Евгений Гиндев световната конспирация

Практически нищо, което доказва, че с „елитарни игри” не може да се противостои срещу „световната конспирация”. Разведряването завърши през 1979 г. с Афганистан, дойде Роналд Регън и обяви Съветския съюз за „империя на злато”, появи се Горбачов и започна „перестойката”, СССР се разпадна заедно с Варшавския договор, от Югославия не остана нищо, раздели се Чехословакия, развихриха се „нежни революции”, НАТО погълна бившите европейски социалистически държави и от „духът на Хелзинки” не остана нищо (виж статията на А.И.Попов във в. „К барьеру!” от 14.04.2010 г.)

Би трябвало уроците от съвсем близкото минало да са „обица на ушите” на сегашните управници, но такива признаци няма. Травмиращо е да се гледа, как днешните руски управници повтарят старите грешки, как заменят принципната политика с „елитарни игри”, чийто резултати ще бъдат убийствени за Руската федерация. За „елитарни игри” се изисква „елитарни играчи”. След Сталин Съветския съюз нямаше такива играчи, няма сега и Руската федерация.

Последната известна елитарна игра става пред очите ни и се играе между американските и руските елити.Става дума за свръхмегапроект – транспортен тунел между САЩ и Русия под Беринговия пролив. Предполага се, след построяването на тунела Русия да се превърне в огромна транзитна държава на гигантски потоци от стоки.Цената на проекта е 50-70 $ милиона със срок на изплащане 30 години. Кой ще спечели от проекта още не е ясно и е дискусионно, но като се има предвид, че финансирането на проекта ще бъде изключително частно, се предполага, че идеята e сговор на висшата бюрокрация от двете страни, заедно с висшата плутокрация.Залогът е геополитически и геоикономически.Съпоставен с други интересни факти, проекта придобива именно такива измерения (Сергей Ключников във в. „Завтра” от 3.02.2010 г.).

Интересно е да посочим в тези елитарни игри един особенен и специфичен приьом, тактически подход : създаването на враг, с който да атакуваш друг свой враг. Голям поклоник на този подход е Збигнев Бжежински, крупен и много опасен играч. Негова беше идеята да се активира „ислямския фактор” в така наречената „зелена дъга” за борба срещу Съветския съюз в Афганистан, негова беше идеята да се предаде иранския шах срещу установяването в Иран на авторитарния и тоталитарен аетолахски режим на Хумейни, негова беше идеята да се подкрипи тихомълком арабския тероризъм, за да се сплоти вътрешно американския народ и да се осигурят развързани ръце на САЩ за планетарна инвазия срещу неудобни страни. Това е и причината в момента Бжежински да не се безпокои от придобиванто от Иран на атомно оръжие – САЩ са далече, а иранската заплаха е коз срещу Русия и Китай, и за да се държи Европа като заложник. За всичко това може да се прочете в интервюто на Бжежински във в. „Нувел обсерватоьр” от 15-21.01.1998 г. Потвърждава го и Хенри Пречт, директор на бюрото по Иран в госдепартамента на САЩ (1978-80 г.) : „Бжежински даде идеята да се използват ислямските сили за сдържане на Съветите”.

„Какво се страхувате от няколко разпасали се ислямисти ? Ние постигнахме главната си цел – разрушихме Съветския съюз” – откровенничи Бжежински в друго интервю и съветва САЩ да разговарят и преговарят с „Хамас” и с Ахмадинежад.

Така нахвърлените исторически фрагменти оставят впечатлението за подкилимни договорки с мирогледния противник, предварително разработени сценарии, истински държавни конспирации. Защо тогава да не се използва термина „световен заговор” ?

Тепърва ще се попълват и ще се четат страниците на този заговор. И те остават за поука. Ще се намери място и за бялото масонство, и за финансовата олигархия и за западните разузнавателни централи. Ще се намери място и за капитулацията на западните компартии, за антикомунизма на социалдемокрацията от Социнтерна и за предателството на съветската „елита”. Това само показва обхвата на заговора, неговите съзнателни и несъзнателни слуги.

„Световният заговор” съществува и действа и днес. Действа все по-уверено и арогантно, все по-открито. Какво ако не заговор е финансирането и подържането на екологичните движения –спомнете си, че „зеления” Йошка Фишер беше министър на външните работи на Обединена Германия. На запад открито се говори, че могъщите Транснационални компании изкупуват на безценица земи в Южна Америка, Азия и Европа под благовидния предлог за създаване на екологични зони за производство на „чиста” електроенергия. Кой знае защо, в тези зони винаги се оказват богати водни запаси.

Спомнете си, че министър-председател на Италия по време на войната на НАТО срещу Югославия беше бивш комунист и той предостави цялата територия на страната за тилова база на агресията.Европейската социалдемокрация, по един или друг начин, подкрепи американската версия за борбата с тероризма и подпомогна експанзионистичната политика на американската администрация в подкрепа на тронснационалните компании.

Ако проследите съвременните западни научни публикации и ключови произведения на западното изкуство, лесно ще определите главната тема която ги интерисува и която се разработва – как планетата да бъде управлявана. Специално американските интелектуалци вече не третират въпроса как планетата да бъде завладяна – те го смятат за решен.Америкнаският интелектуален елит е елита на „бялото масонство” и елита на световния финансов капитал. Как действа този елит можете да видите в два американски филми : „Банката” с Антъни Лапалия и Дейвид Уеман в главните роли (излъчен по канал „Hollmark” на 29.10.2009 г.) и „Ролербол” на режисьора Норман Джуисън с Джеймс Каан и Джон Хаусман в главните роли (излъчен но канал „MGM” на 1.11.2009 г.). Не мислете ,че тези филми са холивудска измислица. Това е спресована и сдъвкана реалност.

Как вижда „световния заговор” бъдещето на света, към какво се стреми ?

(1), географските граници на държавите се премахват и се заменят с функционални граници на дейността на транснационалните компании (ТНК);

(2), делението на човечеството на нации и народи се премахва, създава се единен конгломерат по примера на американския народ ;

(3), запазва се стария лимит за оцеляване на човечеството на равнището от 2 милиарда души, като той се разпределя по цялата планета. С това се заменя оцеляването на държавите с оцеляването на индивидите.Този подход е наречен „планетарин хуманизъм” ;

(4), останалото човечество се елиминира.?

Подробностите, които се появяват тук там в общественото пространство са наистина ужасяващи. Ето какво ни съобщава Джон Колеман :

1. Ще има Единно Световно Правителство с постоянни неизбираеми наследствени олигарси, които ще назначават лидерите от кръга на „своите”.

2. Няма да има средна класа – само управници и слуги. Всички закони ще бъдат унифицирани в единна юридическа система, защитена от полицията на световното правителство и от обединените въоръжени сили на Единния свят.

3. Ще има разрешена само една религия – църквата на единното световно правтелство, която тайно съществува от 1920 г.

4. Отменя се брака като институция. Веднага след раждането децата се отделят от родителите и се възпитават в специални учреждения като държавно имущество. Свободният секс става принудителен.

5. Ако жена забременее след като е родила две деца, ще се изпраща принудително за аборт и стирилизация.

6. Само световното правителство ще има право да се разпорежда с природните ресурси на планетата. Производството на храни строго ще се контролира.

7. Да 2020 г. 4 милиарда „безполезни гърла” ще бъдат ликвидирани. Управляваното равнище на народонаселението ще се подържа на равнището от 2 милиард, от които 1 милиард от китайци и японци ще бъдат обслужващ персонал. Те са избрани, защото в течение на много векове са били подложени на строга регламентация и са свикнали на безпрекословно подчинение.

Колеман твърди, че понастоящем слугите на Световното правителство усилено промиват мозъците на хорат : пренаписват историята, създават „идеални” хора и съкращават планетарната популация. Основната научна работа се провежда в свръхсекретният Изследователски институт за научна политика при Сусескския университет, където вече е създаден метода „Профилиране” върху основата на нейролингвистичното програмиране, с чиято помощ се влияе върху мислите и постъпките на хората.

В оценките и прогнозите на американското Бюро за преброяване на населението отразени в доклада „Стареещият свят : 2008 г.” са дават апокалиптични данни за демографският състав на планетата. Предвижда се, че към 2040 г. броят на хората над 65 години да достигне 1,3 милиарда души, което е двойно увеличение спрямо 2007 г. – от 7% на 14%. Това означава, че за първи път в историята на човечеството, хората по-стари от 65 години ще станат повече от децата до 5 години. Особено бързо расте възрастовата група над 80 години. До 2040 г. тя ще достигне увеличение от 233% срещу увеличението от 160% за 65 годишните и 33% за цялото население. В 2008 г. 62 % от престарелите хора са живяли в развиващите се страни, но към 2040 г. процентите ще бъдат вече 76 %. В абсолютни числа това прави над 1 милиард души. (в. „К барьеру!” от 29.12.2009 г.). И всички тези хора трябва да се издържат и обслужват. Подобна ситуация е недопустима за транснационалните компании, защото драстично намалява печалбите. И може да бъдем сигурни, че те няма да я допуснат !

За бързо стартиране на целия проект Световното правителство създава „национални филиали” в стратегически най-важните държави. В тези филиали са планират е формират паралелни властови структури от действащи и перспективни политици, журналисти, интелектуалци, финансисти и аналитици. Тяхна непосредствена задача е да се обработва общественото мнение преди официалното публикуване на проекта на Световното правителство.

Сега подредете видими факти от последните години и ще се убедите как тази цели настойчиво се преследват. Задължително трябва да се отбележи обаче, че между действията на „световния заговор” и действията на държавите е налице сериозно вътрешно противоречие. Реализирането на „заговора” се нуждае от помоща на държавата като такава, докато ТНК не се нуждаят от никаква държава. Може да бъдем сигурни, че се разработват методи за преодоляване на това противоречие и те ще бъдат намерени. Но тава изисква време и експериментаторите бързат. Вече се говори за планетарна цивилизационна идентичност и има официални предвиждания на сроковета за реализиране на нейните компоненти :

1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.

2. Възникване на глобална свръхкултура – слид 20-30 години.

3. Възникване на ТНК с признаци на суверенни държави-след 15-20 години.

4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.

5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.

6. Планетарен етнос – най-малко след 200 години.

Потвърждение на казаното е последния гаф в Европейския съюз.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови , премахване на разпятията в италианските училища, тъй като можело да действа смущаващо на децата, които не са християни.

Рим реагира гневно и министар-председателя Берлускони коментира , че „това е едно от решенията, които често ни карат да се съмняваме в здравия разум на Европа”. Намеси се и Ватикана. „След забраната на разпятията в италианските училища, Европа ни оставя само тиквите за Хелоуин (Деня на вси светии)”, възропта държавният секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне, цитиран от Франс прес. Денят на „Вси светии” е обект на критики от Ватикана като нехристиянски празник. "Тази Европа ни отнема най-скъпите символи. Можем само да съжаляваме за това решение и да се стремим с всички сили да съхраним знаците на нашата вяра и за вярващите, и за останалите", добави кардиналът. Италианската министърка на образованието Мариястела Джелмини окачестви решението на съда в Страсбург като "идеологическо". „Присъствието на разпятието в класните стаи не означава принадлежност към католицизма, то е символ на нашата традиция. Историята на Италия минава също през символи: с тяхното премахване се премахва част от самите нас” (VESTI.bg от 5.11.2009 г.).

Тук не е вай-важното дали Европейския съд е прав или не (според мен е прав, защото образованието трябва да бъде светско). Важното е, какъв сигнал излъчва решението в обществото и каква политика издава. Известно е, че срещу други изповедания такива строги мерки не се вземат. В България например, е недопустимо в центъра на столицата хора да мятат килимчета на тротоара и да си отдават на богодлужение. Това е обидно за нацията. Мислите ли, че някой ще вземе мерки срещу това ? Щом Европейският съюз (ЕС) се отнася така със страна като Италия, какво може да очаква страна като България ?

ЕС, този изпитателен полигон на „световния заговор”, вече е умръзнал на почти всички свои членове в напъните си да стане наднационална държава.След като президентът на Чехската република Вацлав Клаус подписа последен Лисабонския договор, заместник –началника на президентската канцилария Петер Гаек заяви : „По силата на договора Чехия ще загуби свойта независимост. Това се осъзнава от президента Клаус, както и факта, ча само излизането от ЕС може да доведе до възвръщане на националния суверенитет”. Самият президент заяви при подписването на договора, че „подписването легитимира усилията на част от чехското общество, което не е безразлично кън националния и държавен суверенитет и не приема решението за Лисабонския договор”.

Лидерът на британските консерватори Дейвид Камеран призна поражението на борбата срещу Лисабонския договор, но обеща, че правитество оглавявано от него няма повече да позволи прехвърляне на суверенитет без общонационален референдум. „Правителство на консерваторите – каза Камеран – ще подготви законодателна база според която британското законодателство да има върховенство над нормативната база на ЕС” (според в. „Дума” от 6.11.2009 г.).

Най-новият хит на интелектуалците от „световната конспирация” е принципът на автономното управление връчен като знаме на американския президент Барак Хюсеин Обама.

При своето посещение в Русия Обама непрекъснато подчертаваше, че САЩ ще провеждат нова реалистична политика, концептуално различаваща се от политиката на Джордж Буш.В речта си в Руския икономически университет на 7.08.2009 г. Обама заяви : „ Америка не може и няма да налага на другите страни някакви система за управление” и, че „държавния суверенитет трябва да бъде крайъгълен камък на междунаридния ред”. Обама добави, че „нито една страна не е в състояние сама да се справи с предизвикателствата на 21-я век и няма право да диктува своите условия на целия свят”.

Впечатляващо изказване, но от американските президенти сме чували много подобни. Имат ли тези изказвания втори план и ако имат какъв е той ?

По този въпрос пишат достатъчно откровенно двама американски учени от Джорджтаунския университет Чарлз Капчан и Адам Маунт в статията „Автономното управление. Американската политика след разширяването на демокрацията” поместена в сп. „Democraсy.Journal of ideas” (2009, Spring, № 12).

В статията се посочва и причината за лансирането на новата идея – на САЩ е нужна временна почивка за въстановяване на силите след двадесетгодищна планетарна експанзия и в условията на всеобщата криза. Нужно е да се премине към нова схема на глобално управление.

„Западът и главно САЩ – пишат Капчан и Маунт – непрекъснато губи своето влияние и своите икономически, политически и идеологически позиции. Стават пи-силни „недемократичните”, „нелибералните” страни като Китай и Русия, ислямските страни. Западният модел вече не предизвиква онзи ентусиазъм, които имаше в миналото. „Пристонският проект” (свободен свят под властта на закона), „Демократичната лига” на Р.Кейган и И.Даалдер (превръщането на НАТО заедно с редица дреги страни в планетарен съюз, който ще преустройва света на демократична основа), заедно с други схеми се оказаха несъстоятелни”.

Като отчита променената реалност, САЩ трябва да проявяват по-голяма търпимост към различите типове държавно устройство, включително и авторитарните. Най-главното е, тези държави да бъдат „добропорядъчни” и „отговорни”. От тук се променя и главната цел на САЩ – не насаждане на демокрация, а искореняване на тиранията. Показателите за „добропорядъчност” са изброени : държавата да се стреми да подобрява живота на своите граждани в съответствие с техните предпочитания и традиции ; да не допуска геноцид на собствения си народ , да не го подхвърля съзнателно на лишения ; да не притеснява националните малцинства ; да уважава плурализма ; да не спонсорира тероризъм ; да не участва в разпространяване на оръжия за масово унищожаване ; да не проявява агресивност и др. ако дадена държава не отговаря на тези показатели, тя се нарича хищник и към нея трябва да се прилагат мерки за изолация, включително „профилактична интервенция”. Предполага се, че тази интервенция, по своите наказателни средства, ще бъде по-радикална от хуманитерната интервенция.По всяка вероятност, клеймото „хищник” ще полумат всички несговорчиви страни с богати природни ресурси. Всичко това се нарича автономно управление. Неговата автономност е в запазване на суверенитета на „достойните” държави и предаване на тях част от отговорността за подържане на глобалното управление, разбира се, под строгото наблюдение на „висшите” западни страни. По този начин, върхушките на „добропорядъчните” държави се ангажират със слугинаж, за сметка на част на печалбата от ограбването на света.

„Отглеждането на нови участници в световния процес, делегирането на отговорности за международните отношения на регианалните играчи и превеждането на сватовната икономика на по-стабилен фундамент хще даде на САЩ нужната им почивка, за да сесъсредоточат върху възтановяване на фундамента на националното си процъфтяване”.

Ето я главната причина за въвеждане на „автономното управление”. Пред нас е нащо подобно на глобална НЕП, която съдържа напълно очевидни икономически цели. Тъй като САЩ се пренапрегна, тя не е в състояние да подържа глобална експанзия в дълбочина, а глобалната експанзия в ширина завърши в началото на 90-те години на 20-я век. Глобалното управление трябва да се измести от принципите на универсалните ценности към принципа на плурализма. Ето, така действат помагачите на световната конспирация, това се очертава и като сърцевината на „новата политика” на Обама (виж Владимир Овчинский, Андрей Фурсов – Метаморфозите на Обама. В.”Завтра” от 9.07.2009 г.).

На този фон съдбата на България в идващите 50 години не изглежда обнадеждаваща. Ако до тогава въобще съществува, е много вероятно да бъде федерализирана или по-точно феодализирана. В същност, скритата мечта на европейските слуги на „световния заговор” е трансформирането на ЕС от съюз на държави в съюз на региони, т.е. превръщането на Европа в сборище от махали. Това е и първото условие за реализиране на глобалния план на ТНК за планетарна асоциация от корпорации.

Правителството на Бойко Борисов е не само антисоциално правителство, то е и антидържавно, антинационално и антицивилизационно. Неговия първи външнодържавен приоритет е връщането на довериато на ЕС към българската държава. Казано по-простичко, „връщането на доверието” трябва да се разбира като „засилване на слугинажа пред ЕС”. И тъй като в ЕС нас, българите, ни третират като хора втора категория и като боксова круша, т.е. като прислужници, най ни приляга истинския открит слугинаж.Можете ли да си представите български държавник да се държи като чехския президент ? Та ние на македонци и гърци не смеем да се опънем, въпреки, че в много гръцки предприятия у нас се експлоатират варварски български граждани, а нашите македонски „братя” официално ни наричат „татари”.

В комплиментарен вид описа нашето бъдеще бившият министър-председател и бивш цар Симеон Сакс Кобур Гота : „Бъдещето на България е в туризма, енергетиката и селското стопанство”. На пръв поглед – нищо лошо. Но като се замислим, Симеон описва едно бъдеще на прислужници и на сексробини, бъдеще на обслужващ персонал. Изглежда, че със своето поведение като народ в последните 20 години, точно това заслужаваме.

Знаете ли с какво лого беше представена България в Русия в годината на „България в Русия” ? – „България днес. Недвижимост, туризъм, вино !”(В. „Дума” от 5.02.2009 г.). Нищо чудно щом посланика ни в Руската Федерация Пламен Грозданов е бивш надзорник в фалирарата „Турист спорт банк” и след това - изпълнителен директор на избата „Домейн бояр” (в. „Труд” от 13.07.2007 г.). Познайте от пръв път за какво той е изпратен там.

Защо не споменавам за български „елитарни игри” ?

Защото България е пренебрежимо малък и незначителен геостратегически обект. Защото ние винаги сме играли селендурски елитарни игри. Защото винаги сме се проваляли в тях. Защото се провалихме и в елитарната игра наричана преход. Защото нашите днешни държавници и политици толкова могат. От Цецка от Плевен, от Бойко Борисов от Банкя и от Георги Първанов от село Косача какви елитарни игри искате ?! Българските елитарни игри винаги водеха или водят или до национална катастрофа ,или до национален геноцид. И все пак, България беше забъркана в периферията на световна елитарна игра – опита за покушение срещу папата. Още се чувстват шлейфовете от тази игра.

В началота на 2009 г. излезе от печат книгата на българската разследнаваща журналистка работеща във Франция Румяна Угърчинска – „Истината за атентата срещу Йоан-Павел ІІ”. „Мillenium”.София, 2009. Ето главното от книгата :

„Какво разбирам аз, когато събирам достатъчно информация? „Сивите вълци“, както и много други крайнодесни организации (най-много в Италия, но и във Франция, в Белгия и в Германия), са служели като резервоар, в който са събирали хора да ги обучават и тренират за нуждите на една тайна структура. Официално се казва, че тази структура е съществувала до 1992 година. Тя е била под шапката на НАТО. Става дума за тайни армии на НАТО - т. нар. „Stay-behind”. Замислени са още 50-те години, за да може в случай на инвазия от страна на Съветския съюз в Западна Европа, организацията да има тайни звена във всички държави – членки на НАТО.

Тези строго секретни структури трябвало да разполагат с тренирани хора, с оръжие и да реагират при заплаха. Във всяка държава звената са били наричани „меч“ - „Gladio” в Италия, „Glaive” във Франция и т.н. В Турция се наричали “Counter-Guerrilla”. Във всяка държава съответната структура взимала хора от крайнодесните организации заради върло антикомунистическите им възгледи. В Турция си избират „Сивите вълци“. „Сивите вълци“ всъщност са част от тази мрежа. Кой им е дал парите, за да пътуват, как е ставало това, как са се правели преводи по банките – за всичко това дори не е водено следствие...

Тези структури, понеже са били строго секретни, са служели за какво ли не. След първата идея, те постепенно започват да се използват, например, за дестабилизация на държавата с цел да се попречи на левицата да спечели изборите и куп други манипулации.

Най-много се знае какво е ставало в Италия и в Белгия, където е имало парламентарни анкетни комисии. Отчасти вече и в Турция, макар че там ги откриха най-късно и са продължили да съществуват, дори след като официалната структура е закрита. Но подобни паралелни власти са безкрайно удобни за тези, които ги държат.

В Италия е трябвало да се борят с левицата. За целта се организират атентатите на Пиаца Фонтана, на гарата в Болоня и др., които се приписват на левите терористи. Всичко това съпроводено със съответната пропагандна мощ, която върви отзад. Имало е дори замисъл, ако е наложително, да се извърши и преврат, за да бъде спасена държавата от комунистическата заплаха.

За атентата срещу папата не са били достатъчни само хора като Агджа или други в Италия, които да държат пистолета и да стрелят в удобния момент. Организацията е много по-сложна. Имало е хора от държавните служби, организации, които са осигурявали финансите, свързочни части - като масонската ложа „Propaganda Due”, примерно (б. р. – известна и със съкращението Р2).

Още преди атентата чрез пропаганда се търси дестабилизация на Източния блок. През 1978–1979 година мозъците от ЦРУ и различни хора от западните служби започват да обясняват, че светът е застрашен от тероризъм и че този тероризъм се манипулира и организира от Москва. Атентатът е добре дошъл като потвърждение на тезата. И точно атентатът позволява на Рейгън да построи своята доктрина за „Империята на злото“, а след това да наблегне на въоръжението и т.н. Тезата на Запада е, че атентатът е организиран от КГБ, а машата им са българите. А че това е манипулация, ми го потвърди един от служителите на ЦРУ, който е работил между 1978 и 1985 година в Department of Soviet Affairs - тоест, занимавал се е със Съветския съюз.