Evaluation of the economic impact of occupational health services

Икономическата оценка (анализи цена – полза, цена-ефективност и цена-полезност) на дейността на СТМ е важна като довод за рационален избор между различни мерки за повишаване на безопасността на работното място и подобряване на здравето на работещите.

Предимство на използването на икономически анализи е да покажат важната финансова роля, която играят безопасните и ефикасни работни мяста. Чрез използване на аналитични методи може да се оцени ефективността на интервенцията (промяната в работното място) преди нейното въвеждане.
Ключови думи: цена- полза; здравна икономика; здраве и безопасност на работното място.


Abstract:
The benefits of occupational health services are obvious and objectively demonstrable. But investments in their expansion are limited since all money necessary for worker’s health and safety is deflected from alternative uses.

Economic evaluation (cost–benefit analysis, cost–effectiveness analysis, and cost–utility analysis) of such services is thus important as a guide to rational choices for increase the safety at the workplace and to improve the health of the employees.

The advantage of using such analyses is to show the important financial role that safe and efficient workplaces play in the workplace. By using analytical tools, the effectiveness of an intervention (workplace change) may be estimated prior to its introduction.
Key terms cost benefit; health economics; occupational safety.

Трудовите злополуки и заболявания убиват около 1,2 милиона души по цял свят годишно. Това представлява грубо колкото годишния брой на смъртни случаи от малария или 4 пъти повече от броя на жертвите от цунамито през 2004 г (9).

По отношение на заболяемостта, 250 милиона свързани с труда заболявания се регистрират годишно, като тези цифри се трансформират в икономическа загуба от около 4% от световния национален брутен продукт на година (4).

Въпреки тези стряскащи цифри, само около 5-10% от работещите в развиващите се страни и 20-50 % от работещите в развитите страни имат достъп до адекватно обслужване от СТМ. Дори във високо развита страна като САЩ около 70% от стомилионната работна сила не е покрита от трудово медицинско обслужване, а по-малко от 15% от хората работят в предприятия с назначен лекар по трудова медицина (6,7).

Освен за предотвратяване на риска от опасните условия на труд, които водят до влошаване на здравето и предполагат възникване на трудови злополуки и смърт, СТМ се подкрепят от Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) като утвърдители на по-здрава, щастлива и продуктивна работна сила. Ето защо необходимостта от разрастването и приемането на СТМ в световен мащаб е повече от очевидно.

За съжаление, обосновавайки смисъла от работата на СТМ с безспорните им ползи не е достатъчно за предприемане на действия. Ние живееем в свят на увеличаващи се потребности и ограничени ресурси. Благоразумието диктува, че въпреки че по-здравата работна сила означава намалени отсъствия от работа и увеличена производителност и въпреки че по-добрите условия на труд водят до по-малко трудови злополуки и намалени разходи за компенсации, работодателите все още имат нужда от допълнителни аргументи за ползите от разходите , свързани с трудово медицинското обслужване на работещите. Ето защо, не е изнедадващо, че много правителства и фондове инвестират в и търсят най- икономически изгодния начин за постигане на желаните резултати.

При икономическата оценка се анализират както разходите, така и получените резултати, и се сравняват алтернативни стратегии.

Ключовите въпроси, които се задават са „Струва ли се да се направи?”, Това най-добрият начин ли е да се постигат желаните резултати?”. Прилагат се следните три типа икономическа оценка на дейността на СТМ: (i) анализ разход-полза, (ii) анализ разход- ефективност, и (iii) анализ разход-полезност (5).

В момента анализите разход – полза са най- познати и най-често използвани при оценка на дейността на СТМ. В най-простата им форма, разходите и ползите от определена трудово-медицинска политика или програма се измерват от гледна точка на тяхната еквивалентна парична стойност. Когато ползите превишават разходите си струва да се извършват съответните дейности. С други думи- анализите разход-полза търсят да измерят икономическата ефективност на предлагана политика или проект. При оценката на ползите, паричната стойност се разпределя между последствията, които биха могли да се избегнат (напр. Разходи по здравни услуги, рехабилитация, компенсации). Анализът също така, би трябвало да вземе предвид , че разходите и ползите може да се случват в различни периоди от време. Тъй като разходите или ползите след 10 години, не могат да се сравнят директно с тяхната стойност днес, в анализа се включва и финансово обезценяване ( напр. Изразяване на всички бъдещи разходи и ползи с техния настоящ паричен еквивалент).

Ефектите на повишената продуктивност и намалените отсъствия от работа поради професионална заболяемост също могат да бъдат измерени количествено и определени като спестявания.

По-сложни форми на анализа разход-полза могат да включат и други косвени ползи в уравнението ( напр. осигуряването на първична здравна грижа на работно място ще увеличи лоялността на работещите, поради създаване на усещането, че работодателя се грижи за работещите за него).

Анализът разход- ефективност е техника за сравняване на разходите и ефективността на две и повече алтернативи. В най-общия му вид , новопредлагана трудово-медицинска стратегия се сравнява със съществуващата практика с уравнението :

Ако цената е достатъчно ниска, новата стратегия се определя като разход- ефективна. Една стратегия се определя като разход – ефективна в сравнение с друга, когато :

(i) струва по-малко при поне същата ефективност;

и (ii) е по-ефективна и по-скъпа, но допълнителните ползи са от съществено значение.

Анализите разход-ефективност не дават възможност за оценка на относителната ефективност на интервенции, които осигуряват повече ползи при по-висок разход или по-малка полза при по-малка стойност. Друго ограничение е тяхната неспособност да сравняват интервенции с различни ефекти ( напр. програми, целящи да постигнат увеличение на продължителността на живота не могат директно да бъдат сравнение с такива, подобряващи функционални показатели).

Анализите разход- полезност (cost-utility analysis) са вариант на анализите разход-ефективност, при които резултатите от интервенциите се превръщат в единица, измерваща както заболяемостта така и смъртността (напр. Качество, добавено към годините живот (quality-adjusted life years (QALY)]. Ефектът от сравнението на интервенционните програми се изразява от гледна точка на разходите за постигане на QALY. Дадена програма се счита за по-ефективна от алтернативната, ако постига като резултат повече или равни ползи при по-ниска цена. Използването на едновременно измерване на качеството (болестността) и количеството (смъртността ) на здравните ползи дава възможност за сравняване на различни здравни програми.
Основно ограничение на всички икономически измервания е, че тяхната валидност зависи от валидността на направените предположения. Например, докато разход-полза анализът се опитва да измери количествено ползите или измерва разходите в тяхната парична стойност, такова представяне не винаги е лесно и възможно. Например как би могло да се измери количествено страданието или болката на жертвите, на техните близки и приятели? Трудността или невъзможността за компенсиране на загубата на живот или инвализидиране отразява неадекватността да се измери или остойности здравето в парични единици.

Освен това, подобряването на здравето и безопасността при работа е много повече от технически проблем, свързан с определени разходи. Решенията, базирани само на разход-полза анализи, например, могат да противоречат на много обществени ценности, включително важни социални и етични. Както констатира лауреата на Нобелова награда икономиста Амарта Сен , политиката може да бъде бъде перфектна от икономическа гледна точка и „перфектно отвратителена „ според етичните критерии на дадено общество(8).

Процесът, разбира се, е чисто технически и безсъмнено ще има пропуски в информацията и данните. Но е по-добре да се направят икономически оценки и да се опишат променливите и пропуските, отколкото да не се направи въобще икономически анализ.

В някои европейски страни като Великобритания и Дания, извършването на оценка на икономическото въздействие е една от стандартните процедури, изисквани при одобрение за въвеждане на нови програми по трудова медицина.

Това е позитивна практика, която определя ясни и точни правила при вземане на решения за въвеждането на една или друга превантивна програма. По този начин мерките по здраве и безопасност вече не се представят по начин, основаващ се само на доверие и интуиция.

В САЩ и страните на ЕС през последните десетилетия се забелязва тенденция да се изисква извършване на анализ цена-полза преди да се въведе изменение в законодателството по трудова медицина. Това съответства на по-широкото изискване на загрижените за разходите законодатели и данъкоплатци за базирана на доказателства клинична практика в отговор на стремително увеличаващи се здравни разходи.

След всичко казано, въвеждането на законодателни инструменти по здраве и безопасност при работа, като обезпечители на здравни грижи, не е безплатно (без разходи) и дори може да има обратни последствия в някои случаи (2). Установено е, например, че директните разходи, свързани с държаните регулации по околна среда, здраве и безопасност в САЩ са от порядъка на 200 миларда долара годишно, докато ползите от тези закони остават неясни (1). Колко от тези разходи са излишни, неадекватни и неефикасни? Така че е логично обществото да държи да има пълна яснота за това как се изразходват средствата и то по най-полезния начин.

Икономическа оценка на съществуващите мерки, засягащи здравето и безопасността при работа също набира сили на фирмено ниво в много индустриални страни през последните години. Извършването на оценка на националните системи по здраве и безопасност на макро-икономическо равнище, обаче, все още не получава необходимото внимание.

Идеалният вариант е да съществува стандартен формат за обработка и представяне на резултатите от икономическата оценка. Например би трябвало да има основен пакет с икономически преположения, използвани при изчисляване на ползите и разходите.

Европейският съюз е водещ в създаването на обща методология , която едновременно ще подобри яснотата на процеса на количествено представяне на резултатите , както и ще улесни сравняването между страните (3).

Програмата „Здраве, безопасност, действие, инициатива” (The Safety & Health & Performance & Enterprises (SHAPE)) е предоставила съответна инфомация за методологии и ги е тествала върху анализи по здраве и безопасност при работа. Европейската агенция по здраве и безопасност при работа също е разработила модели за изчисляване на разходите на фирмено и национално ниво.

За съжаление, въпреки безспорната необходимост от СТМ от морална и здравна гледни точки, идеята за тях не се приема напълно в много развиващи се страни, където работещите все още се борят за елементарна защита при работа и адекватни компенсации, докато работодателите са склонни да отричат или намаляват своята отговорност за свързаните с труда заболявания и злополуки.

Застъпниците на работата на СТМ трябва да са добре осведомени за начините за измерване и оценка на здравния и икономически ефект от въвеждането на мерки за здраве и безопасност при работа, защото данните и парите са това, което може да убеди работодателите и законодателите.

При правилно използване, икономическата оценка улеснява информираното и базирано на доказателства вземане на решения за въвеждане на мерки за повишаване на безопасността на труда и запазване на здравето на работещите.

Адрес за кореспонденция:

Доц.д-р Каролина Любомирова, дм

Катедра „Трудова медицина”

Факултет по обществено здраве

МУ-София

Тел .: 9432542

1. 
   Arrow KJ, Cropper ML, Eads GC, Hahn RW, Lave LB, NollRG, et al. Benefit-cost analysis in environmental, health, and safety regulation. Washington (DC): American Enterprise Institute Books and Monographs; 1996.
   
2. 
   Hahn RW, Sunstein CR. A new executive order for improving federal regulations? Deeper and wider cost-benefit analysis.Washington (DC): AEI-Brooking Joint Center for Regulatory
   
3. 
   Inventory of socioeconomic costs of work accidents. Cat No: TE-37-01-623-EN-S. Available from http://agency.osha.eu.int/publications/reports/index_en.htm.
   
4. 
   International Labour Organization (ILO). Guidelines on occupational safety and health management systems. Geneva (Switzerland): ILO. SafeWork; 2001.Available from: http://www.ilo.org/public/english/protection/safework/managmnt/download/promo.pdf.
   
5. 
   Lim MK. Health and economic impact of occupational health services. SJWEH Suppl 2005;no 1:38–42.
   
6. 
   Rosenstock L, Rest KM, Benson JA, Cannella JM, Cohen J,Cullen MR, et al. Occupational and environmental medicine: meeting the growing need for clinical services. N Engl J Med 1991;325:924–27.
   

8. 
   Sen A. The impossibility of a Paretian liberal. J Polit Econ , 1970;78;152–7.
   
9. 
   Somavía J. Decent work, safe work. In: International Labour Organization. InFocus programme on safety and health at work and the environment. Available from: http://www.ilo.org/public/english/protection/safework/decent.htm.