Ендоваскуларно лечение на болести на аортата: 10 годишен опит на усбалссз “света екатерина” еад – софия (i-a-3-2)



Дата21.01.2018
Размер22.29 Kb.
ЕНДОВАСКУЛАРНО ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИ НА АОРТАТА: 10 ГОДИШЕН ОПИТ НА УСБАЛССЗ “СВЕТА ЕКАТЕРИНА” ЕАД – СОФИЯ (I-A-3-2)

П. Симеонов, Д.Трендафиловa, И.Димитрова, Ю. Джоргова, В.Стойнова, Г.Царянски, Д.Петков, Г.Начев
Увод:Ендоваскуларното лечение на болестите на торакалната и абдоминалната аорта е адекватна алтернатива на отворената хирургична интервенция. Характеризира се с по-ниска честота на усложнения и смъртност.

Цел: Целта на настоящото изследване е да се представи опита и резултатите на УНСБАЛ “Света Екатерина” – София за период от 10 години, при пациенти след ендоваскуларно лечение по повод на аортни дисекации, торакални и абдоминални аневризми.



Материал и методи: За периода 2003−2014 г. при 87 пациента (мъже - 66 ; жени - 21) в УНСБАЛ “Св. Екатерина” е проведено ендоваскуларно лечение на дисекации и аневризми на торакалната, торако-абдоминална и абдоминална аорта. Средната възраст на пациентите е 52г. Средният срок на проследяване е 24+_5 месеца. Патологията включва –аортна дисекация тип В при 60 пациента, аортна дисекация тип А при 1 пациент (комбинация от хирургино с ендоваскуларно лечение), аневризма на десцендентна торакална аорта при 15 пациента и абдоминална аневризма при 9 пациента. Стент-графт имплантация по спешност бе извършена при 41 пациента и планово при 46 пациента. При 8 пациента ендоваскуларното лечение, бе извършено като част от хибридна процедура –байпас от асцендентна аорта към съдовете на аортната дъга с последващо едноетапно или на втори етап ендопротезиране на аортна дъга, аортно клапно протезиране с протезиране на асцендентна аорта с едноетапно ендопротезиране на десцендентна торакална аорта, ендопротезиране на десцендентна торакална аорта с последващ каротидно-субклавиален байпас и др. Процедурата е извършена в катетеризационната лаборатория и при един пациент в хирургична операционна в условията на обща анестезия с ендотрахеална интубация. Използван е трансфеморален, трансилиачен или трансаортен съдово-хирургичен достъп.

При всички пациенти аортната патология е оценена предопроцедурно и следпроцедурно с помоща на ЕхоКГ и СТ multislice ангиография. Като индикации за ендопротезиране на аортата са използвани препоръките за хирургично лечение на аортни дисекации и аневризми. Постпроцедурно пациентите са проследени на 1, 6 и 12 месеца с multislice CT аортография



Резултати: Процедурен успех, дефиниран като успешна имплантация на ендопротезата, изолиране на ентрито при аортни дисекации и съответно ефективно изолиране на аортните аневризми се наблюдава при 98,8 % от пациентите. При 9,2% от пациентите настъпи летален изход до 30-ти ден. Средната продължителност на механична вентилация е 4ч. Като перипроцедурни усложнения се наблюдаваха-остра бъбречна недостатъчност -7,8% ,остра дихателна недотатъчност -6,5%, неврологични усложнения- 2,3% . При 3,4 % (3) от пациентите се наблюдаваха първични (до 30 ден) ендолийка и при 2,3% (2)- вторични (след 30 ден) ендолийка. Установи се значително подобрение на функционалния клас. Преживяемостта на 1 година от проследяването е 96,6%.
Изводи: Ендоваскуларното лечение на болестите на аортата се представя, като процедура с добър средносрочен разултат и сравнително нисък риск и метод на избор при лечението на тази патология. Представлява екипна дейност и често се налага да бъде извършено при пациенти с много висок риск, нерядко налагщо хибридна процедура и може да се осъществи в кардиохирургичен център с опит в лечението на тази патология.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница