Евгений Гиндев световната конспирация

Откъде идва тази увереност ? Какво ни дава основание да смятаме, че социализмът е действителното бъдеще на човечеството, като прелюдия към неговия пълeн разцвет ?

Това е неговата философия, философия в истинския смисъл на думата, смисъл, който е вложен от създателите на тази велика наука. Свидетели сме на гигантските опити да се наложи на света нова религия по масонски образец и с нея да се обоснове даденото свише право на САЩ да бъде световен хегемон и да преобразува света по свой образ и подобие. Вече се говори за планетарна цивилизационна идентичност, като една от главните цели на „Глобалния проект” и има официални предвиждания на сроковете за реализиране на нейните компоненти. Съотношението на геополитическите и политически сили в света показва, че възсъздаването на комунистическите партии е по-далечна перспектива.За съществуващите комунистически партии в Източна Европа изводът е много неприятен, и макар, че е лесно обясним, тук няма да се обсъжда. Днес и сега е нужно бърза консолидация на остатъчната народна енергия, образуването на сериозна политическа материална сила, която да поведе борбата на мнозинството от хората за техните обикновенни, битови нужди, за тяхното производство и възпроизводство. Нужно е разширяването на историческия хоризонт. Нужна е подготовка за неизбежния нов геополитически Армагедон.

Когато попитали Наполеон, каква е рецептата за победа, той отговорил кратко : On s?engage – et оn voie, което в по-свободен тълкователен превод е : да влезем в бой, пък там ще видим ! Защото, когато настъпи момента на Великото противопоставяне мнозинството от хората по света, трябва да бъдат готови.

Как може да си представим проектирането на изложените идеи в България ?

На българския народ и на българската общественос трябва да бъдае представен и аргументиран ясен алтернативен проект на съществуващото статукво и да бъдат посочени практическите пътища за неговото реализиране. При това трябва да бъде кристално ясно коя е субстанцията и кой е субекта на този проект – това е една от ключовите политически проблими. Не мога да развивам подробно темата, но за нейната важност ще посоча пример с изказване на Иван Костов : „ Аз с най-голяма тревога чух как беше реабилитирано понятието “народ”. Народът ще измести гражданското общество и тогава България ще стане абсолютно непригодна за членство в обединена Европа” (на пресконференцията на СДС след загубените избори за 39-о НС-18.06.2001 г.). Като теоретик, Иван Костов е наговорил много глупости и това е една от тях.

Тук се крие и една от постановъчните слабости на MARKSIZM TODEУ - той още не е открил своя субект, този на който може да повери своята реализация. Впрочем, не е само той - либерализма също няма свой „субект” и в това е неговата слабост спрямо мюсюлманските държави и срещу световния „тероризъм”. Какво остава ? Остава временно да се търси заместител или да се обърнем направо към субстанцията, т.е. към народа, както се прави в минути на върховни изпитания. И ако се признае, че днешното време е именно такова, трябва така и да се направи. В каква форма ? Ами в каквато е възможна в дадения исторически момент.

Такава форма може да се окаже Единния национален фронт за спасение на Отечеството (ЕНФ). Никого не трябва да смущава съществителното „фронт” и какви асоциации то може да предизвика – ние и България се намираме в условията на еволюционна война, а на война – като на война. Програма трябва да съдържа практически искания, независимо дали те са декларирани открито или се приемат като “постулати”, които са съобразени не с тяхната реализуемост при даденото отношение на политическите сили, а с това дали са съвместими със съществуващия политически модел, дали помагат за подобряването на реалното положение на народа, дали разчистват пътя за бъдещата политическа борба. Програмата изразява какво се иска от съвременното общество и от държавата, а не какво се очаква от тях. Само такава програма може да заинтересова мнозинството от народа и да го накара да вземе участие в борбата за нейното реализиране, защото тя е демократична програма.Фронтът трябва да бъде воюваща структура или изобщо не трябва да се създава. „Победите не само на бойното поле, но и в политиката се постигат само с подготвена и добре организирана армия, управлявана умело от кадърни генерали и адекватен Генерален щаб с ясни тактически и стратегически цели. Различното от това е сбирщина” (според проф. Юрий Абаджиев ). В момента на българския народ не му трябва конструктивна опозиця в парламента, а непремирима опозиция и в парламента и извън него.

По своята структура фронтът, ще бъде обединение на самостоятелни политически и граждански субекти, които не повдигат въпроси, които ги разделят, а само тези, които ги обединяват. В тази връзка не може да не се отбележи, че много партии и организации, които на думи са съгласни, се държат достатъчно догматично при преговори за единодействие и коалиране. В проектотезисите на Комунистическата партия на България (КПБ) за изход от кризата са казва : „КПБ ще работи за преобщаване на всички организации, които приемат честно принципите на марксизма, но няма да отстъпва от своите програмни документи и да става съучастник в псевдообединения в лявото пространство, особено такива, инспирирани от социалдемократически и ляво-центристки политически субекти”. (в. „Работнически вестник” от 2.01.2010 г.). Подобен подход е непродуктивен. Аз не виждам перспективен политически материал в действията и писанията на повечето граждански и политически субекти, освен продължаващата игра с общи и двусмислени термини като : „градивен национализъм”, „национална демокрация”, „разумна и ефективна държавна регулация на либералния икономически модел”, „единна нация – силна държава”, „ценностен подход” и много други.От друга страна, въпреки яростна и крайна „лява” реторика стигаща до троцкизъм, не съм срещал и не съм чел в България истински марксистко-ленински анализ на ситуация или на процес. Затова напомня и част от вчерашната дискусия.

Успях да схвана, че много политически субекти са дълбоко поразени от социокултурния вирус на предопределеното от съдбата. Вкарването в политиката на „съдбовният мотив”, на „мотива на коловоза”, е симптом на дълбоко раково заболяване с всеобхватни разсейки. То закрива всякакъв тактически хоризонт и обрича на пасивност и партии, и симпатизанти. То поражда пораженчески настроения, дислоцирани изключително в правилата на политическата игра водена от господващата система. Това е задънена улица.

Може да се забележи, че в изложението си използвам прилагателното „ляв” рядко и много предпазливо. Правя го нарочно. По своята същност „лявото пространство” е необятно. В него може да намерите : комунисти, социалисти, антикомунисти, социалдемократи, анархисти, троцкисти, маоисти, еколози, мондиалисти, феминистки, лица с нетрадиционна сексуална ориентация и дори мистици (по-големи подробности по проблема за ляво и дясно има в моята книга написана заедно с Тихомир Стойчев – Политически полюси и технологии. Из-во „Захари Стоянов”. София, 2009 г.). Това позволява спекулации от всякакъв род, базирани на неограничено въобръжение. Ако искате пример, мога да ви посоча статията на Николай Малинов „Новият ляв проект”, публикувана във в. „Дума” от 23.01.2010 г. В нея се твърди, че „ляв проект замислен чрез напускане на БСП се маргинализира”. В статията се говори за „лява чувствителност”, за „единство на разум и сърце”. И въпреки, че статията е емоционално симпатична, тя съдържа спорния тезис, че БСП представлява цялото българско ляво пространство и ще продължава да го представлява. Как ще стане, като знаем какво е това пространство, не е ясно. Г-н Малинов предлага да вървим по пътя към „новия ляв проект”, но освен туризъм не препоръчва нищо ново и нищо конкретно. За съжаление, такъв е подходът и на ръководството на БСП. Това и доведе до нуждата от подновяване на разговорите за MARKSIZM TODEУ като единствената научна алтернатива на капитализма и за издигането на идеята за „Единен национален фронт за спасение на Отечеството”, като една от възможните коалиционни форми за спасение от геноцида на протестнаският либерализъм от най-лошия вид.

Коалиционните съюзи са обединение на независими партии и организации свързани от няколко принципи приемливи за всички. Важна е само генералната (стратегическа) цел. А тя може да бъде само една : отстраняване от власт на всички политици и политически сили привърженици и радетели на империалистическата глобализация, на диктата на абсолютния пазар, противници на възможността за свободно излияние на народната воля. Тази цел трябва да бъде постигната в рамките на съществуващата политическа среда и при съществуващите политически условия. Реалната енергия на фронта трябва да бъде съсредоточена в младежките и в синдикалните организации, които на свой ред трябва да осъзнаят, че пренебрегване на политическата подкрепа при синдикални и граждански действия, прави тяхните искания проблематични за постигане. За да стане това възможно, непосредствените тактически цели трябва да се подберат внимателно и да бъдат убедително защитени.

На 22.01.2010 г. беше организирана кръгла маса с участието на Президента и на премиера, посветена на въпросите за излизане на България от икономическата и системна криза. Тя беше само едно доказателство, че днешната българска политическа прослойка не е в състояние да помогне на страната. За такава помощ не е нужна особена гениалност. Достатъчно да се четат антикризисните програми на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия, Япония, Австралия, Бразилия и да не се слугува на фалирарите икономически догми на „Вашингтонския консенсус” и на Световната банка, което може да стане само при реализирането на генералната стратегическа цел на Единния национален фронт, декларирана по-горе.

Що се отнася до тактическите цели, ще започна с основаполагащата, откъдето лесно се извеждат и почти всички останали - изготвяне и всенародно одобрение на нова българска конституция. Основанието е много просто – сегашната конституция е денонсирана – тя не работи. По своята същност, това е псевдодемократична конституция, която изпълни своята роля и трябва да си отиде. В нея отсъства субстанцията на демокрацията – народът. Това е извънредно актуална, близка, непосредствена задача, защото ако народа не се погрижи за своя, народна конституция, други ще се погрижат за антинародна такава. За нещо подобно вече има индикации.

Друга важна задача е преосмисляне на самият начин на водене на политическата борба и отказването от политически лозунги, които работят само в ограничени слоеве от населението.Факт е, че икономическата и социално активна младеж не се интересува от партийните програми и политики. Тези, които след 10-20 години ще управляват България не гледат телевизия и не ходят на избори. Техните възгледи, ценности и предпочитания са извън оборота на текущите идеи за масова консумация. Това ново поколение по друг начин вижда бъдещето на България, привличат го други идеи и друг патриотизъм, те разбират по друг начин самореализацията на личността. Напоследък в. „Уикенд” редовно публикува снимки на момичета за конкурса „Мис Уикенд”. Ето презентацията на две от тях : (1), „Казвам се Панка Роглева и съм от Панагюрище. Обичам да се забавлявам и да позирам пред обектива. Мечтая да стана модел” ; (2) „Казвам се Борислава Борисова. От Хасково съм, обичам да спортувам и да се веселя” (бр. 11/2010 г.). Много е съмнително, дали тази младеж може да се възтрогне от ура-социалния лозунг : „Да си върнем България, който загубихме !” или ще се въодушеви от призивите „Да мрем за родината !” Българската „бодра смяна” се отнася към социализма и комунизма презрително и тъй като не разполага с интелектуални ресурси за полемика, използва стародавните инструменти на невежеството : смях, окарикатуряване, подигравка, насмешка, псуване и замеряне със сополи. По повод парламентарлното искане на „Коалиция за България” за даване на прокурор Симеон Дянков, за разгласяване на класифицирана информация, в интернет се появи следния коментар : „На какво се надявате, на Варшавския договор, на танковете, на Юлската концепция или на Брежневската доктрина ? На остатъците ви от ДС, но и тях Б.Б. ще ликвидира. Гламави журналя. Що не пишите, че вашата крадла отива на съд, а някакви си Кутюмци си измислят интриги, да отвлекат вниманието на бастуните ви. След нея опашката от комуняги за съд е голяма. Да ви натикат всичките в Царичината дупка” (в. Дума” от 24.02.2010 г.). Ако глобализмът постигна нещо през последните 20 години, то е да компрометира времето на високите идеали и да го замени с идеала на пълния корем, пък бил той за мнозинството от хората и виртуален.

Колко ниско пък е качеството на дискусиите по така наречения „ляв проект” може да се види във форума „Солидарна България” и по разгорялата се дискусия около една ординарна статията на Мариела Балева (в. „Труд” от 18.01.2010) г.Констатациите са печални, но са реални и за тях не може да не се държи сметка.

Мога да посоча произволно избрани примери за конкретна политика и за конкретни лозунги, но няма да го направя, защото може да възникне дискусия, която тука не й е мястото. Целта и конкретната политика на ЕНФ ще се решават консенсусно от коалиционните партньори, по тяхно усмотрение.Примерите са просто илюстрация на стратегията „крачка по крачка” – единствената, която може да постигне успех при днешното съотношение на политическите и класови сили у нас и в света. Специално за България, основната трудност е в политическата среда, в която трябва да се роди и да функционира фронта. Това е среда, в която се играят дребни елитарни игри, свързани с денотати (знаци), но без всякакъв стратегически конотат (смисъл), тъй като става дума, преди всичко, за оцеляване, за приспособяване и в краен случай, за ситуационни реакции. Всичко това вкупом се нарича libido dominando и пречи изключително много за конфигуриране на каквито и да е съюзи на компромисна или консенсусна основа, да не говорим за споразумяване на идеална, мирогледна, стратегическа база. Изброените препятствия може да бъдат разрушени само от принудата на обстоятелствата, от която , ние, в България, изглежда не сме далече. Какво да се прави ? Намираме се на бойно поле, където непрекъснато се срещат изискванията и възможностите на Realpolitik с неизменните принципи и постулати на Idealpolitik. Мога да напомня крилатия афоризъм на бившия председател на БАН академик Ангел Балевски, че „българинът се сражава храбро и самоотвержено в два случая : (1), когато е натясно и (2), когато се бие за чужди интереси”. Нека всеки прецени за какво става дума в момента. Мисля, че сериозно трябва да се помисли център на Единният национален фронт да стане непартийна гражданска организация или коалиция от такива организации –нещо такова готви Президента на републиката (виж изказването на Кръстьо Петков от 7.02.2010 г.) със своя „азбучен” проект.Какво значи подобно предложение ще кажа открито. Мога да изброя най-малко четири причини, поради които БСП не може да се превърне в идеологически привлекателен център на ЕНФ, поне засега.

1. БСП е част от съществуващата обществено-политическа и икономическа система. Така е замислена като проект, така съществува и днес (по този въпрос виж книгата на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов – Контрареволюцията. Из-во „Витраж”. София, 2004). Това означава, че тя активно участва в така наречените „елитарни игри” и, значи, подкрепя съществуването на системата (по този въпрос виж статията на Чавдар Добрев във в. „Нова зора” от 26.01.2010 г.).В момента във висшето ръководство на БСП цари хаос и неопределеност, които не помагат за формирането на ЕНФ. Липсата на ясно стуктурирана политическа линия влиза в категорично противоречие с генералната цел на ЕНФ.

2. През последните 20 години БСП изпълняваше изключително важна поръчка на Глобалния капиталистически проект и на световното задкулисие : „адаптиране на мнозинството от българския народ неприемащо капитализма, към новите реалности и непрекъснато амортисиране на социалното недоволство”.Получи се пародоксална ситуация. От една страна БСП паратизираше върху носталгията на своята членска маса осигуряваща й парламентарно представителство, и едновремено непрекъснато маргинализираше и подтискаше същата чланска маса. Това даде резултат – много от партийните членове са до толкова объркани, че са загубили всякакво историческо чувство за преценка. ЕНФ иска да направи точно обратното – да мобилизира тази маса и да й вдъхне исторически оптимизъм.

3. Третата причина е предположение, което е най-политкоректната форма на това, което би трябвало да кажа : ръководството на БСП не гледа американски филми и не чете модерната литература. Това стеснява неговия стратегически хоризонт до точката на собственото оцеляване (мога да попитам например, колко от ръководството на БСП са прочели последната книга на Дан Браун „Изгубеният символ”, из-во „Бард”.София, 2009 г. 588 страници, а тя наистина е много интересно четиво от гледна точка на стратегическия си замисъл). Предполага се, че именно поради това, те са особено податливи на действието на социокултурните вируси, което допълнително води до стратегическа и тактическа слепота. Обратното цели ЕНФ – разтваряне на историческия хоризонт с перспективните радикални проекти за еманципация.

4. И, като завършек, трябва да се признае горчивата истина – с общи външни и вътрешни усилия и с помоща на самата БСП, тя е натикана в мирогледен, поведенчески и нравствен ъгъл – загубила е всякаква привлекателност, непрекъснато е оплювана, подигравана и осмивана. Стана дори опасно да се наричаш социалист. Това е трагедия не само за БСП, това е трагедия за България.Нямам си представа как ще се реши подобен проблем, но , така или иначе, е и наш общ проблем, на тези, които се наричат „леви” хора. Това също е една от целите на ЕНФ.?

Искам да предупредя за евентуални вулгарни интерпретации на току-що казаното. Няма здравомислещ човек, който да елиминира БСП от така нареченото „лявото”.пространство. В края на краищата, тя е най-масовата „лява” българска партия и, както се вижда, е трън в очите на цялото „дясно” стадо. ЕНФ е и форма да се помогне на БСП, доколкото е възможно, да заеме своето достойно място в общия строй на трудовите хора. Всякакви злобни етикети, лепени по БСП, основателно или не, издават ниска политически култура и са отказ от констуктивен, полезен и нужен диалог. Лично съм бил свидетел, как в неофициални изказвания и в преговори на четири очи се плюе БСП от представители на политически субекти, които в момента са членове на „Коалиция за България”. Такова поведение се подчинява на някаква непозната за мен логика. Тя много напомня за непрекъснатото повтаряне на тезите за предателството, капитуланството и безчестието. Безсмислено е да се осланяме на абстрактни нравствени категории. Трябва ни строг научен анализ. Такъв за сега не виждам.

И ощи нещо, на което искам да обърна внимание. Мисля че е нужно да се отървем от цялата блудкава терминология на социалдемокрацията. Добър пример е състоялата се среща на социалдемократическите партии от страните на СНД (бившите съветски съюзни републики). На него руският социалдемократ Сергей Миронов, лидер на партия „Справедлива Русия” дебело подчерта : „Нашата задача е да разясняваме принципите и ценностите на съвременния социализъм, от които главните са : свобода и демокрация, равен достъп до културните и образователни ценности, изравняване на стартовите условия на хората и укрепване на суверенитета на страната”. Подобни политически и мирогледни глупости много напомня ранните години на българския преход, когато беше създадено гражданското движение „Равен старт”. Българските социалисти също вярват на подобни фантазии както показва изявление на председателя на БСП : „По същество на изповядваните цели, идеали и политика различия между социалисти и социалдемократи няма. БСП не се бори и няма да строи никакъв нов обществен строй. Като идеал на БСП демократическият социализъм е тенденция в съвременото капиталистическо общество. Той е непрекъснат процес на усъвършенстване, обществен договор, при който се управлява така, че непрекъснато се повишават социалните придобивки, подобряват се условията на живот, повишава се жизнения стандарт на всички граждани” (цитата е взет из становище на сдружение „Генерали и офицери от запаса – членове на БСП” публикувано във в. „Дума” от 7.10.2009 г.). Всичко казано наистина е много далече от идеята за MARKSIZM TODEУ. Интересно е как ще обяснят руските и български социалисти-социалдемократи факта, че 80% от жителите на Източна Германия и 72% от населяващите западните провинции са напълно готови да живеят в социалистическа държава от типа на бившата ГДР, ако им бъде гарантирана работата и имат сигурна социална защита. Това показва проучване на социологическата агенция "Emnid", цитирана от вестник "Билд". (mediapool.bg – 15.03.2010).

На този фон другояче изглежда и президетската инициатива.Дали тя е работеща се съмнявам – пълна е с очевидни негативи (по този въпрос виж моята статия във в. „Нова зора” от 9.02.2010 г.), но едно е ясно - може още много и много да се говори и спори по изложената проблематика. Но ако не започнем днес, утре ще бъде по-трудно, а вдругиден – невъзможно. Времето на простите отговори отминава. Светът става все по-сложен и ще настъпи момент, когато за търсене на верните отговори просто няма да остане време.

Предстоят ни тежки времена, катострофални за обикновените хора. Задава се ужасяваща бедност и глад, мержелеят планетарни социални потресения. Никога влиянието на световното задкулисие у нас не е било толкова мащабно както при управлението на ГЕРБ, а то предполага геноцид и разрушаване на държавността (виж пак цитираната статия на Чавдар Добрев и материала на Явор Дачков, заедно с интервюто на проф. Кръстю Петков във в. „Галерия” от 28.01-3.02.2010 г.).Обикновените хора нямат представа какво е истинското положение в страната., каква нова мафиотщина и грабежи съществуват и какъв ужас се задава.Това може да бъде спряно или поне достатъчно отслабено единствено с обединените сили на народа. Решително и категорично. Мислите ли, че правителството на Бойко Борисов би издържало обществен натиск на половината от натиска в Гърция ? За да забиеш пирон в дърво не ти трябват особено изтънчени методи. Вземаш чука и блъскаш докато го забиеш ! Просто, трябва да започнем. Веднага.

СВЕТОВНОТО ЗАДКУЛИСИЕ И ДНЕШНИЯ ДЕН НА СВЕТА

Лекция изнесена пред събрание на Cлавянското дружество на 15.12.2010 г.

Винаги, когато се отвори въпрос за световната конспирация, световното задкулисие и за световнато правителство, политици и журналисти реагират еднакво насмешливо и подигравателно.С други думи : не искаме да слушаме измишльотини и политически фантазии.

Наистина, за какво служат тези словосъчетания - метафора или неща реално ?

Както и може да се очаква понятията много често се формират като метофори на идеи, които витаят в обществаното пространство. Предаването им на съдържателен смисъл се извършва в процеса на обществената практика. Всичко започва по напълно обикновен начин.

Когато хората четат вестници, гледат телевизия и наблюдават конкретни действия и техните резултати, добре разбират, че върху вълната на интереси, предразсъдъци и исторически осцилации се формират нагласи, настроения и предпочитания, които лесно преминават в устойчиви идеологеми и оттам – в реалната политика. Съгласието за общи целенасочени действия се ражда спонтанно, без да е нужно подписването на клетвени декларации или институционализирането на конспиративни общества. Разбира се, по-важно е какво се прави, а не какво се говори, но когато по безпорен начин се установява съвпадане на правенето с общественото говорене на глобално равнище, ситуацията може да се нарече с пълно основание “международен заговор” или, ако щете, “международен сговор” на „тайната власт”.

Общоприетата схема на функциониране на „заговора” изглежда по следния начин. От общи разговори и обсъждания в затворени общества, клубове и организации (най-често това са структурите на „белите масони”) изкристализира някаква основна тема, ражда се нова идея. Не след дълго, темата и идеята напускат „родилния” кръг и чрез връзките и капиталите на членовете на кръга постъпва на обществено обсъждане –в медиите, в художествено - творческите среди, в научните кръгове, сред държавните чиновници. Когато крайният резултат е достатъчно ясен, видят се и се отчетат положителни и отрицателни страни, привърженици и противници, темата и идеята се предава на зависими профисионалисти за оформеня в проект и се предоставя на властта за изпълнение. Така например беше лансирана идеята за устойчивото развитие (нарича се още допустимо развитие и равновесна цивилизация). Тя е родена в лабораториите на бяломасонската организация „Римски клуб” (1974 г.) и има честта да бъде възприета от ООН през 1992 г. като концепция Sustainible Development. На тази концепция дължим днешната шумотевица за квотите от вредни емисии и закриването на заводи и на цели промишлени отрасли използващи „мръсни” технологии.