адаптация на личността и агресивността на пове дението. Една от най-силните прояви на емоционалния стрес е агресивността. За развитието й допринасят и други странични фактори, като глад, чести наказания, социална изолация, йерархично понижение в службата, несигурност.
Достиженията на съвременната медицинска наука създадоха възможност до голяма степен да се открият мозъчните образувания, които подтикват към агресивност. Установена е неврохимичната основа на агресивността, както и някои хуморални фактори, участву ващи във формирането на агресивното поведение, напр. хормоните на надбъбречната жлеза, гамааминомаслената киселина, която има задържащи функции в централната нервна система.

Психосоматичната концепция за развитието на заболявания на сърдечно - съдовата, храносмилателната и други системи е несъмнена.

Потвърждава се зачението на следните фактори, които определят органите "мишени" :
1. Конституционално предразположение на базата на наследственост;
2. Отслабване на дейността на даден орган в резултат на прекарана травма или инфекция;
3. Активна дейност на органа в период на максимално емоционално напре жение;
4. Символно значение на органа в системата на значим личностен конфликт.

Стрес и сърдечно-съдови заболявания.



По данни на Световната здравна организация /СЗО/ главната причина за смъртността на населението са заболяванията на сърдечно-съдовата система, като 35-60% от тях е исхемичната болест на сърцето. Същевременно като основен причинен фактор се изтъкват стресът, начинът на живот и типът на личността.
В инервацията на сърцето участват редица нервни центрове, включително мозъчната кора. Самият сърдечен мускул е богато снабден с т.н. адренергични рецептори, които биват два вида алфа и бета - адренергични. На мястото на разклонението на каротидната /сънна/ артерия и по дъгата на аортата се намират нервни рецептори, особено чувствителни към барометрични промени. При покачване на артериалното налягане тези рецептори се дразнят, в резултат на което следват импулси за намалено образу ване на адреналин и последващо подтискане на тонуса на симпатикусовата нервна система и разширение на артериолите, свързано с понижение на артериалното налягане и намаление на обема на сърдечната дейност.
Обратни са реакциите при понижено артериално налягане. Чрез дразнене на посочените рецепотори следват импулси за повишена продукция на норадреналин, повишен тонус на симпатикусовата нервна система, вследствие на което се повишава и артериалното налягане. Продължителният и силен стрес нарушава този механизъм, поради което се получава лабилна хипертония, чието овладяване е решаващ момент за предпазване от развитие на стабилна хипертония.
Повишената активност на симпатикусовата нервна система при емоционален стрес води до също до засилване на сърдечната дейност. Пулсът се учестява, увеличава се количеството кръв, което сърцето изтласква за една минута в кръвоносните съдове /минутен сърдечен обем/. Подобно състояние на максимално увеличена работа на сърцето се нарича хиперкинетичен синдром. В резултат на това мускулатурата на сърдечните камери се разраства /хипертрофира/ и това може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност.
Участието на адренергичните /алфа- и бета-/ рецепторни механизми в регулацията на сърдечната дейност обуславя широкото приложение на т.н. алфа- и бета-блокери при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания, предвид значениеито им за отделянето на адреналин и норадреналин.
Сърдечен инфаркт и емоционален стрес.
Повишеният симпатикусов тонус при емоцио нален стрес и свързаното с това повишено отделяне на катехоламини /адреналин,норадреналин/ представлява съществен фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето, стенокардия и сърдечен инфаркт.
Установено е, че болните от исхемична болест на сърцето са прекарали 4-5 пъти повече стресови реакции преди заболяването, отколкото здрави индивиди. Доказано е, че всред хирурзите има значително по-висок процент болни от исхемична болест на сърцето, отколкото сред дерматолозите.
Емоционалният стрес може да предизвика развитие на сърдечен инфаркт без наличие нак коронаросклероза или други предразполагащи фактори /повишено ниво на холестерола, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, нарушен глюкозен толеранс/. Високото ниво катехоламини при емоционал ния стрес води до спазъм на коронарните съдове, нарушено снабдяване на сърдечната мускулна тъкан с кислород и други хранителни вещеста и последващо развитие на сърдечен инфаркт и кардиогенен шок. Силната сърдечна болка също води до освобождаване на катехоламини, което също увеличава коронарния съдов спазъм и съответно размерите на инфаркта.
Нарушеното снабдяване с кислород засяга и други жизнено важни органи и състоянието на болния бързо се влошава. Затова един от съществените моменти при сърдечен инфаркт и особено при развитие на кардиогенен /сърдечен/ шок е да се приложат болкоуспокояващи средства, за да се намали продукцията на катехоламини предизвикана от болката.

Емоционалният стрес и хипертония.

Една от последиците на хиперкинетичния синдром при емоционален стрес е повишението на систолното артериално налягане, т.е. - развива се есенциална пертония. Освен ролята на стресорните фактори, от значение са адинамията, прекалената употреба на готварска сол, тютюнопушенето, наследственото предразположение, злоупотреба с алкохол.
При емоционален стрес се повишава продукцията на пресорни пептиди /вещества, повишаващи артериалното налягане/ в мозъка. По такъв начин емоционалният стрес уврежда мозъчната регулация на артериалното налягане и се отправят импулси в резултат на повишената симпатикусова активност.
Каскадният механизъм, който се задвижва е следният: повишени импулси при емоционално свръхнапрежение от продълговатия мозък по низходящата пресорна система; бета-адренергична стимулация на сърцето, която води до хиперкинетичен синдром; бета-адренергична стимулация на медулата на надбъбречната жлеза с последващо увеличено секретиране на адреналин и норадреналин; бета-адренергична стимулация на определен участък в бъбрека /т.н. юкстагломерулен апарат/, който произвежда ренин, стимулиращ продукцията на ангиотензин - най-силният съдосвиващ фактор в организма.

Така последният стабилизира започващото по емоционален път покачване на артериал ното налягане.


Каква е връзката меджу емоционалният стрес, повишената уротреба на готварска сол и хипертонията? Солта увеличава чувствителността към действието на хормоните, които свиват артериалните съдове. Адренокортикотропният хормон, който се отделя усилено от предния дял на хипофизната жлеза още в ранния стадий на емоционалния стрес, увеличава апетита към солта. Индивидите и от двата типа- А и Б консумиращи повече готварска сол много по-често боледуват от хипертония и исхемична болест на сърцето.

Стрес и храносмилателна система.

Емоционалният стрес може да доведе до тежки нарушения на храносмилателната система /спазъм на хранопровода, заболявания на стомаха и червата, моторни нарушения на дебелото черво, включително спастичен запек, дискинезии на жлъчните пътища/.
Като се има предвид голямото значение на личностната характеристика за развитието на емоционалния стрес и т.н. психосоматични заболявания става ясно, че напр. болните от колит имат по-особен характер - те са хиперсоциални, със силно подчертано чувство за дълг, раздразнителни, с по-изразена тревожност.
Емоционалният стрес, развит на фона на определен тип личност, дава отражение върху биоелектричната вълна на стомаха и червата. Установени са и морфологични промени в дебелото черво, което се поддава по-лесно на увреди от действието на дразнещи външни и вътрешни агенти.
Редица наблюдения доказват ролята на отрицателните емоции за увреждането на стомаха. Неврозата предизвиква промени в стомашната секреция. Например, при неврастения и хистерия секрецията на стомаха е забавена. При меланхолия секрецията на стомашния сок е намалена, докато у индивида с холеричен тип нервна система секрецията е повишена. Нарушенията в секреторната дейност на стомаха продължават докато трае стресовото състояние и невротичния процес.
Хроничният емоционален стрес предизвиква нарушения и в моторната дейност на стомаха, което променя евакуирането на храната от стомаха в дванадесетопръстника и тънките черва. Промените, които емоционалният стрес предизвиква в храносмилателната система, се осъществяват най-вероятно по нервно-хормонален път.
За язвената болест се допуска следният механизъм: при емоционално стресово състояние се развиват процеси на възбуда в мозъчната кора и други мозъчни образувания /напр. хипоталамус/. От предния дял на хипоталамуса се отправят импулси по вагусовия нерв, които имат отношение към стомашната секреция. От задния дял на хипоталамуса се включват механизми, които стимулират продукцията на хормони /адренокортикотропен хормон, кортикостероиди/, които увреждат стомашната лигавица и имат язвен ефект.
Емоционалното стресово състояние е от значение и за развитието на гастритни увреждания, тъй като се нарушава кръвообращението и нервната трофика на стомаха.
Предшествуващ емоционален стрес се явява отключващ и съществен фактор в развитието на редица ендокринни заболявания /напр. захарен диабет при преддиабетно състояние/. Дори някои сериозни усложнения на захарния диабет, като кетоацидозата, при голяма част от диабетиците се развива след силни емоционални преживявания.
Тиреотоксикозата е заболяване, което настъпва в резултат на повишената функция на щитовидната жлеза, повишена секреция на тиреоидни хормони и свръхактивни процеси на обмяната на веществата в организма. Емоционалният стрес предствлява отключващ фактор на това ендокринно заболяване. Почти в 85% от случаите с тиреотоксикоза се установява предхождаща заболяването тежка психическа травма.

Наблюдавана е значителна честота на тиреотоксикоза в концентрационните лагери. Тиреоидните хормони в кръвта се повишават у лица, подложени на силен шум, дълготрайно безсъние, емоционално наситени филми и други стресорни фактори. Емоционалният стрес дава психосоматичната характеристика на тиреотоксикозата.

Ролята на емоционалният стрес в развитието на злокачествените заболявания не може нито да се приеме категорично, нито да се отхвърли. Трябва обаче да се вземат предвид някои фактори, които несъмнено имат отношение към злокачествените заболявания и които съпътствуват емоционалния стрес. Например, тютюнопушенето често започва и продължава под влияние на различни стресогенни фактори, кризисни състояния на личността и много жизнени събития. Същевременно ролята на тютюнопушенето за развитието на бронхобелодробен рак е несъмнена. Емоционалният стрес влияе върху имунните функции на организма, което също е от значение за образуване и развитие на туморите. Имунната система, повлиявана значително от емоционалния стрес е основен механизъм, по който психологич ните и социалните фактори могат да въздействуват при развитието на злокачествени образувания. Установена е стократно по-голяма честота на тумори у болни, третирани с имуносупресорни препарати /подтискащи имунната система/ при органна или тъканна трансплантация.

Човешкият организъм реагира по различен начин срещу стресорните агенти. Някои лица се отличават с податливост към развитието на емоционалния стрес, други лесно се адаптират към него, а трети показват определена устойчивост към дразнещите агенти.


Особено голямо значение се отдава на личностната характеристика. Податливи към стресова реакция са лица с поведение тип А, докато лица с поведение тип Б са по-устойчиви.
В механизмите на развитието на емоционал ния стрес от съществено значение е хормоналната активност на надбъбречната жле за и симпатикусовата нервна система, която участвува до голяма степен и в поведението на индивида. Лицата с агресивен тип на поведение реагират при емоционален стрес с отделяне на повече норадреналин и се борят активно за оцеляване, докато, по-слабите се затварят в себе си, отстъпват, при тях се повишава отделянето на адреналин.
Освен адреналина и норадреналина, за емоционалния стрес са от значение и хормоните, секретирани от кората на надбъбречната жлеза /кортизон, кортизол, преднизолон/. В малки дози тези хормони подобряват процесите във висшата нервна дейност и усилват процесите на диференцирано задържане. По-големи дози действуват върху индивида в зависимост от неговия тип нервна система, като предизвикват възбуда или задържане.

Други фактори, които са от значение за начина на реагиране към стресорни агенти, са:

1. Генетична предиспозиция, свързана с индивидуалните особености;
2. Индивидуална реактивност, респективно типът нервна система;
3. Придобита резистентност към стресорни агенти в резултат на прекарани в миналото стресови ситуации.
Съществува възможност за създаване на пряка или кръстосана резистентност на организма към емоционален стрес. Пряка когато се изработва резистентност срещу определен фактор, а кръстосана - когато организмът се тренира спрямо други дразнители-фактори /студ, топлина, понижено парциално налягане на кислорода, електро магнитно поле/, които в малки или средно прилагани дози създават резистентност на организма не само към тях, но и към други фактори, които предизвикват емоционален стрес.

Важен фактор в изработването на механизмите на резистентност към емоционалния стрес е двигателната активност на организма. При мускулни движения се разширяват кръвоносните съдове, подобрява се кръвоснабдяването на органите и така се предотвратява развитието на съдов спазъм и хипертония, които често съпътствуват емоционалния стрес.


Доказана е ролята на положителните емоции в изграждането на резистентност към емоционалния стрес. Установени са центрове на положителните и отрицателните емоции в хипоталамуса. При дразненето им се получават нарушения в честотата на сърдечната дейност,аритмия. Ако след отрицателни емоции веднага последват положителни, не се развива стресово състояние.Положителните емоции имат силно антистресово и антиневротично действие.
Блокирането на хормоните на медуларната част на надбъбречната жлеза /адреналин и норадреналин/ предотвратява някои от последиците на стреса. Блокиране на адренергичните рецептори в мозъка с подходящи медикаменти възпрепятствува образуването на стомашна или дуоденална язва при емоционален стрес. Подобен вид медикамен ти /бетаблокери/ се използуват за регулиране на нервната и сърдечната дейност при стресово състояние.
Психофармакологията днес разполага с широк спектър препарати, които намаляват емоционалното напрежение, страха и гнева. Половите хормони също влияят върху диспозицията към стрес. Женският организъм е по-резистентен към стрес в сравнение с мъжкия. Жените страдат по-рядко от някои болести /хипертония, стенокардия, сърдечен инфаркт, атеросклероза/, при които емоционалният стрес има определено значение.

За резистентността към стрес от значение е силата и бързината на действие на стресорните агенти. При внезапно действащи силни дразнители времето за развитие на защитните сили и тяхната мобилизация е недостатъчно, докато при бавно настъпващ, макар и силен емоционален стрес адаптацията е по-добра.


Прогнозата за излизане от емоционалния стрес зависи от промените в артериалното налягане и сърдечната дейност. Резки колебания в артериалното налягане, понижението му, промени в сърдечния ритъм са лоши показатели за изхода на емоционалния стрес.
Честотата на емоционалния стрес и на психичните и органичните заболявания, свързани с него, налагат търсене на начини за предпазване от стре совите фактори, тренировка на индивида от най-ранна възраст, подбиране на методи за релаксация и регулиране на напрежението.

Методи за релаксация и регулиране на напрежението.


Релаксацията на мускулатурата е начин, който се препоръчва като подходяща форма за борба с емоционалното стресово състояние. Приема се, че напрежението в мускулатура та обуславя импулси до мозъка, които въз буждат всички отдели, включително тези, отговорни за развитието на стрес /ретику ларна формация, хипоталамус, мозъчна кора/. Целта на релаксацията е да се създадат условия за отпускане на мускулатурата посредством подходящо положение на тялото. Върху мускулатурата може да се упражнява волев контрол. В първия момент не е необходима генерализирана релаксация, а само такава на стегнатия участък.
Борбата срещу напрежението в скелетната мускулатура е насочена спрямо енергийното изчерпване, до което това напрежение води. Енергийният дефицит обуславя намалена работоспособност, превъзбуда, безсъние, хронична умора и апатия.
Различните транквилизатори, съностворни и други медикаменти оказват само временен релаксиращ ефект. Особено добре релаксиращи за скелетната мускулатура са масажите, физиопроцедурите, физкултурата. Задължително е посочените процедури да се комбинират с препарати, които премахват състоянието на страх и тревожност /диазепам, елениум, реланиум, седуксен, рудотел/ в индивидуално подбрана дозировка.
Подобно комплексно третиране на емоционалния стрес пред ставлява предпоставка и за последваща психотерапия. Възможно е и самостоятелно преодоляване на стресовата ситуация. Това обаче носи риск за лабилност на поведението, чувство на несигурност и внушаемост.

Понастояще са създадени модели за интервенция при различни стресови ситуации, свързани със самооубийства, сексуално-стресова проблематика, пубертетни стресови ситуации, кризи на зрялата възраст и на самотните хора. При всички тези случаи е необходима спешна диагноза, лечение и последващи грижи за лицата, прекарали стрес.

Профилактика на стреса може да се проведе на три нива:
1. Първична профилактика - с основен момент премахване на вредните фактори, които увреждат здравето;
2. Вторична профилактика - чрез ранно откриване и ефективно лечение на възникналите заболявания;
3. Третична профилактика - чрез провеждане на максимално ефективна рехабилитация.
При първичната профилактика е необходимо да се насочи към отрицателните психосоциални фактори и стресогенни влияния в обществото. Те обикновено водят до остри и хронични разстройства, нарушения в поведението, създават се отрицателни навици и нализане в т.н. стресогенно податлив начин на живот /консумация на алкохол, тютюнопушене, наркотици/.
Съществен момент е и социално-психичният климат на работното място. Особено отрицателно е въздействието на роботизирания производствен процес. Срещу подобно стресогенно въздействие е необходимо да се въведе в паузите "емоционално-положително дразнене". Психичната удовлетвореност от профила и качеството на трудовата дейност е мощно средство за предотвратяване на професионалния стрес.
Друг важен момент е семейството. Проблемът за брака трябва да се обсъжда сериозно от страна на родителите, да се избягва конфронтация между родители и деца, както и между брачните партнъори с оглед създаване на благоприятна семейна атмосфера, психична и морална удовлетвореност на всеки член на семейството. Ранната диагноза е съществен момент при вторичната профилактика на възникналия стрес, за да предотврати развитието на остър болестен процес. Психичните разстройства могат да се съчетават с нарушения от страна на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната и ендокринната системи, чувство на страх,обърканост, изпотяване, разстройство в концентрацията на вниманието. Когато депресията и чувството на безизходност са водещи, тогава се препоръчват антидепресивни стредства по лекарско предприсание.
Алкохолът не може да се приеме като антистресорен фактор. Той обикновено премахва един и води до друг срес. Така например възбуждайки сексуалния потенциал, алкохолът фактически понижава сексуалната ефективност, което е сериозен стрес. По същата причина не тябва да се използват и наркотици и високи дози успокояващи средства.
Третичната профилактика обхваща мерките за ограничаване на инвалидността, настъпила в резултат на психични и органични нарушения - последици на стреса. Главен момент тук е премахването на дисфункцията чрез целенасочено въздействие върху болния в сферата на обкръжаващата го семейна и професионална среда.

Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стват все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоционалния стрес и на различните стресови състояния. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и лечение на стреса и последиците от него.


Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Tова не означава пасивност и примиренчество.
Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида. Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за съществуване, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.
По-трудно податливи към стрес са лица, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Антистресорен фактор имат добрият социално-психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традици. Акцентът, който се дава на социалната среда, предполага акуратен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.
Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа /осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове/. Що се отнася до ролята на семейната среда, то трябва да се търсят психо-социални стимули за създаване на добра семейна атмосфера, да се достигне максимално хуманизиране на семейството, да се съгласуват интересите и индивидуалността на всеки член на семейството.

Факторите на личността и жизнените обстоятелства, които имат значение за развитие на стрес, са следните:



1.Наличие на интелектуални качества, чрез които се предвиждат събития, суспектни за стресова реакция, и способност за антистресреакция;
2. Наличие на добри междуличностни контакти и реална помощ от приятели при необходимост;
3. Приспособяване на личността към самостоятелност и издържливост към трудности и напрежение;
4. Надежда и основания за постигане на поставена цел;
5. Възможност за самостоятелно справяне с теоретични и особено с практически проблеми;
6. Ефективност в действията и максимално използуване на собствения опит, възможност за координиране на помощ от другите.
От успехите в борбата срещу стреса зависи намаляването на заболеваемостта от сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, стомашно-чревни и психически болести. Същевременно трябва да се търсят нови начини за физическа релаксация, за намаляване на психичното напрежение, за увеличаване на положителните емоции и за правилно редуване на труд и отдих.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница