Есе Генерал Колев: спасителят на Добруджа

Събитието, което предизвиква избухването на войната е атентат в Сараево през 1914, насочен към австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга. Сформират се два военни блока, известни като Антантата и Тройният съюз. През 1915г. България официално се присъединява към Тройния съюз. Решението на България е пряко свързано с желанието за реализиране на националното ни обединение.

Една от най- емблематичните личности свързани с българското участие в Първата световна война е генерал Колев, наричан още бащата на българскта конница. Иван Колев- роден близо до Болград, възпитаник на руска гимназия, желае да стане учител, но след като бива отхвърлен отива да работи в Софийския Окръжен Съд. През 1885г. той се включва в Сръбско- Българската война като доброволец в Ученическия легион, едва ли подозиращ, че в бъдеще ще покори велики върхове във военната история. По-късно постъпва във военно училище и започва да се изкачва по стълбицата на военната йерархия. Поради отличния си успех, става артилерист, което е голяма радост за самия него, поради привързаността му към ездата още от ранна възраст.

По време на Първата световна война, вече генерал-майор Иван Колев е командир на Първа конна дивизия, коята се сражава на територията на

Добруджа в състава на Трета армия. През 1916 България обявява война на Румъния, коята през 1913г. й отнема Южна Добруджа. Боевете при Добрич (Добричката епопея) са от 5 до 7 септември 1916, когато България бива атакувана от руснаци, сърби и румънци. Преди да се впусне във война с Русия, генерал Колев се обръща към своята конница с думите: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Това са думите на един русофил, който потъпква обичта си и изпълнява своя дълг, в името на Родината: майка България .

На 7-ми септември се водят най-ожесточените боеве. Добрич не пада поради умелата намеса на конната дивизия на генерал Колев. В хода на битката настъпва решителен обрат - противникът бяга. Добрич е спасен! Генерал Колев се прославя и в битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, при Мустафа Ачи и Азаплар, като неговата конница няма нито едно претърпяно поражение. Той се превръща в спасителя на Добруджа. На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен -главнокомандващ войските на Балканите. Фелдмаршалът го сравнява с пруския крал Фридрих II Велики, също кавалерист и изказва своите огромни възхищения към генерала.

И няма как да е другояче! Знайно е, че той винаги поставя живота на своите войници над всичко. Това обяснява и минималния брой жертви, които дава на фона на превъзхождащите го чужди войски, с които се сражава. Така, той печели уважението на всички тях. Малко известен, но лично за мен много впечатляващ факт е, че генерал Колев подарява на всеки член на своята конница, пръстен. На тези пръстени, изработени изцяла с негови средства е изобразен ликът на неговия любим кон-Пирин. Пръстените са три вида – златни, сребърни и пиринчени, според чина на войниците му. Голяма част от неговите признателни войници пазят тези пръстени като семейни реликви - знак на почит към генерала.