ІV.1.11.2. Въздействие върху животинския свят

Обектът е разположен в Странджанския зоогеографски район, в който преобладават евросибирски, средиземноморски и малоазийски животински видове (Георгиев 1997). В този район се намират представителни медитерански и субмедитерански съобщества и естествени влажни зони, което определя уникалния характер на фауната не само в национален, но и в европейски мащаб. Тя е изключително разнообразна и има голямо консервационно значение (висок процент на ендемизъм, голям брой редки и реликтни видове). Районът е едно от редките места на континента с речна мрежа, опазена в естествен вид.

От безгръбначните животни най-добре са проучени 6 групи (паяци Araneae, правокрили Orthopteroidea, мрежокрили Neuroptera, дневни пеперуди Rhopalocera, двукрили Diptera u мекотели Mollusca). От тях в парка са установени 556 вида.

За реките в района са характерни двата вида карагьоз (Alosa immaculate, Alosa agone), резовски карагьоз (Alosa tanaica), брияна (Chalcalburnus chalcoides), маришка мряна (Barbus plebejus), распер (Aspius aspius), горчивка (Rhodeus sericeus amarus).

От земноводните в райна могат да се срещнат: голяма крастава жаба (Bufo bufo*); Зелена крастава жаба (B. viridis*); Обикновен тритон (Triturus vulgaris*); Южен гребенест тритон (Triturus cristatus karelinii); Горска жаба (Rana dalmatina*); Голяма водна жаба (Rana ridibunda); Жаба дървесница (Hyla arborea*).

Видовото богатство при влечугите следва да се свърже със зоогеографската принадлежност на видовете, която за разлика от тази на останалите класове гръбначни животни, показва “по-южен” характер. Преобладават южноевропейските видове – 6, средиземноморските и средиземноморско-предноазиатските – също 6 вида, предноазиатските – 4 и иранотуранските – 3 вида. При земноводните само 2 вида имат подобен тип на разпространение, докато останалите видове са основно средноевропейски елементи.

Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Установени са 129 гнездещи вида - 73 са обитатели на горите и храсталаците, 12 имат главните си гнездови ниши в горите, 5 в скалите, а със селскостопанските земи е свързано гнезденето на 8 вида, някои от които имат голямо консервационно значение. Броят на синантропните видове е 16.

Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

В района преобладават пойните птици. Като най-често срещащи се са зелен кълвач (Picus viridis*), голям пъстър кълвач (Picoides major*), въртошийка (Junx torquilla*), обикновена чинка (Fringilla coelebs*), планинска чинка (Fringilla montifringilla*), кукувица (Cuculus canorus*), обикновен мишелов (Buteo buteo*), полски блатар (Circus cyaneus), голям ястреб (Accipiter gentilis*), малък ястреб (Accipiter nisus*), осояд (Pernis apivorus*), степен орел (Aquila rapax*), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus), малък сокол (Falco columbarius*), сокол скитник (Falco peregrinus*), пъдпъдък (Coturnix coturnix), яребица (Perdix perdix), обикновена калугерица (Vanellus vanellus*), скален гълъб (Columba livia*), гривяк (Columba palumbus), обикновена гургулица (Streptopelia turtur), гугутка (Streptopelia decaocto), козодой (Caprimulgus europaeus*), чухал (Otus scops*), домашна кукумявка (Athene noctua*), горска ушата сова (Asio otus*), блатна сова (Asio flammeus*), черен бързолет (Apus apus*), синявица (Coracias garrulus*), папуняк (Upupa epops*), среден пъстър кълвач (Picoides medius*), дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra*), качулата чучулига (Galerida cristata*), горска чучулига (Lullula arborea*), полска чучулига (Alauda arvensis*), ливадна бъбрица (Anthus pratensis*), черночела сврачка (Lanius colurio*), сива сврачка (Lanius excubitor*), южен славей (Erithacus megarhynchos*), черногушо ливадарче (Saxicola torquata*), кос (Turdus merula*), хвойнов дрозд (Turdus pilaris*), поен дрозд (Turdus philomelos*), градинско коприварче (Sylvia borin*), голямо белогушо коприварче (Sylvia communis*), жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca*), дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus*), лъскавоглав синигер (Parus palustris*), горска зидарка (Sitta europaea*), жълта овесарка (Emberiza citrinella*), сива овесарка (Emberiza calandra*), щиглец (Carduelis carduelis*), домашно врабче (Passer domesticus), полско врабче (P. montanus*), обикновено конопарче (Acanthis cannabina*), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), сойка (Gallurus glandarius), сврака (Pica pica).

От прилепите в района могат да се срещнат широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), остроух нощник (Myotis blythii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).

В района доминират: дивата свиня (Sus scrofa) и сърната (Capreolus capreolus) - от копитните; дивата котка (Felis silvestris*), чакалът (Canis aureus), лисицата (Vulpes vulpes), язовецът (Meles meles) - от хищниците; жълтогърлата горска мишка (Apodemus flavicollis), както и видове от р. Mus, плъхове (Rattus spp.), полевки (Microtus spp.), обикновенният сънливец (Glis glis), горският сънливец (Dryomis nitedula), катерицата (Sciurus vulgaris) - от гризачите; таралежът (Erinaceus concolor*), европейската къртица (Talpa europaea), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) - от дребните (насекомоядни) бозайници, див заек (Lepus europeaus) – от зайцеподобните.

Възможно е присъствието (или срещането) на благороден елен (Cervus elaphus) - от едрите чифтокопитни бозайници, както и бялка (Martes foina), черен пор (Mustela putorius) и невестулка - (Mustella nivalis*).

Въздействието на подобни инвестиционни предложения върху животинския свят се изразява в следното:

• Пряко унищожаване на местообитания на видове животни в границите на строителството

Осъществяването на инвестиционното предложение ще се развие в един много малък линеен участък от 0.649 км и ще засегне площ около 7.632 дка, предимно територии с ниска значимост като местообитания на животинските видове. Ниската пригодност на засегнатите територии като местообитания за фауната в района, предопределят липса на въздействие върху фауната вследствие пряка загуба на местообитания.

• Непряко отнемане на местообитания в резултат на безпокойство по време на строителството и експлоатацията;

По-голямо безпокойство за фауната в района се очаква по време на строителството, и то върху птиците. Безпокойство върху видове от другите групи не се очаква, поради техните биологични особености и/или нощния им начин на живот, когато строителни дейности няма да се извършват. Безпокойството ще се изрази в избягване на района на строителството от по-чувствителните видове, като по този начин ще се намали непряко и временно площта на подходящите за тях местообитания.

Предвид по-ниската чувствителност на птиците по време на миграция и/или зимуване, предвид сравнително малката площ на засегнатата територия, широкото разпространение в района на подобни местообитания, въздействието в резултат на безпокойство ще е незначително. При внимателно планиране на периода на строителство, а именно извън периодите на миграция – август – октомври и март – май за повечето видове, това въздействие ще се сведе до минимум.

Като цяло, не се очаква значително въздействие върху фауната в района, в резултат от безпокойство, породено от осъществяване на инвестиционното предложение.

• Унищожаване на отделни екземпляри по време на строителството и експлоатацията.

По време на строителството е възможно унищожаване на отделни екземпляри от по-слабо подвижни видове, достатъчно адаптивни, за да населяват терените в близост до новото трасе на етапната връзка. Очаква се вероятността от подобна смъртност да е много ниска, предвид сравнително бавните темпове и етапността, с които подобно строителство се осъществява. Дори и да се наблюдават случаи на смъртност по-време на строителството, те ще засегнат широко разпространени и многочислени видове, с добра способност за възстановяване на популациите.

Като цяло, не се очаква значително въздействие върху фауната в района, в резултат от унищожаване на отделни екземпляри по време на строителството и експлоатацията на ИП.

ІV.1.12. Въздействие върху защитените територии на единични и групови недвижими културни ценности

Инвестиционното предложение не засяга регистрирани единични и групови паметници на културата. По време на СМР е възможно да се открият, респективно засегнат, такива обекти. При тези случаи следва да се преустанови строителството в съответния участък и да се уведомят незабавно съответните институции (НИНКН и Регионалния исторически музей) и да се изчака провеждането на съответните спасителни, консервационни и др. работи.

Очакваните видове генерирани отпадъци и начина им на третиране са описани в т. ІІ.11 на настоящата информация.

Въздействието на отпадъците ще бъде факт основно по време на строителството на етапната връзка.

По време на строителните дейности се очаква да се получат строителни отпадъци, както и малки количества битови отпадъци от работниците. Извозването на тези отпадъци ще се извършва от фирмата изпълнител на строителството след съгласуване с община Малко Търново. Депонирането на отпадъците става на места посочени от общината.

Не се очаква генериране на съществени количества отпадъци по време на експлоатацията на пътния участък.

В резултат, въздействието на отпадъците може да се определи като незначително, в рамките на площта на обекта. Генерирането на строителни отпадъци е с временен характер – за периода на строителство.

При спазване на специализираната нормативна уредба по управление на отпадъците – Закон за управление на отпадъците и подзаконови нормативни актове към него, не се очаква отрицателно въздействие на отпадъците върху околната среда и човешкото здраве.
ІV.1.14. Въздействие на рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации

В използваните технологии при строителството, както и при експлоатацията на пътната връзка не се очакват вибрации, които да окажат негативно въздействие върху околната среда и здравето на хората, с изключение на някои от строителните машини. Въздействието е в рамките на строителната площадка и върху строителните работници работещи на тези машини.

Няма източници на йонизиращата радиация нито въздействия на полета и лъчения, свързано с осъществяването на инвестиционното предложение.

От рисковите енергийни източници, въздействието на обходния път има отношение основно към фактора „шум”. По настоящем на територията, на която ще се реализира Инвестиционното предложение източник на шум е транспортният поток по съществуващия път І-9.

Източник на шум в околната среда при изграждане на етапната връзка е традиционно използваната пътно-строителна техника. Нивата на шум, излъчван от основните машини и съоръжения са багер – 80 ÷ 91 dBA, булдозер – 97 ÷ 105 dBA, асфалторазстилач – 89 ÷ 92 dBA, валяк – 87 dBA, тежкотоварни автомобили - 85 ÷ 92 dBA и други. Строителната техника (с изключение на обслужващия транспорт) ще бъде съсредоточена върху собствен участък от изгражданото пътно трасе (строителната площадка). В определени периоди от време, в близост до работещите машини може да се очаква еквивалентно ниво на шума около 90 dBA. Обслужващият автомобилен транспорт за доставка на необходимите материали ще достига до обекта по пътищата от Републиканската пътна мрежа в района и ще се движи по новоизгражданото трасе на етапната връзка.

Шумовото въздействие ще е негативно, но за ограничен период от време, само при работа в съответния участък от пътя, през светлата част от денонощието.

Не се очаква шумово натоварване на прилежащи терени и въздействие на шума върху населението и човешкото здраве, тъй като в района на инвестиционното предложение няма жилищни сгради и други обекти, подлежащи на здравна защита. Най-близките жилищни зони на гр. Малко Търново се намират на изток от трасето, на отстояние над 1,3 км. В непосредствена близост, в земеделски имоти са разположени вилни сгради за временно ползване (най-близката е на около 60 м източно от трасето на етапната връзка).

Предвид отдалечеността от жилищните зони на гр. Малко Търново, не се очаква превишение на нормите за шум от транспортния поток, който ще преминава по пътя. По отношение на близкоразположените вилни сгради към земеделски земи и имоти, въздействието ще е аналогично на въздействието към момента, предвид настоящата експлоатация на съществуващия път І-9.

Положително ще е въздействието по отношение на населението на гр. Малко Търново, тъй като с изграждането на етапната връзка ще се осигури и осъществи експлоатацията на обходния път на гр. Малко Търново, при което транзитният трафик ще бъде изнесен извън града. По този начин ще намалее нивото на шум от транспортни средства в регулационните граници на града.

ІV.1.15. Въздействие на генетично-модифицирани организми

Инвестиционното предложение не касае дейности с ГМО.

• 
  Защитена зона „Странджа” с код BG0001007 и Природен парк „Странджа”
  

Целите на опазване съгласно чл. 8,ал. 1, т.2 на ЗБР на защитената зона, са свързани със:

•Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

•Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

В зоната са установени следните типове местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие: Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини; Естуари; Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода; Обширни плитки заливи; Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове); Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси; Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium; Зараждащи се подвижни дюни; Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни); Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни); Естествени еутрофни езера с р-ност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; Европейски сухи ерикоидни съобщества; Храсталаци с Juniperus spp.; Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea; Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; Низинни сенокосни ливади; Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; Неблагоустроени пещери; Подводни или частично подводни морски пещери; Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; Източни гори от космат дъб; Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior; Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки; Балкано-панонски церово-горунови гори; Западнопонтийски букови гори; Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Предмет на опазване са и редица ВИДОВЕ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и Приложенията на Закона за биологичното разнообразие:

Безгръбначни: Bolbelasmus unicornis, Callimorpha quadripunctaria, алпийска розалия (Rosalia alpina), бръмбар отшелник (Osmoderma eremita), буков сечко (Morimus funereus), бръмбар рогач (Lucanus cervus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), лицена (Lycaena dispar), офигомфус (Ophiogomphus сecilia), ценагрион (Coenagrion mercuriale), еуфидриас (Euphydryas aurinia), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), бисерна мида (Unio crassus);

Земноводни: червенокоремна бумка (Bombina bombina) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii);

Влечуги: пъстър смок (Elaphe quatuorlineata), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

Бозайници: *европейски вълк (Canis lupus), муткур (Phocoena phocoena), афала (Tursiops truncates), видра (Lutra lutra), рис (Lynx lynx), лалугер (Spermophilus citellus), мишевиден сънливец (Myomimus roachi), пъстър пор (Vormela peregusna), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), остроух нощник (Myotis blythii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).

Растения и птици не са включени в предмета на опазване на Защитена зона „СТРАНДЖА” / BG0001007/.

Установени са или са вероятни много други растителни и животински видове, повечето от които включени в приложенията на ЗБР.

Площното разпределение на земите в Защитена зона „СТРАНДЖА” е следното: друга орна земя - 3%; други земи – 1%; морски райони, заливи – 2%; смесени гори – 5%; сухи тревни съобщества, степи – 2%; храстови съобщества – 10%; широколистни листопадни гори – 77%.

Защитената зона се припокрива изцяло с Природния парк „СТРАНДЖА” (116 068.5 ха). В рамките на зоната е Биосферният резерват (ЮНЕСКО) „Узунбуджак” /международен код IN03/, който заема 2.20 от нейната територия.

• 
  Защитена зона „Странджа” с код BG0002040
  

Защитената зота е обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008 година на Министъра на околната среда и водите /Д.В. бр. 106/12.12.2008 г./.

Целите на опазване са свързани с:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици за постигане на техното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване местообитанията на видовете птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние;
  
• 
  В границите на защитената зона се забранява:
  
  • 
    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения
    
  • 
    използването на пестициди и минерални торове в ливади и пасища;
    

Те са вписани също в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС за дивите птици.

Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Установени са 129 гнездещи вида - 73 са обитатели на горите и храсталаците, 12 имат главните си гнездови ниши в горите, 5 в скалите, а със селскостопанските земи е свързано гнезденето на 8 вида, някои от които имат голямо консервационно значение. Броят на синантропните видове е 16.

Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

В предмета на опазване са включени и видове, по чл. 6, ал. 1, т. 4 , определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие – малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), сива гъска (Anser anser),голяма белочела гъска (Anser albifrons), бял ангъч (Tadorna tadorna), фиш (Anas Penelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), качулата потапница (Aythya fuligula), кафявоглава потапница (Aythya ferina), червеноклюна потапница (Netta rufina), клопач (Anas clypeata), лятно бърне (Anas querquedula), среден нирец (Mergus serrator), обикновена гага (Somateria mollissima), обикновен мишелов (Buteo buteo), северен мишелов (Buteo lagopus), малък ястреб (Accipiter nisus). черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), воден дърдавец (Rallus aquaticus), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), сребриста булка (Pluvialis squatarola), малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), средна бекасина (Gallinago gallinago), крещалец (Rallus aquaticus), малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), голям свирец (Numenius arquata), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), речна чайка (Larus ridibundus), камъкообръщач (Arenaria interpres), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), пчелояд (Merops apiaster).

Зоната се обитава и от други видове птици – пъдпъдък (Coturnix coturnix), гургулица (Streptopelia turtur), чухал (Otus scops), домашна кукумявка (Athene noctua), обикновен пчелояд (Merops apiaster), въртошийка (Jynx torquilla), зелен кълвач (Picus viridis), малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor), качулата чучулига (Galerida cristata), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), южен славей (Luscinia megarhynchos), черногушо ливадарче (Saxicola torquatus), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis), кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), жалобен синигер (Parus lugubris), син синигер (Parus caeruleus), чавка (Corvus monedula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), Зеленика (Carduelis chloris), Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala),сива овесарка (Miliaria calandra).

Площното разпределение на земите в Защитена зона „Странджа” с код BG0002040, е следното: друга орна земя - 6%; други земи - 2%; екстензивни зърнени култури - 6%; не-горски райони, култивирани с дървесна растителност - 1%; сухи тревни съобщества, степи - 3%; смесени гори - 4%; широколистни листопадни гори - 78%.