Етологичен подход към развитието и теория на привързаността между майката и детето Етологичен подход към развитието



Дата10.02.2018
Размер45.17 Kb.

Възрастова психология

April 10, 2008




Етологичен подход към развитието и теория на привързаността между майката и детето

Етологичен подход към развитието

Етологичният подход изучава адаптивната функция на поведението. Той започва да се използва в началото на 60-те години. Нико Тимберген и Конрад Уоренц полагат основите на етологията.

Има основни форми на поведение с голяма адаптивна функция. Пример за такава форма е импринтинга. Той е характерен за животните. Настъпва много рано и продължава изключително кратко. Когато настъпи този момент, майката трябва да бъде до малкото, за да може то да се привърже към нея.

Критичен период: ограничен период от време, когато детето е готово да придобие определено поведение.

Сензитивен период: по своята същност прилича на критичния, но границите му са по-размити.

Етологичен подход в развитието на детето

Следвайки етологичната теория, етологичния подход е против идеята, че афективните връзки имат вторичен характер. Съществуват два вида потребности: първични и вторични.

Връзката между майката и детето има еволюционен смисъл. Връзките могат да се развият без никакви нагледи. Например – може да има страх от нещо, без той да е предизвикан от изпитване на болка. (за оцеляването е важно не толкова храненето, колкото опазването от хищника, а за това трябва да има възрастен наблизо)

Детето се ражда с определени умения да оцелее. Например плача, гукането и т.н Подобно на животните, така то си осигурява присъствието, грижата на друг възрастен член от вида.

Допълващото поведение на привързаността е грижата. Между тях двете се формира първата афективна връзка. Тя задава модел, който опитваме да възпроизвеждаме по-късно с другите хора.

Привързаността и зависимостта са различни!



Фази на развитието:

В началото детето откликва положително на всички, без обаче да ги различава. От 2-3 месец до 6-7м. Откликването започва прогресивно да се стеснява към все по-малък брой лица. Детето избира един човек, към който да фокусира афекта си. След това идва и формирането страха от непознатите.



Първа фаза ‘предпривързаност’ (до 2-3 месец)

Детето демонстрира недискриминиран отклик и разнообразие от вродени сигнали. Около шестата седмица се появява т.нар. социална усмивка и контакта очи-в-очи. Една седмица по-рано се появява и разглеждането, както и гукането, което се предизвиква от вида на човешкото лице ли глас. Това да фиксирани реакции, подобни на фалмарния рефлекс (сграбчване). Най-ефективния стимул за поява на тези реакции е вида на човешкото лице в анфас. Всички те са недискриминирани в тази фази, т.е. не са насочени към определено лице, към което детето се е привързало. Децата разпознават мириса и гласа на майката, но и не възразяват срещу непознатите.



Втора фаза ‘позитивна фаза’ (2-6месец)

(2-4м.)Социалния отклик започва да се ограничава. Детето вече разпознава визуално майката. Гукането е насочено по-често е към познати лица. Наблюдава се селективност в отклика, но привързаността все още не е напълно оформена. Краят на тази фаза се бележи от втренчването на детето в непознати.

(4-6м.) Привързаността се стеснява. Много важно е тук детето да има постоянен контакт с майката.



(6-7м.) през този период се фокусира привързаността. Това явление кореспондира с идеята за импринтинга при животните. Бебето отделя внимание само специално на майката. Импринтинга обаче не може да бъде приложен при човека, защото тук периода на привързване е много по-продължителен.

Трета фаза ‘активно търсене близостта на значимите други’, лимитираща фаза (6-7м. До 2-3г.)

Ако след 7-8м. Детето още няма фокусиране към един човек, като че ли способността му за нормално привързване за в бъдеще към който и да е намалява. След 6м. Фокусирането е очевидно. Започва да се проявява страха от непознати, който обаче е различен от страха от раздяла. Страх от раздяла има малко по късно. Този страх не е резултат от някаква външна опасност, той е страх, когато ние нямаме достъп до значимата фигура.



Четвърта фаза ‘Формиране на реципрочни отношения (на партньорство)’ (2-3г. до края на детството)

Детето вече няма такава необходимост от пространствена близост със значимата фигура, както през предходната фаза. То се научава да разбира времето за отсъствие на майката, знае, че тя отсъства за малко и може да прогнозира нейното завръщане. По-склонно е да изчаква спокойно през моментите на раздяла. Започва да действа като партньор със взаимоотношенията. Изгражда се способността да се заеме мястото на другия. За да се подпомогне този процес, необходимо е възрастните да дават подробни обяснения за своите действия. Защо прави дадено нещо, какво съответно се очаква от детето в тази ситуация.



Спецификата на привързаността като вид афективна връзка

Афективните връзки не са синоним на взаимоотношенията!



  • Афективните връзки са дълготрайни, взаимоотношенията не са такива;

  • Взаимоотношенията са диадни (между двама души), докато афективната връзка е по-скоро характеристика на индивида;

  • Взаимоотношенията се влияят от много фактори, а афективната връзка е относително трайна, при която партньора е уникален, търси се един определен човек.

4 основни функции на привързаността

  • Привързаността осигурява чувство на сигурност, когато детето е изплашено. Тогава и дете страни насочват усилията си, за разрешаване на проблема;

  • В рамките на привързаността детето започва да се научава да контролира сините си емоции и възбудата си. Това се постига пак чрез диадната връзка с майката. Детето интериоризира стратегиите на майката за успокояване;

  • Експресия на емоциите и комуникацията – с развитието на привързаността отношенията с майката стават основен инструмент за въздействие върху емоциите;

  • Привързаността става база за изследване на света особено след края на първата година. Тогава е важна готовността на детето да се откъсне от сигурността на майката, за да изследва света.

  • Децата конструират устойчива афективна връзка с майката. Тази връзка се преодолява по-нататък, защото се формира вътрешна визуализация на връзката с майката. В рамките на този модел се развиват подобни очаквания и другите. Появява се усещането, че аз съм човек, който заслужава да бъде обичан.

Дългосрочни последици от непреодоляната афективна връзка

  • Тревожност от раздяла – детето го е страх да излиза (да ходи на училище), защото се страхува да не се случи нещо на родителите;

  • Отрицателен ефект на продължителната изолация в детството (физическата и емоционална раздяла е поносима при определени граници).





Водила записките и набрала текста: Царевна Стойкова





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница