Приложение 4. Консорциумът „У. Т. Грант“: активни съставки на програмите за превенция

Приложение 4. Консорциумът „У. Т. Грант“: активни съставки на програмите за превенция

• 
  Идентифициране и назоваване на чувствата.
  
• 
  Изразяване на чувствата.
  
• 
  Оценка на интензивността на чувствата.
  
• 
  Управление на чувствата.
  
• 
  Отлагане на възнаграждението.
  
• 
  Контрол върху импулсите.
  
• 
  Намаляване на стреса.
  
• 
  Осъзнаване на разликата между чувства и действия.
  

• 
  Провеждане на вътрешен диалог като средство за справяне с предизвикателства или за анализ и оправдаване на собственото поведение.
  
• 
  Разчитане и тълкуване на социални знаци - например разпознаване на социалното влияние върху поведението и възприемането на самия себе си в контекста на по-голямата общност.
  
• 
  Използване на последователни стъпки за разрешаване на проблеми и взимане на решения - например контрол върху импулсите, определяне на цели, откриване на алтернативни действия, предусещане на последствията.
  
• 
  Разбиране на гледната точка на другите.
  
• 
  Разбиране на нормите за поведение (кое поведение е приемливо и кое - не).
  
• 
  Положително отношение към живота.
  
• 
  Самоосъзнатост - например развиване на реалистични очаквания към самия себе си.
  

• 
  Невербални - общуване чрез зрителен контакт, изражение на лицето, тон на гласа, жестове и т.н.
  
• 
  Вербални - ясно заявяване на желанията, ефективен отговор на критиката, съпротива срещу отрицателни влияния, изслушване, помощ, участие в позитивни групи от връстници.
  

Приложение 5. Науката за самия мен

• 
  Самоосъзнатост: способност да наблюдаваш себе си и да разпознаваш чувствата си, да изградиш речник, с който да описваш чувствата си, да познаваш връзката между мисли, чувства и реакции.
  
• 
  Взимане на лични решения: да изследваш действията си и да познаваш последствията от тях; да знаеш дали решението се определя от мисъл или от чувство; да прилагаш тези познания по отношение на секса и наркотиците.
  
• 
  Управление на чувствата: да наблюдаваш вътрешния си монолог, за да улавяш отрицателни съобщения, например вътрешни противоречия, да разбираш какво се крие зад дадено чувство (гневът например се поражда от някакво нараняване), да намериш начин да се справиш със страховете и тревогите си, както и с гнева и тъгата.
  
• 
  Справяне със стреса: да разбереш колко важни са упражненията, контролът върху въображението и методите за отпускане.
  
• 
  Емпатия: да разбираш чувствата и грижите на другите, да възприемаш гледната им точка, да разбереш, че хората изпитват различни чувства в на пръв поглед сходни ситуации.
  
• 
  Общуване: ефективно да говориш за чувствата, да станеш добър слушател, да задаваш правилните въпроси, да правиш разлика между думите или действията на другите и собствените си реакции и преценки, да изпращаш послания, подчертаващи личната ти гледна точка, вместо да обвиняваш.
  
• 
  Себеразкриване: да цениш откритостта и да изградиш доверие в една връзка; да знаеш кога можеш да поемеш риска да говориш за собствените си чувства.
  
• 
  Прозрения: да откриеш моделите в емоционалния си живот и реакции, да разпознаваш наличието на подобни модели у другите.
  
• 
  Приемане на самия себе си: да чувстваш гордост и да се виждаш в положителна светлина, да признаваш силните и слабите си страни, да си в състояние да се смееш на себе си.
  
• 
  Лична отговорност: да се научиш да поемаш отговорност, да осъзнаваш последствията от решенията и действията си, да приемаш чувствата и настроенията си, да изпълняваш ангажиментите си (например в ученето).
  
• 
  Себеутвърждаване: да заявяваш грижите и чувствата си без гняв или пасивност.
  
• 
  Групова динамика: да можеш да си сътрудничиш с другите, да знаеш кога да водиш и кога да следваш.
  
• 
  Разрешаване на конфликти: да знаеш как да се бориш честно с другите деца, с родителите и учителите си, да се научиш да търсиш ситуация с изгода и за двете страни, да договаряш компромиси.
  

Приложение 6. Социално и емоционално обучение: резултатите

Децата са:

• 
  по-отговорни;
  
• 
  по-уверени;
  
• 
  по-популярни и общителни;
  
• 
  по-социални и готови да помагат;
  
• 
  разбират по-добре останалите;
  
• 
  по-внимателни и загрижени;
  
• 
  използват повече социални стратегии за разрешаване на междуличностни проблеми;
  
• 
  по-хармонични;
  
• 
  по-„демократични“;
  
• 
  с по-добри умения за разрешаване на конфликти.
  

Източници: Schaps e V. Battistich, “Promoting Health Development Through School-Based Prevention: New Approaches” OSAP Prevention Monoraph, no. 8: Preventing Adolescent Drug Use: From Theory to Practice, Eric Gopelrud (ed.), Rockville, MD: Office of Substance Abuse Prevention, ept. of Health and Human Services, 1991.

D.Solomon, M. Watson, V. Battistich, E. Schaps and K. Delucchi, “Creating a Caring Community: Educational Practices That Promote Children’s Prosocial Development”, in Effective and Responsible Teaching: The New Synthesis, F. K. Oser, A. Dick and J.-L. Patry, eds., San Francisco, Jossey-Bass, 1992.

„Пътеки“

Марк Грийнбърг, проект „Fast Track“, университет на щат Вашингтон.

Оценявани са училища в Сиатъл, 1-5 клас, оценката е проведена от учители и сравнена с контролни групи от 1) редовни ученици, 2) глухи ученици и 3) ученици със специални образователни нужди.

• 
  Подобряване на социалните когнитивни умения.
  
• 
  Подобряване на емоциите, разпознаването и разбирането.
  
• 
  По-добър самоконтрол.
  
• 
  По-добро планиране на разрешаване на когнитивни задачи.
  
• 
  Повече мисъл преди всяко действие.
  
• 
  По-ефективно разрешаване на конфликти.
  
• 
  По-позитивна атмосфера в класната стая.
  

Подобряване на следните аспекти на поведението в клас:

• 
  Устойчивост на фрустрация.
  
• 
  Социални умения за себеутвърждаване.
  
• 
  Ориентиране при сложни задачи.
  
• 
  Умения за общуване с връстниците.
  
• 
  Споделяне.
  
• 
  Социализация.
  
• 
  Самоконтрол.
  
• 
  Подобряване на социалните умения:
  
• 
  Признание.
  
• 
  Класификация на връзките
  
• 
  Намаляване на моментите на тъга и депресия
  
• 
  Намаляване на тревожността и изолацията
  

M. T. Greenberg e C. A. Kusche, Promoting Social and Emotional Development in Deaf Children: The PATHS Project, Seattle, University of Washington Press, 1993.

M. T. Greenberg, C. A. Kusche, E. T. Cook e J. P. Quamma, “Promoting Emotional Competence in School-Aged Children: The Effects of the PATHS Curriculum”, Development and Psychopathology, 7 ( 1995).

Проект за социално развитие в Сиатъл

Дж. Дейвид Хокинс, изследователска група за социално развитие, университет на щата Вашингтон.

Оценката е проведена в основни и средни училища в Сиатъл чрез независими тестове и обективни стандарти, в сравнение с училища, които не участват в програмата.

Резултати:

• 
  По-положителна връзка със семейството и училището.
  
• 
  Момчетата са по-малко агресивни, момичетата - по-малко саморазрушителни.
  
• 
  По-малко изключени от училище деца с нисък успех.
  
• 
  По-малка употреба на упойващи вещества.
  
• 
  По-малко престъпност.
  
• 
  По-добри резултати на стандартните тестове за достижения.
  

J. D. Hawkins et al., “The Seattle Social Development Project" in J. McCord e R. Trembaly, eds., The Prevention of Antisocial Behavior in Children, New York, Guilford, 1992.

D. Hawkins, E. Von Cleve and R. F. Catalano, “Reducing Early Childhood Aggression: Results of a Primary Prevention Program”, Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry 30, 2 (1991), pp. 208-217.

A. O’Donnell, J. D. Hawkins, R. F. Catalano, R. D. Abbott and L. E. Day, "Preventing School Failure, Drug Use and Delinquency Among Low-Income Children: Effects of a Long-Term Prevention Project in Elementary Schools:, American Journal of Orthopsychiatry 65 (1994).

Роджър Уийсбърг, Чикагски университет.

Оценката е проведена в държавните училища в Ню Йевън, 5-8 клас, чрез независими наблюдения и отчети от ученици и учители, сравнени с контролни групи.

Резултати:

• 
  По-добри умения за разрешаване на проблеми.
  
• 
  Повече общуване с връстниците.
  
• 
  По-добър контрол върху импулсите.
  
• 
  По-добро поведение.
  
• 
  По-ефикасно междуличностно общуване, повече популярност.
  
• 
  По-добри умения за справяне с проблеми.
  
• 
  По-лесно разрешаване на междуличностни проблеми.
  
• 
  По-добро справяне с тревожността.
  
• 
  Ограничаване на престъпното поведение.
  
• 
  По-добри умения за разрешаване на конфликти.
  

M. Caplan, R. P. Weissberg, J. S. Grober, P. J. Sivo, K. Grady and C. Jacobi, "Social Competence Promotion with Inner-City and Suburban Young

Adolescents: Effects of Social Adjustment and Alcohol Use”, Journal of Consulting and Clinical Psychology 60,1 (1992), p. 56-63.

Програма за творческо разрешаване на конфликти

Линда Лантиери, Национален център за креативно разрешане на конфликти (инициатива на преподавателите за социална говорност), Ню Йорк.

Оценката е проведена в нюйоркски училища, 1-12 клас, по писмени оценки на учители, съответно преди и след програмата.

Резултати:

• 
  По-малко насилие в клас.
  
• 
  По-малко словесни конфликти в клас.
  
• 
  Атмосфера на загриженост.
  
• 
  По-голяма готовност за сътрудничество.
  
• 
  Повече емпатия.
  
• 
  Подобрени комуникационни умения.
  

Морис Елиъс, университет „Рътгърс“.

Оценката е проведена в училища в Ню Джърси, 1-6 клас, по писмени оценки на учители и ученици, по училищни дневници, в сравнение с деца, които не участват в програмата.

Резултати

Децата са:

• 
  По-чувствителни към чувствата на другите.
  
• 
  Разбират по-добре последствията от действията си.
  
• 
  В състояние са по-добре да се адаптират към междуличностни ситуации и да планират адекватни действия.
  
• 
  Имат по-високо самочувствие.
  
• 
  Поведението им е по-социално.
  
• 
  Връстниците им се обръщат към тях за помощ.
  
• 
  По-лесно преживяват прехода към средно образование.
  
• 
  Демонстрират по-малко антисоциално и саморазрушително поведение, дори и в средното училище.
  
• 
  Имат по-добри умения за учене.
  
• 
  Демонстрират по-добър самоконтрол, социална осъзнатост и готовност за взимане на решения в социална среда както в училище, така и извън него.
  

Благодарности

За пръв път чух израза „емоционална грамотност“ от Ейлийн Рокфелър Гроуалд, основател и президент на Института за развитие на здравеопазването. Тъкмо онзи непринуден разговор с нея събуди интереса ми и в се превърна в жалон за изследванията, които в крайна сметка се превърнаха в настоящата книга. През тези години беше истинско удоволствие да наблюдавам как Ейлийн работи за своята кауза.

Подкрепата на института „Фетцер“ в Каламазу, Мичиган, ми позволи лукса да изследвам по-подробно значението на тази емоционална грамотност, и съм изключително благодарен за жизнено важното за мен тогава насърчение от страна на Роб Леман, директор на Института, както и за дългото сътрудничество с Дейвит Слаутър, един от програмните директори. Именно Роб Леман в самото начало на работата ми ме убеди да напиша книга за емоционалната грамотност.

Изключително задължен съм на стотиците изследователи, които през годините са споделяли откритията си с мен и чийто усилия са обобщени и синтезирани тук. На Питър Салови от „Йейл“ дължа понятието „емоционална интелигентност“. Научих много и от работата на много педагози и преподаватели, специалисти по първоначална превенция, които са водещата сила в зараждащото се движение за емоционална грамотност. Техните практически усилия да научат децата на по-добри социални и емоционални умения и да върнат човечността в училищата бяха изключително вдъхновяващи. Сред тях са Марк Грийнбърг и Дейвид Хокинс от Вашингтонския университет, Ерик Шапс и Катрин Луис от Центъра за поведенчески проучвания в Оукланд, Калифорния, Тим Ши- вър от Центъра за детски изследвания в „Йейл“, Роджър Уийсбърг от Илинойския университет в Чикаго, Морис Елиас от „Рътгърс", Шели Кеслър от Педагогическия институт „Годард" в Болдър, Колорадо, Чеви Мартин и Карън Стоун Маккоун от училището „Нуева" в Хилзбъроу, Калифорния, и Линда Лантиери, директор на Националния център за творческо разрешаване на конфликти в Ню Йорк, както и Каръл Куше от Програмата за изследване на развитието в Сиатъл.

Особена благодарност дължа на онези, които редактираха и коментираха части от ръкописа; Хауърд Гарднър от Института за следдипломна квалификация по педагогика в Харвардския университет, Хауър Салови от факултета по психология в университета „Йейл“, Пол Екман, директор на Лабораторията за човешко взаимодействиев Калифорнийския университет в Сан Франциско, Майкъл Лернър, директор на социалните служби в Болинас, Калифорния, Денис Прагър, директор на здравната програма във фондацията "Джон и Катрин Макартър“, Марк Герзон, директор на „Комън ентърпрайз“ в Болдър, Колорадо, д-р Мери Шуоб-Стоун, Център за изследване на детето към медицинския факултет на университета "Йейл“, д-р Дейвид Спигъл, катедра по психиатрия в медицинския факултет на Станфордския университет, Марк Грийнбърг, директор на програмата „Fast Track“ във Вашингтонския университет, Шошана Зубоф, „Харвард бизнес скул“, Джоузеф Льоду, Център за неврологични изследвания към Нюйоркския университет, Ричард Дейвидсън, директор на лабораторията по психофизиология в Университета на Уисконсин, Пол Кауфман, „Mind and Media“, Пойнт Рейс, Калифорния, Джесика Бракман, Наоми Улф и особено Фей Голман.

Ценни научни консултации получих от Пейдж Дюбоа, специалист по класическа филология в Университета на Южна Каролина, Матю Капстийн, философ, специалист по етика и религия в Колумбийския университет, и Стивън Рокфелър, биограф на Джон Дюи, от колежа „Мидълбъри“. Джой Нолан ми помогна със събирането на разкази за емоционални епизоди; Маргарет Хауи и Анет Спайкела подготвиха приложението за въздействието на обучението по емоционална грамотност. Сам и Сюзан Харис ми предоставиха важно техническо оборудване.

Моите редактори в „Ню Йорк Таймс“ са плътно зад гърба ми през последните десет години и ме подкрепят в множеството ми дирения, свързани с нови открития, свързани с емоциите. Много от тях се появиха по страниците на вестника и залегнаха в основата на тази книга.

Тони Бърбанк, редакторът ми в „Бантъм буукс", ми предложи професионалния си ентусиазъм и изостри решимостта и мисълта ми. А съпругата ми Тара Бенет-Голман ми даде цялата си топлота, любов интелигентност, без които този проект нямаше да съществува.

ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Преводът е направен по изданието:

Превод Петьо Ангелов

Коректор Людмила Петрова

Компютърна обработка Людмила Петрова

Оформление на корицата Деница Трифонова

формат 16/60/90 обем 28 п. к.

дадена за печат септември 2011

излязла от печат октомри 2011