[296] Лукиан в диалога си „Сън или петел“ представя един петел, който разказва за своите превръщания: от войник станал на философа Питагор, после хетера, циническия философ Кратет, цар, просяк, сатрап, кон, гарга, жаба и най-после петел. ↑
[297] Този полустих липсва в гръцката и в нашата Библия, но съществува в латинската (Еклисиаст, I, 15). ↑
[298] „Книга на пророк Йеремия“ (X, 14). Стихът е преведен на български: „Безумствува всеки човек в своето знание“. ↑
[299] Същата книга (IX, 23) — цитатът не е съвсем точен. ↑
[300] „Еклисиаст“ (I, 1). ↑
[301] „Книга премъдрост на Исус Сирахов“ (XXVII, 11 — 12) — втората част липсва в гръцката и българската Библия, но в латинската е даден целият текст. ↑
[302] „Евангелие от Матей“ (XIX, 17). ↑
[303] „Притчи Соломонови“ (XV, 21). ↑
[304] „Еклисиаст“ (1, 18). ↑
[305] „Еклисиаст“ (VII, 5). ↑
[306] „Еклисиаст“ (I, 17). ↑
[307] „Мнозина от последните ще станат първи и от първите — последни“ („Евангелие от Матей“, XIX, 30). ↑
[308] Средновековните западни богослови са почитали твърде много Аристотел. ↑
[309] „Книга премъдрост на Исус Сирахов“ (XX, 31). ↑
[310] „Еклисиаст“ (X, 3) — оригиналът е по-друг, но в латински превод е така, както цитира Еразъм. ↑
[311] „Притчи Соломонови“ (XXX, 2). ↑
[312] „Второ послание до коринтяните“ (XI, 21). ↑
[313] Богослови, познавачи на старогръцкия език, били Еразъм, Райхлин, Меланхтон, Хутен и др. ↑
[314] Познавачи на староеврейски, старогръцки и латински език. ↑
[315] В оригинала има игра с думи: познавач на гръцки език и врана звучат твърде близко — грекулус и гракулус. ↑
[316] Еразъм има пред вид парижкия богослов Никола де Лира (1270–1340 г.). ↑
[317] Блажени Йероним знаел пет езика: старогръцки, латински, староеврейски, халдейски и родния си далматински език. ↑
[318] „Деяния на апостолите“ (XVII, 22–23). ↑
[319] Отново Еразъм се шегува с Никола де Лира и гръцката поговорка „магаре при лира“. ↑
[320] „Евангелие от Лука“ (XXII, 36). ↑
[321] Вероятно августинският монах Йордан Саксонски, живял през XIV в. ↑
[322] „Книга на пророк Авакум“ (III, 7). ↑
[323] Според преданието св. Вартоломей пострадал като мъченик в Индия или Армения. ↑
[324] „Послание към Тит“ (III, 10). ↑
[325] На латински „отбягвай“ значи „девита“. Богословът разделя думата на две „де вита“ = „от живота“ и прибавя от себе си „да се лиши“. ↑
[326] „Второзаконие“ (XIII, 5). Цитатът не е точен. ↑
[327] Хризип е философ, написал над 700 съчинения без никаква стойност, а Дидим е александрийски граматик, написал между 3000 и 4000 съчинения. ↑
[328] „Второ послание към коринтяните“ (XI, 19). ↑
[329] На същото място 16 и 17 стих. ↑
[330] „Първо послание към коринтяните“ (IV, 10). ↑
[331] „Първо послание към коринтяните“ (III, 18). ↑
[332] „Евангелие от Лука“ (XXIV, 25). ↑
[333] „Първо послание към коринтяните“ (I, 25). ↑
[334] Известен гръцки църковен писател (2 и 3 век). ↑
[335] „Първо послание към коринтяните“ (I, 18.) ↑
[336] „Псалми“ (LIX, 6). ↑
[337] Луций Аней Сенека (2–66) — известен римски философ, възпитател на жестокия император Нерон (54–68), по чиято заповед се самоубил. ↑
[338] Дионисий Сиракузки — тираничен владетел на гр. Сиракуза (405–368 г.), известен с голямата си подозрителност. Платон е ходил при него, за да уреди на остров Сицилия идеална държава, но всичко било напразно поради страха на тиранина. ↑
[339] „Първо послание до коринтяните“ (I, 27). ↑
[340] „Книга на пророк Исая“ (XXIX, 14). ↑
[341] Игра с гръцката дума „непиос“, която значи „малък“ и преносно има значение „неразумен“. ↑
[342] „Евангелие от Матей“ (XI, 25). ↑
[343] „Евангелие от Йоан“ (I, 29, 36). ↑
[344] „Откровение“ (V, 13; VI, 1 и др.) ↑
[345] „Битие“ (II, 17). ↑
[346] „Първо послание към коринтяните“ (VIII, 1). ↑
[347] Луцифер е водач на въстаналите ангели. ↑
[348] „Числа“ (XII, 20). ↑
[349] „Първа книга на царете“ (XXVI, 21). ↑
[350] „Втора книга на царете“ (XXIV, 10). ↑
[351] „Евангелие от Лука“ (XXI И, 34). ↑
[352] „Послание към Тимотей“ (1, 13). ↑
[353] „Псалми“ (XXV, 7). ↑
[354] „Деяния на апостолите“ (XXVI, 24). „Многото учение те докара до лудост“. ↑
[355] Алюзия за баснята, в която магарето се представяло за лъв, като се наметнало с лъвска кожа. ↑
[356] Платон, „Федон“ (80, Е.). ↑
[357] Има се пред вид разказ за св. Бернард, който от разсеяност изпил чаша с олио вместо вино. ↑
[358] Платон, „Федър“ (245, В.). ↑
[359] „Книга на пророк Исая“ (LXIV, 4). ↑
Край
Сподели с приятели: |