XIV. Други заслуги на глупостта

XIV. Други заслуги на глупостта

Ако смъртните се държеха настрана от всякакво общуване с мъдростта и ако постоянно общуваха с мене, нямаше да има нито един старец и щастливо биха се наслаждавали на вечна младост.

Нима не виждате, че ония намръщени люде, отдадени или на изучаване на философия, или на други трудни и скучни занимания, са станали старци, преди да са били младежи. Грижи и непрекъснати упорити размишления са опустошили постепенно техния дух и изсушили жизнения им сок. А пък моите глупаци са тлъстички, белички и със загладена кожа, същински акарнански прасета^[88], както казват. Те никога не ще почувствуват несгодите на старостта, стига само да не се заразяват от общуване с мъдрите, както обикновено става. Дотолкова човешкият живот не позволява да има пълно щастие за някого.

Това потвърждава и сериозното свидетелство на народната пословица, която твърди, че само Глупостта единствена може да задържи бързо отлитащата младост и да отдалечава неприятната старост. Ненапразно се носи от уста на уста сред народа за брабантците, че колкото повече се приближават до старостта, толкова стават по-глупави, докато възрастта носи на другите народи мъдрост. А между това от брабантците няма по-щастлив народ, по-приятен за общуване и по-малко усещащ тъжното бреме на старостта.

Близки по място и по начин до брабантците са моите холандци^[89]. Защо всъщност да не ги назова мои? Те са толкова усърдни мои почитатели, та поради това си заслужиха прякор сред народа. Те никак не се срамуват от този прякор, но дори се гордеят с него.

Нека след това глупавите смъртни да търсят разни Медеи, Цирцеи, Венери, Аврори^[90] и не зная какви си извори, за да им върнат младостта, докато аз сама мога да направя това, и го правя. У мен се намира известният чудотворен балсам, с който дъщерята на Мемнон върна младостта на своя дядо Титон^[91]. Аз съм известната Венера, по благоволението на която Фаон се подмлади така, че в него се влюби Сафо^[92]. Мои са чудотворните билки, стига само да съществуват, мои са вълшебните заклинания, мой е онзи извор, който не само връща отминалата младост, но — което е още по-хубаво — прави я вечна.

Ако всички сте съгласни, че няма нищо по-добро от младостта и по-ненавистно от старостта, смятам, че виждате колко много ми дължите, щом като аз запазвам толкова голямо добро и отстранявам толкова голямо зло.

XV. Глупостта е нужна на боговете

Ако някой би пожелал да изучи по-усърдно живота на строгите богове според Омир и другите поети, той ще узнае, че всичко е изпълнено с глупост. Каква полза ще има да припомняме за останалите богове, когато вие знаете любовните приключения и забавления на самия гръмовержец Юпитер. Нали строгата Диана, която забравила своя пол и се отдала само на лов, загубила ума си по младия Ендимион^[104]? Аз бих предпочела боговете да чуят за своите дела от Мом^[105], когото твърде често слушат. Наистина разсърдените богове неотдавна го захвърлиха презглава на земята заедно с Ата^[106], понеже със своята безпощадна мъдрост нарушавал щастието на боговете. Никой смъртен не оказва гостоприемство на изгнаника, особено не може да намери подслон в дворците на царете, понеже там е на почит моята дружка Колакия, а тя се спогажда с Мом като вълк с агне. След отстраняването на Мом боговете по-волно и по-весело се отдават на глупави шеги, като живеят по-весело, както казва Омир, понеже нямат вече никакъв строг съдник. Какви ли шеги не прави оня дървен^[107] Приап? Какви ли забави не доставя Меркурий със своите кражби и измами? Даже самият Вулкан по време на гощавките на боговете^[108] играе ролята на смешник: ту с куцането си, ту с остротите си, ту с двусмислени изрази развеселява сътрапезниците. Там е старият любовник Силен^[109], който обича да играе кордакс заедно с подскачащия Полифем и нимфите. Те извиват кръшни хора, при които разголват коленете си. Козлоногите сатири^[110] играят неприлични танци. Пан с волна песен разсмива всички. А боговете го слушат с по-голяма охота от музите, особено когато започват да стават мокри от нектар. Едва ли има смисъл да припомням какво правят пияните богове след пир. Кълна се в Херкулеса, дотолкова глупаво постъпват, че и аз самата не мога да се въздържам от смях. Но за нас е по-добре да си припомним за мълчаливеца Харпократ^[111] за да не ни чуе някой бог доносник, който да съобщи, че говорим неща, които сам Мом не би могъл да говори безнаказано.