Етимологически разгледана, думата "завет" означава разпореждане, завещание, последна воля, съюз, договор



Изтегляне 144.01 Kb.
Дата21.01.2018
Размер144.01 Kb.
#50803
Етимологически разгледана, думата "завет" означава разпореждане, завещание, последна воля, съюз, договор. Когато тя се отнася до завет между Бога и хората има значение на съюза, който Бог сключва с Авраам и потомците му (Стар Завет) или новите богочовешки отношения, установени от Христос (Нов Завeт). В този смисъл Библията съдържа не самите "договорни" отношения, не самия Стар и Нов Завет, а писанията на двата завета. Неправилно е да се говори за библейския текст като за Стар и Нов завет. Библията съдържа Писанието на Стария Завет и Писанието на Новия Завет.

 
Самата дума "библия" идва от гръцкото "вивлос", което буквално значи папирусно влакно, папирус за писане, но се употребява и в смисъл на нещо написано, както и за сборник, много книги, събрани в едно. Практически "библия" значи сборник от строгоопределени свещени книги, само каноничните такива. Думата "канон" идва от гръцки и има широка употреба, но що се отнася до свещените текстове тя има смисъл на свещен сборник от различни книги, съдържащ правила за вяра и живот, за религиозно-нравствено усъвършенстване. В този раздел ще разгледаме именно историята на старозаветния канон.

 
За началото на древноеврейската писменост и книжнина няма данни. Можем само да предполагаме по аналогия с другите древни езици, че фолклорът предхожда сакралните книги. Ежедневните нужди на хората водят до появата на молитви, песни, предания за подвизи на герои и т.н. Впоследствие те са записвани, което поставя началото на еврейската писмена. Евреите произлизат от място с висока писмена култура още през третото хилядолетие пр.Хр. Семейството на Авраам е от морски град при устието на р.Тигър и р.Ефрат, в който са намерени останки от ранно клинописно писмо. От XVI до XIVв.пр.Хр. те са в Египет при също разнородна книжнина - религиозна, правна, поетична. Открити са надписи на хиератично писмо (Йероглифи) от XVв.пр.Хр., от които се съди, че още по него време евреите притежават вече първоначала на собствена писмена. Следователно до времето на Моисей (XIIIв.пр.Хр.) писмеността сред тях е доста разпространена. Има данни, че свещениците, а и някои от народа по онова време вече знаят да четат и пишат.

 
Според църковно-традиционните възгледи Моисей е първият свещенописател. Но и той, и другите свещенописатели след него, вече имат голямо богатство от писания, цитати от които ползват. В писанието на Стария Завет са налице доста посочки, че освен приетите в канона има и други книги: Книга за войните Господни, Книга на Праведния, Книга за делата Соломонови, Книга за дневните бележки на мидийските и персийски царе, Записи на пророк Самея, Летописи на юдейските царе, множество песни, сентенции, поговорки, летописи, хроники, бележки и т.н. Те се ползват от Моисей, но не са запазени до наши дни, защото нямат свещен характер и поради това са предоставени на инициативата на частни лица. Докато Свещените Писания се пазят в храмовете (обичай на асиро-вавилонците, египтяните, гърците, римляните и др.), запазването на светската литература е дело на светски книжовници.

 
В храма не влиза никой - вярващите се молят в храмовите преддверия и дворове. До същинския храм имат достъп само жреците, посветените, като по този начин се избягва профанизацията и вулгаризацията на Свещените книги. Моисей е научен на цялата египетска мъдрост, запознат с устройството на египетските храмове и Йероглифното писмо. Владее тайните и на Близкия Изток. В Светая Светих на Моисеевата скиния се пази ковчегът на Завета Господен, в който Моисей поставя на съхранение двете каменни плочки с 10-те Божи заповеди и Книгата на Закона. След написването на Закона, той е предаден на свещениците с поръчението книгата да се пази на най-святото място и да се чете на определени дни пред целия Израил. Вероятно Книгата на Закона съдържа основното от Моисеевото Петокнижие (първите пет книги от Библията), но не всичко. Моисей събира записките си и ги предава на специално общество, за да бъдат пазени. С този акт той канонизира първите свещени книги.

 
Делото на Моисей продължава Иисус Навин, написал едноименната книга. Тя съдържа наредби и закони, които се прибавят към Моисеевите Закони и се поставят на същото място за съхранение.

 
Пророк Самуил (ок.1040г.пр.Хр.), последният велик съдия, написва книга относно устройството и управлението на Израил. Тази книга е разширена и допълнена с описания за живота на царете Саул и Давид, за техните подвизи. Така се получава една книга, разделена на две - Първа и Втора книга Царства, прибавена към сборника.

 
По-нататък съдбата на Свещеното Писание се поема от специални религиозни общества. Още Самуил се сочи за началник на такова пророческо общество. Счита се, че неговите ученици записват словата му и книгите "Съдии" и "Рут" принадлежат на кръга на Самуил.

 
Във Времето на Давид (1010-970г.пр.Хр) и Соломон (970-930г.пр.Хр.) книжнината е в разцвета си. Пишат се химни, религиозна лирика, песни, дидактични творения, практическа философия... По това време се разгръща силният поетичен дар на Давид, който образува в царския двор религиозно-писателско общество, съставено от Асаф, Еман, Идитун, Кореевите синове и Етан.

 
Соломон е цар-меценат. Полага грижи за канона, привлича всички просветени мъже на времето си и това общество преценя кое от написаното от Соломон може да бъде прибавено към канона (много малка част от общо 3000 притчи и 1005 песни).

 
Друго, по-късно общество е "Мъжете на Езекия" (юдейски цар - 720-690г.пр.Хр.). Те съставят книгите Притчи, Песен на Песните, Еклисиаст. Събират и обработват книгата на пророк Исаия. Добавят няколко псалма към вече създадения сборник на Давид и така завършват Псалтира.

 
Всички тези общества не са временни сдружения, а институции с продължително съществуване. В състава им влизат свещеници, пророци и народни стареи, които са непрестанни пазители и събирачи на свещения канон още от времето на Самуил, Соломон и по-нататък до окончателното му приключване. Трябва да се прави разлика между събиране и канонизиране на свещените книги; тези две понятия не се припокриват по време и действие. Както написването и редактирането на отделните книги става постепенно и по различно време, така също и събирането и канонизирането им.

 
Постепенно сборникът от свещени книги се разширява в трите си основни части: закон, пророчески и поучителни книги. Те са изучавани от пророците и други мъже и служат за поучаване на народа, което предполага, че в употреба влизат и други свитъци, пазени и преписвани от различни благочестиви мъже, извън оригиналния екземпляр, оставен на свещено съхранение в храма. Без съществуването на преписи свещеният кодекс не би продължил своето съществуване при многократното разрушаване на скинията и Йерусалимския храм.

 
В 3Ездр.14:21-48 се разказва по символично-легендарен начин за изгарянето на оригинала на свещените книги при разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор, след което петима мъже, вдъхновени от Всевишния, в продължение на 40 дни преписват 94 книги (двадесет и четирите книги от Библията са изложени открито пред народа и още 70 са предадени на съхранение у благочестиви мъже).

 
С изучаване, пазене и четене на свещените книги по време на вавилонския плен предимно се занимават пророците Иезекиил и Даниил. Въпреки бедственото положение на евреите се намират авторитетни хора, които не само пазят древните свещени книги, но пречисляват към тях и новопоявили се. Така например книгите на Иеремия, Агей, Захарий и Малахия.

 
След време, след завръщането и на втората партида евреи от плен през 444г.пр.Хр. на едно всенародно събрание Ездра донася Закона пред събранието и чете както от Петокнижието, така и от всички, съществуващи до тогава старозаветни книги. Нещо повече, след завръщането, той отново възстановява всички изгубени през времето на плена книги. Вероятно Ездра видоизменя шрифта на свещените книги, като ги преписва от староханаански (староеврейски) на квадратен, арамейски шрифт.

 
През същата година Ездра и пророк Малахия основават т.нар. Велика Синагога, просъществувала около век и половина. Тя се състои от 120 члена (свещеници, старейшини и пророци) и на нея се приписва събирането и внасянето в свещения кодекс на по-късни книги. Мъжете от Великата Синагога написват кн. Иезекиил, 12 Малки пророци, Даниил и Естир.

 
И така, старозаветният канон е приключен в Vв.пр.Хр. при непосредственото участие на последните свещени писатели и пророци: Ездра, Неемия и Малахия, с които прекратява пророческото служене. Появилите се след тях книги не са приети за канонични, например Премъдрост на Иисус син Сирахов, Макавейските книги и др. Великата Синагога събира и приключва съществуващите до тогава поотделно 24 книги и определя реда им.

 
ДРЕВНИ ОРИГИНАЛИ И ПРЕВОДИ НА СТАРОЗАВЕТНИЯ ТЕКСТ

Оригиналите на старозаветните книги, т.нар. автографи, твърде рано са изгубени поради политически преврати, чужди нашествия и други причини. Най-старите ръкописи, дошли до нас на еврейски език, са със сигурност датирани не по-рано от Хв.сл.Хр. Общият им брой е около 1400-1500, като някои съдържат всички Старозаветни книги, но повечето - само част от тях. За най-стар се смята Петербургският кодекс, открит през 1742г. Оригиналните преводи на гръцки език също са изгубени, но има запазени техни преписи от по-рано, в сравнение с еврейските: Синайски кодекс от ІVв.сл.Хр., съдържащ почти целия старозаветен текст, Ватикански кодекс - средата на ІVв.сл.Хр., Александрийски кодекс от Vв.сл.Хр.

 
Още преди вавилонския плен западният арамейски език си пробива път в Палестина, а след завръщането от плена той постепенно става говорим език за народа вместо еврейския. Стига се до там, че населението вече не разбира свещените книги на бащиния си език. Така започват частични преводи на арамейски език, наречени Таргуми. Първоначално те са устни, като след всеки три прочетени стиха библейският текст е разясняван на разбираем език. В последствие устните парафрази са записани.
Евреите, населяващи Египет и близкото крайбрежие на Средиземно море усвояват гръцки език и се появява нужда от превод на свещените книги на гръцки. Той е извършен от 72-ма тълковници близко до град Александрия около 285г.пр.Хр. на александрийския гръцки диалект, премесен с някои египетски и семитски думи. Преводът на 70-те бързо получава широко разпространение и започва да се използва широко и за църковна и за частна употреба. Към времето на Иисус Христос Александрийската Библия влиза във всеобща употреба и макар новозаветните писатели да познават оригиналния еврейски текст, те предимно цитират от нея. Между еврейския оригинал и превода има редица различия, но те не се отнасят до важни догматически места. В първите векове след Христа се появяват и други преводи на гръцки език (преводите на Акила, на Теодотион и Симах).

 
След Христа ранното и широко разпространение на християнството в Сирия извиква нуждата да се преведе Библията на сирийски. Названието на самият превод е Пешито (=простичък). Той е направен най-вероятно ок. 150г.сл.Хр. Общо взето преводът е направен доста грижливо, и макар да не предава буквално еврейския текст, смисълът остава еднакъв. На някои места се забелязва известно сходство с превода на 70-те, от където може да се заключи, че преводачът се ползва както от еврейския, така и от гръцкия текст. Най-вероятно преводачите са много и са иудейски християни, живеещи в Едеса.

 
Малко по-късно е направен и египетски превод на трите коптски диалекта, понеже Христовото учение се възприема от широките маси, за които гръцкият език не е достъпен.

 
В края на ІVв. бл.Иероним събира откъслечните преводи на части от библейския текст на латински език и разполагайки както с тях, така с гръцките преводи и с еврейския текст (по това време почти неразбираем поради липсата на гласни) превежда на латински голяма част то Старозаветните книги. Повечето исторически книги са преведени добре, но за някои като Товит и Иудит е отделен само по един ден. Поради противоречивите оценки на труда на Иероним, той се разпространява бавно и едва към VІІІ-ІХв. придобива широка употреба.

 
Други по-важни преводи на Библията са славянският (Х-ХІв.), немският (края на ХІІв.), протестантският превод на Мартин Лутер (ХVІв.) и т.н.

 

ЧАСТНО ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

Първите пет старозаветни книги са наречени с общото име Моисеево Петокнижие (Тора). Те съдържат историята от сътворението на света до преди завземането на Ханаан. Първата от тях е кн.Битие, обхващаща 50 глави. Тя започва с историята за сътворението на света, т.е. на небето, земята и човешкия род. В 3 и 4 глава се говори за грехопадението и наказанието на първата човешка двойка, за братоубийството на Каин. Следва житието на Ной и неговите синове, историята за потопа; в 10-та глава родословната таблица на народите, която е от голямо историко-географско значение. В 11-та глава се съобщава за вавилонската кула, разселението на народите, родословието от Сим до Авраам, родоначалник на израилския народ. Следват дълги разкази за Авраам и потомството му, за Исаак, Исав и Иаков, който дава името на своя народ - Израил. От 27-ма глава започват разказите за Иосиф; Иаков се преселва в Египет; смърт и погребение на Иаков и Иосиф.

 
Втората книга на Моисей е кн.Изход, съдържаща 40 глави. В нея авторът не продължава да разказва събитията, с които завършва кн.Битие, а започва с притеснението на израилтяните от фараона. След това се разказва за детството на Моисей, призоваването му при горящата къпина; явяването с брат му Аарон пред египетския цар; 10-те наказания за египтяните; извършване и установяване на празника Пасха, излизането на израилтяните от Египет и минаването им по чудодеен начин през Червено море. Следват разкази за горчивата вода, която става сладка, за изпратената храна - мана и пъдпъдъци. Странстване из пустинята и борба с езически народи; приготовления за синайското законодателство; Десетте Божии заповеди (20:1-17). От 21 до 23-та глава се съдържат група от граждански и наказателни закони т.нар. "Книга на завета". Нататък се съдържат указания за устройството на скинията, за свещеническото облекло, за посвещаването и различните видове жертвоприношения, за съботния празник. От 32-ра глава започва пак разказвателна част: изпадане в идолослужение и отново възстановяване на съюза между Бога и народа. В останалите глави до 40-та се говори как е построена скинията, повтарят се някои закони и заповеди.

 
Книга Левит в своите 27 глави съдържа почти изключително законодателен материал и е твърде сходна с втората половина на кн.Изход.

 
Кн.Числа в 36 глави съдържа предимно разказвателен материал за странстването из пустинята от Синай до границите на Обетованата земя, а също и някои законодателни постановления. Започва с първото преброяване; с учредяването на левитското служение; с някои морални правила; наставления за златния свещеник и левитите; пасхата в Синайската пустиня; наказанието на Мириам; законодателни предписания за жертвоприношенията; бунтът на Кора, Датан и Авирам; разцъфтелият Ааронов жезъл; права и задължения на левитите. В 20-та глава повествованието неочаквано се пренася от втората година в 40-тата година след излизането от Египет. Явява се празнота от 38 години. Историческият и законодателен материал се преплитат.
Кн.Второзаконие (34 глави) започва в същото време и при същите обстоятелства, с които завършва кн.Числа. Преди да умре Моисей преповтаря на народа какво е направил Бог за Израил. Дава последни наставления срещу съблазни и идолослужение, предписание и постановления за съдии и царе, правата на свещеници и левити и т.н. От 31 глава започва описание на последните дни от живота на Моисей. Поставя и Иисус Навин за свой заместник. В последната глава се говори за смъртта на Моисей, погребението му и оплакването на народа за своя велик водач.

 
Името на книгата "Иисус Навин" в славянската Библия е взаимствано от гръцката; еврейското й название е "Яхве помага", "Яхве е спасение". Но именно Иисус Навин е главната личност, за чиито дела и подвизи се разказва тук - завладяването на Ханаан (Обетованата земя), разпределението й между отделните колена и затвърдяване на теокрацията. Погрешно е да се мисли, че тази книга носи името на нейния автор. Целта на книгата е да се посочи верността на Бога в изпълнението на Неговите обещания, че Авраамовото потомство ще наследи Обетованата земя.

 
Книгата Рут е наречена на името на главната личност, за която се разказва в нея, и представлява семейна история от времето на съдиите. Елимелех се преселва, заедно с жена си Ноемин и двамата си синове Махлон и Хилеон от Витлеем в Моавските поля. Синовете му се оженват за моавитянките Орфа и Рут, но около 10 години след смъртта на баща си и двамата синове умират, без да оставят деца. Ноемин решава да се върне в родния си град Витлеем. Една от снахите й, Рут, не иска да се раздели със своята свекърва и тръгва с нея на път за Иудея. Във Витлеем Рут намира гостоприемство и се омъжва за богат родственик на нейния свекър. От този брак се ражда Овид, който е баща на Иесея, последния пък е Давидов баща. Така че Рут е прабаба на Давид. Целта на написването на книгата е да се разкаже семейната история на Давидовия дом, за да се оправдае претенцията на неговия царски род върху целия Израил. Заедно с това се дава родословието на Иисус Христос.

 
Кн.Иов също получава своето название от главното лице, чийто страдания се описват. Справедлив и непорочен човек, знатен мъж, в един ден той изгубва цялото си богатство и десетте си деца, а самият той е поразен от проказа. Поради това е изхвърлен вън от града на гноището. За страшната му участ научават трима негови знатни приятели, които отиват да го навестят. Те изказват обикновения възглед, че Бог е справедлив и всеки грях е наказан. Иов твърдо настоява, че е невинен, че нещастието не е необходимо последствие от греха. Водят се няколко диалогични речи, след което се разразява буря и от нея се чува Божия глас. Иововите приятели, несправедливи към праведния страдалец, са наказани да принесат в жертва седем телеца и седем овни, а Иов, понесъл всички страдания с непоколебима вяра и дълготърпение е освободен от страданията си и многократно възнаграден.

 
Псалтирът са 150 богослужебни песни на иудейската църковна община. Според съдържанието си те са природоописателни, хвалебни, молитвени, благодарствени и покайни. Особена категория са месианските псалми, които говорят за Месия и за Неговото царство. Писатели на псалмите са Моисей (1 псалм), Давид (73 псалми), Асаф (12), Кореевите синове (10), Еман (1), Етам (1) и Соломон (2 псалма). Има и множество анонимни псалми.

Книгата на пророк Исаия е сборник от отделни части, някои от които наредени хронологично, а други - по своя предмет. Дейността на Исаия обхваща последните четири десетилетия на VІІІв.пр.Хр. и съвпада с царуването на юдейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. Исаия пише пророчески речи и съставя история на царете. Първата история е изгубена, но от втората са запазени части. Според преданието пророкът загива мъченически като е нарязан с трион заради своята вяра. Книгата на Исаия може условно да се раздели на две части. Първата представлява сборник на действително говорени речи, макар предадени небуквално. Втората част е завършено цялостно творение, състоящо се предимно от исторически предсказания: предсказание за юдея и съседните езически народи, за месиянските времена, за образа и личността на Месия, за времето на идването на месиянското царство. Между двете части е вмъкната една историческа част от времето на цар Езекия.

 
Иеремия е следващият пророк, чието служение съвпада с времето на царете: Иосия, Иохас, Иокам, Иехония и Седекия. Поради своята враждебна политика спрямо египтяните Иеремия често е в конфликти с царете и с господстващата дворцова партия, както и със свещеничеството, негодуващо срещу него заради предизвестията му за разрушаване на храма. Иеремия проповядва разкаяние, за да се избегне предстоящият Божи съд. Поради възгледите си обаче той е пребиван, затварян в тъмница, хвърлян в тинена яма и други. При все това той не преустановява своите изобличителни речи и се опитва да спаси народа си от нравствена поквара. В четвъртата година на цар Иокам пророк Иеремия продиктува своите речи на Варух, след което прочита в храма заплашителни предсказания срещу Израил, които довеждат до изгаряне на книгата му и прогонването на Иеремия от страната. Книгата на пророка практически е написана от неговия ученик Варух, който събира всички речи на своя учител и им дава окончателна редакция. Трудно може да се даде кратко и свързано изложение на съдържанието на тази книга, понеже в нея липсва ръководна мисъл на отделните части. Има много повторения на едни и същи мисли, както и размествания в реда на речите. Това обаче не подценява високопоставения и художествен характер на книгата.

 
Книгата "Плач Иеремиев" по същество се състои от 5 песни: Първата песен съдържа голямата тъга за разрушения Иерусалим и за откараните в плен. Във втората песен се изтъква загиването на Иерусалим, като знак на Божия гняв, заради греховете на израилския народ. Третата песен съдържа надеждата за Божие милосърдие и скорошно унищожаване на враговете на Израил. В четвъртата се преповтарят мислите на втората. Петата книга, с която завършва "Плач Иеремиев", съдържа просителна молитва да бъде възвърнато благоволението на Бога и да се отстрани тежкото иго.

 
Пророк Иезекиил е между пленниците, откарани във Вавилон заедно с цар Иехония през 597г. В петата година след преселването му той е призван за пророк чрез чудновато, възвишено видение, и остава близо 22 години верен на своето призвание. Тежките времена, нещастието на народа, откъснат от родната земя и от общение с Бог, посредством храма, все по-често срещаните съблазни и отчаяние от справедливостта и всемогъществото на Бога, поставят пред Иезекиил тежки задачи. Иезекиил разяснява на своя народ въпросите за индивидуалната и колективната отговорност, за свободата на волята, за Божия промисъл в живота на отделната личност и на народите, за отговорността и възмездието при всяко деяние. Най-ценното в кн.Иезекиил е точната формулировка на богопознанието. Пророкът дава ясна представа за Яхве. От познанието за Бога се заключава за неговата дейност. Характерни за Иезекиил са множеството картини, вдъхновени от мощна фантазия, разнообразни видения и символични действия. Понякога те са лишени от нужната яснота, но на много места в своята книга Иезекиил се показва като истински поет, надарен с богата фантазия за възвишеното. Друга особеност са езиковите новизми, изковаване на нови думи и повторение на стереотипни фрази. Редът на речите и виденията е хронологичен, с изключение на гл.25-32. В първата част на книгата пророкът възвестява падането на Иерусалим като наказание за греховете му, а във втората рисува картината на светлото бъдеще, когато израилският народ отново, обединен, ще се върне в своето отечество.

 
В третата година на цар Иоаким от Юдея за Вавилония са откарани пленници, между които Даниил. Навуходоносор заповядва да му подберат младежи от царски и княжески род, без никакъв телесен недостатък, хубави наглед и способни за всяка наука, разумни и сръчни, за да служат в царските палати. Даниил, един от тях, няколко години е обучаван в езика и мъдростта на халдеите и става отличен мъдрец и тълкувател на сънища. Издига се до началник на мъдреците в цяла Вавилония, получава почетно място в двореца. През 90-годишния си живот Даниил се ползва с голяма почит и заема високи служби при всички царе: Навуходоносор, Валтасар, Дарий, Кир. През това време той се удостоява и с няколко видения, чрез които тайнствено разкрива бъдещата съдба на юдейския народ и човечеството като цяло. Главната мисъл на кн.Даниил е доказателството, че съществува Божи промисъл в историята. Същевременно книгата се явява носител на утеха в тежките времена на пленничеството - тя поддържа духовете и укрепва надеждата в бъдещите блажени месиянски времена. Обикновено се различават в книгата две части: канонична (написана на еврейски и арамейски - 1-3:23;3:91-12гл.) и неканонична (3:24-90 и 13 и 14 глава).

 
След четирите големи пророци следват 12 малки пророци, наречени така поради малкия размер на техните книги. Независимо от своя обем 12-те малки пророци по значение на своето съдържание не отстъпват на големите пророци. Редът на книгите не е еднакъв във всички преводи, но в православната Библия е прието той да бъде: Осия, Иоил, Амос, Авдия, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захарий, Малахия.

Изтегляне 144.01 Kb.

Сподели с приятели:



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание