Еровите гласни, носовките. Развой на сричкотворните р и л
Изтегляне 431.87 Kb.
|
|
Условно наклонение- образува се от спом. Глагол БИМЬ + минало деятелно причастие на Л. През среднобългарския период се премахва родовата диференцияция на еловото причастие в мн.ч.. повече промени при условното наклонение няма. Старото причастие може да се замества от бъдеще и бъдеще в миналото.,както и минало свършено и несвършено време. Преизказни глаголни времена - същност и развой
Възникване на българската народност и на народностния български език. За да се уточни кога е възникнал българския език, трябва да се разбере преди това кога е възникнала българската народност.Прародината на славяните е имала граници - на изток от средното течение на р. Днепър, на запад р. Западен бунт, на север р. Припет, река Днестър. През 4 век славяните са започнали да се местят като достигнали до дунавската граница на Византия към 5век. Според мястото,коетообитават спрямо карпатите, славяните са били понански /българи и сърбохървати /и дакийски. /изцяло българи /. Към 7 век завзели Мизия, Тракия,Македония. В Мизия са живеели северите и 7те славянски племен. Северите за били в източната част на Стара планина през те славянски племена са били между Източна Стара планина иКарпатите. Имало е и тимочани, живеещи около устието на р. Тимок, моравяни по поречието на п.Морава. По долината на р. Места са били моляните, в Пелопонес - езерци и миленци. Българската народност се е образувала от тези племена, като влияние оказват етническите, езиковите и културните фактори. Когато българските славяни се заселватна Балканския полуостров те сварват траките, които били в процес на романизиране.Траките имали висока самобитна култура,която оказала и влияние на българските славяни.Думи като рид, зазя са от траките. Освен трактите българските славяни си взаимодействали и с прабългарите, особено през 7в., когато се е разпаднала Велика България. През 681 всъъщност на Балканския полуостров е създадена нова държава на прабългарите и славяните, които се обединявали срещу Византия. През 8-9 век държавата се разширила с бълг. славяни от Тракия и Македония.Духовно и етнически се уеднаквили. По това време възникват и много средновековни селища от прабългари и славяни. Постепенно славянското надделяло над прабългарското. Приемането на християнството през 864г категорично премахнало различнията между прабългари и славяни, що се отнася до религия, обичаи.Така се образувала и ългарската народност. По време на Борисовото управление, нямало никаво деление между прабългари и славяни. В края на 9 век била въведена и Славянската писменост , което се явявало последен етап от формирането на бълг. народност и народностен език. Към края на 9 век започва и същинската история на българския народностен език. Периодизация на българската езикова история Първите опити за периодизация на българската езикова история са свързани с проучването на средновековните писмени паметници. До края на 60-те години на нашето столетие историците на бъл. език са се стремяли да усъвършенстват периодизацията на езика. Започва да се говори за свързващ стария и новия период т.нар.Милитич, Мирчев и др подкрепят становището за 3 главни и 1 предписмен период: Предписмен6-9 век;старобългарски 9-11век; среднобългарски 12-14век; новобългарски 15 до сега. Бернщейн се противопоставя на периодизацията. Той смята, че от 6 до 9 век е съзаден езика и смята , че до края на този период , езикът е достигнал съвременното с състояние. Вл. Георгиев предлага нова периодизация, състояша се от 2 периода старобългарски от 6 до 14 и новобългарски- от от 15 до сега. Периодите съдържат 8 подпериода.Липсва Среднобългарския период, който се характеризира с прехода от синтетизъм към аналитизъм. По-късно Георгиев прави нова периодизация с Първи основен период от 9до 14 век. В него включва ранния и късния старобългарски. После вмъква Преходен етап 14-15век и завършва с Втори основен- новобългарския.той включва ранен новобългарски и български национален език.
Развой на българските причастия. Възникване на деепричастие СТБ е имал 5 причастия-3 деятелни (сегашно и 2 минали) и 2 страдателни (сегашно и минало). Освен сегашното деятелно причастие в БЕ изчезва сегашното страдателно и минало деятелно причастие. В диалектите и в разговорната реч се запазват еловите причастия за минало време и миналите страдателни причастия, понеже те са се използвали за образуване на сложни глаг. форми. С помощта на еловото причастие образуват формите си редица изявителни глаг. времена ( мин. неопр., мин. предвар., бъд. предварително, пбъд. предварително в миналото), както и всички преизказни. Това причастие участва и във формите на условното наклонение. С помощта на миналото страд. причастие се образуват сложните ф-ми на страд. залог. Причините за загубването на причастията са тясно свързани с прехода към аналитизъм. В СРБ се срещат всички известни от СТБ причастия, вкл. и най-архаичните- ПРОШЬ, МОЛЬ. Тяхната употреба е чисто традиционна, в редица памеетници от 12-13в. има неправилно употребени причастни форми. Начална фаза на изчезването на причастията представлява обобщаването на окончанията. Важен междинен етап са случаите на свързване на причастните ф-ми с личния глагол в изречението чрез съюза И. Причастието се е доближило до значение до личен глагол. Най-важното доказателство за ограничаването на причастията в БЕ е замяната им с лични глаголни форми!!! Минало несв. деятелно причастие- то образува ф-мите си от сег. основа, от която днес образуват ф-мите си и имперфектът, и затова го наричат още имперфектно спрежение. СТБ и СРБ не съдържат сведения за възникването му, макар да се смята, че е станало още преди края на 14в., заедно с възникването на преизказните ф-ми. Промени се наблюдават и във функциите на еловото причастие. В СТБ то се е употребявало само в състава на сложни глаг. ф-ми. Сувсем рядко се е употребявало в атрибутивна функция. Редки са примерите с такава ф-я и в СТБ. Смята се,че съвременната у-ба на еловото причастие като обособена част на изречението е късно явление-17в. Редки остатъци от сегашни деятелни причастия днес имат употреба на прил. имена: горещ, вонещ, същ, могъщ.
Деепричастието е нелична глаголна форма в българския език, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е "глаголно наречие". Тя е генетически свързана с причастията-произхожда от различни застинали техни форми. Още в СТб може да се види набелязана тенденция за превръщането на деятелните причастия в неизменяема универсална форма. Най-често като неизменяема се среща ф-мата на сег. деят. причастие за ИП мн.ч. м.р. (на-ште) и по-рядко формата на същ. причастие за ИП ед.ч. ж.р. (на-шти). За начална фаза на възниването на деепричастието трябва да се смятат деепричастните употреби на застинали причастни форми, в развоят на намаляване на разнообразието в именителната им ф-ма. Пренебрегвайки съгласуването си по падеж с дадено име, деятелното причастие губи своя именен х-р и атрибутивна функция, на преден план излиза глаголната му природа и то естествено се доближава до глагола-сказуемо в изречението, започва да пояснява х-рните черти на съвременното деепричастие. Деепричастията се срещат в писмени паметници след 15в.: пишуки, любеки, седеки. Днес те се употребяват предимно в западните и в югоизточните говори. Всички те възхождат към старото сег. деят. прич. на - ште и -шти, като второто е по-разпространено. В югозападните диалекти то е променено в -КИ, а в северозападните в -ЧИ. Деепричастията с окончание -КИ днес са узаконени в КЕ: викайки, плетейки. Според някои промяната е извършена по следния начин: молш'т'и > молеш'к'и > молех'к'и > молейки. Това окончание в говорите се среща и удължено с -М : казвайким, плетейким, минувайким. В някои южни диалекти в Македония освен удължението -М се среща и второ удължаване -ИЦА, така че ти завършва на -ШТИМИЦА. Други завършеци : -ЧИМ, -КЮМ, -ЩЕЦ, -ЩИЦ ИСтория на същ от женски и среден род Съществителни имена от женски род основиВ СТБ същ. имена от жр.р. са включени в А-основа (ЖЕНА) , JА-основа (доуша).Развой на старата А-основаХ-рна черта е появата на форми за ТвП ед.ч. с окончание -Ѫ в. OIѪ . Тези форми се смятат за стегнато и са х-рни за някои СТБ паметници. По-често се наблюдава пълно изместване на ИП от ВП. Напълно е запазена старата ЗвП-форма с окончание -О. В КЕ обаче тази форма е започнала чувствителни а се ограничава, понеже се схваща с пейоративна отсянка, т.е. вече не е неутрална в стилистично отношение. Още в СТБ се появяват първите примери, които илюстрират процеса на изместване на Зв-форми от общи форми, което име отражение и в СКЕ.Развой на стара JA-основаОще в СТБ се наблюдава процес на изразяване на А с JA-основа, в развоят на затвърдяването на съгласните- СТѪ ЗЪI. В СРБ примерите се увеличават, а сега в СБЕ откриват следи от този процес- днешните форми-змии, души трябваше да имат окончание -Е, ако бяха преки наследници на старата си основа (ИП мн.ч.)Редки са примерите с окончание -ЕИ в РП мн.ч. Среден род - 7БИЛЕТ Разпадане на падежната система в българския език. Теории за причините От синтетизъм към аналитизъм се е стремял българският език при своето развитие.Именно това го отличава от останалите славянски езици. Преходът към аналитизъм се изразява в: загубване на именното склонение, изравняване на степените за сравнение при прилагателните имена чрез частици, отпадане на неличните глаголни форми- от които е и инфинитива, поява на описателни форми за бъдеще време. Основно качество на българския език е липсващата падежна система. Има различни теории за отпадането на падежите. Една от тях е теорията за фонетичните изразявания. За първи път за нея говори Миклошич, а по-късно Милетич я развива като теория. Според него първоначалният тласък е бил свързан с изравняването на гласните звукове, които са били в състава на падежни окончания.Изравняването според него е настъпило първо при формите за ед. число на същ. Имена от А- и JA- основи. След това се е прехвърлило и при мн. число. Така е трябвало да се потърсят други средства, които да изразят падежните отношения . Фонетичните изравнявания обаче не могат да бъдат единствената причина за значителната промяна в именната система. По-късно Майер излага тезата за засилената синтактична роля на предлозите. Според него засиленото използване на предлозите е обезсмислило падежите и по-късно са се изгубили. Тази теза обаче не е достатъчно обедителна, защото и в другите славянски езици има широка употреба на предлози, но именното им сколнение си остава. Друга теория е чуждо езиковото влияние. Преди да застъпи фонетичната теза, Миклошич известно време е смятал, че причината за разпадането на падежната система е бил тракийският субстрат.Тезата може да бъде отхвърлена, защото ако трако-илирийският субстрат беше оказал влияние, то това щеше да се вижда и написменните паметници от старобългарския период. Поредната отхвърлена теза е на Ягич и Вайганд, според които роля в отпадането на падежите е изиграло румънското влияние. Достатъчният материал за взаимоотношенията и взаимодействитето между българи и румънци показва, че по-скоро българите биха взаимодействали върху румънците. Всички тези имат недостатък, че обясняват отпадането на именното склонение само с 1 причина. Цонев за първи път казва, че причините са комплексни.Той подробно проследява аналитичните процеси в именното склонение, но не изгражда цялостна теория. Мирчев също подкрепя това становище. Дуританов за 1 път публикува изследване за прехода от синтетизъм към аналитизъм на бълг. език, където разглежда проблемите , както от морфологично, така и от синтактично равнище. Според него движещ фактор са били вътрешните противоречия. До аналитизъм се е стигнало благодарение на действието на външните фактори като : взаимодействието с чуждоезикови племена и народи след заселването на Балканския полуостров. Той изследва и пътищата, по които постепенно са отпадали падежите. Днес са валидни формулировките на Мирчев и Дуриданов. Според Герджиков пък до аналитизъм се е стигнало чрез стремежа да се намали граматичната информация. 8 БИЛЕТ
Според Дуританова противоречията в именната система на българския език за 3 групи:
История на носовите гласни на българския език Двете старобългарски носови гласни са възникнали от индоевропейски дифтонгични съчетания на гласна и носова гъсгласна m и n, които в късния праславянски са се монодифтонгизирали поради действието на закона за отворената сричка.Съществуват различни теории за основното им звучене в староб. език. Най-разпространено е схващането, че голяма носовка е имала имала характер на носово а , а малката на носово е.Според авторите,които се спират на кирилските букви, смятат, че голямата носовка е звучала като носово а , а малката като 'а. За разлика отдругите живи славянски езици бълг. се отличава с няколко диалектни застъпника на малката и голяманосовка, докато в др славянски езици се наблюдава еднообразие, освен при чешки и словашки.В нито един славянски език обаче не се среща изравняване на носовките.Такова има в родопските говори и говорите на павликяните <Пловдивко, Свищовско> Само в бълг. език като застъпник на носовите гласни се среща ерова гласна. Най-ранните промени с носовите гласни са свързани със загуба на назалността. Тези промени се наблюдават в бълг. диалекти през староб. период. Употребите на ОУ и О вм. голяма носовка, както и Е и И вм.малка носовка са определяни като грешки.След понижаването на гасежа и загубата на назалността, носовките са се изравнили до една и съща ерва гласна,която е наречена вторичен ер.С близостта се обяснява т.нар смесване на носовките в среднобълг. писмени паметници т.е писане на голяма вместо малка носовка и обратно. Вторичната ерова гласна търпи промени. Това се вижда в бълг диалекти. Голямата носовка - ъ, а, о, а малката - 'ъ,'а, 'о. Преди отпадането на назалността има две промени: понижаване на гласежа и удължаване, които са свързани с развитието на носовките. Високите кратки носови гласни са се понижили до средни.Задната носова гласна се е понижила до средна кратка гласна а, а предната до средна кратка гласна е.Такова понижаване има и при еровете. Удължаването на а е имало резултат назална ерова гласна ъ , плюс лабиализацията е имало резултат о. Удължаването на е дава резултат е или ъ. Новополучените средни носови гласни в някой бълг. говори са се понижили отново и са станали ниски. Всичко това е преди отпадането на назалността,която екъм края на среднобълг. период. Разложен назализъм е когато в позиция пред преградни съгласни назалният елемент се е произнасял по отчетливо има наличие на съчетание отгласна и носова гласна. Като отделни етапи от развитието на еровите гласни са : замяна между голяма носовка и ъ; замяна между голяма носовка и а, малка носовка с е.Малката носовкасе смесва най-често с йотувано а . Основната промяна,която характеризира развоя на носовките през среднобългарския период е тяхното смесване.Това е т.нар "среднобългарското смесване на носовките", което означава писане на малка вм. голяма носовка и обратно или само на малка. Това смесване става най-вече в среднобългарския период, но се е срещало макар и малко в староб. период.Това смесване има разнообразни прояви,които са 3 основни типа,които показват близост със съвременното състояние на застъпниците на старобългарските малка и голяма носовка. 1. голяма носовка се пише след твърди или затвърдели съгласни, а малка след меки.2. голямата и малка носовка се смесват без ясно доловими правила- говорите в които двете носовки имат еднакъв изговор. 3. Употребява се само голяма или само малка носовка- много рядко срещано.през 16векимаи случаи когао носовките не се пишат. В южните бълг. говори се пазят следи от стария носов изговор на носовките - съчетание от чиста гласна и носова съгласна , пред преградна съгласна.Такъв изговор има в кърджалийски села. 9БИЛЕТ
В старобългарски език бъдеще време не е изразявалосъс специални форми , а със средства,които са отнасяли действието в бъдещето. За бъдеще просто време такава употреба имат формата за сегашно време на свършените глаголи.Дрначин за изразяване на бъдеще време е чрез описателен начин - инфинитива + спомагателен глагол,като ИМятова гласнаТИ.Смята се обаче, че старобългарските ХОШТголяма носовка съчетания са изместили ИМАМЪ-съчетанията.и така чрез тях е започналода се изразява положително бъдеще време. ИМАМЪ-съчетанията днес се използват самопри отрицателно бъдеще време. По-късно обаче се посочват и положителни форми от има да и формата за сегашно време, където глаголът има губи лексикалното си значение, оставаму граматичното като показател за бъдещност.Но тези форми са с ограничена употреба. Има се е употребявало както с глаголи от свършен, трака и с отнесвършен вид. Всички тези средства за изразяване на бъд. Време се пазят и до днес. ИМАМЬ-словосъчетанията са означавали трябва, наложащо е; ХОШТголяманосовка-съчетания са изразявали желание,намерение да сеизвърши действиетов бъдещето.Заради сигурността , че действиетоще се извърши и ХОШТголяманосовка-съчетания са предпочетени за изразяване наположително бъдеще време.Обратнотоважи и за ИМАМЪ-съчетанията. ХОШТголяманосовка-съчетанията се променят на 3 етапа ,като краен резултат се обособява частицата ЩЕ,коятосе възприемапостепеннокато показател за футурност. ХОТятоваглТИ се среща като ште през 13век. Развой на ятовата гласна; преглас на след палатални съгласни Проблемите, които възникват около ятовата гласна са преди всичко около нейното звучене. . Глаголическите и кирилските паметници показват разликата в означаването на ятовата разлика .Смята се, че тя е звучала като широко е.Така се обясняват и диалектните застъпници на ятовата гласна.Според Гълъбов още в предписмения период е имало бълг. диалекти,в които ятовата гласна е ималадвуяк изговор- 'а и е в зависимост от това дали е под ударение или не. Първата промяна, коята става с ятовата гласна е Бятовагласна>А.тази промяна е свързана със затвърдяването на гласните.ХАрактерна еза българския и полския език. в различни части от българската езикова територия развитието на ятовата гласна е било доста рано..Днешните западни бълг. говори показват, че замяната ятова гласна- а след рано затвърделите ц', с' и з' е била характерна за тях още през стб. период. Този факт е многозначителен, тъй като тези говори са екави, но пазят следи от стар широк изговор на ятова гласна: цаф (цев), цада и цадим.Друга промяна е РАзширяване на гласежа на ятовата гласна вместо ятова гласна се пише йотувано а. Това е отразено в среднобългарските писмени паметници. Среща се и изписване на ятовата гласна вм. йотувано а, когато : е след съгласните ж,ч,ш; при глаголите на йотуваоАТИ; във формите за именителен падеж ед.ч. на същ. От ja-основи ж.р и след р',л',н'. В Среднобългарски се срещаи замянана малка носовка с ятова гласна.Това показва фонетичната близост на звуковете.Ятовата гласна се заменя и с Е, откоето може да съдим че стесняванетона гласежа на ятовата гласна епо-късен процес. Той се нарича екавизъм.Той е общобългарска езикова особеност. В западните говориимат.нар. пълен екавизъм. ПРЕГЛАС на 'А - Явлението е много старо в БЕ. Има много неравномерно разпределение в различните диалектни области на СБЕ.Най-общо прегласът на 'а зависи от предходната съгласна и от х-ра на следващата сричка.В говора , залегнал в основата на К-М писменост, прегласът на 'а , съществувал. "Глаголи1еският" диалект е познавал редовно прегласянето на 'а след j в широко К., а в редки случаи- и след Ж,Ч,Ш. За разлика т него кирилската писменост е основана върху диалект или диалекти, в коитто прегласът на 'а още не е бил развит. В тази книжнина се спазва разликата м/у ят и 'а, които се отбелязват с два отделни знака.Първоначално характерен само за югоизточните бълг. говори, към които се отнася и Солунският, прегласът на 'а след палатални съгласни се е разпространил и на североизток. В писмените паметници до 14-15в. свидетелство за този преглас е единствено замяната на Я с ятова гласна.След 16в. в паметниците се откриват многобройни примери, които илюстрират прегласът на 'а -е. Много от тях са в дамаскинови преписи.В днешните бълг. говори прегласената след предходни меки съгласни гласна А ерче се е стеснила до обикновено Е, но не са редки случаите, в които на нейното място се явява и широк К 10 БИЛЕТ
Личните местоимения в историята на български език СТБ-език е имал специални форми само за 1 и 2 лице ед.ч. и мн.ч.: АЗЪ, ТЪI, МЪI, ВЪI. Формата за 1л/ю. ед.ч. АЗЪ се пази и досега като книжовнаНа по-значителни промени се е подложила формата МЪI. Още в СТБ тя се среща променена в NЪI. Замяната на М с Н е станала под влияние на косвените падежи NAСЪ, NАМЪ. СТБ-форма ВЪI се е променила до ВИЕ по същия модел: МЪI>НИЕ; както и: ВЪI ЕСТЕ--- ВИЕ СТЕ. Най-ранните паметници са от 13в.Паметници от СРБ не дават ясна представа за изгубването на формите за ТвП и МП на личните местоимения за 1 и 2 лице мн.ч. Старата дълга форма за ДП се е уеднаквила с ВП- МЬN(ят), МЕНЕ-МЕНЕ. Кратките форми за ДП и ВП - МИ, ТИ, М, Т, НЪI, ВЪI постепенно са се специализирали за приглаголна употреба- този процес е завършил към края на СРБ.СТБ не е притежавал спец. ф-рма за 3л. ед. и мн.ч. на личното местоимение. С тази функция са се използвали форми за показателни местоимения. Употребата на тези форми като третолични е зависела от отдалечеността на лицето или предмета по отношение на говорещия или събеседника.Тричленната с-ма постепенни се е разпаднала. От старото местоимение СЬ днес се откриват следи само в родопските говори- СОЯ< САЯ. Местоименията ТЪ и ОNЪ са удължили функциите си с различни частици, което е поради стремежа да се разграничат показателните от новосъздадението 3-лични мест. Частицата -ВА в късни примери от 17в. . В СБЕ- този, тази, това, тоя, тая, онзи, онази, онова, онези, оная, ония 11БИЛЕТ
Отпадането на косвените падежи не е станало едновременно. Първо са отпаднали творителният и местният, после родителният и най-накрая дателният, който не е изчезнал нацяло. Откриват се остатъци при имената на лица в бълг. диалети. Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017 2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други 2017 -> Литература между първата и втората световна война 2017 -> Литература Лит критика през 60- те години 2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст 2017 -> 1. Време на възражданьето 2017 -> Старобългарска литература (Презентация ) 2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове 2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки 2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина 2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата Изтегляне 431.87 Kb. Сподели с приятели:
|