Енергийна стратегия на република българия до 2020г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика

Енергийната стратегия е основополагащ документ на националната енергийна политика, която се одобрява от Министерския съвет и Народното събрание на Република България.

Настоящият проект на Енергийна стратегия до 2020г. отразява актуалната европейска рамка и политическата визия на Правителството на европейското развитие на България.

Енергийната стратегия е насочена към преодоляването на основните предизвикателства пред българската енергетика към настоящия момент, а именно:

• 
  Високата зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация;
  

• 
  Необходимостта от екологосъобразно развитие: Светът е изправен пред предизвикателствата от промените на климата, предизвикани от нарастването на обема на емисиите от парникови газове;
  

• 
  Високата енергийна интензивност на БВП: Въпреки положителната тенденция за подобряване, енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС.
  

Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: осигуряване на сигурност на доставките на енергия, достигане на целите за възобновяема енергия, повишаване на енергийната ефективност, развитие на конкурентен енергиен пазар и засилена социална защита, насочена към уязвимите потребители. Тези приоритети определят и визията на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:

• 
  Енергетиката остава приоритетен отрасъл за България;
  
• 
  Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система;
  
• 
  Акцент върху чиста и ниско емисионна енергия ;
  
• 
  Баланс на количеството, качеството и цени на електроенергията произведена от ВЕИ, ядрена енергия, въглища и природен газ.
  
• 
  Прозрачно, ефективно и високо професионално управление на енергийните компании с държавно участие.;
  

Разнообразяването на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е важно за националната сигурност и енергийната независимост на страната, елемент на които е и възможното изграждане на LNG и CNG терминали. Ще положим максимални усилия за изграждане на реверсивни връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния и ще се търсят възможности както за разширение на съществуващото газово хранилище в „Чирен”, така и за изграждане на едно или повече нови хранилища. Държавата активно ще подкрепя развитието на алтернативните източници на природния газ /шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море/, тъй като шистовият газ е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще редуцира съществено зависимостта от внос на „синьо гориво” от Русия.
Подобрено използване на местните енергоресурси: Акцент на националната стратегия от гледна точка на сигурност и устойчивост е запазването и развитието на въглищната индустрия при строго спазване на нормите за околната среда. В тази връзка съществуващият въглищен потенциал на България ще бъде използван в максимална степен. Държавата ще оказва институционална подкрепа, ще извършва мониторинг и ще търси международна подкрепа за проекти за изграждане на нови и/или заместващи мощности работещи на базата на местни въглища при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на СО2, като същевременно с това поетапно ще бъдат извеждани от експлоатация мощности, които не отговарят на екологичното законодателство.
В търсене на разумния баланс между наличния енергиен ресурс в страната и европейските цели за чиста енергия, българската държава ще продължи да подкрепя и насърчава развитието и на ядрената енергетика и ще отстояваме позициите си пред Европейските институции за запазване дела на ядрената енергетика в страната и за удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”. Основен приоритет ще бъде и изграждане на национално хранилище за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти, като същевременно активно ще се управлява процесът по намиране на решения за окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво.
Възобновяемите енергийни източници ще бъдат приоритет на националната енергийна политика, за постигане на повече от 16%-ен дял на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление на страната след 2020г., при използване максимално както на водния потенциал на страната, така и на другите източници на чиста енергия / вятър, слънце, геотермални води, биомаса /. За постигане на тази цел държавата и общините ще имат активна роля и ще подкрепят частните инициативи в процеса на трансформиране на домовете и намаляване на енергийните разходи чрез изграждане на слънчеви инсталации за затопляне на топла вода, локални отоплителни системи базирани на биомаса или термални и геотермални енергийни източници и други. Усилията ни ще бъдат насочени и към максимално оползотворяване на хидроенергийния потенциал на България, в т.ч. водите на река Места, Арда и др.

Предстои развитие на пазара на електрически еко-автомобили, захранвани от електроенергия произведена от ВЕИ, специално предназначени за българския пазар и потребител, което е още една стъпка към изграждане на нашите „зелени” градове на бъдещето и на необходимата за тях инфраструктура. В тази връзка, усилията ни ще бъдат насочени и към въвеждане на иновации в енергетиката и изграждане на най-новите системи за управление – т.нар.„умни” енергийни мрежи.

Усилията на правителството ще бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност, като енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на европейската цел от 20-процентно намаляване на емисиите парникови газове до 2020г. В тази връзка усилията на българската държава ще бъдат насочени към подобряване на ефективността при производството на електрическа и топлинна енергия, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия, ускоряване на използването на по-икономични превозни средства и по-интензивно използване на обществения транспорт, своевременно подобряване на енергийните характеристики на съществуващите сгради и въвеждане на по-строги енергийни стандарти за новостроящи се сгради и последователна данъчна политика за по-ефективно използване на енергията.

Приоритет на правителството е развитието и разширяването на битовата газификация в страната. В момента само 1,5% от българските домакинства имат достъп до газоразпределителните мрежи, увеличаването на този процент до 30% през 2020г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до над един милиард лева спестени разходи за енергия на домакинствата.

Като приоритет остава и запазване на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани. Активно ще се подкрепят методите за високо ефективно комбинирано производство на топлоенергия. За целта ще се разработи и приеме Програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор.
За да създадем доверие и прозрачност на електроенергийния пазар, в кратки срокове ще създадем електроенергийна борса в страната, чрез която, залагайки принципа на конкурентност, ще постигнем прозрачно ценообразуване, гъвкавост в договарянето, максимално използване на междусистемните преносни капацитети и възможност за едновременно разпределение на енергия и капацитет. Борсите са и средство за реализиране на европейската политика за интегриране на националните пазари и създаване на добре функциониращи регионални пазари, а в последствие и общ европейски пазар.
Държавата ще продължи да води и целенасочена политика към създаване на благоприятен климат за инвестиции във високи технологии и ще насърчава инвестиционната активност на частни инвеститори за финансиране на енергийни проекти в България. Ще бъде оказвана институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. на инвеститори в нови газови централи.

За увеличаване на развойната дейност в енергетиката ще търсим финансова подкрепа, както чрез облекчаване достъпа на инвеститори до научни разработки, кака и чрез специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и програми, със средства набрани от търговете за разрешителни за емисии на парникови газове и чрез други финансови източници и фискални инструменти ще се подпомага производството и потреблението на енергия от ВЕИ.

Всички така изброени приоритети имат една единствена цел: Постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители.

I. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ
1. Европейска рамка
Пет са приоритетните области за Европа [1] по пътя към по-голяма сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки, а именно: изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки; съгласувани външни отношения в областта на енергетиката и укрепване на солидарността; подобряване на запасите от нефт и природен газ и на механизмите за реагиране при криза; допълнителни спешни усилия за подобряване на енергийната ефективност; подобряване на използването на местните енергийни ресурси на ЕС
Първата област е особено важна за енергийната сигурност. Европейските мрежи изискват милиарди евро инвестиции за заменяне на остаряваща инфраструктура и за адаптиране към нисковъглеродни и възобновяеми енергийни източници. Жизненоважни за енергийната сигурност на ЕС са следните шест стратегически инициативи:

• 
  Свързване на все още изолираните енергийни пазари в Европа (Балтийски план за свързване на енергийните системи)
  
• 
  Разработване на Южен газов коридор за доставки на природен газ от източници в района на Каспийско море и Близкия Изток. За целта, ЕК и държавите-членки трябва да работят съвместно с партньори като Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Ливан, Сирия, Йордания с общата цел за бързо осигуряване на твърди ангажименти за доставка на природен газ и изграждане на газопроводи. В по-дългосрочен план, доставките на природен газ от страни като Узбекистан и Иран биха представлявали допълнителен значителен източник за доставки в ЕС
  
• 
  Втечнен природен газ. Втечненият природен газ има важно значение за осигуряване на ликвидност и разнообразие на европейските газови пазари. Създаденият в ЕС капацитет за втечнен природен газ трябва да бъде достъпен за всички държави-членки – директно или чрез други държави-членки въз основа на солидарни споразумения. Това е от особена важност за тези държави-членки, които понастоящем зависят изключително от единствен доставчик на природен газ
  
• 
  Цялостно завършване на Средиземноморският енергиен пръстен, свързващ Европа и Южното Средиземноморие чрез преносни връзки за електроенергия и природен газ
  
• 
  Приоритетно изграждане на преносни връзки за природен газ и електроенергия по оста Север-Юг в Централна и Югоизточна Европа
  
• 
  Морска електропреносна мрежа в Северно море – за оптимизиране използването на вятъра в Северно море
  

2. Статус
България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация. Руският природен газ се доставя по едно трасе – през Украйна.
За разлика от повечето европейски страни, в България природния газ почти не се използва пряко като ресурс за отопление и домакински нужди. Това намалява рисковете за крайните потребители при прекъсване на снабдяването.
Преобладаващото количество топлинна енергия се произвежда на базата на природен газ. При използването на природен газ за производство на топлинна енергия рисковете за крайните потребители са много по-ниски. Топлофикациите са длъжни да поддържат 90-дневни резерви от алтернативни горива, които създават буфер между доставките на природен газ и топлоснабдяването на потребителите.

Зависимостта от внос при електропроизводството е значително по-ниска - 54%. Това се дължи на традиционно интензивното използване на местни лигнитни въглища и хидроенергия. Освен това, цените на националния електропроизводствен микс са стабилни и почти независещи от неуправляемите промени на цените на течните горива и природния газ.

3. Режими за изграждане на нова енергийна инфраструктура
Изискването за надеждно енергоснабдяване на България налага отчитане както на националните специфики, така и на европейската рамка. От гледна точка на европейска рамка, важно е да бъде отбелязано, че:

• 
  Конкуренцията при изграждане на електропроизводствени мощности се осигурява чрез прозрачна разрешителна процедура. Съгласно изискванията на европейското законодателство, тази процедура не следва да бъде прекалено продължителна и административно тежка, тъй като това може да доведе до препятствие за достъпа на нови участници на пазара. Същността на тази процедура се състои в това, че всеки инвеститор има правото на свободно решение за влагане на средства в нова централа като поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си. При тази процедура, собственикът на новата мощност сам търси реализация на произведената електрическа енергия.
  
• 
  В случай, че не бъдат изградени достатъчно електропроизводствени мощности въз основа на разрешителната процедура, държавите-членки трябва да гарантират сигурността на доставките чрез въвеждане и организиране на търгове за изграждане на нови мощности.
  

В българското законодателство и практика са въведени и се прилагат и двата вида процедури – тръжната процедура се инициира от електроенергийния системен оператор, одобрява се от Министерския съвет и се провежда от ДКЕВР. С избрания от ДКЕВР лицензиант, обществения доставчик – в лицето на НЕК ЕАД – сключва дългосрочен договор за изкупуване на произведената електроенергия.

Националната мрежова инфраструктура (за електроенергия и природен газ) се развива по други правила. Тъй като мрежите са естествени монополи, тяхното опериране и инвестициите в развитието и поддръжката им са предмет на дългосрочно планиране, а размера на необходимите средства за това се одобряват от енергийния регулатор на базата на оценка на нуждите на системата и на потребителите.
Поради голямата отдалеченост на мястото на добив от мястото на потребление, проектите за газова инфраструктура обикновено се осъществяват от многонационални смесени компании, в които участват производители, потребители и оператори на преносни мрежи. Тези проекти се характеризират с високи инвестиционни разходи, дълъг период на възвръщаемост и високи рискове (ресурсни, пазарни, финансови и политически).
4. Политика
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:

• 
  Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени
  
• 
  Диверсификация на трасетата
  
• 
  Диверсификация на доставчиците и на източниците
  

Конкретно, за периода до 2020г., българската политика, насочена към подобряване на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления:

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия