Emotional intelligence



страница17/23
Дата22.07.2016
Размер5.02 Mb.
#1023
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23

Болни емоции


Тази тревожна статистика е като канарчето в миньорския тунел - ако умре, значи кислородът е на свършване. Не само стряскащите числа обаче ни казват, че днешните деца живеят в тежко време: това личи и на по-фино ниво, в ежедневните проблеми, които още не са се развили до взривоопасното ниво на кризата. Може би най-красноречивите данни - пряка мярка за съкрушително ниските нива на емоционалната компетентност - могат да се видят в една представителна извадка от американски деца на възраст между седем и шестнадесет години, в която се сравняват емоционалните им в състояния в средата на седемдесетте и в края на осемдесетте години. (Thomas Achenbach and Catherine Howell, "Are America's Children's Problems Getting Worse? A 13-Year Comparison", Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, November 1989.) Според оценките на родителите и учителите нещата непрекъснато се влошават. Нито един проблем не прави изключение: всички индикатори неизменно се движат в погрешната посока. Децата се справят по-зле най-вече в следните отношения:

  • Изолация или социални проблеми: предпочитат да бъдат сами, не споделят, мрачни са, липсва им енергия, чувстват се нещастни, твърде зависими са.

  • Тревожност и депресия: самота, много страхове и тревоги, нужда да изглеждат съвършени, не се чувстват обичани, чувстват се нервни, тъжни или потиснати.

  • Проблеми с вниманието или мисленето: не могат да съсредоточават вниманието си и да седят спокойно, замечтани са, действат, без да мислят, твърде нервни са, за да се съсредоточат, справят се зле в училище, не могат да избият от главата си определени мисли.

  • Престъпно и агресивно поведение: движат се с деца, които създават проблеми, лъжат, преписват, карат се, държат се злобно с другите, настояват за внимание, разрушават чужда собственост, не слушат вкъщи и в училище, упорити и твърдоглави са, говорят твърде много, склонни са да дразнят околните, лесно избухват.

Макар и всеки един от тези проблеми да не е кой знае колко сериозен, взет сам по себе си, като група те със сигурност са сигнал за настъпваща промяна, за един нов вид токсичност, която трови детството и води до невероятни дефицити в социалните умения. Тази емоционална епидемия като че ли е неотменимата цена за съвременния живот на децата ни. Макар и американците често да се оплакват, че проблемите им са по-сериозни, отколкото в другите култури, изследвания по целия свят се натъкват на данни, които са също толкова неприятни - а понякога и повече. Така например през осемдесетте години родители и учители в Холандия, Китай и Германия оценяват децата за същите проблеми, които намираме и при американските деца през 1976 г. В някои страни положението и също толкова лошо, колкото е в момента в САЩ - сред тях са Австралия, Франция и Тайланд. Това обаче може би няма да е за дълго. В Америка силите, които дърпат надолу емоционалната компетентност, като че ли ускоряват въздействието си в сравнение с тези в други развити страни. (Изследването e проведено от Ури Бронфенбренер и е публикувано в Michael Lamb and Kathleen Sternberg, Child Care in Context: Cross- Cultural Perspectives, Englewood, N.L, Lawrence Erlbaum, 1992.)

Няма деца, независимо дали са богати или бедни, които да не са изложени на риск - тези проблеми са универсални и пресичат всякакви етнически, расови и имуществени граници. Макар и децата от бедни семейства да имат най-лоши резултати при измерването на емоционалните си умения, скоростта на това влошаване е същата, Каквато е и при децата от средната класа, и при децата от богати семейства: при всички се наблюдава все същият драстичен спад. Ставаме свидетели и на трикратно увеличаване на броя на децата, които са получили психологическа помощ (което може би е добър знак, тъй като означава, че помощта е по-достъпна), както и удвояване на броя на децата, които имат достатъчно емоционални проблеми, за да се налага да получат такава помощ, но това не се е случило (това вече е лош знак) - от 9% през 1976 г. на 18% през 1989 г.

Ури Бронфенбренер, водещ специалист по детско развитие от университета „Корнел“, провел международното изследване, сравняващо благосъстоянието на децата, казва: „Поради липсата на добри системи за подкрепа външните стресори са станали толкова силни, че дори стабилните семейства се разпадат. Трескавият, нестабилен и непоследователен семеен живот става отличителна черта на всички слоеве от обществото, включително образованите и заможните. Тук залогът е цялото следващо поколение, и по-специално момчетата, които в периода на израстване са особено уязвими за разрушителното въздействие на разводите, бедността и безработицата. Американските деца и семейства като цяло са по-отчаяни от всякога ... Ние лишаваме милиони деца от социална компетентност и морален характер. (Доклад на Ури Бронфенбренер пред конгрес в университета "Корнел", 24 септември 1993 г.)

Това в никакъв случай не е чисто американско явление - може да се наблюдава по целия свят, докато глобалната конкуренция за снижаването на разходите за труд оказва невиждан икономически натиск върху семейството. Живеем във време, в които повечето семейства са под финансова обсада, и двамата родители са принудени да работят дълго всеки ден, а децата остават сами на улицата или пред телевизора, време, в което все повече деца израстват в бедност, а семействата с по един родител са обичайна гледка. Днес все повече деца биват оставяни в детски ясли и градини, които се управляват толкова зле, че „грижите“ там граничат с престъпление. Всичко това означава - дори при родители, изпълнени с добри намерения, - че безбройните малки, стоплящи сърцето форми на общуване между родители и деца, които изграждат емоционалната компетентност, са на път да си отидат завинаги.

Ако семействата вече не могат да се справят със задачата да дадат стабилна житейска основа на децата си, то какво трябва да се направи? Един по-внимателен поглед върху отделните проблеми може да ни покаже как определена липса на емоционални или социални умения може да положи основата на тежки проблеми - и как някои добре обмислени превантивни или корективни мерки могат да задържат повече деца на повърхността.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница