Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
XVI. Глупостта е навсякъде
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- XVII. Глупостта помага на жените
- XVIII. Глупостта и гощавките
- XIX. Покровителство на другарството
XVI. Глупостта е навсякъдеНо вече е време по примера на Омир да напуснем небето и да слезем отново на земята и да видим, че ако там има радост и щастие, то се дължи пак на моето благоволение. Най-напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата. За да не бъде животът им скръбен и тъжен, Юпитер е дарил на хората повече чувства от разум — отношение двадесет и четири към едно. Освен това той затворил разума в тясно ъгълче на главата, а цялото останало тяло предоставил на страстите. При това само на един разум противопоставил два най-необуздани тиранина: гневът, който е заседнал като в крепост в гърдите и в самото сърце, извор на нашия живот, и похотта, която има пълна власт чак до края на мъжката възраст. Делничният човешки живот съвсем ясно показва колко е слаб разумът срещу тия два врага. Докато разумът протестира до пресипване и проповядва нравствени правила, понеже само това му е позволено, гневът и страстта мятат примка на своя господар и с още по-голяма омраза викат срещу него, докато той отстъпи изтощен и предаде ръцете си. XVII. Глупостта помага на женитеПонеже мъжът е роден да управлява, трябвало е да му се капне мъничко повече разум, за да си поддържа тава мъжко достойнство. Той се обърна за съвет към мене, както и в други случаи. Аз му дадох веднага съвет, достоен за мене: да си вземе жена, същество глупаво и безсмислено, но пък забавно и мило, та със своята глупост да подправи и подслади строгостта на мъжкия ум при домашното съжителство. С право Платон се е колебаел към кой род живи същества да причисли жената: към разумните или към неразумните, с което е искал да покаже, че глупостта е отличителен белег на нейния пол[112]. Даже когато жената се опита по някакъв начин да изглежда мъдра, тя не постига нищо и става двойно по-глупава; все едно, че някой иска да заведе вол на атлетически състезания въпреки всякакъв разум, както се казва. Удвоява порока си всеки, който въпреки природата рече да му постави багрило на добродетел и да променя дарбата си. Право казва гръцката пословица: „Маймуната си е винаги маймуна, дори да бъде облечена с багреница“. Също така и жената си е винаги жена, т.е. глупава, каквато и маска да си постави. Но аз не смятам жените толкова глупави, та да се обидят от тия ми думи, защото и аз самата съм жена, следователно Глупостта им приписва глупост. Ако правилно обмислят работата, жените ще трябва да признаят, че дължат на Глупостта това, че са много по-щастливи от мъжете. Първо да вземем външната красота, която те с право поставят над всичко и с чиято помощ подчиняват самите тирани на своята тирания. Отблъскващият изглед на мъжете, косматата кожа и гъстата като гора брада, също и преждевременната старост идват само от порока на мъдростта, а винаги пухкавите бузи на жените, винаги нежният им глас и мекичката им кожа подражават на вечната младост. После към какво друго се стремят жените през живота си, освен да се харесват колкото се може повече на мъжете. Нали за тази цел са всички накити, червила, къпания, украшения, мазила, благовония, разкрасяване на лицето, рисуване на веждите и кожата и закръгляване на тялото? Нима могат с нещо друго да се препоръчат жените на мъжете по-добре, отколкото c глупостта си? Какво ли не позволяват мъжете на жените? И то само срещу удоволствието. Жените им доставят наслада единствено с глупостта си. Това няма да отрече онзи, който си припомни какви нелепости дрънка мъжът на жената и какви щуротии върши, докато съумее да изпита наслада с жената. Сега вие виждате от какъв извор се появява първото и най-голямо удоволствие в живота.
Да докажа ли, че аз съм начало и край на това голямо добро? И ще го докажа не с крокодилски, соритски и рогати[117] силогизми или с други диалектически доказателства от този род, но просто, както казват, ще посоча работата почти с пръст. Да отминаваш слабостите на своите приятели, да си затваряш очите и да замижаваш пред техните недостатъци, да обичаш и дори да се възхищаваш на очевидните им пороци като на добродетели, не е ли това почти глупост? Когато един целува бенката на обичната си, когато брадавицата на Агна доставя наслада на другиго, а когато баща твърди, че кривогледият му син е с хитро поглеждащи очи, не е ли това, питам, чиста глупост? Да! Три пъти и четири пъти е глупост, но тази единствена глупост свързва приятелите и вече свързани, ги запазва. Аз говоря за смъртните, от които никой не се ражда без недостатъци. Най-добър е сред тях този, който се мъчи от най-малко недостатъци. Що се отнася до богоподобните философи, сред тях или изобщо няма приятелство, или пък ако има, то е намусено и неприятно, ограничено сред твърде малък кръг, защото към никого не благоволяват. Знае се, че повечето хора са глупави и всеки безумствува по свой начин, а сближение е възможно само сред подобни. Дори да се появи някога сред тия строги люде взаимно благоразположение, то е съвсем нетрайно и нездраво. Това е естествено, понеже те са строги и повече, отколкото може да се каже, с изострено зрение, та толкова зорко виждат пороците на приятелите си, сякаш всеки от тях е орел или епидавърска змия[118]. За собствените си пороци обаче те като че имат затворени с гурели очи и не ги виждат, като торба, която виси зад гърба им. Такава е човешката природа, та никой човек да не бъде без големи недостатъци. Прибавете към това разликата в годините и занятията, също грешките, заблужденията, случайностите в живота и кажете дали има най-малка възможност за приятелство между тия Аргусовци[119] дори за един час, ако не им се притече на помощ наричаната от гърците светия или преведено — глупост и лекомислие. Но какво? Сам Купидон, който е виновник и създател на всякакво сближение между хората, е напълно сляп. Затова нехубавото му се струва хубаво. Той прави същото и с вас, та собственото на всекиго да изглежда хубаво: старецът обича своята бабичка и младежът — своята девойка. Това е навсякъде и макар хората да му се смеят, но тъкмо смешното слепва и свързва приятното общуване на хората в живота. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|