„Ето, ида скоро; и у мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят



страница2/3
Дата21.01.2018
Размер455.96 Kb.
#50850
1   2   3


Да постигнеш смисъла на Михаиловата мисия, означава днес да говориш така, както го изисква етапа на развитие на Съзнателната душа. Езикът на Христос-Михаил, езикът на Антропософията – наситен с импулса на Бодхисатвата – трябва да говорим, за да открият хората душите си за Михаиловата сила и той да действа сред тях като реална власт. Човек ще бъде свободен и в същото време в сърдечно общение с Христос ще преживява своя духовен жизнен път през Космоса. В такива области, където човек чувства, че неговият поглед върху ВЪНШНИЯ свят духовно пада на Михаил, а погледа ВЪТРЕ към душата попада на Христос, - там зрее тази душевна и духовна увереност, чрез която той може да тръгне по този космически път, където, не изгубвайки своя първоизточник, ще намери своя завършек в бъдещето. Големият залог днес е: ще изпълним ли очакването на Михаил да използваме космическата интелигенция в нас само в името на Цялото, както го прави самият той. При него тя е израз както на сърцето и душата, така и на главата,на Духа. Ето защо минава през света със строга и твърда осанка, която имагинация ни казва: „Аз управлявам като същество, подобно, РАВНО на света, и утвърждавам себе си САМО когато утвърждавам света, сваляйки на Земята силите на цялата Вселена. Аз преминавам през хода на времето, носейки Светлината от Космоса като СВОЕ същество и образувам от него топлина, която е откровение на СОБСТВЕНАТА ми същност”. Който изпълва своя Аз с Михаиловия образ, започва да развива любов към външния свят и се предпазва от пропадане в себелюбието. Такъв човек е способен да излъчва любов към другия, без да люби самия себе си и по ТОЗИ начин душата намира Христос, чрез Който обаче, излъчената любов се връща обратно и засиява в душата на човека, предизвикал процеса – носещ такова удовлетворение на Михаил-Христос! В бъдеще Михаил-Христос ще стои като направляващо Слово в началото на пътя, по който човек ще може космически правилно да премине между луциферическите и ариманически власти и достигне мировите цели.

Когато говорим за Михаил, веднага се появява и образа на Ариман, чиято имагинация е коренно противоположна на неговата, защото иска да присвои интелигенцията само за себе си. Още в пра-древни времена Ариман се отдели от потока на Божествено-духовните власти и се постави редом до тях като самостоятелна космическа власт. Тогава и той, и ние сме живеели в много по тънка субстанция от днешната и съответно формата ни е била различна. За разлика от нас обаче, той не дочака „своя час” за да приеме човешката форма и с това застана срещу волята на стоящите над него духовни същества, които трябваше да решат кога ще настъпи този час. Но подобна съпротива е възможна само в по-плътната материя и затова тази пречка е трябвало да бъде отстранена. Михаил е един от духовете, които са принудили Ариман да приеме единствено подходящата за самостоятелна воля в това състояние на света форма – формата на животното, и по-точно на дракона, на змея, защото висшите животински форми тогава не са съществували. Това е било нещо като изпадане на утайка и очистване на висшия свят, от който част е свръхчовешката ни природа, която не е попаднала под негова власт и той не е могъл да се укрепи в нея като видима сила, а е останал като невидим дух. В човешката ни природа Ариман има сила, ако се поддадем на животински желания и загнездвайки се в тях, причинява нашето падение. Но Михаил е останал верен на висшата ни същност и ако се обърнем към него с тази си част, в човека възниква „вътрешна борба на Михаил с Дракона”. За много хора чак до 18-ти век външната природа е била „огледало на висшата духовност”, а „природата в човека” – място за обитаване на змея, която душата е трябвало да победи чрез преданост към Михаил. Те са съзнавали, че когато са пораждали от себе си дракона, то от друга страна са пораждали Михаил или св.Георги, който може да го преодолее при съучастието на човека. Хората само са полагали усилия да удържат поглъщащата ги от дракона вътрешна природа, като съхранявали и разпространявали старите, но вече неживи традиции. Но с настъпването след 15-ти век на материализма, свързан с външното наблюдение, експеримента, книгопечатането и какво ли още не, Дракона доби не само страховит образ, но стана строго ОБЕКТИВЕН и ни среща ОТВЪН, стремейки се с особена интензивност да погълне човешкия душевен живот. За да бъде победен, Михаил също трябва да дойде отвън по пътя на истинското духовно познание, за да победи дори този жизнен център в човека, който за нашата вътрешност се явява като център на смъртта, т.е. като закон за съхранение на материята. По този начин дори до познанието можем да станем отново човеци, защото с днешното познание, което говори, че съществува закон за съхранение на материята и всъщност отрича моралния закон, човек не се става, а се легитимира Кант-Лапласовата теория. Михаил ни учи, че когато Земята изчезне, то новият живот – новият морален миров ред, ще бъде породен от моралните импулси в човека. Това не можеха да дадат древните религии, защото те биха позволили на Дракона да победи себе си. Те просто биха взели Дракона, убиващ човека и създали редом с него някакъв особен, абстрактно-морален божествен строй. Но подобни неща Дракона не търпи – редом с него да се създава нещо. Човекът се нуждае от силата, която придобива от ПОБЕДАТА над Дракона. Това никак не е лесно, като се има в предвид колко здраво ни е „стиснал за гушата”. От една страна, макар , че пространствено стои в света, към който принадлежи човека, той не развива никакво отношение към силите и съществата, правомерно принадлежащи към този свят. От друга страна, когато космическата интелигенция слезе към нашия свят, той, чувствайки се родствен с нея, я използва да се свърже с човечеството. Обаче това родство (свързване) с интелигенцията бе в толкова пра-древни времена, че тя не можеше тогава да стане в него нещо вътрешно, да стане сила, имаща нещо общо със сърцето и душата. Като леден, бездушен импулс се излива тя от него и хората, обхванати от този импулс развиват безжалостна и безлюбовна логика, в която няма никаква вътрешна сърдечно-душевна връзка с това, което мислят, говорят и действат. Ариман иска всеки човешки интелект да прилича на неговия. В своето движение през времето той иска да завоюва ПРОСТРАНСТВОТО : около него е мрак, в който изпраща силите на собствената си светлина и колкото повече достига своите намерения, толкова повече расте студа около него. Той се движи като свят, който целият се свива в ЕДНО същество, в което утвърждава самия себе си, но само като отрицание на света, защото носи със себе си зловещите сили на мрачните земни пустоти. ТАЗИ е имагинацията на Ариман, която би накарала всеки да задейства своите сили за съпротива срещу ужасната заплаха, заставайки на страната на Михаил. Нещо повече: в началото на епохата на Съзнателната душа, все още малко хора са били развили интелектуални сили, което е позволявало на Луцифер да удържа човека в състояние на космическо детство, докато Ариман иска да отведе душата от това състояние на детство в своята област. Михаил непрекъснато се стреми да удържа равновесието между препятстващите сили, избягвайки на всяка цена съприкосновение със съвременния земен свят на човека. Но от друга страна е длъжен и по-нататък да управлява в човека космическата интелигенция, която е управлявал в миналото, но сега без да ни принуждава с нищо, защото интелигенцията е съвсем в областта на нашата индивидуалност, а Михаил е най-големият защитник на свободата. Той може само да ни изяви как действието на тази интелигенция от миналото се проявява в настоящето като нещо истинно, прекрасно и добродетелно, за разлика от всичко, което в днешната интелигенция се излива от Ариман в лъжлив и съблазнителен блясък. Но така или иначе, в постъпателното развитие на Вселената след 15-ти век, космическото равновесие между Луцифер и Ариман бе нарушено в „полза” на Ариман и тук на помощ дойдоха някои истински розенкройцери, които така са устройвали своя земен външен живот, че той с нищо да не въздейства върху вътрешния им душевен живот и по този начин са образували сили, действащи в духовното заедно с Михаил и предпазващи го от опасността да се заплете в съвременното земно ставане, към което той никак не може да тръгне. Михаил винаги тъпче с краката си ариманическите власти, притискайки ги в бездната – област, по-дълбока от тази, в която се проявява човека. И въпреки това, Ариман става толкова силен, че за разлика от споменатите розенкройцери от миналите векове, днес много хора – особено по-млади, се опитват да избягат от Дракона, създавайки религиозно движение или подлъгвайки се подир самозвани учители. Но те не знаят, че Дракона може да прояви своята власт навсякъде - дори и там, където отсъства пространствено: напр. в тайгата при висарионовите следовници, които не гледат телевизия, опитват се да не използват пари и т.н. Въпреки това, ако не може да убие човека чрез идеи, чрез интелектуалност, то пак може да го направи, защото ще изтъни въздуха навсякъде по света, че да не можем да ДИШАМЕ бъдеще. Какво са днешните информационни технологии, разрушаващи светлинния етер и „изтъняващи” въздуха, който е нездрав дори и в Сибир. Да, там Дракона не е толкова изявен външно, но кошмара, предизвикан от човешките изживявания вътре не се отличава съществено от външния натиск. Човек не може да избяга от егоизма си, от собствените си дефекти, които подхранват не само ариманическите, но и луциферическите същества, на които попадаме, бягайки от Ариман. Не случайно висарионовите пасоми сменят многократно брачните си партньори и децата се раждат безразборно както в хипи-комуните през 60-те години.

Как Михаил се справя с луциферическото влияние, което е най-силно проявено на Изток при йогите? Какво се опитват да правят йогите? Ритмичните процеси и в природата, и в човека са нещо полудуховно, в което физическото сякаш изчезва. Например смяната на ден с нощ, дишането при човека и т.н. Индийският йога иска да напусне областта на представата, областта на Аза и да се разтвори напълно във вътрешното преживяване на ритъма, но това е преживяване на физическото, което в ритмическото става полудуховно и е свързано с астралното тяло и спомена. Този е много древен път, чрез който йогата иска да гледа в света, лежащ зад това, което може да знае обичайното съзнание, но днес той е непригоден, защото заради познанието се подтиска Аза, който трябва да се приведе към възприемане на духовното. Йогата може и да преживява астрално, че океанът му говори ритмически: „Со хам, со хам” т.е. „Аз Съм, Аз Съм”, но той всъщност преживява само полуодухотворения ФИЗИЧЕСКИ океан, а не Духът Христов, който стои зад всичко физическо. Западният духовен живот не смее заради познанието да подтиска Аза, а търси тази сфера на духовния живот, която се открива в мировия ритъм на човека и вън от човека, както човека има за своя сфера земния свят с неговите същества и процеси. Към този духовен свят принадлежи всичко, което в настоящия космически момент се върши благодарение на Михаил. Благодарение на това, че Михаил пребивава в ритмическия свят, той внася иначе пребиваващото в луциферическата област в тази област на чисто човешко развитие, над която Луцифер няма власт. Ако се обърнем към Михаил истински, душата ни може чисто духовно да живее в ритъма на седемте велики християнски празника, без никаква намеса на сетивния свят в това преживяване. Не случайно Рудолф Щайнер е казал, че Мистерията на Голгота е сетивен , физически факт, но тя може да бъде разбрана само по свръхсетивен път. Ако човек в продължение на няколко години с нарастваща интензивност и разширяващо се съзнание преживява седемте празника, може сериозно да привлече вниманието на Михаил към себе си, който също повтаря своята мисия в ритъма на последователност и в развиващ се вид и форма през определени периоди. Три-четири века преди идването на Христос, Михаил води битка с Ариман в по-горните духовни светове и побеждавайки го, Дракона бе свален близо до човека. Тогавашните хора знаеха за случващото се горе, което се отрази долу , пораждайки човешката фантазия. Разбира се, произведения на изкуството е имало и в третото, и в четвъртото хилядолетие преди Христа, но те са произлизали от ясновидски имагинации и са били просто копия на духовното, което се е откривало на художниците. Породената по-късно със споменатата битка на Михаил действена сила на въображението (фантазията), беше разработена особено ярко в творбите на Леонардо, Рафаело, Микеланджело ….



Подготовката на Михаил за началото на новата му мисия от края на 19-ти век протече особено драматично. Тогава той води в най-близкия до нас астрален план, скрит от нашия свят само чрез едно тънко було, жестока битка с Луцифер и Ариман за човека, който долу не знаеше за нея и вървеше против изцеляващото в своето развитие. Ето защо ще върви чрез страдание към осъзнаване на тази битка. Горе Луцифер по-лесно подхожда към човека отколкото Михаил, който също, пазейки миналото, се държи далеко от нас, за да не нарушава свободната ни воля. А долу Ариман похищава интелигенцията и предизвиква материалистическия възглед за природата и човека. Михаил победи Дракона на астрален план, но победата над него на физически план ще бъде удържана в бъдеще с нашето участие. Ако в последното десетилетие на 19-ти век Михаил водеше борбата повече зад сцената, оттогава насам я води във физическия свят и затова човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува като свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали Юга. Михаил настоява неговото господство да си пробие път и на физически план, затова са му нужни вътрешно напълно смели хора. Ако в 3-4 век пр.Хр. възникна възможност по пътя на подражание на външните форми да се творят пълни с фантазии образи, сега в нас трябва да се роди действения разсъдък и хората да постигнат вътрешно, изпълнено със сила идейно творение, базиращо се на дълбоко самопознание, благодарение на което, всеки сам да създаде образа на собственото си същество и го постави пред себе си като целта на своите стремежи. „Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде”, казва Учителят. Идеалният образ се нарича Христос-Исус и пътят към него преминава през четвъртата стъпка – планината Тавор, където той се яви в Своята Божественост пред трима от учениците си. Ако след адвента към астралния свят и Рождество срещаме Малкия пазач на прага, чиято памет ни показва миналото на микрокосмоса-човек, то ключовете за паметта на Макрокосмоса и бъдещето се държат от Големият Пазач на Прага към нисшия Девакан (Божието Царство). Пътят от Синай към Тавор е всъщност пътя от Исус към Христос през дванадесетте зодиакални знака за свързване в новородения висш Аз на човека на импулсите на Мъдростта (Рождество) и Любовта (Богоявление). Преходът към Любовта и трансформацията на етерното тяло е задължителен, защото само чрез нейната сила в нас можем да превърнем стария Космос на Мъдростта в Космос на Любовта – бъдещият духовен Юпитер. Пра-образът на това превръщане за вечни времена ни е изявен на Голгота. Пред Пилат стои Синът Човешки, обединил в себе си миналото до Сатурн и бъдещето до Вулкан, целта и смисъла на цялата мирова еволюция до постигането от нас на нетленното тяло на Възкресението. ТОЗИ е идеалният образ на човека , постигнал пълно одухотворяване дори на физическото си тяло, което ще му позволи да се издигне над Зодиака, в сферата на 12-те Бодхисатви, където Христос е видим без никакви обвивки, като Азът на самия Бог-Отец, като извор на Светлина,Любов и Живот, като извор на Сила и Живот за ЦЕЛИЯ Космос, като изява на върховната Истина. Не случайно Беинса Дуно казва: „Христос мина през такива страдания, КАТО ЧЕ ВСЕЛЕНАТА СЕ РУШЕШЕ”. Всеки трябва да измине пътя до този връх, наречен Голгота, но не същностно като Христос, а чрез метаморфоза на съзнанието, защото проникването на Христовия Импулс в Аза на човека може да повдигне съзнанието му във всички нива на битието. „Докато не минете през ГРОБА, не можете да бъдете християни”, е категоричен Учителя. Истинското повдигане на съзнанието е резултат от жертвата на собствения Аз в Аза на Спасителя, което никак не е лесно за постигане. Апостол Павел Казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен. А Христос умря за нас, които сме грешници”. Павел бе тръгнал от Йерусалим (физическия свят) към Дамаск, където е имало невидима школа на Мъдростта. Преди да влезе в нея и да открие Христовата Любов, той падна от коня (от егото си) и „ослепя” за всичките си земни илюзии. А после бе наясно: „Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христа”! Учителят пояснява: „Апостол Павел изпълни всички свои обещания, геройски издържа всички страдания. Той се научи да страда по всички правила. И после каза: „Пътя опазих, а сега ми остава венеца на живота” – онова великото, дълбоко разбиране на живота. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. На всички онези хора, които имат съзнание като Апостол Павел, имената им ще бъдат записани не само в сегашната история, но в историята на вечността или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят”. Павел издържа, защото имаше за мярка Христовите страдания, за които Учителят казва: „При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Който разбира през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христос”. Учителят ни предупреди: „Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. От учението на Христа хората разбраха тъкмо онова, което Той не е говорил. Кой може да тръгне след Христа? След Христа може да тръгне само онзи, който е разбрал думите Му. Може да разбере думите на Христа само онзи, на когото умът е на място. Умът пък е на място само на онзи, на който душата е дошла в него. Този човек разбира дълбокият смисъл на думите: „Ела след Мене”. Иначе човек без душа ще разбере тези думи буквално и ще изпадне в заблуждение. Който е разбрал думите на Христа, той е щастлив човек, той е намерил ИСТИНАТА. Пътят му е осветен от Божественото Слънце”.

Когато веднъж попитали Христовия Учител Рудолф Щайнер, защо е дошъл на Земята в този си живот, той най-изненадващо отговорил: „Заради кармата и прераждането”. На пръв поглед всеки търсещ смята, че е наясно с тези два окултни термина. Но дали е така и разбираме ли ги в истинският християнски смисъл? Учителят леко открехва завесата: „Когато тук на Земята те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата”. И още: „Дето са двама или трима, събрани в Мое Име, там Съм и Аз”. Значи, ако Христос е между вас, и вие ще знаете как да връзвате и развързвате. Сега превеждам: ако между вашите мисли и желания се наредят и Христовите мисли и желания, вие всичко можете да направите; ако между вашата любов дойде Христовата Любов, вие всичко можете да направите; ако между вашето знание дойде Христовото Знание, вие всичко можете да направите”.

Тук ще се опитаме да надникнем по-дълбоко само в кармата, което ще ни даде възможност да разберем някои ставащи неща с особена важност днес. Както навсякъде, така и в полето на кармата се различават три области, свързани с действието на силите от Светата Троица. Когато в кармата действат силите на Отца, кармата се изживява като железен закон, като природен закон, и човек нищо не може да промени, освен да се опита да намери сили и приеме и понесе тази карма. Преди Голгота първата йерархия същества- Престоли, Херувими и Серафими, представляващи в Космоса Принципа Отец, действаха в земните глъбини отразяващо – като „ехо”, предизвиквайки възникването на природния миров порядък. След Голгота те могат да действат от глъбините на Земята не само „природно”, формирайки нейните твърди, водни и газообразни части в направление отвътре навън, а така, както действат в своята собствена сфера на неподвижните звезди, където изграждат и ръководят целия морален порядък в Космоса. Сега те действат на Земята непосредствено, подготвяйки постепенното превръщане на съвременния природен порядък в морален, който на бъдещия Юпитер ще бъде видим и физически. В негативен смисъл, шамарите на кармата са катастрофи, природни бедствия, нелечими заболявания и др., но както казва Учителя, „главите ви ще побелеят, докато разберете, че всичко е за добро”. Друго действие на първата йерархия е раждането ни в дадена страна при дадена родителска двойка или когато двама души „случайно” се срещнат и от тази среща може да се роди ново семейство, съвместна работа и т.н. Или да научиш за Антропософията, както се случи с пишещия тези редове, след срещата му с един антропософ, който от дълго време страда, заблуждавайки се по наше мнение, относно въпроса за действие на кармата.

А как действат силите на Сина? В нашият Космос те се представляват от втората йерархия – Власти, Сили и Господства и тяхната сфера на действие е Слънцето, в което също създават „моралния Космос” заедно с първата йерархия. До Голгота те действаха в обкръжението на Земята само косвено – природно, чрез посредничеството на четирите етера: чрез слънчевата топлина и светлина, в които по преимущество се проявяват Властите; чрез излизащата от слънцето и планетите музика на сферите (звуковия етер), в която по преимущество се откриват Силите ; и накрая чрез излъчващия се от Слънцето жизнен етер, в който се откриват Господствата. Благодарение на Възнесението, Христос положи началото на образуването в сферата на Земята на онзи „етерен кръг”, който още в наше време е начало за превръщането на Земята в Слънце. Втората йерархия може да действа в него не природно, а чрез мировия етер непосредствено, както в своята сфера. Техните слънчеви сили могат да проникнат до етерното сърце на човека и той постепенно ще се научи да се познава като същество, водено от „вътрешно слънце”. Това преживяване е възможно само в обща работа во Христе и то извършвана с любов. Веднага след като сме срещнали „случайно” човека, ние имаме свободата да решим, как да формираме по-нататък нашите отношения. Можем да кажем, че миналото ни е свързало: това са силите, които действат от Отца. Но какво ще направим ние от тази среща, за това ни е дадена свобода. Имаме нова задача – задачата на метаморфозата на старото в нещо ново чрез нашата съвместна дейност.Ние трябва да платим за кармата от Отца, но за това има много пътища и тук действа Христос – „Господарят на кармата”, Който не я отменя, но ни дава възможност да я преобразим и то така, че изживяването на индивидуалната карма да не е само за наше добро, а за цялото човечество. И това ще е задачата на Христос отсега нататък. След онази среща на пишещият тези редове, той много бързо започна да изучава Антропософията, като в този процес ВСИЧКО прочетено, научено и изживяно отпреди, започна да метаморфозира в Христос по един вълнуващ и тържествен начин. Тогава човек разбира думите на Щайнер за антропософските книги: „Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено с вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор”. Този процес е не само дълбоко оздравяващ за индивида, но неминуемо поражда импулс за даване, за жертва към хората, който е импулса на Сина. Другият участник в споменатата среща, въпреки многократните ни подканяния, не пожела свободно да се отвори за работа во Христе, постоянно изтъквайки „действието на кармата”, т.е оставайки ВЕЧЕ НЕНУЖНО на първото и ниво и „спъвайки се” в Христос на второто ниво, както много други антропософи, не разбрали думите на Щайнер, че Антропософията може да се развива само на основата на братството с други духовни течения во Христе. А Учителят обобщава: „В живота няма щастие. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, а защото НЕ вървят в тоя път”.



Тогава и третата област на действие на Светия Дух в кармата остава недостъпна. Тук не говорим за преобразуването на старата карма в нещо ново, а за създаването на съвсем нова карма. Принципът на Светия Дух в нашия Космос се представлява от третата йерархия : Ангели, Архангели и Архаи, действащи повече във вътрешното ни същество, отколкото по формирането на земната природа. Това действие е възможно след Петдесятница, когато Христос ни изпрати Светия Дух от висините, Който е Силата, свързваща непосредствено вътрешното ни същество със съществата от третата йерархия, а чрез тях и с всички останали нагоре, без да погасяват азовото ни съзнание и съхранявайки напълно индивидуалната ни свобода. По този начин боговете могат да ни водят правилно през следващите културни епохи и да ни помагат непрекъснато, но само ако човека иска, може и извършва дела, които никой до сега не е вършил и никой друг не може да направи така, както той ги прави, защото те идват от истинската му същност. Това действие се нарича „действие от моралната интуиция” и изисква дълбоко предварително познание, тъй като БЕЗ ПОЗНАНИЕ ДЕЙСТВИЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДНО. Свободната постъпка е постъпка от Любов и чрез нея ние превръщаме постепенно стария Космос на Мъдростта в нов Космос на Любовта. След споменатата метаморфоза в Сина, пишещият тези редове започна да създава нова карма, изнасяйки от есента на 2000 г. лекции, които винаги са били синтез во Христе между двамата му велики пратеници в 20-ти век – Бодхисатвата и Рудолф Щайнер. Някой може да запита: че какво ново има тук? Та нали Рудолф Щайнер още в 1911 г. каза, че, „за да бъдат намерени истинските извори на християнството, ние виждаме да се сливат в едно духовно течение онова, което изхожда от Йешуа бен Пандира и онова, което в началото на 13-ти век е свързано с Християн Розенкройц”. Това съвместно действие е започнало от 13-ти век насам, но от тогава до лятото на 2000 г. НИКОЙ не беше назовал публично нито едно от вселяванията на Бодхисатвата, а той се изявява всяко столетие. Едно е човек да опита върху себе си действието на общото духовно течение, ако Бодхисатвата и розенкройцерството в 20-ти век са разпознати и назовани правилно, а съвсем друго, ако това не е направено или си сгрешил в разпознаването. РАБОТАТА ЗА СИНТЕЗА МЕЖДУ ДВАТА ЕЗОТЕРИЧНИ ХРИСТИЯНСКИ ИМПУЛСА В 20-ТИ ВЕК Е НАЙ-ВАЖНАТА ДУХОВНА РАБОТА ДНЕС НА ЗЕМЯТА, от чието вършене зависи дали ще бъдем способни в бъдеще да изпълняваме една още по-важна задача, за която ще споменем малко по-нататък. Но за целта, човек трябва да бъде буден и добре да се ориентира в живота. Както казва Учителя, „който е познал Христос, той следва Неговия път. Който е познал Христос, той лесно се ориентира в живота. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем кое място в цялото заема Христос, кое - Апостол Павел, кое Буда, кое Шекспир и т.н”. Да , днес е с изключителна важност да се знае кой кой е!!! Затова Учителят е категоричен: „Важният въпрос е: поставихте ли Христа на Неговото място? АЗ НЕ СЪМ ВИ КАЗВАЛ МЕНЕ ДА ПОСТАВИТЕ НА ХРИСТОВОТО МЯСТО!!!”



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница