Етика на управлението в съвременния бизнес



Дата18.09.2016
Размер365.29 Kb.
#10055
ТипУчебник

ЕТИКА НА УПРАВЛЕНИЕТО




В СЪВРЕМЕННИЯ БИЗНЕС



(Социалната отговорност на бизнеса

днес: аргументи “за” и “против”)

Етиката учи, че добродетелта

е основната и награда, докато иконо-

миката учи, че печалбата е основна-

та и добродетел.

Учебник по бизнес-етика

От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал - там ня-

ма икономика и бизнес; където има икономика – там няма етика и морал !

Така ли е ?

От много български икономисти и от доста съвременни български етици тази

позиция се възприема като абсолютно истинна, абсолютно проверяема, проверена и потвърдена от съвременната икономическа действителност в света и в България.

И грешат!

Грешат съдбовно.Грешат и от гледна точка на теорията, и от гледна точка на мо-

ралния живот, и от гледна точка на практическите уроци на съвременната икономика!

Живеем в първото десетилетие на Двадесет и първи век, в първите години от

Третото хилядолетие на Човешката цивилизация.

Казват, че това е епоха на постиндустриалното общество.Казват, че неговата икономика е постфордистка икономика.Съвременната индустриална икономика е вече

икономика на информационната епоха, икономика на микроелектронни и нанотехно-

логии, на космическа техника, на автоматизирани роботехнически комплекси, на био-

технологии и изкуствен интелект…

С една дума, съвременната икономика е гигантска, глобална, всеобхватна и все-

поглъщаща мрежа… В това “мрежово общество”, в тази “икономика на знанието”

измеренията на технологиите, на икономическите взаимодействия избледняват, губят

своите личностни измерения.Индивидуалните черти и неповторимото присъствие на Чо-

века-субект изчезват, изтриват се от стандартите, от технизираните взаимовръзки, от из-

чезването на живия труд като извор на Богатството.Вече не жизнената енергия на живия

човек, а машината е тази която бълва богатство от блага, създава кинообрази, гради Ин-
2.
тернет, залива ни с компютърни игри и киберзабави…

Казват, че икономиката на Двадесет и първи век неумолимо изгражда общество, именувано “Общество 20 на 80”.В това общество 20 процента от хората са ценни и създа-

ват икономиката, материалните и духовните блага на цивилизацията на Третото хилядоле-

тие.Останалите 80 процента са “излишните човеци” без които историята , бъдещето, чове-

чеството само ще спечелят и качество на живот, и богатства, и култура…

Не само ние българите живеем в преходна епоха! Човечеството се намира също в

историческа точка на пречупване на своето бъдеще, във време, което теория на хаоса на-

рича “епоха на бифуркация”… Възможните изходи, според тази теория, не са един, два,

три или пет…Възможен е неизчерпаем спектър от бъдещи движения или към погибел,

или връщане към варварство и дивачество, или към възход и хармония на едно всеземно,

вселенско и космическо човечество…

Пътят към третия вид бъдеще и за нас българите, и за цялото човешко общество,

минава през създаването на една “икономика на хуманността”, на човешкото извисяване,

на икономическата защита на самоценността на всеки жив човек…

Това определя особеното значение и особената историческа тяжест на въпроса за

Социалната и моралната отговорност на съвременния бизнес

Законът на успеха в бизнеса е “клавиа-


турата” на живота защото този, който усвои неговите принципи, може да превърне в сим-

фония икономическото призвание, което си

е избрал.

Наполеон Хил


Тези идеи, които звучат така актуално днес, са изказани от един класик на теори-

ята за социалната и моралната отговорност на бизнеса преди сто години, в вачалото на

второто десетилетие на Двадесети век – Наполеон Хил.Хил е разбирал съдбовното значе-

ние на този проблем и за американската, и за световната икономика.Своите идеи той ни е

завещал във фундаменталния труд “Законът на успеха”, в който на 1115 страници споделя

виждането си за социалната мисия на бизнесорганизациите и бизнес деятелите на втората

3.
индустриална революция. Можем да съжаляваме, че на български език издателство

“Хомо футурус” успя да публикува само първите два тома от този седемтомен фунда-

ментален труд, съдържащи само първите пет от шестнадесетте лекции за обществената

мисия на бизнеса и бизнес-лидера.

Даже беглото запознаване с първия том “Мозъчният тръст” и втория том “Милио-

нерът” на тази “Библия за хуманната мисия на Бизнеса” ни обяснява защо за този творчес-

ки подвиг на автора са благодарили президентите на САЩ Уйлям Тафт и Удроу Уилсън,

ученият Томас А.Едисон, основателят на супермаркетите Джон Уанамейкър, създателят на “Кодак” Джордж Ийстмън…Много говорят имената на хората, на които е посветено това

епохално произведение – Хенри Форд и Ендрю Карнеги.

Още в преамбюла към първи том авторът посочва, че за да изпълни социалната си

мисия, бизнесът и бизнесдеятелят трябва да победят десет съдбовни морални слабости:


  • Нетърпимостта към мнението на другия;

  • Користта;

  • Алчността;

  • Завистта;

  • Подозрителността;

  • Отмъстителността;

  • Егоизмът;

  • Суетността;

  • Желанието да жънеш това, което не си посял;

  • Навикът да харчиш повече, отколкото си спечелил.

Не са ли това лични морални недостатъци?Защо Хил започва с тях своя анализ на

социалната мисия и стратегия на бизнеса?Отговорът следва в другите страници на първи

том: Бизнесът в индустриалната епоха е в основите на цивилизацията и неговото личност-

но олицетворение е бизнесменът.Дейността на лидера-бизнесмен е мярка за социалното значение и тежест на неговите икономически успехи.Тези достижения са мярката не само

на натрупаното материално богатство, но и на постигнатото в знанието, в усъвършенству-ването и и облагородяването на човешкото битие.

Втората централна идея на Хил за социалната мисия на бизнеса е неговата пози-

4.
ция за необходимостта от хармонизация не само на целите на общата икономическа

стратегия, но и хармонизация на човешките връзки лидер – лидер, лидер – изпълни-

тел, бизнесмен – потребител на икономически блага.За тази идея авторът използува стесняващото до известна степен и затова не напълно адекватно понятие “мозъчен

тръст”. С този термин той определя и духовните отношения между Хенри Форд, То-

мас Едисон и Харви Фейърстоун (президент на корпорацията за производство на ав-

томобилни гуми в Охайо), и Чикагската “Голяма шесторка”от 20-те и 30-те години

на ХХ-ти век, и Стоманената корпорация на САЩ, оглавявана от адвоката Елбърт

Гери…


Но не удачността на примерите, а същността на идеята за социалната мисия

на бизнеса е основна! Водеща е идеята, че духовната сила на бизнесмена –лидер е

центърът, организиращ енергията на служителите и клиентите, технитеинтелектуал-

ни и практически усилия.Защо е така? Отговорът на Хил е изключително интересен и

от психологическа, и от праксиологическа, и ако щете – от житейски-прагматична

гледна точка: “Когато е в изтощено състояние, човешкият мозък трябва да се презаре-

ди и единственият начин за това е контактът с друг витален, високо енергетичен ум…”

Според Хил, това е най-важното социално и морално качество на лидера в биз-

неса. Когато то е налице социалната мисия на бизнесорганизацията се отприщва.Всич-

ки останали качества на бизнес-лидера – въображение, самоконтрол, сътрудничество, извличане полза от неуспехите и т.н. и т.н. – са само “съпътствуващи” благприятни възможности за осъществяване на социалната стратегия на фирмата.

Последната шестнадесета лекция и последната седма книга на “Законът на успе-

ха” обобщава хуманистичните и социалните уроци на успешния бизнеса.Не е възможен

успешен бизнес, който се радва и на мимолетните успехи на днешния ден, и на светлите

хоризонти над бъдещите икономически начинания ако всяка бизнес-стъпка не е подчинена на Златното правило на морала,вековечно колкото човечеството: “Прави на другите само това, което би желал те да правят за теб”.

Постмодерната икономика и икономикса от стредата на отминалия Двадесети век

си позволиха да оспорят тези социални уроци за бизнеса, изстрадани и извлечени от него-

вата сложна и богата история през ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век.

5.
В икономикса на ХХ-ти век се роди виждането, че бизнесът трябва да прес-

ледва икономическите си цели, а не “правенето на добро” за обществото. Това е така,

защото в пазарната среда печалбата вече е индикатор, че обществото е обслужено по

най-добрия начин и “пазарът сам по себе си осигурява най-доброто за всички хора”.

Освен това, бизнес-мениджърът трябва да преследва интересите на фирмата, а не со-

циалното благо. Последното е грижа на държавата.

Известно е, че според екзистенциалистката философия, “отговорността е проек-

ция на действието и неговите последици в бъдещето”. Отговорността има и обективна,

и субективно-оценъчна страна. Пълната безотговорност в стратегията на бизнеса отго-

варя на това състояние на съзнанието и поведението на личността, което социалните

психолози наричат “агорафобия”. ”Агорафобията” на фирмата това е проява на социално

тесногръдие, на затворено за социалната отговорност бизнес поведение.

По този път, в съвременната бизнес-етика има две крайни и взаимоотричащи се схващания за социалната и моралната отговорност в бизнеса:



  • Според първото схващане (Т.Доналдсън, К.Гудпастър и други) щом бизнес-фир-

мите действуват и имат цели те са вече и социално и морално отговорни;

  • Според второто схващане (М.Фридман, Дж.Лад и други)бизнесорганизациите не

дължат на обществото определен тип поведение.Бизнес-фирмите са като машини и хора-

та в тях трябва да действуват според механичната логика на тяхната конструкция.Да се

критикува фирмата, че не е социално отговорна или че не постъпва етично е все едно да

критикуваш машината, че не се държи прилично и не постъпва нравствено.Майкъл Фрид-

ман твърди, че “не от бизнеса зависи дали ще прави добро, а от държавата зависи дали ще

му попречи да прави зло”.

В наше време второто становище почти няма теоретични поддръжници.Опитът на

ХХ-ти век категорично показа , че социално отговорните фирми естествено получават

ред предимства:


  • Тяхната дейност в много по-малка степен е екологично опасна;

  • Те много по ефективно управляват човешките ресурси и са предпочитани от

висококвалифицираните специалисти;

6.
нансови резултати.

Уроците на Първата (ХVІІІ-ти и първата половина на ХІХ-ти век) и Втората

(ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век) промишлени революции показаха, че

средата в която действува всяка бизнес-организация образува своеобразна социална

инфраструктура.Социалната инфраструктура ражда условията и възможностите за

съществуването и развитието на фирмата и на свой ред се влияе от реалните резулта-

ти от дейността на икономическите субекти.Затова, освен ефективното използване

на своите ресурси за реализация на печалба, фирмата има и допълнителни дейности

извън нейните икономически цели, извън юридическите норми.Дейностите, които не

зависят от законите на държавата, от икономическите договори, а са доброволни,само-

утвърдени и самоналожени – това са социалните и моралните ангажименти на бизнес-

организацията , дължимото и поведение спрямо обществото.

Има една нова съвременна тенденция в разгръщането на социалната отговорност

на фирмите.В отминалата модерна епоха, когато предприятието и предприемачът са из-

ходни единици на индивидуалния бизнес, субектът-бизнесмен и “икономическия субект

на социалната отговорност – предприятието” в същност съвпадат.

Бизнес-корпорациите от втората половина на ХХ-ти век раждат “оптическата илю-

зия” за деперсонализация на собствеността. Собственикът или собствениците на изчез-

ват – те стават “социално невидими”, “неприсъствуващи” в конкретните бизнес процеси.

Това поражда нови страни в социалната роля на корпорацията – тя обективно поема всич-

ки тежести на социалната отговорност.

В същото време бизнескорпорацията разширява кръга на личностите, които поемат социалната отговорност за дейността на фирмата.Това е отговорността на тези, които ико-

номикса и бизнес-етиката определят като stakeholders – “участници” в бизнес-корпораци-

ята – служители, акционери,потребители,представители на поддържащите обществени асоциации, на медиите и местната общественост…

От края на миналия ХХ-ти век, с утвърждаването няа ролята на транснационалните корпорации, в бизнесетиката се обсъжда въпроса за международната социална и морална

отговорност на мултинационалните бизнескомпании.Според минималистката школа в

бизнес-етиката (Т.Доналдсон) отговорността на ТНК се определя по принципа “не вреди”

7.
и етичните стандарти на поведение се определят и представят с езика на човешки-

те права.

Максималистите в бизнес-етиката ( Р. Де Джордж) изхождат от виждането за уникалността на структурата и дейността на транснационалните корпорации.По способ-

ност да акумулират и контролират богатства те далеч превъзхождат националните дър-

жави, малкия, средния и едрия национален бизнес.Затова тяхната социална и морална

отговорностима в определен смисъл има всечовешки, глобални измерения.Затова те носят отговорност за материалното и културното благополучие на страната домакин, за духов-

ното процъфтяване на нациите, които са в обсегана тях ното действие.Те са морално отговорни и за хармонизацията, за взаимовлиянието и взаимообогатяването на икономи-

ките и културите, за жизнения стандарт и качество на живота на мултинационалната общност на своите страни-домакини.

В първите десетилетия на ХХІ-ви век социалната и моралната отговорност на

бизнес-организациите се разгръща в едно колкото традиционно, толкова и пълно с изне-

нади обществено пространство – пространството на “консюмеризма”, на мощната ико-номическа власт на Потребителя.Тази власт се упражнява не от хилавата фигура на па-

сивния консуматор на блага и услуги от фордистката епоха.Днес това е мощната фигура

на тъй-наречения “бдителен потребител” от постиндустриалното време, човекът с абсо-

лютни права да избира стоки и услуги, човекът, който освен националното и европей-

ското си гражданство има и едно трето универсално планетарно “потребителско граждан-

ство”. Неговите отношения с бизнес-организациите носят социално-етичен характер

и са резюмирани в европейската “Харта на правата на потребителя”:


  • Правото на сигурност;

  • Правото на точна и пълна информация;

  • Правото на избор на стоки и услуги с конкурентни цени;

  • Правото на медийна изява;

  • Правото на административна и правова защита;

  • Правото на достъп до потребителската култура.

Днешните постмодерни времена преодоляват традиционите веберовски и протес-

тантски различия между трудова и потребителска етика, обезсилват старите морални

8.

нагласи към харченето, пазаруването, модата, социалните имитации на псевдоаристо-



кратическата етика на показен хедонизъм,свръхконфорт и лукс.

Днес специалистите по икономикс и бизнес-етика говорят за постмодерно

потребителско поведение, за “потребление на самоизразяването” реализиращо се ка-

то свобода на потребление в условията на културен шок, на тотален духовен хаос, на

“накъсаност”, на непоследователност в потребителските търсенияТова, казва Джереми Рифкин, не е потребление на блага, а достъп до услуги, купуване на “преживява-ния”.Постиндустриалните икономически условия правят достъпа до услугата по-важен

от еднократната покупко-продажба.В това “общество на достъпа” водещо за иконо-

мическите организации е умението да създават и да внущават доверие.Тази потреби-

телска етика на “удоволствието да бъдеш обслужен” е наситена с въображение.Под-

хранвано от рекламата съвременното потребление се превръща в ритуал, в знаково-

смислова система .Това е своеобразна “романтика” на благата и услугите като сим-

воли и знаци на себереализация, себеутвърждаване, себеоткриване на потребяващия

индивид. Затова днес поантата на социалната и моралната отговорност на бизнеса спря-

мо потребителя е в дълготрайното и безрезервно доверие между тях.

Важно условие за разгръщането на тези нови пространства на социалната и мо-

ралната отговорност на бизнеса е
Етиката на мениджмънта на ХХІ-ви век

Ако да направиш нещо беше толкова лесно,

колкото да знаеш какво трябва да се направи,парак-

лисите щяха да са големи църкви, а къщурките на

бедните – палати.По-лесно мога да науча 20 чове-

ка какво трябва да се направи, огколкото да съм

един от тези 20, които ще следват моето учение.

Уйлям Шекспир.”Венецианският търговец”

Тези мисли на Шекспир изразяват едно от парадоксалните теоретични несъв-

падения в бизнес-етиката: зеещите пропасти на безсилие и обърканост между “да

знаеш”, “да искаш”, “ да можеш”…

9.
Субектът на икономическатна практика, който трябва да открие мостовете меж-

ду моралните измерения на икономическото знание, икономическата воля и икономи-

ческото действие е мениджърът…

Тук възникват въпросите: Що е морално? Що е етично ?

Най-лесно е да се отговори: моралното, това е реалното хуманистично поведение

на хората; етиката е теория на морала.Да, в определен ракурс това е кардиналното разли-

чие и , заедно с това съдържателната свързаност на тези две понятия.

Моралът изразява съвместното битие, осъзнатата “заедност” с другия човек.Мора-

лът е съзнанието и поведението на човешката индивидуалност, схващаща себе си и прежи-вяваща себе си като различна от другите, като необходима за тях и другите като необходи-

ми за нея.Моралът, по думите на Ортега-и-Гасет, е самовъзприемането на човека като са-

моценен център на хармонията между човешките същества – живата природа – планетарни-

те и космически материални системи – енергийно-силовите потоци в Универсума …Кога-

то човекът мисли и действувая морално той не си задава въпросите “Защо да правя добро?”, “Защо да бъда справедлив ?”.Той знае интуитивно, той е убеден, той е безкомпромисно ка-

тегоричен – “Трябва да правя добро!”, “Трябва да съм справедлив !”.

Големият американски философ Ричард Рорти подчертава, че за разлика от безвъп-росната категоричност на моралното убеждение, етиката е пълна с въпроси.Етиката , по-

сочва той, е обосноваване на мисленето и действието за да бъде постигнато споразумение.

Има предложения за действие,които трябва да се обосновават и други, които не трябва…

Деловото предложение се нуждае от обосноваване, но предложението за женитба – не.Точ-

но тук е разликата между етично и морално…

Етиката като споразумение е разбираема и работеща на практика идея в консенсус-

ните общества, каквито са съвременните демокрации.Да припомним твърдението на Джон Дюи, че “демокрацията започва с разговора”.

Но на какъв език се води етическият дискурс ?

Австрийският философ Лудвиг Витгенщайн казваше, че езикът е картина и инстру-

мент. Според него, етичното мисловно пространство се обхваща от различни езици, които

описват различните му измерения.Езиковите игри проработват и задават различните пер-

спективи на едни и същи явление но от различни гледни точки.Витгенщайн смята, че ези-

10.
ковите перспективи на етиката са три:



  • Езикът на моралното поведение;

  • Езикът на моралните ценности;

  • Езикът на етическите принципи.

На основата на тази концепция трите езика на бизнес-етиката се конкретизират

така:


  • Езикът на моралното действие в бизнеса;

  • Езикът на моралните ценности в икономическия живот;

  • Приложният език на етическите принципи в

бизнесуправлението и реалната икономика.

Това е инструменталният смисъл на Витгенщайновата метафора за трите езика

на етиката.Втретият раздел на тази разработка ще видим как тя работи в процеса на ко-

дификация на моралната практика на водещи транснационални корпорации от Европа

и Америка.

Веднага трябва да подчертаем, че както етиката, така и бизнес-етиката нямат го-

тови отговори на моралните въпроси в социалното поведение, в специфичната практика

на “Homo economicus” като морално същество.Бизнес-етиката има друга задача – да

подпомогне съдеятелите в бизнеса – собственици, акционери, мениджъри, служители,

клиенти, потребители, представители на обществеността - да се научат сами да фор-



мулират своите етични въпроси, да осмислят етически своята дейност и поведение.

Затова бизнес-етиката посочва различни алтернативи на поведение, системи от

ценности и принципи, но се въздържа да ги препоръчва като задължителни и единстве-

но правилни.Даниела Сотирова правилно подчертава, че “бизнес-етиката не разрешава

еднозначно моралните проблеми в една “игра” на живота, наричана “бизнес”.Та ни учи

как да живеем с тези проблеми. Нейната цел е справящото се поведение.

Бизнес-етиката не поставя максималистични цели (“Постигни най-доброто!”),

дори не формулира оптимални решения (“Прави възможното добро!”)…Нейната стра-

тегия е “минимализацията на злото” до степен на човешка и социална поносимост !

Когато мениджърът трябва да реализира подходите на бизнес-етиката в управ-

лението на своята фирма той се изправя пред императивната потребност да убеди съ-

11.
служителите и бизнес-партньорите в необходимостта да изграждат своите отношения

на основата на фундаментални добродетели-ценности, да следват в съвместната биз-

нес-дейност определени фундаментални етични принципи.

Робърт Соломон счита, че мениджърската етика трябва да се разгърне върху

Аристотеловата теория за добродетелите, започвайки с добродетелите-ядро: кураж,

чувствителност, настоятелност и честност.Според него системата от добродетели-

ценности на мениджмънта е организирана около два етични мотива на управление

на бизнеса:


  • “Искам да направя всичко необходимо”;

  • “Настоявам то да бъде направено по хуманен начин”.

В неговата система ценностите-добродетели на мениджмънта са групирани

около шест възлови качества:



  • Универсалната ценност-добродетел честност;

  • Добродетелите благоразумие и пестеливост;

  • Ценността на разумната уважителна дистанция

в съвместната бизнес-дейност;

  • Последователност и настойчивост в осъществяването

на целите и програмите на бизнесорганизацията;

  • Искреност, откритост, толерантност в съвместната

работа във фирмата;

  • Твърдост и упоритост в реализацията на мисията,цели-

те и стратегиите на своята бизнесобщност.

Съгласен съм с Даниела Сотирова, че от трите езика на етиката за мениджъра

най-важен е езикът на етическите принципиТова не е отрицание на езика на моралните

ценности, нито на езика на нравствените постъпки.Чудесно е, когато мениджърът след-

ва система от морални ценности, когато работата му във фирмата е образец на нравстве-

но поведение.

Но при ръководството на екипите в бизнес-организацията водеща роля имат доводите и аргументите с които той мотивира труда и отношенията на сътрудничество у

своите подчинени, у бизнес-партньорите и клиентите на фирмата.Именно затова в ме-

12.
ниджърската етика основен е езикът на принципите, езикът на моралното оправда-

ние.


Етичните принципи осигуряват интегритет и сплотеност на бизнес-общност-

та.Иначе познавателните, религиозните, културните, етническите различия в човеш-

кия облик на фирмата трудно се поддават на унифициране, на съотнасяне и съизмер-

ване… Етичните принципи не разглеждат моралните ситуации във фирмата като съ-

бития, като свършени факти а като проблеми, като задачи, като дилеми… Правил-

но се изтъква, че те са възлово звено на корпоративното познание и корпоративното

съзнание, че те са условие sine qua non за съвременния ефективен и професионален

бизнес.


В съвременната бизнес-етика са формулирани четири основополагащи етичес-

ки принципа.



Принципът на утилитаризма, който в класическата формулировка на Джеръ-

ми Бентам гласи:”Дадено действие е правилно от етическа гледна точка, ако и само ако

общата сума от крайните резултати на това действие е по-голяма отколкото сумата от

общите резултати на всяко друго действие, което субектът би могъл да извърши вмес-

то него”. Смисълът на този принцип е, че етична е постъпката, която носи най-много

щастие за най-голям брой хора.Така моралното се измерва процесуално с инструмен-

талната ефективност на постъпката.

Проблемът, който този принцип не решава, е има ли общочовешки или само

строго лични или групови ценностни възгледи за щастие, за полезност.

Вторият етичен принцип е принципът на универсализма.Този принцип при-

ема, че всеки човек е интелектуално, социално и нравствено съвършено същество, кое-

то не се нуждае от това, други да определят за него желаното, доброто и ценното.Това

означава, че към индивида не може да се подходи с презумпцията “категорично забра-

нено” а само с етическата максима “категорично разрешено”. Това доверие към чове-

ка не е просто вяра в неговата доброта, а в неговата воля, в неговата способност за са- моконтрол и самодисциплина.С този принцип в етиката и хуманитаристиката възник-

на възгледа за човека като морален агент, за автономността и “свободата на човека

да преследва своя личен интерес” (А.Смит). Този образ на човека постави основите на

13.
либерализма в политиката и икономическите отношения.

Третият етически принцип на мениджърската етика е Категорическият им-

ператив на Кантовата етика: категорически, защото не зависи от конкретните

условия, императив – понеже не описва, а предписва, не е дескриптивно, а прескрип-

тивно морално съждение. В бизнес-етиката са приети две от петте Кантови дефини-

ции на категорическия императив:

а). “Длъжен съм да действувам по начин, който желая да бъде универсално

правило за всички”. В същност, Кант придава философско-теоретична форма на прак-

тическото “златно правило” на морала, известно още от предцивилизационните фор-

ми на човешко общежитие: “Постъпвай с другите така, както желаеш те да постъпват

спрямо теб”…

б).”Постъпвай така, че винаги да се отнасяш към собствената си личност и към

другите хора не просто като към средство, но винаги и като към цел”.За Кант да се от-

насяш към човека като към цел, значи да виждаш в него битие, което е свободно и раз-

умно. И друго: за първи път в историята на етиката Кант посочва самоуважението ка-

то изходно условие за морала.Ако няма чувство за собствено достоинство и самоуваже-

ние, изчезва едно фундаментално условие да се отнасяш морално към “другите”…

Кант ни приканя :



  • Мисли сам !;

  • В общуването мисли себе си , поставен в положението на всеки друг! ;

  • Мисли винаги в съгласие със самия себе си ! .

Завършващият четвърти принцип е справедливостта, издигнат още от Аристо-

тел в “Никомахова етика” и разбиран като синтез-триада от уравнителна, разпредели-

телна и въздаваща справедливост.Джон Роулс в своята “Теория на справедливостта”

разви съвременното етическо схващане за този принцип: като принцип на равната сво-

бода, като равенство във възможностите, като справедливост при задоволяване на пот-

ребностите в компенсираща, възмеждяваща или корективна форма…

В бизнес-етиката е известен тъй-наречения “Модел на Робърт Блейк – Дебора

Карол” на професионалния морал на мениджъра.Интерестно е, че в тяхната шест-сте-

пенна скала от принципи петият и шестият се считат за всечовешки и универсални, сто-

14.
ящи високо над предписанията на фирмената политика. Всъщност става дума за

преформулиране на принципа на утилитаризма и за категорично утвърждаване

приоритета на етичните канони над другите социални, исторически, културни и

религиозни отношения.

Тези четири принципа слагат печат върху етическия образ на самия менид-

жър.За да е верен и последователен изпълнител на етичните принципи и моралните

ценности в бизнеса, мениджърът трябва да утвърждава личен етичен стил на пове-

дение; безкомпромисно да осъжда и отхвърля всичко неетично в бизнес-средата и

у служителите; да оценява етическия климат в бизнес-групата и от гледна точка на

фирмата, и от гледна точка на всеки служител; да свързва моралните отношения не

само с преходното и ежедневното, а и с отдалеченото бъдеще, с перспективните прог-

рами и фирмената стратегия…

Така стигаме до един интересен проблем: съвременните форми на кодифика-

ция на моралните отношения в бизнес-организациите.
Декларациите за социална мисия и за ценностите – моралното

кредо на съвременните бизнес-организации

Етическата култура е целокупност


от Образци, ценности, принципи и инсти-

туции, характерни за съвременните корпо-

рации.

Учебник по бизнес-етика


Документите, за които ще стане дума в този параграф, наистина са белег на една

нова висока етическа култура , достойна за бизнеса на съвременната информационна епо-

ха, на “икономиката на знанието”. Бих казал, че те в един благороден и високохуманен

смисъл са своеобразна “Морална конституция” , своего рода “Харта на фирмения морал”

на съвременните бизнес-организации…

В началото на 80-те години на ХХ-ти век “Европейската мрежа за бизнес-етика”

формулира следните основни етически ценности в бизнеса: доверие, прозрачност, репу-

тация, цялостност на бизнес-поведението, грижовност, отвореност, лоялност, отговорност.

“Мрежата” се обърна с апел към всички бизнес-организации от Европа, Америка и дру-

15.
гите континенти да приемат и осъществят в своята дейност систематизирани и при-

ети от техните състави перспективни програми за усъвършенствуване на моралните

измерения на тяхната дейност. В следващите десетилетия до края на ХХ-ти век на

призива се отзоваха повече от 40 национални и транснационални компании: Ford,

BMW, Cisco Sistems, Daimler-Benz, Hewlett-Packard, Nestle AG, Philips, Procter &

Gamble, Shell International, Scandia Fonds, Swisair AG и други.

Така възникнаха особени кодифицирани корпоративни етически програми .

В тяхната структура има два общи момента: Декларацията за Мисията на фирмата,

Декларацията за ценностите, или както някои определят общо двата документа

Етическото фирмено кредо.

Мисията ( предназначението, призванието) на бизнес-организацията е кратко програмно изложение на ръководните етически начала, на критериите за оценка, на мо-

ралните измерения на фирмените достижения.

Декларацията за ценностите има за цел отражението на основните морални ориен-

тири на бизнес-организацията, основните индикатори за правилно поведение във вън-

шната и вътрешната бизнес-среда.Тя е част от стратегическото планиране и отразява насо-чеността на усилията в дългосрочна перспектива.Тя е неразривно свързана с деклараци-

ята за мисията.Документът определя същностните ценности примерно в следните облас-

ти: грижа и внимание към хората; грижа за клиентите; конкурентноспособност; предпри-

емчивост; усъвършенствуване; гъвкавост; растежът като главна цел; новаторство; ориен-

тация към пазара и клиентите; ориентация към всекидневната работа; производителността; качеството; колективизма.

Нямаме възможност да разгледаме широк кръг от тези интересни документи. Ще

се спрем само на етическите свръхпрограми на три транснационални корпорации: Ford,

BMW и Cisco Systems.
Етическото кредо на FORD
Декларация за мисията.Нашата мисия е непрекъснато да усъвършенствуваме

продукцията и услугите, за да задоволяваме потребностите на клиентите, което ни дава


16.
възможност да развиваме деловата си дейност и да осигуряваме разумна възвръ-

щаемост за акционерите, за собствениците на предприятието.

Декларация за ценностите.Начинът по който осъществяваме мисията си

е също толкова важен, колкото самата мисия.Първостепенно значение за успеха на

фирмата имат следните ценности:


  • Хората.Хората са източникът на нашата сила.От тях черпим интелигентост-

та на фирмата, определяме престижа си и жизнеспособността си.Основните човешки

ценности за нас са съпричастността и колективната работа.



  • Продукцията. Продукцията е крайният резултат от усилията ни и трябва най-

добре да служи на клиентите ни в целия свят.Както се гледа на продукцията ни, така се

гледа и на нашата фирма.



  • Печалбите.Печалбите са мярката за ефективността с която осигуряваме на на-

шите клиенти най-добрите изделия.Печалбите са необходими за да оцелеем и да се раз-

виваме.


  • Качеството преди всичко.За да се задоволят клиентите, качеството на наши-

те стоки и услуги трябва да е най-важният ни приоритет.

  • Клиентите фокусират всичките ни усилия.Трябва да правим всичко с оглед

на клиентите, дапредлагаме по-добри стоки и услуги от конкурентите.

  • Непрекъснатото усъвършенствуване има първостепенно значение за ус-

пеха.Трябва да се стремим към съвършенство във всичко: в изделията, в тяхната на-

деждност и стойност; в обслужването; в човешките взаимоотношения; в конкурентност-

та; в рентабилността.


  • Съпричастността на работниците и служителите за нас е начин на жи-

вот.Ние сме един колектив, трябва да се отнасяме един към друг с доверие и уважение.

  • Търговците и доставчиците са наши партньори.Фирмата трябва да поддър-

жа толерантни отношения с търговците, доставчиците и останалите делови партньори.

  • Никога не се правят компромиси с доброто име.Поведението на фирмата

в целия свят трябва да се характеризира с отговорност и да предизвиква уважение със

своята почтеност и голям принос към обществото.Вратите ни са широко отворени за

мъже и жени без дискриминация, без разлика в етническия произход или в личните

им убеждения.

17.
Етическото кредо на B M W
Декларация за мисията.Индивидуалната подвижност е съставна част на на-

шето модерно общество.Тя е необходима и е част от качеството на нашия живот.BMW

налага своя стил върху качеството на тази подвижност – за благото на обществото и

за радост на всяка личност.

Ние държим не само на превъзходните постижения на нашите изделия, но и на хармоничната обща концепция, която да оптимизира аспектите като сигурност, качество, динамика, конфорт и екологичност.
Декларация за ценностите.При BMW човекът стои винаги на първо място,

а следователно и стремежът да се даде възможност на всяка личност за индивидуална

проява.

- Отговорност и убеждение са нашето кредо – отговорност спрямо човека и

околната среда и убеждение, че тази отговорност може да се съчетае с прекрасни авто-

мобили.


  • Традиция, актуалност на миналото.Естетиката в производството на авто-

мобили при BMW винаги се движи в крак с най-съвременната техника.И двете са израз

на един собствен път, който е белязан не от модата, а от прогреса…И след много години

характерната за BMW връзка на техника и естетика ще запази притегателната си сила.


  • Ходовата динамика, базата на нашия успех.Ходовата част на BMW, както

и двигателите, винаги са били считани за образцови, но само изключителното съчетание

на тези два компонента, обезпечава типичните за BMW активна сигурност и пъргаво управление.



  • Сигурност,Защитата на BMW.Със всеки наш автомобил ние Ви предлагаме

максимална степен на сигурност.

  • Съзнание за опазване на околната среда.Нашият принос.За BMW опазването

на околната среда не е законова принуда, а самоинициатива, диктевана от убежденията

ни.Ние практикуваме пълноценно рециклиране.



  • Качеството.За всичко което правим , ние имаме един критерий – качеството.Ка-

18.
чеството е висша цел за нас, то е визитната картичка на нашите автомобили и се из-

явява ясно в любовта ни към детайла.Само този, който се отнася сериозно към мал-

ките неща, може да осигури качество и при големите…Качеството е от значение и

там, където не може да се види, затова то е винаги въпрос на доверие…Качеството е

също критерий при избора на сътрудниците ни, строежа на заводи и планирането на бъдещите ни проекти.То е в центъра на нашата дейност, но никога не е самоцел.


  • Иновации.Успехите в усвояването на прогресивните технологии са за нас

предизвикателство да тръгнем по нови пътища към бъдещето.

  • Обслужване на нашите клиенти.Високите ни изисквания към техническите

качества на нашите превозни средства са продиктувани от грижата за нашите клиенти.

Символът, знакът на BMW въплъщава в себе си всички тези ценности.

Той асоциира иновационна сила, вдъхновение, сигурност, качество и партньор-

ство.

Етическото кредо на Cisco Systems
Декларация за мисията.Да извайваме бъдещето на Internet като създаваме без-

прецендентни ценности и възможности за нашите клиенти, служители, инвеститори и

партньори… Хардуерът, сфтуерът и услугите на Cisco изграждат Интернет базирани

системи за да могат хората, компаниите и държавите по света да разполагат с непре-

къснат достъп до информация, без ограничение от гледна точка на време и място.

Декларация за ценностите.Основни ценностни приоритети на Cisco са:



  • Решенията за електронна търговия които да позволят частните компании

и държавните институции да управляват в реално време транзакциите с доставчици,

бизнес партньори и потребители посредством Web базирани интерактивни приложе-

ния, поддържани от сигурни и мощни системи и мрежова инфраструктура.


  • Грижата за клиента.Новата Интернет икономика не се свежда единствено

изработката на Web сайтове или продажба на стоки и услуги онлайн.Тя е нов револю-

19.
ционен подход за взаимодействие с клиентите – всеобхватна грижа за техните нужди

през цялото времетраене на връзката с тях.


  • Оптимизиране на работния процес и бизнес операциите.Cisco внедрява сис-

теми за усъвършенствуване на работната сила чрез Web базирани средства,които улесня-

ват рутинните административни задачи, управляват сложни бизнес операции, подобря-

ват комуникациите и обучението.Това се постига благодарение на изградената интегрира-

на, защитена глобална мрежа.

  • Логото на Cisco с изображението на моста “Голдън Бридж” в Сан Франциско

символизира световноисторическата, всечовешката мисия на бизнес-корпорацията – да

изгражда информационните мостове на раждащото се глобално Мрежвово об-

щество на Двадесет и първи век.

Тези три примера за Етическо кредо на съвременните мултинационални корпора-


впечатляват и с богатството на идеи, и с логическата си постройка, и със социално-хума-

нистичния си патос…Не мога да не подчертая приносните моменти и програмно-мобили-

зиращият идеен потенциал на тези документи:


  • Бягството от езиковия трафарет, от пропагандните клишета, от фалша на офици-озните декларации, от кухата фразеология…

  • Стремежът документът да отразява икономическата, производствено-техно-

логичната специфика на бизнес-общността чрез неповторимостта на човеш-

ките съдби , чрез присъствието на личностното и индивидуално-духовното

в грубата материалност на технологии, стокови потоци, финансови операции….


  • Свързването на моралните проблеми на работещите във бизнес-организаци-

ята и с острите проблеми на нейното настояще, и с програмните цели и стра-

тегиите за бъдещето, и с външните близки и далечни социални въздействия…


Съвременните българи с много малко изключения са слабо духовно свързани

със своята работна среда. Единици са тези, които възприемат фирмата си и своите ко-


20.
леги като “своя и скъпа човешка общност”…Нашата бизнес действителност е заре-

дена или със скритите отрицателни енергии на “мълчаливото и примиреното отчуж-

дение” от трудовата общност, или с бурно демонстрирано но също толкова безпо-

мощно отрицание на “сенчестия”, “престъпния”, “хищническия”,”грабливия”, “по-

тосмукачния” съвременен български бизнес.

Затова силно впечатлява фактът, че Етическото кредо в транснационалните

корпорации се разработва от мениджърските екипи , одобрява се с консенсус от тях

и след широки и сериозни дебати се приема от всички членове на бизнес-общността.

Това мотивира, това отключва енергия за съвместна работа на хората от различните

иерархични звена на съвременните сложни и трудни за управление бизнес-системи.

Споделеното до тук за световния опит в бизнес-етиката ни изправя пред

въпроса за
Социалната отговорност и моралното кредо на съвремен-

ния български бизнес: парадокси и перспективи

Драмата на духовната култура е в това,

че отрицанието на живота е присъщо на самия живот…Диалектическата фаталност, действу-

ваща в моралния свят е вид проклятие на едно

съзнание, чиято мощ да твори добро се ражда в стихията на тази драма…

Добродетелното намерение започва и се

командва неизбежно от Любовта – този тайнст-

вен жизнен порив, който твори Доброто в свят,

в който се ширят позорът, безчестието, подлото предателство…

Владимир Янкелевич.”Парадоксите на морала”


Не че светът на бизнеса специално вади

на показ нашия идиотизъм – може би той е само

мястото, където нашето слабоумие най-много си

личи…


Скот Адамс

Мислите на Янкелевич за парадоксите на морала, горчивата ирония на Адамс сякаш

са в дисонанс с идиличната картина на бизнес-морала, описана в предните три параграфа.В

21.


преведената на български език последна книга на Владимир Янкелевич, той убеди-

телно обосновава тезата, че колкото по-аморален е реалният живот, толкова по-въз-

вишени и патетични са етическите идеи и етическите програми…

Да припомняме ли, че високите етически прозрения на Дж.Бентам, Дж.Ст.Мил,

И.Кант се родиха във времената на първоначалното натрупване на капитала, когато в

Англия “овцете изядоха хората”, когато мизерията и престъпността заливаха Лондон и индустриалните центрове на Англия, когато дълбоко под Лувъра, Версайл и Елисейските полета бушуваше жестокият криминален свят на “Парижките потайности” : свят на бедняците и просяците от романите на Дикенс, на растиняковци от “Човешката коме-

дия” на Балзак, на клошарите и проститутките от романите на Юго и Емил Зола…

Нима днес е премахната способността на бизнеса да ражда антихуманност и мо-


рална низост ? Та нали преди да създаде през 80-те години на Двадесети век своето блес-

тящо “Морално кредо”, което приведохме в предния параграф, корпорацията преживя

една тежка социална и морална криза. Ръководството на компанията и лично президен-

тът Ли Якока в бързината си да пуснат на пазара спортният модел “Форд Пинто” прене-

брегнаха предупрежденията на специалистите за недостатъците в горивната система и

съкратиха изпитателния срок.Това струваше живота на над 50 човека в средата на седем-

десетте години на миналия век.

Да си спомним яростната съпротива на ръководството на корпорацията “Нестле”

срещу критиките на видни педиатри и биотехнолози за застрашаващите здравето на бебе-

тата биохимически съставки в млякото за подхранване на кърмачета…

Можем да изреждаме още много и много примери !

Да, светът на бизнеса е свят на реалностите…

Моралът е свят на идеи, на идеали за усъвършенствувание на греховния човек, потопен в греховно битие…

Тези два свята се преплитат, отричат се, но и се взаимообогатяват, отхвърлят се но

и се вглеждат един във друг защото и двата свята имат един агент - противоречивата, жи-

вата, страдащата но и творяща бизнес блага и морални идеи човешка индивидуалност !



И бизнесът, и моралът са историческо творение на човека, дейностна и мисловна аре-

на на неговите сбъсъци с другите и със себе си…

22.
Както няма идеална държава, идеален етнос, идеален човек, тъй няма идеална

бизнес-организация, идеална трудова общност…

Това е изворът на ироничното отношение на много бизнес-етици към бизнес

общностите и към “Homo Economicus”.В книгата си “Принципът на Дилбърт” Скот Адамс казва:”Не зная защо икономиката продължава да действува, но съм убеден, че това не е

защото се управлява от гении…И в икономиката, и в други сфери очакваме другите да действуват рационално, макар че ние самите сме ирационални… И ето, сега на планета-

та има цивилизация от 6 милиарда хапльовци, измислена от няколко невероятни умни-

ци…”


Тези умници, продължава той, измислиха навремето “Принципа на Питър” в биз-

неса: кадърните служители непрекъснато се издигат докато стигнат нивото на своята не-

компетентност.Постиндустриалното общество замени този принцип с “Принципа на Дил-

бърт”: “Най-некадърните системно се издигат там, където вредата от тях е най-малка – в

ръководствата на фирмите.” Може да ви се струва, че Адамс е преувеличил с иронията ?

В това, че авторът е прав ще се убедите, ако си зададете въпроса – кой от двата принципа

действува неотменно и безотказно в съвременната българска бизнес-действителност?

В духа на иронично-пародийното осмисляне на аморалността в съвременния биз-

нес е написана и книгата на Стенли Бинг “Как би постъпил Макиавели?”.Тя е един ети-

чен апел за хуманизация на икономическия живот използуващ езика на абсурдното, гротексното, парадоксалното…Много наши съвременници и колеги в работата, подчер-

тава той, приемат околните за свободни индивиди: “Това са мъжете и жените, които вся-

ка сутрин срещате в автобуса, трамвая или метрото. С други думи,



  • Това сте Вие!

  • Това съм Аз !

  • Това сме Ние !”

Това сме ние, честните, добрите, обикновените, редовите,наивните бизнес-труже-

ници.


Но с нас в бизнеса има и друг тип деятели: “Те се издигат като мехурчета на качес-

твена бира и бързо стигат върха на всяка корпоративна иерархия.Те вземат решения.Те пра-

вят пари.Те подчиняват околните.Те управляват!”.

23.
“Защо ли ?” – се пита Стенли Бинг.И отговаря:

“Защото умеят да си задават един ключов въпрос! Защото са разбрали една ис-

тина, заключила в себе си цялата мъдрост на света! Тази Истина, този Ключов въпрос е:



Как би постъпил Макиавели ?”

Бизнесменът на ХХІ-ви век трябва да усвои отговорите на този въпрос, защото в


епохата на Ренесанса маестро Макиавели е написал “Владетелят” за да покаже, че за

властта и управлението няма граници на низостта и лицемерието.Според Бинг “аморал-

ното кредо” на маестрото е от живо по живо и “продължава да стои в основата на стра-

тегията чрез която няколко духовни джуджета са управлявали и продължават да управля-

ват цялото човечество”.

Искате да знаете тази Истина на аморалното действие, това Послание на сигурния

успех в житейските дела, в съвременния бизнес? Ето я:

“Целта оправдава полостта !”

От сигурно по-сигурно е, че без да знаят Макиавели, много от съвременните бъл-

гарски бизнесмени стриктно следват тази “Максима на аморализма” в икономическия жи-

вот.


Защо приведох тези сатирични и изобличителни преувеличения?

Защото считам, че освен уроците от високите етически теории за морала в бизнеса,

освен патоса на богатите етически програми на водещи мултинационални корпорации, на

дейците на българската пазарна икономика днес са нужни и императивите на безкомпро-

мисна борба с безчестието, лицемерието, нечистоплътността, античовечността и престъп-ността в трудовите и в икономическите отношения.

Повече от 90 процента от съвременните български фирми са фирми на малкия и

средния бизнес.Пред българската етическа мисъл и пред сдруженията на българските биз-

несмени, пред мултинационалните компании в България – Шел, Форд, ВМW, Ситроен,

Макдоналдс, Майкрософт и други – стои благородната задача да помогнат са създаване

на браншови, корпоративни, фирмени Морални креда, на Декларации за мисията и цен-ностите на българските фирми.

И още нещо.Необходимо е да се вгледаме назад в моралните традиции на трудовия

24.
и икономическия живот на народа ни за да пренесем в съвременните икономически об- щности неугасналите искрици на човечност и уважителност към майсторството, към

императивната сила на устно поетия дълг в търговските, производствените, финансо-

вите отношения.

И накрая.

Трябва ли пред очите ни да е само и единствено само западния, веберовския и

поствеберовския морален статут на икономическия живот?

Не можем ли от западното понятие за фирмата като юридическо лице, като тех-

нико-технологична изкуствено създадена система, да се поучим от японското и от тра-

диционното конфуцианско отношение към фирмата като органично цяло, като живо

същество със свой дух и чувствителност ? Не можем ли да започнем да виждаме във

фирмата една облечена с висока човешка мисия свещенна общност от хора ? Защо да

не направим първи стъпки - преодолявайки бариерите управляващи – подчинени – към

неформалното групово консенсусно решение на възловите въпроси на бизнес-общност-

та съгласно японската традиция “Ринги” ?Защо да не се опитаме да преодоляваме бари-

ерите служители – клиенти съгласно японското разбиране за “Чунг-Хо” работници ?

Твърдо съм убеден, че членството на България в Европейския съюз открива въз-

можността българските фирми да създадат общонационална “Българска мрежа за биз-

нес-етически инициативи и програми”.


Л И Т Е Р А Т У Р А
1.Даниела Сотирова Бизнес-етика.С., 2005.

2.Драмалиева В.Справедливостта в етиката и бизнес-етиката.С.,2001.

3.Близнаков П. Икономика и морал.Варна, 1998.

4.Райнов, Д.-М.Икономика и морал.С.,2001.

5.Райков,Здр. Корпоративен имидж.С.,2001.

6.Личева,К.Българското общество, бизнесът и моралът.Свищов,2001.

7.Пенчева,А.Бизнес-етика.Габрово, 2002.

8.Неделчев,Д.Маркетингова етика.Варна, 2003.

9.Хил,Н.Законите на успеха.т.І и ІІ.С.,2000 –2001.

10.Адамс,С.Принципът на Дилбърт.С.,2002

11.Бинг,С.Как би постъпил Макиавели?С.,2001.

12Паркинсън, С.Н.Невероятните японци.С.,2001.

13.Луис,М.Културата на парите.С.,2002.

14.Bart, S.R.Corporate Ethics.Washington,2003.

15.Business Ethics Policies.Ohio,2002.

16.Business Ethics.Oxford Univesity Press,1991.








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница