„Ето, ида скоро; и у мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят



страница1/3
Дата21.01.2018
Размер455.96 Kb.
  1   2   3
ИЗХОДЪТ
„Ето, ида скоро; и у мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите в града. А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже”.

С тези могъщи думи отпреди 2000 години , Спасителят се обърна в Своето Откровение към най-издигнатият си ученик - апостола Йоан, за да бъдат чрез него чути от цялото човечество, което по онова време бе достигнало дъното на падението, охулвайки и разпъвайки самият Бог. След 19 века екзотерично и езотерично християнство, Учителя Беинса Дуно ни съобщи оценката за днешното човечество: „Това, което представя днешния човек в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура. Нашата Земя е станала за посмешище! Който не вижда това, казва: „Красива е нашата Земя!” Не, развалина е нашата Земя, развалина е и човекът. Като гледаш очите, лицето, ръцете на сегашния човек, виждаш, че той е цяла развалина, представя архаични останки”.

Защо въпреки Голгота и Възкресението, с които беше спасено нашето физическо тяло, въпреки Възнесението, спасило етерното ни тяло и въпреки Петдесятница, спасила астралното ни тяло и Аза, днешните ни тела са развалина? Защо единствен Рудолф Щайнер „изпра” своите „дрехи” и отиде при „дървото на живота”, т.е. при Христос, ставайки част от учителите на етерната Му Шамбала? Къде е изходът от икономическото, културно и религиозно блато, заплашващо да погълне изцяло и необратимо самозабравилото се човечество, за да влезем „през портите в града” – слизащ отгоре надолу и наречен Небесен Йерусалим?

След края на Кали Юга навлязохме в толкова различна епоха, че само свободното азово решение за всяка стъпка от живота ни има значение за духовния свят. И тъй като Христос е носителят на азовото начало, то и отношението към Него трябва да се изгражда с изцяло променени ум, сърце и воля. Затова думите на Беинса Дуно звучат толкова категорично: „Ние трябва да решим: с Христос, или против Христос? Неутралитет сега няма. Не само настоящето , но и бъдещето са Негови. Който не е познал Христос, пътят му е затворен. Вън от Неговите Принципи, животът на човека е безсмислен. ВСИЧКИ трябва да минете през Христос, да ви покаже пътя към Бога. И като отидете при Бога, пак ще се върнете при Христос. АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА Е ТОЙ!” Кой днес може да чуе и разбере в дълбочина това Слово???!!! Учителят продължава: „Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Христовият живот може да бъде център за онзи, в когото този живот се е ПРОЯВИЛ”. Тогава ще започне и реалното изпълнение на заповедта: „Всякой един от вас трябва да намери място в Христовото тяло”, което ние ще изграждаме и Гьоте нарича „Великият Безсмъртен Индивидиум”. По неподражаем начин Учителят ни посочва изходът от блатото и петте стъпки, които да изминем до сърцевината на това тяло, която е Христовия Аз. Те са: „Така най първо пред нас е Арарат, т.е. ще трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която можем да застанем. Вторият етап е планината Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третият етап е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртото стъпало е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. ТИЯ етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е Този, Който има алхимичната сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи.”

Нека да разтълкуваме казаното от позицията на днешното човешко развитие, преминало отдавна чертата на физическия свят и навлязло в невиждания потоп на подфизическите светове! Ной (Ману) изведе от потъващата Атлантида най-годните да развиват ума и Аза човешки души. След няколко вековно отричане на самия Създател, днешният потоп е не само природен във всички посоки, но и морален, без да си даваме сметка за истинските му размери. Нуждаем се от „пристанището”, наречено Бог-Отец, но то е висока „планина”, която тепърва ще изкачваме и се нарича „Аз”. Най-напред Бог-Отец привлича душата ни с „нишките на Своята Любов”, които са „в ръцете на Христос”. Христовата Сила предизвиква незабравимо разтваряне на душата и откриване на земния ни човешки Аз, получен като дар от Елохимите преди 35000 години в Лемурия. Чрез този Аз душата се изживява и като индивидуалност, и като част от Бога, разполагаща по законите на окултната математика с цялата мощ на Отца си, което ще бъде възможно чак след като от днешната „развалина”, със СОБСТВЕНИ усилия отново се превърнем в „образ и подобие” на Бога – в десетата йерархия на Свободата и Любовта. В древни времена луциферическите същества ни дариха свободата, преживявана в отделност от Бога, но с Голгота пред нас застана праобраза не само на Любовта, но и на истинската свобода в Бога. Христос жертва своят Аз в Отца Си, ние ще жертваме нашия в Христос след като извървим пътя до СВОЯТА Голгота. Ако свръхчовешкото същество Ману извеждаше към „Арарат” безазови хора, пътят към Бога в бъдеще „минава през Христос”, защото още апостол Павел бе прозрял след преживяното пред Дамаск и в наситения си с драматични и вдъхновяващи събития живот, че „чрез Христос Бог примирява света със Себе Си”.

И започва пътят на жертвата. След „изгонването от Рая” човекът слезе на Земята и бе вплетен в потока на наследствеността. Започна физическият ни живот, свързан с кръвните връзки, които стоят в основата на всички древни религии. В тях живееше Бог-Отец, изпращайки отгоре древната мъдрост към човешкото съзнание. Затова посветените се наричаха „Отци”, какъвто бе и Авраам. Те осъществяваха връзка с Бога – по-точно с груповата душа на рода, града, племето, народа... Тези групови души бяха толкова силни, че ако един човек, роден в древногръцкия град Спарта например, е бил изхвърлен от града, то никъде другаде не биха го приели като равен и той би загинал в самота. Смисълът на старата жертва се е състоял в това, че прясно струящата кръв на чистото жертвено животно притежавала такава сила, която довеждала душата – несвързана по това време здраво със своето тяло – до екстатични състояния, така, че божиите сили чрез груповите души са можели да се отразяват и отпечатват вътре в човешките отношения.



Но имаше и друго. Христос инспирираше от космическите висоти Любовта, но тя се приемаше безсъзнателно и не бе достояние на човешкия Аз. До Голгота хората бяха човеци само в известен смисъл, защото никой не може да се нарече човек, ако е неспособен да излъчи Любов. Любовта имаше един материален носител – кръвното родство, което чрез жертвоприношенията се одухотворяваше. С изгарянето на животните, т.е. на кръвта, хората се отказваха от собствеността, която владееха в егоистичен смисъл, защото я получаваха по наследство. Така се изкупваше наследствения грях, заложен от Бог-Отец в кръвта. В дохристиянските времена най-висшето благо за човека бе достигането на безсмъртието на тялото и да го пожертваш за друг – пък било и кръвно свързан с теб, е означавало изразяване на висшата Любов. Древните евреи казваха: „Аз и отец ми Авраам сме едно”. Ето защо когато Авраам без да се поколебае вдигна ножа над сина си Исаак на планината Мория, то все едно жертваше безсмъртието на собственото си тяло и с това изкупваше по максимално възможния тогава начин наследствения грях. По-късно заложеното от Отец бе преодоляно с един единствен акт – жертвата на Голгота, с която отношението на Сина към Отца се промени. Силата на Любовта, която проникваше долу чрез старата лунна кръвна жертва, сега бе сред хората и се прояви като безкръвна душевна слънчева жертва. В християнството най-висшето благо стана самата Душа – по точно човешкият Аз, който, като носител на индивидуалното безсмъртие, от самото начало се постави в центъра на християнското съзнание. Затова християнската Любов стои безкрайно по-високо от древната, понеже е способна да пожертва не само безсмъртието, но и самият му носител – собствения Аз, за да го получи отново като безсмъртен Аз от самият Христос. Избирайки родството с Христа, човек прекъсва кръвните връзки и се изтръгва от наследствения грях, което бе невъзможно да се извърши напълно в древността, защото нито Азът бе развит, нито Христос слязъл долу и извършил жертвеното Си деяние. Груповите души също не разбираха свободата и трябваше да преминат през Михаиловата Слънчева Школа след 15-ти век, за да могат да работят с човеците в новите условия. Големият герой на Свободата Архангел Михаил бе събрал освен човешки души и елементални духове, също и редица същества от третата йерархия : Ангели, които днес действат съвместно с човешки свободни Азове, събрани в по-малки групи; Архангели, действащи в народите и Архаи, обърнати към цялото човечество. Отгоре груповите души са готови за съвместни действия с нас, но дали ние сме готови? Авраам жертва Исаак, т.е. собственото си тяло, а ние трябва да жертваме ЕГОТО си, което ни пречи да вървим към Христос и действаме заедно със съществата от третата йерархия, на които „Глава” е Той. Работейки съзнателно и свободно върху астралното тяло, съдържащо и носещо егото, ние развиваме онази моралност, която ще ни доведе по-късно до пълното трансформиране на Малкият Пазач на Прага в сияйно ново Същество. От егото или низшия ни Аз ще се роди Висшия Аз със силата на Христос в обикновения ни земен Аз. Продължителността на пътя е различна според индивидуалната готовност на душите и може да бъде години, животи, а за много души никога няма да се случи. Затова е толкова важно и с драматични последици какъв е изборът днес: ще ни води ли в живота любовта към работата за Цялото, т.е. за Христос или ще си останем в рамките на собственото „гьолче” било то семейство, бизнес, църква, духовно общество и т.н. Основен препъни камък тук е заповедта на Христос „възлюби врага си”, чието изпълнение е изключително трудно, ако не си преминал през изживяването на Аза, описано в първата степен на пътя. Само ГОТОВИТЕ души биват привлечени от Бог-Отец и тръгват към него чрез Христос. Учителят е ясен: „Днес всеки човек трябва да създаде в себе си благоприятни условия за идването на Христос. Всеки от вас може да бъде Христос. Той е първата сродна душа в Космоса. Като се стремите към Христа, сродната ви душа ще дойде при вас. Той е пътят на душите към Бога. Без Него никой не може да намери Бога”. И още: „Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря. – На чия врата хлопа? На вратата на онзи, който има ВОЛЯ и ГОТОВНОСТ да приеме поканата”. Онзи, „в който Божественото съзнание е близо да се събуди”. А кога се пробужда божественото, азовото, христовото съзнание в човека? Кога „нишките на Божията Любов”, ще придърпат човека нагоре? Първо душата трябва да е готова, приготвена, а отключващият момент може да бъде най-различен, но винаги е свързан с някаква лична драма, с някакво „безизходно” положение. Учителят го казва: „Христос ще те посети само тогава, когато си съвършено сам и никой не може да ти помогне. Ако искаш да познаеш Христос, това може да стане само тогава, когато се намираш пред най-голямото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Той е единственият фактор, на когото можеш да разчиташ. Той е НАЧАЛОТО И КРАЯ НА ТВОЯ ЖИВОТ”. И как се познава кой е влязъл в пътя? „Който влезе в пътя, той се отрича от себе си. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в новия живот”. Такова отричане е направил Бил Коди след като му избиват семейството (описано в книгата „Окултното значение на прошката” от Сергей Прокофиев), такова отричане тепърва предстои да извършат всички духовно търсещи днес на Земята! Учителят е категоричен: „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която идва вече. Никой народ още не е приел Христа. Хората не са готови още за това учение”, защото не искат да изцедят егоизма от себе си, което ги блокира още в началото и нито „Арарат” намират, нито са способни за жертва на „Мория”, нито ще стигнат до „Синай”, където на Мойсей се „даде законът Божий” като десет заповеди и то в „мъгла”, защото Азът бе слабо развит и Откровенията идваха „нощем”. Защо „нощем”?

По времето на Вехтият Завет след събуждането си от сън, хората са знаели, че през деня са обкръжени от духовни същества, които са обърнати към човешката глава. Във всички древни храмове е било известно, че силата на луциферическите същества превърна нашата глава от животинския в съвременния и вид. Но тази сила, действаща през деня, не е била смятана за творческа, за божествена по отношение на човека, за разлика от силата на съществата, действали в човека от заспиването до пробуждането му, и то в онази му част, която и през дневното бодърстване спи. От спящите дори през деня чувство и воля е трябвало през нощта да струи към главата божествената сила! Управител на Нощта са наричали Яхве, а негов лик беше Михаил, за когото са мислели всеки път, когато е възниквало творческо вдъхновение, благодарение на което, са разбирали повече, отколкото чрез познанието, идващо през деня от сетивния свят. След Голгота Михаил последва Спасителя и тръгна към земната сфера, за да се превърне в Дух на Деня и Лице на Христа. Той е истинската ВРАТА към Христос и предхожда всичките Му земни дела. Михаил ни води към Храма на Мъдростта, както в древността заведе Мойсей на планината Синай. Тогава откровението на Яхве бе само към еврейския народ, а днес Христос иска чрез Михаил да говори на цялото човечество, което е възможно, ако в нас се роди Висшия ни Аз, наречен още Исус или Натановата Душа. За целта в храма на Божествената Мъдрост ние полагаме „клетва”, че цялото необозримо съкровище на Мировата Мъдрост ще използваме в служба на Цялото. Може да стане, ако преди това се „замъгли”, защото ще изпием „питието на забравата” за низшата си памет, а после ще просветне, изпивайки „питието на паметта” за висшата си памет. Точно тук е преходът от Малкият Пазач, който е носител на пълното самосъзнание за всеки отделен човек към Хрониката Акаша по-късно, която е паметта на целият наш Космос. Мойсей получи „отгоре” десетте заповеди, по които да се живее на земен план, а днес ние ще получим законите, по които живеят духовете в астралния свят. Никой няма право да внася там личните си несъвършенства, защото новораждането (посвещението) се луциферизира. Ето защо Учителят ни предупреждава: „Който иска да бъде Син Божи, трябва да следва Христос, да върви по Неговия път”. Но „Христос ще дойде само за онези, които имат знание и светлина да разберат законите на разумната природа. Ученикът трябва да бъде много умен”. Тогава той „има правилни отношения” към Христос и Спасителят може да му „помага”, откривайки все повече истинската си същност чрез своя Дух на Деня. Боговете създадоха още в предната епоха на Гавраил и необходимия за разбиране на духовните истини орган в човешкото същество. След 16-ти век хората отправиха чувствата си към сетивно-физическия свят и бяха откъснати от инспирация „отгоре”. Архангел Гавраил действаше по това време върху тях в периода между зачатието и рождението и чрез тези свръхсетивни импулси създаде в областта на „третото око” нов орган – едни криволичещи, лъкатушещи структури в предния мозък, с които хората се раждаха и с които днес можем да разберем както вестта за новата Михаилова епоха, така и християнството, в цялото му значение. Тези структури изпъкват особено силно при този, който днес чувства себе си способен да мисли активно и върви към истинско разбиране на духовната наука. Само който напълно съзнателно позволи на Михаил чрез великата Бяла Ложа на Учителите от Шамбала да влива Антропософията в споменатия орган, ще може след това да насити и етерното си тяло с нея. Благодарение на новият орган в главата, човек може в медитация да отдели етерната и част и върху нея да въздейства Михаил, активирайки по този начин мисленето и астралното тяло. Гавраил е ангела на тайната, и през неговата епоха Духовната наука трябваше да се съхранява в тайна, докато в Михаиловата епоха тя трябва да се излива открито навън. Ако господството на Гавраил бе продължило и по-нататък, то мисловната дейност на човека би се изродила в арабески. Днес силите, образуващи споменатите структури в предния мозък не действат, а михаиловите сили се изливат непосредствено в душата и действат чрез имагинация и инспирация при онзи, който използва изградения от Гавраил етерен орган и го развива по собствена инициатива. Който не го прави, предизвиква изсъхването и дегенерирането на този орган, отказвайки да участва в развитието на света и човечеството към бъдещият духовен Юпитер. Такива хора ще идват в следващото си прераждане с разрушена нервна система и ще бъдат източник на ужасни епидемии от нервни болести. Те ще се свържат с част от Земята, превърната в неголямо изсъхнало ядро, което ще бъде тяхното обиталище на бъдещия Юпитер. Другите, избрали Михаил, ще се отварят за все по нарастващото му откровение през следващите две столетия, което ще се изразява като непрекъснато разширение на съзнанието им за Великата Жертва на Голгота и Образа на Спасителя в Неговото еволюционно развитие. А в развитието на човечеството СЪЗНАНИЕТО се спуска по стълбата на разкриване на мисленето. На първия етап в древни времена човек е преживявал мислите в Аза като преодухотворени, одушевени, оживени същества. На втория етап човек преживява мислите в астралното тяло и тогава те до голяма степен се явяват като одушевени и оживени отражения на духовните същества. На третия етап преживяването е в етерното тяло и тогава те се проявяват само като вътрешна подвижност, отзвук на душевното. На четвъртия съвременен етап човек преживява мислите във физическото тяло, където те се явяват като мъртви сенки на духовното. В древността човешките мисли бяха органи на Божествено-Духовните същества, чрез които те действаха волево в нас и благодарение на това се чувствахме в жива връзка с духовния свят. Преминавайки във физическото тяло мислите изгубиха своята жизненост и човекът отпадна от духовния свят, премествайки се с цялото си съзнание в сетивното. Луциферическото развитие иска да излива субстанция в мъртвите ни мисли, за да ги представи за нещо действително, сякаш те не са само едно измамно видение, едно отражение на сетивния свят. Ако се обърнем към силата на Михаил и следваме неговия път на волята, то ние започваме да разбираме отражателния характер на света на нашите мисли и тогава се обръщаме към друг дълбок източник на действителността в нас, откъдето взимаме субстанция и насищаме с нея мисленето си, превръщайки го в чисто и действено. С такова мислене ставаме способни зад целия сетивен свят, т.е света на човека, животното и растението да познаем свръхсетивното. Тогава следва втория етап, през който в нашите желания и воля ние внасяме този разпознат от самите нас свръхсетивен свят, стоящ зад всичко сетивно, за да намерим в него Христовия Импулс, който ни казва: „АЗ съм с вас във всичките дни до свършека на земните времена”, което означава: „Аз ви открих Себе Си не само в онези дни, когато писаха евангелистите. Чрез Моя Дневен Дух Михаил, Аз ще ви говоря постоянно, когато вие търсите пътя към Мен”. Като родствен със слънчевите сили обаче, Михаил може да отправи своята дейност само към това, което човек САМ изработва в мислите си като свободен импулс за действие. Цялото унаследено познание за човешката, животинска и растителна природа не интересува Михаил. Например антропологията, национализма – който в следващите два века ще бъде напълно преодолян, ботаника, зоология, медицина и т.н. Не групата, а индивидуалността, способна да изработва в свобода и реализира като Любов импулси, привлича вниманието на Михаил. Такъв човек не само облича своето познание в думи, а го внася в мислите си и тогава чрез думите може да достигне до истинско вътрешно преживяване на Духа, което е тайната на съвременното посвещение, стоящо под знака на Михаил. Древното посвещение изкачи Мойсей на планината Синай, а днешното Християно-розенкройцерско посвещение – НАСИТЕНО С МАНИХЕЙСТВО, ще ни позволи да влезем в храма на Мъдростта. Но пътят до там е препречен не само от луциферически същества, а и от ариманически. Да не говорим за азурите!? До началото на 15-ти век, когато започна епохата на Съзнателната душа, човекът беше човек на сърцето и чувствата живееха толкова интензивно в него, че медитирайки напр. върху едно цвете, можеше да преживее цялото великолепие на Космоса. Човешкото сърце бе близо до духовния свят и макар и не директно, както в древността, боговете въздействаха чрез своя одушевен жив отблясък в душевността на хората. Това сърдечно отношение към духовния свят не беше напълно съзнателно, но беше крайно необходимо, за да се предпазим от ариманическото влияние, което няма никаква власт в онези области, където боговете действат в човека. Положителният възглед за природата, изразяващ се в абстрактни идеи, положителните принципи на поведение в живота крепяха човека по пътя му към свободата и благодарение на тях Ариман имаше слабо проявяваща се власт вътре в развитието на човечеството, вътре в душевността на хората. В началото на 15-ти век първата йерархия същества проникнаха хората и земята със слънчевата интелигенция и човекът беше основно променен, ставайки човек на ГЛАВАТА, защото свободата може да се преживее само в мисленето, т.е. най-напред в главата. Ние напуснахме старите си отношения към духовния свят, минаващи през сърцето и самотни се изправихме срещу природата, без да виждаме нищо духовно в нея. Започнахме чрез главата научно да я изследваме във всички посоки. Ние слязохме в друг пласт на света, в който Ариман започна да действа опустошаващо. Всичко случващо се бе в най-пряка връзка с Мистерията на Слънцето, ако го погледнем от космическа гледна точка. До Поврата на Времената ние можехме да възприемаме в Слънцето благодарение на шестте Елохима, свързани с нашия произход. Но те се отделиха от звездата, оставяйки там само своето отмиращо, така, че човек сега да може чрез Слънцето да приема в своята телесност само силата на мъртвите мисли. Следователно, случилото се в началото на 15-ти век по отношение на съзнанието ни, в по-голям и широк обем по отношение на съвкупността на човешкото същество се случи още по времето на Голгота, но остана невъзприемаемо за болшинството от хората. Елохимите напуснаха Слънцето, но заедно с тях към Земята се устреми и Христос, Който, заради спасението ни, свърза Своята Същност с умъртвеното божествено-духовно битие в царството на Ариман. В 15-ти век човека бе изправен пред две възможности по отношение на свободата си: или да се обърне към Христос, но вече съзнателно в духовния образ на тези мисли, които по-рано бяха в подсъзнанието, или да усеща себе си в разделението с духовното битие и преживявайки свободата си да попадне в плен на ариманическите сили. Но ако преживяването на свободата в опасната сфера на Ариман протича безсъзнателно, то последиците са катастрофални, в което може да се убеди всеки, който ВИЖДА какво се случва днес на Земята. „Свободата” като факт е дадена на всеки човек, но едно е разбирането и като съдържание на съзнанието му в съвременната епоха, довело го до там да отрече изобщо съществуването на духовното, а съвсем друго разбирането в космически, Михаилов смисъл. Ако човек наистина извоюва свободата в мисленето, той може да намери един нов път към сърцето и да изживее сърцето си като нов орган на познанието, наречен „разумно сърце”. Този нов път от интелектуалната глава към сърцето е „новият Михаилов път”, който той очаква от нас, за да изживеем свободата в космически смисъл. Самият Щайнер казва, че всичко, което е изследвал в духовния свят, не го е изследвал с главата, а чрез сърцето, но след това го е превел на езика на ясните човешки мисли, защото само в тях ние можем да бъдем свободни. „Но именно сърцето се явява източника, от който ще възникне бъдещата степен на човека” – категоричен е Щайнер. Ето защо „само пълното осъзнаване на дейността на Михаил в духовните съотношения във Вселената е решението на загадката за човешката свобода, нужна на земния човек. Само разбирането на Михаил ще изведе цивилизацията от упадък”.

В древността светът се управляваше от самата Божествена Същност, а по-късно се водеше от станалото обективно Божествено Откровение, зад което Божествената Същност преминаваше следващата степен на своето собствено развитие. Михаил през цялото време е управлявал космическата интелигенция (разум), доколкото този разум, чрез откровение от Космоса, е текъл надолу като съзвучие на идеи. След Голгота обаче се промени не само човекът, но настъпи и третата фаза в развитието на Божествената Същност, когато космическата интелигенция се отдели от своя първоизточник и звездните светове започнаха да се движат и изграждат съгласно заложеното в тях съзвучие на идеите от миналото, т.е. космоса живее със своя МИНАЛ , а не настоящ разум, защото този разум бе отпратен към човека и изцяло вкаран в неговата индивидуалност след 15-ти век. Добре е астролозите да имат в предвид този факт! В миналото, завършвайки живота между смъртта и новото раждане, човекът е слизал в новото си земно битие с идеята да установи хармония между хода на звездите и това битие, което му се е отдавало лесно, защото божествено-духовното е действало в звездите и там е бил източникът на човешкия живот. Но днес, когато ходът на звездите само продължава дейността на божественото и духовното от миналото, тази хармония не би я имало, ако самия човек не я ИСКА! И тук на помощ идва Михаил! Той пренася от пра-древното изминало развитие нещо, което дава възможност на човека да се свърже с духовния свят без никакво обвързване с природното, както беше в древността, когато духът идваше към хората точно чрез външния природен свят. Божествено-духовното творение, което е наше обкръжение НЕ ТРЯБВА да влияе на физическото ни и етерно тяло, а само върху Азът ни, който може да има правилно отношение към него, ако е усвоил правилния възглед за природата. За да се изживее в свобода, Азът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да му дават физическите подпорки, както му ги даваха до настъпването на Михаиловото управление. Михаил окончателно вече е архай, но действа като архангел и получавайки своите впечатления чрез ангелите, той доставя на човека от духовната част на Космоса сили, които могат да заменят подтиснатите сили, идващи от природното битие, като привежда своята дейност в пълно съзвучие с Мистерията на Голгота. Михаил видя, че когато космическата интелигенция започна да слиза към сферата на Ариман, от Слънцето надолу към същата сфера се спусна и Христос, Който влезе в света със същата интелигенция, която някога живееше в Божественото, и То от своята същност, образуваше Космоса. Преживявайки „Христос в себе си” днес човек ще се чувства пронизан от „ДУХОВНА ТОПЛИНА”, която заменя подтиснатото и изгубено природно въздействие на Духа, за да се върне отново назад към Божественото, от което той произлиза. Но така стои и въпросът със СВЕТЛИНАТА. Божествено-духовното от пра-древността вече не сияе, защото интелигенцията стана земна, обаче в светлината, която Христос носи на човешкия Аз, в нас отново засиява дивната древна Божествена светлина, въпреки, че нейното сияние не е природно. Ако човек съзнателно се свърже с мисията на Михаил, ще може в това съ-битие с Христос да се изпълва вътрешно с Христовата светлина, насочена към Азът му и правилно да се съедини отново с духовните космически сили, но вече като свободна индивидуалност. Възвисяващо и вдъхновяващо въздейства издигането чрез Михаил нагоре на човешката същност към космическата свобода, докато в същото време безсъзнателното и подсъзнателното, разкриващо ни се в по-ниската сфера на свободата, все повече се сраства с материализма. Нещо повече: благодарение на това, че чрез Христовата светлина човекът се свързва със светлината на древността, то на полето на неговото все по-разширяващо се СЪЗНАНИЕ ще се срещат с нарастваща интензивност и обхват Божествено-духовното битие и външния природен свят на звездите. Божествено-духовното битие не само ще преминава през нас новата си степен на развитие, но ще пронизва Космоса с НОВА СВЕТЛИНА, която ще бъде изкупената и изтръгната от хватката на Ариман космическа интелигенция. Тя – „одеждата на Небесната София”, в своята същност е Любов , защото СВЕТЛИНАТА Е ЛЮБОВ, и тази Божествено-човешка”храна” чакат от нас Боговете.

Изреченото дотук можем да илюстрираме с една показателна среща, състояла се на Кръстова гора преди няколко години. Встрани от шумната тълпа, събрала се там по най-различни причини, пишещият тези редове бе седнал на една скала и говореше с младо момиче, „гравитиращо” около Бялото братство. На 4-5 метра около 33-годишен мъж с много интересна физиономия, бе „разперил” уши и също слушаше. След двадесетина минути не издържа и седна до нас. В продължение на около три часа той слуша с огромно внимание лекция за съвременните християнски мистерии, от които си нямаше никаква представа до тогава, като през цялото време се намеси 3-4 пъти с уточняващи въпроси. Накрая го попитах какво чувства, слушайки всичко това? Отговорът бе красноречив: В областта на слънчевия сплит и нагоре той се изпълваше с непозната духовна топлина и светлина и те го правеха напълно сигурен, че всичко чуто е истина. ТОЙ ЗНАЕШЕ , ЧЕ Е ИСТИНА! И последва изречението, произнесено от стремящ се към изживяването на Аза човек: „Обаче, аз ще проверя лично всичко това!”

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница