Есента на юбилеите елитът за смях на кокошките



Дата02.06.2018
Размер79.86 Kb.
#70598
ЕСЕНТА НА ЮБИЛЕИТЕ
Елитът за смях на кокошките
Павел Писарев
Есента преполови, слънцето се скри, заваля дъжд. Грип върлува, иде и зима по време на криза. Добре, че има чествания, юбилеи, 20 години от падането на Берлинската стена, двадесет години от 10 ноември, 100 дни на Бойко Борисов. Вестниците пълни, програмите на телевизиите - сменяш една с друга, търсиш какво става за гледане. Само, че вестниците кой ги чете, тиражите малки. А по телевизиите кой става сутрин рано за Виктор Николаев и колегата му, за Бареков или Лора Крумова и Милен Цветков, само бодри пенсионери, държавни чиновници от по първа ръка и партийни активисти. Така, че бурите и шумотевиците не засягат, както се казваше едно време, милионите трудови хора. Бурите и шумотевиците са за тия, които ги вдигат. Един вид политическо самозадоволяване.

А сега по ред. Първо Стената. Есента на 1989 г., през октомври, бях на международен семинар в Москва по линия на българо-съветската дружба. Изнасяха ни лекции до обяд различни величия, след обяд обикаляхме митингите по московските площади, а в Народния дом на името на Херцен вървяха дискусии за краха на социализма и за разликата във възгледите на Ленин, Сталин, Троцки и Бухарин. Не вярвах на очите и на ушите си. Слушателите от всички народни демокрации се вълнуваха и задаваха остри въпроси. Още тогава разбрах от лекциите, от дискусиите след тях и от разговорите си с гедерманците, че падането на стената и съединяването на двете Германии е въпрос на време. Знаех за становището на Митеран и Тачър, че сега трябва най-много да се направи конфедерация между двете страни, а обединението да стане след половин век. Бях спокоен, трай коньо за зелена трева. Аркадий Ваксберг отиде по-напред , той беше член на съветския комитет за правата на човека с председател шефа на Върховния съд Горкин. Според него под въпрос е целият социализъм, съветският и европейският, за което вървят усилени преговори между съветските и американските служби. Бяха вече избягали десетина генерали от съветското разузнаване и не се знаеше кои са истински изменници и кои изпратени да информират Запада, да опипат почвата за преговори, кои и в двете си функции. Занесох в едно списание голяма статия, откъс от моята докторска дисертация, която предстоеше да защищавам и ми трябваха публикации в чужбина, тогава бях старши научен сътрудник в Института по културата. Тази тема – за ”американския културен империализъм” – я забрави, ми каза главният редактор Борис П. „Нищо против САЩ не можем да публикуваме. Закъсали сме страшно , държавата няма пари да издържа армията, в Афганистан е катастрофа, икономиката е в пълен провал, перестроиката я хвана разстроиство.” Заприказвахме се за България и разговора опря до Жельо Желев, за който в Москва се знаеше. А Луджев, не го ли познаваш. Ех, Павел, та тези хора скоро ще управляват България”. Цяло лято бях слушал по „Свободна Европа” Румяна Узунова и Владимир Костов ,цъках с език, обсъждахме с Владо Даверов в почивния дом на кинодейците в Лесидрен положението ,но чак до там не ми стигаха анализите. И накрая стана така както беше в началото, социализмът както дойде с червената армия, така си и отиде, когато рухна в СССР. Не че и в това историческо движение напред-назад нямаше и сериозни вътрешни причини. Имаше, но нали сега става ясно, че посланиците на СССР и САЩ в София по това време Виктор Шарапов и Пол Солански са си обменяли информации как вървят работите по ”перестроиката” в България , а и такъв разговор става в Ню Йорк седмица преди да падне Тодор Живков. Петър Младенов уверил събеседника си Бейкър, че ще се отмени преименуването на българските турци ,чудовищно насилие в края на ХХ век и ще се възстановят правата на човека в България. Бейкър дойде в София за няколко часа през пролетта, пристигна от Москва по молба на Луканов до Шаварнадзе, за да се срещне с новото българско ръководство и с опозицията. В хотел „Шератон” каза на опозицията да се обръснат, да махнат брадите, да сложат костюми и връзки ако искат да спечелят изборите, а на Луканов сподели впечатлението си, че „с тази опозиция на вас ще ви бъде лесно”. А преди това в Слънчев бряг, в хотел „Кубан“, външният министър на ГФР Геншер още в края на януари постави на Петър Младенов и Бойко Димитров условия, при които Западът ще признае промените след 10 ноември за демократични. Тези условия бяха провеждане на свободни избори, свободна преса и разрешение и условия на новите партии да развиват дейност, разпускане на политическата полиция, така нареченото 6-то управление, спиране на българската разузнавателна дейност в страните членки на НАТО и предаване на списъците на агентурата, която България има в тези страни. Условията бяха приети от българска страна с изключение на прекратяване на разузнаването в съседните страни и предаване на списъците, което Петър Младенов нарекъл неморално. Двете велики сили си намериха нужните хора в България, които по български да свършат българската част от световния прогрес. Така че преходът се оказа българска работа. Колкото могат българските политици, толкова. Според сегашния юбилей стената падна, защото един германски член на Политбюро не казал нещо както трябва на една пресконференция, народът се вдигнал, полицията била объркана, Горбачов спал и сутринта се карал,защо не са го събудили. Ето как стената паднала и се открил пътят за обединението на Германия А десети ноември станал ,защото Тодор Живков си подал оставката и се открил пътят на демократичните промени. Така се пише историята двадесет години след събитията,които показаха ,че светът не е вече двуполюсен, едната сила загуби състезанието безвъзвратно, социализмът не можа да издържи на съревнованието в икономиката и демокрацията, не спечели от разделението на световния пазар и икономика на две, а още по-малко – на световната наука, научнотехническия прогрес и цивилизация и то в края на 20 век. 10 ноември е българска подробност в политическия пейзаж на времето, но ни е скъпа, защото е наша. Най важното е, както отбеляза и Сергей Станишев, че БСП съумя да осигури мирен преход през тези двадесет години, особено, когато беше на власт. Това се дължи не само на Тодор Живков, който не прибягна до сила за да се задържи на върха, не само на Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев, Георги Атанасов, Георги Пирински и други, но и нека подчертаем: на Жельо Желев , Петко Симеонов, Димитър Луджев, Петър Дертлиев, Ахмед Доган и още дейци на политическия живот и също така в голяма степен на Алескандър Лилов, който насочи БКП –БСП към бързи промени и обновление. Тя бе единствената партия в бившите социалистически страни, която спечели абсолютно мнозинство в свободни парламентарни избори под международен контрол, само осем месеца след смяната на режима и увели членската си маса с близо 100 000 души. Когато по целия свят всички бягяха от социализма и комунизма като дявол от тамян, в България социалистите останаха на власт. БСП и СДС направиха правителство на коалиция, това на Димитър Попов, която осигури приемането на новата конституция. Мъдър и добър народ, който изтрая и не се впусна в кървави авантюри, както в Румъния, Югославия и различни райони на Съветския съюз.

А сега за втория юбилей, за Бойко Борисов и нашия политически елит. Социологическите проучвания сочат, че българският народ не е във възторг от изминатия преход, двадесет години след падането на берлинската стена , рухването на режима на Тодор Живков и на социализма такъв, какъвто е бил. По-голямата част от населението живее по-бедно, 84% от българите смятат, че през тези 20 години са загубили своя статус и се чувстват по-зле от преди. Българският народ не отрича промените, особено в политическата област, но никак не е във възторг от тях ,те не могат да му компенсират предишната социална сигурност, работа, заплати и пенсии, образование ,медицински услуги, почивка на море. Българите не са толкова улави, та да се смята, че носталгията им по миналото е носталгия по младостта. Берлинската стена сега е заменена от стената между бедни и богати вътре в страната, и стената между богата Европа и бедна България. Това е истината за изминалите 20 години. България стана по-бедна страна и по-изостанала и продължава да бъде най-бедната в Европа, от 25-30 мяста в света според статистиките на ООН по икономическо равнище, тя изпадна до 70 място. Българите живеят зле, не защото не са предприемчиви, работливи и инициативни, а защото бе разрушено селското стопанство, кооперацията, бяха продадени за скраб заводите. Но заради далаверите - като продажбата на Балкан, БТК, „Кремиковци“, прехвърлянето на външния дълг от евро в долари. И само това ли! Всички приказки за демокрация и за живот както в Швейцария и почивки на Канарските острови будят смях. Даже седесарите не смеят да говорят много против времето на социализма. Българите смятат, че политиците не ги управляват добре. За това избирателите подкрепиха идването на правителството на ГЕРБ. Бойко Борисов по брой на гласувалите за него е един от най-желаните министър-председатели на нова България, по рейтинг един от първите в света. И сега, след стоте дни, той има един от най-високите рейтинги през тези двадесет години. Това стана, защото българският народ се разочарова от БСП, не я приема вече за лява народна партия, която защищава унизените и оскърбените, бедните и безработните, хората в беда. Избирателите изхвърлиха от властта социалистите, както направиха това със седесарите и монархистите, с Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, политици на които им мина времето. Много от ръководителите на БСП народът вече не ги обича, не ги смята за свои, говорят за тях, че са богаташи, далавераджии, крадци. И естествено, някои управници ще трябва да отговарят пред закона, ако съдът докаже техни, за сега предполагаеми, нарушения.



В тази обстановка, когато страната вече навлиза в дълбока криза, от управлението зависи нейният просперитет. В действията на правителството има много страни, които будят одобрение - ефикасност, търсене и поемане на отговорност, публичност, комуникация с населението, съобразяване с общественото мнение , народностност, ако щете превеждане на политиката на разбираем за народа език. Но има неща, които предизвикват основателна тревога и дори страх. Как може да се иска или намеква за забрана на партия, на БСП, която е парламентарно представена, втора в парламента и има депутати в Европарламента. Как може да се заплашва главен прокурор, прокуратура, съд, ако не се осъди този или онзи. Как може да се заплашва със затвор бивш министър-председател за нарушения, отговорност, за които носи преди всичко определена администрация, в случая секретна секция ,която има задължението да съхранява секретни документи. Как може да се иска импийчмънт на президент, два пъти избран и то да се иска от провалени политици, които незнайно защо не ги съдят за кражби и далавери. Как може сутрин министър да говори едно, а вечер по телевизионния екран министър-председател да го отменя. Как може държавник да започва всяко второ изречение с аз, аз наредих, аз разреших, аз позволих, аз отмених и т.н. Защо не казва и аз нахраних народа и децата, и излекувах болните и старците? И какво ще се прави като се изчерпи ресурсът на обвинението към предишното правителство? Ще се забавлява публиката с министерски румби? Представяте ли си г-жа Клинтън или Олбрайт да танцува рубма, помните ли г-н Кув дьо Мюрвил или Иван Башев да пее по телевизията. Елитът да не става за смях на кокошките. Поне от г-жа Кунева да се вземе пример. Светът не започва от Бойко Борисов и ГЕРБ, както и българската държава,те няма да властват до безкрай, ами после? Ако има защо, прокуратурата и съдът трябва да си свършат работата. Но разгаряне на политическото противопоставяне в България е опасно. То няма да изпрати БСП в небитието, нито ГЕРБ ще се свали от власт поради нищонеправене, както някои имат напразни илюзии. Но може да пострада гражданският мир и да се затруднят общите усилия за излизане от кризата.

Правителството на тройната коалициа падна от власт. Избирателите сметнаха това за заслужено. Сега пред БСП стои задачата да бъде активна, творческа и успешна опозиция, да върне доверието на народа, което е загубено. Едва ли това да отговаря на всяка нападка на Бойко Борисов е добра и най-важна задача на Станишев и удобна позиция за борба. Личният двубой той веднаж вече го загуби. Доколкото е обвиняем от Бойко Борисов, на него са нужни политически адвокати. Със защитата на БСП трябва да се заемат всички от ръководството на партията, но повечето се скатават. И продължават разприте помежду си. Сега допълнително на дневен ред са вътрешнопартийните атаки срещу Кирил Добрев. Едва ли имат морално право да го обвиняват същите тези, които са вършили големи нарушения към партията и закона, още повече, че той организира значително младежко попълнение в БСП, нещо което е жизненонеобходимо на почти 120 годишната партия. Конгресът завърши, нека да се съсредоточим към позитивна работа. Вярно е, че сега тепърва ще се доказва дали са направени всички необходими изводи от постигнатия провал, от грешния десен курс ,от глупавото противопоставяне на поколения и разномислещи, и разноговорещи кръгове на партията ,които като Лявото крило в БСП например и Открит форум се оказаха прави. Предстои трудна зима. От политическата мъдрост на властта и опозицията зависи това да не бъде тежка зима за България. А БСП трябва да се очисти от крайнодесни елементи и корумпирани дейци и да се готви за нов конгрес, може би догодина, който отдолу догоре да избере нужните хора на нужните места.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница