б) медицинската сестра в КЕ активно участва в обучението на болните за
промяна в стила им на живот - хранителен режим, вредни навици, физическа активност, гимнастика, грижи за краката с оглед лечение на захарния диабет или профилактика и лечение на остеопорозата;
в) медицинската сестра в КЕ трябва непрекъснато да следи състоянието на
болните със сърдечно-съдови усложнения за евентуална поява на животозастрашаващи усложнения;
г) медицинската сестра в КЕ трябва да умее да предотвратява неразумни
реакции на пациента, породени от неговото заболяване;
д) медицинската сестра в КЕ полага усилия да се сведе до минимум
стресът на болните от предстоящото лечение - консервативно, оперативно, лечебна доза радиойод;
е) медицинската сестра в КЕ подготвя пациента и асистира на лекаря при
провеждане на някои специфични манипулации.
2.10.2. Длъжностни задължения - специфични функции:
а) медицинската сестра в КЕ трябва да овладее технически работата с всички видове инжектиращи устройства - спринцовки, инсулинови писалки, глюкометри и други средства за самоконтрол, използвани при лечението на болните със захарен диабет;
б) медицинската сестра в КЕ трябва да овладее технически работата с
остеоденситометъра и прецизно и точно да провежда измерванията; да представя резултата за разчитане и консултация на лекаря консултант; остеоденситометрия могат да провеждат само медицински сестри или други технически сътрудници (рентгенови лаборанти, акушерки) с налична квалификация;
в) медицинската сестра в КЕ трябва да асистира при провеждането на
ехографски консултации;
г) медицинската сестра в КЕ трябва да асистира при провеждането на ТАБ
на органи в шийната област;
д) медицинската сестра в КЕ е професионалист, който е отговорен за
апаратурата, устройствата, лекарствата и медицинските изделия, използвани при лечението на болните.
2.10.3. Изисквания за заемане на длъжността:
2.10.3.1. образование: медицинската сестра в КЕ е със завършено висше
медицинско образование - профил медицинска сестра;
2.10.3.2. допълнителни квалификационни изисквания:
а) компютърна грамотност;
б) лична квалификация: обучението на новопостъпила медицинска сестра
продължава минимум 3 месеца; след това медицинската сестра в КЕ е длъжна да се квалифицира непрекъснато, да следи новостите, свързани с прогреса на медицинската наука и развитието на апаратурата;
в) лични качества: колаборативност, самостоятелност в спешни ситуации,
инициативност и внимателно отношение към пациентите.
2.10.4. Организационно-управленски връзки и взаимоотношения:
а) медицинската сестра в КЕ работи в екип с лекар, други медицински
сестри и санитар;
б) по време на дежурство е подчинена на дежурния лекар;
в) подчинена е пряко на старшата медицинска сестра;
г) медицинската сестра в КЕ се запознава с решенията на болничното
ръководство от началника на клиниката и старшата медицинска сестра;
д) медицинската сестра в КЕ има право на участие в обсъждането на
проблемите, свързани с работата в клиниката;
е) тя има право на заплащане на труда според извършената работа;
ж) има право на уютно работно място и на осигуряване на необходимите за
работата й пособия.
2.11. Професионална характеристика на старшата сестра в клиника/отделение по ендокринология
2.11.1. Основни функции:
а) организира, ръководи и контролира трудовия процес на медицинските
сестри и санитарите в клиниката;
б) организира и следи за квалификацията на кадрите, за които отговаря;
в) подбира и предлага на началника на клиниката нови кадри за
назначаване;
г) изработва и предлага промени в трудовите договори на кадрите, за
които отговаря;
д) помага на началника на клиниката при разработването на бизнес плана
на КЕ;
е) изписва, получава и контролира изразходването на всички материали и
медикаменти за лечението на болните;
ж) изготвя ежедневни, седмични и месечни справки за изразходваните
материали и медикаменти;
з) раздава лично и следи разхода на скъпоструващите медикаменти от
централните доставки;
и) изработва работния график на медицинските сестри и санитарите и при
нужда го коригира, като следи за изпълнението му;
й) контролира и отговаря за санитарно-хигиенното състояние в клиниката;
к) отговаря в материален аспект за имуществото на клиниката и за
получаваните лекарства и медицинските изделия.
2.11.2. Допълнителни и специфични функции:
а) следи за добрите и етични взаимоотношения между персонала;
б) следи за спазване на медицинската етика в отношенията между персонал
и болни;
в) осъществява взаимодействието между функционалните кабинети, респ.
специализираните кабинети от консултативно-диагностичния блок и стационара, като регулира равномерното и срочно според тежестта на заболяването планово постъпване на нуждаещите се болни в клиниката; в случай на спешна нужда от хоспитализация незабавно информира началника на клиниката;
г) води архивната документация на хоспитализираните болни;
д) участва активно заедно с лекарите при обучението на болните за
спазване на подходящ режим;
е) участва активно заедно с лекарите при обясняване на болните на
предстоящото им лечение, включително и за избора на лечебния метод;
ж) организира и осигурява условията за обучение на студенти и
специализанти.
2.11.3. Изисквания за заемане на длъжността:
а) компютърна грамотност;
б) лична квалификация: старшата медицинска сестра в КЕ трябва да бъде
много добре запозната с проблемите на захарния диабет, тиреоидната, паратиреоидната патология и болестите на минералния костен обмен, със заболяванията на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречно-половата патология и с различните методи на лечение на тези заболявания, както и с икономическите и организационните проблеми на диагностиката и лечението на тези заболявания;
в) лични качества: колаборативност, самостоятелност в спешни ситуации,
инициативност, внимателно отношение към пациентите и организаторски опит.
2.11.4. Организационно-управленски връзки и взаимоотношения:
а) на старшата медицинска сестра в КЕ са подчинени всички останали
медицински сестри и санитарите;
б) подчинена е пряко на началника на клиниката;
в) старшата медицинска сестра в КЕ съгласува работата си и е подчинена
на главната медицинска сестра на лечебното заведение.
2.11.5. Права, служебна кариера и професионално развитие:
а) старшата медицинска сестра в КЕ участва активно в обсъждането на
проблемите, свързани с работата на клиниката на всички нива;
б) тя участва и в обсъждането на проблемите на лечебното заведение;
в) старшата медицинска сестра в КЕ има право на информация за
състоянието на клиниката и лечебното заведение;
г) старшата медицинска сестра в КЕ има право да участва в
мероприятията, организирани от Българската асоциация на сестрите;
д) старшата медицинска сестра има право на работно място и на
необходимите материали за работата й.
IV. Специфични права и задължения на ендокринно болния
1. Ендокринно болният има право да бъде запознат подробно с характера
на заболяването си, както и за всички етапи от диагнозата и лечението си.
1.1. Ендокринно болният дава писмено своето информирано съгласие след
подробна информация от лекар и медицинска сестра относно:
а) изпълнение на лабораторни тестове и инструментални изследвания след
разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнения, приноса им за диагнозата или за определяне на лечебното поведение;
б) естеството на заболяването, от което боледува пациентът, настъпили
или очаквани усложнения в развитието на болестта, рисковете от болестта, необходимостта от лечение, вида на това лечение и очаквания изход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни;
1.2. да приеме или отхвърли предлаганите изследвания или лечение;
1.3. да бъде запознат с правилника на вътрешния ред на
клиниката/отделението;
1.4. да бъде своевременно изследван и лекуван със съвременни методи и средства;
1.5. да се гарантира тайната за данните от болестното му състояние;
1.6. да се възползва от подкрепата на семейството и близките си по
време на болничното лечение;
1.7. да поддържа връзка с живота извън болницата - телефон, радио,
телевизия;
1.8. да получи добро болнично обслужване през целия период на лечение и
при близко до смъртта състояние.
2. Ендокринно болният е длъжен:
2.1. да съдейства на лекуващите лекари и на останалия персонал за
своевременно провеждане на изследванията и лечението;
2.2. да спазва лекарските препоръки за режим и диета;
2.3. да спазва добра лична хигиена;
2.4. да се отнася с нужното внимание и уважение към персонала на
лечебното заведение;
2.5. да осведомява лекуващия лекар и медицинския персонал за болестни
състояния, представляващи риск за екипа (СПИН, хепатит B и C);
2.6. да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в клиниката,
както и правилника за вътрешния ред на лечебното заведение;
2.7. да провежда назначените му процедури;
2.8. да съблюдава правата на другите пациенти.
3. Хоспитализиран болен в клиника/отделение по ендокринология се
изписва при:
3.1. приключване на лечението или възможност за продължаването му в
амбулаторни условия;
3.2. волеизява на пациента или от законния му попечител или настойник;
3.3. след груби нарушения на задълженията на пациента, посочени в
правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
V. Изисквания за обем на диагностичните възможности при ендокринно
болния
1. Диагностични възможности на ендокринологичен кабинет в амбулатория
за специализирана извънболнична медицинска помощ
1.1. Прегледи:
а) първичен преглед с описание на анамнеза и статус и изработване на
индивидуална лечебна схема;
б) вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;
в) консултация с друг специалист в амбулаторни условия;
г) експертиза на работоспособността.
1.2. Общомедицински дейности:
а) инжекции - подкожна, мускулна, венозна;
б) парентерални инфузии - при остро усложнение на захарния диабет;
в) кардио-пулмонална реанимация (по витални индикации).
1.3. Специфични дейности - по заболявания:
1.3.1. захарен диабет:
а) интерпретиране на орален глюкозо-толерантен тест (оГТТ - 7 5g
глюкоза) според СЗО критериите за поставяне или изключване диагнозата захарна болест;
б) определяне на стойността на кръвната захар с глюкомер;
в) интерпретиране на кръвно-захарен профил съвместно с
хранително-двигателния режим на болния;
г) нанасяне на адекватни корекции съответно във вида или дозата на
хипогликемизиращото средство, в хранителния или в двигателния режим на пациента;
д) индивидуално обучение на пациента за измерване на кръвната захар с
глюкомер в домашни условия;
е) индивидуално обучение на пациента относно хранителния и двигателния
режим, вредни навици, остри усложнения на диабета, грижи за краката;
ж) клинично изследване на болен с диабетна невропатия;
з) инструментални изследвания при болни с диабетна невропатия;
и) преглед и комплексна оценка на болен с диабетно стъпало;
й) обработка на язва при диабетно стъпало;
к) вземане на проба от ранев секрет от язва при диабетно стъпало;
л) ЕКГ с разчитане;
1.3.2. други ендокринни заболявания:
а) интерпретация на диагностични функционални тестове със стимулация на
жлезите с вътрешна секреция;
б) интерпретация на диагностични функционални тестове с потискане на
жлезите с вътрешна секреция;
в) антропометрична оценка на затлъстяването и поднорменото тегло, както
и на ръста и половото/пубертетното развитие;
г) интерпретация на резултатите от остеоденситометрия;
д) интерпретация на резултатите от ехография на щитовидната жлеза;
е) комплексна оценка на резултатите от ехография на щитовидната
жлеза и евентуално тиреосцинтиграфия;
ж) интерпретация на резултати от холтер мониториране на кръвно налягане;
з) измерване на половите органи;
и) интерпретация на резултатите от спермалния анализ;
к) ендокринолози с налична квалификация могат да извършват ехографски
прегледи и/или остеоденситометрии в ЕК;
л) експертиза на работоспособността.
2. Диагностични възможности на ендокринологично отделение към лечебно
заведение за болнична помощ
2.1. Прегледи:
а) първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне
на писмен индивидуален диагностичен и лечебен план;
б) вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;
в) консултация с друг специалист в амбулаторни или болнични условия;
г) експертиза на работоспособността.
2.2. Общомедицински дейности:
а) инжекция - подкожна, мускулна, венозна;
б) парентерални инфузии;
в) кардио-пулмонална реанимация (по витални индикации).
2.3. Специфични дейности - по заболявания
2.3.1. захарен диабет - освен дейностите на ендокринолога в
доболничната помощ се провежда допълнително цялостна програма, ако има изградена структура за обучение на болни със захарен диабет;
2.3.2. други ендокринни заболявания - освен дейностите на ендокринолога
в доболничната помощ се извършва допълнително:
а) ехография на щитовидна жлеза при налична квалификация;
б) работа с остеоденситометър при налична квалификация;
в) ехография на гонадите при налична квалификация;
г) обучение на ендокринно болни относно хранителен и двигателен режим,
вредни навици и други по съответните програми.
3. Диагностични възможности за клиника по ендокринология към лечебно
заведение за болнична помощ
3.1. Прегледи:
а) първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне
на писмен индивидуален диагностичен и лечебен план;
б) вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;
в) консултация с друг специалист;
г) експертиза на работоспособността;
д) експертиза на оплодителната възможност, на трайно или временно
безплодие.
3.2. Общомедицински дейности
а) инжекция - подкожна, мускулна, венозна;
б) парентерални инфузии;
в) кардио-пулмонална реанимация (по витални индикации).
3.3. Специфични дейности - по заболявания
3.3.1. захарен диабет - освен посочените дейности се извършва
допълнително провеждане и интерпретация на функционални тестове на ендокринния панкреас - ВГТТ, тест с гладуване, тест с Глюкагон (i.v.);
3.3.2. други ендокринни заболявания - освен посочените дейности се
извършват допълнително:
а) ехография на органи от шийната област - щитовидна и паращитовидни
жлези, лимфни възли, формации при налична квалификация;
б) тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол на
щитовидна жлеза, респ. паращитовидна жлеза, при налична квалификация;
в) перкутанно склерозиране под ехографски контрол на хиперплазирала
паращитовидна жлеза - терапевтична процедура при налична квалификация;
г) диагностична аспирация от киста под ехографски контрол - при
налична квалификация;
д) работа с остеоденситометър при налична квалификация;
е) орхидометрия.
VI. Професионални взаимоотношения между специалист по ендокринология и
общопрактикуващ лекар (ОПЛ)
Тук се разглеждат алгоритмите на поведение на ОПЛ и специалиста
ендокринолог при отделните нозологични единици.
1. Захарен диабет - алгоритъм на поведение:
1.1. Действия на ОПЛ:
а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за захарен диабет тип 1 или захарен диабет тип 2, извършва диагностични процедури;
б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;
в) насочва всички болни със захарен диабет към специалист ендокринолог
за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.
1.2. Действия на специалиста ендокринолог:
а) отхвърля или потвърждава наличието на захарен диабет; провежда
клинично наблюдение за установяване на клиничните критерии за определяне типа на заболяването - тип 1 или тип 2, както и някои от редките му форми; в хода на потвърждаване на диагнозата се провежда функционално изследване и евентуално имунологичен статус на ендокринния панкреас; уточнява се тежестта на установените нарушения; при показания болният се консултира с други специалисти - офталмолог, невролог, нефролог и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);
б) съвместно с болния изгражда индивидуален лечебен план - хранителен
режим, физическа активност, медикаментозно лечение, грижи за краката;
в) подготвя болния за оперативно лечение в случай на съпътстващи други
заболявания или при наличие на усложнения на основното заболяване, изискващи този вид лечение;
г) запознава болния и неговите близки с основните данни за заболяването, с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;
д) определя работоспособността му;
е) назначава всяка следваща визита според стабилността в протичането на
захарния диабет;
ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва на всеки 2 -
3 месеца при болните с тип 1 захарен диабет и на 4 - 6 месеца при тип 2 захарен диабет; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.
1.3. Индикации за хоспитализация:
а) болни с новооткрит тип 1 захарен диабет за започване на инсулиново
лечение;
б) болни с новооткрит тип 2 захарен диабет до 18-годишна възраст;
в) болни с тип 2 захарен диабет с изчерпани инсулинови резерви за
започване на инсулиново лечение;
г) болни с диабетна кетоацидоза без кома - с ацетонурия и хипергликемия
над 10 mmol/l;
д) болни с диабетна кома;
е) болни с хиперосмоларитет - кръвна захар над 35 mmol/l на гладно или серумен осмолалитет над 320 mOsm/kg;
ж) болни с тип 1 (инсулинозависим) неконтролиран диабет - при гликиран
Hb (HbA1c) над 9 % или при трикратно установена кръвна захар над 12 mmol/l на гладно при кръвнозахарен профил;
з) болни със захарен диабет с персистиращо нарушение в съзнанието,
кръвна захар под 3 mmol/l (установена от ОПЛ, Бърза помощ или приемен кабинет);
и) болни с декомпенсиран захарен диабет, високи стойности на АН и
серумен креатинин ’ 1,5 mmol/l;
й) болни с декомпенсиран захарен диабет и изразена болкова симптоматика
при диабетна полиневропатия.
2. Тиреоидни заболявания - алгоритъм на поведение:
2.1. Действия на ОПЛ:
а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания,
характерни за тиреоидно заболяване, извършва диагностични процедури;
б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;
в) насочва всички болни с тиреоидни заболявания към специалист
ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.
2.2. Действия на специалиста ендокринолог:
а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно тиреоидно
заболяване; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретно тиреоидно заболяване; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният (тиреоидни хормони) и имунологичен (тиреоидни автоантитела) статус на щитовидната жлеза и нейната морфологична характеристика (ехография на щитовидна жлеза); уточнява се тежестта (стадият) в протичането на тиреоидното заболяване; според клиничното протичане болният се консултира с други специалисти - офталмолог и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);
б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план -
консервативно или радикално лечение;
в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно или 131
йод-лечение;
г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното
тиреоидно заболяване и с принципите, етапите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;
д) определя работоспособността му;
е) назначава всяка следваща визита след 30 дни и следи клиничния
отговор до поставяне състоянието на болния под контрол, т.е. достигане на
трайно еутиреоидно състояние на конкретното тиреоидно заболяване;
ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва минимум на всеки
2 - 3 месеца за автоимунните тиреоидни заболявания с нарушена тиреоидна функция под лечение (с контрол на FT4, TSH) и до максимум на всеки 6 месеца за пациенти на супресиращо лечение с тиреоидни хормони (постоперативния период при рак на щитовидната жлеза) или при пациенти на заместващо лечение с тиреоидни хормони (постоперативен хипотиреоидизъм) или при пациенти с нодозни струми (с контрол на FT4, TSH, ехография на щитовидна жлеза); при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.
2.3. Индикации за хоспитализация:
2.3.1. Спешна хоспитализация в КЕ или в ОЕ:
а) болни с тежка тиреотоксикоза и заплашваща тиреотоксична криза;
б) тежка тиреоидасоциирана офталмопатия (ТАО) - III в, IV б, V и VI
клас;
в) клиника за компресия в шийната област;
г) хипотиреоидизъм с усложнения (сърдечна недостатъчност, перикарден
или друг излив, ТАО, миастенна симптоматика, съпътстващ хипопаратиреоидизъм - постаблативен, идиопатичен);
д) хипертиреоидизъм с усложнения (левкопения, алергия към тиреостатици,
токсичен хепатит, сърдечна недостатъчност, ТАО, миастенна симптоматика).
2.3.2. Планова хоспитализация в КЕ или в ОЕ:
а) бързонарастваща струма;
б) неуточнено амбулаторно тиреоидно заболяване за диагностично
уточняване: Доплер-ехография, ТАБ, рентген-разположение на щитовидната жлеза спрямо хранопровода и трахеята, консултации;
в) остра болка в шийната област със съмнение за подостър тиреоидит,
кръвоизлив в тиреоидна киста и други;
г) неуточнена пареза на възвратен нерв;
д) среднотежка, тежка и усложнена тиреотоксикоза до и след започване на
тиреостатично лечение; болни със сърдечно-съдови усложнения;
е) незадоволителен резултат от провеждано амбулаторно консервативно
лечение; рецидиви на заболяването;
ж) ТАО от клас 2б нагоре (NOSPECS - ETA) и активност;
з) тежка и активна ТАО след телегаматерапия;
и) обострен ТАО след 131 йод-терапия и след хирургично лечение на
щитовидната жлеза;
й) новооткрит, неуточнен хипотиреоидизъм;
к) установен хипотиреоидизъм с незадоволителен ефект от заместителното
лечение в амбулаторни условия;
л) болни с активна ТАО за провеждане на пулс терапия с метилпреднизолон;
м) за вземане на решение за радикално лечение - оперативно,
131 йод-лечение;
н) за предоперативна подготовка или за подготовка преди 131 йод-лечение.
3. Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен -
алгоритъм на поведение:
3.1. Действия на ОПЛ:
а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания,
Сподели с приятели: |