Епископ симеон богомилство и богомили



страница2/11
Дата25.02.2018
Размер1.6 Mb.
#59463
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

С народ могъщ, славен, бърз, със знамение лазурно, като лазура на океана, като далечния шум на вълните - по път той тръгна... Велик беше древният лик, що ни обедини, - и неговото величие е величие на всеки от нас."

55. Писали на прага на захождането, когато това величие било само спомен, тези думи имат една траурна мощ, - те говорят за страшното, непостижимо влияние, легнало върху народа: хиляди години бил помнен Великанът на Севера, хиляди години - почитан с песента и словото на един благодарен род.

56. Странният облик на величие е запазен за тая мощна фигура - за него и неговия брат.

57. Преданията на Мексико и Юкатана, както и тия на скандинавите, ни ясно чертаят тайнствените фигури на трима души - онези, които историята нарича Вотан, Алтотас и Иисус от Назарет.

Вотан - Огненият Папагал.

Иисус - Вожд на Уксиал; още - Цветето на Звездата.

Алтотас - Великата Змия на Океана.

Тези трима явно царят в едно наивно очарование, което им е принесла в дар примитивната мисъл.

Ето ги: "Сила свещена на Бог, Старец премъдър, изкусен, запечата Съкровеното Слово в начертания.

Вожд, глава на род, заедно с Властителя и Повелителката, тримата заедно седяха на трон, те - украсени с пера на главите, защото високородните блестят с украса от пера - той, Главата на Планините,

Гребенът на скритите пещери, той - Перестия Бог, чара на тайната, власт скрита в отражението на словото, в очертаване на наредени камъчета, кръгло загладени... Сега подземия пазят скритом нежността и благостта на Великия Старец, на Бога - промислител".

58. Това е строго изказано - така говори за тях тримата един втори фрагмент, пазен у Малта. Тринадесет листа червеникав папирус , наречен "Слова на Майския владетел".

Това е строго и верно - еднакво верно, както и това, което ръкописа на Майската царица е запазил. Защото векове подир ония дни двама души - жена и мъж - пишат тия странни начертания, чудни по език и страшни по мисъл, от които лъха студеният дух на глухи, подземни тайнохранилища - лъхът на първите творчески форми.

59. Двамата - Майската Царица и Майският Ваятел - са известните Алтотас и Иисус.

Една връзка на кръв и дух минава в историята на Западния път и свързва тези титани.

Виждаме същия Иисус - майка на ония, които историята ни е дала като Боян и Богомил.

Тя е момата, Майската Мома, чието име е Сквик, бързата кръв, на която е посветена цяла глава от Попол Вух.

60. Праотци на Гхунахпу и Сбаланке бяха Вотан и Алтотас, а тяхната майка е Иисус. Ето що говори същата книга по това: "Чуйте, какво ще разкажем сега за раждането на Гхунахпу и Сбаланке. Ето повестта за раждането им, която ние предаваме. Кога дойде часът, предначертан за това, младата мома на име Сквик, бързата кръв, роди. Старата не беше там, когато се родиха те; мигновено се те появиха, и двамата излязоха от утробата - Хвърляч на Топки и Тигърът - Ягуар, Гхунахпу и Сбаланке. Защото тъй бяха имената им там, на Планината, дето се те появиха."

61. В тази връзка на кръв и дух влизат Четиримата - ония, които сега държат Разклоните на Западния път.

62. И ето ги пак - сега едновременно: Боян е Балам - Квитце, Богомил е Балам - Агхаб, Ракоци е Магхукута, а Самуил е Ика - Балам.

63. Попол Вух говори: " Четирима бяха те, нашите предци, нашите бащи : Балам-Квитце, Балам-Агхаб, Магхукута и Ика-Балам. Тъй бяха имената им : Тигър с кротка усмивка, Тигър на нощта, Тигър (..?..), Тигър на Луната. Те бяха и от тях се разотидоха земните племена, големи и малки."



хххххххххххххххххххххх
64. Към средата на тези доисторически епохи виждаме отново Алтотас - онзи, чието име преданието е запазило, като име на първия маг, родоначалник на магичната догма и ритуал.

65. Кабалистичното предание го нарича Енох - "Божествен Гигант". В Битие четем следните стихове, които са мит, но носят и черти на история:

"И позна Каин жена си и тя зачна и роди Еноха. И градеше Каин град и нарече името на града на името на сина си Енох."(4 -17)

Името Енох е име и на един от синовете - потомци "седмият от Адама".

Един кабалист, като говори за Еноха, казва, че споменаваният в Битие 4-17, е първият Енох, а седмият от Адама е седми Енох.

66. Завършването на един род от едноименници означава винаги завършек на едно езотерично предание, на една догма.

И тъй, не важи кого от седмината подразбира западното предание, като въплъщение на Алтотас - първият и седмият са едно лице. За "седмият от Адама" Битие пише:

" И живя Енох 65 години и роди Матусаила, а угоден бе Енох Богу и 300 години след като роди Матусаила, роди синове и дъщери - и станаха всичките дни Енохови 365 години. И угоди Енох Богу и не можеше никой да го намери, защото Бог го взе."(5-21-24)

67.Юдиното послание цитира едно Енохово пророчество, което липсва в книгата на Енох, както е спазено сега:

"Ето иде Господарят с хиляди избраници да направи съд над всички и да изключи между хората всички нечестиви - за делата на тяхното нечестие и за всички лоши думи, които говореха против него..." (Юд.14-15).

68. Когато Апостолът на Разсеяните пише за вярата, като спасяващо начало, той започва с Енох, библейския титан на тая добродетел: " С вяра Енох бе преселен да не види смърт".(Евр,II,5)

69. В Малта се пази още оригиналът на бележитата "Книга на Еноха", която съществува препечатвана много пъти с грешки и празноти.

70. В своята Пневматология(III-29) Мирвил цитира Selepus Geraldinus, където се говори: "Като уреди церемониите и обредите на първобитния култ, Енох отиде на Запад, дето основа 140 града, а после се върна в Египет, за да стане там Цар."

Оригиналните два ръкописа на Selepus Geraldinus говорят за тия 140 града, градовете, дето Енох е издигнал жертвеници на Светата Петолъчна Звезда, като градове на примитивно посвещение.

71. За същият Енох се отнасят думите на Абдул Феда, цитирани от Фишер в Historia Anteislamitica, че той е открил езика на звездите - lingua sabeitica .

Коранът го назова Едрис и го почита като един от великите мъдреци.
ххххххххххххххх
72. Приближавайки се през вековете насам, ние срещаме Мелхиседек и Абрахам - Вотан и Алтотас. Когато Абрахам се връща от "Победата на враговете", Мелхиседек го среща и му дава хляб и вино.

Мелхиседек, царят на мира, хиерофант, без баща и майка, въвежда патриарха на Обещанието в Храма на Тайната. Защото Абрахам е победил седемте врага: Крокодила, Аспида, Базилиска, Кротала, Очиларката, Пепелянката и Хвърковатия Гущер.

Среща го и му разкрива тайните на Жречеството и Царството.

73. В Египет виждаме Рамзес II, жреца Кунтис и прорицателката Занетомиас - Вотан, Алтотас и Иисус. Виждаме после Вотан - Моисей, а Алтотас - Хирам.

74. Но за тези лица даже историята дава много. Най-после, в реда на историчните епохи, съзираме същите трима: Елкезай, Алтотас и Иисус от Назарет. В тази последна връзка ще намерите казано доста у Иисус и Преданието на Запада.

75. Съвременници на същата епоха виждаме Филон Александрийски (Боян) и Йоан Богослов (Богомил). Филон, творецът на онази величествена система на Логоса, учи Йоана, ученика на Иисус, и му разкрива, като на свой по-млад брат, тайните на кабалистичната догма, която даде съдържание на Апокалипсиса.

76. Към залеза на примитивната църква те отново излизат - Климент Александрийски (Боян) и Ориген Адамантът (Богомил), за да изразят на избраните свещената Тайнопис, която се нарича Мистерии на Царството.

77. В Малта се пазят творенията на Филон, Йоан Богослов, Климент и Ориген.

78. Ред е сега да се спомене и друг един от четиримата, когото ще срещнем в развитието на събитията, които са тема на тая книга. Онзи, който късно се яви в нашата история като цар Самуил, в рода на мировите събития носи много имена : Орфей, Луксорий, Гавриил Лесновски, Исус Навин, Лао-Тзъ, Йоан Кръстител, Марк Подвижник.

79. За пълнотата на тия знания, трябва да споменем оногова, когото западните наричат Княза. Историята знае имената му. Даже източните знаят, че тези имена принадлежат на един исъщ човек.

Франциск Бейкън, монах Монтереджио, Амадис Галски, граф дьо Сент - Жермен, Розенкройц, Янош Хумиади.

Когато друг път дойде реч за делата на Четиримата, ще бъдат назовани и други от техните въплъщения, ако е необходимо. Върху тези факти аз не спирам вниманието никому, защото не важат дрехите, с които човек се явява на света да работи, не важат титлите, имената и положенията, а само онова, което е принесъл той като реализация на една точка от мировия план.

Затова се и не спирам върху личностите, които работят в тези събития, освен толкова, колкото е ноебходимо, за да знаем точно кои са били те.
ххххххххххххххххххххххххх
80. Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г. , когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир "Св. Параскева".

81. Този манастир не съществува вече.

Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите.

82. Три подземни коридора,пресичани от потоци и урви, разкриват неравната повърхнина на един път. След 2-3 часа уморителен бавен ход се стига до някогашния храм. Храмът има за основа квадрат. Трите страни на квадрата - северната, южната и западната - държат малки квадратни продължения, а източната има триъгълен олтар.

И тъй, цялата основа дава кръст.

Сградата е малка - основния квадрат има страна от 5 метра; височината на олтарния триъгълник е 2 метра, а страната на долепените квадратни продължения по три и половина метра.

Под олтара има малка зала за вътрешни събрания, квадратна страна 2 метра.

Там се влиза през стълба, чиято врата е в лявата стена на олтара.

83. Там за първи път, една нощ на 12 април същата година, Боян среща презвитер Йеремия - Богомил, когото извиква чрез патриарх Стефан и му съобщава, че двама сириици на другата вечер ще пристигнат там.

На 13 април двамата Непознати се явяват в подземната зала на манастира.Там намират Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василии Византиец и Гаврил Лесновски (името на седмия не е споменато).

Двамата Непознати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

Те слагат върху олтара на подземната зала едно старо изваяние на Петолъчна Звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знакове на дванадесетте часа, което изваяние обладава голема магична сила. Сега то се пази в Малта, В Ристилището на Меча. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно дохождане в България.

От тогава до днес те не са минавали през страната.

84. Така, постепенно, почват онези дни, които принадлежат на Богомилството и на богомилите. Тежки дни, защото през тия именно дни е било носено бремето на робството за другите.

Но Един е казал някога : "Вземете Моето иго на себе си, защото моето бреме е леко и приятно е игото ми!"

И те го взеха.

85. На 11 февруари 929 г. Боян изпрати на проповед първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан бе изпратен във Венеция, дето събра ученици, издигна ги и стана епископ на Богомилската църква във Венеция. Той обиколи за три месеца Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, дето основа църкви и остави свои ученици да ги ръководят под негови грижи и опека.

Както вече казах, той умря на 22 юли 929г. Затова на 11 юли празнуваме паметта на патриарх Стефан Венецианец.

86. Във Византия бе установен за епископ Никита Странник, придворен магистър, книгохранител на Константин VII Багренородни., а после и на Роман Лакапин. Той успя да привлече скоро ученици между болярите, войниците и благородните.

Във Византия негови ученици бяха повече от 300 души, а той пътуваше из цял Изток, по островите на Архипелага и по всички селения на Империята. Остави някъде ученици, а някъде цели църкви, които умело водеше. Той не остави книги, но някои от увещателните му слова са записани от Симеон Антипа и се пазят в Малта.
хххххххххххххххххххх
87. От увещателните му слова, на брой 109 се пазят само четири.

Първото: "Увещателно слово към народите" се обръща към всички народи да ги призове към покаяние. "Лъвът Божи" е излязъл от леговището на Небесната мъдрост и дири плячка. Блазе на ония, които той си избере за храна. Някога народите слушаха онези, които се наричат Ангели народни, сега е забравен техния глас. После Никита говори за народната съвест и народната опитност;народното единство е тяло, когато слуша Духа, който го оживява Ангел Народен, иначе е мъртъв труп.

Второто: "Увещателно слово към островитяните" - се отнася до онези, които някога са били посвещавани в мистериите на Цибела и на Тъмната Майка; векове са минали и мистериите отново им разтварят своите врати. Ако Хермес някога им е давал пред входа на адитума лавров жезъл, сега Иисус ще им даде кръст. Защото Тайната има много имена. В тоя век, когато Никита ги привиква към старите пътеки на търсене, тази тайна се нарича Милост Божия - Бога Милости. И той нашироко уяснява значението на тия две думи: какво е Милостта Божия, как Тя се ражда от Утробата на Девственото Начало, оплодена от Христа - и как, чрез Трима Ангели Божии, бива изнесена на земята, за да се обръчат с нея Синовете на Наследието.

Останалите две Увещателни слова - "Увещателно слово към царете" и "Увещателно слово към свещениците" са особено важни. Обърнати към онези, които са разделили Едната и Неразделната Божия Държава - Царството Божие - те говорят за " истинските тайни на царство и свещеничество отвеки"; като обглежда изначало още двете институции - царската и жреческата, като двойна схема на онова, което в подробности трябва да изпълни и осъществи Посветеният - "Увенчаният", както го нарича той. Никита Странник дава пътищата на жреческия и царски закон. Царят е уредник, а жрецът - наставник; първото налага правда, а второто - милост. Жрецът и Царят са двата мистични полюса, дето се уравновесява бурята на държавния живот.

Ето защо, цар и жрец трябва да бъдат винаги един и същ човек.

88. Пълни със значение са двете "Посветителни слова" на същия апостол, две от 17-те изгубени или изгорени. И двете са произнесени на остров Крета, в годишния празник на Слънцето (нашата Коледа), когато Никита посвещава трима избрани, минаващи в степен съвършени, приемащи посвещението на Милостта Божия. Двете слова са от грамадно значение:там пръв и последен път богомилски апостол говори за Мистериите на античния култ на Пелеагите, дошъл от север - от"Царствената Майка на Запада", според китайския мистик. Словата са строги, резки, студени; те се обръщат към ония, чиято минала вяра иде да обнови апостолът, като запазва древното очарование на един забравен култ, но добавя новите строги форми на едно оригинално разбиране.

89. Тези слова са названи "Две посветителни слова за Крета". Те съдържат истински съкровища. В кратка форма там минават стройните образи на чисто античната мисъл : мит, мистика и кабала.

90. На Крета лежат затворени двама ученика, минаващи изпитанията. Лабиринтът е голема волута, преплетена със седем малки волути. Минотавърът лежи свит в последния кръг. Дедал и Икар, затворени и измъчвани трябва да слязат през всички седем волути (зали на тайната), додето стигнат устата на Минотавъра.

91. Там, като Едип пред Сфинкса, те трябва да разрешат три загадки и да извършат четири подвига. И после могат да минат през съкровищницата на Минотавъра, за да получат деня на своята истинска

свобода отвъд лабиринта - на другия пробод на земята.

92. В лабиринта - Великия Храм на Посвещението - живее онази, която е истинската душа на Минотавъра - Мнемозина, мировата памет. Нея трябва да питат неофитите , за да получат тайните плочи.

Но те не могат я намери никъде. Суетни са техните дирения. Мнемозина е мъртва, казват залите; Мнемозина е изчезнала, казват водните басейни. И от зала на зала, търсейки я, те се изгубват.

На третия месец, в една тъмна пещера пред тях се появяват деветте дъщери на Мнемозина, внучките на Уранос, Небето : деветте дъги на посветителната буря.

94. Клио, държаща книга, перо, лъч и нож;

Терсипхора - жица, сандали, везни, арфа;

Талия - усмихната маска, вино, амфора и котурни;

Ерато - звънче, шипков клон, драперия и пръстен;

Мелпомена - лира, навъсена маска, тирс и кедров стригил;

Урания - пясъчен часовник, пергел, екер и отвес;

Калиопа - изваяние, медна плоча, лаври и стилона;

Евтерпа - флейта, вретено, гривна и котва;

Полемина - резец, чукче, папирус, перо от кукумявка;

наредени в три кръга, те водят шествие от мисти и епопти към подземните водоеми на Мнемозина, откъдето на среброковани лодки ще заминат в Делфийските подводни храмове.

95. Шествието е разказано с конкретни подробности и картината е подчертано езотерична; Мнемозина може да се види само там - в Делфи. И ето - двамата неофити влизат в шествието. При минаването на четвъртата волута те биват спрени от черно шествие, водено от трите отмъстителки - горгони:

Медуза - с отровен диск (медно зеленясало огледало), кървава драперия и трънен венец;

Евриала - със скорпиони, девствен пояс, нагръдник от крокодилски люспи и фалос от чернозем;

Стено - със стършели, горчив мед, златна игленица и железен тул с отровни стрели.

Те спират неофитите, ослепяват Дедал и му поръчват да изплете от змии егидата на Палас - Атина, а на Икар заповядват да им донесе златното яйце на Хелиос, което се пази в чертозите на Слънцето.

96. Мъчни са стъпките на подвига. Дедал бива четири пъти ужилван, той пада немощен, покрит със сини струпеи - змийски гнезда; Икар, полетял смело нагоре, пада в страшна пропаст, защото восъчните му криле са разтопени от лъчите на Оногова, когото той сам дири.

97. И ето, сбрани в една тъмна бездна, те плачат: Дедал за своите разбити от фуриите капони, в които беше въплътил първите творчески форми, а Икар - за слънчевите птици - деви, които биха изплашили и прогонили грозните фурии.

98. Но, на шестия ден се явяват трите грации :

Аглая, със златен огледален диск, гребен от слонова кост, драперия за танц и черна маска;

Талейя - с вино за опиване на мъжете, коприна за завиване бедра на неплодна, подвеска от лен и ктеиз от жълта глина;

Ефросина - с було от паяжини, къдрици от свила, пояс за зряла жена във формата на Т -Тау и ваза за менструална кръв.

Идват трите очарователки на небесния свят, трите посланички на Венера - и разкриват на стареца и на детето тайните на девствената Палас - Атина и на Хелиосовите чертози.

Дедал получава шепа прах, а Икар - огнен кон. Старецът си натрива ръцете с праха, змиите падат като мъртви - и егидата е сплетена. Икар обуздава коня, възсяда го и стига до златните чертози.

Яйцето се пази от трите центавъра на Хелиос, но момчето им разказва чудесата на минотавъра, а конят взема през това време в уста пламтящото яйце и слизат на земята.

99. Когато предават на горгоните исканото, пътят се освобождава и те стигат до водоемите на Мнемозина.

Но шествието ги е оставило, те не знаят пътя и нямат среброкованата лодка на Ангеране. Те трябва в трепетно мълчание да молят три деня Ангеране. Явяват се трите и слугини - фуриите:

Алекто носи огърлие от татулови зърна, тигрови зъби и кости на гущер;

Мегера - черна книга, кадилница със сива амора и черно покривало;

Тизофена - питие за неплодство, клещи и кожа от прилеп.

Те задават на двамата по един въпрос.На Дедал: кое е най-хубаво, а на Икар: кое е най-мъчно? И двамата отговарят едновременно: Мълчанието.

При тоя отговор фуриите онемяват, чертозите на Ангеране са разкрити, те намират лодката, минават коридорите с тъмна, гъста вода и стигат Делфи.Тук спира езотерическата линия на словата и почва наставителната.

100. Никита Странник говори дълго и за тайната на мълчанието, като първа и най-важна посветителна добродетел. А после завършва с края на езотерическата линия. Дедал и Икар виждат Мнемозина, получават плочите на тайните, връщат се в лабиринта на Крета и отиват до устата на

Минотавъра. Но там виждат, че Минотавърът е просто изваяние, а не жив змей - и свободно минават през царството на страха, за да получат седемте печата на освобождението и "да видят отново звездите".
ххххххххххххххххххххххххххх
101. Тези слова еднички са запазени. Лесно е да си представим какви богатства са се криели във всичките посветителни слова на апостола, когато те са били на брой седемнадесет.

102. Симеон Антипа ги изброява в своята История. По неговите думи ние можем да си съставим представа за изчезналите 15 ПосветителниСлова:

Две Посветителни Слова на Малта, дето се разкриват езотеричните тайни на Червенокосите;

Три Посветителни Слова на Лемнос, дето се говори за първото творчество и за реда, в който са се явили върху архетипното небе първите богове на античното постигане;

Две Посветителни Слова за бащата, произнесени във Византия, дето се ясно дават старокабалистичните предания, една малка част от които е достигнала до Елевзис и Делфи; тези две слова са били много дълги, обстойни и пълни;

Четири Посветителни Слова на Египет, в които се излага езотеризма на погребния египетски ритуал;

Четири Посветителни Слова на Мемфис, дето се раздиплят магичните церемонии на примитивната херметична догма.

Всички слова са бележити еднакво, но съдбата не ни е присъдила да ги имаме; ние не сме заслужили даже онова, което ни е оставено. Тези "слова" са характерни и бележити, защото по тях виждаме начина на писане, свойствен на Никита Странник. Те издават у него строг дар на ритор, тънко обяснение и са пълни с притчи, взети от обикновения живот.

103. Наред с тия достойнства, неговите слова говорят за една широка култура: той познава всемирната мистика, философите на древността, църковните писатели, творенията на Изтока. Той говори с еднаква твърдост по мъдростта, както и по изкуството.

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница