Епопея на забравените” – пантеон на българските герои време и мяста на създаване

2.1.Пет години след Освобождението имената на нац. герои и техните идеали са забравени;

2.2.Новите управници са обсебени от стремеж към лично финансово и материално осигуряване; те са хора”с ниски чела и дълбоки джобове”, т.е. прагматични, дистанцирани от народа и неговия живот;

2.3.З. Стоянов пише статия, в която разказва за окаяната съдба на оцелелите български революционери;

2.4.Като гражданин и творец Вазов се чувства длъжен да изтрие праха от имената на забравените герои, да им издигне паметник със силата на словото, да събуди заспалите съвести на сънародниците си , да ги подтикне към довършване на освободителното дело „Паметниците не са толкова за мъртвите….колкото за живите…..”

3.ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ТВОРЕЦА:

3.1.Шведският поет Рунеберг и френският В.Юго – от техните поеми и оди за патриоти взема формата и патоса.

5.1.Цикъл-по малко от стихосбирка; произведения с обща тема и идея;

5.2.12 оди – десет, посветени на отделни личности/Левски, Кочо, Паисий, Бенковски, братя Жекови….., а 2 на събития/”1876”, „Опълченците…”/

5.3.Започва с „Левски”, завършва с „Опълченците…”

5.3.1Тълкуване символиката на 12 /числото 3 е свещено……, а 12ч. разделя нощта от деня, т.е. стореното на Шипка слага край на 5-вековноторобство, на тъмното битие и слага началото на нов етап-свободата, светлото бъдеще…/

6.ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАГЛАВИЕТО:

6.1.Епопеята е разказ за велико събитие, за героична личност от древността /Омировата”Илиада”/

7.1.Лирико-философски увод, т.е общи размисли за героя, събитието;

7.2.Същинска част – изложение, което е разказ за делата на героя;

7.3.Лирико-философско заключение – възхвала на героя и смъртта му