Всяко техническо съоръжение, което е монтирано към дадена инсталация и изпълнява определена функция, обикновено изискваща съоръжението да бъде стационарно по време на работа, се счита за част от инсталацията. Например някои видове инсталации понякога са стационарни само за няколко месеца, след което биват преместени на друго място. Въпреки това, по време на работа, те са стационарни. Разрешителното за емисии на ПГ следва ясно да идентифицира такива горивни съоръжения като част от инсталацията. Освен това към подвижни контейнери могат да бъдат монтирани аварийни и поддържащи електрогенератори, които обаче не могат да бъдат отделени от инсталацията от съображения за сигурност. Такива съоръжения също се считат за „стационарни“.
Тестови стендове за двигатели, турбини и други подобни се считат за стационарни. Дори и когато подлежащите на тестване двигатели биват отстранени след приключване на тестването, съответното оборудване, като например съоръжения за подаване на гориво и системи за отвеждане на отработените газове, са стационарни4. Това оборудване е необходимо за успешното производство на тези двигатели, поради което се счита за неделима част от инсталацията.
Стационарен, но не постоянен
Извън обхвата на СТЕ на ЕС попадат „същинската“ мобилна техника (камиони, вилични високоповдигачи, булдозери и др.), т.е. техника, която е предназначена да бъде мобилна по време на експлоатация.
Границите на инсталациите следва да бъдат определени във възможно най-широк диапазон. Този подход се подкрепя и от клауза 5 от приложение I:
„Когато се установи, че в дадена инсталация е превишена праговата стойност на мощността на която и да е дейност по настоящото приложение, всички съоръжения, в които се изгарят горива, различни от съоръженията за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци, се включват в разрешителното за емисии на парникови газове“. Това показва също така, че свързаните дейности, както е посочено в определението за „инсталация“, са преди всичко горивни дейности. Други дейности, при които няма емисии на ПГ, но могат да имат значение за КПКЗ поради емисиите от други замърсители, често нямат значение от гледна точка на СТЕ.
Малки съоръжения, като отоплителна техника за офис сгради, принадлежащи към обекта, следва да се считат за част от инсталацията и да бъдат включени в разрешителното за емисии на ПГ, с изключение на случаите, когато изискванията за мониторинг не биха довели до неоправдани разходи.
Използване на възможно най-широки граници на инсталациите
2.3.3 Тестване и научни изследвания
Клауза 1 от приложение I сочи:
„Инсталациите или частите от инсталации, които се използват за изследване, разработване и изпитване на нови продукти и процеси, и инсталации, които използват изключително биомаса, не влизат в приложното поле на настоящата директива“.
Същинските научноизследователски дейности (като например пилотни или дори малки съоръжения) обикновено могат да бъдат идентифицирани въз основа на екологични разрешителни или други видове писмени становища, издадени от съответния компетентен орган (доколкото това се изисква от националното законодателство). Производството на стоки (дори и ако те са търгуеми) не е основната цел на този вид инсталации или технически съоръжения. Тези инсталации или части от инсталации не следва да се вземат под внимание при изчисляването на мощността на дадена инсталацията във връзка с преценката за нейното включване в СТЕ на ЕС.
В съществуващи производствени инсталации „тестването на нови продукти и процеси“ често се провежда през ограничен период (от няколко часа до няколко дни). Това включва например оптимизационни тествания, тестване на нови суровини или производството на нови категории продукти. Такива случайни тествания се считат за обичайна практика при нормалните промишлени дейности и поради това не могат да се разглеждат като основание за изключване на цялата инсталация от обхвата на СТЕ на ЕС, нито да се вземат под внимание при изчисляването на мощността на дадена инсталация.
Научни изследвания
Друг тип тестване е периодът на предексплоатационни или пускови дейности при нови инсталации или след съществени технически промени на съществуващи инсталации. Тези предексплоатационни или пускови дейности са неделима част от работата на инсталациите, поради което трябва да бъдат изцяло обхванати от разрешителното за емисии на ПГ и от плана за мониторинг. Въпреки това преди окончателното завършване на изграждането на инсталацията е трудно да се осъществява прецизен мониторинг. Без да се засягат разпоредбите на предстоящия регламент съгласно член 14 от Директивата на ЕС относно СТЕ и постановлението на компетентния орган, би било приемливо разрешителното за емисии на ПГ да съдържа опростен план за мониторинг (следва да се прилагат подходи за ниски нива или алтернативен подход на разпределение) до започване на цялостна нормална експлоатация. Разбира се, следва да се гарантира, че избраните методи не водят до недооценяване на емисиите.
