Еровите гласни, носовките. Развой на сричкотворните р и л

Старобългарския местен падеж почти не се е употребявал без предлози.Остатъците от безпредложна употреба след глаголи с представки -ПРИ и NA още в старобългарски за започнали да се изместват отчасти от дателен и от части от родителен и винителен падеж. Местният падеж се е редувал с винителния,когато глаголът е след предлозите ВЪ и NA. След като е изчезнала разликата между категориите за посока и падеж е отпаднал и местния падеж след двата предлога.Това се вижда ясно в писм. Паметници от 8-9 век. В старобългарски за изразяване на обекта на говоренето и мисленето се е употребявал местен падеж с предлог о , а в среднобългарския период случаите с местен падеж се изместват от винителен падеж с предлог ЗА. За да се изрази време се употребява главно винителния падеж, защото местния падеж рано губи тази своя способност. В началото на 14век местнияпадеж е отпаднал напълно.

За разлика от другите славянски езици българският има определителен член,който е поставен най-отзад на думата.Тази особеност на езика се определя като балканизъм и има 12вековно съществуване.

Членните форми са възникнали от съчетание на име и задпоставено слабо показателно местоимение. Слабитепоказателни местоимения не са показвали лицето , а по-ранно формирано понятие за тях. В именната група определителният член запазва второтоси място. Заради своята заднопоставеност определителният член се е смятал като последица от чуждото влияние. Има различни теории за появата на определителния член. Една от тях е на Мирчев,койтосмята , че са се появили около 10-11 век, като задпоставеното показателно местоимение езапочнало да губи първичното си показателно значение поради тясното си свързване с името и по този начин добива детерминантно значение.Според Гълъбов членуването е започнало още в праславянски.Всъщност членуването е започнало по-рано от старобългарския период, около 6век. Бълг. определителен член има следните особености: в старобългарски членът е бил троен. Т.е използвали са 3 показателни местоимения.-ТЪ,СЪ,ОNЪ. ; Членът е бил и склоняван. Това обаче изчезва с изчезването на падежната система.; В староб. период членни форми имат само нарицателните имена.; преди определителния член, прилагателните имена са изпълнявали неговата функция.По-късно показателното местоимение се добавя към сложните форми на прилагателните имена.така са се членували прилагателните от женски и среден род.От мъжки род прилагателните за разлика от ж. и ср. Р. се членуват чрез ЪТ. Членът ЪТ от същ имена се е прехвърл;ил върху прилагателните от м.р.това става в началото на среднобългарския период. Краткият член е бил развит през среднобългарския период.Някои смятат че краткия член при имената е свързан с оконачанията за винителен и родителен падеж.Членът ТА за ср.р. мн.ч.е наследник на формата за именителен падеж ТО. Има и случаи когато определителен член се слага и на същ. Собствени Искъра, Марията. Такива примери могат да се намерят и в художествената литература.
13 БИЛЕТ

Разширяване на функциите на винителния падеж и превръщането му в обща форма

До голяма степен за разпадането на падежната система важна роля изиграва употреба на винителния падеж заедно с предлог вместо някои косвени падежи. Например: дателния падеж е заместван от винителния падеж + подлога НА; творителния падеж е бил заместван от винителния + предлозите ЗА и ВЪ; Местния падеж е заместван с винителен падеж и предлозите ЗА, ВЪ и НА. С размиването на разликата между категориите покой и посока винителния падеж измества творителния или местния, когато са се употребявали с едни и същи предлози. През 7 век винителния падеж се употребява като обща форма,дори и наместа ,къдетопреди е било невъзможно.Това води до отслабванетона системата. Но за да успеевинителния падеж да измести др падежи, важна роля изиграват предлозите,особено когатовинителните и именителните форми са съвпадали. Така предлозите имат и граматични функции.В българските диалекти винителния падеж като обща форма не е напълно категорично. В книжовнияезиквинителния отстъпвамясто пред именния падеж. В среднобългарския период неправилната употреба на падежни окончания, неправилнотосъгласуване на прилагателни иместоимения със съществителните и употребата на общ падеж говорят за напредналата фаза на разпаданетона българката падежнаистема.
Ролята на външните фактори в процеса на разколебаване на падежната система

Преходът от синтетизъм към аналитизъм е проява и на другите славянски езици. Бързото развитие на езика в посока към аналитизъм се дължи на специфичните условияпри които се е развивал като славянски език. с взаимодействието между българския и другите неславянски езици във връзка с аналитизма се занимават Георгиев и Дуриданов. Настъпилите граматични промени,една откоито е аналитизма се свързва с ролята на трако-илирийски и на прабългарски етнически и езикови елементи,които са участвали при формиранетона българската народност и език.Роля изиграва и Балканската езикова среда - румънският, албанският, както и латинският , с който си е служило населението на Балканите при появата на славяните.Смята се че заради гръцкият и балканският латинки са отпаднали творителния и местния падеж, защото те не са познавали тези падежи.Интересен е фактът, че въпреки оказаното влияние на др езици върху българският, той е стигнал най-бързо до аналитизъм.Но защо е така, все още не е ясно.Под силно внимание се взима и изследването на прабългарския, защото той е взел най-голямо участие при формирането на българската народност и език.Не се изключва като вероятност точно тюркския език на прабългарите да е допринесъл за прехода от синтетизъм към аналитизъм на славянския.

Развой на повелително aorist и минало несвършено време imperfectum

Важна характерна черта на българския език е , че пази достатъчно добре разграничението по значение и употреба двете прости минали времена- инперфект и аорист.

Старобългарският аорист е притежавал множество форми: асигматичен т.нар прост аорист, първи сигматичен със запазена сигма или със сигма минала в Х и втори сигматичен т.нар ОХ-аорист. В последствие разнообразието ебило ограничено и системата от аористни форми е била максимално опростена. Глаголите синфинитивна основа на гласна образуват Х, а със основа на съгласна - ОХ аорист. Окончанията също се променят.напр ХОМЪ за 1л.ед.ч. е станало ХМЕ. За 2л.мн.ч. -СТЕ се е променило на - ХТЕ. В 3л.мн. ч. окончанието -Шмалка носовка или Шголяма носовка се е променило в Хголяма носовка./днешното ХА/. Тези промени в окончанията са валидни, както за ориста, така и за имперфекта за лицата в мн.ч. Смята се, че имперфекта е образувал формите си ,както аориста от миналата основа. Това не е със сигурност , понеже се срещат глаголи, които образуват имперфектните си форми от сегашната основа. Напр глаголите от NE спрежение са образували имперфект със сегашната основа.Има и глаголи при които не е ясно коя основа е използвана, защото понякога основите съвпадат. Иммерфектните форми са се образували като имперфектните окончания Ъ,Е,Е , ОМЪ, ЕТЕ, голяма носовка чрез ятова гласнаАХ се залепят за основата. Когато имаме j накрая, ятовата гласна ставала А. заради по-късното контрахиране на имперфектните форми е имало опасност напълно да съвпаднат с аористните форми. Оеднаквяват се формите и при появата на А-спрежение. За да се разгранчат аориста и имперфекта западните говори използват за основа 2 и 3л ед.ч. за да образува имперфектната форма.

В 1л. ед.ч.и формите на мн.ч. са се изравнили аориста и имперфекта, което е характерна особеност на българския език.
Отпадане на дателния падеж

Старобългарския дателен падеж има предимно приглаголна употреба и означава обекта, към който е насочено действието. Този падеж съществува най-дълго в езика,особено при имената за лица. Въпросът за развитието на този падеж е тясно свързан с граматикализацията на предлога NA.Малко са писмените паметници в старобългарския период в които предлогът NA може да изпълнява и обектна функция с местен или винителен падеж.В по-късен етап тези случаи са повече от това може да съдим, че процесът се е разширил.Поради това, че местният падеж е изчезнал твърде рано, на мястото на стария дателен падеж за цел постепенно е останал само винителният като обща форма с предлог NA. Крайната степен на граматикализация на предлога NA,му е дала възможност да поеме всички по-важни функции на дателния падеж, дори и изразяването на притежание, която е изпълнявана преди това от родителния падеж. Най-ранният пример е от Банишкото евангелие. В паметниците от 8 век предлогът NA се среща при дателни форми, които показват че окончанието за дателен падеж не е в състояние да изпълнява функциите си. Това се наблюдава и в ранните новобългарски паметници. Понеже част от основните употреби на дателния падеж са за означаване на цел,предназначение или насоченост на действието към неговия обект винителния падеж успява да се настани на мястото на дателния, напр. след ВЪ и NA. В много случай винителния падеж измества родителния и местния, постепенно отнема и функциите на дателния.

6 БИЛЕТ

История на бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото

Сега старата форма за БПР е още жива, като към нея е прибавена частицата ЩЕ, която проявява намерение да се обобщи като единствен показател за футурност : ще бъде писал, ще бъда купил. До към началото на нашия век са се употребявали и форми без ЩЕ : ако бъда рекъл господ, ако бъде сгрешил нещо.Освен по този начин, БПР може да се изрази и чрез ЩЕ + СЪМ + ЕЛОВО ПРИЧ., напр.: ще съм видял. Има тенденция 2-рия начин да измести първия, което е развоят от отпадането на формата за просто бъд. време на БЪІТИ, която е съставен елемент на описателната форма за бъдеще предварително. Появата на формите за описателно бъд. време е довела според учените до образуването още в СТБ на другата форма за БПР.

Бъдеще време в миналото В СТБ това време се изразява със съчетание от имперфектна форма на ХОТѣТИ + инфинитив.В развоя на това време са следвали етапите в развитието на имперфектните форми на ХОТ(обърнато е)ТИ и ИМ(обърнато е)ТИ, като закономерен етап е достигнат при образуването на изменяем спомагателен глагол- щях да отида, щеше да отидеш. В диалектите обаче се виждат тенденции, х-рни и за останалите балк. езици-по-нататъшния развой на БвМ, при който спомаг. глагол е неизменяем: щеше да ида, щеше да идм. Предполага се,че този етап ще бъде последван и от превръщането на ЩЕШЕ в частица ЩЕ, така че формите да изглеждат : ще четях, ще четеше, ще четеше, ще четяхме, ще четяхте, ще четяхте, ще четяха.
Развой на въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителните български местоимения
СТБ е притежавал разл. въпросителни мест.., част от които са изгубени днес. Не е запазена основната форма на местоимението КЪТО, но ги има КОГО, КОМОУ, макар да са силно ограничени в обиходната реч. Въпросит. мест. за предмети ЧЬТИ рано се е променило в ЩО. Дисимилацията ЧТ>ШТ е обхванала всички възможни случаи в косвените ф-ии на това местоимение, които пък рано са се променили под влияние на педежните ф-ии. на КЪТО- ЧЬТОГО, ЧЬТОМОУ. Запазено е друго местоимение-КЪIИ- КОИ.Въпросит. местоимения за признаци КАКЪ, КАКА, КАКО са се удължили, като са прибавили към функциите си В- КАКЪВ, КАКВА, КАКВО( аналогично за промяната ТАКЪ-ТАКЪВ).Променени са и функциите на старото мест. за количество- КОЛИКЪ, КОЛИКА, КОЛИКО- преобразувани в КОЛКАВ, КОЛКАВА, КОЛКАВИОтносителни местоимения СТБ относит. мест. ИЖЕ, IАЖЕ, IЕЖЕ( йотувани) е изчезнало в говоримия БЕ доста рано, вероятно към края на 9в. но то се държи в БЕ упорито чак до ранната новобълг. епоха. Среща се като комбинация с относителна чстица ТО.СТБІотносително мест. за признаци IАКЪ, IАКIА, IАКО (йотувани А). е било замененто от въпросителни мест. за признаци- КАКЪВ, КАКВА, КАКВО, КАКВИ. Притежателни местоимения.Старите притежателни мест. МОИ, ТВОИ, NАШЬ, ВАШЬ днес се пазят непроменени. За 3л. ед.ч. и мн.ч. СТБ не е имал спец. форми-използвани са били функциите за РП на анафоричното или на показ.Мест.Пази се само негов.Притежателното мест. за 3л. ед.ч. и мн.ч. НЕИН, НЕЙНА, НЕЙНО, НЕЙНИ е образувано от РП за ж.р. на анафоричното мест. + наставка ИН.
ДРУГИ

Метатеза на ликвидните съгласни. Развой на групи *ar *al *er *el

Праславянските съчетания *AR, AL, ER, El между съгласни и *AR, AL в началото на думата пред съгласна в южнославянските езици са се променили в РА, ЛА, Р(ят), Л(ят). Промяната е била свързана със ЗОС: gardЪ> градЪ.Праславянският език не е имал лабиални гласни. средата на 9в. ликвидната метатеза в езика на бълг. славяни вече е била прокарана. Източните говори малко по-късно, до края на 9в., е приключила метатезата на група * AL. Като доказателство се сочат архаизми от рода -алъкати, алъдин.В БЕ съществуват и РО, ЛО.По-особена е съдбата на съчетанието ER в началото на думата след съгласната Ч и пред следваща друга съгласна. След метатезата м/у Ч и Р допълнително се е вмъквала гласна Е, за да се улесни изговора на съгласковото съчетание в началото на думата. Развой на групи ПЛ', БЛ', МЛ', ВЛ'При съчетаването на праславянските устнени съгласни P,B,M,V,C,J се е появявала епентетична съгласна Л' напр.-zeml'a> землIа. В редки случаи тя се е появявала в начални срички. Явлението е познато на всички стари слав. езици.. През периода от 9-11в. е бил в ход неравномерен за различните диалекти и доста напреднал процес на отпадане на епентетичното Л. Форми без Л са били познати на бълг. славяни при заселването им на Балк. п-в., което е отразено в архаичния слав. топонимичен материал в Гърция.. В редица западни говори, разположени предимно покрай ятовата граница, заедно с епентетичното Л, често в едни и същи форми се употребява и Й.В част от зап. говори епент. Л' се среща не само след съгласните П,Б,М,В , но и след други съгласни в съчетание с J -натоварл'ам, лозл'а.

Отпадане на двойствено число и възникване на бройна форма при имената. Съдбата на бройната форма при съществителнитеимена

В православния език не е съществувала отделна категория числително име.В СТБ са отразени 2 основни групи числителни: бройни и редни. Срещат се още събирателни и дробни числителни.Числителното се е скланяло по модела на местоименията и се е съгласувало по род и падеж с името, към което се е отнасяло. В диалектите са запазени и двете форми- един,еден.Книжовна е ЕДИН, но формите за ж.р. ЕДНА,ЕДНО трябва да се свържат с ІЕДЬNА, ІЕДЬNО(йотувани). Такова състояние (един, но една, едн ем. едина,едино) е засвидетелствано още в Зогр. . В СТБ числителното ІЕДИNЪ в определени условия е получавало значение "някои",а също и единствен.

Числителното ДЪВА, ж.р. и ср.р. се пази днес като два,две. В СТБ то е имало само функции за двойствено число. Това съгласуване е започнало да се нарушава със загубването на дв.ч. в края на СТБ и началото на СРБ. Старата форма за Д-ТвП ДЪВ(ят)МА още в СТБ се променя в ДЪВАМА. След загубването на падежите двама е започнало да се употребява при същ. от м.р.-двама мъже. По модела ДВАМА са възникнали още ТРИМА,четирима-т.нар. мъжколични числителни.

Числителните три,четири са се държали като прилагателни и са се съгласували с отнасящите с тях имена. Склонението им се характеризира с общи косвени падежни форми за трите рода. Три- се скланяло по модел на същ. от I-основи, а четири- по ER-основи.

Числителните от 5 до 10 в СТБ са се държали като същ. имена и са изисквали РП мн.ч. на свързаните с тях имена. Числителните от 5 до 9 са се скланяли по образец на същ. от ж.р. по I-основи в ед.ч., а десет по NT-основи.

ОТПАДАНЕ НА ДВ. Ч.

Формите за дв.ч. се употребяват в писмени паметници чак до края на СРБ, макар че в говоримия език са се изгубили доста по-рано и са заменени с множествени форми. Най-рано са се пренебрегвали дуалните функци в случаите, когато са означавали случаен сбор от две лица или два предмета. Запазили са се до днес дуалните форми на онези същ., които означават двойка телесни органи или две симетрични части на нещо. Те изпълняват функции за мн.ч.: ръце, очи, уши, рога, криле.В някои случаи са се запазили по две функции, които са възприети като дублетни в КЕ-криле-крила.

Наред с някогашните функции за ед.ч. и мн.ч. СБЕ се е обогатил с още една специална множествена ф-ма за същ. имена от м.р., когато се съчетават с числителни имена или количествени наречия: два стола, пет пръста-т.нар. бройна форма. Бълг. бройна ф-ма показва сходство с формите на същ. в руския и в сърбохърватския език, когато се съчетават с 2,3,4 и специално с формите на имената от м.р., които в тези съчетания имат окончание -А.

Когато дуалисът е започнал да се губи, е настъпило преосмисляне на старите дуални форми за И-ВП като форми за РП ед.ч. Това преосмисляне е било улеснено от обстоятелството,че езикът е свикнал да вижда след повечето числ. имена същ. само в РП,макар и в мн.ч.

По произход СТБ-инфинитив и супинът са именни форми. Инфинитивът е застинала форма за ДП ед.ч. на сбстрактно име със стара i-основа, а супинът- за ВП ед.ч. на абстрактно име със стара Й-основа.

СТБ-паметници показват,че супинът е изчезвал. Той се е употребявал при наличие на специални условия- след глагол за движение, с който е образувал съставно сказуемо. Прякото допълнение на това сказуемо е стояло в РП. Макар чен супинът продължавада се среща и в някои СРБ-паметници ,а също и в по-късни новобългарски, няма съмнение, че той е престанал да съществува в говоримия БЕ още през СТБ. На мястото на супина се е настанил -И. И се е пазел непроменен продължително време, но въпреки това още в СТБ е съществувала тенденцията за замяната му с ДА-конструкция.

Особено показателни за примерите, в които ДА-конструкцията се среща на мястото на супин, изместен от И. Смята се,че инфинитивната ф-ма е успяла да се запази през целия СРБ, макар че често е била измествана от ДА-конструкции.

И не навсякъде е можел да бъде изместен от ДА-констукция и в такива случаи е съкращавал формата си, като се е запазвал. Най-напред е отпаднала крайната гласна от окончанието -ТИ. От инфинитивната форма на -Т, х-рна за голяма част от слав. езици, в бълг. говори са запазени само редки случаи. Те се откриват в застъпниците на СТБ-съчетания ЕСТЪ + инфинитив, напр.: не е вJдет, не г J е чут.

Вторият етап от съкращаването на И се х-ра с отпадането на -Т от формата, т.е. достига до съвременния съкратен инфинитив. Той има ограничена употреба. Среща се в съставни сказуемни предимно в съчетания с глагола мога ( не мога да ти каза) или в описателни форми за забрана с недей, недейте, стига.

В СРБ-период инфинитивният завършек -СТИ (вести, пасти) е започнала да се настанява и в І-форми, където присъствието му не е оправдано етимологически, напр.: погребсти, като при това се прибавя към сегашната, а не към инфинитивната основа.

В ранния новобълг. период ДА-конструкцията взема втъх над И и почти напълно го замества в текстовете. Най-упорито И се държи при описателното бъд. време, където в паметници от 16в. нататък е редовно явление.