Еволюция на отношението към международния тероризъм в инструктивните документи на дс



Дата19.08.2017
Размер79.25 Kb.
Еволюция на отношението към международния тероризъм в инструктивните документи на ДС

Татяна Кирякова

Когато проследяваме еволюцията на отношението към международния тероризъм в документите на бившата Държавна сигурност, задължително е да имаме предвид две важни неща:

Първо. През различните периоди при употребата на термините „терор” и „тероризъм” се влага различен смисъл и на явлението се предава различна тежест.

Второ. Налице е силно идеологизиран прочит на събитията, с цел – постигане на определени политически задачи, в повечето случаи, диктувани от Москва.

Първите години след смяната на политическата система в България през 1944 г. терорът като явление се възприема преди всичко като заплаха за сигурността на партийните ръководители. Приоритет на комунистическата Държавна сигурност е да следи за проявите на „саботажна” и „диверсионна дейност” от страна на несъгласните със смяната на властта, които по тогавашната терминология се определят като „врагове на народа”, като „класови врагове”.

В доклад на министъра на МВР Руси Христозов за състоянието и дейността на органите на ДС от април 1951 г., се набляга на опасността от усилията на „враговете” към проваляне мероприятията на партията и правителството, към компрометиране на властта чрез поощряване на саботажната и диверсионната дейност. Пред ДС се поставя задачата да не се допуска под каквато и да било форма организирана подмолна дейност на тия „врагове”.

Документите недвусмислено показват, че още със създаването си комунистическата Държавна сигурност е натоварена със задачата да утвърждава социалистическия ред в България и като инструмент на политическата власт да предотвратява всички опити за нейното подкопаване, които евентуално биха довели до реставрация на капитализма. В същото време заплахата от международен тероризъм от страна на възникнали и разширили своето влияние в различни страни организации все още не представлява интерес за българските тайни служби.

В началото на 60-те години акцентът в работата на Държавна сигурност вече е върху укрепване и усъвършенстване на разузнавателната и контраразузнавателната работа и насочването й против външните врагове и на първо място против главния враг – САЩ, а оттук против Турция, Гърция и района на Адриатика. Позицията е да се подпомагат и поддържат „прогресивните групи и течения” (независимо какви средства използват те) в борбата им за излизане на Турция и Гърция от „агресивните военни блокове”.

При проследяване документите в служебните архиви на отделите на Държавна сигурност за периода до 70-те години на ХХ век е видно, че темата за тероризма като явление или като потенциална опасност се вписва в общите рамки, определящи целите и задачите на ДС. Едва след време, в мемоарите си, генерал Антон Мусаков (последният началник на VІ-о управление на Държавна сигурност) ще напише, че близо 10 години по-късно, българските тайни служби са се оказали неподготвени в борбата си с появилата се терористичната вълна в България. Причината е, че до 80-те години, когато реално и над нашата държава надвисва опасността от терористични действия, политическата власт в страната и нейните специални служби са на мнение, че това явление не е потенциална заплаха за социализма. Те го определят като същностна черта на капиталистическия обществен ред в Западна Европа и на етно-религиозните особености на обществата в Близкия изток.

Първите нормативни документи на ДС, свързани с конкретна заплаха от международен тероризъм, се появяват през 70-те години. Те са резултат от проведената във Варшава на 28 и 29 септември 1970 г. международна конференция на държавите от Варшавския пакт по повод отвличането на съветски самолет АН-24 в Турция. По време на тази конференция се изработват съвместни мероприятия по сигурността на гражданските полети от похищения и саботажни акции. Интерес представлява тази част от документа, в която се описват лицата, освободени от проверка на ръчния багаж. Освен лицата с дипломатически паспорти, от проверка се освобождават и гражданите на социалистическите страни, които имат паспорти с право да пътуват в капиталистически държави; както и чужденци със служебни паспорти и служебни визи от социалистическите страни.

Резултат от Варшавската конференция е и последвалото Окръжно на зам.-министъра на МВР ген. Григор Шопов от 29 октомври 1970 г., с което той възлага на Второ главно управление – контраразузнаването да оглави борбата с въздушното пиратство. През всичките години до 1991 г. ВГУ остава водещо в тази, впоследствие разгърнала се, битка с международния тероризъм.

На актовете на въздушното пиратство е посветено и следващото Окръжно от 16 август 1973 г., също подписано от ген. Шопов. Документът съдържа констатацията, че от начин за осъществяване на бягство през граница, отвличането или взривяването на самолети се е превърнало в „модерен” метод за политически бандитизъм и шантажиране, с цел реализирането на политически, криминални и други престъпни намерения. Специално внимание се обръща на опасността от замисляне на подобни действия и у нас от страна на отделни „вражески елементи и авантюристично настроени лица.” Като пример се посочва разкриването на група от лица в Стара Загора, членовете на която подготвяли отвличането на самолет, с цел бягство зад граница. В заповедта се нарежда там където има „аеродруми на ДСО „БГА- Балкан”, проверката на пътниците „да се извършва от определен за целта служител на Държавна сигурност.”

Зачестилите терористични актове в международен план в края на 70-те години (по специално на територията на СССР и Будапеща) налагат необходимостта от преосмисляне работата на българската Държавна сигурност. В заповед на министъра на МВР ген. Димитър Стоянов от 2 януари 1980 г. се формулират мерки за предотвратяване и за пресичане на терористичната дейност. Уводната част на документа е силно идеологизирана. В действията на международните терористични и екстремистки организации и групи се съзира единствено тяхната антисоциалистическа насоченост. Оценката е, че тероризмът се използва за дискредитиране на комунистическото и работническото движение, за разправа с „неудобните” политически лидери и дейци”. За предотвратяване проявите на тероризъм на територията на България към основните управления на ДС са включени и останалите поделения на МВР, като към Шесто управление на ДС (политическата полиция) се създава специален отдел за борба с тероризма. Набляга се на обучението при залавяне и обезвреждане на похитители. Изрично е записано, че управленията на ДС работят в тясно сътрудничество и координация с КГБ и с другите органи на сигурността на държавите от Варшавския пакт.

В началото на 80-те години оценките в документите на ДС, свързани с международния тероризъм, продължават да са силно идеологизирани. Тероризмът се определя като „същностна черта на буржоазната действителност”, а „левият” екстремизъм като израз на отчаяние, идейна безпътица, израз на дребнобуржоазната стихия на революционния процес”. Така например докладна записка на ген. Григор Шопов от 1983 г. съдържа оценката, че „терорът се използва за остра подривна дейност срещу социалистическите държави” и смазване съпротивата на прогресивните сили и революционните движения в Европа, Америка, Азия и Африка. Коментира се т.нар. кръстоносен поход на Рейгън срещу комунизма, който по думите на ген. Шопов дава път на разузнавателните и подривнопропагандните органи на САЩ за намеса във вътрешните работи на социалистическите страни с всички методи и средства, включително и тероризма. Същият доклад обаче съдържа и предупреждение, че е налице засилване координацията между леви и десни екстремистки групи. Подчертава се още, че терористичните организации са придобили вече международен характер, защото в тях членуват хора от различни националности. Опасността идва от факта, че през България преминават и пребивават като туристи и търговци редица установени терористи, които търсят контакти с разузнавателните служби на страните от Близкия Изток, организират канали за пренасяне на оръжие и материали, планират престъпни акции по отношение на други страни, вербуват съмишленици сред чуждестранните студенти, следващи в НРБ, поддържат връзки с международни престъпници, извършват контрабанда с оръжие и опиати за набавяне на средства за терористични акции. Този факт се определя като потенциална заплаха за престижа и сигурността на държавата ни.

Докладната на ген. Шопов е последвана през юни 1983 г. от нова Заповед І-80, посветена изцяло на борбата за разкриване, предотвратяване и пресичане на терористична дейност. Новият момент в заповедта е формирането на постоянно действаща координационна група, която да се ръководи от зам.-министъра на МВР и от началника на ВГУ. Създават се нови направления - в ПГУ – направление за борба срещу международния тероризъм и свързаната с него контрабандна дейност на оръжие и наркотици, а в Шесто управление – отделение за обезпечаване сигурността на най-отговорните партийни и държавни ръководители и чуждестранните гости от висок ранг. Във връзка с изпълнението на министерската заповед в структурата на ВГУ е сформиран отдел 17, който провежда цялостната контраразузнавателна дейност в борбата срещу международния тероризъм и свързаната с него контрабанда на оръжие и наркотици.

В последващата 1984 г. се провеждат две мащабни мероприятия на ДС, свързани с борбата срещу международния тероризъм – заседание на колегиума на МВР и сбор, посветен на темата. Изводът, който се прави е, че тероризмът в страната ни се засилва и може да се очаква тенденцията да продължи. В изказването си ген. Петър Стоянов, началникът на Шесто управление, поставя като задача номер ЕДНО пред ДС борбата срещу тероризма. На практика това означава да не се допусне на наша територия да бъдат извършвани терористични действия. По отношение пребиваването на терористични лидери у нас, които използват територията на страната ни за провеждане на съвещания, срещи и привличане на нови членове, се поставя задачата да се „проявява гъвкавост, като се отбягва конфронтирането с тях и с членовете на терористичните организации, които минават транзит или посещават страната ни като туристи”.

Документ от особена важност е Заповед І-90 от 5 юни 1986 г. срещу пресичане терористично-диверсионната дейност на противника. В нея се констатира, че е „налице трайна ориентация на противника към активно използване на терористично-диверсионни действия срещу България.” За целта към Шесто управление на ДС се създава ново специализирано направление „Терор”, което като структура е междинно звено между отдел и управление. Задачата му е да координира цялостната работа по терора и да концентрира цялата информация по тази линия. Кадрово се усилва направлението в ПГУ за борба с международния тероризъм и 17 отдел във ВГУ – ДС. Към ръководството на МВР се сформира постоянно действащ координационен съвет.

Опасността от разрастване мрежата на международните терористични организации налага разширяване границите на сътрудничеството. На среща в началото на януари 1987 г. в Москва държавите от Варшавския договор решават да престъпят към двустранно сътрудничество със западните страни и присъединяване към съществуващите международни конвенции за борба с тероризма. През ноември същата година във Варна се провежда съвещание на специализираните органи на социалистическите страни по проблемите на тероризма. На това съвещание България излиза с инициатива под егидата на ООН да бъде създаден съд за разследване актовете на международния тероризъм.

На 25 ноември 1987 г. Министерският съвет на НРБ приема Решение № 231, в което се осъждат всички прояви на международния тероризъм. Причината за проявената международна активност е свързана не само с нарастване броя на терористични актове по света, не само с новия курс, свързан с управлението на Горбачов, но и с желанието да бъдат разсеяни пропагандните атаки, главно от страна на САЩ, че България покровителства международни терористични организации.



През 1988 г. по настояване на американското посолство в София се провежда среща в Министерството на външните работи по проблемите на тероризма. На срещата е предоставен неофициален списък на ръководители и членове на терористични организации. Българските служби обаче изразяват възмущение от факта, че в тях фигурират имената на членове на националноосвободителни и прогресивни движения. В справка на ВГУ от 17 февруари 1989 г. относно оперативната обстановка по линия на международния тероризъм, се отправя предупреждение, че САЩ и страните, членки на НАТО, ще продължат да използват борбата с международния тероризъм за установяване контакти с органите на ДС на НРБ с оглед решаването на свои политически оперативни задачи. Документът е свидетелство за продължаващото недоверие и силната политизация на проблема с международния тероризъм, както и използването му като удобно и мощно пропагандно оръжие в годините на студената война. Един Франкенщайн, който в съвременния свят се превърна в истинска заплаха и за своите покровители.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница