Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- XII. Глупостта дарява с удоволствия
- XIII. Глупостта е присъща на детството и старостта
XI.Впрочем какво може да бъде по-приятно и по-скъпо от самия живот? Но кой има по-голяма заслуга от мене при зачеването на живи същества? Нито копието на Палада, богинята с татко всесилен[73], нито егидата на облакосъбирателя Зевс създава и умножава човешкия род. Сам бащата на боговете и господарят на людете, който с едно кимване прави целия Олимп да трепери[74], трябва да остави понякога настрана тризъбата мълния и своя титаничен образ, с който плаши боговете, когато намери за добре. Той е принуден по обичая на актьорите да си сложи чужда маска, щом пожелае да върши това, което често върши, т.е. да прави деца[75]. Стоиците[76] си въобразяват, че те са най-близо до боговете. Но дайте ми троен или четворен, дори ако искате хилядократен стоик, аз ще му докажа, че и той, ако не си свали брадата, външен белег на мъдрост, макар и общ с козлите, то поне трябва да си отпусне намръщените вежди, да проясни лицето си и да изостави своите твърдокаменни догми, да се пошегува и да полудува малко, с една дума, мене, повтарям, мене трябва да повика този мъдрец, ако поиска да стане баща. Но защо да не говоря с вас още по-ясно, както имам обичай? Кажете, моля ви се, нима главата, лицето, гърдите, ръцете и ушите, телесни части, които се смятат за „прилични“, раждат богове и хора? Не! Това върши оная част, което е толкова глупава и толкова смешна, та не може да се спомене, без да предизвика смях. Тя е умножителка на човешкия род. Това е оня светен извор, от който черпят живот всички с по-голяма сигурност от четирите числа на Питагор[77]. Кой ли мъж, моля ви се, би се съгласил да си подаде устата за брачната юзда, ако по примера на мъдреците би предварително претеглил всички неизгоди на съпружеския живот? И коя ли жена би допуснала при себе си мъж, ако знаеше и обмислеше опасните родилни мъки и трудностите при възпитаването на децата? Ако вие дължите живота си на брака, а бракът дължите на моята спътница Аноя, то сами разбирате колко много дължите на мене? И после. Коя жена, след като вече един път е изпитала родилни болки, би поискала да повтори, ако не се намеси божествената воля на Лета? Самата Венера, въпреки твърдението на Лукреций[78], няма да посмее да отрече, че без намесата на нашата воля нейната мощ би била безсилна и напразна. И така, благодарение на моята пияна и весела забава се раждат и намръщените философи, на чието място се появиха сега тия, които народът зове монаси; също и багреноносните царе, и благочестивите свещеници, и триж светите папи, най-сетне и целият оня рой от поетически богове, толкова многоброен, та и самият Олимп[79], макар и много просторен, с мъка побира тая тълпа.
Животът е най-приятен, когато нищо не мислим[80]. Но все пак нека разгледаме този въпрос по-подробно. XIII. Глупостта е присъща на детството и старосттаВпрочем кой не знае, че детинството на човека е най-веселата и най-приятна възраст? Какво притежават децата, та не само ние ги целуваме, прегръщаме и галим, но и врагът е готов да се притече на помощ на тая възраст? Само това, че мъдрата природа усърдно е метнала върху новородените покривалото на глупостта, та да могат чрез събуждане на някаква наслада да правят приятни трудовете на възпитателите и да печелят разположението на своите покровители. След детството идва юношеството. Нали то е мило на всички, нали всички благоволяват към него, помагат му усърдно и му протягат готови за подкрепа ръце? Откъде идва, моля ви се, чарът на юношеството? От кого, ако не от мене? Колкото по-малко мъдрува юношата благодарение на моето благодеяние, толкова по-щастливо живее. Нима аз лъжа, като твърдя, че щом хората станат по-големи и започнат да разсъждават като мъже поради своя личен опит и възпитанието, постепенно прецъфтява блясъкът на красотата им, намалява пъргавината им, хубостта им вехне, силата им слабее? Колкото повече човек се отдалечава от мене, толкова по-малко му остава да живее, докато стигне до тежката старост, омразна не само на другите, но и за себе си. Тази старост никой от смъртните не би изтърпял, ако пак аз не се притичвах на помощ при толкова големите тегла. Както боговете у поетите обикновено се притичват на помощ на погиващите, като ги превръщат в нещо друго, така и аз според възможностите си връщам отново към детство тия, които са на прага на гроба. Затова народът с пълно право е свикнал да казва за старците, че са станали повторно деца. Ако някой би ме попитал по какъв начин правя това превръщане, то аз няма да скрия нищо. Отвеждам ги при изворите на нашата Лета[81], която извира от островите на блажените и в подземното царство тече като малка рекичка. Щом пийнат там от водата на забвението, постепенно отмиват грижите от душите си и стават отново деца. За тях казват, че са станали неразумни и глупави. Нека е така! Това именно значи да бъдеш дете. Нали децата са неразумни и глупави? Нима в тази възраст не се весели най-много този, който никак не е умен? Кой не мрази като чудовище и не проклина дете с мъдрост на възрастен? Това свидетелствува и разпространената сред народа пословица: Мразя дете с ума на възрастен[82]. Никой не би искал да има дружба и приятелство със старец, който наред с придобитата си опитност от живота би запазил напълно силата на духа и остротата на ума си. Затова старешката глупост е мое благодеяние. Но моят глупав старец е освободен от многобройните тежки грижи, които терзаят мъдреца. Той даже става твърде волен другар при пиене и не чувствува пресищане от живота, което измъчва хората дори в твърде цветуща възраст. Понякога, когато по примера на стареца у Плавт[83] рече да си спомни четирите букви „любя“, той ще бъде най-нещастен, ако е с ума си. По моя милост той е щастлив, поносим за приятелите си и понякога може да не е неприятен сътрапезник. Според Омир от устата на стария Нестор се „лее реч, по-сладка от мед“[84], докато словата на Ахил са злъчни. У същия поет седналите на градските крепостни стени старци се разговарят с нежни думи[85]. В това отношение старостта превъзхожда детството, което е приятно, но е безсловесно и лишено от най-хубавата наслада в живота — от бъбривостта. Прибавете към всичко това, че старците премного обичат децата и че децата от своя страна се привързват към старците. Тъй като бог непрестанно неща еднородни събира.[86] Пък каква ли разлика има между децата и старците освен това, че старецът е набръчкан и е живял повече дни? Имат едни и същи бели коси, беззъба уста, малък ръст, пристрастеност към мляко, запъване при говорене, бъбривост, неразумност, забравяне, необмисленост — накъсо във всичко останало напълно са еднакви. Колкото повече хората стареят, толкова повече заприличват на деца, докато напуснат живота, без да им е омръзнал и без да са почувствували смъртта, като същински деца. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|