В СЪВРЕМЕННИЯ БИЗНЕС
(Социалната отговорност на бизнеса
днес: аргументи “за” и “против”)
Етиката учи, че добродетелта
е основната и награда, докато иконо-
миката учи, че печалбата е основна-
та и добродетел.
Учебник по бизнес-етика
От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал - там ня-
ма икономика и бизнес; където има икономика – там няма етика и морал !
Така ли е ?
От много български икономисти и от доста съвременни български етици тази
позиция се възприема като абсолютно истинна, абсолютно проверяема, проверена и потвърдена от съвременната икономическа действителност в света и в България.
И грешат!
Грешат съдбовно.Грешат и от гледна точка на теорията, и от гледна точка на мо-
ралния живот, и от гледна точка на практическите уроци на съвременната икономика!
Живеем в първото десетилетие на Двадесет и първи век, в първите години от
Третото хилядолетие на Човешката цивилизация.
Казват, че това е епоха на постиндустриалното общество.Казват, че неговата икономика е постфордистка икономика.Съвременната индустриална икономика е вече
икономика на информационната епоха, икономика на микроелектронни и нанотехно-
логии, на космическа техника, на автоматизирани роботехнически комплекси, на био-
технологии и изкуствен интелект…
С една дума, съвременната икономика е гигантска, глобална, всеобхватна и все-
поглъщаща мрежа… В това “мрежово общество”, в тази “икономика на знанието”
измеренията на технологиите, на икономическите взаимодействия избледняват, губят
своите личностни измерения.Индивидуалните черти и неповторимото присъствие на Чо-
века-субект изчезват, изтриват се от стандартите, от технизираните взаимовръзки, от из-
чезването на живия труд като извор на Богатството.Вече не жизнената енергия на живия
човек, а машината е тази която бълва богатство от блага, създава кинообрази, гради Ин-
2.
тернет, залива ни с компютърни игри и киберзабави…
Казват, че икономиката на Двадесет и първи век неумолимо изгражда общество, именувано “Общество 20 на 80”.В това общество 20 процента от хората са ценни и създа-
ват икономиката, материалните и духовните блага на цивилизацията на Третото хилядоле-
тие.Останалите 80 процента са “излишните човеци” без които историята , бъдещето, чове-
чеството само ще спечелят и качество на живот, и богатства, и култура…
Не само ние българите живеем в преходна епоха! Човечеството се намира също в
историческа точка на пречупване на своето бъдеще, във време, което теория на хаоса на-
рича “епоха на бифуркация”… Възможните изходи, според тази теория, не са един, два,
три или пет…Възможен е неизчерпаем спектър от бъдещи движения или към погибел,
или връщане към варварство и дивачество, или към възход и хармония на едно всеземно,
вселенско и космическо човечество…
Пътят към третия вид бъдеще и за нас българите, и за цялото човешко общество,
минава през създаването на една “икономика на хуманността”, на човешкото извисяване,
на икономическата защита на самоценността на всеки жив човек…
Това определя особеното значение и особената историческа тяжест на въпроса за
Социалната и моралната отговорност на съвременния бизнес
Законът на успеха в бизнеса е “клавиа-
турата” на живота защото този, който усвои неговите принципи, може да превърне в сим-
фония икономическото призвание, което си
е избрал.
Наполеон Хил
Тези идеи, които звучат така актуално днес, са изказани от един класик на теори-
ята за социалната и моралната отговорност на бизнеса преди сто години, в вачалото на
второто десетилетие на Двадесети век – Наполеон Хил.Хил е разбирал съдбовното значе-
ние на този проблем и за американската, и за световната икономика.Своите идеи той ни е
завещал във фундаменталния труд “Законът на успеха”, в който на 1115 страници споделя
виждането си за социалната мисия на бизнесорганизациите и бизнес деятелите на втората
3.
индустриална революция. Можем да съжаляваме, че на български език издателство
“Хомо футурус” успя да публикува само първите два тома от този седемтомен фунда-
ментален труд, съдържащи само първите пет от шестнадесетте лекции за обществената
мисия на бизнеса и бизнес-лидера.
Даже беглото запознаване с първия том “Мозъчният тръст” и втория том “Милио-
нерът” на тази “Библия за хуманната мисия на Бизнеса” ни обяснява защо за този творчес-
ки подвиг на автора са благодарили президентите на САЩ Уйлям Тафт и Удроу Уилсън,
ученият Томас А.Едисон, основателят на супермаркетите Джон Уанамейкър, създателят на “Кодак” Джордж Ийстмън…Много говорят имената на хората, на които е посветено това
епохално произведение – Хенри Форд и Ендрю Карнеги.
Още в преамбюла към първи том авторът посочва, че за да изпълни социалната си
мисия, бизнесът и бизнесдеятелят трябва да победят десет съдбовни морални слабости:
-
Нетърпимостта към мнението на другия;
-
Користта;
-
Алчността;
-
Завистта;
-
Подозрителността;
-
Отмъстителността;
-
Егоизмът;
-
Суетността;
-
Желанието да жънеш това, което не си посял;
-
Навикът да харчиш повече, отколкото си спечелил.
Не са ли това лични морални недостатъци?Защо Хил започва с тях своя анализ на
социалната мисия и стратегия на бизнеса?Отговорът следва в другите страници на първи
том: Бизнесът в индустриалната епоха е в основите на цивилизацията и неговото личност-
но олицетворение е бизнесменът.Дейността на лидера-бизнесмен е мярка за социалното значение и тежест на неговите икономически успехи.Тези достижения са мярката не само
на натрупаното материално богатство, но и на постигнатото в знанието, в усъвършенству-ването и и облагородяването на човешкото битие.
Втората централна идея на Хил за социалната мисия на бизнеса е неговата пози-
4.
ция за необходимостта от хармонизация не само на целите на общата икономическа
стратегия, но и хармонизация на човешките връзки лидер – лидер, лидер – изпълни-
тел, бизнесмен – потребител на икономически блага.За тази идея авторът използува стесняващото до известна степен и затова не напълно адекватно понятие “мозъчен
тръст”. С този термин той определя и духовните отношения между Хенри Форд, То-
мас Едисон и Харви Фейърстоун (президент на корпорацията за производство на ав-
томобилни гуми в Охайо), и Чикагската “Голяма шесторка”от 20-те и 30-те години
на ХХ-ти век, и Стоманената корпорация на САЩ, оглавявана от адвоката Елбърт
Гери…
Но не удачността на примерите, а същността на идеята за социалната мисия
на бизнеса е основна! Водеща е идеята, че духовната сила на бизнесмена –лидер е
центърът, организиращ енергията на служителите и клиентите, технитеинтелектуал-
ни и практически усилия.Защо е така? Отговорът на Хил е изключително интересен и
от психологическа, и от праксиологическа, и ако щете – от житейски-прагматична
гледна точка: “Когато е в изтощено състояние, човешкият мозък трябва да се презаре-
ди и единственият начин за това е контактът с друг витален, високо енергетичен ум…”
Според Хил, това е най-важното социално и морално качество на лидера в биз-
неса. Когато то е налице социалната мисия на бизнесорганизацията се отприщва.Всич-
ки останали качества на бизнес-лидера – въображение, самоконтрол, сътрудничество, извличане полза от неуспехите и т.н. и т.н. – са само “съпътствуващи” благприятни възможности за осъществяване на социалната стратегия на фирмата.
Последната шестнадесета лекция и последната седма книга на “Законът на успе-
ха” обобщава хуманистичните и социалните уроци на успешния бизнеса.Не е възможен
успешен бизнес, който се радва и на мимолетните успехи на днешния ден, и на светлите
хоризонти над бъдещите икономически начинания ако всяка бизнес-стъпка не е подчинена на Златното правило на морала,вековечно колкото човечеството: “Прави на другите само това, което би желал те да правят за теб”.
Постмодерната икономика и икономикса от стредата на отминалия Двадесети век
си позволиха да оспорят тези социални уроци за бизнеса, изстрадани и извлечени от него-
вата сложна и богата история през ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век.
5.
В икономикса на ХХ-ти век се роди виждането, че бизнесът трябва да прес-
ледва икономическите си цели, а не “правенето на добро” за обществото. Това е така,
защото в пазарната среда печалбата вече е индикатор, че обществото е обслужено по
най-добрия начин и “пазарът сам по себе си осигурява най-доброто за всички хора”.
Освен това, бизнес-мениджърът трябва да преследва интересите на фирмата, а не со-
циалното благо. Последното е грижа на държавата.
Известно е, че според екзистенциалистката философия, “отговорността е проек-
ция на действието и неговите последици в бъдещето”. Отговорността има и обективна,
и субективно-оценъчна страна. Пълната безотговорност в стратегията на бизнеса отго-
варя на това състояние на съзнанието и поведението на личността, което социалните
психолози наричат “агорафобия”. ”Агорафобията” на фирмата това е проява на социално
тесногръдие, на затворено за социалната отговорност бизнес поведение.
По този път, в съвременната бизнес-етика има две крайни и взаимоотричащи се схващания за социалната и моралната отговорност в бизнеса:
-
Според първото схващане (Т.Доналдсън, К.Гудпастър и други) щом бизнес-фир-
мите действуват и имат цели те са вече и социално и морално отговорни;
-
Според второто схващане (М.Фридман, Дж.Лад и други)бизнесорганизациите не
дължат на обществото определен тип поведение.Бизнес-фирмите са като машини и хора-
та в тях трябва да действуват според механичната логика на тяхната конструкция.Да се
критикува фирмата, че не е социално отговорна или че не постъпва етично е все едно да
критикуваш машината, че не се държи прилично и не постъпва нравствено.Майкъл Фрид-
ман твърди, че “не от бизнеса зависи дали ще прави добро, а от държавата зависи дали ще
му попречи да прави зло”.
В наше време второто становище почти няма теоретични поддръжници.Опитът на
ХХ-ти век категорично показа , че социално отговорните фирми естествено получават
ред предимства:
-
Тяхната дейност в много по-малка степен е екологично опасна;
-
Те много по ефективно управляват човешките ресурси и са предпочитани от
висококвалифицираните специалисти;
6.
нансови резултати.
Уроците на Първата (ХVІІІ-ти и първата половина на ХІХ-ти век) и Втората
(ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век) промишлени революции показаха, че
средата в която действува всяка бизнес-организация образува своеобразна социална
инфраструктура.Социалната инфраструктура ражда условията и възможностите за
съществуването и развитието на фирмата и на свой ред се влияе от реалните резулта-
ти от дейността на икономическите субекти.Затова, освен ефективното използване
на своите ресурси за реализация на печалба, фирмата има и допълнителни дейности
извън нейните икономически цели, извън юридическите норми.Дейностите, които не
зависят от законите на държавата, от икономическите договори, а са доброволни,само-
утвърдени и самоналожени – това са социалните и моралните ангажименти на бизнес-
организацията , дължимото и поведение спрямо обществото.
Има една нова съвременна тенденция в разгръщането на социалната отговорност
на фирмите.В отминалата модерна епоха, когато предприятието и предприемачът са из-
ходни единици на индивидуалния бизнес, субектът-бизнесмен и “икономическия субект
на социалната отговорност – предприятието” в същност съвпадат.
Бизнес-корпорациите от втората половина на ХХ-ти век раждат “оптическата илю-
зия” за деперсонализация на собствеността. Собственикът или собствениците на изчез-
ват – те стават “социално невидими”, “неприсъствуващи” в конкретните бизнес процеси.
Това поражда нови страни в социалната роля на корпорацията – тя обективно поема всич-
ки тежести на социалната отговорност.
В същото време бизнескорпорацията разширява кръга на личностите, които поемат социалната отговорност за дейността на фирмата.Това е отговорността на тези, които ико-
номикса и бизнес-етиката определят като stakeholders – “участници” в бизнес-корпораци-
ята – служители, акционери,потребители,представители на поддържащите обществени асоциации, на медиите и местната общественост…
От края на миналия ХХ-ти век, с утвърждаването няа ролята на транснационалните корпорации, в бизнесетиката се обсъжда въпроса за международната социална и морална
отговорност на мултинационалните бизнескомпании.Според минималистката школа в
бизнес-етиката (Т.Доналдсон) отговорността на ТНК се определя по принципа “не вреди”
7.
и етичните стандарти на поведение се определят и представят с езика на човешки-
те права.
Максималистите в бизнес-етиката ( Р. Де Джордж) изхождат от виждането за уникалността на структурата и дейността на транснационалните корпорации.По способ-
ност да акумулират и контролират богатства те далеч превъзхождат националните дър-
жави, малкия, средния и едрия национален бизнес.Затова тяхната социална и морална
отговорностима в определен смисъл има всечовешки, глобални измерения.Затова те носят отговорност за материалното и културното благополучие на страната домакин, за духов-
ното процъфтяване на нациите, които са в обсегана тях ното действие.Те са морално отговорни и за хармонизацията, за взаимовлиянието и взаимообогатяването на икономи-
ките и културите, за жизнения стандарт и качество на живота на мултинационалната общност на своите страни-домакини.
В първите десетилетия на ХХІ-ви век социалната и моралната отговорност на
бизнес-организациите се разгръща в едно колкото традиционно, толкова и пълно с изне-
нади обществено пространство – пространството на “консюмеризма”, на мощната ико-номическа власт на Потребителя.Тази власт се упражнява не от хилавата фигура на па-
сивния консуматор на блага и услуги от фордистката епоха.Днес това е мощната фигура
на тъй-наречения “бдителен потребител” от постиндустриалното време, човекът с абсо-
лютни права да избира стоки и услуги, човекът, който освен националното и европей-
ското си гражданство има и едно трето универсално планетарно “потребителско граждан-
ство”. Неговите отношения с бизнес-организациите носят социално-етичен характер
и са резюмирани в европейската “Харта на правата на потребителя”:
-
Правото на сигурност;
-
Правото на точна и пълна информация;
-
Правото на избор на стоки и услуги с конкурентни цени;
-
Правото на медийна изява;
-
Правото на административна и правова защита;
-
Правото на достъп до потребителската култура.
Днешните постмодерни времена преодоляват традиционите веберовски и протес-
тантски различия между трудова и потребителска етика, обезсилват старите морални
8.
нагласи към харченето, пазаруването, модата, социалните имитации на псевдоаристо-
кратическата етика на показен хедонизъм,свръхконфорт и лукс.
Днес специалистите по икономикс и бизнес-етика говорят за постмодерно
потребителско поведение, за “потребление на самоизразяването” реализиращо се ка-
то свобода на потребление в условията на културен шок, на тотален духовен хаос, на
“накъсаност”, на непоследователност в потребителските търсенияТова, казва Джереми Рифкин, не е потребление на блага, а достъп до услуги, купуване на “преживява-ния”.Постиндустриалните икономически условия правят достъпа до услугата по-важен
от еднократната покупко-продажба.В това “общество на достъпа” водещо за иконо-
мическите организации е умението да създават и да внущават доверие.Тази потреби-
телска етика на “удоволствието да бъдеш обслужен” е наситена с въображение.Под-
хранвано от рекламата съвременното потребление се превръща в ритуал, в знаково-
смислова система .Това е своеобразна “романтика” на благата и услугите като сим-
воли и знаци на себереализация, себеутвърждаване, себеоткриване на потребяващия
индивид. Затова днес поантата на социалната и моралната отговорност на бизнеса спря-
мо потребителя е в дълготрайното и безрезервно доверие между тях.
Важно условие за разгръщането на тези нови пространства на социалната и мо-
ралната отговорност на бизнеса е
Етиката на мениджмънта на ХХІ-ви век
Ако да направиш нещо беше толкова лесно,
колкото да знаеш какво трябва да се направи,парак-
лисите щяха да са големи църкви, а къщурките на
бедните – палати.По-лесно мога да науча 20 чове-
ка какво трябва да се направи, огколкото да съм
един от тези 20, които ще следват моето учение.
Уйлям Шекспир.”Венецианският търговец”
Тези мисли на Шекспир изразяват едно от парадоксалните теоретични несъв-
падения в бизнес-етиката: зеещите пропасти на безсилие и обърканост между “да
знаеш”, “да искаш”, “ да можеш”…
9.
Субектът на икономическатна практика, който трябва да открие мостовете меж-
ду моралните измерения на икономическото знание, икономическата воля и икономи-
ческото действие е мениджърът…
Тук възникват въпросите: Що е морално? Що е етично ?
Най-лесно е да се отговори: моралното, това е реалното хуманистично поведение
на хората; етиката е теория на морала.Да, в определен ракурс това е кардиналното разли-
чие и , заедно с това съдържателната свързаност на тези две понятия.
Моралът изразява съвместното битие, осъзнатата “заедност” с другия човек.Мора-
лът е съзнанието и поведението на човешката индивидуалност, схващаща себе си и прежи-вяваща себе си като различна от другите, като необходима за тях и другите като необходи-
ми за нея.Моралът, по думите на Ортега-и-Гасет, е самовъзприемането на човека като са-
моценен център на хармонията между човешките същества – живата природа – планетарни-
те и космически материални системи – енергийно-силовите потоци в Универсума …Кога-
то човекът мисли и действувая морално той не си задава въпросите “Защо да правя добро?”, “Защо да бъда справедлив ?”.Той знае интуитивно, той е убеден, той е безкомпромисно ка-
тегоричен – “Трябва да правя добро!”, “Трябва да съм справедлив !”.
Големият американски философ Ричард Рорти подчертава, че за разлика от безвъп-росната категоричност на моралното убеждение, етиката е пълна с въпроси.Етиката , по-
сочва той, е обосноваване на мисленето и действието за да бъде постигнато споразумение.
Има предложения за действие,които трябва да се обосновават и други, които не трябва…
Деловото предложение се нуждае от обосноваване, но предложението за женитба – не.Точ-
но тук е разликата между етично и морално…
Етиката като споразумение е разбираема и работеща на практика идея в консенсус-
ните общества, каквито са съвременните демокрации.Да припомним твърдението на Джон Дюи, че “демокрацията започва с разговора”.
Но на какъв език се води етическият дискурс ?
Австрийският философ Лудвиг Витгенщайн казваше, че езикът е картина и инстру-
мент. Според него, етичното мисловно пространство се обхваща от различни езици, които
описват различните му измерения.Езиковите игри проработват и задават различните пер-
спективи на едни и същи явление но от различни гледни точки.Витгенщайн смята, че ези-
10.
ковите перспективи на етиката са три:
-
Езикът на моралното поведение;
-
Езикът на моралните ценности;
-
Езикът на етическите принципи.
На основата на тази концепция трите езика на бизнес-етиката се конкретизират
така:
-
Езикът на моралното действие в бизнеса;
-
Езикът на моралните ценности в икономическия живот;
-
Приложният език на етическите принципи в
бизнесуправлението и реалната икономика.
Това е инструменталният смисъл на Витгенщайновата метафора за трите езика
на етиката.Втретият раздел на тази разработка ще видим как тя работи в процеса на ко-
дификация на моралната практика на водещи транснационални корпорации от Европа
и Америка.
Веднага трябва да подчертаем, че както етиката, така и бизнес-етиката нямат го-
тови отговори на моралните въпроси в социалното поведение, в специфичната практика
на “Homo economicus” като морално същество.Бизнес-етиката има друга задача – да
подпомогне съдеятелите в бизнеса – собственици, акционери, мениджъри, служители,
клиенти, потребители, представители на обществеността - да се научат сами да фор-
мулират своите етични въпроси, да осмислят етически своята дейност и поведение.
Затова бизнес-етиката посочва различни алтернативи на поведение, системи от
ценности и принципи, но се въздържа да ги препоръчва като задължителни и единстве-
но правилни.Даниела Сотирова правилно подчертава, че “бизнес-етиката не разрешава
еднозначно моралните проблеми в една “игра” на живота, наричана “бизнес”.Та ни учи
как да живеем с тези проблеми. Нейната цел е справящото се поведение.
Бизнес-етиката не поставя максималистични цели (“Постигни най-доброто!”),
дори не формулира оптимални решения (“Прави възможното добро!”)…Нейната стра-
тегия е “минимализацията на злото” до степен на човешка и социална поносимост !
Когато мениджърът трябва да реализира подходите на бизнес-етиката в управ-
лението на своята фирма той се изправя пред императивната потребност да убеди съ-
11.
служителите и бизнес-партньорите в необходимостта да изграждат своите отношения
на основата на фундаментални добродетели-ценности, да следват в съвместната биз-
нес-дейност определени фундаментални етични принципи.
Робърт Соломон счита, че мениджърската етика трябва да се разгърне върху
Аристотеловата теория за добродетелите, започвайки с добродетелите-ядро: кураж,
чувствителност, настоятелност и честност.Според него системата от добродетели-
ценности на мениджмънта е организирана около два етични мотива на управление
на бизнеса:
-
“Искам да направя всичко необходимо”;
-
“Настоявам то да бъде направено по хуманен начин”.
В неговата система ценностите-добродетели на мениджмънта са групирани
около шест възлови качества:
-
Универсалната ценност-добродетел честност;
-
Добродетелите благоразумие и пестеливост;
-
Ценността на разумната уважителна дистанция
в съвместната бизнес-дейност;
-
Последователност и настойчивост в осъществяването
на целите и програмите на бизнесорганизацията;
-
Искреност, откритост, толерантност в съвместната
работа във фирмата;
-
Твърдост и упоритост в реализацията на мисията,цели-
те и стратегиите на своята бизнесобщност.
Съгласен съм с Даниела Сотирова, че от трите езика на етиката за мениджъра
най-важен е езикът на етическите принципиТова не е отрицание на езика на моралните
ценности, нито на езика на нравствените постъпки.Чудесно е, когато мениджърът след-
ва система от морални ценности, когато работата му във фирмата е образец на нравстве-
но поведение.
Но при ръководството на екипите в бизнес-организацията водеща роля имат доводите и аргументите с които той мотивира труда и отношенията на сътрудничество у
своите подчинени, у бизнес-партньорите и клиентите на фирмата.Именно затова в ме-
12.
ниджърската етика основен е езикът на принципите, езикът на моралното оправда-
ние.
Етичните принципи осигуряват интегритет и сплотеност на бизнес-общност-
та.Иначе познавателните, религиозните, културните, етническите различия в човеш-
кия облик на фирмата трудно се поддават на унифициране, на съотнасяне и съизмер-
ване… Етичните принципи не разглеждат моралните ситуации във фирмата като съ-
бития, като свършени факти а като проблеми, като задачи, като дилеми… Правил-
но се изтъква, че те са възлово звено на корпоративното познание и корпоративното
съзнание, че те са условие sine qua non за съвременния ефективен и професионален
бизнес.
В съвременната бизнес-етика са формулирани четири основополагащи етичес-
ки принципа.
Принципът на утилитаризма, който в класическата формулировка на Джеръ-
ми Бентам гласи:”Дадено действие е правилно от етическа гледна точка, ако и само ако
общата сума от крайните резултати на това действие е по-голяма отколкото сумата от
общите резултати на всяко друго действие, което субектът би могъл да извърши вмес-
то него”. Смисълът на този принцип е, че етична е постъпката, която носи най-много
щастие за най-голям брой хора.Така моралното се измерва процесуално с инструмен-
талната ефективност на постъпката.
Проблемът, който този принцип не решава, е има ли общочовешки или само
строго лични или групови ценностни възгледи за щастие, за полезност.
Вторият етичен принцип е принципът на универсализма.Този принцип при-
ема, че всеки човек е интелектуално, социално и нравствено съвършено същество, кое-
то не се нуждае от това, други да определят за него желаното, доброто и ценното.Това
означава, че към индивида не може да се подходи с презумпцията “категорично забра-
нено” а само с етическата максима “категорично разрешено”. Това доверие към чове-
ка не е просто вяра в неговата доброта, а в неговата воля, в неговата способност за са- моконтрол и самодисциплина.С този принцип в етиката и хуманитаристиката възник-
на възгледа за човека като морален агент, за автономността и “свободата на човека
да преследва своя личен интерес” (А.Смит). Този образ на човека постави основите на
13.
либерализма в политиката и икономическите отношения.
Третият етически принцип на мениджърската етика е Категорическият им-
ператив на Кантовата етика: категорически, защото не зависи от конкретните
условия, императив – понеже не описва, а предписва, не е дескриптивно, а прескрип-
тивно морално съждение. В бизнес-етиката са приети две от петте Кантови дефини-
ции на категорическия императив:
а). “Длъжен съм да действувам по начин, който желая да бъде универсално
правило за всички”. В същност, Кант придава философско-теоретична форма на прак-
тическото “златно правило” на морала, известно още от предцивилизационните фор-
ми на човешко общежитие: “Постъпвай с другите така, както желаеш те да постъпват
спрямо теб”…
б).”Постъпвай така, че винаги да се отнасяш към собствената си личност и към
другите хора не просто като към средство, но винаги и като към цел”.За Кант да се от-
насяш към човека като към цел, значи да виждаш в него битие, което е свободно и раз-
умно. И друго: за първи път в историята на етиката Кант посочва самоуважението ка-
то изходно условие за морала.Ако няма чувство за собствено достоинство и самоуваже-
ние, изчезва едно фундаментално условие да се отнасяш морално към “другите”…
Кант ни приканя :
-
Мисли сам !;
-
В общуването мисли себе си , поставен в положението на всеки друг! ;
-
Мисли винаги в съгласие със самия себе си ! .
Завършващият четвърти принцип е справедливостта, издигнат още от Аристо-
тел в “Никомахова етика” и разбиран като синтез-триада от уравнителна, разпредели-
телна и въздаваща справедливост.Джон Роулс в своята “Теория на справедливостта”
разви съвременното етическо схващане за този принцип: като принцип на равната сво-
бода, като равенство във възможностите, като справедливост при задоволяване на пот-
ребностите в компенсираща, възмеждяваща или корективна форма…
В бизнес-етиката е известен тъй-наречения “Модел на Робърт Блейк – Дебора
Карол” на професионалния морал на мениджъра.Интерестно е, че в тяхната шест-сте-
пенна скала от принципи петият и шестият се считат за всечовешки и универсални, сто-
14.
ящи високо над предписанията на фирмената политика. Всъщност става дума за
преформулиране на принципа на утилитаризма и за категорично утвърждаване
приоритета на етичните канони над другите социални, исторически, културни и
религиозни отношения.
Тези четири принципа слагат печат върху етическия образ на самия менид-
жър.За да е верен и последователен изпълнител на етичните принципи и моралните
ценности в бизнеса, мениджърът трябва да утвърждава личен етичен стил на пове-
дение; безкомпромисно да осъжда и отхвърля всичко неетично в бизнес-средата и
у служителите; да оценява етическия климат в бизнес-групата и от гледна точка на
фирмата, и от гледна точка на всеки служител; да свързва моралните отношения не
само с преходното и ежедневното, а и с отдалеченото бъдеще, с перспективните прог-
рами и фирмената стратегия…
Така стигаме до един интересен проблем: съвременните форми на кодифика-
ция на моралните отношения в бизнес-организациите.
Декларациите за социална мисия и за ценностите – моралното
кредо на съвременните бизнес-организации
Етическата култура е целокупност
от Образци, ценности, принципи и инсти-
туции, характерни за съвременните корпо-
рации.
Учебник по бизнес-етика
Документите, за които ще стане дума в този параграф, наистина са белег на една
нова висока етическа култура , достойна за бизнеса на съвременната информационна епо-
ха, на “икономиката на знанието”. Бих казал, че те в един благороден и високохуманен
смисъл са своеобразна “Морална конституция” , своего рода “Харта на фирмения морал”
на съвременните бизнес-организации…
В началото на 80-те години на ХХ-ти век “Европейската мрежа за бизнес-етика”
формулира следните основни етически ценности в бизнеса: доверие, прозрачност, репу-
тация, цялостност на бизнес-поведението, грижовност, отвореност, лоялност, отговорност.
“Мрежата” се обърна с апел към всички бизнес-организации от Европа, Америка и дру-
15.
гите континенти да приемат и осъществят в своята дейност систематизирани и при-
ети от техните състави перспективни програми за усъвършенствуване на моралните
измерения на тяхната дейност. В следващите десетилетия до края на ХХ-ти век на
призива се отзоваха повече от 40 национални и транснационални компании: Ford,
BMW, Cisco Sistems, Daimler-Benz, Hewlett-Packard, Nestle AG, Philips, Procter &
Gamble, Shell International, Scandia Fonds, Swisair AG и други.
Така възникнаха особени кодифицирани корпоративни етически програми .
В тяхната структура има два общи момента: Декларацията за Мисията на фирмата,
Декларацията за ценностите, или както някои определят общо двата документа
Етическото фирмено кредо.
Мисията ( предназначението, призванието) на бизнес-организацията е кратко програмно изложение на ръководните етически начала, на критериите за оценка, на мо-
ралните измерения на фирмените достижения.
Декларацията за ценностите има за цел отражението на основните морални ориен-
тири на бизнес-организацията, основните индикатори за правилно поведение във вън-
шната и вътрешната бизнес-среда.Тя е част от стратегическото планиране и отразява насо-чеността на усилията в дългосрочна перспектива.Тя е неразривно свързана с деклараци-
ята за мисията.Документът определя същностните ценности примерно в следните облас-
ти: грижа и внимание към хората; грижа за клиентите; конкурентноспособност; предпри-
емчивост; усъвършенствуване; гъвкавост; растежът като главна цел; новаторство; ориен-
тация към пазара и клиентите; ориентация към всекидневната работа; производителността; качеството; колективизма.
Нямаме възможност да разгледаме широк кръг от тези интересни документи. Ще
се спрем само на етическите свръхпрограми на три транснационални корпорации: Ford,
BMW и Cisco Systems.
Етическото кредо на FORD
Декларация за мисията.Нашата мисия е непрекъснато да усъвършенствуваме
продукцията и услугите, за да задоволяваме потребностите на клиентите, което ни дава
16.
възможност да развиваме деловата си дейност и да осигуряваме разумна възвръ-
щаемост за акционерите, за собствениците на предприятието.
Декларация за ценностите.Начинът по който осъществяваме мисията си
е също толкова важен, колкото самата мисия.Първостепенно значение за успеха на
фирмата имат следните ценности:
-
Хората.Хората са източникът на нашата сила.От тях черпим интелигентост-
та на фирмата, определяме престижа си и жизнеспособността си.Основните човешки
ценности за нас са съпричастността и колективната работа.
-
Продукцията. Продукцията е крайният резултат от усилията ни и трябва най-
добре да служи на клиентите ни в целия свят.Както се гледа на продукцията ни, така се
гледа и на нашата фирма.
-
Печалбите.Печалбите са мярката за ефективността с която осигуряваме на на-
шите клиенти най-добрите изделия.Печалбите са необходими за да оцелеем и да се раз-
виваме.
-
Качеството преди всичко.За да се задоволят клиентите, качеството на наши-
те стоки и услуги трябва да е най-важният ни приоритет.
-
Клиентите фокусират всичките ни усилия.Трябва да правим всичко с оглед
на клиентите, дапредлагаме по-добри стоки и услуги от конкурентите.
-
Непрекъснатото усъвършенствуване има първостепенно значение за ус-
пеха.Трябва да се стремим към съвършенство във всичко: в изделията, в тяхната на-
деждност и стойност; в обслужването; в човешките взаимоотношения; в конкурентност-
та; в рентабилността.
-
Съпричастността на работниците и служителите за нас е начин на жи-
вот.Ние сме един колектив, трябва да се отнасяме един към друг с доверие и уважение.
-
Търговците и доставчиците са наши партньори.Фирмата трябва да поддър-
жа толерантни отношения с търговците, доставчиците и останалите делови партньори.
-
Никога не се правят компромиси с доброто име.Поведението на фирмата
в целия свят трябва да се характеризира с отговорност и да предизвиква уважение със
своята почтеност и голям принос към обществото.Вратите ни са широко отворени за
мъже и жени без дискриминация, без разлика в етническия произход или в личните
им убеждения.
17.
Етическото кредо на B M W
Декларация за мисията.Индивидуалната подвижност е съставна част на на-
шето модерно общество.Тя е необходима и е част от качеството на нашия живот.BMW
налага своя стил върху качеството на тази подвижност – за благото на обществото и
за радост на всяка личност.
Ние държим не само на превъзходните постижения на нашите изделия, но и на хармоничната обща концепция, която да оптимизира аспектите като сигурност, качество, динамика, конфорт и екологичност.
Декларация за ценностите.При BMW човекът стои винаги на първо място,
а следователно и стремежът да се даде възможност на всяка личност за индивидуална
проява.
- Отговорност и убеждение са нашето кредо – отговорност спрямо човека и
околната среда и убеждение, че тази отговорност може да се съчетае с прекрасни авто-
мобили.
-
Традиция, актуалност на миналото.Естетиката в производството на авто-
мобили при BMW винаги се движи в крак с най-съвременната техника.И двете са израз
на един собствен път, който е белязан не от модата, а от прогреса…И след много години
характерната за BMW връзка на техника и естетика ще запази притегателната си сила.
-
Ходовата динамика, базата на нашия успех.Ходовата част на BMW, както
и двигателите, винаги са били считани за образцови, но само изключителното съчетание
на тези два компонента, обезпечава типичните за BMW активна сигурност и пъргаво управление.
-
Сигурност,Защитата на BMW.Със всеки наш автомобил ние Ви предлагаме
максимална степен на сигурност.
-
Съзнание за опазване на околната среда.Нашият принос.За BMW опазването
на околната среда не е законова принуда, а самоинициатива, диктевана от убежденията
ни.Ние практикуваме пълноценно рециклиране.
-
Качеството.За всичко което правим , ние имаме един критерий – качеството.Ка-
18.
чеството е висша цел за нас, то е визитната картичка на нашите автомобили и се из-
явява ясно в любовта ни към детайла.Само този, който се отнася сериозно към мал-
ките неща, може да осигури качество и при големите…Качеството е от значение и
там, където не може да се види, затова то е винаги въпрос на доверие…Качеството е
също критерий при избора на сътрудниците ни, строежа на заводи и планирането на бъдещите ни проекти.То е в центъра на нашата дейност, но никога не е самоцел.
-
Иновации.Успехите в усвояването на прогресивните технологии са за нас
предизвикателство да тръгнем по нови пътища към бъдещето.
-
Обслужване на нашите клиенти.Високите ни изисквания към техническите
качества на нашите превозни средства са продиктувани от грижата за нашите клиенти.
Символът, знакът на BMW въплъщава в себе си всички тези ценности.
Той асоциира иновационна сила, вдъхновение, сигурност, качество и партньор-
ство.
Етическото кредо на Cisco Systems
Декларация за мисията.Да извайваме бъдещето на Internet като създаваме без-
прецендентни ценности и възможности за нашите клиенти, служители, инвеститори и
партньори… Хардуерът, сфтуерът и услугите на Cisco изграждат Интернет базирани
системи за да могат хората, компаниите и държавите по света да разполагат с непре-
къснат достъп до информация, без ограничение от гледна точка на време и място.
Декларация за ценностите.Основни ценностни приоритети на Cisco са:
-
Решенията за електронна търговия които да позволят частните компании
и държавните институции да управляват в реално време транзакциите с доставчици,
бизнес партньори и потребители посредством Web базирани интерактивни приложе-
ния, поддържани от сигурни и мощни системи и мрежова инфраструктура.
-
Грижата за клиента.Новата Интернет икономика не се свежда единствено
изработката на Web сайтове или продажба на стоки и услуги онлайн.Тя е нов револю-
19.
ционен подход за взаимодействие с клиентите – всеобхватна грижа за техните нужди
през цялото времетраене на връзката с тях.
-
Оптимизиране на работния процес и бизнес операциите.Cisco внедрява сис-
теми за усъвършенствуване на работната сила чрез Web базирани средства,които улесня- ват рутинните административни задачи, управляват сложни бизнес операции, подобря- ват комуникациите и обучението.Това се постига благодарение на изградената интегрира- на, защитена глобална мрежа. Логото на Cisco с изображението на моста “Голдън Бридж” в Сан Франциско символизира световноисторическата, всечовешката мисия на бизнес-корпорацията – да изгражда информационните мостове на раждащото се глобално Мрежвово об- щество на Двадесет и първи век. Тези три примера за Етическо кредо на съвременните мултинационални корпора-
впечатляват и с богатството на идеи, и с логическата си постройка, и със социално-хума-
нистичния си патос…Не мога да не подчертая приносните моменти и програмно-мобили-
зиращият идеен потенциал на тези документи:
-
Бягството от езиковия трафарет, от пропагандните клишета, от фалша на офици-озните декларации, от кухата фразеология…
-
Стремежът документът да отразява икономическата, производствено-техно-
логичната специфика на бизнес-общността чрез неповторимостта на човеш-
ките съдби , чрез присъствието на личностното и индивидуално-духовното
в грубата материалност на технологии, стокови потоци, финансови операции….
-
Свързването на моралните проблеми на работещите във бизнес-организаци-
ята и с острите проблеми на нейното настояще, и с програмните цели и стра-
тегиите за бъдещето, и с външните близки и далечни социални въздействия…
Съвременните българи с много малко изключения са слабо духовно свързани
със своята работна среда. Единици са тези, които възприемат фирмата си и своите ко-
20.
леги като “своя и скъпа човешка общност”…Нашата бизнес действителност е заре-
дена или със скритите отрицателни енергии на “мълчаливото и примиреното отчуж-
дение” от трудовата общност, или с бурно демонстрирано но също толкова безпо-
мощно отрицание на “сенчестия”, “престъпния”, “хищническия”,”грабливия”, “по-
тосмукачния” съвременен български бизнес.
Затова силно впечатлява фактът, че Етическото кредо в транснационалните
корпорации се разработва от мениджърските екипи , одобрява се с консенсус от тях
и след широки и сериозни дебати се приема от всички членове на бизнес-общността.
Това мотивира, това отключва енергия за съвместна работа на хората от различните
иерархични звена на съвременните сложни и трудни за управление бизнес-системи.
Споделеното до тук за световния опит в бизнес-етиката ни изправя пред
въпроса за
Социалната отговорност и моралното кредо на съвремен-
ния български бизнес: парадокси и перспективи
Драмата на духовната култура е в това,
че отрицанието на живота е присъщо на самия живот…Диалектическата фаталност, действу-
ваща в моралния свят е вид проклятие на едно
съзнание, чиято мощ да твори добро се ражда в стихията на тази драма…
Добродетелното намерение започва и се
командва неизбежно от Любовта – този тайнст-
вен жизнен порив, който твори Доброто в свят,
в който се ширят позорът, безчестието, подлото предателство…
Владимир Янкелевич.”Парадоксите на морала”
Не че светът на бизнеса специално вади
на показ нашия идиотизъм – може би той е само
мястото, където нашето слабоумие най-много си
личи…
Скот Адамс
Мислите на Янкелевич за парадоксите на морала, горчивата ирония на Адамс сякаш
са в дисонанс с идиличната картина на бизнес-морала, описана в предните три параграфа.В
21.
преведената на български език последна книга на Владимир Янкелевич, той убеди-
телно обосновава тезата, че колкото по-аморален е реалният живот, толкова по-въз-
вишени и патетични са етическите идеи и етическите програми…
Да припомняме ли, че високите етически прозрения на Дж.Бентам, Дж.Ст.Мил,
И.Кант се родиха във времената на първоначалното натрупване на капитала, когато в
Англия “овцете изядоха хората”, когато мизерията и престъпността заливаха Лондон и индустриалните центрове на Англия, когато дълбоко под Лувъра, Версайл и Елисейските полета бушуваше жестокият криминален свят на “Парижките потайности” : свят на бедняците и просяците от романите на Дикенс, на растиняковци от “Човешката коме-
дия” на Балзак, на клошарите и проститутките от романите на Юго и Емил Зола…
Нима днес е премахната способността на бизнеса да ражда антихуманност и мо-
рална низост ? Та нали преди да създаде през 80-те години на Двадесети век своето блес-
тящо “Морално кредо”, което приведохме в предния параграф, корпорацията преживя
една тежка социална и морална криза. Ръководството на компанията и лично президен-
тът Ли Якока в бързината си да пуснат на пазара спортният модел “Форд Пинто” прене-
брегнаха предупрежденията на специалистите за недостатъците в горивната система и
съкратиха изпитателния срок.Това струваше живота на над 50 човека в средата на седем-
десетте години на миналия век.
Да си спомним яростната съпротива на ръководството на корпорацията “Нестле”
срещу критиките на видни педиатри и биотехнолози за застрашаващите здравето на бебе-
тата биохимически съставки в млякото за подхранване на кърмачета…
Можем да изреждаме още много и много примери !
Да, светът на бизнеса е свят на реалностите…
Моралът е свят на идеи, на идеали за усъвършенствувание на греховния човек, потопен в греховно битие…
Тези два свята се преплитат, отричат се, но и се взаимообогатяват, отхвърлят се но
и се вглеждат един във друг защото и двата свята имат един агент - противоречивата, жи-
вата, страдащата но и творяща бизнес блага и морални идеи човешка индивидуалност !
И бизнесът, и моралът са историческо творение на човека, дейностна и мисловна аре-
на на неговите сбъсъци с другите и със себе си…
22.
Както няма идеална държава, идеален етнос, идеален човек, тъй няма идеална
бизнес-организация, идеална трудова общност…
Това е изворът на ироничното отношение на много бизнес-етици към бизнес
общностите и към “Homo Economicus”.В книгата си “Принципът на Дилбърт” Скот Адамс казва:”Не зная защо икономиката продължава да действува, но съм убеден, че това не е
защото се управлява от гении…И в икономиката, и в други сфери очакваме другите да действуват рационално, макар че ние самите сме ирационални… И ето, сега на планета-
та има цивилизация от 6 милиарда хапльовци, измислена от няколко невероятни умни-
ци…”
Тези умници, продължава той, измислиха навремето “Принципа на Питър” в биз-
неса: кадърните служители непрекъснато се издигат докато стигнат нивото на своята не-
компетентност.Постиндустриалното общество замени този принцип с “Принципа на Дил-
бърт”: “Най-некадърните системно се издигат там, където вредата от тях е най-малка – в
ръководствата на фирмите.” Може да ви се струва, че Адамс е преувеличил с иронията ?
В това, че авторът е прав ще се убедите, ако си зададете въпроса – кой от двата принципа
действува неотменно и безотказно в съвременната българска бизнес-действителност?
В духа на иронично-пародийното осмисляне на аморалността в съвременния биз-
нес е написана и книгата на Стенли Бинг “Как би постъпил Макиавели?”.Тя е един ети-
чен апел за хуманизация на икономическия живот използуващ езика на абсурдното, гротексното, парадоксалното…Много наши съвременници и колеги в работата, подчер-
тава той, приемат околните за свободни индивиди: “Това са мъжете и жените, които вся-
ка сутрин срещате в автобуса, трамвая или метрото. С други думи,
-
Това сте Вие!
-
Това съм Аз !
-
Това сме Ние !”
Това сме ние, честните, добрите, обикновените, редовите,наивните бизнес-труже-
ници.
Но с нас в бизнеса има и друг тип деятели: “Те се издигат като мехурчета на качес-
твена бира и бързо стигат върха на всяка корпоративна иерархия.Те вземат решения.Те пра-
вят пари.Те подчиняват околните.Те управляват!”.
23.
“Защо ли ?” – се пита Стенли Бинг.И отговаря:
“Защото умеят да си задават един ключов въпрос! Защото са разбрали една ис-
тина, заключила в себе си цялата мъдрост на света! Тази Истина, този Ключов въпрос е:
Как би постъпил Макиавели ?”
Бизнесменът на ХХІ-ви век трябва да усвои отговорите на този въпрос, защото в
епохата на Ренесанса маестро Макиавели е написал “Владетелят” за да покаже, че за
властта и управлението няма граници на низостта и лицемерието.Според Бинг “аморал-
ното кредо” на маестрото е от живо по живо и “продължава да стои в основата на стра-
тегията чрез която няколко духовни джуджета са управлявали и продължават да управля-
ват цялото човечество”.
Искате да знаете тази Истина на аморалното действие, това Послание на сигурния
успех в житейските дела, в съвременния бизнес? Ето я:
“Целта оправдава полостта !”
От сигурно по-сигурно е, че без да знаят Макиавели, много от съвременните бъл-
гарски бизнесмени стриктно следват тази “Максима на аморализма” в икономическия жи-
вот.
Защо приведох тези сатирични и изобличителни преувеличения?
Защото считам, че освен уроците от високите етически теории за морала в бизнеса,
освен патоса на богатите етически програми на водещи мултинационални корпорации, на
дейците на българската пазарна икономика днес са нужни и императивите на безкомпро-
мисна борба с безчестието, лицемерието, нечистоплътността, античовечността и престъп-ността в трудовите и в икономическите отношения.
Повече от 90 процента от съвременните български фирми са фирми на малкия и
средния бизнес.Пред българската етическа мисъл и пред сдруженията на българските биз-
несмени, пред мултинационалните компании в България – Шел, Форд, ВМW, Ситроен,
Макдоналдс, Майкрософт и други – стои благородната задача да помогнат са създаване
на браншови, корпоративни, фирмени Морални креда, на Декларации за мисията и цен-ностите на българските фирми.
И още нещо.Необходимо е да се вгледаме назад в моралните традиции на трудовия
24.
и икономическия живот на народа ни за да пренесем в съвременните икономически об- щности неугасналите искрици на човечност и уважителност към майсторството, към
императивната сила на устно поетия дълг в търговските, производствените, финансо-
вите отношения.
И накрая.
Трябва ли пред очите ни да е само и единствено само западния, веберовския и
поствеберовския морален статут на икономическия живот?
Не можем ли от западното понятие за фирмата като юридическо лице, като тех-
нико-технологична изкуствено създадена система, да се поучим от японското и от тра-
диционното конфуцианско отношение към фирмата като органично цяло, като живо
същество със свой дух и чувствителност ? Не можем ли да започнем да виждаме във
фирмата една облечена с висока човешка мисия свещенна общност от хора ? Защо да
не направим първи стъпки - преодолявайки бариерите управляващи – подчинени – към
неформалното групово консенсусно решение на възловите въпроси на бизнес-общност-
та съгласно японската традиция “Ринги” ?Защо да не се опитаме да преодоляваме бари-
ерите служители – клиенти съгласно японското разбиране за “Чунг-Хо” работници ?
Твърдо съм убеден, че членството на България в Европейския съюз открива въз-
можността българските фирми да създадат общонационална “Българска мрежа за биз-
нес-етически инициативи и програми”.
Л И Т Е Р А Т У Р А
1.Даниела Сотирова Бизнес-етика.С., 2005.
2.Драмалиева В.Справедливостта в етиката и бизнес-етиката.С.,2001.
3.Близнаков П. Икономика и морал.Варна, 1998.
4.Райнов, Д.-М.Икономика и морал.С.,2001.
5.Райков,Здр. Корпоративен имидж.С.,2001.
6.Личева,К.Българското общество, бизнесът и моралът.Свищов,2001.
7.Пенчева,А.Бизнес-етика.Габрово, 2002.
8.Неделчев,Д.Маркетингова етика.Варна, 2003.
9.Хил,Н.Законите на успеха.т.І и ІІ.С.,2000 –2001.
10.Адамс,С.Принципът на Дилбърт.С.,2002
11.Бинг,С.Как би постъпил Макиавели?С.,2001.
12Паркинсън, С.Н.Невероятните японци.С.,2001.
13.Луис,М.Културата на парите.С.,2002.
14.Bart, S.R.Corporate Ethics.Washington,2003.
15.Business Ethics Policies.Ohio,2002.
16.Business Ethics.Oxford Univesity Press,1991.
Сподели с приятели: |