Евгений Гиндев световната конспирация



страница6/10
Дата22.07.2016
Размер1.43 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

През април 2010 г., по повод на изказване на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, в испанските средства за масова осведомяване прозвуча следния коментар :

„Формулировки и съждения подобни на казаното от Клинтън, превръщат истината в нещо съвсем друго от това, което ние сме свикнали да разбираме под този термин. Ако се проанализират особеностите на политическото мислене на държавния секретар ще излезе, че „истина е това, което помага за постигането на нашите цели”.

Изглежда, че такива хора не се интерисуват доколко казаното от тях съответства на реалността. „Истината – казват , че - служи за реализиране на нашите задачи”. Впрочем, истината не им е и нужна, защото техните формулировки се базират на силата и на подконтролните им мощни средства за масово осведомяване, и са насочени към натрапване на собствената трактовка на събитията. За тази цел е достатъчно да се изтеглят някои фрагменти от реалността и чрез тях са конструира нужната им реалност.

Истината се губи някъде между прагматизма на езика и средствата за масова информация. Подобни политици не се интерисуват дали на улицата вали дъжд или не, главната цел е хората да повярват в това което им се казва. Реалността е второстепенен въпрос, тя може и да се прекрои” (Естебан Моралес във в. „Rebelion” – Испания. Виж inoСМИ.RU от 14.04.2010 г.).

себеподобните и с природата. Така изградения планетарин социализъм слага началото на действителната човешка история.?

Поради гореизложените причини, социалистическият глобален проект ще се разглежда като социален експеримент условно, само поради целите на изследването и само за целите на изследването.

Като бифуркационна точка на природноисторическия процес се означава Първата световна война и последвалите след нея събития. Тогава настъпи раздвояване на траекторията на процеса и вътрешният му двигател се обозначи открито, на структурно равнище – формираха се двата противополижни мирогледни лагери, на световния капитализъм и световния социализъм. Това не отмени вътрешните еволюционни процеси в двата лагера, но ги доминира и ги направи зависими от главното противоречие. Голям интерес представлява опита да се формализира описанието на еволюцията на „социалистическия експеримент”, с цел по-добре да се разбере процеса на еволюция.

Траекторията на еволюцията се представя в евклидово метрическо пространство представено геометрически като фазово пространство. То обхваща : размер, определен от размаха на еволюцията, началните условия, текущите координати и времето за развитие на еволюцията. Реализираната крива на еволюцията съдържа различни точки на фазовото пространство, някой от които изразяват локални състояния (повече или по-малко стационирани) или локални неравномерности, пораждащи хаотични колебания. Локалните неравномерности възбуждат атрактори и може да доведат до бифуркация. И двете явления са опасни за функционирането на системата. Опасността се поражда от съвместното съществуване в едно фазово пространсто на кривите от две еволюции : на социалистическата система и на капиталистическата система. По неизбежност, двете еволюции осъществяват информационен контакт, т.е. информационна дефузия, която се описва от проникваща функция.Тя води до нарастване на социалната ентропия в процесите. И тъй като структурата на еволюционните процеси е фрактална (въможните траектории на процеса на еволюция не запълват цялото фазово пространство) , информационния контакт може да доведе до възникването на странни атрактори, индициращи засилващата се хаотичност. Специално внимание се отделя на феномена атрактор (притегател), който описва процеса в някоя от локалните неравномерности.

Локалните неравномерности възникват неизбежно поради две причини : (1), поради мутациите в процеса ; (2), поради действие върху процеса на преднамерени или непреднамерини смущения на външната среда.

Непреднамерените смущения са въздействието на територията, климата, чисто природни процеси, обективни процеси в социума (например, техногенни катастрофи или средно образователно равнище, естествена или изкуствена инфраструктура и др.).

Преднамерените смущения се дължат изключително на влиянието на траекторията на съседната еволюция. Това влияние се схваща като всеобщо влияние: икономическо, културно, поведенческо, нравствено, политическо и военно.

Описаната предварителна формализация дава възможност за качествено описание на развитието на „социалистическия експеримент”. Това е предварителен етап от изследването, който задължително предхожда качествения анализ. За сега ще се задоволим само с предварителния етап (за качествен анализ виж дисертацията за „доктор на науките” на Костадин Н. Костадинов „Усъвършенстване на методите за поддръжка на решенията във военната област” защитена през 2009 г.).

Фазовото пространство на еволюция на природноисторическия процес ще го ограничим в периода 1900 – 2000 г. Ако си спомним основните събития от съветската история, лесно можем да привържем към понятията от извършената формализация всяко едно от тях. Така очертаната траектория на еволюция на съветската система вече дава възможност за някои предварителни изводи.

Ще започнем с фаталната точка на пълната еволюционна трансформация – разпадането на СССР. Предшестващият период, така наречената „перестройка”, очевидно е период на континиум от локални неравномерности изразяващи нарастващата социална ентропия. Възниква странен атрактор индициращ турболентност. Показателя на проникващата функция неимоверно нараства (действията на преднамерените дестабилизиращи фактори на външната среда). Системата изпада в не стационарност. Без да чака затихване на турбулентността, субективният фактор (проекцията на природните закони в социума) започва „реформи” (опит за за неутрализирани на социалните колебани и на социалната ентропия) – забранена постъпка при силна турболентност. Опитът е катастрафален, турболентността повлича процеса към стационарното състояние на другата траектория – еволюционната трансформация е завършена. Фазовото пространство намалява своята фракталност, природноисторическия процес губи източника на своето саморазвитие и се насочва в самоубийствената посока на „глупавата безкрайност” – възниква рискът за постепенното му затихване, т.е. за края на човека като вид. С други думи, природноисторическия процес излиза от коловоза на природните закономерности и навлиза в лоното на субективни социални експерименти. Природата ,обаче, не търпи подобни отклонения и те завършват с ентропийна смърт („двигателят” е загаснал, хомеостазиса – прекъснат). Причината е, че според общите закони на Вселената, Природата се стреми да създава все по-сложни и сложни обкети (закона за прогреса в развитието), като сложността служи за компенсиране на ентропията. От гледна точка на хоризонталния прогрес социалистическият (комунистически) социум е организиран, в сравнение с капиталистическия, във висша степен по-сложно на всички свои етажи : функционелен, културно-идеологически, икономически, цивилизационно. От тук и произтича основната трудност на съвременния капитализъм да постигне планетарно господство. По своята същност той е елементарно-примитивен социално-икономически строй с непрекъснато нарастващ вътрешен хаос (ентропия).

Изводът е смайващ, но той съдържа и отговора на въпроса : какво да се прави ?

Трябва да се възобнови диалектическото единство на природноисторическия процес, да се възстанови загубената алтернативна траектория – социалистическия „проект”. Това предвещава трудно и кърваво бъдеще по пътя на глобалната еволюция, нов цикъл на спираловидното развитие, нова точка на катастрофа, т.е. нова революция. Каква форма ще приема тази революция не може да се предскаже, но че тя, революцията, е неизбежна и сигурна. Така човека и обществото (обществения разум) се разплащат за своето още ниско еволюционно равнище (пребиваване в животинското царство), за пренебрегване на историческия опит (преди всичко – за осъзнаване на този опит), за подценяване на субективната съставна на природноисторическия процес (така наречения поведенчески анализ на хоризонталния прогрес).

Еволюцията и революцията винаги са в единство. В това единство те са противоположности и като единство на противоположности са същност, поради което нямат смисъл една без друга. Еволюцията носи в себе си постепенните количествени изменения. Революцията изразява качествения с к о к на процеса. Еволюцията неизбежно минава в революция, количествените изменения – в ново качество. След това, процесът се повтаря. Повторението не е мъртво, формално, “глупаво” повторение – повтаря се “схемата”, а не същността. Нито еволюцията, нито революцията, т. е. нито количествените, нито качествените промени означават, сами по себе си, развитие, прогрес. Той е налице не когато има промяна - преминаване на нещо в друго нещо въобще - а тогава и само тогава, когато това друго нещо е “свое друго”, в което противоположностите са снети чрез положително отрицание, а не чрез просто преминаване от една противоположност в друга.В смисъла на вертикалния прогрес предметна новост за да стане елемент на процеса, трябва да има не само нова качествена характеристика, но самото качество трябва да бъде “по-добро качество”. Възникващата етическа категория “по-добро” е следствие от отношенията “Човек-Природа” и е проекция на диалектичното единство между еволюцията и революцията. От своя страна, проекцията е вътрешната сянка на “демона” на вертикалния прогрес – принудата в отношенията на Човека с Природата. Разликата е, че Човека извършва принудата срещу Природата съзнателно, за да оцелее, а Природата срещу Човека – несъзнателно, поради самата си същност (сравни с израза “слепите стихии на природата”). От изходната точка “нужда за оцеляване” нуждата преминава в принуда, принудата – в насилие. Насилието на Човека върху Природата е основна форма на битието на Човека в Природата и може да бъде премахнато (снето) само с изчезването на Човека като природен елемент. Равновесието на това насилие, неговото очовечаване, привеждането му в съответствие с разумната нужда, без тя да застрашава битието и Природата, е бъдещата задача на Човека от днес и завинаги. По такъв начин съзнателното, т. е. идеалното, става равностоен партньор на безсъзнателното, т. е. материалното и това лабилно, неустойчиво единство изразява същността на природноисторическия процес.

Така описаната картина дава и отговор на засиления теоретичен страмеж социалната еволюция да се остави изключително на природните закони. Появилите се напоследък публикации в българския печат явно го доказват. В тях (виж Александър Митев в сп. „Нова време” – бр. 4/2008, стр. 141-153 ; бр. 1/2009, стр. 99-116; бр. 3/2009, стр. 121-132) мирогледа на „социалистическия ексеперимент” (марксизмът) се тълкува като природен абсолют, който не оставя никаква свобода за изява на човешкия разум. С други думи се твърди, че обществената еволюция автоматично води до преодоляване на капитализма. Това е завършен природен детерминизъм, напълно игнориращ човека като мислещо същество и всъщност, е прикрита теология.Несъстоятелността на подобни твърдения личи от простия факт, че те разглеждат процеса само като природен, а не като природноисторически.

Теорията на развитието не слага знак за равенство между човешкото общество и останалата природа (Всилината). Наличието на духа, на мислещият дух, превръща човешкото общество в нерефлексивна система, в което проявата на общите закони не е пряко, а само като тенденция, като тренд. Това значи, че пред човечеството се появява цел наричана „решаване на загадките на историята и на природата”. Природните закони не се изнасилват, а се овладяват, т.е. човечеството се готви за тяхното използване в свой собствен интерес (става дума за обществените закони като своеобразна проекция на природните закони). Как го готви ? Като се стреми това овладяване да се превърне в материална сила. Как тази материална сила ще се разпореди със самата себе си, е въпрос от друго естество.

Основната атака срещу социалистическия експеримент е, че той е античовешки, антихуманен, т.е. противоречи на човешката същност. Това е поредната мистификация и манипулация на адептите на „Глобалния проект”, защото да се разбере човешката същност без да се разберат междучовешките отношения е невъзможно. „Становището на стария материализъм е „гражданското” общество ; становището на новия материализъм е „човешкото” общество или обобщественото човечество” – казваше Маркс (Тезиси за Фойербах. К.Маркс, Ф.Енгелс – Съчинения, том 3, стр. 5) и имаше предвид тезата на Хегел за пълна еманципация на Човека от животинското царство. Дори на формално равнище подобна атака е несъстоятелна. Ако европейския социализъм се възприема като експеримент, то хуманизма е извън експеримента като такъв, т.е. не го съдържа иманентно (такива са природните експерименти). Нещата стават други, когато се има предвид изкуствено поставен експеримент. Точно за това „Глобалния проект” възприе лозунга „нов човек – нов хуманизъм”, лъжливо мъчейки се да свържи експеримента с хуманизма. Социалистическият „експеримент”, прибавяйки към лозунга „историята като свръхценност”, нямаше нужда от теоретически лъжи. Това за което го обвиняваха, се оказа несъстоятелно за прилагане към идеалната част на „експеримента”, тъй като по необходимот се включваше в материалната му компонента (природните закони, природната необходимост, природния експеримент), която недопуска нравствени оценки и съдържа принудата (насилието) точно толкова, колкото иска природния демуирг. Приведено на езика на еволюцията това не е нищо друго освен закономерна и принудителна реакция на локалните неравномерности по траекторията породени от преднамерените дестабилизиращи фактори на външната среда. И тъй като принудата в социалистическия „експеримент” по нищо не се различава от принудата в предидущето течение на еволюционния процес – индустриализацията в Англия, усвояването на „дивия” запад и гражданската война в САЩ, колонизацията - за никакъв „социалистически експеримент” не трябва да се говори, освен във формалния смисъл, в който беше използван. От такава гледна точка еволюционната трансформация на траекторията на „социалистическия експеримент” е просто локален регрес, един от многото изпълващи еволюционната траектория от самото й начало.

В какво се състои хуманизма на социалистическия „експеримент” ли по-общо казано – на социалистическото общество ?

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. Постхуманизма като пълно отрицание на

хуманизма

Сега ще се опитаме да докажем, че „Глобалния проект”, като опит за изкуствено изнасилване (забързване) и деформиране на еволюционния процес след еволюционната трансформация на траекторията на социалистическия процес, макар и да се провежда под знамето на двуединството „нов човек – нов хуманизъм”, е пълно отрицание и на Човека, и, заедно с него, на хуманизма.Затова е важно да изясним с какви средства, с какъв инструментариум, с какви технологии, се осъществява експеримента.

„В планетарното общество, в което ти си гражданин на света – пише Фьодар Гиренок – са нужни лъжата и правото. В това общество не трябва да се напрягаш нравствено и да търсиш гласа на своята съвест. За тази цел има съдебен надзирател, който ще сложи ръка на рамото ти...Там където има право, там съществува и правното съзнание, т.е. хора, които го прилагат. А хората си остават хора. И точно в това е „заровено кучето”, защото в него са скрити лъжата, измамата и демагогията” (виж в. „Завтра” от 21.10.2009 г. Сравни с есето на Е.Кант – „За мнимото право да се лъже от човеколюбие”).

Още на пръв поглед се вижда, че главното действащо лице е принудата, чрез която се цели победа над еволюцията, нейното пълно овладяване и използване в пряк интерес на провеждащите експеримента. Целта е да се преобърнат законите на еволюцията от действащи произволно, в действащи целенасочено. Главният инструмент е войната, схващана като силово противоборство. Главният противник е природата и нейните закони. Затова ще казваме, че „Глобалният проект” се реализира като експеримент чрез еволюционна война. Непосредствен обект на еволюционната война е човешкия социум.

Терминът „война” е използван вместо „противоборство”, защото резултата от противоборството е като резултат след война.

1. Унищожаване на съпротивителните сили на противника.

2. Завладяване на неговата територия.

3. Вземане на контрибуции като жива сила и ресурси.

4. Установяване на принудително наложен социален ред.

5. Ликвидиране на всякаква минала идентичност (менталност).

От тук по необходимост следва, че на война, като на война и за никакъв хуманизъм не може и дума да става. Наистина, има едни автор, който им? наглостта да напише : „Войните се водят в хуманен дух в Европа и навсякъде, където стъпва крака на европееца” (Дъглас Рийд – Спорът за Цион. „Хелиопол”. София, 2006 г.Стр. 503), докато крупен специалист по проблема, американски генерал, не постави точка на въпроса : „Бил съм във военни конфликти на много места по света.Няма хуманни войни, това е измислица”.За хуманизма, с който европейците водят своите войни, където стъпи техния крак, ни разказва една поучителна история от миналото.

През 1532 г. в Южна Америка, Фернандо Писаро със 110 пехотинци, 67 кавалеристи и няколко леки топа приел на среща в Кахамарка императора на инките Атахуалпа. Полубогът Атахуалпа пристигнал с 3000 телохранители начело на 20 000 войска. Писаро му подал библията и казал : „Подчини се на това !” Атахуалпа я хвърлил призрително на земята, за да подчертае безсилието на този предмет пред своя бог, Слънцето. Това послужило за знак – топчетата запукали и 180-те войници на на Писаро изклали 3-те хиляди телохранители на императора, а него пленили. Чак в тъмницата императора прозрял, че тия синковци май не се интересуват само от символи, но било късно – Писаро го убил. Вероятно преди смърта си, Атахуапла е разбрал и още нещо – че на тези хора не може да имаш вяра.

Не е трудно да открием в тази история, кой е съвременният Писаро и кой – съвременният Атахуапла.

И като се върнем към нашето време, изглежда, вече е забравено най-важнто постижение на „хуманната война” – неутронната бомба – тя унищожава биологичния „материал” и оставя непокътнати средствата за производство.(??!) Няма да отваряме въпрос за биологичното и химическото оръжие – при тях всичко е ясно. Систематизацията от фигурата ще ни улесни в по-бързото възприемане на всички разклонения на еволюционната война.

Тъй като за изброените разновидности е написано достатъчно, ще съсредоточим вниманието върху консциенталната война. От определнието дадено в част първа на студията, ща откроим текста : Много е важно да се схване, че унищожаването на определен тип съзнание води след себе си разрушаване и преорганизиране на общността създала това сознание.Това веднага ни подсеща за изброените резултати от войната като такава, т.е. резултата от консциенталната война е почти като резултата от войната в общоприетото й разбиране. Къде е нюанса ? В пълното деформиране на човешките възприятия до степен, когато поражението се възприема като победа, робството като свобода, унижението като възхвала, болката като удоволствие. Тази аномалия е забелязал още Плутарх, а някои непредпазливи съвременни футуристични прогнози го потвърждават : „Бъдещето човечество ще е от богати и умни красавци и низши глупави изроди” (Футуристична прогноза на френски учени цитирана от „Новинар” от 3.11.2008 г.).Главното оръжие на консциенталната война са социо-културните вируси.

еволюционна война

? ? ?


мирогледна (идеологическа) ? технологическа ? „класическа”

война война война

информационна война конвенционална война

консциентална война бактериологична война

химическа война

атомна война

космическа война

Тези вируси са разрушители на информационните биопрограми, като проникват не само в гените и клетките, но и причиняват тежки заболявания въздействайки върху психическите процеси. Те деформират възприятията и емоциите, изкривяват мотивите, самооценката и намеренията, предизвикват болезнени привързаности и депресивни състояния, силно намаляват интелекта и паметта, провокират психически заблявания, причина са за неуспехите и разочарованията (виж книгата на Лайт Сан – „Вирусы сознания” на сайта www.koob ru/ iwar). Социокултурните вируси могат напълно да променят човека до степен на противоположност. Това е и причината, към тях да се причисляват не само биологичен продукт, но и духовна продукция.

След като установихме, че средствата на експеримента са антихуманни, остава да се ориентираме в крайната му цел. Тъй като за нея вече говорихме, нека да видим как се представя тя от верните слуги на експеримента – средствата за масова информация - на обществото.

?В развития, демократически свят личностите се поставят над обществото. „Няма такова нещо като общество, има личности и семейство” – казваше Маргарет Тачер. Обществото е просто договор между личности, а не самоцелно обществено образование ( Иво Беров във в. „Седем” от 29.07-4.08.2009 г.).

?„Докато не се изчисти от съзнанието ни тази стадна общност и не станем една нация от индивидуалности, дотогава няма да имаме единна нация. (Йосиф Сърчаджиев пред в.”Монитор” от 13.12.2003 г.).

?„Нова Европа ще бъде обединение не на нации, а на хора” (Андрей Райчев пред в. „Капитал” от 5-7.11.2005 г.).

? „Националната идентичност няма повече да се нарича с ужасната дума българщина, която дори звуково внушава някаква космата репресивност и травматичност”. (Георги Лозанов във в. „Сега” от 5.12.2006 г.).

?„Идентичното модерният човек в глобалния свят си го сменя по-често от бельото (Александър Андреев във в. „Дневник” от 17.02.2009 г.).

?„Аз с най-голяма тревога чух как беше реабилитирано понятието “народ”. Народът ще измести гражданското общество и тогава България ще стане абсолютно непригодна за членство в обединена Европа” (пресконференция на Иван Костов след загубените избори за 39-о НС на 18.06.2001 г.).

?Правото да живееш там, където си живял от векове, е свидетелство за неприемлив национализъм ( Никола Беверез,цитира се по в. “Зора” от 15.02.2001 г.). ?

Интересен поглед върху възникването на държавата САЩ, която няма дори собствено име, има българският философ Георги Гачев : “ Като личност американеца е елементарен – той е изкуствен механизъм и неговата машинария се вижда. Американската цивилизация не израства отдолу, от корените, тя е цивилизация на труда, тя е изкуствена. Това е огромно преимущество – американците нямат традиции. Те живеят хоризонтално. Американецът убива майка си два пъти. Когато заминава от Италия, от Ирландия, той забравя, той “убива”. И когато пристига на новата земя, той се отнася не като към майка, а като към проститутка. За него тя е само обект”. ( В. “Дума” от 21.12.1998 г.).

Удобна среда за американското насилие създаваше и широкото пропагандиране на варварските принципи на свободния пазар. От своята люлка американеца свикваше, че петрола воюва срещу конкуриращите го каменни въглища, естествената коприна се бори не на живот, а на смърт с изкуствената коприна, цигарите воюват срещу лакомствата, един град конкурира друг, Калифорния е против Флорида и т.н. Рекламата беше не само агресивна, но и жестока и унищожителна към конкурента.

Неизбежно, култа към силата като върховен арбитър, се принесе и в междудържавните отношения. Използвайки благоприятните геостратегически дадености, в които САЩ нямаха нито един достоен конкурент на американския континент, те започнаха още в началото на 19-я век (особено след 1865 г.) неограничена прикрита и открита външна експанзия, като винаги избирах слаби противници.

През 1848-1851 г. американците нападнаха Мексико и превзеха столицата й. Следват : Хавайските острови (1898 г.), Никарагуа (1909 г.), Хаити (1915-1916 г.), Куба и Доминиканската република (1919).Историята на САЩ е история на престъпления, бандитизъм, убийства и кръв.

Използвайки свободолюбието на американския народ милитаризмът и буржоазията прикриват външнополитическите си агресивни амбиции със свободолюбиви лозунги в стила на пуританите-заселници. От тук е само една крачка до пропагандирането на правото на САЩ да разпространяват “американския начин на живот” по целия свят. Тук са корените на “идеалните” основания на съвременният Глобален проект. Всеки може да оцени колко хуманизъм има в тези корени, което значи и в самият Глобален проект.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница