Епископ симеон богомилство и богомили



страница7/11
Дата25.02.2018
Размер1.6 Mb.
#59463
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
289. Около това време, през 938 г. , един монах бе приел схима и се бе заселил в "лесовскоую гороу", на север от Кратово, в една пещера на Лисец планина.

290. Неговото име е бележито: в историята на българската църква той е запомнен като св. Гаврил Лесновски, а в историята на богомилството се нарича архиепископ Гомелил Кратовски. При него работиха 14 души богомилски презвитери, които той изпращаше на проповед из Македония.

Ето имената им :

Абимекез Кратовски

Бенедикт Солунски

Валентин Охридски

Диомид Призренски

Емануил Косовски

Зинобий Адрианаполски

Йезекил Прилепски

Хелиодор Търновски

Калистрат Преспански

Лаврентий Мъгленски

Максим Осоговски

Ориген Диленски

Панталеймон Власенски

Рафаил Кресненски.

Животът, деянията и писанията на тези благочестивци аз не мога да излагам тук, дето се говори за общото движение. За тях ще говоря в "Житието на св.Гавриил Лесновски".

291. Постепенно пещерата на усамотението се превърна в скит, дето много послушници , монаси и схимонаси заработиха. Народът идваше на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.

292. Богомилството се развиваше широко по този път : в усамотението на тия глухи гори народът слушаше мистичния глас на бледни схимници, думите звучаха дълбоко и тъмно, като от небето. Сякаш ангели и хора се приобщаваха с причастието на Вечната Истина.

Боян и Богомил често дохождаха.

293. Тука пръв път чуха богомилските ученици широката легенда за "Небесния меч", който от ръка на ръка е бил предаван - от Вотана още - на седмина избраници. Наистина, под своето расо схимникът носеше златен меч, обсипан с изумруди. Сега мечът носи хиерофант в Малта.

294.Напоследък, през 958г. Боян и Богомил бяха отишли в Лесновсия манастир, откъдето Боян отиде във Визавнтия, за да са срещне с Непознатите, а Богомил - на юго-запад, дето двама богомили - комитопули замисляха заговор. Делото искаше да бъде предотвратен метежът и Богомил трябваше да бъде там, за да увещава.

295. Още от манастира те изпратиха осем души презвитери с мисия из Хърватско, Унгария и Галия. Ето имената на тия богомилски презвитери:

Якоб Стремницки, Управда Марсилски, Христофор Пражски, Филимон Наполски, Урбан Нудимски, Теостиг Варсовиец, Себастиян Демански, Полидор Левкийски.

Като плод на тая неизвестна точно мисия , се явиха две големи църкви в Марсилия и Будим, исторични в движенията на западното катарство и албигойство.

296. По онова, което Богомил стори в западна Македония, при комитопулите, ще кажа няколко думи по-нататък, когато събитията там се разраснаха много на широко и отцепиха цяла Югозападна България от централната власт.
хххххххххххххххххххххххх
297. При сина на Константин Седми - Роман Втори - положението рязко се измени.

Императорът бе разпътен, но способен и много по-енергичен от баща си. Но за да заведе работите на управлението нашироко, той се виждаше стеснен от боляри и министри.

Един ден, през 960 г. , той свика своите министри и началници и каза, че не е доволен от този ред. Предложил на повечето управители, между които богомилите Никита Странник, Василий Византиец, Андроник Тирски ( болярин), Аристарх Смирненски (книгохранител) и Бонифаций Ликийски (началник на вътрешната стража) да се оттеглят. Те излязоха недоволни и заявиха, че не помнят ония грешки, зарад които императорът ги снема от чин.

Като разбра, че с това може да настрои срещу себе си болярите и войската, той се споразумя с патриция Йосиф Вринг да даде нему фактичното управителство, ако той обещае да пресече недоволството.

Вринг обеща.

298. За да запази трона и императора, Вринг тайно посети всички боляри, военоначалници и знатни лица, бивши и тогавашни магистри, за да разбере основата на работата. Той научи, че епископите недоволници принадлежат към някаква религиозна секта, дето се учи системата на безвластието в една отвратителна форма.

299. Особено патриарх Теофилакт успя да му натрапи своите основателни подозрения, че те замислят да променят дружно властта и да я дадат на княз Боян, та българската и византийската корона да се слеят.

300. Вринг познаваше Боян добре, често го виждаше, но това му се видя слабо възможно: тихият, макар и силен магьосник, така високо почитан из всички предместия на Византия, му се видя неспособен за властолюбиви устреми. Когато изказа на императора това, което бе научил, Вринг пое управлението, но наложи на самия император да направи безопасни съзаклятниците.

301. Роман Втори затвори в тъмниците онези богомили, които изброих по-горе през нощта на 13 декември 960 г. Той ги разпитва, за да узнае какво замислят, но не научи нищо. Мъчени, изтезавани с нож и огън, те мълчаха и страдаха безропотно. Същата нощ Андроник бе съсечен. Другите хиляда - затворени, без да знае никой къде се намират. На 10 март идната година (961) Василий Византиец бе посечен, когато говореше в една зала в тъмницата с Боян, който бе дошъл да го види.

Боян бе заловен и бит с бичове от тъмничарите. Когато го изведоха пред Вринг, пълководецът изруга палачите, че са извършили това безчинство с Боян, без да съобщат и имат заповед. Боян бе пуснат, но му забраниха да посещава тъмницата.

302. Изведоха Василий пред императора, където той разкри основите на учението тъй, както то се разкрива пред външни. Това не помогна.

303. Боян можеше да съобщи из столицата онова, което се върши в тъмницата на двореца и да се вдигне един смут.

304. Василий бе изгорен още същия ден във вътрешния двор при палата в присъствието на патриарх Теофилакт и Роман Втори.

Другите бяха обезглавени същия ден в тъмницата и телата им хвърлени в Босфора.
хххххххххххххххххххххххх
305. Йосиф Вринг бе способен управител, но приемаше насилието като едно верно средство за пазене на трона. Още в първите дни на неговото управление се беше силно прочул един способен, даровит и енергичен стратег - Никифор Фока.

Въртял се в двора между Боян , Константин Седми и други богомили, той уважаваше движението, без да принадлежи към него. Още при Роман Лакапин той бе успешно воювал, заедно със Светомир Македониец срещу араби, хамданиди и пирати. Подвизите му в Сирия и по цял Изток го направиха любимец на Константин Седми и той обеща да бъде опора на своя император.

Управлението на Вринг не му харесваше. Той знаеше за масовите насилия и убийства. Искрено плака за коварното убийство на Василий и богомилите, с които бе добър другар.

Той изказа в едно събрание на боляри възмущението си от позорната система на императора и заместника. И когато Вринг го осъди и заплаши, Фока му заявиу че войските са с него и че не ще му откажат да свалят когото и да било.

305. Младият император, женен за Берта, незаконна дъщеря на провансалския княз Хуго, се влюби по онова време в една млада гъркиня, търговка на вина, поразителна по хубост . "втора Елена", според летописците, на име Анастасия.

307. Въпреки всеки закон, той остави жена си Берта и се ожени за Анастасия. Патриархът ги венча и й даде името Теофана. Силно склонна към владичество и политически убийства, насилница, коварна и страстна, тя уби свекъра си, а на мъжа си даде отрова, понеже обичаше Никифор Фока. Роман Втори умря в 963 г. на 25 години, а Теофана стана регентка.

308. Силната омраза на Вринг към Никифор доведе до големи раздори в двора на империята, а Никифор почна да подозира коварните замисли на патриция. Един ден той се изправи на площада на Юстиниан Втори пред Вринг и с войските си го застави да се откаже от длъжността си, да си свали порфирата, пръстена и жезъла - и да ги предаде в двореца на Теофана. В края на същата година Никифор Фока бе коронясан за император и се ожени за Теофана.

309. Неговият суров характер на воин , неговата набожност, трезвеност, омразата му към разкоша и насладите, неговата умерености почти аскетична строгост, накара ромеите да разберат, че сега царува

император, при когото метежи не трябва да има и спря за малко бурята на безредията, спря козните и насилието.

Цели четири години смъртна присъда не бе издадена.

Никифор не смени своето дъсчено легло без покривка за пурпурното ложе под балдахина, а до смъртта си той влезе в покоите на царицата само два пъти.

310. От богомилите - боляри само Никита Странник бе останал жив: по настояване на Боян Вринг го беше пуснал.

Понеже Никифор познаваше Никита като надеждан човек и умел ратник, той го назначи началник на флотата, длъжност, подходяща за него като патриции по род.

311. Така подготвен, императорът започна онзи ред от победоносни войни, който му обезсмърти името.Араби, арменци, сарацини, сирийци, турци - бяха по ред разбивани, а империята растеше. Под началството на Никита Странник флотата завоюва Кипър в 968 г. Това се правеше, за да премине във владенията на империята онова голямо светилище на богомили, което беше дело на самия Никита Странник. Никита се опита да завоюва Сицилия и Малта, но бе коварно уловен от фътимидите на Кайро и задържан в плен в Александрия. Никифор го освободи като върна на пленителите взетия в Сирия Мохамедов меч. След това флотата понесе ред победи, додето стигна Тигър и Ефрат.

312. Увлечен в това течение на победи и завоевания, Никифор поиска да обсеби и България. Когато дошли пратеници от Петър, за да възстановят условиятаза мир,той пожела от царя да изпрати във Византия престонаследниците като заложници.

На тази мерка не липсваше мъдрост и такт, защото, според стария договор при Симеон и Роман Лакапин, България бе задължена , срещу данъка от империята да пази границите на Византия от нашествие на чужда войска. Това условие не беше изпълнено. През 960 и 962 г. маджарите минаха Дунав, Балкана и стигнаха през границите на Тракия , като ограбиха ред византийски области, без да ги преследва никой и си отнесоха плячката. България не бе запазила границите на империята и последната беше в правото да й откаже данък.

313. Един летописец - Никифоров съвременник - Лъв Дякон, автор на "Историята" пише, че императорът приел много грубо българските пратеници, бил ги собственоръчно с бич и казал, че императорът на ромеи и източни не знае с какви монети се плаща данък. После събрал войска и

потеглил срещу България.

314. Боян му написал и изпратил чрез Никита Странник едно писмо, в което го обвинил в недостойни домогвания до власт в чужда земя и му казал да се дръпне, че в противен случай сам ще излезе с войска срещу него.

Понеже Никита бил във Византия, писмото стигнало късно и късно пренеслия го предал на императорския гонец, да му го донесе. Тогава Никифор бил вече близо до Голем Ров, югозападно от Бургас, по горното течение на Марица. Това писмо го ядосало, но той мислил, че е писано по желание на Преславския двор и не можел да га отдаде на Бояна.

За да разбере дали Петър е истинският автор на писмото, или князът той пише на Петър рязко писмо, дето му заповядва иронично да пази границите на империята от нашествието на маджари и франки.

315.Ето думите на получения отговор, който по нечувана смелост ясно издава, че Боян е автор и на двете писма (по Симеон Антипа):

"Когато маджарите, велики императоре, когото почитам, нападнаха земята, градовете и неграничните ни области, ти - известен за това - не ни помогна. Сега, когато интересите не само на една държавна власт, а и на един жив народен устрем, на една Божия Струя, ни принуждават да склоним на мир с тях, ти искаш да го нарушим и да водим с тях бран. Ела и пази сам своите предели. Цар Петър и княз Боян те поздравяват и чакат."

316. От думите, даващи основанията за мир с маджарите, личи, че еднакво важно било за Боян да установи мир с една земя, дето може короната да намери съюзници, както и да прекъсне кървавите раздори с едно писмо, дето "Божията Струя" има силни подържвници.

317. Това писмо разгневило Никифор : той видял стръмнините, проходните теснини и клисурите по течението на Марица. Разездите се върнали и съобщили на императора, че Боян с войски го чака отвъд

планините.

318. Цели 12 деня и 17 часа тъмни предчувствия мъчили императора, той чакал. И, отведнъж, заповядал на войските си да се върнат във Византия.
хххххххххххххххххххххх
319. Кедрин и Зонара говорят за страшния бунт през 963 г. Според Дринов, бунтът е станал през времето, отделящо смъртта на Роман Втори и възшествието на Никифор Фока.

Според Кедрин, царица Мария е умряла в 963 г.

Симеон Антипа разказва как Мария се мъчила дълго в своята агония, дирела с очи Боян и поръчала да го извикат. Отговорили й , че Боян е във Византия. Когато царицата умря, за да възобнови мира, Петър изпрати във Византия като заложници синовете си Борис и Роман.

Когато те стигнаха там, Боян изпрати на брат си писмо, в което го упреква за тази постъпка.

320. Българските търговци, които занасят писмото, са били свидетели на Петровата скръб след това. Тогава именно във Византия пристига Богомил, който съобщава на Боян , че комитопулите Давид и Аарон настоятелно искат да отделят Западна България под своя власт. Богомил им напомня, че домогване до власт е недопустимо за богомили и - понеже те настояват - отлъчва ги завинаги от богомилската църква.

В това време се връщат изпратените из Унгария, Италия и Галия, както и из островите и съобщават за живия прием на учението там.

321.До горни Вардар живееше тогава племето на берзитите, на север от земите на драговичите и сагудетите. Комит на това племе бе Шишман.

Племето бе най-силно от околните, имаше централен град Търновец (близо до Кратово). Шишман имаше четирима сина : Моисей, Давид, Аарон и Самуил. Те именно вдигнаха голямото въстание на 963 г.и когато по-после се узна за смъртта на Цимисхии, българите на запад, както и много областни управители на империята, предадоха войските си там и им се подчиниха, защото единствения наследник на империята Роман бе скопец.

322. От грамотата на Пинейус, принадлежаща на църквата св. Михаил в Сулина (Салона - в сегашна Далмация) се вижда, че в 994г. вече е царствал в България Самуил - Стефан, зъл, жесток и несправедлив цар.

Той е бил същия Самуил, когото аз споменах , като син на Шишман и брат на тримата комитопули.

Вътрешни обстоятелства, от друга страна, силно помогнаха на това отцепване.

323. Мария беше залог за мирни отношения между България и Византия. Даже нещо повече: тя беше път на византийската опека върху България. Боян справедливо съди брата си : Петър не само не отхвърли тая опека, когато бе умряла царицата, но даже - за затвърдяване на невъзможния мир- изпрати синовете си като заложници. Това малодушие произведе истински смутове. Петра порицаха остро, народът го намрази и най-силният от външните боляри - Шишман съумя да увлече общото течение подир себе си и да отцепи западните области под своята ръка на независим управител.
ххххххххххххххххххххххх
324. През това време Боян работеше във Византия. Две силни сирийски секти, наследници на великата Василидова и Валентинова традиция влязоха в богомилското движение. Боян отиваше често на запад, за да раздава послушание на съвършените - ония, които бяха готови за епископски сан.

325. В 967 г. Никифор Фока изпрати патриция Калокир, син на Херсонския преторий, при руския княз Светослав с поръка да го убеди в съюзничество срещу България.

Уверен в силата на парите, той изпрати заедно с Калокира 15 кантаря злато - за подкуп на князете. Същевременно им обеща богата плячка, грабежи, моми и роби.

326. Когато Никита Странник научи това намерение на императора от Боян, той рязко протестира пред него и го нарече варварин и изменник на правдата. Разгневен, Никифор го съсече още тогава с ножа си. Това стана на 12 декември 967 година.

327. А през февруари русите минаха Дунава. Петър изпрати голяма войска , но те я разбиха отведнъж и тя отстъпи и се затвори в Доростол.

При слуха за това поражение цар Петър падна от удар.

328. Дивата орда на Светослав влезе без съпротива в Блгария и почна своите безчовечни обноски с мирния народ. Летописците ни дават поразителни картини на варварството : русите забиваха гвоздеи в

черепите им, взимаха ги като нишан, за да си изпитат стрелите, вадиха им очите със шпорите си и ги изтезаваха всякак.

Никога дотогава българите не помнеха такива зверски обноски.

329. Петър Осоговски , уловен при Доростол беше мъкнат, вързан за крака със стремето на един кон - и полумъртъв, с разбита глава и счупени ходила - довлечен до военния стан. Там беше изгорен, защото нарече Светослав звяр; това стана на 14 октомври, 967 г.

330. Историята е записала името на най-важния от превзетите градове: Преславец, на десния бряг на Дунав срещу блатистия остров Балта, между Хърсово и Черна Вода. Голям център на богомилска църква, важна търговска борса, дето от Византия идеше злато, материи, вино и овощия; от чехско и маджарско - сребро, съсъди и коне, а от Русия - кожи, восък, мед, роби и жито.

331. В тоя град бяха изгорени 62 богомилски презвитери и 108 верни, защото те бяха недоволни от обноските на русите и отказваха да влезнат в оковите на пленници, когато ругаят тяхната вяра и учение.

Ето имената на ония, които са записани от Симеон Антипа като презвитери : Иоаким, Иуда, Хионий, Хрисант(жена, родена Хрисия), Фотий(жена,родена Фредерика), Трофим, Филип, Филаделф, Теофил,Стратон,Телтих, Стахий(жена, родена Силвестра от Рига), Татийн, Симон, Теофил, Рахилис, Нимон, Орсет, Нестор, Натан(жена, родена Нина),Мемнон, Мартирий, Лука, Мисаил, Леон, Кирик, Мелитон, Клавдий, Мелхиседек(жена, родена Магдалина), Климент, Йоасаф, Колиник, Зоин, Иларион, Касиян, Захарий, Жерлен, Езекия, Дионисий, Евсивий, Диомид, Галактион,Дан, Валтасар, Василид, Тикепти, Роб, Бенедикт, Боин, Ангей, Теотемд, Лукреция(жена, родена Лила), Марий.

Това се случи на 7 септември 967 г.

332. През това време Шишман, обявен вече за самостоятелен княз, водеше преговори със Светослав , защото се боеше да не се провали това царство, което отскоро беше създал.



хххххххххххххххххххххх
333. В края на 967г. печенегите, възползвани от отсъствието на руските войски, нападнаха Киев и ограбиха околностите му.

Светослав се дръпна, но остави край Дунав слаб гарнизон.

334. Малкото време, което прекараха русите в България бе достатъчно, за да схване Никифор , че много по-сгодно би му било , ако имаше за съсед кроткия и слаб Петър вместо упорития вараварин Светослав.

От друга страна той ясно бе разбрал, че патриция Калокир тясно дружи със Светослав и иска помощта му , за да свали Никифор. Тогава той открито мина на страната на българите и заяви на Боян, че е готов за мир.

335. Това бе съобщено в Преслав. Никифор даде пир на Боян в своя дворец и мирът бе на път да се осъществи. Императорът прати дарове на наследниците, които бе върнал още в годината на големия бунт.

336. През 968 г. той изпроводи в Преслав като пратеници патрициите Еротикос и епископ (от официалната църква) Филотей, за да подновят мирния договор и да свържат съюз срещу русите. Договорът и съюзът бяха готови. Но народното негодувание срещу Петър растеше, той не можеше да

се крепи в очите на болярите даже и на 30 януари 969 г.той умря от втория апоплексически удар.

337. Симеон Антипа тревожно разправя, как през тежкото несъзнателно състояние, ръцете му се движели треперливо и търсили да стиснат десницата на Оногова, който му беше - по една иронична усмивка на съдбата - брат.

И в светлата зала, дето боляри и свещенници мълчаливо изпитваха страха на нещо неведомо, изведнъж потъмняло, всички уплашено се спогледали и през цялата зала бавно преминала черната фигура на Боян.

А Боян беше във Византия монахът -сянка" и се събираше с непознати хора, говореше тихо и сред полунощ се прибираше в императорския двор.
338. И остри думи минаваха за Боян между боляри и придворни, съдеха го като въглен на страшен заговор, но Никифор се боеше от него, почиташе го за неговата страшна праведност и титанична воля и не смееше да допусне да го убият.

339. На 16 януари 969 г. беше починал в своя манастир св. Гаврил Лесновски.

Годината на страшните събития бе дошла. Тримата архиепископи на богомилството трябваше да изчезнат един по един.

340. На Преславския престол се бе възкачил Борис Втори, Петров син и Сурсубул, стар вече , стигна годините на пълно регенство.

Той помнеше кой го бе оскърбил и кого трябваше да наказва.

341. През януари се бяха събрали в манастира на Лисец планина главните епископи на движението. Уговорено бе, преди да се разотидат , да се съберат в св. Параскева.

Сурсубул знаеше за враждите между Шишман и Борис и, понеже комитопулите бяха някога богомили, изказа пред царя опасения, че богомилите са причина за смута и отцепването на половината държава. Той прибави, че сега се събират в св. Параскева главните водачи на движението, за да замислят нов бунт, който бездруго би коствал живота на царя и неговия собствен.

342. Борис бе наблюдавал издалеч развитието на трескавите събития, които тогава идеха неочаквано и поразяваха. Естествено, той не би допуснал нови усложнения и даде на Сурсубул пълна свобода.

343. Манастирът бе заграден и богомилите уловени. Но между тях се оказаха от епископите на църквата само двама - Михаил Унгарец и Теодор Преславски.

Затворени в подземията на Преслав, те бяха измъчвани заедно с 273 верни. На 9 май с.г. бе изгорен Теодор Преславски в двора на св. Параскева.

344. Гонението почна оживено и яростно- Богомилите бяха гонени, затваряни, убивани.

Историята, даже секретната история на движението , не е записала ни имената, ни датите на тези отвратителни масови убийства. Това бе невъзможно.

Знае се само, че на 16 август с. г. бе изгорен Светомир Македонец, заедно с 12 негови презвитери и 93 верни.

На 19 септември с.г. бе съсечен Хамерон Дубровнишки с 19 презвитери, които бяха изгорени, а 74 верни бяха задушени в тъмниците с пара от запален сулфур; 183 оглашени бяха умрели от изтезанията.
хххххххххххххххххххххххх
345. На 10 декември 969 г. Исак Цимисхий, способен византийски стратег, съумя да се възползва от предложението на Теофана, която му бе обещала своите милувки, любов и закрила, ако заеме престола. При нейна помощ,Цимисхи, заедно с храбрия пълководец Бурца (?) и 17 души от стражата влязоха в спалнята на Никифор и го умъртвиха най-жестоко. Цимисхий стана император.

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница