Евгений Гиндев световната конспирация

Тогава Бесон представи филма "Артур и минимоите" и го посвети само и единствено на децата. Лентата беше добър повод възрастните да си припомнят безгрижните години, но без да узурпират правото на хлапетата на приказен свят, в който жабите не пеят Live and Let Die, а просто квакат.

Особена нагледна представа за целите на „новия прочит” може да се получи при сравняването на два детски мултипликационни филми по един и същ сюжет – приказката за седемте козлета и кумчо Вълчо.

Първата версия е съветска, производство 1957 г. и сравнително точно отразява оригинала (по братя Грим) – злото в лицето на вълка е наказано чрез употреба на обща съюзена сила.

Втората версия е от вече заразения „перестроечен” СССР (1979 г.). При нея майка-коза, за да спаси козлетата започва „диалог и дебат” с вълка, омайва го с добро отношение към него, подарява му цвете, в резултат на което козлетата са освободени и заедно с майка си и вълка изнасят благотворителен концерт. Всички пеят и се прегръщат. Злото и Доброто са се побратимили, и са едно щастливо цяло. Направо да се разплачат от умиление и възрастни, и деца.

По някога предизвиква възхищение изобретателността на американските кинопроизводители да използват и най-малкия открил се повод, за да налагат на зрителите своите ретроградни парадигми. По канала „NET GEO WILD” върви отлично снета научнопопулярна поредица за живота на хищници озаглавена „Родени да убиват”. Какво искат да ни кажат създателите на поредицата още със самото заглавие ? Накъде ни водят ? Че има животински видове, които нарочно са създадени за да убиват ? Че убийството, като средство за съществуване, е заложено генетично ? Тогава на върха на хранителната верига на планетата Земя трябва да поставим Човека, защото по-голям и умел убиец в природата няма. Да, ама не. Еволюцията не създава животински видове за да убиват, а за да живеят и да се възпроизвеждат, а по какъв начин те ще оцелеят е въпрос от друга категория. Има природен закон : „Едни умират, за да живеят други” и на него е подчинен целия кръговрат сред живите същества, в това число и Човека. Лесно може да открием животински видове, които уж не ядат други, но за сметка на това напълно унищовата средата на обитавене на тези други (най-банален пример е безобидната коза). И ако Човекът също е роден да убива, не е трудно да стинем до паталогичните убийци, които убиват, за разлика от животните, за забавление.

Имаше италиански учен, психиатър и криминолог, Чезаре Ломброзо (1835-1909 г.), развил тезата за „родените убийци”, според която има връзка между телесните особености и престъпните наклонности. В основния си труд „Престъпният човек” (1876 г.), Ломброзо развива теорията, че престъпниците са физиологически и психически по-примитивни от другите хора – те са биологични остатъци от отминали етапи в еволюцията. Ломброзо смята, че до 40% от убийците, крадците и изнасилвачите са такива, докато останалите са „случайни” престъпници, т.е. формирани от обстоятелствата. Остава една крачка за да се свържат идеите на Ломброзо с човешката антропология, за да се лансира следващата идея, че престъпниците са познават по своята антропология : по формата на черепа, асиметрията в чертите на лицето и на други части от тялото. Но на въпроса какво да правим с останалите 60% „нормални” престъпници, т.е. с престъпните обстоятелства, Чезаре Ломброзо не отговаря.

Опитът на създателите на поредицата „Родени да убиват” да ни убедят, че убийството е природно качество, е опит да насочат нашето внимание, по аналогия, към Човека, като, по един или друг начин, оправдават човешките убийства, като нещо напълно естествено и допустимо. Така се игнорира особенния статус на Човека като природен елемент със съзнание и се пренебрегва въпроса за „престъпните обстоятелства”, главното, което определя човешкото поведение в обществото. Науката отдавна е доказала, че Природата е дарила Човека с редица качества, които нямат отношение към неговото оцеляване, например – съвестта. Хитлер учеше германската младеж, че я освобождава от понятието „съвест” и свеждаше „новия човек” към освободено животно, родено да убива себеподобните и всичко, което му пречи да се самоизяви.

По такъв начин, една полезна, по същество, познавателна научнопопулана кинопродукция, се превръща в препятствие в самоосъзнаването на човека като вид, в неговото отделяне от животинското царство, в по-ясното му разбиране и осмисляне на ролята му в очовечване на обстоятелствата, и какво му пречи по този велик път.

С проблемът поставен и разработван в поредицата „Родени да убиват” като социокултурен вирус (независимо от субективните желания на творците), човешката мисъл се е занимавала от векаве. Един цитат от Цицерон ще ни покаже, че древните са схващали въпроса много по-вярно и правилно : «Преди всичко, на всеки вид живо същество природата е дарила стремеж да се защитава, да защитава своя живот..., да избягва всичко това, което му се струва вредоносно, и да притежава, и добива за себе си всичко необходимо му за живот» ( Цицерон - Об обязаностях, М., 1999 г., с. 131)

Българската среда за информация, забавления и възпитание е напълно лешена от алтернативи. По екраните, радиата и печатните издания шестват до болка познати лица от близкото минало, сеещи безумни идеи и илюзии, които са се смятали за назадничеви още в епохата на елените и на древните египтяни. Масовият българин е напълно изолиран от основни световни тенденции, депресиран е от генетичното отрицание на същността му, навиран е в секс, разврат, безсмислено прекарване на времето и варварски забавления. Сервират му деформирана виртуална реалност гарнирана със жалкия живот на бомонда и силно действащи кървави сцени. От време на време му подхвърлят като на наркоман силнодействащ наркотик във вид удобен за храносмилане, но предварително фризиран за насаждане на определен поглед към нещо. Веса Ганчева тъжно заключава : „По зловещ сценарий(курсива е от автора.Бел. моя) се развива културния геноцид на нацията, прекрасната ни интелигенция смълчано очаква своя край...Каква култура може да имат наблъскалите се на екрана представители на псевдо хайлайфа, искочили от кофите за буклук, но лустросани идиоти и идиотки, непрочели една книга през жалкия си живот ?” (в. „Уикенд” от 19-24.12.2009 г.)

Нещо подобно се прави с образованието и с науката.Води се подготовка за пълно оскотяване и за възприемане на знания достатъчни за оцеляване на просешко равнище, за затривне на историческата памет и за ликвидиране на всякакви стремежи за надскачане на ежедневното битие. Колкото и да е парадоксално създателите на социокултурните вируси и водещите консциенталните войни са ръководят от марксиския принци : битието определа мисълта. С други думи, ако живееш като скот, скотско ще ти бъде и мисленето. Сриването на българското здравеопазване и на българското образование води като следствие именно физическото и духовно оскотяване на народа.

„Няма нищо по-хубаво от частна болница” твърди г-н Божидар Финков във в. „Сега” от 3.01.2002 г..

През октомври 2008 г. журналиста от bTV Стоян Георгиев извърши почти героичен подвиг – той един месец работи „под прикритие” като учител по английски език в 85-то софийско училище в кв. Враждебна. Кадрите заснети от него със скрита камера са ужасяващи, разказът му – травмиращ (виж в. „24 часа” от 4.10.2008 г.). Стоян Георгиев обобщава : „Ценностите на сегашните ученици са лъскавите неща. За тях щестицата вече е лимузина и чалга” (в. „Новинар” от 10.10.2008 г.). Подобни заключение може да се намерят и на много други места : „Всеки втори ученик в Стара Загора смята – съобщава Ина Михайлова – че чрез насилие може да получи материално благополучие, всеки трети – че насилието е фактор на политическа власт, а всеки четвърти – че именно то осигурява лесен живот. Тези факти изнесени по време на европейска конференция за насилието в училищата са потресаващи” (в. „Дума” от 10.062008 г.).И на този фон, във вестник „24 часа” от същата дата Иво Сиромахов изповядва следното : „Дошло е време да извършим и последната реформа в образованието и да обърнем учебниците с хастара нагоре. Сегашните учебници са задръстени от купища ненужна информация, която няма нищо общо с реалността и отчуждава децата от истинския живот.

Учениците са наясно, че това, което зубрят в момента, едва ли ще им потрябва някога в живота, освен ако не станат автори на учебници.

Да си отличник в наше време, е не само непрестижно, но и абсолютно безперспективно. Какво като знаеш закона на Джаул-Ленц, щом съученичката ти вече дефилира по модни рефюта и печели повече от родителите ти ?

Крайно време е училището да спре да произвежда безсмислено информирани аутсайдери. Живота принадлежи на прагматиците и затова училището трябва да дава по-практични и утилитарни знания”.

Интересна училищна програма може да се състави по препоръките на г-н Сиромахов. Например, да се изучават учебни дисциплини като : „Как да се предпазим от забременяване в училищна възраст”, „Гейпсихология”,”Основни принципи при бъркането в боклука”, „Психология на уличните банди”, „Оцеляване при спорти мероприятия”, „Как най-добре да провокираш скандал и да пребиеш своя противник” и други подобни. Ето как се представя книгата на Александър Томов „Малолетната проститутка” : „Книгата може да бъде наречена и роман с майсторски изградена интрига. Александър Томов кани читателя на интригуваща разходка в света на парите – там, където те означават сила и любов, мъдрост и красота, могъщество и безсмъртие” (в. „Уикенд” от 4-10.07.2009 г.).

Модерните идеи за водене на консциенталните войни е първоначалното използване на социокултурните вируси за заразяване на хората с нови утопии. Така беше постъпено при разрушаването на евросоциалистическия лагер и на Съветския съюз. Европейската контрареволюция първо победи в съзнанието и след това – в реалността. Към най-старите соцокултурни вируси принадлежи известния от 100 години мит : САЩ – страната на неограничените възможности, т.е. в нея можеш да станеш всякакъв – всичко зависи от тебе.

„Много по-добре е, особено в период на криза, да се мисли по друг начин : аз разполагам със живота си, аз имам шанс, днес може да не съм успял, но още съм млад, здрав, имам деца...” Това ни съветва руската писателка Светлана Алексеевич (виж съвместното издание „Русия и България” във в. „Дума” от 25.02.2009 г.).Подобна позиция не е нещо ново. Бившият български министър-председател Симеон Сакс Кобур Гота съветваше същото (2001-2005 г.) с по-малко думи :”Трябва да мислим позитивно !” По същество, това е основната социална американска парадигма – за всичко лошо да виниш себе си, а не социалните условия, не обществено-политическата система.С други думи : съществуващата обществено-политическа и обществено-икономическа система ти дава възможности за всичко, а останалото е твоя работа. Но дали това е така ? Системата може да ти дава правни възможности, но личността да няма практически възможности. Правните и практическите възможности се изравняват само ако имаш финансови възможности, т.е. пари.С това е казано всичко.

Ето защо,това е опасна, вредна, затъпяваща, деморализираща и невярна парадигма. Тя обрича отделната личност на античовешки постъпки и на античовешки избор. Тя всъщност оправдава личностният избор да бъдеш престъпник, да стоиш извън обществото. Тя води към деградация на личността, оправдава всякакви прояви на властта и значи на съществуващата система.

Тази парадигма разглежда човека, личността, като нещо в себе си и за себе си, като атомизирана единица зависеща само от своята свободна воля. Но тава е илюзия, такива индивиди няма, както и абсолютно свободна воля. Човекът е човек само в общество и в него като личност е сума от всички свои обществени отношения.

Тъжна и страшна картина на българското съвремие рисува Бойко Рангелов. „Много неща се случипа напоследък. Най-често – с етикета абсурд...Момче се обесило, гледа „СТРАХ”, играе си на бесило...Две фолкпевици се бият като кикбоксьори. Шоу за публиката...Ученик развасовал съученик. След три дни всичко се забравя...Реалити шоу : световна шампионка псува на майка. Друг си показва члена – и всички се смеят...порнозвезди ни учат на морал. Да се прави секс публично – било голям кеф ! ...ученички се млатят като хамали – да ги снимали другите..Някой ни казва – загасете лампите за един час – всички гасят ! Обяснението – „гласувате за световното правителство”...24 души в лъскави джипове – не знаят къде е убит Ботев. Питат уж „неграмотните овчари”, а те всички занаят !” (в. „24 часа” от 4.04.2009 г.).

Опустошенията на консциенталната война са особено видни при разглеждането на политическата ситуация в България след парламентарните избори от 2009 г. На тях победи политическата партия ГЕРБ начело със своя неформален лидер Бойко Борисов.Победи почти с абсолютно мнозинство. Тук загадката е в самата личност на Бойко Борисов. Вече възникват различни интерпретации, мярка се сянката на световната конспирация. Стана хит книгата на Григор Лилов „Тайния проект „БойкоБорисов” (из-во „Кайлас”. София, 2009 г. 368 страници).

Щеше да е добре, ако Б.Б. е рожба на световната конспирация. Но не е. Той е вестител на нещо много по-страшно и опасно, на настъпващата деградация на планетарния социум и превръщането на образуващите го индивиди в стадо глобални идиоти. За съжаление, това е обективна тенденция на деформираните процеси в природноисторическия процес в тази му форма, в която го наблюдаваме. Намираме се се в опасна траектория на процеса белязана с гнили патологии, регрес и подивяване, с възхода на псевдо-лидери с авторитарна и тоталитарна окраска.

Ако проследим най-близката история, се натъкваме на факти за пълно обезличаване на лидерите и на тяхното превръщане в клоуни, забавляващи социума с кървави гладиаторски игри и пикантни сцени. Нека само изброим : Джордж Уокър Буш, Никола Саркози, Силвио Берлускони, министър-председателката на Исландия Йохана Ситурдардотир –жена с нетрадиционна сексуална ориентация. Като прибавим, че и най-скъпо платения педераст в света е в екипа на Барак Хюсеин Обама, бъдещето изглежда розово като дупето на тинейджър. Такъв е 21-я век – век на сбъдване и най-еротичните фантазии.

За съжаление, изборите показаха и нещо друго. Преди всичко степента на зрялост на избирателите, робуването на примитивни емоции, които се изпаряват много бързо след изборите, категоричният отказ от сериозна и перспективна оценка на ситуацията, привързаност към клипово мислене и рекламно поведение, зомбиране от митовете на „дивия запад”. Преди пет години, във връзка с преизбирането на Джордж Буш-младши за американски президент, английски вестник възкликна очудено : „Как може да са толкова прости 59 милиона избиратели ?!”. В България победата донесоха точно тези, които бяха обявени от победителя за „непълноценен човешки материал”. Парадокс ? Може би. Но има върху какво да се замислим. Б.Б. и неговата команда е нормална проява на оглупяването на демоса в световен мащаб, проекция на замислите за глобална доминация на капитализма в новите условия, пряко следствие от пагубното действие на социокултурните вируси от консциенталната война. Изглежда, че всичко върви по план, но, всъщност, всичко върви по вътрешната логика на природноисторическия процес.

Отначала се чакаше Годо и той дойде в лицето на Жельо Желев и Филип Димитров. Дойде и наложи „пазарното стопанство” и „демокрацията”. След „другаря” Иван Костов хората почувстваха, че Годо ги излъга и се вторачиха в търсенето на Месия. Яви се Симеон Сакс Гобург Готски. Месията се провали, но полувъзкръсна в „тройната коалиция”. Хората пак се почувстваха излъгани и си харесаха нов Месия, такъв като тях. Не бивш „цар”, а истински мачо – говори малко, разстърсва мощни бицепси и е готов да прави „много”. Друг мачо (Берлускони) му мери гърба и се хили одобрително.В Меката на мачовците (САЩ) се усмихват многозначително, сякаш казват : този ще ни свърши работа.

На нашия мачовец не може да му се откаже потребителска съобразителност. Трябва да признаем, че неформалният лидер на ГЕРБ усети и разбра още в битността си на главен секретар на МВР, че народа не е имунизиран срещу лъжата и манипулацията в най-грубите им форми и в трудни моменти ще предпочете „един като тях” пред умуващите и говорещи със завъртяни фрази псевдополитици. Наивните интелигентски надежди, че хората четат партийните програми и по тях правят своя избор, бяха разбити на пух и прах. Идва мачото, посочва врага, свъсвайки вежди размахва пръст и ти вече му вярваш. След това, той може да прави каквото си иска, например да каже : „Затягаме коланите за по-доброто бъдеще на нашите деца”. Представяте ли си какво щеше да стане, ако някой предишен български министър-председател беше казал нещо подобно ?

Времето на истинските лидери си отива.Сега може да се изявят личности възпитани и отгледани в средата на разпадаща се световна история, т.е. сами по себе си разпадащи се. „Историята си отмъщава жестоко на онези народи- казваше Маркс - които с ентусиазма на проститутка се хвърлят в обятията на първия срещнат политически шарлатанин”. Изглежда, всяка отдавна позната историческа истина трябва да бъде лично изстрадана.

Каква е целта на днешните световни политици и на тяхните български слуги ? – преобразуване на съвременното държавно образование в частно предприятие. Началото се поставя с така нареченото „ограничаване на излишъка от суверенитет”. За постигането на тази цел не се жали нищо. Това е тактическата цел на консциенталната война.

Стратегическата цел е превръщането на планетата в асоциация от корпорации. Бъдещата “глобална перспектива” пред света е красиво описана от френския евреин Жак Атали в програмната му книга “Линиите на хоризонта” .

“ Номадството ще бъде висша форма на новото общество. То ще определя образа на живота, културния стил и формите на потребление след 2000 година. Всеки ще носи със себе си своята собствена идентичност...

Номадите са общество от хора, лишени от чувството за Родина, земя, вярата на предците и живеещи само с интересите си по отношение на потреблението и зрелищата, които му носи телевизионния екран...

“Собствена идентичност” е магнитна карта с всички данни в нея и преди всичко за наличните у него пари. И горко на онзи, който се окаже лишен от пари и който заплашва световния ред, оспорвайки неговия начин на разпределение !” ( Цитира се по книгата на Олег Платонов – Защо ще загине Америка. “Жарава”. София, 2002. Стр. 130).

Като потвърждение на посочената тенденция и страшно пророчество за съвсем близкото бъдеще е прогнозата на британеца Ричард Уотсън живеещ в Австралия (според информация на БТА от 4.01.2010 г.) :

„Сега той вижда една мрачна 2010 г., в която самотата и депресията ще се превърнат в обсебващи теми. Някои тенденции остават, не на последно място инстинктът за самосъхранение, когато се чувстваме застрашени, и крайната ни реакция в този случай - възходът на дясната политика.

Ето какво още предвижда експертът: непрекъснато честично оглуряване.Когато непрекъснато гледате в екрана на мобилния си телефон или на компютъра, вниманието ви е толкова разпокъсано, че не можете да се концентрирате върху едно нещо. Това явление е известно като "непрекъснато частично внимание".

Следващият етап е, че ще започнете да забравяте неща, да изтървате важни късове информация и да правите грешки - и никога няма да стигнете до качествено мислене. Това важи за работното ви място, където преглеждате тонове бързо изтичаща информация, под напрежение сте да реагирате навреме и действате прибързано.

В личния си живот имате толкова много пароли в главата си, че забравяте номера на ПИН-а си и не можете да изтеглите пари, обаждате се на банката си и не можете да си спомните паролата.

Нови проучвания ще потвърдят, че вършенето на няколко задачи едновременно (multitasking) е мит. Ще се появят изрази като "бавна медия", тъй като хората ще разберат, че ако четат от хартия, са по-спокойни, разбират по-голяма част от съдържанието, мислят и виждат цялата картина.

Именно заради това хартията не е мъртва и макар че новините ще бъдат предимно разпространявани онлайн, сериозните коментари и анализи, както и романите, до голяма степен ще останат на хартия.

Една от ирониите на цифровизацията е, че колкото по-свързани сме, толкова повече се изолираме. Можем да получаваме незабавни новини и съобщения в социалните мрежи през целия ден, но не знаем имената на съседите си.

Сменихме интимността с фамилиарност. Познаваме купища хора, но не ги познаваме добре, и познаваме малко хора, с които можем да обсъдим някой проблем.

Дори в офисите хората не общуват помежду си, те по цял ден стоят вторачени в екраните. Обедната почивка изчезна, трапезарията изчезна, семейството, седящо заедно пред телевизора, изчезна. Самотата и депресията ще станат дори още по-наболели теми.

Работим сами, общуваме чрез имейли, клиентските услуги са онлайн, а пътуващите са привързани към айподите си. Човешките същества обаче по природа са социални създания. Те обичат да са в групи, харесва им чувството на сигурност, идващо от споделените преживявания.

Ако виртуалната връзка никога не може да достигне физическия си еквивалент, това е отчасти защото асоциираме цифровото със скорост, наличност и следователно с понижена стойност, и отчасти защото обичаме да държим и докосваме реални неща.

Сега, когато знаем, че ресурсите не са безкрайни и, поне на теория, преминахме от алчност към простота, от "аз" към "ние", от лъскавост към умереност, започваме да мислим, че всеки трябва да получи парче от пая. Това означава, че свикналите с повече ще трябва да се задоволят с по-малко. Така че ще приучим да имаме по-малко и по-малки коли, по-скромни къщи и да ходим пеша повече. Ще имаме по-скромни очаквания, а ако не очакваме много, има по-малка вероятност да се разочароваме. Твърде големият избор е объркващ, малкият избор е по-лесен и удобен.

Глобалната икономика вероятно ще се възстанови и ще станем свидетели на повишаваща се инфлация, по-високи лихви, по-високи цени на храните и по-високи цени на петрола - всичко ще струва повече.

Инстинктът ще е да се защитим икономически, което ще значи да не зависим от други икономики и да запазим местните работни места. Ако местното е добро, то, както би казала крайната десница, чуждото е лошо. Засилване на национализма ще означава, че крайната десница е във възход с нейния открит расизъм и ксенофобия. Очаквайте гневни изблици по улиците.

Писна ли ви да се тревожите и да се страхувате? Вероятно не сте само вие. Имахме толкова много апокалиптични предупреждения, не на последно място за края на капитализма и смъртта на милиони от свински грип, че хората се поизнервиха.

В някой момент те или ще решат, че нещата са толкова зле, че не могат да станат по-лоши, или ще започнат да гледат цинично на паникьосването. И в двата случая ще си помислят: "Каквото и да се случи, нека идва, няма да се тревожа за това, което застрашава другите".

Това означава, че хората ще се успокоят, което е здравословно. Точно както истерията около здравето и безопасността създаде преувеличена представа за предполагаемия риск, така не ни помага да се тревожим по-скоро за заплаха, отколкото за факт.

Обратната страна е, че когато настъпи истинска криза, може да сме толкова решени да чакаме доказателство за нейното съществуване, че да я пренебрегнем, докато не стане твърде късно. Ето десет неща, които са на път да си отидат :

-трапезарии

-писане на ръка върху хартия

- хартиени разпечатки на сметки и изявления

- оптимизъм за бъдещето

- индивидуална отговорност

- интимност

- смирение

- концентрация

- пенсиониране

- неприкосновеност”.

И ако този цитат не разкрива действието на социокултурните вируси, здраве му кажи. Не е случайно, че днес основният мотив който Холивуд разработва е : Може ли да се живее без ограничения ? Стига тази безграничност да не засяга основите на съществуващата обществено-политическа система. Което, впрочем, е целта на занятието !

Разбираемо е, че глобалното управление е задължено да контролира номадите, тъй като те винаги ще представляват потенциална опасност. Контрол и още един път контрол, ето генералното мото на глобалното управление. Контрол всеобхватен, тотален, съпроводен с най-строги мерки за „лошите”.Всичко това е печално, но не е плод на безумна фантазия. Дори днешното равнище на технологиите прави казаното осъществимо. Въпрос е на време и на пари.