Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта



страница27/27
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
#1320
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

[296] Лукиан в диалога си „Сън или петел“ представя един петел, който разказва за своите превръщания: от войник станал на философа Питагор, после хетера, циническия философ Кратет, цар, просяк, сатрап, кон, гарга, жаба и най-после петел.

[297] Този полустих липсва в гръцката и в нашата Библия, но съществува в латинската (Еклисиаст, I, 15).

[298] „Книга на пророк Йеремия“ (X, 14). Стихът е преведен на български: „Безумствува всеки човек в своето знание“.

[299] Същата книга (IX, 23) — цитатът не е съвсем точен.

[300] „Еклисиаст“ (I, 1).

[301] „Книга премъдрост на Исус Сирахов“ (XXVII, 11 — 12) — втората част липсва в гръцката и българската Библия, но в латинската е даден целият текст.

[302] „Евангелие от Матей“ (XIX, 17).

[303] „Притчи Соломонови“ (XV, 21).

[304] „Еклисиаст“ (1, 18).

[305] „Еклисиаст“ (VII, 5).

[306] „Еклисиаст“ (I, 17).

[307] „Мнозина от последните ще станат първи и от първите — последни“ („Евангелие от Матей“, XIX, 30).

[308] Средновековните западни богослови са почитали твърде много Аристотел.

[309] „Книга премъдрост на Исус Сирахов“ (XX, 31).

[310] „Еклисиаст“ (X, 3) — оригиналът е по-друг, но в латински превод е така, както цитира Еразъм.

[311] „Притчи Соломонови“ (XXX, 2).

[312] „Второ послание до коринтяните“ (XI, 21).

[313] Богослови, познавачи на старогръцкия език, били Еразъм, Райхлин, Меланхтон, Хутен и др.

[314] Познавачи на староеврейски, старогръцки и латински език.

[315] В оригинала има игра с думи: познавач на гръцки език и врана звучат твърде близко — грекулус и гракулус.

[316] Еразъм има пред вид парижкия богослов Никола де Лира (1270–1340 г.).

[317] Блажени Йероним знаел пет езика: старогръцки, латински, староеврейски, халдейски и родния си далматински език.

[318] „Деяния на апостолите“ (XVII, 22–23).

[319] Отново Еразъм се шегува с Никола де Лира и гръцката поговорка „магаре при лира“.

[320] „Евангелие от Лука“ (XXII, 36).

[321] Вероятно августинският монах Йордан Саксонски, живял през XIV в.

[322] „Книга на пророк Авакум“ (III, 7).

[323] Според преданието св. Вартоломей пострадал като мъченик в Индия или Армения.

[324] „Послание към Тит“ (III, 10).

[325] На латински „отбягвай“ значи „девита“. Богословът разделя думата на две „де вита“ = „от живота“ и прибавя от себе си „да се лиши“.

[326] „Второзаконие“ (XIII, 5). Цитатът не е точен.

[327] Хризип е философ, написал над 700 съчинения без никаква стойност, а Дидим е александрийски граматик, написал между 3000 и 4000 съчинения.

[328] „Второ послание към коринтяните“ (XI, 19).

[329] На същото място 16 и 17 стих.

[330] „Първо послание към коринтяните“ (IV, 10).

[331] „Първо послание към коринтяните“ (III, 18).

[332] „Евангелие от Лука“ (XXIV, 25).

[333] „Първо послание към коринтяните“ (I, 25).

[334] Известен гръцки църковен писател (2 и 3 век).

[335] „Първо послание към коринтяните“ (I, 18.)

[336] „Псалми“ (LIX, 6).

[337] Луций Аней Сенека (2–66) — известен римски философ, възпитател на жестокия император Нерон (54–68), по чиято заповед се самоубил.

[338] Дионисий Сиракузки — тираничен владетел на гр. Сиракуза (405–368 г.), известен с голямата си подозрителност. Платон е ходил при него, за да уреди на остров Сицилия идеална държава, но всичко било напразно поради страха на тиранина.

[339] „Първо послание до коринтяните“ (I, 27).

[340] „Книга на пророк Исая“ (XXIX, 14).

[341] Игра с гръцката дума „непиос“, която значи „малък“ и преносно има значение „неразумен“.

[342] „Евангелие от Матей“ (XI, 25).

[343] „Евангелие от Йоан“ (I, 29, 36).

[344] „Откровение“ (V, 13; VI, 1 и др.)

[345] „Битие“ (II, 17).

[346] „Първо послание към коринтяните“ (VIII, 1).

[347] Луцифер е водач на въстаналите ангели.

[348] „Числа“ (XII, 20).

[349] „Първа книга на царете“ (XXVI, 21).

[350] „Втора книга на царете“ (XXIV, 10).

[351] „Евангелие от Лука“ (XXI И, 34).

[352] „Послание към Тимотей“ (1, 13).

[353] „Псалми“ (XXV, 7).

[354] „Деяния на апостолите“ (XXVI, 24). „Многото учение те докара до лудост“.

[355] Алюзия за баснята, в която магарето се представяло за лъв, като се наметнало с лъвска кожа.

[356] Платон, „Федон“ (80, Е.).

[357] Има се пред вид разказ за св. Бернард, който от разсеяност изпил чаша с олио вместо вино.

[358] Платон, „Федър“ (245, В.).

[359] „Книга на пророк Исая“ (LXIV, 4).

Край








Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница