СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Енергийната ефективност заема централно място в стратегията „Европа 2020“ на ЕС за постигането на интелигентен, устойчиво развит и приобщаващ растеж1 и за прехода към ресурсно ефективна икономика. По принцип, енергийната ефективност2 е един от икономически най-ефективните начини за подобряване на сигурността на енергийните

доставки и за намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсители. От редица гледни точки енергийната ефективност може да се разглежда като най-големият европейски енергиен ресурс3. Това бе причината ЕС да възприеме цел за 2020 г. за спестяване на 20 % от прогнозното първично енергопотребление4, както и за формулирането на тази цел в Съобщението на Комисията за енергетиката в 2020 г5., в

качеството ѝ на ключова стъпка за постигането на дългосрочните цели в областта на енергетиката и на климата.

За изпълнението на тази цел бяха предприети някои важни стъпки — по специално по отношение на пазарите за домакинските уреди и за строителството6. При все това, съгласно оценки на Комисията, при настоящата практика ЕС би постигнал само половината от поставеното като цел 20 % енергоспестяване7. За да може да постигне поставената цел, необходимо е ЕС да предприеме незабавни действия. В отговор на

/1 COM(2010) 2020

2 Точният смисъл на понятието „енергийна ефективност“ е да се използва по-малко енергия при запазване на еквивалентна икономическа активност или услуга; понятието „енергоспестяване“

има по-широк смисъл и може да включва също намаление на енергопотреблението в резултат от поведенческа промяна или от намаление на икономическата активност. На практика тези две

понятия трудно се разграничават и — какъвто е случаят и в настоящото Съобщение — често се използват по взаимозаменяем начин.

3 Намалението на енергопотреблението в резултат от подобряване на енергийната ефективност се нарича образно „негаджаули“. Например подобрението с 13 % на енергийната ефективност при крайното потребление в ЕС-27 през периода 1996—2007 г. съответства на енергоспестявания в размер на 160 млн. т н.е. (милиона тона нефтен еквивалент) за посочения период, по данни от публикацията Overall Energy Efficiency Trends and Policies in the EU27 (Общи тенденции в

областта на енергийната ефективност и съответни политики в ЕС-27), ADEME, 2009 г.

4 7224/1/07 REV 1 Заключения на Председателството на Европейския съвет в Брюксел от 8-9 март

2007 г. Целта съответства на спестяването към 2020 г. на 368 млн. т н.е. (милиона тона нефтен еквивалент) първична енергия (т.е. съответното брутно вътрешно потребление минус неенергийните употреби), спрямо прогнозното потребление в посочената година на 1 842 млн. Т н.е. Тази цел бе отново потвърдена от Европейския съвет на сесията му през юни 2010 г. (17/6/2010 г., № EUCO 13/10).

5 COM(2010) 639

6 Тези стъпки бяха предприети в рамките на Плана за действие в областта на енергийната ефективност от 2006 г. — COM(2006) 545; Постигнатият напредък е оценен в Работния документ на службите на Комисията, SEC(2011) 275, придружаващ настоящото Съобщение.

7 Съгласно някои по-нови оценки на Комисията, в които се отчитат мерките за енергийна ефективност, въведени до декември 2009 г./

Съчетаните въздействия от пълното прилагане на съществуващите и новите мерки ще преобразят нашия ежедневен живот и притежават потенциал за постигането на следните резултати: финансови икономии от порядъка на 1 000 евро на домакинство годишно11; подобряване на конкурентноспособността на европейската промишленост;

създаване на до 2 милиона нови работни места12; намаление на емисиите на парникови газове със 740 милиона тона13.

Най-голям потенциал за енергоспестяване има в сградния сектор. Планът включва инструменти за задействане на процеса на реновиране на обществени и частни сгради и за подобряване на енергийните характеристики на използваните в тях сградни системи и домакински уреди. Планът предвижда публичният сектор да дава пример в това отношение, като се предлага ускоряване на темпа на провеждането на реконструкции на обществените сгради чрез формулирането на обвързваща цел в това отношение, както и въвеждането на критерии за енергийна ефективност във връзка с публичните разходи. Също така, в Плана се предвиждат задължения за енергийните доставчици да осигуряват на своите клиенти възможности за намаляване на енергопотреблението.

Вторият по големина потенциал за енергоспестяване е в областта на транспорта. Той ще бъде разгледан в Бялата книга за транспорта, която предстои да бъде публикувана.

По отношение на енергийната ефективност в промишлеността ще бъдат взети мерки посредством изискванията за енергийна ефективност на промишлените съоръжения, подобряването на предоставянето на информация на малки и средни предприятия и мерките за въвеждане на енергийни одити и на системи за енергийно управление (energy management systems). Предлагат се и мерки за подобряване на енергийната

ефективност при производството на електроенергия и топлинна енергия, като по този начин Планът обхваща цялата верига на доставките на енергия.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

8 Заключения на Европейския съвет от 4.2.2011 г., № EUCO 2/11

9 COM(2011) 21

10 COM(2011) 112

11 COM(2008) 772: Съобщение на Комисията: Енергийна ефективност — как да се постигне двадесетпроцентната цел

12 Съгласно оценки, базиращи се на данни за строителния сектор. Вж. документ SEC(2011)277:

Оценка на въздействието, придружаваща Плана за енергийна ефективност

13 SEC(2011) 277: Оценка на въздействието, придружаваща Плана за енергийна ефективност
Целите за подобряване на енергийната ефективност представляват ефективен начин за активиране на дейност и създаване на политически импулс. Процесът по изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ създаде, с въвеждането на „Европейския семестър“, нов контекст за управление и допълнителни инструменти за насочване на дейностите за енергийна ефективност в ЕС. Във връзка с това, Комисията предлага двуетапен подход за определяне на цели. При първия етап понастоящем държавите-членки формулират национални цели и програми за енергийна ефективност. Тези индикативни цели и индивидуалните усилия на всяка държава-членка ще бъдат оценени, за да се види каква

е вероятността за постигане на общата цел на ЕС, както и доколко индивидуалните усилия съответстват на общата цел. Комисията ще поддържа и предоставя инструменти, които държавите-членки да използват при разработването на своите национални програми за енергийна ефективност и ще следи отблизо прилагането на тези програми въз основа на преразгледаната съответна законодателна рамка и в съответствие с новата рамка, въведена по процеса „Европа 2020“. В 2013 г. Комисията ще направи оценка на получените резултати и ще прецени дали съчетаното действие на националните програми би довело до постигането на европейската цел за 20 % енергоспестяване. Ако прегледът в 2013 г. покаже, че общата цел на ЕС вероятно няма да бъде постигната по този начин, тогава в качеството на втори етап Комисията ще предложи правно обвързващи национални цели за 2020 г. Както бе случаят и с възобновяемата енергия, при определянето на националните цели ще е необходимо да бъдат взети предвид различните изходни точки на държавите-членки, техните икономически показатели и вече предприетите ранни дейности в тази област.

Настоящият План се основава на приносите на Европейския парламент, по-специално на подготвения по негова собствена инициатива доклад за енергийната ефективност14, както и на приносите на редица заинтересовани лица и на опита, придобит във връзка с Плана за действие в областта на енергийната ефективност от 2006 г. Комисията счита, че вече действащите мерки, в съчетание с предложените в Плана нови мерки, биха могли да осигурят цялостното постигане на целта за 20 % енергоспестяване. Водещият принцип в настоящия План е да се предложат строги обвързващи мерки, но без обвързващи национални цели.

Успешното прилагане на настоящия План в ЕС ще зависи от тясното сътрудничество между европейските институции, държавите-членки и съответните заинтересовани страни. Комисията разчита на участието и ангажираността на всички участващи страни в това амбициозно начинание.

Публичните разходи представляват 17 %15 от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Сградите, които са публична собственост или се използват от обществеността, имат 12 % от разгънатата площ на сградния фонд в ЕС16. От съществено значение е да се 14 2010/2107 (INI): Доклад, подготвен по собствена инициатива на Европейския парламент, за преразглеждане на Плана за действие в областта на енергийната ефективност.

15 Вж. бележка под линия 13

16 Ecorys, Ecofys и BioIntelligence (2010): Study to Support the Impact Assessment for the EU Energy Saving Action Plan (Проучване за целите на оценката на въздействието на Плана за действие в областта на енергийната ефективност на ЕС).
Оценката се базира на допускането за 5 м2 разгъната площ на обществените сгради на глава от населението, което съответства на обща обръща по-голямо внимание на енергийната ефективност в публичния сектор, във връзка с обществените поръчки, реконструкциите на обществени сгради и насърчаването на постигането на съответни високи показатели в градовете и общностите. Публичният сектор може да създаде нови пазари за енергоефективни технологии, услуги и бизнес модели. Необходимо е държавите-членки да реформират

субсидиите, насърчаващи енергопотреблението, като ги преориентират например към подобряване на енергийната ефективност и преодоляване на енергийната бедност.

Насочването на публичните разходи към по-енергоефективни продукти, начини на транспорт, сгради, работи и услуги способства за намаляване на разходите за енергия на публичните власти и осигурява по-добро съотношение между придобитата стойност и разходите. С дейността си в областта на екологосъобразните обществени поръчки Комисията подкрепя този вид подход като разработи критерии за обществените

поръчки, в които е взета предвид и енергийната ефективност17. Също така, от публичните институции, които са обект на Директивите на ЕС за обществените поръчки, вече се изисква да вземат предвид критерии за енергийна ефективност при закупуването на превозни средства18 или офис оборудване19. От 2019 г. нататък това ще е в сила и за новите сгради в публичния сектор, при които ще трябва да се постигнат характеристики, осигуряващи „почти нулево енергопотребление“20. С оглед широкото разпространение на този подход, Комисията предлага системно да се прилагат високи стандарти за енергийна ефективност при закупуването от публичните власти наразлични стоки (например съоръжения от областта на информационните и комуникационните технологии), услуги (например доставки на енергия) и строително-монтажни работи (например реконструкция на сгради).

Реновиране на сгради

Публичните органи би следвало да играят водеща роля, като преустроят сгради в съответствие с високи енергийни характеристики. За да се постигне този резултат, добре би било публичните власти поне да удвоят сегашния годишен процент на реновираните сгради. Във връзка с това, Комисията възнамерява да представи правен инструмент21, съдържащ изискване към публичните власти да реконструират ежегодно разгъната площ на обществените сгради (с изключение на сградите за социално жилищно настаняване) в ЕС в размер на 2,5 милиарда м2. Общата разгъната площ на всички сгради в ЕС е 21 милиарда м2.

18 Директива 2009/33/ЕО за насърчаване на чистите и енергоефективни автомобили — вж. Също наскоро създадения Портал за чисти превозни средства (Clean Vehicle Portal), предназначен да подпомага публичните власти при прилагането на тази Директива, като им предоставя, в качеството им на крайни потребители, сравнителен анализ на разходите през цялостния жизнен цикъл за съществуващите превозни средства (http://www.cleanvehicle.eu/).

19 Съгласно Европейската програма „Energy Star“, в която се изисква от административните органи на държавите-членки и от европейските институции да поръчват оборудване, чиято енергийна ефективност е не по-малка от изискваната за етикета „Energy Star“ — Регламент (ЕО) №

106/2008).

20 Директива 2010/31/ЕО относно енергийните характеристики на сградите.

21 Този правен инструмент, както и други обвързващи мерки съгласно настоящия План ще бъдат предмет на подробна оценка на въздействието. Тя ще включва задълбочен анализ на предложения годишен процент на реновиране и определяне на най-добрия метод за неговото постигане, както и механизъм за мониторинг.

поне 3 % от своите сгради (на база разгъната застроена площ) — което е приблизително два пъти повече от преобладаващия понастоящем годишен процент на реконструиранена европейския сграден фонд

22. При всяка реконструкция следва да се постига съответствие на сградата с характеристиките на най-добрите 10 % от сградите в националния сграден фонд. Също така, когато публични органи наемат или купуват съществуващи сгради, тези сгради винаги следва да попадат в класа с най-добри налични енергийни характеристики.

Договорирането на енергоспестяване с гарантиран резултат представлява важен инструмент, който може да се използва при реконструкцията на сградите. При тази основаваща се на енергийните характеристики форма на купуване на енергийна услуга, паричните икономии заради по-малките разходи за енергия и за ремонт на енергийни системи се използват за компенсиране на част от инвестиционните разходи или дори на всички инвестиционни разходи за съответната енергоспестяваща мярка. Този модел е изпробван и е доказал своята икономическа целесъобразност в няколко държави-членки 23. Договорирането на енергоспестяване с гарантиран резултат е подходящо за задействане на реновирането на обществени сгради и за подобряване на енергийната ефективност на обществени инфраструктурни обекти, като например уличното осветление.

24. От друга страна, обаче, прилагането на договориране на енергоспестяване с гарантиран резултат в много държави-членки се затруднява от неясноти в правната уредба, както и от липсата на надеждни данни за енергопотреблението, по които да се установи съответната базова линия, спрямо която да се отчита енергопотреблението след подобренията. Комисията ще направи законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми в 2011 г.

Локално прилагане на мерки за енергийна ефективност

Над две хиляди града са поели доброволен ангажимент да прилагат мерки за устойчиво развита енергетика в рамките на u1087 подкрепяната от ЕС Спогодба на кметовете (Covenant of Mayors)25. Спогодбата представлява официален ангажимент за намаляване на емисиите на СО2 на подписалите я страни към 2020 г. с повече от 20 %, посредством прилагането на тяхна територия на мерки за устойчиво развита енергетика. Тя се конкретизира чрез Планове за действие за устойчиво развита енергетика, разработвани в съответствие с методиката към Спогодбата и официално утвърждавани от съответния

градски или областен съвет. Ползите са свързани не само с енергоспестяването —реконструкцията на сгради, градската мобилност и урбанистичното реновиране представляват пораждащи трудова заетост икономически дейности, като при това 22 Този процент е на равнище държава-членка. Настоящият годишен процент на реконструиране на сгради в ЕС-27 е между 1,2 % и 1,5 % годишно. Горният край на интервала съответства на реконструирането на сгради с разгъната застроена площ над 1000 м2, каквито са повечето обществени сгради и това е основанието да се счита, че удвояването на сегашния годишен процент съответства на реконструирането на 3 % от сградите годишно. Вж. бележка под линия 13 и документ SEC(2008) 2865.

23 Включително в Дания, Франция и Германия.

24 Електропотреблението за улично осветление в 2005 г. е възлизало на 36TWh.Вж.http://ec.europa.eu/governance/impact/ia_carried_out/docs/ia_2009/sec_2009_0324_en.pdf

25 Процедурата по Спогодбата на кметовете бе лансирана в януари 2008 г. и присъединяването на градове и области към нея започна от октомври 2008 г., когато текстът на Спогодбата бе финализиран. Вж. http://www.eumayors.eu/home_en.htm

Комисията ще подлежи да подкрепя локалния подход за постигане на енергийна ефективност посредством Спогодбата на кметовете и ще се стреми да насърчава партньорства и с още градове имащи подобни настроения, включително и в страни извън ЕС. В 2011 г. ще бъде лансирана нова инициатива — Интелигентно устроени градове и общности (Smart Cities and Smart Communities), с цел създаване на европейска мрежа на компетентност в областта на новаторските нисковъглеродни и енергоефективни решения на общинско равнище. Тази инициатива ще е насочена към реализация на научноизследователските резултати в реални практически нововъведения в избрани градове и общности. По-специално, чрез инициативата ще се подпомагат големи демонстрационни проекти, включително в областта на градската мобилност, „зелената“ инфраструктура26 и използването на информационни и комуникационни технологии.

Близо 40 %27 от крайното енергопотребление протича в сградния сектор — в жилищни и обществени сгради, частни офиси, магазини и други видове сгради. Както е показано на фигурата, две трети от енергопотреблението в жилищните сгради е за нуждите на отоплението.

В тази област съществува значителен неоползотворен потенциал за енергоспестяване.

Съществуват техники, позволяващи да се намали сегашното енергопотребление на сградите наполовина или дори с три четвърти28, както и да се намали наполовина енергопотреблението на типичните видове домакински уреди. Но процентът на реновираните сгради е много малък, както и разпространението на най-ефективните домакински уреди. Необходимо е да бъдат преодолени препятствията за постигането на енергийна ефективност в сградите. Комисията приканва държавите-членки да въведат системи за насърчаване на реновирането на сградите в частния сектор.

Мерките във връзка с потреблението на топлинна енергия в сградите ще имат първостепенно значение в близките години. Комисията ще проучи допълнително вариантите за решения, включително възможностите за насърчаване на топлофикационните системи в контекста на интегрираното урбанистично планиране.

Едно значително препятствие е така нареченото „разделение на стимулите“ („split incentives“) за подобряване на енергийните показатели. Това понятие описва често срещаната ситуация, при която нито собствениците, нито наемателите не проявяват интерес за подобряване на енергийните показатели на нает недвижим имот, тъй като евентуалните ползи биха били поделени между тях. Редица държави-членки са разработили правни разпоредби, определящи сумите, които могат да бъдат възстановени на инвеститорите от наемателите. В обществените и търговски сгради дружествата за енергийни услуги (ESCO) биха могли да изиграят ключова роля за преодоляването на този проблем. Комисията ще направи законодателни предложения за изисквания към държавите-членки да въведат мерки — в съответствие с

националната правна уредба относно недвижимата собственост — за решаването на този проблем.

Повишаване на квалификацията

За енергоефективните решения в сградите често е необходима специализирана техническа подготовка. Съществува липса на подходящи системи за специализирано повишаване на квалификацията на архитекти, инженери, енергийни одитори, майстори, техници и монтажници, и по-специално на тези от тях, които участват в реконструкцията на сгради. Понастоящем броят на квалифицираните работници в тази област е 1,1 милиона, а се прогнозира, че към 2015 г. ще са необходими 2,5 милиона такива работници29. Във връзка с това Комисията организира следната инициатива:

„BUILD UP Skills: Sustainable Building Workforce Initiative“ („Изграждане на умения —инициатива за работна сила за устойчиво развито строителство“), с която да

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

28 Съществуват примери за подобни реконструкции в рамките на Green Building programme

(Програмата за зелени сгради) на ЕС, при които е постигнато икономически ефективно

енергоспестяване в размер до 80 %.

29 Предварителна оценка, направена във връзка с инициативата за професионална квалификация на

строителните работници в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия в

рамките на Програмата „Интелигентна енергия — Европа“. Вж. Ecorys, Ecofys и BioIntelligence

(2010): Study to Support the Impact Assessment for the EU Energy Saving Action Plan, p.34

(Проучване за целите на оценката на въздействието на Плана за действие в областта на

енергийната ефективност на ЕС, стр. 34).
подпомогне държавите-членки за оценяване на потребностите от повишаване на квалификацията в строителния сектор, за разработване на стратегии за задоволяването на тези потребности и за създаване на ефективни схеми за повишаване на квалификацията. Това може да доведе до формулирането на препоръки за сертифициране, повишаване на квалификацията или обучение на съответните работници. Също така, Комисията ще работи съвместно с държавите-членки за адаптиране на техните професионални и университетски учебни програми, така че да отразяват потребностите от квалификация (в съответствие с Европейската структура на квалификациите — European Qualifications Framework). В рамките на водещата инициатива на Комисията „Дневен ред за нови умения и работни места“ („An Agenda for New Skills and Jobs“)30 се съдържа призив за съответствие на наличните умения с потребностите на трудовия пазар. За прехода към енергоефективни технологии са необходими нови умения, основаващо се на екологично съзнание професионално обучение и повишаване на квалификацията в строителството и в много други сектори.

Дружествата за енергийни услуги (ESCO) в ролята на катализатори на нововъведенията

Дружествата за енергийни услуги реализират подобрения на енергийната ефективност поемайки финансов риск, тъй като първоначално заплащат (или участват във финансирането) на инвестиционните разходи и впоследствие възстановяват своите разходи чрез постигнатите икономии. Те могат да съдействат на публичните власти да подобряват сгради, като ги групират в достатъчно големи проекти, изпълнявани по договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Анализът показва, че пазарът за енергийни услуги в Европа не се е разширил до своя пълен потенциал31. Често потенциалните клиенти от частния и публичния сектор не разполагат със систематизирана информация за наличните услуги тип ESCO или изпитват съмнения за качеството на предлаганите услуги. За преодоляването на тези препятствия и за повишаване на прозрачността на пазара за услуги тип ESCO, Комисията ще предложи държавите-членки да подготвят пазарни обзори, списъци на акредитираните дружества за енергийни услуги32 и примерни договори. В този контекст следва да се обърне особено внимание на принципа, че е добре когато сградите се реновират, това да се прави по всеобхватен начин (така нареченото дълбоко реновиране) — за да се избегне няколкократното ремонтиране на сгради. Европейският център за експертиза в областта

на публично-частното партньорство (EPEC) също може да предостави полезна информация.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

30 COM(2010) 682

31 Броят на действащите в ЕС дружества за енергийни услуги (ESCO) се оценява на 700—1040, като обемът на дейността им е между 6,7 и 8,5 милиарда евро. От друга страна, пазарният потенциал се оценява на около 25 милиарда евро. Вж. Bertoldi, Marino, Rezessy, Boza-Kiss (2010):

Energy Service Companies market in Europe – JRC (Пазарен потенциал за дружествата за енергийни услуги в Европа — публикация на Обединения изследователски център).

32 Такива списъци могат да бъдат съставени на национално равнище и да са отворени за включване на всякакъв вид дружество за енергийни услуги. Те биха служили само за информационни цели.

Ако не се изисква акредитация или квалификация като критерий за включване в списъка, това би гарантирало, че тези списъци нямат отрицателни ефекти, като например затваряне на пазара за енергийни услуги. Доброволното съобщаване на знаци за качество и референции би представлявало допълнителен начин за увеличаване на доверието в качеството на предлаганите услуги.

За да могат дружествата за енергийни услуги да изпълняват своята роля, необходимо е те да имат достъп до финансови ресурси. Иновативните начини на финансиране, с висока способност за привличане на капитал както на национално, така и на европейско равнище, биха представлявали подходящ начин за катализиране на развитието на този

пазар, например чрез разширяване на достъпа до проектно финансиране посредством инструменти, които могат да включват предоставянето на ликвидност, както и на гаранции, кредитни линии и револвиращи фондове.