Обичайна промишлена практика е инсталациите да разполагат с резервни или поддържащи съоръжения. Тези съоръжения се използват за замяна на основните съоръжения по време на извършването на поддръжка или на други изключвания, както и за покриване на потребностите от топлинна енергия при ситуации на свръхнатоварване. Така, тези съоръжения са използваеми успоредно с основните и през по-голямата част от годината не функционират. Подобна ситуация се наблюдава в случаите, когато две пещи с периодично действие за изпичане се редуват за различните производствени партиди.
Третиране на резервни и поддържащи съоръжения
Тази ситуация, при която части от инсталациите обикновено не функционират едновременно, не е, сама по себе си, основание мощностите да не бъдат сумирани. Изключение може да се допусне единствено ако операторът може да предостави задоволително за компетентния орган доказателство, че съществуват физически или правни ограничения, които значително възпрепятстват едновременната експлоатация на тези съоръжения. Тези ограничения трябва да бъдат ясно идентифицирани и утвърдени от компетентния орган по правнообвързващ начин (например чрез клаузи в разрешителното за емисии на ПГ или в разрешителното КПКЗ) и да подлежат на редовни инспекции17 от страна на КО. В такива случаи по-голямата от двете мощности обуславя включването в обхвата на СТЕ на ЕС.
4.4 Определение за „съоръжение“
Понятието „съоръжение“ се дефинира само косвено в Директивата на ЕС относно СТЕ, чрез неизчерпателен списък в клауза 3 от приложение I:
„Тези съоръжения биха могли да включват всички видове парни котли, факелни тръби, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термични или каталитични съоръжения за доизгаряне“
Горивни съоръжения
Могат да съществуват различни тълкувания, когато към дадено съоръжение, включено в този списък, например пещ за изпичане, съществуват подсъоръжения, които също са включени в списъка, например няколко факелни тръби, които заедно доставят необходимата за определен производствен процес топлинна енергия. В такива случаи по-първостепенното съоръжение (в посочения пример – пещта за изпичане) следва да се разглежда като „съоръжението“ за целите на прилагането на клаузата за агрегация или на изключението de minimis. Това се обуславя от следните две причини:
• Пещ за изпичане с топлинна мощност от 12 MW може да бъде оборудвана с две факелни тръби x 6 MW, но така също и с 3 x 4 MW, 4 x 3 MW или 6 x 2 MW, както и редица други комбинации. С оглед третиране на всички съпоставими пещи за изпичане по един и същи начин факелната тръба не може да се счита за подходящото „съоръжение“.
Равностойно третиране
• Директивата гласи, че „Съоръженията, използващи изключително биомаса, включват съоръжения, които използват изкопаеми горива единствено по време на пускане или спиране на съоръжението“. В този смисъл, директивата признава чрез свой собствен пример, че обикновено съоръжението е по-сложното оборудване и може да съдържа няколко независими факелни тръби (изкопаемото гориво за стартиране обикновено изисква отделна „пускова факелна тръба“).
От гореизложеното може да се направи заключението, че „факелната тръба“ е включена в списъка на съоръженията от съображения за пълнота, за да демонстрира широтата на определението по отношение на редкия случай на самостоятелни факелни тръби. Иначе факелната тръба обикновено се счита за подчаст от по-голямо съоръжение, което, като цяло, има точно определена цел. Като пример за такива съоръжения могат да се посочват пещи за изпичане, парни котли или сушилни, химически реактори, дестилационни колони, когенерационни централи и др.
Изключването на съоръжения по правилото de minimis е приложимо единствено за вземането на решение за включване на инсталацията в обхвата на СТЕ. Щом цялата инсталация бъде включена в обхвата на СТЕ, тези съоръжения също се включват.
Съоръжение = оборудване, предназначено за определена цел
4.5 Поетапен подход
4.5.1 Определяне на инсталациите, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС
Обобщавайки предходните глави, при определянето дали дадена инсталация попада в обхвата на СТЕ на ЕС може да се използва следната схема за вземане на решение:
Схема за вземане на решение
1. Приложете възможно най-широки граници на инсталациите (глава 2).
2. Извършват ли се в инсталацията дейности по приложение I, различни от „изгаряне на горива“? (глава 3.2).
а) Да: Превишен ли е специфичният за дейността праг на мощността (при наличие на такъв)?
Да: Включете всички пряко свързани дейности (особено горивни съоръжения, включително пречистването на отпадните газове към тях) и преминете към точка 9.
Не: Продължете с точка 3 (оценка на горивните съоръжения).
б) Не: Продължете с точка 3 (оценка на горивните съоръжения).
3. Избройте всички горивни съоръжения към инсталацията.
4. Изключете от списъка, съставен по точка 3, съоръженията за изгаряне на твърди битови и опасни отпадъци (вж. глава 3.3.2), но оставете съоръженията за съвместно изгаряне.
5. Изключете от списъка съоръженията, използващи биомаса18.
6. Изключете от списъка съоръженията с номинална топлинна мощност под 3 MWth.
7. Сумирайте всички номинални топлинни мощности на съоръженията, посочени в получения списък на горивните съоръжения.
8. Превишава ли изчислената по точка 7 сума 20 MWth?
а) Да: Инсталацията попада в обхвата на СТЕ на ЕС. Добавете отново всички изключени по точки 5 и 6 съоръжения. Преминете към точка 9.
б) Не: Инсталацията попада извън обхвата на СТЕ на ЕС. Приключете схемата на вземане на решение.
