Етапна връзка „Обход на гр. Малко Търново” от км 2+732. 37 до включването в път і-9 при км 364+331. 10 /съвпадащ с км 3+381. 06 – край на етапната връзка

Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води на територията на община Малко Търново (на чиято територия се намира обекта на инвестиционното предложение) е неравномерното разпределение на наличността им през годината. Освен това, като цяло водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. В последните години се наблюдава тенденция към намаляване на речния отток като следствие от намаляване на валежите и общото увеличение на загубите от изпарение. Последното води до голям дефицит на повърхностни води в периода на активна вегетация, когато в следствие на по-интензивно напояване някои от речните течения пресъхват.

Реките на територията на община Малко Търново принадлежат към водосборите на Велека и Резовска и са част от Черноморския водосборен басейн.

Проектното трасе на етапната връзка не засяга повърхностни водни обекти.

Не се очаква въздействие върху повърхностни водни обекти при реализацията на инвестиционното предложение.

Водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. Последното е валидно както за ресурса на повърхностните, така и за подземните води. Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Те са формирани в алувиалните и пролувиалните отложения на р. Велека, р. Младежка и р. Резовска, както и в някои от съвременните морски отложения в крайбрежната ивица. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р. Велека възлизат на 160 л/сек.

Около 94% от баланса на Странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М. Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

Близко разположено до обекта на инвестиционното предложение подземно водно тяло, регистрирано в района на река Велека е BG2G0000000012 - Кватернерен водоносен хоризонт в терасата на р. Велека. Водното тяло има площ 17,26 км2, колектор – поров, естествените водни ресурси са оценени на 112 л/сек, а експлоатационните ресурси възлизат на 67 л/сек. Анализът на състоянието на водите е оценено на мониторинговия пункт ШК БПС Кости Вик. Водното тяло е характеризирано в добро екологично състояние (в това число количествено и химично състояние). Поставените екологични цели за подземното водно тяло са свързани с недопускане на превишаване гарантираните и възможни експлоатационни ресурси, както и запазване на добро състояние.

Друго водно тяло, намиращо се в близост до обекта на инвестиционното намерение е разположено в слой юра-триас, палеозой-протерозой – водно тяло ВТ BG2G0000TJ042 – карстово–пукнатнинна зона. Площта на подземното водно тяло е 959,92 км², литоложки строеж– интрузивни, ефузивни, метаморфити, тип водоносен хоризонт- пукнатинен, грунтов, смесен, колектор - пукнатинно-карстов. Екологичното състояние на водите е оценено като добро.

Не се очаква засягане и въздействие върху подземните води.

Територията на Община Малко Търново попада в Средиземноморската почвена област на Европа и е част от Странджанската почвена провинция на Балкано- Апенинската подобласт.

Почвообразуването в Странджа е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горскодървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридовохълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения.

В състава на почвената покривка се наброяват 7 почвени типа от 22, известни в България. Те са съставени от 12 подтипа с множество комбинации от асоциации, фази и разновидности. Преобладават лесивираните канеленовидни почви (излужените канелени горски почви), планосолите (оподзолени канелени горски и псевдоподзолисти канелени почви), жълтоземите и плитките почви (рендзини, литосоли и ранкери). Тук се срещат и червеноземите, които заедно с жълтоземите представляват рядкост за България и за Европа.

В обхвата на етапната връзка са разпространени лесивираните канеленовидни почви. Поради плиткия си профил се отличават и с по-ниски запаси на хумус, по-неблагоприятен воден режим, по-ниско плодородие.

Б. Прогноза за въздействие

Б.1 По време на строителството

Основното и необратимо въздействие е промяната на предназначението и категорията на земята на попадащите в обхвата на етапната връзка земеделски земи и земи от горския фонд.

Преди започване на строителните работи трябва да се отдели хумусният пласт, да се депонира отделно от останалата земна маса, да се съхрани и използва по предназначение – за рекултивация на нарушенията.

Временното депо за хумус ще се разположи в близост до терена и след приключване на строителните работи се рекултивира, а хумусът ще се използва по предназначение. Излишните земни маси се транспортират до депа, съгласувано с община Малко Търново.

Въздействието върху почвите се изразява в първична и вторична нарушеност:

• 
  Първична нарушеност - При заемането на нови площи за трасето на етапната връзка промените ще бъдат свързани с дейности, нарушаващи целостта на земната кора в рамките на сервитутната ивица и съпътстващите временни терени. Практически в следата на трасето и сервитута почвата се унищожава окончателно и безвъзвратно;
  
• 
  Възможна е вторична нарушеност – създаване на условия за предизвикване на ерозия и гравитационни процеси в околопътното пространство (извън предвидените нарушения). Възможно е в скалните откоси да възникнат сипей и срутища в зависимост от степента на напуканост.
  

В близост до пътното трасе и в границите на ограничителната строителна линия, може да се получи замърсяване на почвите от разлив на нефтопродукти и опасни вещества (непредвидени аварии със строителните машини) и/или замърсяване с отпадъци. Най-рискови са строителните площадки, площадките за временен и краткотраен престой или за зареждане и поддръжка на строителните машини. Тези въздействия са краткотрайни и локални. Могат да бъдат ограничени и напълно изключени при ползване на изправна техника, спазване на изискванията за безопасност на труда и сериозен контрол.

Нарушенията на почвата ще бъдат в рамките на отредения терен. всички временни депа и площи ще се рекултивират след приключване на строителните работи.

Необходимо е да се укрепят банкети и берми, както и да се укрепят нарушените площи в съседство, което ще доведе до стабилизиране на нарушената почвена покривка по време на строителството.

Въздействието от експлоатацията на етапната връзка ще се отрази върху устойчивостта на почвите на антропогенно натоварване. По време на експлоатацията може да се получи замърсяване от разлив на бензин и масла, от водния повърхностен отток на платното и др. Замърсяване може да се получи и при непредвидени аварии.

Въздействията от екологично замърсяване ще се изразят в следното: макар и локално ще има промяна на протичащите в почвения субстрат физикохимични, воднофизични и биологични процеси; влошаване на почвената структура; влошаване качествата на земеделската продукция (приблизително в ивица до 50 м встрани от пътното платно, в зависимост от конкретните климатични условия); застрашеност от ерозия и не на последно място естетически изменения.

Поради малкия обхват на инвестиционното предложение, екологичните промени които се очаква да настъпят са с незначителен локален характер.

Територията на инвестиционното предложение попада в централната и източната част на Странджанската тектонска зона и най-източните отдели на Средногорската тектонска зона. В тектонското отношение района попада в рамките на Странджанския антиклинорий, чиито главни тектонски линии се чертаят от посоката 120°-140°. Гънковите структури са полегнали главно на север и североизток. Най-голямата структура в антиклинория е Централната Странджанска антиклинала. Предполага се, че Странджанският антиклинорий е оформен в края на горната и началото на долната креда. Най-интензивна разломна дейност е имало през горната креда и палеоцена, когато се е оформил Босненския дислоканционен сноп, както и редица други разломни зони. Внедряването на големите количества магма през този период е следвало нарушенията в земната кора.

По-голяма част от района е заета от триаски теригенни и карбонатни седименти, които са обединени в два фациални типа – Суббалканиден и Странджански. Те са поделени на базата както на установени фациални различия, така и на тектонското им положение. От Суббалканидния тип е представена част от Искърската карбонатна група, състояща се от доломитите на Босненската и Троянска свити и глинестите шисти на Васильовската свита. От Странджанския тип е застъпена главно Велекската група с двете си подгрупи – Грахиловска и Босненска.

На площадката липсват изяви на интензивни физикогеоложки процеси и явления. Теренните форми са спокойни, като видимо липсват участъци, потенциално опасни за свлачищни процеси.

Съгласно сеизмичното райониране на Република България Малко Търново попада в зона със сеизмична интензивност VІІ и сеизмичен коефициент Кс=0.10 . В този смисъл Малко Търново и неговите околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната.

Инженерногеоложките условия на площадката са добри, като не са установени развити неблагоприятни физикогеоложки явления и процеси.

При доизграждането на етапната връзка ще се засегнат най-горните части от геоложката основа. При стриктно спазване на изискванията при строителството не се очаква да се активизират и възникнат неблагоприятни физико-геоложки процеси и явления.

При строителството на обекта въздействието върху геоложката среда ще бъде с локален характер, еднократно, дългосрочно и пряко.

В процеса на строителството се оказва еднократно и необратимо въздействие върху геоложката основа в обхвата на трасето, особено в участъците в изкоп. В участъците в насип, геоложката основа не се нарушава, но се оказва в обхвата на трасето и сервитута, където земната основа остава изолирана под пътното трасе.

Няма въздействие върху земните недра след приключване на строителните работи.

Може да се получи инцидентно замърсяване и въздействие при ПТП придружено с разлив на опасни вещества. Тези инциденти са малко вероятни, непредвидими като място, време и степен на въздействие. Реагира се съобразно обстоятелствата и изискванията за ликвидиране на последствията от такива аварии и съгласно инструкциите за действие за съответните опасни вещества.

ІV.1.8. Въздействие върху ландшафта

А. Съществуващо състояние

Теренът на инвестиционното предложение се намира в Черноморската Ландшафтна зона – Ландшафтна област на южното Черноморие, Странджанска Ландшафтна подобласт. Тя от своя страна се разделя на два основни ландшафтни района – Ландшафтен район на Странджанското Черноморие и Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.

По Класификационната система на ландшафтите в България районът попада в Клас Планински ландшафти, тип Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори с два подтипа - Ландшафти на нископланинските долинни лонгозни гори и Ландшафти на нископланинските субколхидски гори.

По отношение на Системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България, районът се намира в Междупланинска зонална област на Тракийската низина и Югоизточните ниски планини – Странджанска област (код ХХІV), с 3 района – Факийско-Велекски (код 125), Росенско-Медноридски (код 126) и Приморски (127).

Трасето на инвестиционното предложение се намира в район Факийско-Велекски (код 125) - Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.

Характерно за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от реките Резовска и Велека. Наличието на варовици и мрамори е създало условия за образуването на повърхностни и подземни карстови форми. По - голямата част от района е заета от горски ландшафти и закрити пространства. Като цяло по-голямата част от различните типове ландшафти са ненарушени с естествен облик. От типа Горски ландшафти, с най-голямо разпространение са подтиповете – широколистен високостъблен и широколистен нискостъблен издънков подтип.

Териториите около терена на настоящото намерение са заети с:

• 
  горски ландшафти– дъбови, издънкови гори, както и самонастанили се келявогабърови гори с ниска консервационна стойност и
  
• 
  земеделски (аграрни) ландшафти – обработваеми и необработваеми земеделски земи.
  

Териториите, през които преминава етапната връзка, са в малка или по-голяма степен повлияни от антропогенна дейност. Промени в структурата и функционирането на ландшафтите в известна степен ще настъпи по време на самото строителство. След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде незначително, тъй като експлоатацията на пътното съоръжение не е свързана с пряко нарушаване на ландшафта.

При строителните работи не се очаква увреждане или разрушаване на основни жизнени пространства за растителни съобщества и животински общности.

Осъществяването на предвиденото мероприятие ще предизвика съществена промяна в съществуващата пейзажност и визуалност, което като степен на въздействие ще е незначително, предвид съществуващите пътища в района. По принцип линейните инфраструктурни обекти създават възможност за честа смяна на изгледи с различен визуален обхват. Близкият и среден визуален обхват включва прилежащите на пътя горски и селскостопански площи. Далечният визуален обхват (макар и недобре изразен) в различните участъци на пътя включва панорамни изгледи към околните била или поляни.

Въздействието като цяло е незначително, основно по отношение на визуалното възприятие на новия обект на транспортната инфраструктура.

ІV.1.9. Въздействие върху природните обекти

Въздействието върху защитените територии и зони е разгледано в съответните точки на настоящото информация. Инвестиционното предложение не засяга други природни обекти.

Минералните богатства с които разполага Община Малко Търново се поделят на рудни полезни изкопаеми – медни, медно-железни, медно-оловно цинкови, железни и медно-полиметални руди, съдържащи редки и благородни метали; нерудни и минерални води. Основните находища са : на рудни полезни изкопаеми – Малко Търново – участъци Бърдце, Пропада, Младеново и Граматиково – участък Граматиково; на мрамори – находища Малко Търново, Сираково и участъци Шаренково, Сушица-Пропада, Бръшлян; на гранитоиди – участък Сливарово и Дядов окуш; на кварц–фелдшпатови аркозни пясъчници – участък Гарваница. Варовиците от цяла Странджа са предмет за добив на вар и суровина – голямо находище има около гр. Малко Търново. Района около Малко Търново и с.Звездец е богат на суровини от аркозни пясъчници и стари гранити, необходими за керамичната и порцелановата промишленост.

Основният представител на този отрасъл е “БУРГАС – ВАР” ЕООД “Цех за производство на негасена вар – Малко Търново”. Предприятието се намира на около 1 км. югоизточно от гр.Малко Търново и на 75 км. южно от гр. Бургас в местността “Пазлака” от възвишението “Пешова нива”.

Съгласно информацията в Националния концесионен регистър, територията, предвидена за реализиране на етапната връзка не попада в обхвата на регистрирани находища на подземни богатства, поради което не се очаква въздействие върху минералното разнообразие вследствие реализиране на инвестиционното предложение.

Растителността в Странджа се отличава с фитоценотична специфика, уникална както за България, така и за Европа. Отнася се към биома на широколистните листопадни гори на умерения климат, но с доминанти от евксинската и субевксинската флора. Така Странджа попада в Евксинската ботанико-географска провинция, която в Европа се простира единствено тук – по българското и турското Черноморие. На основата на южноевксинската растителност планината е включена в Понтийско-Кавказко-Хирканската българска провинция. По отношение на вътрешното за страната райониране на растителността, Странджа е обособена в отделен окръг с два района – район Факия и район Велека.

Флората на Странджа е изключително богата и уникална не само за нашата страна, но и за Европа. На сравнително малка територия тук могат да се намерят около 1670 растителни вида и 54 подвида, като видовете с висока консервационна стойност са около 20%. Това представлява около 47,6% от висшите растения в България. Само в Червената книга са вписани над 70 странджански ендемита.

Лесистостта е висока – около 80% от територията са гори. Със странджанските гори завършва поясът на понтийско-евксинската растителност, разпространена в Северен Иран, Кавказ и по южното черноморско крайбрежие на Турция. В Странджа на малка територия участието на местни дървесни и храстови видове в състава на горите е двърде значително – над 100. В подлеса се наблюдават много елементи на колхидската флора.

Иглолистните дървесни видове ( Pinus nigra, Pinus silvestris, Pseudotzuga duglasii, Cedrus atlasi, Picea excelsa, Larix europea ) имат малко участие – 12,6% и са внесени изкуствено през последните 50 години. В категорията други широколистни видове, с незначително, но твърде важно от гледна точка на биоразнообразието участие от 1,2%, трябва да бъдат посочени лъжник ( Quercus hartwissiana Stev.), космат дъб (Quercus pubescens L. ), мъждрян (Fraxinus ornus L.), брекина (Sorbus torminalis L.), скоруша (Sorbus domestica L.), клен (Acer campestre L.), явор (Acer pseudoplatanus L.), шестил (Acer platanoides L.), сребролистна липа (Tillia argentea Desf.), дребнолистна липа (Tillia parvifolia Ehrh.), кримска липа (Tillia enchlora C.Koch.), дива круша (Pyrus communis L.), бадемолистна българска круша (Pyrus amigdaliformis Vill.), черна елша (Alnus glutinosa L.), джанка (Prunus divaricata Led.).

Най-значими от флористична и консервационна гледна точка са източнобуковите формации с участието на горун и по-рядко благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти. Това са обикновен тис, странджанска зеленика, пирен, лавровишня, колхидски джел, червена и синя хвойна, миши уши, чашкова звъниика, калуна, горянче, брашлян, зимзелен, филирея, тамянка, жасмин, скрипка, аспарагус, звездиче, бял имел. В долинната част от територията на общината са разпространени чисти източнобукови, както и смесени с дъбове гори. Там са разпространени и източнобукови гори с лавровишня. Интересна е формацията, представляваща останки от средиземноморските маквиси с участието на филирея, пистация, космат дъб,мъждрян, келявгабър, рускус, аспарагус и др.

Във флората на Странджа голямо участие имат фанерофитите – 7%, което е характерно за планините, а също така и терофитите – 26%, което е типично за средиземноморския климат. Тук се срещат голям брой терциерни реликти – 63 вида, като 7 от тях са странджански ендемити. Флористичните ендемити са 55 вида. Локални за Странджа са 10, между които търиловото великденче, йордановото подрумиче и др. Българските ендемити са представени от 6 вида и 3 подвида, а балканските ендемити са 39 вида и 5 подвида.

Като консервационно значими са определени 140 вида и подвида. От тях 4 вида са застрашени на световно ниво, други 11 – на европейско, 113 вида са включени в националната Червена книга, а 7 вида са редки за страната. Защитените растения са 74 вида, като 5 от тях са строго защитени и по Бернската конвенция.Почти всички консервационно значими видове имат находища в странджанските защитени територии. Що се отнася до описание на локалитетите и състоянието на популациите, едва 10% от флората на планината е добре проучена.

Като особена категория от флората на община Малко Търново са лечебните растения. По смисъла на Закона за лечебните растения на територията на общината се срещат 501 вида, които принадлежат на 94 семейства. Това представлява 37,7% от висшата флора в Природния и парк и 70% от диворастящите лечебните растения, срещащи се в България. 498 от видовете са по Приложение към чл. 1 ал.2 от ЗЛР, а още 3 вида са добавени към този списък от природозащитни (блатно кокиче (L.aestivum ), колхидски джел (Ilex colhica )) и търговски съображения (обикновена коприва – Urtica diotica ).

Върху площта на ивестиционното предложение има единични екземпляри на дървесна и храстова растителност, която е характерна за района, зает от гори на източен горун (Quercus роlycarpa) и с около 20 % участие на източния бук (Fagus orientalis). Във видовия състав на дървесната растителност в по-широк район около трасето на етапната връзка, участват още космат дъб (Quercus pubescens), клен (Acer campestre), явор (Acer pseudoplatanus), шестил (Acer platanoides), мъждрян (Fraxinus ornus), брекина (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), дива круша (Pyrus communis), сребролистна липа (Tillia argentea), дребнолистна липа (Tillia parvifolia), джанка (Prunus divaricata).

Биоценозата на разглеждания район е представени от: червена власатка (Festuca rubra), пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynоsurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), троскот (Cynodon dactylon), зелена кощрява (Setaria viridis). Срещат се още зайчина (Coronilla scorpioides), обикновен гингер (Onopordum acanthium), млечка (Euphorbia myrsinites), ветрогон (Eryngium campestre), паламида (Cirsium arvense), синя жлъчка (Cichorium intybus), слез (Malva sylvestris), миризлив бурен (Sideritis Montana), огниче (Chenopodium botrys), къклица (Agrostemma githago), черен пелин (Artemisia vulgaris).

В състава на фитоценозата няма редки, ендемични и защитени растителни видове, включени в приложенията на ЗБР.

Въздействието на подобни инвестиционни предложения върху растителността се изразява в следното:

• Унищожаване на растителността в границите на строителството;

При осъществяване на инвестиционното предловение ще бъде засегната малка площ от 7.632 дка земи от поземления и горския фонд. Върху засегнатите площи са разположени местообитания с ниска консервационна стойност.

Предвид малката площ и ниската консервационна стойност на засегнатите териории, смятаме, че въздействието върху растителността вследствие пряко унищожаване ще е незначително.

• Рудерализация на растителността в близост до инвестиционното предложение.

След осъществяване на инвестиционното предложение са възможни процеси на рудерализация на растителността в прилежащите на новото пътно трасе терени. Рудерализацията ще е следствие от нарушаване на почвения слой при строителството, и запрашаване/замърсяване по време на експлоатацията. Точната площ на засегнатите от това въздействие терени е трудно да се изчисли, но вероятно ще е от порядъка на пряко засегнатата площ – около 7.632 дка. Степента на това въздействие би могла да се намали значително при прилагане на подходящи мерки при строителството в тези имоти:

а) Да не се допуска навлизане на машини и техника в съседни терени;

б) Да не се допуска депониране на земни маси и строителни отпадъци в съседни терени;

в) Машините и строителната техника да се поддържат в изправност.

Предвид очакваната малка площ на засегнатите територии, и при спазване на посочените мерки, смятаме, че въздействието върху растителността вследствие рудерализация ще е незначително.