Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта



страница2/27
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
#1320
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Глупостта говори

I. Представяне на Глупостта


Нека смъртните си говорят за мене каквото си искат, все пак аз зная много добре колко малко е зачитана Глупостта дори сред най-глупавите, но аз съм, повтарям, единствена, която с моето божествено присъствие веселя богове и хора. Най-голямо доказателство за това е самият факт, че щом се появих на катедрата да говоря на това тъй многолюдно събрание, изведнаж лицата на всички засияха с някаква нова и непривична веселост, незабавно вие протегнахте глави и нададохте радостен и ликуващ смях, та всички вие, които виждах събрани, ми изглеждахте подобни на Омирови богове, пияни от нектар с непентес[23], макар че преди малко седяхте тъжни и загрижени, като че ли току-що сте се завърнали от Трофониевата пещера[24].

Както в ония дни, когато Слънцето показва своето красиво и златно лице на земята или когато след тежка зима ранна пролет задуха с приятни зефири, изведнаж нов образ се явява у всички предмети, нов цвят и някаква нова младост, така също и вие, щом ме само зърнахте, добихте съвсем други лица. Дори това, което велики оратори, и то с дълга и много обмисляна реч, смогваха едва ли да направят — да разпръснат тежките грижи от душата ви, същото аз постигнах леко само с появяването си.


II. Предмет на речта


Защо днес се явявам с несвойствено за мене занимание, вие ще чуете сега, стига само да слушате словото ми не с ония уши, които наостряте за светите църковни витии, а както сте свикнали при пазарните шегаджии, шутове и смешници и с каквито уши някога Мидас е слушал бог Пан[25]. Приятно ми е за малко да играя ролята на софист, но не като ония, които днес тъпчат главите на момчетата с някакви безполезни глупости и ги научават да се препират повече от свадливи жени. Аз ще подражавам на ония древни мъже, които избягваха безславното име „мъдреци“ и предпочитаха да се наричат софисти. Тяхното любимо занимание беше да плетат похвали и величаения за богове и силни мъже. И така вие ще чуете възхвала не за Херкулес[26] или за Солон[27], но за мене самата, т.е. за Глупостта.

III. Защо Глупостта се хвали сама


Без съмнение аз не обръщам никакво внимание на ония мъдреци, които твърдят, че е много глупав и твърде нахален оня, който хвали сам себе си. Щом искат, нека това да е глупаво, стига само да признават, че е почтено. Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си? Кой ли би ме изобразил по-добре от мене самата? Освен ако случайно някой би ме познавал по-добре, отколкото аз самата се познавам. Освен това аз постъпвам много по-скромно от мнозина знатни и мъдри. Поради някакъв си лъжлив срам те тайно подтикват срещу заплащане някой продажен оратор или бъбрив стихоплет, та от него да чуят похвали за себе си, т.е. чисти лъжи. И ето оня наш скромен човек надига опашка като паун и пери качул, докато безсрамният ласкател сравнява с боговете негодния за нищо човек, посочва за съвършен образец на всички добродетели оня, за когото знае, че се намира най-далече от тях, кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Накрай аз следвам известната народна поговорка, която казва: „С право се хвали сам онзи, който не намира никакъв друг хвалител за себе си“.

Наистина аз се учудвам много на смъртните! Дали да спомена тяхната неблагодарност или тяхната леност? Те всички ме почитат ревностно и се ползуват охотно от моето благодеяние, но в продължение на толкова векове не се яви никой, който да отдаде възхвала на Глупостта с благодарствена реч. Не липсваха обаче люде, които усърдно жертвуваха лампено масло[28] и своя сън да възвеличават с най-щедри похвали Бузирис[29], Фаларис[30], през четири дни повтарящи се трески, мухи, плешивости и други подобни напасти. Вие ще чуете от мене импровизирана и неподготвена предварително реч, но затова пък толкова повече правдива.


IV. Глупостта говори без подготовка


Не бих искала да ме заподозрете в желание да блесна с дарбата си, както правят повечето оратори. Както знаете, когато те четат реч, над която са се трудили тридесет дни, а понякога и чужда произнасят, все пак се кълнат, че са я написали за три дни като на шега и дори, че са я диктували. На мене винаги ми е било твърде приятно да говоря това, което ми дойде на езика.

Никой да не очаква от мен, че по примера на училищните преподаватели ще почна да обяснявам сама себе си с определения и още по-малко с разделения. И двете неща са за мене лошо предзнаменование: да ограничавам с край тази, чието божество се простира толкова нашироко, или да разделям тая, в служба на която е обединен целият свят. Па и защо да ви представям с определения моята сянка и образ, когато вие сами ме виждате тука? Ето ме, както ме гледате, истинска дарителка на блага, която латинците наричат Стултѝциа, а гърците Морѝа[31].


V. Глупостта не се крие


Пък и трябваше ли да ви казвам това? Нима от лицето и челото ми, както казват, не личи коя съм? Или ако някой би се осмелил да ме нарече Минерва[32] или Софиа[33], веднага без никаква реч той ще бъде опроверган от самото ми лице, това най-вярно огледало на душата. У мене няма никакво притворство, нито изразявам на лицето си едно, а друго да спотайвам в сърцето си. Всякъде и всякога съм една и съща, така че не могат да се скрият ония, които с всички сили се стараят да си присвоят външност и звание на мъдрост, а се разхождат като маймуни в багреница и като магарета в лъвска кожа. Нека се преструват колкото си искат усърдно, но стърчащите уши все пак издават Мидас.

Кълна се в Херкулес, неблагодарни са и тия люде, които макар да са най-близо до мене, но сред народа се толкова срамуват от моето име, та си го подхвърлят едни на друг като голяма обида. Макар и да са най-глупави от всички, те желаят да изглеждат мъдри и Талесовци[34]. Нали с пълно право ще ги наречем глупомъдри?





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница