Eвхаристично Обожаване През нощта Велики Четвъртък- 5 Април 2007г

Но Ти не си се срамувал да станеш „малък” и „близък” на нас в онзи”разчупен хляб” и в онова „на-ливано вино” за спасението на света.

В този страшен час, докато Ти аго-низираш в гетсиманската гради-на, докато Юда Те предава, докато са Те арестували като престъпник, ние ис-каме да останем до Тебе, предо-твратявайки за всичките пъти

когато сме Те изоставяли и предавали;

Ние искаме да станем „съучастници” на това което ще Ти се случи след наколко часа.

Ние искаме да „Те прегърнем” докато си присъщ с нас, жив и верен, храна към спасението.

Стори, че слушайки Твоя глас и съзерцавайки Те в Тайнството на любовта ние да останем винаги вер-ни на Тебе и да носим радостта от тази среща на братята, които не Те познават или които се отричат от Теб.

Обожаваме Те, Господи Исусе, в То-ва чудесно Тайнство на Твоята лю-бов: Стори да станем участници на Твоята Пасха. Амин

Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

. Тайнството на любовта, (1) светата Евхаристия е дарът, който Исус Христос прави от самия себе си, разкривайки ни безкрайната Божия любов за всеки човек. В това уди-вително Тайнство се проявява „най-голямата” любов, тази, която под-тиква човек «да отдаде живота си за своите приятели» (Йн15, 13). Наи-стина, Исус «ги бе възлюбил до край » (Йн 13, 1). Чрез този израз Еван-гелистът въвежда жестът на безкрай-но смирение изпълнен от Исус: пре-ди да умре на кръста за нас, завър-зващ кърпа на кръста си той уми нозете на своите ученици. По същия начин в Тайнството Евхаристия, И-сус продължава да ни обича «до край», чак до там, че дари Своето Тяло и Своята Кръв. Каква омая трябва да е изпълнила сърцата на учениците Му пред действията и думите на Господа по време на Тайната вечеря! Какво чудо трябва да се породи в нашето сърце евха-ристийната Тайна!

В Тайнството на олтара, Господ идва на среща с човека, създаден по образ и подобие Божие (виж Бит 1, 27), правейки го Свой спътник. Наистина в това Тайнство, Господ става храна за жадния човек за истина и за свобода. Тъй като единствено истината може да ни направи наистина свободни (виж Йн 8, 36), Христос става за нас храна за Истина. С дълбоки познания за чо-вешката реалност, Свети Августин показва ясно, че човек се движи спонтанно и не по принуда, когато се намира в отношение с този, който го привлича и който поражда в него желание. Запитвайки се тогава върху това, което може в последна сметка да движи човека в неговите дълбини, Светият Епископ възкликва: « Какво желае душата по-силно от Истината? ». (2) Всеки човек действително носи в себе си неутолимото желание за истината, окончателна и реша-ваща. Ето защо Господ Исус, « Пъ-тят, Истината и Животът » (Йн 14, 6), се обръща към желаещото сърце на човека, което се чувства жадно и пътешественик, към сърцето, което въздиша горещо по извора на жи-вота, към сърцето търсещо Исти-ната. Наистина, Исус Христос е Истината станала Личност, привличаща света към Себе Си. « Исус е полярна звезда за човешката свобода: без Него тя ще загуби своята ориентация, тъй като без познания за истината, свободата се изопачава, изолира се и се свежда до чисто самовластие. С Него, свободата се преоткрива ». (3) В тайнството Евхаристия, Исус ни показва специално истината за любовта, която е самият смисъл на Бог. Именно тази евангелска истина, която касае всеки човек и целия човек. Следователно Църквата, която намира в Евхаристията своя животворящ център, се ангажира безспир да известява на всички, в подходящо и в неподходящо време (виж 2 Тим 4, 2), че Бог е любов. (4) Именно, точно защото Христос стана за нас храна за Истината, Църквата се обръща към човека, канейки го да приеме свободно Божия дар.

Кратко мълчание



В обожаване

Велики Четвъртък е, Господи, и Ти пред мене слагаш хляба и виното за да ям и да пия и така да участвам на Твоя разчупен живот, даден за спасението на света.

Само онзи хляб може да ни говори за Тебе, за всичко онова, което си давал за нас: Твоите думи и Твоите жестове, Твоите енергии и Твоето време, Твота любов и Твоето състрадание. Само онова вино ни кара да си спомним, че си изливал Твоята кръв за нас от кръста, като промиване, което възражда цялото човечество и преобразява земята.

Велики Четвъртък е, Господи, и Ти слагаш пред мене „уредите” на слугуването: каната и легена,

Престилката и кърпата.

Тези предмети, прости и скромни, призовават предаването, което Ти връчваш на всеки ученик.

Ти не даваш слава, власт, приви-легии.

Ти си унизи Себе Си до слуга на всички.

Онзи, който наистине Те обича,

Приема да последва Твоите примери,

Да се навежда пред братята в най-дребните неща.
Пресвета Евхаристия

Ние Те обожаваме

Знак на върховната Божия любов .....

Чудо на милост на Светия Дух ........

Подпора на надеждата .......................

Верига на милост ................
2ри Момент

Евхаристия, Тайна да Вярваме

Песен



В Слушане

Четене от Евангелието според Иван /6, 24-35

И тъй, когато народът видя, че там няма Исуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капер-наум, да дири Исуса. И като Го намери отвъд морето, рече Му: Ра-ви', кога дойде тук? Исус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за храна тленна, а за храна, ко-ято пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? Исус им отговори и рече: де-лото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вър-шиш? Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". А Исус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Он-зи, Който слиза от небето и дава жи-вот на света. А те Му казаха: Гос-поди, давай ни всякога тоя хляб. Исус им рече: Аз съм хлябът на жи-вота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

6. « Голяма е Тайната на вярата! ». Чрез този израз произнесен неза-бавно след думите за освещаване, свещеникът проповядва тайната, ко-ято е отслужена и той показва своето възхищение пред превръщането на субстанциите на хляба и виното в Тялото и в Кръвта на Господ Исус, реалност, която надхвърля всяко чо-вешко разбиране. Евхаристията е наистина « тайна на вярата » свише: « Тя е резюме и сума на нашата вяра ». (13) вярата на Църквата основно една евхаристийна вяра и тя се подхранва по специален начин от ев-харистийната трапеза. Вярата и Тайнствата са два допълващи се ас-пекта на църковния живот. Породена от вестта за Божието Слово, вярата се подхранва и израства чрез среща-та за благодат с Възкръсналия Гос-под, който се представя в тайн-ствата: « Вярата се изразява в ри-туала, а ритуалът подкрепя и засилва вярата ». (14) Ето защо Тайнството на олтара е винаги в центъра на цър-ковния живот « Благодарение на Ев-харистията, Църквата се възстано-вява отново безспир! ». (15) Колкото по-жива е евхаристийната вяра в Бо-жия народ, толкова по-дълбоко е нейното участие в църковния живот чрез убедително присъединяване към мисията, която Христос повери на своите ученици. Историята на Църквата, самата-тя е свидетел за това. Всяка голяма реформа е свър-зана по известен начин с преот-криване на вярата в евхаристийното присъствие на Господ в средата на Неговия народ.

7. Първата реалност на евха-ристийната вяра е самата Тайна за Бога, триединна любов. В диалога между Исус и Никодим ние нами-раме един ясен израз в тази връзка: « Защото Бог, толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него» (Йн 3, 16-17). Тези думи показват първия корен на Божия дар. Исус в Евхаристията, не ни дава само « нещо » но се отдава самият-Той; Той поднася Своето Тяло и Своята Кръв. По този начин Той ни дава целостта на Своето съществуване, разкри-вайки първородния извор на тази любов. Той е вечният Син даден за нас чрез Отца. В Евангелието ние слушаме още, как Исус след като на-сити тълпата, чрез умножаването на хлябовете и на рибата, казва на Не-говите слушатели, които Го после-дваха чак до синагогата на Капер-наум: « А Моят Отец ви даде истин-ския хляб от небето. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света » (Йн 6, 32-33), и Той идва за това да се иденти-фицира, самият Той чрез Своята плът и Своята кръв с този хляб: « Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще жи-вее навеки. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света » (Йн 6, 51). Исус се показва така като хляб на живота, който вечният Отец дава на хората.

Кратко мълчание



В Молитва

Исусе, Ти стана наш: как и защо? Ти ни привличаш към Теб присъщ, при-същ в тайнствен вид, да, но не е по-тайнствен отколкото мисленето е присъщо в гласа, и Гласът присъщ в душите на онзи, който го слуша, единствен в себе си и толкова у-множаван колкото са слушателите присъщи.

Присъщ, както обсъденият поклон-ник от Емаус, който пристига, при-ближава, съпровожда, и обучава обезсърчените пътници във вечерята на загубените надежди.

Присъщ в мълчанието и пасивноста на сакраменталните знаци, като че Ти щеше да искаш да откриеш и да разкриеш всичко заедно от Тебе, та-ка че само онзи, който вярва да раз-бира. Към Тебе ни привличаш, тър-пелив; търпелив в оферта към Себе Си за спасението на другия, за хра-ната на другия; търпелив в изобра-жението на тялото разделено от кръ-вта, както жертва тоест пожертвана и обезкървена; търпелив до край-ната мярка на страданието, на позо-ра, на изоставянето, на мъката и на смъртта, за да стане явно с мярката на наказанието степента на вината и на любовта, на човешката вина и на Твоята любов.

Тайна на вярата Обожаваме Те

Къща на Бог с нас ..................

Жив хляб слязъл от небето ...........

Залог на нашето възкресение ........

Залог на бъдещата слава .................
3ти Момент

Евхаристия, Нов и вечен завет

Песен

Четене от Евангелието според Лука /22, 14-30

И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израи-леви.

9. Мисията с която Исус е дошъл сред нас се изпълнява в Пасхалната Тайна. От височината на кръста, откъдето Той привлича всички хора към Себе Си (виж Йн 12, 32), Той казва, преди да « предаде Своя Дух »: « Свърши се » (Йн 19, 30). В Тайната на Своето покорство дори до смърт-до смъртта на кръста (виж Фил 2, 8), се изпълни новия и вечния съюз. Свободата на Бога и свободата на човека се срещнаха окончателно в разпнатата плът в един неразривен пакт, валиден завинаги. Дори грехът на човека е изкупен веднъж завинаги от Божият Син. (виж Евр 7, 27; 1 Йн2, 2; 4, 10). Както вече имах повод да потвърдя, « в Неговата смърт на кръста се изпълни обръщането на Бог срещу самия Него, в което Той се отдаде за да преоткрие човека и да го спаси – такава е любовта в своята най-основна форма.». (18) В Пасхалната Тайна наистина се осъществи нашето освобождение от злото и от смъртта. По време на установяване на Евхаристията, Исус самият-Той беше говорил за « но-вият и вечен съюз » подпечатан в Неговата пролята кръв (виж. Мт 26, 28; Мк14, 24; Лк 22, 20). Тази крайна цел на Неговата мисия беше видна още в самото начало на Неговия жи-вот на земята. Действително, когато на брега на река Йордан, Йоан Кръ-стител вижда Исус да идва към него, възкликва: « Ето Агнец Божи, който отнема греховете на света » (Йн 1, 29). Показателно е, че същият израз идва отново всеки път, когато ние отслужваме Месата, в поканата от-правена от Свещеника да се прибли-жим към олтара: « Блажени покане-ните на Господната трапеза! Ето Агнец Божи, който отнема греховете на света ». Исус е истински Пасха-лен Агнец, който спонтанно се под-нася самия-Той в жертва за нас, осъществявайки така новият и вечен съюз. Евхаристията съдържа в себе си тази основна новост, която ни се предлага във всяко служение. (19)

10. По този начин ние сме поканени да размишляваме върху установя-ването на Евхаристията по време на Тайната Вечеря. Това става в кон-текста на ритуално хранене, което съдържа възпоменание за събитието положило основите на народа на Из-раил: освобождаването от робството в Египет. Тази ритуална храна се свързва с жертвоприношението на агнета (виж Изх 12, 1-28.43-51), бе-ше спомен от миналото, но в същото време това възпоменание беше про-роческо, което ще рече известяване на бъдещо освобождение. Дей-ствително народът черпеше опит от факта, че това освобождение не беше окончателно, защото неговата история беше все още прекалено белязана от робството и от греха. Възпоменанието на древното осво-бождение се отваряше така към въ-проса за очакване на една по-дъл-бока мъдрост, по-радикална, по-уни-версална и по-решаваща. Именно в този контекст Исус въвежда но-востта за Своето жертвопри-ноше-ние. В молитвата за възхвала, la Be-rakah, Той не благодари само на Отца за миналите събития от исто-рията, но така също и за Своето « възвишаване ». Установявайки Тайн-ството на Евхаристията, Исус изпре-варва и интегрира Саможертвата от Кръста и победата на Възкресението. В същото време Той се разкрива ка-то истински жертвен Агнец, пред-виден в намерението на Отца, още преди сътворението на света, така както е написано в първото Посла-ние на Петър (виж 1, 18-20). Поста-вяйки Своята саможертва в този кон-текст, Исус прави така че да се види спасителното значение на Неговата смърт и на Неговото Възкресение, Тайна, която става така една реал-ност, която обновява историята и ця-лата вселена. Установяването на Ев-харистията показва действително, че тази смърт, сама по себе си жестока и абсурдна, е станала в Исус едно действие за любов свише за чо-вечеството, едно окончателно осво-бождение от злото.

Онзи разчепен хляб за да бъде изяден от всички е Твоя същ живот даден до край за да спасиш света.

Онази чаша вино от която ни каниш да пием е кръвта на Новия Завет, която ще слиза от кръста за да мокри всяка твар и да я възражда към нов живот.

Оная Вечер, Исусе в стаята на Тайната Вечеря, Ти си открил Своята идентичност за да не остане нищо повече срито.

Те призоваваха Учител и Господ, знаеха, че произлизаше от Бога, но сега трябваха да познават в Тебе слугата, който вземаше над Себе Си греховете на всички, злото на света, слугата, който приема да страда за да спре злобата и омразата, за да освободи всяка твар.

Тъй, като слуга, Ти си взел леген и кърпа и изми краката на апостолите Си.

Оная вечер, Исусе, в стаята на Тайната Вечеря, Ти ни показа докъде стигна Твоята любов, колко безкраен и изненаващ беше Твоят дар.
Вд. Тайнство на Тялото и Кръвта на Христос Обожаваме Те.

Тайнство на Новия и Вечен Завет .....

Трапеза на сватбата на Агнеца ..........

Истинско Пасхално Агне ...............

Храна на странстващата Църква .....

Песен

Мълчание
Заключение

Вд Онази вечер Исус приготви една трапеза за учениците си. Преди да умре, каза на Своите, че всеки път когато се събират в Неговото име около трапезата ще възпоменават цялата история на спасението. И ще подновят съюза с Господа и изпъл-нят предварително бъдещето на слава което на Тях се падаше чрез Неговата кръв.

Това означава, че и вие, чрез Евхаристията, ще възпоменавате ця-лото минало, и ще изпълните пред-варително цялата тайна на слава, ко-ято ви се пада, бъдещата тайна, и ще изригне в сегашно време „галакти-ка” на благодат, безпределен архипе-лаг на благодат която дава значение на вашия път.....

Това е както Исус би казал: „ Ще строите Църквата в сегашно време!

Това дава значение на вашия път и дава значение на пътя на целия свят, и на онзи на всички невярва-щи”.