Епископ симеон богомилство и богомили

453. И развива се трагедията на Устрема, повторена в участта на детето, което едва достига до Първото Небе, но не знае ключовете - и бива спрено.

454.Жестоки рожби ражда копнежът на онова дете, което няма ключове: Христос му праща Параклет - Утешител и обещава в края на вековете да я приеме на Вечно Обръчване.

455. Но горчив е копнежът - и горчива е радостта на Копнежа: там, дето сълзата на радостта капва, канара се образува.И тази канара е мястото на страданието, на страшната Жертва: Голгота - Лобно място - се нарича тя.

....................

456. Ние стигаме до онзи път на Червения Змей, който е средостение на Деветоръбния Храм и Диафана на небесните отражения.

457. Моисей - Законът, Начертанието - представя този път. Синът на Водите минава всички стадии на начертанието: ражда се в Овен, син е на Царя, живее в Египет, дига пророчество, Жречество, Откровение, знае хиероглифите на висши папируси, познава златно-главизнените папируси, тайната на Изис, седемте Храма на Делтата. Минава на 30 години (пълнотата на Тройния Аспект) през огнения огън на Трите Деня.

458. Избраният Народ, Израил (Боговидец, Богоборец), Сънмът на Посветените, Пазителите на Свещеното Златно Предание - минават с Моисей из Червената Страна на чуждоземното робство (Четирикастово ученичество, Четиристихийно Посвещение) през Червено море (Диафанат на Вселената) и стигат в Пустинята (Пещерите), дето почват многовидните изпитания.

459. Само седем от хиляди изтърпяват Изпитанията и получават Скрижалите от Планината.Седем Деня ( в контраст с Четирите Дена на Египет и Трите Дена на Канахан), стои на Хораб (Планината на Словото, Сина, Клилете) Моисей. На челото му има Думи, написани с кръв , напомнящи онова, което Огненият Мъж бе писал на челото на Алтотас.

460. Когато Моисей изпраща седмината към Канахан, той се бои, че те ще влезнат там, вместо да презрат земята на Обещанието и да се върнат в Египет - Земята на Робството, за да служат на другите, тъй като знаят Тайните и имат Скрижали.

461. "Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!" Но той не може да ги види, защото през стадиите на Тройния Път ( Трите Висши Посвещения) Законът не може да води.

Той остава на Планината и умира с поглед към Слънцето.

.............

462. Пътят към Канахан е строг, страшен и опасен. Многото трудности и мъки на пътя намираме в думите Моисееви, отправени към избраните:

" А към Канахан завежда Онзи, чието име е Милосърдие. Звезда учи онези, които служат на Звездите, да търсят Оногова, който е Слънце на Правдата. Иисус се е родил някъде и Дванадесетте Зодиакални Знака търсят Селението на Слънцето."

463. Балтасар т.е. Архонтът на Вождовете, Царят на Царете, събира дарове на Милосърдие да му поднесе. И ето пътят на звездите, отразен в един евангелски мит.

464. Балтазар е Южния Кръст, Посвещението на Троичния Аспект. Той е пътят на Зодиака към Слънцето. А Слънцето води в Канахан, понеже Обетованата Земя е Чертозите на Христа, Тройното Единство.

....................

465 - 484." ...И небесния Зодиак е означение на Пътя".

Пътят към Канахан минава през :

Овен - познаване на Истината във Веществото, Токовете, Влиянията и Същината (Четирите Стихии);

Телец - Овладяване Огнената Сила чрез Себевладение вън и вътре;

Близнаци - Сливане с Единия Учител;

Рак - потъване във вътрешните Глъбини;

Лъв - добиване магична власт, сила, различаване и правдивост;

Дева - побеждаване Четиримата и Седемте;

Везни - достигане мистично и магично равновесие вън и вътре;

Скорпион - убиване на личността чрез самооплодяване;

Стрелец - защита на Преданието, тайна, строгост;

Козирог - Целомъдрие, Усамотение, Молитва, Магична операция;

Водолей - окончателна власт над Великия Змей;

Риби - Мълчание, Клетва и Път на Страданието.

485. Два са признаците на Обетованат Земя : там расте Нар и Грозде. Гроздето е сок на Слънцето, а Нара е храна на Луната.

И това, което дава "Непознатият", намираме също и в "Непознатата". Слънцето и Луната изразяват двата аспекта на Канахан : Водата на Живота и Небесния Хляб.

486. Канахан е награда на Дирещия.

Но трябва да се види Земята на Вечното Обещание, без да се влиза в нея: Моисей се бои, че може да не се върнат седмината. И затова псалмистът , като оплаква суетата на всичките суети, стига до едно блаженство, неизрязано още върху Скрижала на блаженството:

Блаженство на Мъката и страданието за другите.

Даниел хиероглифично значи : Бог ще отсъди. При Съд Свише - съд отгоре - това е името на Оногова, чиято Майка е Пещерата на Лъвовете. А неговото кабалистично име е "Роденият от Пламъци" - Синът на Огъня.

488. Три са пътеките на Огъня, три деянията на Даниел: той побеждава седемте Лъва на Пещерата ( има арканите на седмичното Малко Дело: Черния, Жълтия, Червения, Синия, Зеления, Сивия и Белия Лъв - седемте състояние на Философското Злато),дава на Вавилонските избраници потайните слова на Моисея и разгадава виденията на Царя. И ето Законът на Огъня: Ще дам лъчи на Оногова, който стане едно със Слънцето.

489. Вавилонските избраници - стъпала на Фигурата; Потайните слова на Моисея - кабалистическото Таро: 21 големи и 78 малки лами; Видението на Царя - образите на върховното Богостроителство; Фигурата - стари седеметажни правоъгълни храмове.

490. Царицата - жената на Очарованието, Влажната Йони, Стръвният Ктеис - копнее подир Сина на Огъня.

491. И ето пътищата на Дъщерята на Водите, на Сепфора: прогалици от Злато и мед с яспис и рубин (име магично, мъдрост и любов, себевладение и кръвно сродяване); трепки от сребро със сардоникс и смарагди (плодственост, очарование и чистота); огърлия от бисер и топази (вярност, съчувствие, нега); нагръдник от сапфири, злато и мед (грижа, промисъл на мъдрост и девственост); пояс от хризопраз, медни муски и бисер (уравновесена многоплодност, здравомислие, родитество на Тайната и скръб); гривни от златен сплав, хризолит и емблеми (мъдър труд, постепенност, такт); обеци сърповидни (послушание в тайната); пръстени с червени сиенски камъни (насока, кръвна сила и гореща любов).

492. Но отхвърля Огънят прегръдките на Водата - Мечът не виси над Чашата.

493. Втори Път: папирусов свитък (загадка за вечно искане), египетска пшеница (женствена пасивност в тайните и робско подчинеие),цинамон (очарование с жест) и змийска кръв (очарование с ритмика).

Това ни разбуля двойната покорност на Червения Змей, когато влиза в знака Капони - тогава е силна и напрегната връзката между Мистичния Огън (Волята) и Мистичната Вода (Подигането).

И през дните на Пленението Магът извежда Жената и я познава сред Пустинята ( в усамотението оплодява Тайната в себе си ) и умира с нея, защото животът е изживян и пресечен, когато се свържат двата полюса, когато змията глътне своята опашка, когато токовете се взаимопостигнат.

------------------------

494. Думите на Пламъкът, които Светът на Огъня разчита:

Мене - Везните на Гнева,

Текел - Орелът на Запад,

Фарес - Кръстолюбещият Лъв.

Тройната загадка е краят на Великото Дело: Царят ще бъде убит, Чашата ще се изпълни с Кръвта му, Жертвата ще се принесе, погребаното Злато - отново ще даде лъч.

Везните на Гнева: Равновесието на Мистичния Вихреогън в Тилната Сплитка на Небесния Човек.

Орелът от Запад: Кръстовидната Струя в Десната Ръка на Небесния Човек.

Лъвът с Кръст на Челото - четворният Кръг на темето на Небесния Човек.

Отнесени към магичната фабула на Даниил, тези три загадки характеризират момента на най-опитното притегляне между него и царицата.

-------------------

495. Само със загадки може да се определи вътрешността на пещерата на Лъвовете: Мълния, Меч и Женско Око - е Черният Лъв.

Книгата, Естеството и Вътрешното - Червеният Лъв.

Грехът, Животът и Мъдростта - Жълтият Лъв.

Езикът и Утробният Клитор- е Зеленият Лъв.

Кидарът, Стрелата и Гробът - е Синият Лъв.

Опашката, Зъбът и Менструалната Кръв - Сивият Лъв.

Спермата, Кърмилното Мляко и Матката - Белият Лъв.

----------------

497. Соломон - Пътят на Притчата - е Седмият Път на Змея.

498. Мистична Майка на тоя Път е Балкиза: Владетелката на Пещерата (хиероглифично - Слънчева Пещера), а кабалистично - Царицата на Поробените, понеже царува в сабах - робство. Тази мистична фигура, изразяваща Вишата пълнота на Небесното Майчинство, означава много повече ото Изис.

499.Балкиза е Девственицата - Прамайка на първоформите. Тя се изразява долу с магичната формула - ето защо притчата е нейно селение и Соломон - Неин Поклонник.

500. Балкиза има стойност - тройка: 147 = 12 = 3, Сабах има стойност също три (200 + 1 + 2 + 1 + 600 =804 = 12 + 3, а Соломон - осморка;оттук и съкращението : Сабах (Мистичната майка на Балкиза), както и самата Балкиза, стоят на Първоформите, които се изразяват в шесторка и седморка, а Соломон стои под тези първоформи, в реда на мистичните пътища, понеже последните се отличават с осморката; девятката значи форми, а десятката - обратен път на постигане Първоформите, издигане на горе, пълнота).

501.Въпреки очевидния паралел, Балкиза и Царицата на Даниел , по отношения и същини, Балкиза има много по-високо означение. Додето - схванато космологично - Мировата Душа разпътничи през слизането и възлизането към Вечното ( и тогава тя е Царицата на Даниел, Каломаин, Тимисаг, Семирамис, Тайя, Персефона, Израил - блудницата). Балкиза е Майка - Девственица със затворен зрял ктеис, рисуван у Петър Осоговски като неразчупен нар и наречен Хляб на Живота.

502. Според "стефанит и Ихнилат", Седем Царя търсят любовта на Балкиза, а Соломон е осмият. Но деветият цар само ще я овладее - неговото име е Горатремас и числовното му значение е десетка - числото на Осъществено Творческо Слово, отдето ясно личи, че Балкиза е съпругата на Възкръсналия Христа, Суламит - по египетската традиция. Защото : 3+70+100+1+300+100+5+40+1+200=320=10, а десетката е ключът на Великото Дело във Вселената.

-----------------------

503. Соломон е Цар, Жрец и Поаптис.

Неговият чертог се нарича Притча.

Той дава сигнатурите на всичко съществуващо, сплита и разплита загадките на мъдростта. Отношенията на Соломон и Балкиза , на Притчата и Фабулата, на пасивния строител и на Висшия план, са изразени в загадката, съставяща целия разговор между Царя и Савската Царица. А заключението по тия отношения е : Скорпион - Самооплодяване. Но - "няма нож у Соломона", нему липсва оплодяващия Фалус, той е едноплоден, а едноплодството е още края на безплодството.

В ножница от крокодил му дава нож Балкиза. Крокодилът е символичен синтез на Магичния Блуд, за разлика от Мистичния, чиито символ у Богомилите е Козелът.

А след притчата на Соломон, Царицата завършва:"Не мъдрост дири жената в мъжа, а нож. И мъжът не дири в жената Сърце, но огледало." Ключът за стигане до Соломон е Диафаната, а до Балкиза - Творчество, на философски език - плодството.

---------------------

504. Балкиза не е Небесната жена, както и Соломон не е Небесния Мъж.

Соломон е женски принцип, той "бива оплоден отгоре, но сам не може да се оплоди". Небесният Мъж е Царският Син, Непознатият, който се изравнява като фаличен миров символ на Фохат. А Небесната Жена е Дъщерята на Царя, Непознатата,която се изразява като ктеичен миров проводник в Лепс Люцис.

505. Сватбата на Царския Син е четворното влияние на Външното Велико Дело, а Песента на Дъщерята на Царя е седморното деяние на Вътрешното Велико Дело.

Сватбата на Царския Син проектира :

първо - Двата Колоса на Мировата Памет, в пустинята на Усамотението, в Тъмнината на Предизгрева, в пясъка на Мировата Звездна хармония, пред Сфинкса на четворния строеж;

второ - четирите четиристранни пирамиди (4х4=16=7 - посвещението) на свещената глифика, сферите на полунощта, Зората, Пладнята и Вечерта, Разпъването на вихрения Миров Кръст, монотонния псалом на Мировия Ритъм - Жертвата и Потопът;

трето - Единия Кръстовиден Храм на Полунощно Слънце, Невидим Вятър на Святого Духа, Тайнството на Кръвта - Вино и Плътта - Хляб. Смъртта, сливането на дванадесетте старци в Ада и Плача на Рахил;

четвърто: изгревът на дневното Слънце - Сърце, обръчението на Кръвта - Живота, любовта на брачното взаимооплодяване на Първия Хермафродит с Отразения Хермафродит (Третото Небе на Сатанаил);

506. Наред с Външното Велико Дело се движи актът на Вътрешното - и песента за Дъщерята на Царя разказва:

първо - Чашата от Изумруд, Вътрешния Атанор, Слънчевия Възел, Утробно-гръдното вихриевидно сплитане, Вместилището на алхимичната Първоматерия; (1)

второ - Изумрудения Кубичен Камък, Вътрешната Първоматерия, Съскащият ток, минаващ от дъното на тригранната пирамида през гръбначния стълб и през лява и дясна ноздра, Змиевидното Яйце - фалично сплитане на последния гръбначен прешлен, Гълъбът или Змията (отпосле) на алхимиците;(2)

трето - Страданието , в ограничен смисъл, тук то изразява пламенния недоволен устрем към излизане от себе си, което се бележи (3), кипеж на Първоматерията, обръщането на мисловната , емоционалната, волевата сила и неизвестна нова сила, обръщането на металите в злато, Шишарковидното сплитане на тила , когато Силният може да обърне камъните на хляб, но той трябва да чака и те ще се обърнат на злато;

четвърто - Сърцето (Вътрешния Храм, причинното тяло), което се бележи (4), струенето на змиевидния поток нагоре, теменното сплитане, озаряването на цялото същество в светлината, спряна на върха на главата;

пето - Чистотата, преобразуването на телата, едно след друго - физическо, етерно, звездно, което се бележи (5), изливането на змиевидния поток на главата нагоре и настрани по целите тела, стигането пълно свръхсъзнание, работене във всички полета едновременно, лотосовидното лобно сплитане в междуочието, хермафродитизмът - физичен, психичен, духовен, възможността на самооплодяване;

шесто - пътеките на Сърцето и Външния Мрак (6), взаимообщението на Люцис с Фохат - актът на самото самооплодяване, хермафродитното сплитане върху дясната страна на тазовата област;

седмо - Лампадата (7), сливането на Люцис с Фохат - актът на Всепребиваването и Всезнанието - краят на Великото Дело.

---------------

507. В Богомилската апокалиптика Краят на Великото Дело се нарича "Последният Ден".

508. След Малкото Дело (Делото на Колесницата) почва Великото Дело (Делото на Творението), а после иде Последния Ден.

509. Знамението на Последния Ден е двойно: Червеният Змей ще бъде свързан и обеззъбен и кръвта ще престане да капе от Меча.

510.Спирането на оплодяващата Сперма от Фалуса, на Кръвта от меча на Михаел - ето Знакът. А седалищата на Деня ( богомилските сефироти) са десет:

- Венец (Кетер, Монад, Алеф, Corona, Summa Corona, лежащата под Horison Aeternitatis)

- Мъдрост ( Хокма, Мем, Sapientis, Summa Sapientis)

- Ум ( Бина, Тройка, Шин, Intelligentia Silepsis, ia Spaguriti)

- Милост (Хесед, Четворка, Gratia Miserecordia Magnifisentiae)

- Съд ( Пехад, Петорка, Timor Sacrorum)

- Великолепие ( Тиферет, Шесторка, Palchitido)

- Тържество ( Нецах, Седморка, Victoria Mundi Superioris)

- Величие (Ход, Осморка, Honor Glorias)

- Основание (Йесод, Деветорка, Fundamentum Rerum Omnium)

- Царство (Малкхут, Десятка, Regnum , Sanctum Regnum Lacis et Sanguinis)

511. И Онзи, който иде, се рисува на фона на Новия Хаос: в Човека се формира нова Вселена и той е зърното й: "С мед и жлъчка ще ги храни".

512. Избраниците ще сменят храната на Тесния Път Хляба и Виното са кърма на Vta Dolorosa - Меда и Жлъчката. Защото Пътят на Страданието почва там, дето свършва Тесния Път.

513. "И светото Страдание на зачеването и раждането ще посети сърцето им" - себеоплодените - "нови мирове ще родят.

514. И ясно се рисува Бракът на Небесния Мъж и Небесната Жена, Човекът и Вселената като завършек на Външното и Вътрешното Велико Дело.

------------------

515. Осмият Път на Змията се изразява от Иуда - Красотата. Негова Майка е Планината, дето се чертаят границите и полетата на Висшите Начертания.

Той иска от Учителя скрижали за Силните, за ония, чийто защитник е сам той.

Иуда настоява върху изразността на Първоформите, чиито пазител е. Първообразът ражда Първоформата; от нея се ражда Образът, после Отражението и най - после Формата.

516. Сигнатурата на всяка форма загатва за нейната Първоформа и Притчите са път - да се говори за Първоформата, като се споменава само формата.

Отражението или Образа, без да се назовава даже сигнатурата.

517. И Мъдростто на онзи, що разчита притчите , се таи в ясното виждане сигнатурата на Нещата. Соломон бе пазител на Сигнатурите (печатите), а Иуда е Хранител на Формите.

518. Отражение на Еноха (Тайната), Иуда води към проникване в Първоформите, които са точки на Тайната по пътя на нейното въплатяване долу.

519. И от него вземат на Планината скрижали, начертания, изваяния, книги, фигури и магични сплитания онези, които работят с Първоформите.

---------------------

520. Наред с Иуда се движи и Иисус - Деветата Змия – Страданието, в своята Майка - Голгота.

521. Сълзите на Каломаин роди Лобното място и "Легендата за Кръстното Дърво" ясно ни разкрива как устремът към освобождаването на света от веригата на формата ражда страданията на Голгота.

522. И ето защо Иуда - пазителят на Първоформения свят предава на смърт Иисуса: той е син на Разрушението, разрушава формите, за да освободи Идеята, скрита в тях и да даде на света Милосърдие, след като изпълни Закона и го надживее.

523. На форменият свят се противопоставя вече не Първоформеният, а Идейният, на Законът - Милосърдието и това налага единствения възможен път - Страданието.

Ето защо Иуда за силните предава Иисуса на страдание и смърт.

Блудницата Израил трябва да бъде пречистена и да облече химатейона на Небесната Съпруга. А Голгота е мястото на брачния пир.

524. Единадесет са пътеките , по които Страданието влиза в света - Апостолите на Иисуса:

Матхай ( Божието дарование, раздаването на плодовете на Божия дар, Езиците на Светия Дух);

Накай ( Скръб дарува, скръбта по освобождаване, като Път на Дара Божии и като Голготска Палма);

Еликум ( Божия Висина, постигане чрез работа в другите, висините на Богостроителството);

Натаниел (Прати го Бог, Пратеничество Божие, провиденциална мисия);

Тходай ( Ръка на Родовете, кастово водителство, Хиерофантизъм на четирите стихиини посвещения);

Матхиас (Дарование на Избрания, Водителство към вътрешното Богоосъществяване, Хиерофантизъм на трите идейни посвещения);

Мардехай (Железна десница, напътване чрез остри изпитания, потопи, бури, пожари, епидемии, войни, разорения, катаклизми);

Незар ( Очарование, Магична оперативна и учителска дейност);

Йоканаан (Божия Милост, Мистични Пътеки, Милосърдна работа, апокалиптично учителство);

Симон (Послушах те, път на подчинение и богопроводничество);

Никодим (Победа на Народ, водене на тълпи, масова еволюция, закрила на народи, племена и епохи);

Иуда (Слава видех, носител на традицията, на строгата форма и на култа).

525. Иисус слиза от Планината, за да празнува Пасхата - Слънчевото Причащение. И ето неговите три пътеки: Агнето на Небесната Пасха, което дава съдържанието на Апокалипсиса, Девата - и на "Песен Песней" и Разпънатото Слънце - на пророческите книги.

" ...А единадесетте оставиха."

И той отива - там, дето го зове любезният шепот на Небесната Съпруга, върху брачното ложе на Голгота.

---------------

526. За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини - за миряни , т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени.

527. Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер.

Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони.

528. Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие.

529. Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен.

530. Тези основи са изложени в "Евангелие от Йоана" , както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен - това е посветителска книга.

531. Аз ще назова само заглавията:

1. Магия

3. Идеи, Архетипови образи и Форми

4. Тайни и изпитания на посвещението (там е дадена Великата Тайна

на Общото Изпитание)

5. Богочовек

6. Творчество

7. Закон на Съответсвията

8. Жертва

9. Царско и Първосвещеническо служене

10.Апокалиптика

11. Змей

12. Цар на Огъня

13. Жена

14. Хиерархия Небесна

15. Хиерархия Земна

16. Дървото на Познанието и Дървото на Живота

17. Малко Дело, Велико Дело и Велико Изкуство

18. Седмината

19. Дванадесетте

20. Глас от Звездите

21. Маг

22. Бетсемес

24. Израил

25. Боговидство и Богоборсвто

26. Неизвестните

27. Балкиза
532. В ред загадъчни разкази и многосмислени максими апостолът, по стиховете от евангелието на Йоана, забулено говори по онези въпроси, които аз разкрих в предишните страници, като дава на формулирането и дефинирането едно величие, наистина достойно за книгата, назначението на която е да бъде ключ за Посветени.

--------------------------------------

533.Аз не бих имал възможност да говоря, даже сбито по свещената символика на богомилите. Това се дава в "Големият Ключ на Богомилството", книга за Четвъртата степен на Dis. Al. Мога сега да дам най-общи сведения.

534. Както всички традиции, тъй и Свещенната Традициия на Запада употребява символа като трайно средство: да се забули за профана тайната, да се насочи дирещия и да се даде точно определение на даденото на посветения. Наред с това, символът гони и една практична цел: да се съкратяват цели думи, изречения, разкази и книги в един образ. Така се е явила най-великата книга на Западната Традиция "Делото на Кръвта", книга от фигури, образи и линейните начертания, 345 листа, която, писана с думи, наистина не би могла да се побере във Вселената.

535. А нейното ръчно издание, формат 8 см. на 5 см. , подвързано с тънка кожа, на тънки листа, може да се носи в джоба.

Въпреки всичко, аз ще се опитам да приспособя донякъде Ключовете на Богомилството, като направя някои от тях достъпни за жадуващите повече знание и по-високо разбиране.

536. Почвам от азбучните ключове, като указвам: буквата, числото и значение, реда и в сефиротите, образа й в животното, растителното и минерално царство, точката й между небесния Хермафродит, планетата, неподвижната звезда и зодиакалния й знак, божествената й йерархечност, земната й йерархичност, качеството й и пътят й в човека. Буквите са приспособени към новата българска азбука.

А - 1 - Ацилут (сияние), слон, папирус, злато, диамант, петел, теме, слънце, Полярна звезда, Овен, Ехиех, Михаел, Цар, Меч, Единение, сцептър.