Еволюционната теория в криза
Изтегляне 75.28 Kb.
|
| ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ В КРИЗА
Интервю с проф. д-р Дечко Свиленов, доктор на биологическите науки
На трето място, расте непрекъснато броят на учените от цял свят, които подлагат на съмнение и критика еволюционната теория. Постиженията от различни сфери на науката отричат достоверността в основните доктрини на еволюционизма. Мнозина идеолози на еволюционната теория признават, че теорията им е изпаднала в дълбока и необратима криза. Все пак остава въпросът защо тази теория продължава да се предлага като официална идеология в много страни на света ? Отговорът е само един, а именно: еволюционната теория отрича съществуването на Бога, а от тук и отговорността на човека пред неговия Творец. Атеизмът като основен и най-съществен продукт на еволюционизма освобождава човека от задължителните нравствени ценности и го прави продукт на собствените му страсти, амбиции и егоизъм. А това се харесва на съвременния човек... ВЪПРОС: Има ли критерий, по който еволюционизмът или креационизмът са в състояние да докажат своята достоверност? По каво можем да преценим кой от двата модела е истински ? На кой от двата модела бихме могли да се доверим ? Проф. Свиленов. Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението са два начина на мислене, два модела, които се основават единствено на вяра. Естествено е, че тук става дума за два коренно противоположни видове вяра: вяра в самосътворението и вяра в Твореца. Кой от двата вида вяра е правилният, могат да покажат, на първо място, науката, на второ място, многовековният опит на човека и, на трето място, плодовете, които тези два вида вяра са донесли и носят на човека в личен, обществен и исторически аспект. Ето защо, за да установим коя от двете теории – еволюционизмът или креационизмът – е вярна, трябва да се обърнем към науката, към човешкия опитн и към плодовете, които те носят. Всеки друг подход е въпрос на предубеденост, манипулация, фанатизъм, безкритичност, невежество или лична заинтересованост. Знаем, че погрешната информация винаги води до сериозни последствия. Ключов въпрос е да се вгледаме в последствията от еволюционизма и плодовете от вярата в Твореца. ВЪПРОС: В областта на еволюционната теория и креационизма съществува огромна литература и непрекъснато се появяват нови книги и публикации. Но невинаги е лесно за обикновения читател да разбере сложния научен стил, на който се предлагат тези материали. Това затруднява формирането на едно лично становище по този така важен въпрос и, разбира се, създава предпоставки за спекулации с подобна жизненоважна тема за човека. Какво е вашето виждане? Проф. Свиленов. Вярно е, че по темата “еволюция или творение” има много литература, която е на висок научен език, особено когато се представя еволюционизмът. Този подход за излагане на еволюционната теория започва още с учебниците по биология и продължава в многобройната специализирана литература по темата. Това беше един от поводите за нас да съберем, обобщим и представим на лесно разбираем език публикуваното по този въпрос през последните няколко десетилетия. Скоро книгата “Еволюцията и творението в светлината на науката” ще бъде предложена и на българския читател. Тази тема е важна както за вярващия човек, така и за атеиста. Християнинът трябва да е способен в състояние да обоснове и защити своята вяра. Разбира се, че и за атеиста не е безразлично върху какъв фундамент гради своя живот. ВЪПРОС: Вие казахте, че както еволюционизмът, така и креационизмът представляват вид вяра. Бихте ли изяснили какво точно имате предвид ? Проф. Свиленов: Еволюционната теория вярва: в първичността и вечността на материята, в самосътворението на вселената, в самозараждането, саморазвитието и самоорганизацията на живота. Тя вярва, че всичко това е станало случайно и животът се саморазвива от простото към сложното посредством механизмите на мутацията и естествения отбор. Еволюционизмът вярва в липсата на хармоничност, планомерност и целенасоченост във вселената. Вярва, че природните и биологичните закони и особено законите на генетичната информация са възникнали от само себе си. Вярва, че настоящето е ключ към миналото и преходът от неживото към живото е плавен, изисква дълъг период от време и, естествено, еволюцията е динамичен процес – продължава днес и ще трае вечно. Библейското учение за сътворението вярва, че Бог е Творец на енергията, материята, вселената и живота. Творецът е създал живота и многообразието от видове в тази сложност, в каквато ние днес го наблюдаваме. Креационистът вярва във вечността на Твореца, в първичността на духовното начало и преходността на творението. Убеден е в бесмъртието на човешката душа и че процесите във вселената се осъществяват хармонично, планомерно и целенасочено. Вярва, че законите имат свой Законодател, а материята и вселената не са вечни. ВЪПРОС: Какво казва науката за тези форми на вяра в еволюционната теория и библейското учения за сътворението ? Проф. Свиленов: Ще се опитам съвсем кратко, обобщено и ясно да представя научното виждане по някои от тези въпроси, въпреки че за всяка една от отделните точки може да се напише цяла статия. Науката отрича вечността и първичността на материята, самосъздаването на вселената, както и самозараждането и саморегулацията на живота. Ето някои научни факти, които противоречат на еволюционната теория в това отношение: 1/ Хармоничността и закономерността във вселената, както и изключителната сложност на явлението “живот” изключват безусловно феномена “случайност”, който е един от основните фактори в еволюционната теория. Случайност и сложност са две несъвместими, противоположни понятия. 2/ Първият и вторият закон на термодинамиката, както и законът на Айнщайн за еквивалентните взаимоотношения между материята и енергията са в пълно противоречие с еволюционната представа за първичността и вечността на материята, както и за нейния “самотворчески” потенциал. 3/ Днес астрофизиката опровергава произхода на вселената чрез т.нар. първичен взрив, който е в основата на еволюционизма. Теорията за “първичния взрив” противоречи на двата основни физически закони на термодинамиката. 4/ Съгласно молекулярната биология феноменът “ЖИВОТ” се състои от материя, енергия и информация. Според законите на информатиката не може да съществува информация без разумен източник и кодирана система. Кодирана информация не може да възникне по случайност. Източникът на информацията се намира извън носителя на информацията. Това са само три от законите на информатиката, които са достатъчни да покажат, че еволюционната теория за самозараждането и саморегулацията противоречи на науката. Всеки знае, че дадена компютърна програма предполага съществуването на програмист, който я е създал. А генетичната кодирана информация е много по-сложна от която и да било компютърна програма. Да не говорим за неизменяемостта на генетичния код, което е в противоречие с еволюционния принцип за непрекъснато усъвършенстване на живота. 5/ Законът на Харви, опитите на Пастьор /1864/, както и оксидационната теория на Холдейн Опарин изключват възможността за самозараждане на живота. 6/ Съществуването на закон задължително предполага съществуването на Законодател. А как стои въпросът с природните и биологичните закони, благодарение на които съществува хармония във вселената и живота! Еволюционната теория няма отговор на този въпрос. 7/ В генетиката не са известни т.нар. “положителни” мутации от гледище на съответния биологичен вид. 99,99% от мутациите са негативни и вредни за вида. От гледище на биологичния вид при мутациите се получава загуба на генетичен материал, което води не до усъвършенстване на вида и до преминаването му в по-висш, а до неговата деградация на вида. Без възникването на нов генетичен материал обаче не е възможно възникване на нов биологичен вид. Ако в това отношение еволюционната теория имаше право, днес трябваше повсеместно да се срещат междувидови преходни биологични форми. Сам Дарвин пише: “Защо геологичните пластове не са изпълнени с междинни биологични видове ?... Навярно това е най-сериозното възражение срещу моята теория за произхода на видовете !” Между отделните билогични видове съществуват непреодолими молекулярно-генетични бариери, които изключват възможността за преминаване на един вид в друг. 8/ Основният фактор на еволюционната теория за естествения отбор /оцеляват силните и отмират слабите/ доведе до ужасяващи последствия в областта на социалните взаимоотношения и нравствените ценности. Ще цитирам немския лекар, еволюционист и идеолог на националсоциализма, Алфред Пльотц: “Тъй като естественият отбор невинаги функционира както на по-висшите раси им се иска, той трябва да се подсили чрез искуствен отбор – нежизнеспособните индивиди трябва да бъдат унищожавани.” Така се създадоха концентрационните лагери, така пандемията на абортите днес залива света, така евтаназията се прилага в редица цивилизовани страни. 9/ Еволюционизмът успя в продължание на близо столетие и половина да се утвърди като начин на мислене за милиони хора по света. Освен идеологическите основания за това важна причина е и спекулативният подход при неговото разпространение, както и пренебрегването или недостатъчното познаване на научните факти. Тук ще спомена само спекулациите в областта хомологиите, рудиментарните органи, теорията за повторението, фосилиите, радиоактивните методи за определяне на възрастта и т.н. Постиженията на науката през последните десетилетия принуждават еволюционистите да се откажат от редица свои възгледи. Така си обясняваме различния начин, по който е представена еволюционната теория в учебниците по биология преди 20-30 години и днес. 10/ От всичко дотук е ясно защо еволюционната теория не е могла и няма как да даде отговор на редица важни за човека въпроси като произхода и същността на смъртта, на религията, на семейството, на сексуалността и разделението на половете, на фотосинтезата, на нравствените ценности, на инстинкта, на различието между човека и нисшестоящите биологични видове Благодарим ви. Изтегляне 75.28 Kb. Сподели с приятели:
|