ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Около 30 % от първичната енергия в ЕС се потребява от енергийния сектор, главно за нуждите на преобразуване на енергия в електроенергия и топлинна енергия и за съответния пренос и разпределение. За подмяната на остаряващи съоръжения и за да може да се покрива потреблението е необходимо да се изграждат нови генериращи мощности и инфраструктура33. Във връзка с това е важно да се осигури вземане под внимание на въпросите на енергийната ефективност, както и съответствие на новите мощности с най-добрата налична технология (BAT). Този вид подход ще се насърчава както от действието на Схемата за търговия с емисии34, така и от прилагането на новата Директива за промишлените емисии35. Комисията ще проследи до каква степен тези мерки ще доведат до подобряване на ефективността на новите генериращи мощности. Вземайки под внимание резултатите, както и необходимостта от постигане на по-добра ефективност в средносрочна и дългосрочна перспектива, Комисията ще разгледа въпроса за възможното въвеждане на правно изискване към държавите-членки да въведат постигането на равнището на най-добрата налична технология като задължително условие за издаването на разрешение за нови мощности, както и съответно модернизирането на съществуващите инсталации до постигане на равнището на най-добрата налична технология — като задължително условие за подновяване на съответното разрешение.

Проучването на начини за ефективно оползотворяване на загубите на топлина при електропроизводството и при различни промишлени производствени процеси ще представлява друга важна задача за Комисията, тъй като съществува голям неизползван потенциал за енергоспестяване и той би могъл да покрие значителна част от европейските потребности топлинна енергия, например за отопление и охлаждане, за оползотворяването на местни ресурси и, в много случаи, за замяна на вносна енергия.

За да може да се оползотвори този потенциал, в много случаи е необходим интегриран многофакторен подход (integrated, cross-cutting approach), при който се отчитат потребностите от топлинна енергия например на сгради и бизнес обекти, ролята на местните и регионалните власти при планирането и реализацията на енергоефективни и екологосъобразни стратегии, включително за разработването на ефективни инфраструктурни системи, както и възможните синергии с икономически ефективните

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

33 COM(2010) 677/4: Съобщение на Комисията: Приоритети за енергийната инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа.

34 Директива 2003/87/ЕО със съответните изменения

35 Директива 2010/75/ЕС

По-голямото прилагане на (високоефективна) когенерация, включително в инсталациите за третиране на битови отпадъци, а също и на топлофикационни и селищни охладителни системи могат да представляват важен принос за постигането на енергийна ефективност. По тези причини, Комисията ще предложи да се въведе изискване, че на местата, където има значителни потенциални потребности от топлинна

енергия, например места със значителна концентрация в близост до тях на сгради или промишлени обекти, разрешение за нови топлоелектрически мощности да се дава само при условие, че тези мощности се комбинират със системи за оползотворяване на топлинната енергия — т.е. за „комбинирано производство на топлинна енергия и

електроенергия“36 — и, когато това е възможно, ако електрогенериращите мощности се комбинират с топлофикационни системи. С оглед подобряване на енергоспестяващите характеристики на когенерационните системи, Комисията предлага също операторите на електроразпределителни системи да осигуряват приоритетен достъп на

електроенергията от когенерационни системи, и също така ще предложи засилване на задълженията на операторите на електропреносни системи относно достъпа и диспечерското управление на такава електроенергия.

Енергийна ефективност на електроенергийните и газовите мрежи

Комисията ще засили основанията на националните мрежови регулатори да вземат предвид енергийната ефективност в своите решения, а също и при мониторинга на управлението и експлоатацията на електроенергийните и газовите мрежи, включително и да отразяват приоритетите от гледна точка на енергийната ефективност в мрежовите

регулации и тарифи, както и в мрежовите и техническите правилници.

Енергийната ефективност като бизнес сектор

Необходимо условие за постигането на една енергоефективна Европа е да се създаде чрез пазарни механизми изгода от енергоспестяващите дейности. В този смисъл, необходими са инструменти, които да формират финансова стойност на енергоспестяванията и да обвържат печалбите на енергийните доставчици или дистрибутори по-скоро с енергийната ефективност, а не с количеството на доставената енергия. Някои държави-членки37 вече са въвели системи от национални задължения за енергоспестяване от страна на енергийната индустрия, които дават добри резултати — постигнати са спестявания в размер до 6 % от крайното енергопотребление38. При системите от този вид, от енергийните доставчици и дистрибутори се изисква да осигурят фиксирано количество енергоспестявания чрез подобрения на енергийната ефективност при техните клиенти (като например домакинства, фирми, общини или жилищни асоциации), или в други сектори, като например в енергетиката или транспорта. Като алтернатива на реализацията на самите енергоспестявания, в някои от

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

36 Директива 2004/8/ЕО относно насърчаването на комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия, основаващо се на полезно потребление на топлинната енергия, и за изменение на Директива 92/42/ЕИО

37 Такъв е случаят например в Обединеното кралство, Италия, Франция и Дания, както и в областта Фландрия.

38 Ecorys, Ecofys и BioIntelligence (2010): Study to Support the Impact Assessment for the EU Energy Saving Action Plan (Проучване за целите на оценката на въздействието на Плана за действие в областта на енергийната ефективност на ЕС).

Комисията ще предложи всички държави-членки да въведат национални схеми за задължения за енергоспестяване, съответстващи на техните специфични национални условия. Ефектът от тези схеми — в зависимост от обхвата и размера на изискваните задължения — би могъл да достигне до енергоспестяване в размер на 100 милиона тона

нефтен еквивалент (млн. т н.е.) в 2020 г39.

Увеличаване на конкурентноспособността на европейската преработваща промишленост

Промишлеността потребява около 20 % от първичната енергия в ЕС40. Това е отрасълът, в който е постигнат най-голям напредък в областта на енергийната ефективност (с 30 % намаление на енергийната интензивност в рамките на 20 години).

Въпреки това, все още съществуват възможности за допълнително енергоспестяване, които си заслужават усилията. Би следвало да се очаква, че Схемата за търговия с емисии и Директивата за енергийното данъчно облагане (включително с нейната планирана преработка)41 ще насърчат реализацията на част от тези възможности. Също така, следва да бъдат взети мерки по отношение на някои препятствия, като например липсата на информация, липсата на достъп до капитал, както и краткосрочни влошавания на бизнес климата. Преодоляването на тези препятствия би довело до намаляване на разходите за енергия и подобряване на конкурентноспособността. Във време когато енергийните ресурси в глобален мащаб стават все по-оскъдни, експертизата в областта на енергоефективните процеси, технологии42 и услуги може да се превърне в нов вид експортен бизнес, осигуряващ конкурентно предимство на европейските фирми.

Препятствията пред инвестирането u1074 в енергоефективни технологии се проявяват най-остро при малките и средни предприятия (МСП)43. Ето защо, Комисията ще насърчи държавите-членки да предоставят на МСП информация (например относно законовите изисквания, критериите за субсидии за модернизация на машините, наличие на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийното управление и за обучение на енергийни експерти) и да разработят подходящи стимули44 (катонапример данъчни облекчения, предоставяне на финансиране за инвестиции за

енергийна ефективност или заплащане на енергийни одити). В сътрудничество със съответните индустриални асоциации, Комисията ще подкрепя обмена на най-добри практики в областта на енергийната ефективност и проектите за изграждане на

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

39 SEC(2011) 277: Оценка на въздействието, придружаваща Плана за енергийна ефективност

40 Данните са за 2008 г. Вж. Eurostat, Energy, transport and environment indicators , 2010 edition

(Евростат, Показатели за енергетиката, транспорта и околната среда, изданието от 2010 г.)

41 Директива 2003/96/EО

42 Вж. Съобщението ELECTRA — COM(2009) 594

43 Eurochambres (2010): Energy efficiency in SMEs: Success Factors and Obstacles (Енергийна

ефективност в МПЕ — фактори за постигането на успех и препятствия).

44 Комисията напомня, че доколкото мерките за подпомагане включват държавна помощ,

държавите-членки трябва да спазват Правилата за държавната помощ, формулирани в членове

107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

По отношение на големите дружества, Комисията ще предложи периодичните енергийни одити да станат задължителни. Тя ще препоръча държавите-членки да разработят стимули за въвеждане в дружествата на системи за енергийно управление (например като формулираните в Стандарт EN 16001), в качеството им на системна структура за рационално използване на енергията45.

Въз основа на успеха на мерките за екологосъобразно проектиране в качеството им на ефективен инструмент за стимулиране на нововъведенията във връзка с европейските енергоефективни технологии, Комисията проучва дали и кои точно изисквания за енергийни показатели (в рамките на екологосъобразното проектиране) биха били подходящи за въвеждане по отношение на стандартните промишлени съоръжения, като например промишлените електродвигатели, големите помпи, компресори, сушилните, топилните, леярните, дестилационните съоръжения и пещите.

Комисията ще продължи да работи съвместно с промишлените отрасли — включително с енергийно интензивните промишлени отрасли46, както и с отрасъла на информационните и комуникационните технологии47, който има потенциала да осигури ключови възможности за постигането на подобрения в други отрасли — за насърчаване на доброволните споразумения (voluntary agreements) за прилагането на енергоефективни процеси и системи. Тези споразумения следва да се основават на ясни цели, методики, схеми за измерване и мониторинг, по-специално посредством прилагането на изискванията за екологосъобразно проектиране, и биха могли да включват и разпространението на добри практики.

В подкрепа на техническите нововъведения, Комисията ще продължи да насърчава разработването, изпробването и прилагането на нови енергоефективни технологии, например чрез Стратегическия план за енергийни технологии48 (SET Plan), с оглед да се постигне намаление на цените и подобряване на работните показатели на енергоефективните технологии, като се създадат нови решения и се улесни тяхното широко пазарно разпространение. Това ще допринесе за подобряване на енергийната ефективност на ЕС и за създаването на нови пазари за европейските промишлени продукти.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

45 Където е подходящо, енергийното управление би могло да се включи като неразделна част от широкообхватна система за управление на околната среда.

46 Подходът ще е насочен към: (1) продукти, (2) електрозадвижвани системи (например електродвигатели, задвижвания с регулиране на оборотите, регулиращи уреди и помпи) и (3)инсталации (например енергийни одити на инсталации).

47 Отрасълът на информационните и комуникационните технологии бе приканен да разработи и възприеме общи методики за измерване на енергийните характеристики и емисиите на парникови газове, както и хармонизиран начин за количествено определяне на своя потенциал за осигуряване на възможности за постигане на енергийна ефективност (COM (2010) 245, Програма в областта на цифровите технологии за Европа).

48 http://ec.europa.eu/energy/technology/set_plan/set_plan_en.htm
__ПОДХОДЯЩО НАЦИОНАЛНО И ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ

Много инвестиции в енергийна ефективност имат кратък срок на откупуване, но не се реализират поради наличието на пазарни и регулаторни препятствия. Във връзка с това е необходимо пазарните стимули и ценовите сигнали да бъдат засилени — посредством въвеждането на енергийни и въглеродни данъци и чрез национални задължения на енергийните доставчици и дистрибутори да реализират мерки за енергийна ефективност (вж. Глава 4). Това следва да се допълни с механизми за подобряване на достъпността на подходящи финансови продукти. Тъй като инвестиционните разходи представляват значително финансово препятствие за прилагането на енергоефективни

технологии, достъпът до финансиране играе значителна роля за ускоряване на инвестициите.

В допълнение към националните програми за финансиране, ЕС има възможност понастоящем да подпомага енергийната ефективност посредством следните инструменти:

– Кохезионната политика: за периода 2007—2013 г. планираното подпомагане от фондовете по Кохезионната политика за инвестиции, свързани с енергийна ефективност, когенерация и енергийно управление, възлиза на приблизително 4,4 милиарда евро. Направени са две ключови изменения в законодателството49, с цел по-добро отразяване на потребностите в областта на енергийната ефективност.

При все, че по регионалната политика традиционно бяха финансирани инвестиции за енергийна ефективност само в обществени и търговски сгради, сега вече е възможно да се използват тези фондове в жилищния сектор във всички държави-членки; също така, използването на финансово инженерни инструменти се разшири и в областта на енергийната ефективност в сградите. В сътрудничество с отговорните програмни ръководители, Комисията ще търси начини да подобри използването на наличните ресурси за подобрения на енергийната ефективност.

– Програмата „Интелигентна енергия — Европа“ (2007—2013 г.): тази програма за 730 милиона евро подпомага проекти за преодоляване на неуспехи на пазарното действие, включително дейности за ускоряване на реновирането на сградния фонд.

Един от най-новите инструменти е ELENA (European Local Energy Assistance —европейско подпомагане на местни енергийни дейности). По този инструмент се предоставят безвъзмездно средства (грантове) на местни и областни власти за поемане на разходите за технически консултации за разработването на документация за инвестиции за устойчиво развита енергия, която документация да може да послужи за банково финансиране. Първоначално този инструмент бе въведен от

Европейската инвестиционна банка; предвижда се въвеждането в 2011 г. на две допълнителни подобни схеми50. За малко повече от година действие на финансовия инструмент ELENA са одобрени десет проекта, по които ще бъдат предоставени приблизително 18 милиона евро безвъзмездни средства на крайни бенефициери, с оглед да бъдат мобилизирани около 1,5 милиарда евро инвестиции в рамките на тригодишния период на изпълнение на проектите.

----------------------------------------------------------------------------------------------

49 На Регламент (ЕО) № 397/2009 и Регламент (ЕО) № 832/2010

50 Те ще бъдат въведени от Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW) и от Council of Europe Development

Bank (CEB).
Финансиране чрез посредничество: важен източник на финансиране на проекти за енергийна ефективност са кредитните линии на международните финансови институции (IFI) и на други банки от публичния сектор, финансирането по които се предоставя чрез посредничество на местни банки. Често се използват средства от ЕС за заплащане на техническа помощ, било на участваща като посредник банка за изграждането на капацитет, или за мерки от рода на енергийни одити за крайните бенефициери.

– Европейската програма за икономическо възстановяване: По тази програма се финансира публично-частното партньорство „Енергоефективни сгради“ („Energyefficient Buildings“), по което се предоставят 1 милиард евро за научно-изследователски методи и технологии за намаляване на енергопотреблението на нови и реновирани сгради. Освен това, Комисията подготвя понастоящем съвместно с Европейската инвестиционна банка създаването на целеви инвестиционен фонд (dedicated investment fund), чрез който ще се използват неизразходваните средства по тази програма за подпомагане на проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Този фонд ще започне своята дейност по-късно през 2011 г.

– Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологични разработки и

демонстрационни дейности (2007—2013 г.): по тази програма се подпомагат научно-изследователски работи и нововъведения в областта на енергийната ефективност, в качеството ѝ на многосекторна мярка в рамките на Програмата за сътрудничество, като досега са финансирани над 200 подобни проекта, с финансово участие от страна на ЕС в размер на 1 милиард евро.

В процеса на подготовка на следващата многогодишна финансова рамка, Комисията проучва постигнатите резултати по европейските програми за подпомагане и съответните общоевропейски ползи. Тя ще анализира възможностите за подобрение на съществуващите финансови механизми на ЕС, както и допълнителни варианти за задействането на инвестиции за енергийна ефективност в необходимия размер за постигане на целите за 2020 г_. по отношение на енергетиката и климата.

Подобряването на енергийния ефект на използваните от потребителите съоръжения —като например домакински уреди и интелигентни измерителни прибори — би следвало да има по-голяма роля в мониторинга или оптимизацията на тяхното енергопотребление, като по този начин да дават възможност за финансови икономии.

За тази цел Комисията ще осигури пълноценно отчитане на интересите на потребителите при техническата дейност във връзка с етикетирането, предоставянето на информация относно енергоспестяващите характеристики, измерването на енергопотреблението и използването на информационни и комуникационни технологии. Във връзка с това, Комисията ще проучи поведението и покупателните навици на потребителите и ще проведе предварително изпробване на политически

решения относно потребителите, за да установи кои решения биха предизвикали желаната поведенческа промяна. Също така, тя ще проведе обсъждания с потребителски организации на ранен етап от процеса. Потребителите се нуждаят от ясна, точна и актуална информация за тяхното енергопотребление, каквато сега рядко е

налице. Например, понастоящем само 47 % от потребителите знаят колко електроенергия консумират51. Също така, те имат нужда от надеждно консултиране относно разходите и ползите от инвестициите за енергийна ефективност. Комисията ще се занимае с всички тези въпроси при преразглеждане на законодателната рамка по отношение на политиката за енергийна ефективност.

Поощряване на използването на енергоефективни и ресурсноефективни домакински уреди

Подобряването на енергийните характеристики на сградите и на продуктите, използвани за тяхното отопление, климатизация, вентилация и осветление, представлява един от най-осезаемите начини, по които енергийната ефективност може да донесе ползи на домашния бюджет. Вече въведените в рамките на екологосъобразното проектиране стандарти за ефективност, както и енергийните етикети за някои видове домакински уреди52 вече предизвикаха значителни енергийни икономии за потребителите, както и бизнес възможности за европейските производители на висококачествени стоки. Съгласно сега действащия работен план относно екологосъобразното проектиране53, Комисията ще продължи да прилага този подход, като ще формулира по-строги стандарти за енергопотреблението на отоплителните котли, бойлерите, компютрите, климатизаторите, сушилните за дрехи, помпите, прахосмукачките и още видове осветление. Също така, ще бъде разработен нов работен план за периода 2012—2014 г.

Съществена добавка към този подход са енергийните етикети. Те са много ефективни, тъй като при тях началната точка е начинът, по който потребителите избират своите домакински уреди. Комисията ще организира преглед на възприемането на енергийните етикети от страна на потребителите. Това ще помогне за по-добро задоволяване на интересите на потребителите (например чрез отразяване на възприемането на различните етикети и влиянието на маркетинга) в предстоящите мерки в областта на етикетирането, а също ще е от полза и за диалога с потребителските организации.

Понастоящем все още над 40 % от прозорците в ЕС са с единично остъкляване, а други 40 % са ранни модели с двойно остъкляване, без специални покрития54. Комисията ще работи за улесняване на пазарното разпространение на най-ефективните строителни елементи, например чрез прилагането на екологосъобразно проектиране или енергийно етикетиране на прозорците.

В своята бъдеща дейност относно екологосъобразното проектиране и енергийното етикетиране Комисията ще разгледа и възможността, в случаите когато това е подходящо, да бъдат включвани не само отделни продукти, а и цели системи. С цел да се подобри ефективността на тези мерки, Комисията ще продължи да анализира енергийното въздействие на тези продукти през цялостния им жизнен цикъл. Тя ще засили пазарния надзор, с оглед да се осигури правилно прилагане на изискванията за

----------------------------------------------------------------------------------------------

51 SEC(2010) 1409: функционирането на пазарите на дребно на електроенергия за потребителите в Европейския съюз.

52 Хладилниците, фризерите, съдомиялните машини, пералните машини, вентилаторите, някои видове осветление и декодерите за цифрова телевизия.

53 COM(2008) 660: Формулиране на работен план за 2009—2011 г. по Директивата за

екологосъобразното проектиране

54 По оценка на TNO (Холандската организация за приложни научни изследвания), предназначена за Търговската асоциация на производителите на прозорци в Европа (Glass for Europe).

продуктите и ще подкрепи мерки за подпомагане на потребителите, монтажниците и дистрибуторите за постигане на най-добро използване на енергийните етикети.

Съгласно действащото законодателство на ЕС55, вече съществува изискване за редовно информиране на крайните потребители за тяхната консумация на енергия към момента на използването ѝ, така че те да имат възможност да регулират своята консумация на база показанията на измервателни прибори за всички важни видове енергия:

електроенергия, газ, отопление/охлаждане и топла вода. Също така, те трябва да бъдат информирани, посредством съответните сметки, за енергийните цени и разходи.

Сметките следва да бъдат представени по начин, който да може им бъде от полза за подобряване на енергийната им ефективност, например чрез съотнасяне на тяхното енергопотребление спрямо сравнителни стойности или чрез посочване на възможни решения за постигане на енергийна ефективност.

На практика, тези права на потребителите все още предстои да бъдат пълноценно приложени. Предоставяната информация трябва да бъде в по-голяма степен насочена към нуждите на потребителите. Комисията ще работи заедно с държавите-членки и потребителите за осигуряване на цялостното прилагане на тези, както и на други разпоредби на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност.

В близките години реализацията на европейска „интелигентна електроенергийна мрежа“ ще предизвика качествена промяна във възможностите за събиране и съобщаване на информация за доставките и консумацията на енергия. Тази информация ще даде възможност на потребителите да пестят енергия. Държавите-членки са длъжни да осигурят инсталирането до 2020 г. на интелигентни електромери на поне 80 % от техните крайни потребители, в случай че това бъде обосновано от благоприятен национален анализ на разходите и ползите56. Важно е да се осигури прилагането на такива интелигентни системи и в други енергийни мрежи, като например за топлинна енергия, охладителна енергия и газ57, а също и използването на тези интелигентни мрежи по такъв начин, че всички те да допринесат за изграждането на един добре функциониращ и взаимосвързан пазар за енергоефективни услуги. Интелигентните енергийни мрежи и измерителни прибори ще послужат като основа за въвеждането на интелигентни домакински уреди, което ще осигури допълнително енергоспестяване спрямо вече постигнатото чрез купуването на по-енергоефективни домакински уреди.

Разработването на интелигентни енергийни мрежи ще даде възможност за възникване на нови видове услуги, даващи възможност на дружествата за енергийни услуги и на доставчиците на информационни и комуникационни технологии да предлагат услуги на потребителите за проследяване на тяхното енергопотребление през кратки интервали (например по Интернет или с мобилни телефони), както и за отбелязване в сметките за енергия на потреблението на отделни домакински уреди. В допълнение към ползите за битовите потребители, наличието на точни данни за енергопотреблението благодарение на използването на интелигентни измерителни прибори ще стимулира използването на

----------------------------------------------------------------------------------------------

55 По-специално, Директива 2006/32/ЕО, Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО

56 Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешноевропейския пазар на

електроенергия

57 Съгласно Директива 2009/73/ЕО относно общите правила относно общите правила за

вътрешноевропейския пазар на природен газ, използването на интелигентни газомери трябва да

бъде постигнато в рамките на разумно продължителен период от време.

енергийни услуги от страна на фирми и публични институции и ще даде възможност на дружествата за енергийни услуги да предлагат надеждни договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, осигуряващи намаление на енергопотреблението.

Интелигентните мрежи, измерителни прибори и домакински уреди ще дадат възможност на потребителите да избират вариант, при който техните уреди се включват през извънвърхови периоди и използват по-евтина електроенергия, или когато са на разположение изобилни количества вятърна и слънчева енергия — в замяна на съответни финансови стимули. И накрая, те ще осигуряват на потребителите удобството и енергоспестяващия потенциал на възможността за включването и изключването на домакински уреди от разстояние.

За реализацията на този потенциал са необходими подходящи стандарти за измерителните прибори и домакинските уреди, както и задължения към доставчиците да предоставят на потребителите подходяща информация (например ясно оформени сметки) относно тяхното енергопотребление, включително достъп до консултации как могат да намалят енергийната интензивност на своето енергопотребление и по този начин да снижат разходите си. За тази цел Комисията ще предложи адекватни мерки за осигуряване на изпълнението на тази функция от технологичните нововъведения, включително от прилагането на интелигентни мрежи и измерителни прибори. Тези мерки ще включват и минималнодопустими изисквания за съдържанието и формата на предоставянето на информация и услуги.

Също така, необходимо е Комисията да осигури, че енергийните етикети (съответно сертификатите за енергийни характеристики) и стандартите за сгради и домакински уреди отразяват, когато това е подходящо, включването на технология, която прави домакинските уреди и сградите „готови за инсталирането на интелигентна енергийна мрежа“, така че да могат безпроблемно да бъдат интегрирани в инфраструктура с интелигентна мрежа и интелигентни измерителни прибори. Най-напред такива изисквания могат да бъдат въведени по отношение на някои видове домакински уреди, като например хладилниците, фризерите и термопомпите.

Както и подробно разгледаните в настоящия план сектори, транспортът — който поема 32 %58 от крайното енергопотребление — представлява ключова област за постигането на енергоспестявания. Това е секторът с най-бърз ръст на енергопотреблението, който в същото време е и най-силно зависим от използването на фосилни горива. В бъдещата Бяла книга за транспорта ще бъде формулирана стратегия за подобряване на

ефективността на транспортния сектор, която ще включва: въвеждането на модерни системи за управление на трафика във всички видове транспорт; инфраструктурни инвестиции и създаването на Единно европейско транспортно пространство, с което да се насърчи многовидовият транспорт; ценообразуване на база интелигентни системи; а също и стандарти за ефективност на всички превозни средства във всички видове транспорт, както и други мерки за насърчаване на новаторството по отношение на транспортните средства.

----------------------------------------------------------------------------------------------

58 Данните са за 2008 г. Вж. Eurostat, Energy, transport and environment indicators , 2010 edition

(Евростат, Показатели за енергетиката, транспорта и околната среда, изданието от 2010 г.)

Държавите-членки следва да играят ключова роля при въвеждането на политиките и мерките, необходими за постигане на целта за 20 % енергоспестяване. Засега като национална рамка за разработването на политика за енергийна ефективност в секторите с крайно енергопотребление послужиха Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (NEEAPs)59. В светлината на настоящия нов План за енергийна ефективност, включващ всички сектори — от енергопроизводството до крайното потребление, става очевидно, че обхватът на националните планове следва да бъде разширен и да включи цялата енергийна верига, с цел оползотворяването на по-голям потенциал за енергоспестяване60.

В същото време, организирането на първия Европейски семестър за предварително координиране на политиките в рамките на Стратегията „Европа 2020“ открива нови възможности за Комисията да проследява и оценява ежегодния напредък на държавите- членки в областта на енергийната ефективност.

Тъй като е от съществено значение да се провежда мониторинг на националните постижения и да се оценява напредъкът към постигане на целта за 20 % енергоспестяване, в идните месеци Комисията ще подготви анализ каква би била най-подходящата рамка за провеждане на мониторинг.

Предложените в настоящия План мерки са насочени към преодоляване на изоставането в постигането на целта за 20 % енергоспестяване, към реализация на нашата визия за ресурсноефективна и нисковъглеродна икономика в 2050 г., както и към подобряване на енергийната независимост и на сигурността на енергийните доставки. Цялостното

прилагане на този план би довело до значителни енергоспестявания — съгласно направените оценки, дейностите на публичния сектор и новите изисквания за минималнодопустима ефективност на домакинските уреди биха довели до спестявания в размер до 100 млн. т н.е., като сравними по големина енергоспестявания могат да се очакват от мерките в транспортния сектор, а също и от мерките, които доставчиците на енергия реализират при своите потребители61.

Предложените в настоящия План обвързващи мерки ще бъдат въведени чрез подходящи законодателни инструменти, включващи законодателно предложение за цялостно преразглеждане на съществуващите директиви за енергийните услуги и за

----------------------------------------------------------------------------------------------

59 Вж. придружаващия работен документ на службите на Комисията, SEC(2011) 276:

Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (NEEAPs) —актуализация и прилагане.

60 Съществуващата европейска нормативна уредба в областта на енергийната ефективност се въвежда и от съседни страни в Югоизточна и Източна Европа въз основа на Договора за Енергийната общност, ECT (или е в процес на такова въвеждане — какъвто е случаят с по-новите нормативни документи). По този начин рамката за насърчаване на енергийната ефективност, включително целта за 20 % енергоспестяване, се отнася и за партньорите, които желаят да се присъединят към ЕС. Новите инициативи на ЕС в областта на енергийната ефективност автоматично се добавят към нормативната уредба по Договора за Енергийната общност.

61 При тези прогнозни енергоспестявания в резултат от конкретните мерки може да има известни

припокривания.

лансирането на инициативата „Интелигентно устроени градове и общности“; както и предложения за инструменти за финансиране, които ще бъдат направени при бюджетните обсъждания през 2011 г.

Комисията призовава европейските институции, държавите-членки и съответните заинтересовани страни да одобрят настоящия нов План за енергийна ефективност, да се включат активно в обсъжданията на мерките за неговото прилагане и да си сътрудничат при неговото прилагане.

----------------------------------------------------------------------------------------------

62 Директива 2006/32/EО и Директива 2004/8/EО

63 В посоченото предложение ще бъдат включени мерките съгласно настоящия план, отнасящи се за: обществените поръчки на стоки, услуги и дейности; реновирането на обществени сгради;

договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат; разделението на стимулите за подобряване на енергийните характеристики; дружествата за енергийни услуги; ефективността при производството на енергия; достъпа до електроенергийните мрежи на когенерационна електроенергия; задълженията за енергоспестяване; енергийните одити; информационните услуги за потребителите на енергия; И енергийната ефективност при регулирането на мрежите.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

• 
  Директива 2009/28/ЕО за енергията от възобновяеми;
  
• 
  Модела за НПДЕВИ;
  
• 
  Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;
  

5. 
   Енергийна стратегия на Република България
   

• 
  висока конкурентоспособност;
  
• 
  сигурност на енергоснабдяването и
  
• 
  спазване изискванията за опазване на околната среда.
  

Енергийната стратегия на Република България има следните главни цели:

• 
  насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност при крайните потребители;
  
• 
  подкрепа, включително чрез държавни гаранции, на проекти за управление на потреблението, които имат значителен социален ефект;
  
• 
  насърчаване развитието на по-икономични от електрическата енергия възможности за отопление и подобряване на достъпа на населението до тях;
  
• 
  пренасочване на електрическата енергия към по-високотехнологични нужди на икономиката и намаляване на цената й чрез отлагане на скъпи инвестиции. (Изграждането на ефективни системи за газификация или топлофикация, изисква по-малко средства, отколкото изграждането на електрическа мощност за задоволяване на същото потребление);
  
• 
  премахване на изкривяванията при цените на различните видове горива и енергии за отопление, така че да се създадат действащи стимули за енергоспестяване от населението;
  
• 
  подобряване на ефективността в процесите на преобразуване на енергия;
  
• 
  насърчаване на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия;
  
• 
  намаляване на енергийните загуби.
  

Настоящият проект на Енергийна стратегия до 2020 г. отразява политическата визия на Правителството на европейското развитие на България, съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика.

Отправната точка на европейската енергийна политика е в няколко приоритетни направления:

1) Овладяване на негативните промени на климата;

2) Намаляване енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната ефективност, включително по посока енергийно независими сгради;

3) Ограничаване на външната зависимост на ЕС от вносни енергийни ресурси и

4) Насърчаване на икономическия растеж и заетостта, като по този начин да се обезпечи сигурна и достъпна енергия за потребителите.

Тези приоритети са непостижими без наличието на развит вътрешен енергиен пазар.

Устойчивото екологосъобразно енергийно развитие е изведено като център на енергийната политика и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

o 20-процентно намаляване на емисиите на вредни парникови газове спрямо 1990 г.;

o 20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентов дял на биогоривата в транспорта;

o Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

Енергийната стратегия е насочена към преодоляването на основните предизвикателства пред българската енергетика към настоящия момент, а именно:

1) Високата енергийна интензивност на БВП: Въпреки положителната тенденция за подобряване, енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (при отчитане на паритета на покупателната способност);

2) Високата зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост от Руската Федерация;

3) Необходимостта от екологосъобразно развитие: Светът е изправен пред предизвикателствата от промените в климата, повлияни от нарастването на обема на емисиите от парникови газове.

Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия, достигане на целите за възобновяема енергия, повишаване на енергийната ефективност, развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите. Тези приоритети определят и визията на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:

_ Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система;

_ Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външно търговска насоченост;

Акцент върху чиста и ниско емисионна енергия - ядрена и от възобновяеми енергийни източници;

_ Баланс на количеството, качеството и цени на електроенергията, произведена от ВЕИ, ядрена енергия, въглища и природен газ;

_ Прозрачно, ефективно и високо професионално управление на енергийните компании с държавно участие.

Законът за енергетиката е разработен въз основа Енергийната стратегия на Република България. Той се основава и на сравнителен анализ на нормативната уредба на страните от Европейския съюз, на Договора към Европейската енергийна харта и други правни източници, в съчетание с особените изисквания на националното законодателство. Законът е изцяло съобразен с изискванията на Директивите на Европейския съюз, определящи общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ.

Целта на закона е да даде по-ясно определение на енергийната ефективност като национален приоритет при провеждането на държавната политика в тази област, по-ясно дефиниране на ангажиментите и подкрепата на държавата за нейното развитие, да създаде институционални, нормативни и финансови условия за реализиране на националната политика като предпоставка за успешното интегриране с Европейския съюз.

Съгласно изискванията на чл.169 на Закона за устройство на територията (ЗУТ) са определени съществените изисквания към строежите, едно от които е икономия на топлинна енергия и топлосъхранение на обектите. Лицето упражняващо строителен надзор на обектите носи отговорност за оценката за енергийна ефективност на обектите.

Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г. (НДПЕЕ) е разработена в съответствие с изискванията на чл.10, ал.3 от Закона за енергийната ефективност. Тя е съобразена, както с Енергийната стратегия на България, така и с настъпилите изменения в правната рамка, определяща развитието на енергийния сектор и дефинирана в Закон за енергетиката и под-законовите нормативни актове към него и тези към Закона за енергийната ефективност.

Програмата конкретизира тезите на Управленската програма на Правителството и Енергийната стратегия на България, като формулира инициативите и мерките за повишаване на ЕЕ. Основната цел е намаляване енергийната интензивност на БВП, чрез намаляване енергийната интензивност във всички икономически сектори - крайни потребители на горива и енергия: индустрия, транспорт, услуги, бит и селско стопанство. Секторите са анализирани последователно, като са взети под внимание дяловете им в крайното енергийно потребление. Реализирането на програмата ще доведе и до:

• 
  намаляване вредните газови емисии и емисиите на парникови газове, отделяни в атмосферата, водещо до подобряване параметрите на околната среда;
  
• 
  намаляване на отрицателния ефект от повишаване на цените на енергиите и горивата върху крайните потребители и подобряване комфорта на живот на домакинствата;
  
• 
  рационално използване и забавяне на процеса на изчерпване на природните енергийните ресурси;
  
• 
  намаляване зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси;
  
• 
  създаване на нови пазарни възможности за търговци (производители, фирми за услуги и т.н.) на енергийно ефективни съоръжения, разкриване на нови работни места,постигане на устойчиво развитие.
  

Приемането на самостоятелен Закон за енергийната ефективност и приетите изменения, както и приетите промени в Закона за устройство на територията доведе до създаването на подзаконови нормативни актове, които да доразработят основните разпоредби, касаещи енергийната ефективност, залегнали в законите.

• 
  Наредба за енергийните характеристики на обектите;
  

Наредбата е задължителна част от цялостния законодателен пакет, регламентиращ енергийните обследвания и сертификацията на сгради.

• 
  Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност;
  
• 
  Наредба за обследване за енергийна ефективност;
  
• 
  Наредба за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, и получаване на информация.
  
• 
  Наредба за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – съгласно чл.169, ал.3 във връзка с чл.169, ал.1, т.7 от ЗУТ;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти – съгласно чл.7, ал.1от Закона за техническите изисквания към продуктите;
  

• 
  Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели,реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания, приета с Постановление на Министерски съвет № 79 от 1 април 2009 г. (Обн. ДВ, бр. 27 от 10 април2009г.) за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи. (Обн. ДВ, бр. 28 от 14 април 2009г.);
  
• 
  Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. на МИЕТ за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна и/или общинска собственост. (Обн. ДВ, бр. 28 от 14 април 2009 г.) за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване на енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране. (Обн. ДВ, бр. 28 от 14 април 2009 г.) Отменя Наредба № 16-1238 от 28 декември 2007 г. на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма н на съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация. (Обн. ДВ, бр.25 от 3 април 2009 г.)
  
• 
  В Агенцията по енергийна ефективност се създава и поддържа Национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в България. Тарифа за таксите, които се събират от Агенцията по енергийна ефективност за издаване на удостоверенията за енергийни спестявания по чл. 51, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, приета с Постановление на Министерски съвет № 79 от 1 април 2009 г. (Обн. ДВ, бр. 27 от 10 април 2009 г.)
  

• 
  Наредба № 7 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. (ДВ, бр. 3 от 13 януари 2004 г., изм. бр. 10, 11, 51 и 63 от 2005 г., бр. И Методически указания на МРРБ, за изчисляване на годишния разход на енергия в сгради. Изготвени в съответствие с Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради .
  
• 
  Наредба № 2 от 6 октомври 2008 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и изолационни системи на сгради и съоръжения. (Обн. ДВ, бр. 89 от 14 окти 2008 г., попр ДВ, бр. 95 от 4 ноември 2008 г.)
  
• 
  Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. на МРРБ за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. (Обн. ДВ, бр. 68 от 19 август 2005 г., изм. ДВ, бр. 78 от 2005 г. и бр. 20 от 2006 г.) В сила 20 февруари 2006 г.
  
• 
  Методики по прилагането на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (публ., БСА, бр. 7 от 2006г.)
  

• 
  Методика за изчисляване на отоплителен товар на сгради;
  
• 
  Методика за изчисляване на сух охладителен товар на сгради;
  
• 
  Методика за изчисляване на влажностен товар;
  
• 
  Методика за изчисляване на отделяните опасни вещества.
  

(Нов, ДВ, бр. 38 от 2008 г.)

Енергийният паспорт на сграда се съставя с цел оценяване и установяване на съответствието на енергийните характеристики на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност и на актуалното състояние на енергопотреблението на сградите по време на техния икономически обоснован експлоатационен срок.

Сертификат за енергийна ефективност на сграда се издава от лицата по чл. 19в, ал. 1 след реализиране на енергоспестяващи мерки (ЕСМ) за подобряване на енергийните характеристики на сградите и след постигане на определените нива на разход на енергия от скалата на класовете на енергопотребление при спазване на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

Енергийният паспорт на нова сграда се съставя преди въвеждането й в експлоатация, както и по време на нейната експлоатация след извършване на СМР съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3.

По задание на възложителя енергийният паспорт може да се съставя в част „Енергийна ефективност” на инвестиционния проект, въз основа на който се издава разрешение за строеж, при продажба и отдаване на сградите под наем, както и след изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.