Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език



Дата24.07.2016
Размер148.4 Kb.
ТипАнализ
Еп. Константинови четения – 2010 г.

някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език

доц. д-р Татяна Чалъкова

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

t_chalakova@abv..bg
Анализирани са архетипни образи, религиозни митологеми и стереотипи, свързани с представите за богатството в руски и турски език. На базата на проведения анализ се прави извод за това, че в двата езика са по-близки стереотипите, формирани на базата на жизнен опит, отколкото същите структури в съответните религиозни картини на света.

Богатство, собственность, деньги, meleküt, mülk, mal
В съвременната наука език се разглежда като начин за осмисляне на света. При усвояването на родния език се формира филтрираща мрежа, която кара новите членове на обществото, които наготово получават език, да възприемат света в определени категории [Хумболт1984]. От друга страна – език е социален и културно-исторически феномен. Това означава, че неговите категории се формират в резултат на постоянно повтарящи се жизнени ситуации, свързани с различен социален опит. Според редица изследователи, означава, че в най-постоянната и най-бавно променящата се част от езиковия строеж – граматика се фиксират семантични категории, които стават особено значими за определена етническа общност с нейната социална уредба, системата за предписания, закони, правила, обичаи. Формирането на граматичната система се осъществява в продължение на векове и дори хилядолетия, и затова в нея не могат да не се отразяват особеностите на националния манталитет и мислене, обусловени от социополитическия климат и културно-етичните ценности, характерни за една или друга нация.

Цялостната концептуална система предполага наличие на някои базови или основни концепти, от които след това се развиват всички останали. Някои от базови концепти са общочовешки, универсални, част от тях имат биологична основа и са важни за ориентация и оцеляване на човека в обкръжаваща среда.Някои от първичните, базови опозиции представляват когнитивна карта за етнически и социални взаимодействия свой-чужд (свое-чуждо, те – аз, или ние – те) и т. нат. Всеки член от опозиционна двойка може да бъде представен като пространство с размити граници, като центърът на пространството „Свое” се структурира от концентрично разположени субпространства „Мое” (с центъра „Аз”), „Наше” (с центъра „Ние”). От една страна притежанието (богатството) е свързано с концепта „свое” - „чуждо”. Отношенията между тази антонимна двойка са твърде сложни. Границите между „свое” и „чуждо” (в аспекта „материално богатство” са определени в по-ясно изразени или в по-размити граници в зависимост от националната менталност, която се формира на базата на редица фактори – географските, културно-историческите условия на развитие на етноса, религиозната (и предрелигиозната) картина на света, а също така конкретният жизнен опит, натрупван при социални взаимодействия. Грамакатилизацията на отношенията на принадлежност свидетелства за това, че най-напред тези отношения започват да характеризират значителна по обем активна лексика, а след това тази семантична доминанта се разпределя на няколко „порции” и се разпределя между всички думи в дадената част на речта, като ги разделя на това основание на опозиционни форми. Тези форми според З. Дербишева съществуват във вид на логически или смислови опозиции в езиковото мислене на хората. Изследователката посочва, че в тюркските езици съществува постоянна необходимост да бъдат съотнесени име или предмет с лице: апам, китебим (моята книга, книгата ми) и т. нат., защото за менталността на тюрка е характерен стремеж да се подчертае принадлежността и на одушевени и на неодушевени обекти и предмети на определено лице [Дербишева http://altaica.narod.ru/Articles/e_mentalitet.htm] Фактът, че в турския език отношенията на принадлежност са граматикализирани дава основания да се предположи, че в турската етнокултура трябва да се очакват по-категорични правила и предписания в тази област на човешкия живот.



Представлява интерес, че в двата езика ядрото на концептосферата богатство има връзка със сакралната сфера.

Етимологията на руските думи като богатство и ‘деньги (пари) е най-тясно свързана със сферата на сакралното. Така най-древното значение на корена на руската дума богатство е божествено, което се отнася към бога (от ст.бълг. форма *bogъ, от която произлизат: ст. бълг. богатъ, рус. богатый, укр. багатий (из *богатий), бълг. бога́т, сърбски бо̀гат, словенски bogàt, чешки bohatý, полски bogaty, в.-луж. bohaty, н.-луж. bogaty1. В руския език архетипната основа на думата води своето начало от ‘bhaga, - даряващ, даващ дял. ‘Bhaga на своя ред произлиза от bhagas, което означава "достояние", "щастие". Връзката с думата бог се изразява в представата за Бога като пълнота на битието, висше съвършенство и блаженство, които не остават вътре в божеството, а се изливат в света, на хората, на всичко живо. Бог дарява ни със Своята пълнота, Своето богатство, когато ие се приобщаваме към Него. http://azbyka.ru/hristianstvo /dogmaty/alfeev_tainstvo_veru_10g-all.shtml. Представлява интерес фактът, че руската дума деньги предположително идва от татарска дума (общотюркска по своя произход) tanga - сребърна монета. Думата е съзвучна също така с монголската tenge и турската tanga (печат). Нeзависимо от различен произход в сравнение с думата богат тук пак виждаме връзка със сакралната сфера: Тенгри – е името на бог при древните тюрки и монголи. Историята на развитието на руското общество предоставя обаче факти за ориентация на руските хора към общинност, колективност, в която отношенията на собственост не се ползвали с особен авторитет. За това свидетелства и етимологията на руската дума собь (корен на думата „собственный). Според В. Дал собь е всичко това, което трябва да бъде победено от духа за възраждането. Собь – е корен на думата собственность, същия както и в думите себе, особа, особь. Това е имуществото, живот, покъщнина, но наред с това и нравствените, духовните и всички личностни качества на човека, особено всичко лошо, усвоено чрез лошите склонности, съблазни, страсти” [Дал 1984]. По такъв начин неутралната от гледната точка на съвременeн руски език дума собственность съдържа в дълбинните си пластове отрицателна конотация.

Библията, която се състои от две сакрални книги Стария и Новия Завет формира амбивалентен образ на богатството В Стария Завет отношението към богатство е уважително: притежанието на материални блага е символ за благосклонността на Бога към делата и поведението на хората. В случаите, когато се осъществява божествена намеса с цел корекция на поведение на човека, или неговото изпитание човек бива лишаван от имуществото, а като награда за любовта към Бога и изпълняване на неговите заповеди служи увеличаване на материалните блага наред с многобройното потомство. В Новия Завет акцентите са върху духовното богатство. Подчертаването на важността на духовния аспект понякога става чрез осъждане на богатството и богатите, т.е. притежание на материалните блага се осъжда: По лесно е камилата да влезе през игленото ухо, отколкото богатия в царството небесно”. Разпределяне и преразпределяне на материалните блага, на богатството и в Стария и в Новия Завет няма точна регламентация. В Новия Завет се препоръчва да се раздели богатството (имуществото) с ближния наполовина: „Ако имаш две ризи дай едната на ближния си”.

Сакралното и профанното владение категорично се разграничава в ислямската религия. Владение, притежание, имот, имущество в турския език се изразява с думи мелекют (владение на Аллаха вероятно от думата melek /ангел/), мюлк (букв.: имот, имущество) и ‘mal’ (стока, първоначално за животните, имот, имущество, богатство2). Според сакралните книги на исляма дори и предметите и събитията имат две страни – вътрешната - ‘meleküt’ и външната - ‘mülk’3. Подобно на огледало, едната страна на което е прозрачна, сияйна, чиста, а другата - тъмна, мръсна, грозна и повредена те отразяват сферата на сакралното и сферата на профанното. На вътрешната страна (meleküt) съответстват три символа: животът, светлината и милосърдието. Истинският притежател на всичко е Всевишния, а материалното идва понякога само за изпитание на хората: „Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден” [Коран 6: 165]. Материалното, което принадлежи на човека е временно. Човек може да притежава богатство, но то трябва да е придобито по честен начин, добре стопанисвано. В Корана се регламентират и други материални отношения между хората в различни жизнени ситуации, посочва се, че направеното или спечеленото от човека става негова лична собственост, но в замяна на това право човек трябва да изпълни определени задължения към обществото и държавата. Работодателят, който не изплаща справедлива отплата или се опита да я намали, върши наказуемо деяние според божествените закони. Наказват се и опити за измама, за присвояване: «И въздигна Той небето, и положи везните, за да не престъпвате мярката. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!» [Коран 55: 7-9]. Бъдещето на измамниците е мрачно и ги очаква най-суровото мъчение. Ето как Коранът разглежда този въпрос: «Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден - Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете?» [Коран 83: 1-6]. По мюсюлманските повели богатите са задължени да помагат на бедните – в това пак се забелязва точната регламентация на разпределяне и преразпределяне на материалните блага. Дарението “зекят” не само е задължително, но и се посочва размерът му, както и дискретността при неговото изпълняване.

За разлика от архетипите и концептуализацията на богатството в религиозната картина на света, във фолклора се отразява жизнен опит, който понякога може да влиза в противоречие с каноните, установени от религията. Фолклорът е дискурс, който пази в себе си стереотипи и нагласи, които както и базовите концепти представляват транслатори на колективното безсъзнателно. За разлика от архетипите, които са продукт на архаичното предмислене, по-голямата част от фолклорните вербализатори на стереотипи и нагласи отразяват способността за установяване на причинно-следственните връзки на базата на жизнен опит. Те се формират при други социално-икономически условия и еволюирала картина на света. Независимо от това стереотипите и нагласите (атитюдите) вербализирани в пословиците и поговорките ,представляват продукт на митологичното мислене, т. к. отразяват структури изкристализирали в колективното съзнание, един вид когнитивна карта, достатъчна за социални практики в дадения аспект на обществения живот. В този смисъл колективното знание за концепта „богатството” представлява продукт на колективното митологично мислене.

Анализът на вербализираните стереотипи, представени в паремии, дава възможност да се констатира динамиката на съдържанието на концепта богатство в сравнение с религиозно-конфесионални канони, неговата детайлизация в сферата на профанното, поява на новите аспекти и конотации, които го съпровождат. Те носят следи на традицията и опита, и претърпяват корекция под влияние на променящите се икономически условия. В съвременния турския език се срещат пословици и поговорки, изразяващи отношението към богатството и парите, като част от конотациите конкретизират или разширяват семантичния обем на думата „mal”.

Преди всичко те определят самото понятие „богатство”. Донякъде сферата на богатство и сферата на вяра имат допирни точки. Богатият човек отбягва да изтъква богатството си, за да не срещне завист, както и вярващия, защото може да не срещне разбиране от събеседника си. Точно това изразява поговорката: Para ile iman kimde olduğu bilinmez (Не се знае у кого са парите и вярата). В системата на ценностите парите заемат второ място – те са след Бога: Tanrıdan sonra para gelir. (След Бога са парите). От друга страна жизненният опит показва, че по-скъпо от парите може да бъде само по-голямото им количество: Yüz liradan daha kıymetli nedir? – İki yüz.Кое е по-мило от сто лири? Двеста”. Тази представа е свързана с друга - парите са и мощно средство за постигане на цели: Parama geçer hükmüm: (Властта ми е в парите); Paran varsa cümle alem kulun, paran yoksa tımarhane yolun. Ако имаш пари всеки ти е слуга, ако нямаш – пътят ти е към лудницата Синонимичният израз представлява стереотипна представа за това, че парите (богатството) осигуряват задоволяване на желания и нужди: Para yol açar. “Парата проправя пътя”.

Богатството и парите като един от неговите еквиваленти изискват грижовно отношение и стопанисване: İyi sahip paranın efendisi, kötü sahip parının kölesidir. (Добрият стопанин е господар на парите, а лошият – техен слуга”); Para sayılmayı sever. “Парите обичат да ги броят”. Буквалното съответствие представлява руската паремия: ‘’Денежки счет любят.

Поговорката Para dediğin el kiri (Парите са мръсотия за ръцете), е двусмислена. От една страна тя изразява преходността на богатството, а от друга, не дотам извисения им характер. Аналогична е руската поговорка – Деньги- мусор( Парите са смет)

Прекарва се ясна граница между „свои” и „чужди” материални блага - в пословиците и поговорките срещаме формули, съответстващи на първичната опозиция „свое” – „чуждо” в сферата на профанното.

Başkasının ineği sağılsa da, sütleri dökülse de aynı. (Чуждата крава и да е издоена, и да е избозана - все едно); Kendi kuru ekmeğin elin böreğinden iyidir. Своето парче сухар е по-добро от чуждата баница. Руските паремии също така в повечето случаи призовава към уважение на чуждата собственост, но в същото време към запазване и уважение към своето имущество: Чужого не желай, а своего не теряй. (Не искай чуждото и не губи своето”). Хоть грош, да свой (Поне грош, но свой).Домашняя копейка лучше заезжего (захожего) рубля. (Къщната копейка е по-добре отколкото рубла, която наминава от време на време). От чужих ворот не стыдно ни с чем отойти. (От чуждата порта не е срамно да се върнеш с празни ръце); От чужих нажитков не нажить пожитков. (От чуждата стока не можеш да спечелиш); „Пожалеешь чужое - бог даст свое (Ако опазиш чуждото Господ ще ти прати и твоето). Друга част с доста иронични, те визират нехайно отношение към чуждата собственост: Коли конь, да не мой - так волк его ешь! (Щом конят не е мой, нека да го изядат вълци).

Чуждото богатство предизвиква завист, това е отбелязано и в турските и в руските паремии: Zenginin malı, fakirin ağzını yorar’’. Чужой хлеб слаще калача (Чуждият хляб е по-сладък от пита). Сред руските паремии се срещат и двусмислените като Люби собинку (свое), люби и оскобинку (Обичай свое, обичай и това което е чуждо), смисълът на която може да бъде уважение към чуждото богатство, а от друга страна „любовта” към чуждото може да доведе до стихийно редистрибутивни актове – като преразпределяне на това „чуждото” (оскобинка).

И двата народа отбелязват, че чуждото имущество лесно се харчи: ‘El parasıyla kolay ağlınilir’: На чужие деньги пировать легко (Лесно е да пируваш с чужди пари)

Ясното разграничаване на „свое” и „чуждо” се нуждае от експресия, от елиминиране на интереса към „чуждото”. Категоричността на разграничаването на „свое” и „чуждо” се формира от представа за последствия, ако правилата бъдат пренебрегнати: Başkasının yudumu boğazında kalır. (Чуждият залък може лесно да заседне в гърлото ти”). Този стереотип формира модели на поведение, които трябва да елиминират чувства като завист, желание за притежание на чуждото имущество.

Чувствата като алчност, усвояване на пари по честен и нечестен начин не се толерират: душата и очите на алчния човек се обсебват от пари, което проличава м изразите: ‘Раra canlısı’ (парична душа) и ‘Para gözlü’ (парични очи). За сравение може да бъде приведена руската паремия –„Глаза завидющие, руки загребущие (Очите завиждат, ръцете заграбват).

За разлика от конфесионалните догми, според които богатството трябва да е придобито по честен и почтен начин широко е разпространен е и изразът Paranın kokusu yoktur (Парите не миришат). В руския паремиологичен фонд съществува аналогична пословица ‘Деньги не пахнут.

Стихийно редистрибутивни актове както и неумение да управляваш парите си получават негативна оценка: Çalanın günahı bir, çaldıranın ise – ondur. (Който е откраднал има един грях, а този, от когото са откраднали – десет). Borçla yaşıyor börek ile besleniyor. (Живееш – с дългове, а ядеш баница). Çalınmış buzağ kulağına da ağlar. (Краденото теле и в ушите ти скимти). Част от руските паремии в този аспект са изключително категорични – те са в повелителна форма: За чужим добром не гоняйся с багром! (Недей да гониш чуждото имущество със сопа); На чужой каравай рта не разевай (Не посягай / не отваряй устата си/ на чуждата пита!),

Многобройни са сентенциите формирани на базата на жизненния опит на адресанта за пътищата на постигане на богатството: ‘Ehemmiyet verirsen pintiliğe çok kaybedersin’ (Дребнавото скъперничество води до голяма загуба)Не жалей алтына, отдашь полтину (Не съжалявай алтин, ще дадеш полтина4).

В двата езика са застъпени пословиците и поговорките, които визират неравнопоставеността на богатия и бедния: ‘Zenginin parası, fukarının duası’ (На богатия – парата, на бедния – молитвата); На одно солнце глядим, да не одно едим (Едно слънце гледаме, но не ядем същото).

На базата на съпоставителния анализ на пословиците и поговорките в турския и руски езици може да се направят изводи, че:



  • Ясни и точни правила за икономическите отношения, разпределяне и преразпределяне на материалните блага са характерни и за религиозната картина на света (за исляма).

  • В ислямската религиозна картина на света се прокава идея за разграничаване на сакралното владеене на Аллах и профанното – на хората

  • Християнската картина на света относно концептуализация на богатството има амбивалентен характер – от една страна богатството се толерира (стария Завет), а от друга не се ползва с особена почит (Новия завет).

  • Архетипните образи, вербализирани в думита като ‘богатство, деньги, собственность също така маркират амбивалентно отношение към парите. По-древният, не се намиращият в светлото поле на съзнанието архетип формира представа за божествен произход, който отождествява богатството с божествения дял, разпространяващ се върху хората. Думата ‘собственность напротив, съдържа в себе си негативни конотации.

  • В турските паремии се проследяват тенденции, характерин на тези които са маркирани в общата представа за поляризация на сакралното и профанното. Така, както ясно е разделено божественото владеене и това, което принадлежи на хората, разделено и пространството по признака „свое” и „чуждо” богатство.

  • В турските паремии надделява мнение, че разпределението на материалните блага е строго регламентирано, а преразпределяне не се препоръчва.

  • В една част от пословиците и поговорките социалният опит на двата етноса сближава културните картини в аспекта „отношение към свое и чуждо, пътища на придобиване на богатство, неравнооставеност на бедните и богатите”.

  • В двата езика пословиците и поговорките имат предписващ и прогностичен характер и включват актант, който изпълнява ролята на „обобщен неизвестен”, който насочва и коригира поведението на хората чрез прогноза и забрана.

Анализът на руските и турските пословици и поговорки, които принадлежат към концептосферата „богатство” показва също така, че в най-общите черти оценката на богатството и парите, както и отношението към тях, сформирани на базата на жизнен опит в двата езика са по-близки, отколкото вербализирания жизнен опит във всеки от двата езика относно съответната религиозна картина на света. Това не означава разбира се, че постулатите на християнската и ислямската религия не са валидни за социалните практики. Семантичният обем на дадения концепт в двата езика, разбира се, не е равен на сума от архетипи, митологемии и стереотипи, които той е развивал в продължение на векове. Очевидно е, че патерните на колективното знание, макар и да се диференцират от гледна точка на сакралното и профанното се актуализират в зависимост от конкретната жизнена ситуация и сферата на общественния живот. Важното е това, че стереотипите, вербализирани в пословиците и поговорките, без самите те бъдат очевидни, да се намират на „повърхността” оказват значително влияние за формиране на социалните отношения. От една страна те отразяват колективното съзнание, а от друга поради ненатрапчивия характер на посланията, изпълняват функция на неписани правила и модели на поведението в определен аспект на обществения живот.
Литература

Турски пословици. Мъдрост и знания за всеки човек. С., 1922.

Пермяков 1986: Пермяков, Г. Л. 300 общоупотребителни руски пословици и поговорки. М. ”Руский язьıк” ; Изд. София, ”Народна просвета” .

Дал 1984: Даль В. Пословицы русского народа. Т. 1, 2. М..

Дербишева http://altaica.narod.ru/Articles/e_mentalitet.htm] Дербишева, З. К. Национальный менталитет и его отражение в языке

Игумен Иларион (Алфеев) http://azbyka.ru/hristianstvo /dogmaty/alfeev_tainstvo_veru_10g-all.shtml

Таинство веры. Введение в православное догматическое богословие


Хумболт 1984: Избранные труды по языкознанию. М..

1 Привежда се и авестийска форма baɣa- «господин, бог», което навежда на мисълта, че думата може да има и ирански корени – оттам са тюркските думи бек, бей.


2 Производна от тази дума е malik, която означава „владетел”.

3 Този факт съответства на менталността на тюрка, изразена и в граматиката чрез категорията „притежателност”. Във връзка с това З. К. Дербишева отбеляза, че самото определяне на предмет, на нещо съществуващо в тюркските езици се осъществяване чрез тяхното „отпращане” към собственника, притежателя.

4 Алтин и полтина са сстаринни руски парични единици.




Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Архитектура на gps приемник SiRFstar II основни блокове: grf2


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница